Решение по дело №2872/2022 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 571
Дата: 24 март 2023 г.
Съдия: Христина Петкова Юрукова
Дело: 20227180702872
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 7 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 571

 

гр. Пловдив, 24.03.2023г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд Пловдив, ХVІ състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари, две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА ЮРУКОВА

при секретаря П. П. и с участието на прокурора Йорданка Тилова, като разгледа докладваното от съдия Юрукова адм. дело № 2872 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 Производството е по реда на чл. 285 от ЗИНЗС и е образувано по искова молба на Д.Л.Д., ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр.Пловдив, чрез упълномощен адвокат – В.С., против Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“ гр. София /ГДИН/ с искане за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди по време на престой в Затвора гр. Пловдив от 06.07.2021 г. до 07.11.2022 г. в размер на 10 000 лева, ведно със законната лихва от 06.07.2021 г. до окончателното изплащане на сумата. Ищецът сочи, че ответникът не е осигурил условия за изтърпяване на наказанието съгласно чл. 3 от Европейската конвенция за защита правата на човека. Оплакванията са от пренаселеност на затворническите помещения - под 3 кв. м. на човек нетна жилищна площ, липса на достатъчно жилищна площ; липса на достатъчно светлина и свеж въздух; липса на санитарен възел и течаща топла вода за лична хигиена; наличие на влага и мухъл; разрушена цялост на стените и пода; неосигуряване на престой на открито; липса на медицинско обслужване и медикаментозна терапия; липса на уединение в санитарния възел, който е в спалното помещение; неспазване на графика за ползване на банята, поради липса на достатъчно количество вода за къпане; наличие на дървеници и хлебарки; лоша, еднообразна и бедна на хранителни вещества храна; неосигуряване на животоподдържащи лекарства; липса на подходяща работа; липса на творчески, физически и културни дейности; неспазване на правилата за свиждане; неполучаване на входящ номер при  подаване жалби и молби. От всичко това твърди, че са настъпили неимуществени вреди, изразяващи се в психически дискомфорт, физически и психически болки и страдания, негативни чувства усещане за малоценност, тревожност и страх, паник атаки, задушаване, неспокоен сън и недоспиване, които изтощават физическата и нервна система на ищеца, правят го агресивен, раздразнителен, неконтактен и влияят на отношенията му с останалите затворници. Претендират се направените по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Процесуалният представител на ответника - Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“ гр. София - в депозиран писмен отговор застъпва становище, че исковата претенция е неоснователна и недоказана. Сочи се, че ищецът търпи своята присъда при условия, не по различни от условията, при които са поставени останалите затворници, като всички те са лишени от свобода в изпълнение на съответно наложена санкция, но не и от други права и интереси в местата за лишаване от свобода. Според процесуалния представител на ответника, не може да се приеме, че престоят в условията на затвора биха провокирали твърдените от ищеца неимуществени вреди. Иска се претенцията за парично обезщетение да бъде отхвърлена. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив изразява становище, че предявеният иск не е доказан, поради което следва да бъде отхвърлен, алтернативно – ако се приеме за доказан – да се присъди обезщетение по справедливост.

Административен съд Пловдив, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно представени от ответника справка за правното положение (л. 53) и писмено становище (л. 45) за Д.Л.Д. е видно, че е изтърпявал наказание лишаване от свобода в Затвора гр. Пловдив в периода от 06.07.2021 г. до 07.11.2022 г. За посочения период се установява, че е бил настанен в стая № 72, с площ от 25,73 кв.м. (без площта на санитарния възел), разполагаща с два прозореца с размери 1,00 м. х 1,17 м. и  0,45 м. х 1,17 м. Санитарният възел бил с площ 3,91 кв.м. и разполагал с един прозорец с размери 0,30м. х 0,50 м. През процесния период в посоченото помещение са били настанени 4 до 8 лишени от свобода, както следва: от 06.07.2021 г. до 27.07.2021 г. - 6 лишени от свобода; от 27.07.2021 г. до 03.08.2021 г. - 7 лишени от свобода; от 03.08.2021 г. до 09.08.2021 г. - 5 лишени от свобода; от 09.08.2021 г. до 19.08.2021 г. - 6 лишени от свобода; от 19.08.2021 г. до 23.08.2021 г. - 5 лишени от свобода; от 23.08.2021 г. до 04.09.2021 г. - 6 лишени от свобода; от 04.09.2021 г. до 09.09.2021 г. - 7 лишени от свобода; от 09.09.2021 г. до 13.09.2021 г. - 6 лишени от свобода; от 13.09.2021 г. до 09.10.2021 г. - 7 лишени от свобода; от 09.10.2021 г. до 13.10.2021 г. - 8 лишени от свобода; от 13.10.2021 г. до 21.10.2021 г. - 7 лишени от свобода; от 21.10.2021 г. до 26.11.2021 г. - 8 лишени от свобода; от 26.11.2021 г. до 07.12.2021 г. - 7 лишени от свобода; от 07.12.2021 г. до 17.12.2021 г. - 6 лишени от свобода; от 17.12.2021 г. до 11.01.2022 г. - 5 лишени от свобода; от 11.01.2022 г. до 28.01.2022 г.  - 6 лишени от свобода; от 28.01.2022 г. до 23.02.2022 г. - 7 лишени от свобода; от 23.02.2022 г. до 03.03.2022 г. - 6 лишени от свобода; от 03.03.2022 г. до 01.04.2022 г. - 7 лишени от свобода; от 01.04.2022 г. до 12.04.2022 г. – 6 лишени от свобода; от 12.04.2022 г. до 15.04.2022 г. - 5 лишени от свобода; от 15.04.2022 г. до 19.04.2022 г. - 6 лишени от свобода; от 19.04.2022 г. до 25.05.2022 г. - 7 лишени от свобода; от 25.05.2022 г. до 01.06.2022 г. – 6 лишени от свобода; от 01.06.2022 г. до 03.06.2022 г. – 5 лишени от свобода; от 03.06.2022 г. до 06.06.2022 г. – 6 лишени от свобода; от 06.06.2022 г. до 11.06.2022 г. – 5 лишени от свобода; от 11.06.2022 г. до 17.06.2022 г. – 4 лишени от свобода; от 17.06.2022 г. до 21.06.2022 г. – 7 лишени от свобода; от 21.06.2022 г. до 23.06.2022 г. – 6 лишени от свобода; от 23.06.2022 г. до 24.06.2022 г. – 7 лишени от свобода; от 24.06.2022 г. до 07.07.2022 г. – 8 лишени от свобода; от 07.07.2022 г. до 14.07.2022 г. – 7 лишени от свобода; от 14.07.2022 г. до 19.07.2022 г. – 8 лишени от свобода; от 19.07.2022 г. до 26.07.2022 г. – 6 лишени от свобода; от 26.07.2022 г. до 14.09.2022 г. – 5 лишени от свобода; от 14.09.2022 г. до 30.09.2022 г. – 4 лишени от свобода; от 30.09.2022 г. до 07.11.2022 г. – 5 лишени от свобода. Видно от така посочените данни се установява, че за целия исков период в стая № 72 за 218 дни жилищната площ, с която разполагал един лишен от свобода, била под 4 кв.м., а за останалата част от времето не се установява отклонение и лишените от свобода в помещението, разполагали с повече от 4 кв.м. жилищна площ.

Според данните в становище на л. 45 в помещението по пребиваване на ищеца в Затвор Пловдив има неограничен достъп до санитарен възел с постоянно течаща вода, отоплението е с централно парно, спалните помещения са добре осветени - снабдени с отваряеми прозорци за естествена светлина. Проветряването се извършва по желание на пребиваващите в стаята и не е имало проблем същата да бъде проветрена. При постъпването си всеки лишен от свобода получава комплект спално бельо и завивки. При желание се осигуряват допълнителни комплекти от домакина на затвора и има възможност такива да се внасят от близки на ротационен принцип. Прането е по желание на лишените от свобода в пералнята на затвора, ръчно или чрез изнасяне от близките. Д.Д. не е подавал молби, касаещи подобряване на битовите условия в спалните помещения. Банята се ползва от лишените от свобода по утвърден график. Всички лишени от свобода, работещи, имат осигурена възможност всеки работен ден да използват баня след приключване на работния ден. За неработещите е осигурена възможност са използват банята два пъти седмично. Видно от становището на ответника, ищецът е подавал молби за назначаване на работа, но имал сериозни претенции за характера и тежестта на полагания от него труд и по тази причина не е устроен. Д. показвал пасивно отношение към предлаганите в затвора културно-информационни, образователни или специализирани програми. На 21.12.2021г. е включен в Арт-терапевтичен уоркшоп – под ръководството на психолог, но на 22.12.2021г. се отказва. В становището на ответника се подчертава, че участието в корекционната дейност е доброволно и няма задължителен характер. Сочи се, че ищецът е получавал съответните регистрационни номера на подавани от него молби и жалби, отговори по същите са му връчвани срещу подпис.

По делото е представена Заповед Л-1811/21.04.2020г., издадена от гл.директор на ГДИН, съгласно която е утвърдена таблица № 6 за полагащите се перилни, миещи и дезинфекциращи препарати и хигиенни консумативи в местата за лишаване от свобода за един месец – л.25-27.

Представена е таблица за състава на дневната дажба и полагаемите се хранителни продукти на 1 лишен от свобода, в която е описано количественото и качественото съдържание на предлаганите хранителни продукти в Затвор Пловдив. При липса на полагащи се по таблиците продукти от началника на затвора се разрешава използване на заменителна таблица – л. 29.

По делото са представени протоколи от ДДД обработки за процесния периоди /л.31-42/.

Съгласно становище на л. 51 в стаята, в която е пребивавал ищеца в Затвора гр.Пловдив са извършвани текущи ремонти по своевременна смяна на течащи кранчета, отстраняване на течове, смяна на осветителните тела. Не се допуска да има счупени прозорци - същите се подменят своевременно. През 2017 г. е извършен основен ремонт на общите части - боядисване на общите помещения; подмяна на дограмата с нова /ПВЦ/, поставяне на гранитогрес в общите умивални, фаянс на стените на общата баня, подът ѝ е с мозайка. Ищецът Д. като работещ (от 18.10.2022 г. до 25.11.2022 г.) е имал възможност да ползва банята всеки ден. Прането е по желание на лишените от свобода в пералнята на затвора или чрез изнасяне за пране от близките. Сушенето на дрехите е в сушилна машина, когато се перат в пералнята на затвора и е налична възможност за ползване на пригодени простори в общо помещение или отвън. Съгласно становището, във всяко спално помещение има санитарен възел с течаща вода и лишените от свобода имат неограничен достъп до тях. Лишените от свобода притежават нагреватели, с които могат да си затоплят вода. Санитарните възли са преградени от спалните помещения и нямат визуален контакт помежду си. Затвора гр. Пловдив се отоплява с централно парно. Спалните помещения в затвора са добре осветени и с отваряеми прозорци за естествена вентилация. Проветряването на помещението се извършва от лишените от свобода.  Според становището на ответника, никога не е имало проблем стаите да бъдат проветрявани и не би следвало да има наличие на мухъл.

Във връзка с оплакването за липса на медицинска грижа, по делото е представен здравен картон на ищеца (л. 55) и амбулаторни листове от извършени му преглед и изследвания (л. 57-62). Видно от картона, при постъпването си в затвора Д. не е имал оплаквания и не е съобщил за заразни заболявания. В картона е отбелязано че няма минали заболявания и заключението от прегледа е, че лишеният от свобода е клинично здрав. В рамките на исковия период на Д. са извършвани медицински прегледи от лекар специалист и са му назначавани изследвания.

По делото са събрани гласни доказателства. Разпитан е свидетелят И.П.М., който сочи, че познава ишеца от 15.01.2021 г., когато са били заедно в  стая № 80. През 2021 г. и 2022 г., свидетелят изрично посочва, че не е бил заедно с ищеца в стая 72. Споделя за лоши хигиенно-битови условия, наличие на влага, мухъл, недостатъчно светлина, пренаселеност, хлебарки и дървеници. В стаята, която обитавали,  имало един прозорец, тоалетната била преградена със стена, имало две врати към тоалетната - едната към умивалнята, другата към тоалетната. Същата не се ползвала на спокойствие. И на двете врати имало дупки по средата, които лишените от свобода опаковали, за да не духа вятър и да няма миризми. Имало течаща студена вода. Тоалетната се миела с маркуч. Подът бил бетонен, с изпокъсан балатум. Стените били изровени, не бил правен ремонт в помещението. Парното работело през деня, но вечер се спирало. Предоставяло се бельо или се внасяло отвън. Имало пералня, но прането се осъществявало в стаята с кофи с вода и бързовар и се простирало също там, тъй като, според свидетеля, общото помещение не било достатъчно. Предоставяли се прах за пране и сапун, но от няколко месеца тази практика спряла и се налагало лишените от свобода да се снабдяват с такива отвън. В помещението били осем човека, имало период, в който станали девет, имало моменти, когато били пет и шест. Свидетелят сочи, че на ищеца не бил осигуряван медикамента  „Холнорек“. Споделя, че същият бил емоционално нестабилен, изписвани са му успокоителни за сън. Имало лекар в затвора. Времето за свиждане не се спазвало. Водата в банята свършвала бързо, затова лишените от свобода си топлели вода с бързовари. Фитнесът  в затвора бил малко помещението и нямало как да се ползва от повече от трима души. Лишените от свобода имали спортни занимания - поне един час престой на открито. Свидетелят твърди, че храната, която получавал  ищецът, не му стигала.

Съдът частично кредитира с доверие показанията на свидетеля М., доколкото са съответни на останалите кредитирани доказателства и предвид факта, че се касае до лице, изтърпяващо наказание лишаване от свобода в Затвора Пловдив. По отношение на свидетеля, на съда е служебно известно, че също е завел дело с правно основание по чл. 284 от ЗИНЗС против ГДИН със сходни на оплакванията на ищеца, поради което за него е налице и личен интерес да твърди конкретни обстоятелства, с оглед на което показанията му се разглеждат критично. Съдът взема предвид и факта, че свидетелят М. е изтърпявал наказанието си заедно с ищеца, но има непосредствени впечатления от съвместното им съжителство единствено в стая № 80, но не и за другото помещение (стая 72), в което се установи, от представената справка, да е бил настанен Д..

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Искът за присъждане на обезщетение е предявен от лице, което твърди, че е претърпяло неимуществени вреди в резултат престоя му в Затвора в гр.Пловдив, като ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода се осъществява от ГД „Изпълнение на наказанията”, т.е. дейност на длъжностни лица на държавата. Исковата молба е подадена от лице с правен интерес.

Претенцията на ищеца е за заплащане на 10 000 лв. обезщетение за претърпените вреди и е насочена срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”.

Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗИНЗС прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. ГДИН е надлежен ответник по предявения иск за претърпени неимуществени вреди за действия на администрацията на затворите.

Съгласно чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС Държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3. Съгласно ал. 5 на разпоредбата в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.

В конкретния случай, като основание за предявения иск за репарация на вреди от незаконосъобразното бездействие на ГДИН, е да осигури площ, подходящи битово-хигиенни условия в Затвора гр. Пловдив и корекционно въздействие на ищеца за периода от 06.07.2021 г. до 07.11.2022 г.

Фактическия състав на обезвредата по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС включва три елемента: 1. нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС, 2. настъпили вреди за ищеца, 3. пряка и непосредствена причинна връзка между вредите и нарушението. Доказването на първия елемент е в тежест на ищеца, а за останалите два елемента съдът прилага принципа на кумулативния ефект на всички условия, при които е пребивавал лишения от свобода и презумпцията за понесени неимуществени вреди в случай на установено нарушение, съгласно чл. 284, ал. 5 във връзка с ал. 2 от ЗИНЗС.

Изискванията за осигуряване на минимална жилищна площ /4кв.м/ са регламентирани в разпоредбата на чл. 43, ал. 3 от ЗИНЗС, влязла в сила на 07.02.2017 г. Отделно от това е приложима Конвенцията за правата на човека и основните свободи на основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България.

Съгласно практиката на Европейския съд по правата на човека липсата на жилищна площ следва да е за продължителен период от време, за да е налице отклонение от подходяща жизнена среда и нарушение на чл. 3 от ЕКПЧОС, за което държавата носи отговорност. Съобразно § 167 от Пилотното решение от 27 Януари 2015 г. за условията в българските затвори „Н. и други против България“ на ЕСПЧ: (а) всяко задържано лице трябва да има индивидуално място за спане; (б) всяко задържано лице трябва да има най- малко три квадратни метра жилищна площ; и (в) размера на килията трябва да дава възможност на задържаните лица да се движат свободно между мебелите. В § 166 от същото решение „Н. и други против България“, се акцентира, че ако затворниците имат на разположение по-малко от три квадратни метра жилищна площ, пренаселеността трябва да се счита за толкова тежка, че да доведе само по себе си, независимо от други фактори, до нарушение на чл. 3 от Конвенцията.

От доказателствата по делото се установява, че при пребиваването си в Затвора Пловдив, през исковия период – 06.07.2021 г. - 07.11.2022 г. в стая № 72 (с площ 25,73 кв.м) са пребивавали съвместно от 5 до 8 лишени от свобода, т.е. жилищната площ, с която е разполагал ищеца за времето от 27.07.2021г. до 03.08.2021г.; от 04.09.2021г. до 09.09.2021г.; от 13.09.2021г. до 07.12.2021г.; от 28.01.2022г. до 23.02.2022г.; от 03.03.2022г. до 01.04.2022г.; от 19.04.2022г. до 25.05.2022г.; от 17.06.2022г. до 21.06.2022г.; от 23.06.2022г. до 19.07.2022г. е била под 4 кв.м., съответно в същото помещение за времето от 06.07.2021г. до 27.07.2021г.; от 03.08.2021г. до 04.09.2021г.; от 09.09.2021г. до 13.09.2021г. ; от 07.12.2021г. до 28.01.2022г.; от 23.02.2022г. до 03.03.2022г.; от 01.04.2022г. до 19.04.2022г.; от 25.05.2022г. до 17.06.2022г.; от 21.06.2022г. до 23.06.2022г.; от 19.07.2022г. до 07.11.2022г., жилищната площ, с която е разполагал ищецът е надхвърляла 4 кв.м.

Според съда, твърдението за пренаселеност, тоест за неосигуряване на минималната жилищна площ от 4 кв.м., се явява доказано само по отношение на така посочените 218 дни, в които ищецът е пребивавал  в стая № 72 на площ под 4 кв.м. Съдът отчита и застъпването на началото и края при броенето на дните по справките.

Установява се, че през целият период на пребиваване на ищеца в Затвора гр.Пловдив, в помещенията, в които е бил настанен е имало отделен от спалното помещение самостоятелен санитарен възел с течаща вода. Имало осигурени препарати, извършвана е дезинфекция на помещенията. Представени са писмени доказателства за вида и количеството на предоставяните на лишените от свобода  перилни, миещи и дезинфекциращи средства (л. 25, 26). Видно от становище на л. 51 на лишените от свобода се полагат миещи и перилни препарати като ежемесечно се предоставят 2 броя сапуни и 400 гр. прах за пране.  Самият бит и хигиенни навици на лишените от свобода не следва да се вменяват в неизпълнение на задълженията на администрацията. Следва да се има предвид, че съпричастността и личното участие на ищеца трябва да допринасят за ефективното почистване и дезинфектиране.

От страна на затворническите власти е осигурено ползване по график на перално помещение, където имало и сушилня. Не са представени данни за депозирани молби от ищеца до затворническата администрация за ползване на пералнята и сушилнята в затвора. Това, че по сведения на свидетеля пералнята не се ползвала и лишените от свобода простирали дрехите си в килиите (при наличието на обособени от за това места в затвора), съдът счита, че не може да се уважи, доколкото не е установено посочената последица да се дължи на незаконосъобразно поведение на ответната по делото страна. Същото се отнася и по отношение на оплакването, поддържано и от свидетеля, че от мокрото пране в килиите се получавал мухъл - въпрос на личен избор на лишените от свобода е дали да перат на ръка или да депозират молба до затворническите власти, както и как да перат и сушат дрехите си.

Спалните помещения в затвора са добре осветени и с отваряеми прозорци за естествена вентилация. Проветряването на помещението се извършва от лишените от свобода. В този смисъл оплакването за недостатъчна осветеност и липсата на чужд въздух в помещението съдът намира за неоснователно. Същото се отнася и по отношение на оплакването от лошото състояние на стените и подът в помещението – представени са доказателства за извършването на текущи ремонти, боядисване на помещенията в Затвор Пловдив. Свидетелските показания сочат данни за състоянието на стая № 80, които не са относими към исковата претенция на ищеца, която е заявена за период на пребиваване, който се установи да е само в помещение № 72.

Видно от представените доказателства по делото, от страна на администрацията в Затвора гр. Пловдив се извършва дезинсекция и дератизация на сградите. Разпитаният свидетел също заявява, че се извършва такава обработка на помещенията. Тоест от страна на ответника са положени усилия за справяне с проблема. Ноторно известен факт е, че хлебарките са вид насекомо, чието унищожаване е труден процес, но са предприети мерки от страна на администрацията в Затвора гр. Пловдив за решаването му.

По отношение на твърденията за липса на медицински грижи от страна на затворническите власти, съдът счита същите за недоказани. По делото се събраха доказателства, че Д. е имал нужда от медицинско обслужване, което му е осигурено в пълен обем. При постъпването му в Затвора Пловдив на ищеца е извършен медицински преглед - не са констатирани оплаквания, посочено е, че същият е в добро общо състояние. Видно от представените амбулаторни листове, издадени в рамките на процесния период (л. 60-62) на Д. са извършвани медицински прегледи от специалисти – констатирано е добро общо състояние на лицето и оплаквания за тревожност, раздразнителност и страх от затворени пространства (амб. лист на л. 62). В този случай му е издадена рецепта за назначена терапия с медикаменти. В Затвора – гр. Пловдив, според събраните по делото доказателства, са прилагани адекватни медицински грижи. Съдът не установи незаконосъобразно бездействие в лечението и медицинското обслужване, каквито са твърденията в исковата молба. В тази връзка са и показанията на свидетеля М., в които се сочи, че в затвора имало лекар, както и че на ищеца  са изписвани медикаменти по повод на емоционални сривове и депресивни състояния, които имал. Не се кредитират, тъй като в същите липсва конкретика. показанията на свидетеля, че в определен период в Затвора – Пловдив е нямало лекар. Няма налице, при така разпределената по делото доказателствена тежест, от страна на ищеца, да са представени данни за подавани молби до затворническата администрация във връзка с изложените в исковата молба оплаквания за необходимост от консултиране с психолог и назначаване на медикаменти. Ето защо и това оплакване се явява неоснователно.

По отношение на твърдението на ищеца за липса на храна, подходяща за здравословното му състояние при положение, че при Д. не се доказва наличие на здравословни, то храната, която му е предоставяна в затвора е стандартната за всички лишени от свобода, съгласно утвърдените таблици за дневните дажби. Видно е от същите, че предоставяната на лишените от свобода храна в Затвора Пловдив е била подходяща като количество и енергиен състав.

Във връзка с оплакването в исковата молба, че на ищеца не е предоставяна подходяща работа следва да се отбележи, че полагането на труд е само по желание на лишените от свобода. Според данните представени от ответника, Д. е подавал молби за назначаване на работа, но е имал сериозни претенции за характера и тежестта на полагания от него труд. В този смисъл, и в тази ѝ част, съдът намира претенцията на ищеца за неоснователна.

Съдът счита за неоснователни и твърденията досежно липсата на творчески, културни и физически дейности. Установи се, че Д. е проявявал пасивно поведение към предлаганите в затвора културно-информационни, образователни или специализирани програми. Включван е в една културно информационна програма през процесния период, която се провеждала по ръководството на психолог, но се отказва от участие на втория ден.

Настоящият съдебен състав приема, че ищецът Д.  не е бил лишен и от възможност да спортува в затворническото общежитие, макар и същата да е била в известна степен ограничена с оглед режима на изтърпяване на наказанието. Относно изложените твърдения за липса на фитнес уреди, съдът намира, че в закона не е регламентирано задължение за осигуряването на такива, като в чл. 151, ал. 5 от ППЗИНС е предвидено, че на всеки лишен от свобода освен престоят на открито се осигурява по възможност физическа и спортна активност, но това не е императивно задължение на администрацията, а е свързано с условията и материалната база на затвора. Въпреки това от посоченото в исковата молба, а и от показанията на свидетеля се установява, че в Затвор Пловдив е осигурено място за спортна дейност, т.е. обезпечена възможност за двигателна активност и спорт на лишените от свобода. В голяма степен състоянието и поддържането на спортните уреди зависят и от начина на използването им, а не от действията/бездействията на затворническите власти. При това положение не би могло да се приеме, че е налице незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация във връзка с горното задължение. Изпълнението на същото като ред и условия е съобразено със специалния режим, при който ищецът изтърпява наказанието си и ограниченията, свързани с него по чл. 71, ал. 2 от ЗИНЗС.

Съдът счита за недоказано твърдението на ищеца за непредоставяне на време за престой на открито от страна на затворническите власти. В тази връзка не се посочва конкретика в исковата молба, която да изяснява какво възпрепятства ползването на престоя на ищеца. С оглед представения график за разпределение на времето престой на открито за лишените от свобода от втори пост е осигурен ежедневно от 10 до 11ч.

По отношение на твърдението на ищеца за нарушаване на правото на лишените от свобода да подават жалби и молби, следва да се посочи, че по данни на ответника за всички свои молби и жалби Д. е получавал съответните регистрационни и/или изходящи номера, както и отговор. В този смисъл, и в тази ѝ част, съдът намира претенцията на ищеца за неоснователна.

Съдът намира за неоснователни оплакването за нарушаване правото на ищеца на времетраенето за свиждане, доколкото от негова страна не са направени конкретни твърдения кога и колко пъти е намалено времето му на свиждане. В исковата молба е посочено общо, че администрацията не спазва времето, като обаче по никакъв начин не е конкретизирал лично относно неговото време на свиждане да е имало намаляване, кога се е случило, при посещението на кой негов близък или роднина е било извършвано незаконосъобразно действие по ограничаване на времетраенето. Следва да бъде отчетено, че личното решение колко да бъде оползотворено времето на свиждане от представеното по закон, е субективно и няма как да бъде отчетено от съда дали е по решение на самия лишен от свобода или от действието на администрацията в затвора, след като няма конкретно посочване от ищеца.

С оглед на гореизложеното съдът счита, че при осъществяване на правнорегламентирана дейност от длъжностните лица от Затвора – гр. Пловдив при изтърпяване на наказанието на ищеца Д. за посочените периоди в горното изложение се установи нарушение на чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС по отношение единствено на пренаселеност и то в установените и посочени в изложението конкретни времеви периоди. В останалите времеви периоди съгласно всички справки от Затвора гр. Пловдив се установява, че на ищеца е осигурено пребиваване в килии, със съответен на капацитета им настанени лишени от свобода, при което е спазено изискването за осигуряване на 4 кв.м. жилищна площ.

С оглед на изложеното, искът на Д.Л.  Д. срещу ГД „Изпълнение на наказанията“ за присъждане на сумата от 10 000 /десет хиляди/ лева – обезщетение за вреди по чл. 284 от ЗИНЗС, дължащи се на незаконосъобразни действия /бездействия/ на администрацията на Затвора в гр.Пловдив по отношение на пренаселеност следва да бъде уважена частично за периода от 27.07.2021г. до 03.08.2021г.; от 04.09.2021г. до 09.09.2021г.; от 13.09.2021г. до 07.12.2021г.; от 28.01.2022г. до 23.02.2022г.; от 03.03.2022г. до 01.04.2022г.; от 19.04.2022г. до 25.05.2022г.; от 17.06.2022г. до 21.06.2022г.; от 23.06.2022г. до 19.07.2022г. В останалата му част за период – 06.07.2021г. до 27.07.2021г.; от 03.08.2021г. до 04.09.2021г.; от 09.09.2021г. до 13.09.2021г. ; от 07.12.2021г. до 28.01.2022г.; от 23.02.2022г. до 03.03.2022г.; от 01.04.2022г. до 19.04.2022г.; от 25.05.2022г. до 17.06.2022г.; от 21.06.2022 г. до 23.06.2022 г.; от 19.07.2022г. до 07.11.2022г., искът следва да бъде отхвърлен като недоказан.

Съдът отчита и застъпването на началото и края на посочените дни в справките при броенето на дните.

Размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди от тези незаконосъобразни действия/бездействия на затворническата администрация, подчинена на ГДИН, следва да бъде определен по реда на чл. 52 от ЗЗД. С оглед изискването на чл. 52 от ЗЗД съдът приема, че по справедливост и на основание чл. 52 от ЗЗД, исковата претенция за претърпени неимуществени вреди в Затвора гр. Пловдив за период от 218 дни се явява частично доказана и следва да бъде уважена частично. Съобразно правилото на чл. 52 от ЗЗД, конкретният размер на обезщетението за неимуществени вреди за периодите, за които съдът намира искът за основателен, следва да бъде определено по справедливост. Спазването на принципа на справедливостта, като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението да бъде определен от съда с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането. Следва да бъде съобразено и Решение на ЕСПЧ от 27.01.2015 г. по делото „Н. и други срещу България“, съгласно което паричната компенсация като форма на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, не трябва да бъде в неразумен размер в равнение с присъжданията за справедливо обезщетение, определени от ЕСПЧ по силата на чл. 41 от Конвенцията в подобни случаи, като насока в това отношение могат да служат принципите, изложени от ЕСПЧ в пилотното решение, а именно фундаменталния характер на правото на всяко лице да не бъде подлагано на нечовешко или унизително отношение от една страна, а от друга - времето, през което лишеният от свобода е бил поставен в условия на нечовешко и унизително отношение по смисъла на чл. 3 от ЕКПЧОС, като най-важният фактор за оценка на претърпените вреди. Съдът дължи и съобразяване с практиката на ЕСПЧ по въпросите за размера на присъжданите обезщетения. В случая, като се отчетат обстоятелствата, съставляващи проявления на нарушението на чл. 3, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС; периода на исковата претенция, интензитета на породените страдания и негативни преживявания, без налице да бъде конкретно увреждане на физическото здраве на ищеца в резултат на действия или бездействия на администрацията, при прилагането на чл. 284, ал.2 от ЗИНЗС, настоящата инстанция приема, че искът в тази част следва да бъдат уважен при определяне на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както следва:

За периода на престой в Затвора гр. Пловдив от 27.07.2021 г. до 03.08.2021 г.; от 04.09.2021 г. до 09.09.2021 г.; от 13.09.2021 г. до 07.12.2021 г.; от 28.01.2022 г. до 23.02.2022 г.; от 03.03.2022 г. до 01.04.2022 г.; от 19.04.2022 г. до 25.05.2022 г.; от 17.06.2022 г. до 21.06.2022 г.; от 23.06.2022 г. до 19.07.2022 г., поради установено бездействие на ГДИН и установена пренаселеност за 218 дни, съдът счита, че искът следва да бъде уважен за сумата в размер на 1090 лв. Претендираната законна лихва следва да бъде присъдена от датата на завеждане на исковата молба – 07.11.2022г. За разликата до претендираните 10 000 лв. искът следва да се отхвърли като неоснователен.

С оглед частичната основателност на иска, следва да се присъдят разноски за ДТ в размер на 10 лева на ищеца. както и възнаграждение за един адвокат, съразмерно с уважената част от иска. Ищецът претендира разноски за адвокатско възнаграждение, което да бъде присъдено съобразно с чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата. От приложения договор за правна защита и съдействие се установява, че адвокатът С., упълномощена от ищеца за представителство по делото, е следвало да представлява последния безплатно като лице, което е близък на адвоката, сиреч на основание чл.39 от ЗА. Поради това и според съда са налице основанията на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата на адв. С. да се присъди адвокатско възнаграждение в размер, определен съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и в случая съобразно с нормата на чл.8, ал.1, вр. с чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата, което, с оглед на това, че следва да се присъди съразмерно на уважената част на иска, така изчислено възлиза на 170 лева.

По отношение на претендираните разноски от юрк. Ч. в полза на  ответника, съдът счита, че същият няма право на разноски за юрисконсултско възнаграждение, тъй като специалната норма на чл. 286, ал. 2 от ЗИНЗС не ги предвижда.

Воден от горното и на основание чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 285, ал. 1, вр. с чл. 284 от ЗИНЗС, Административен съд Пловдив, ХVI състав

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” София, на основание чл. 284 от ЗИНЗС, да заплати на Д.Л.Д., ЕГН **********, сумата в размер на 1090 (хиляда и деветдесет) лева за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразно бездействие от неосигуряване на минимална жилищна площ за период в Затвора гр.Пловдив от 27.07.2021 г. до 03.08.2021 г.; от 04.09.2021 г. до 09.09.2021 г.; от 13.09.2021 г. до 07.12.2021 г.; от 28.01.2022 г. до 23.02.2022 г.; от 03.03.2022 г. до 01.04.2022 г.; от 19.04.2022 г. до 25.05.2022 г.; от 17.06.2022 г. до 21.06.2022 г.; от 23.06.2022 г. до 19.07.2022 г.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” София да заплати на Д.Л.Д., ЕГН **********, законна лихва върху присъдената сума, считано от 07.11.2022г. до окончателното ѝ изплащане.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Л.Д., ЕГН **********, против Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“ гр.София иск за заплащане на обезщетение над сумата от 1090 (хиляда и деветдесет)  лева до предявения размер от 10 000 (десет хиляди) лева, за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразно бездействие от неосигуряване на минимална жилищна площ при престоя му в Затвора гр. Пловдив за период от 06.07.2021 г. до 27.07.2021 г.; от 03.08.2021 г. до 04.09.2021 г.; от 09.09.2021 г. до 13.09.2021 г. ; от 07.12.2021 г. до 28.01.2022 г.; от 23.02.2022 г. до 03.03.2022 г.; от 01.04.2022 г. до 19.04.2022 г.; от 25.05.2022 г. до 17.06.2022 г.; от 21.06.2022 г. до 23.06.2022 г.; от 19.07.2022 г. до 07.11.2022 г. и  в останалата му част.

Осъжда Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“ гр.София да заплати на Д.Л.Д., ЕГН ********** сумата от 10 (десет) лева разноски по делото за държавна такса.

Осъжда Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.София да заплати на адв. В.Л.С., сумата от 170 (сто и седемдесет лева) лева, съставляваща размер на адвокатско възнаграждение, определено на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, съразмерно на уважената част от иска.

Отхвърля искането на Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“ гр.София за присъждане на разноски по делото за юрисконсултска защита.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред тричленен състав на Административен съд Пловдив.

СЪДИЯ: