Р Е
Ш Е Н И Е
№......................./..................................2022 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ касационен състав, в открито заседание на осми
декември 2022 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА ПОПОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
2. МАРИЯНА БАХЧЕВАН
при секретар
Галина Владимирова и с участието на прокурор Силвиян Иванов от Варненска
окръжна прокуратура изслуша докладваното от съдия-докладчик МАРИЯНА БАХЧЕВАН касационно
административно-наказателно дело № 2610/2022 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с
чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН).
Делото е
образувано въз основа на касационна жалба от „Интерреклама“
ЕООД, представлявано от управителя В.Д. чрез адв.И.Б. срещу решение № 99/08.08.2022
г. на Районен съд – Девня (ДРС), постановено по АНД № 20223120200177/2022г., с
което е потвърдено наказателно
постановление № 53-00-447/29.04.2022г., издадено от директора на Областно пътно
управление гр.Варна, с което на основание чл.54 ал.1 във връзка с чл.53 ал.1 от
Закона за пътищата /ЗП/ е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева на
„Интерреклама“ ЕООД за нарушение на чл.26 ал.2 т.1 б.“в“ от ЗП.
Касаторът твърди,
че решението на ДРС е неправилно, защото не било установено, че процесното
рекламно съоръжение се е експлоатирало именно от него. Сочи, че дружеството
притежава разрешение №12/08.05.2009г. за поставяне на рекламно съоръжение на
път ІІІ-2008, километър 4+800 дясно, докато описаното в наказателното
постановление местоположение е: път ІІІ-2008 километър 4+750 дясно, т.е. на 50
метра разстояние. Смята, че административно-наказващият орган не е посочил
нарушената разпоредба, с което не е спазил изискването по чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН, което води до незаконосъобразност на наказателното постановление.
Изтъква, че въззивният съд е допуснал противоречие като е посочил, че
местоположението на рекламното съоръжение е на път ІІІ-2008 километър 4+750,
макар че дружеството има разрешение за такова на път ІІІ-2008 километър 4+800.
Смята, че това разминаване между описанието в наказателното постановление и в
съдебното решение е основание за отмяна и на двете. Претендира и присъждане на
съдебни разноски.
Ответникът –
директора на Областно пътно управление гр.Варна чрез юрисконсулт Л.Ч. оспорва
касационната жалба като неоснователна. Намира решението на ДРС за правилно,
поради което иска оставянето му в сила.
Подчертава, че притежаваното от касатора разрешение е с изтекла
валидност и към момента на установяване на нарушението не е разполагал с друго,
което да е актуално. Уточнява, че от издаване на разрешението му до
постановяване на наказателното постановление републиканската пътна мрежа е била
прехронометрирана и касаторът е бил уведомен за това.
Представителят на
контролиращата страна – Варненска окръжна прокуратура, изразява становище за
неоснователност на касационната жалба. Смята, че решението на Районен съд – Девня е постановено при спазване на процесуалните
правила и закона.
Касационната жалба
е подадена в предвидения за това преклузивен срок и при наличието на правен
интерес от страна в административно-наказателното производство, за която
решението е неблагоприятно, и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен
акт, поради което е допустима и се дължи нейното разглеждане по същество.
Обжалваното
решение е валидно, като постановено в необходимата форма и от съдията,
разгледал делото. Правният спор е подсъден на районния съд и местно подсъден на
Районен съд – Варна като първа съдебна инстанция, а решението е постановено от
едноличен съдебен състав съгласно правилата на ЗАНН. Проверяваният съдебен акт
е и допустим, тъй като съдът е бил надлежно сезиран с редовна и допустима жалба
срещу подлежащ на обжалване акт на правораздаване.
Административен
съд – Варна, като разгледа делото по реда на чл.217 и следващите от АПК,
прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, както и след
извършената на основание чл. 218 от АПК служебна проверка за валидност,
допустимост и съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон, и
предвид посочените в касационната жалба пороци на решението, намира същата за
НЕОСНОВАТЕЛНА.
„Интерреклама“
ЕООД е наказано за това, че на 13.01.2022г. е експлоатирало рекламно съоръжение
на път ІІІ-2008 километър 4+750 без да притежава разрешение за специалното
ползване на пътищата, и деянието му е квалифицирано като нарушение по чл.26
ал.2 т.1 б.“в“ от ЗП, за което му е наложена имуществена санкция в размер на
3000 лева по чл.54 ал.1 във връзка с
чл.53 ал.1 от ЗП.
Девненският
районен съд е потвърдил наказателното постановление като е приел, че е
законосъобразно, издадено при правилно приложение на материалния закон и при
спазване на административно-производствените правила за издаването му.
Въззивният съд е изложил подробно
съображения за безспорната установеност на нарушението и нарушителя, които
настоящата касационна инстанция напълно споделя.
Дружеството-касатор
е притежавало разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на
рекламно съоръжение №12/08.05.2009г., което се е отнасяло за рекламно
съоръжение в обхвата на път ІІІ-2008 километър 4+800 дясно, което съгласно чл.26
ал.8 т.4 от ЗП е било с валидност от 10 години, която е изтекла на 08.05.2019г.
Спрямо новото искане на „Интерреклама“ ЕООД за издаване на друго разрешение по чл.26 ал.8
т.4 от ЗП е постановен отказ на директора на Областно пътно управление
гр.Варна. Оспорването му е отхвърлено с решение №1775/18.10.2017г. на
Варненския административен съд по адм.дело №2148/2017г., което е влязло в
законна сила на 07.11.2017г. видно от деловодната система на съда. Тоест, към
датата на извършване на нарушението на 13.01.2022г. касаторът не е разполагал с
действащо разрешение за експлоатиране на рекламно съоръжение.
Няма спор между
страните, че експлоатирането на рекламно съоръжение в обхвата на републикански
път се явява „специално ползване на пътищата“ по смисъла на §1 т.8 от ДР на ЗП,
за което се изисква разрешение. С оглед на изложеното, деянието на наказаното
юридическо лице е съставомерно по изрично
посочената в наказателното постановление за нарушена
разпоредба на чл.26 ал.2 т.1
б.“в“ от ЗП, поради което е неоснователно оплакването в касационната жалба
за нарушение на чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН.
По делото е
наличен констативен протокол №12/13.01.2022г., съставен от комисия на Областно
пътно управление гр.Варна относно прехронометрирането на път ІІІ-2008 като е
посочено, че на стар километър 4+800
вече отговаря километър 4+750. Този факт е обсъден в решението на въззивния съд. Следователно, не е налице
противоречие между местоположението на рекламното съоръжение, описано в
наказателното постановление и установеното в решението на районния съд.
Съгласно нормата
на чл.54 ал.1 от ЗП на юридическите лица се налага имуществена санкция от 3000
лева до 8000 лева в условията на чл.53 ал.1 от ЗП за нарушения по чл.26 ал. 1, т. 1, буква „в“ от същия закон. Тоест, наложеното
наказание е в минималния размер по приложената санкционна разпоредба. Дългият
срок на експлоатация на рекламното съоръжение без разрешение от 08.05.2019г.
/когато е изтекла валидността на предходното/ до 13.01.2022г. изключва
приложението на института за маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
От всичко изложено
се налага заключението, че обжалваното решение е постановено при правилно
приложение на материалния закон и не
страда от пороците, изтъкнати от касатора, поради което няма основания за
неговата отмяна.
При този изход на делото, ответникът има право да
му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение , което следва да се определи
по реда на чл.
63д, ал. 4 от ЗАНН във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с
чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 80 лева.
По изложените
съображения, на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от
АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Шести касационен състав на Административен
съд – Варна
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 99/08.08.2022 г. на Районен съд – Девня, постановено по АНД №
20223120200177/2022г.
ОСЪЖДА „Интерреклама“ ЕООД с ЕИК *********,
представлявано от управителя В.Н.Д. да заплати на Областно пътно управление гр.Варна
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.