№ 14
гр. С., 18.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IV ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на седемнадесети септември,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Лилия М. Руневска
при участието на секретаря Юлиана Д. Божилова
като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Търговско дело №
20201800900132 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
П. М. ЦВ. и ЕЛ. СТ. Г. са предявили срещу „Д. – О.з.“ ЕАД обективно и субективно
съединени искове за плащане на следните суми: сумата от 50000 лв. на ищеца П. М. ЦВ.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания,
търпени в резултат на причинени при ПТП, настъпило на 06.07.2019 г., телесни увреждания,
ведно с обезщетение за забава в размер законната лихва върху сумата от датата на ПТП до
окончателното плащане; сумата от 10000 лв. на ищцата ЕЛ. СТ. Г., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, търпени в резултат
на причинени при ПТП, настъпило на 06.07.2019 г., телесни увреждания, ведно с
обезщетение за забава в размер законната лихва върху сумата от датата на ПТП до
окончателното плащане. В исковата молба се твърди, че на 06.07.2019 г. около 12.30 ч. Д. Д.
Т. управлявал лек автомобил „Хюндай Соната“ с рег. № С 3418 ХХ, като в района на км.
17+500 на автомагистрала „Хемус“, в посока гр. С. – гр. В., нарушил правилата за движение
по пътищата, движейки се с несъобразена с конкретните пътни условия и законовите
ограничения скорост, не намалил същата, приближавайки лек автомобил „Сузуки Вагон“ с
рег. № СА 9803 СХ, в резултат на което реализирал удар със същия. В резултат на удара л. а.
„Сузуки“ се отклонил вдясно и ударил намиращите се в най-дясната пътна лента пешеходци
П. М. ЦВ. и ЕЛ. СТ. Г., които отивали да окажат помощ на други катастрофирали лица.
Вследствие на удара на пешеходците били нанесени телесни увреждания. Твърди се, че
виновен за настъпване на ПТП е водачът на лекия автомобил „Хюндай“ Д.Т., който с
действията си нарушил правилата за движение по пътищата. Причинените на ищците
1
телесни увреждания са описани като вид и медико-биологичен характер в исковата молба,
където са описани като интензитет и търпените от ищците болки и страдания. Относно
лекия автомобил „Хюндай“ имало сключен с ответника договор за застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, действаща към датата на ПТП, поради което се
предявяват настоящите искове, след като по предявените от ищците извънсъдебни
претенции пред застрахователя същият не определил и не платил обезщетения в законово-
установените срокове.
Исковете са с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 497, ал. 1 КЗ вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ответникът е подал отговор, в който оспорва исковете. Не оспорва наличието на
твърдяното застрахователно правоотношение, оспорва твърденията в исковата молба за
осъществяване на предпоставките на фактическия състав на непозволеното увреждане по
чл. 45 ЗЗД. Доколкото във връзка с настъпилото ПТП било образувано досъдебно
производство и същото все още било на етап разследване, не можело категорично да се
твърди, че причината за реализираното ПТП е нарушение на правилата за движение по
пътищата от страна на водача на л. а. „Хюндай“. Съответно се оспорва наличието на
виновно и противоправно поведение у водача на л. а. „Хюндай“, както и наличието на пряка
причинно-следствената връзка между пътнотранспортното произшествие и получените от
ищците телесни увреждания. Оспорва се и описания в исковата молба механизъм на ПТП и
обстоятелствата, при които е настъпило, като се твърди, че липсват доказателства, които да
установяват причината за настъпилото ПТП и в тази връзка се оспорва доказателственото
значение на представения с исковата молба констативен протокол за ПТП с пострадали
лица. Твърди се, че има данни, че причината за пътнотранспортното произшествие е
нарушение на правилата за движение по пътищата и от други участници в произшествието –
от водача на л. а. „Сузуки“ и от водача на МПС с рег. № ВР 1254 СВ. По-конкретно - при
условие на евентуалност се твърди, че ПТП е настъпило и в резултат на виновното и
противоправно поведение на водача на л. а. „Сузуки“, който нарушил правилата за
движение по пътищата като отнел предимството на водача на л. а. „Хюндай“ и в този
смисъл ПТП настъпило при условия на независимо съизвършителство. Също при условие на
евентуалност се твърди, че ищецът П. М. ЦВ. като водач на МПС с рег. № ВР 1254 СВ бил
спрял автомобила си в крайната дясна лента без поставен светлоотразителен триъгълник и
без включен авариен сигнал и същевременно се движел като пешеходец неправомерно по
платното за движение, поради което имал съществен принос за настъпване на ПТП и
получените травматични увреждания. Навежда се и възражение за прекомерност на
претендираното от първия ищец обезщетение като неотговарящо на реално претърпените от
него болки и страдания. По отношение на ищцата ЕЛ. СТ. Г. се оспорва същата да е
пострадала при ПТП, а при условията на евентуалност се навежда възражение за
прекомерност и на претендираното от нея обезщетение предвид характера на причиненото
телесно увреждане. Излагат се и самостоятелни доводи за неоснователност на акцесорните
искове.
2
По искане на ответника е конституирано трето лице-помагач – „Б. В. И. Г.“ АД, с
което дружество имало сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ относно л. а. „Сузуки Вагон“. Третото лице-помагач не е изразило
становище по делото.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото и доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
Установява се от представения по делото констативен протокол за ПТП с пострадали
лица, че на 06.07.2019 г. на автомагистрала „Хемус“, км. 17+500 с посока на движение от гр.
С. към гр. В. е настъпило ПТП с участник № 1 – л. а. „Хюндай Соната“ с рег. № С 3418 ХХ,
управляван от Д. Д. Т., участник № 2 – л. а. „Сузуки Вагон“ с рег. № СА 9803 СХ,
управляван от Б.А.П., и участник № 3 – л. а. „БМВ“ с рег. № ВР 1254 СВ, управляван от П.
М. ЦВ.. В графата „Обстоятелства и причини за ПТП“ е записано, че л. а. „БМВ“ спира в
активна дясна лента и шофьорът и пътникът слизат от автомобила и тръгват пеша. Л. а.
„Сузуки“ намалява, при което л. а. „Хюндай“ застига и удря отзад л. а. „Сузуки“, след което
л. а. „Хюндай“ удря пешеходеца П. М. ЦВ. и излиза вдясно извън платното, след което се
връща и се удря вляво в еластичната мантинела.
От заключението по допуснатата САТЕ и обясненията на вещото лице в о. с. з. се
установява следният механизъм на ПТП: На 06.07.2019 г. около 12.30 по автомагистрала
„Хемус“, в зоната на км. 17+500, в дясната лента за движение в посока гр. С. – гр. В. се
движел л. а. „БМВ“ с рег. № BP 1254 СВ, след него, на голямо разстояние, също в дясната
пътна лента се движел л. а. „Сузуки“ с рег. № СА 9803 СХ, а след него се движел л. а.
„Хюндай“ с рег. № С 3418 XX. Платното за движение в този участък било еднопосочно, с
три ленти за движение в посоката, като лявата и средната лента били с широчина по 4 м.
всяка, а дясната пътна лента била с широчина 3.20 м. Пътните ленти били отделени помежду
си с единична прекъсната линия МЗ, прав участък. Вдясно на дясната пътна лента се
намирал крайпътен банкет и вдясно на него имало водосточна канавка с широчина в горния
край 1.8 м. Придвижвайки се по гореописания начин, л. а. „БМВ“ спрял в дясната лента за
движение, което било забелязано от водача на движещия се след него л. а. „Сузуки“ и
същият задействал спирачната система на автомобила си, при което водачът на движещия
се отзад л. а. „Хюндай“ възприел тези действия и се опитал да избегне удара, но независимо
от това настъпил удар между челната дясна част на л. а. „Хюндай“ и задната лява част на л.
а. „Сузуки“. При удара челната част на л. а. „Сузуки“ се насочила вдясно по отношение
първоначалната му посока на движение, при което водачът изгубил контрол над
управлението и автомобилът навлязъл в дясното крайпътно пространство, като при
движението си с челната си част ударил движещите се там пешеходци П. М. ЦВ. и ЕЛ. СТ.
Г.. След удара челната част на л. а. „Хюндай“ се насочила вляво по отношение
първоначалната посока на движение и автомобилът започнал ротационно движение в
посоката на въртене на часовниковата стрелка, оставяйки следи от странично приплъзване и
3
в същото време транслационно движение в посока напред и вляво, но водачът успял да
овладее управлението и след лек удар в еластичната ограда вляво на платното за движение
установил автомобила на място. Към момента на удара /и преди това с оглед липсата на
фиксирани следи от автомобила/ л. а. „Хюндай“ се движел със скорост от 110 км./ч.
Причината за настъпване на ПТП са субективните действия на водача на л. а. „Хюндай“,
който в зоната на ПТП не е спазил минималната надлъжна дистанция, която в конкретните
пътни условия и скорости на движение била около 55 м. За водача на л. а. „Сузуки“ при
конкретния механизъм ПТП е било непредотвратимо. Водачът на л. а. „Хюндай“ е имал
възможност да предотврати ПТП, независимо с каква скорост се е движел /предвид
конкретните пътни условия - сухо асфалтово покритие, слънчево време, прав участък,
нормална видимост, предвид също и движението на л. а. „Сузуки“ със същата скорост като
тази на л. а. „Хюндай“/, ако, движейки се зад л. а. „Сузуки“ от дистанция най-малко 55 м., е
предприел действия за намаляване на скоростта на движение на управлявания от него
автомобил или пък за извършване на маневра за изпреварване или заобикаляне. Установява
се още, че ударът между пешеходците и л. а. „Сузуки“ е настъпил или в дясната част на
дясната пътна лента, или в зоната на банкета, намиращ се вдясно на дясната пътна лента, но
няма данни къде точно са се движели пешеходците. Спирането на л. а. „БМВ“ било
сигнализирано с аварийни светлини, не е имало поставен светлоотразителен триъгълник.
Гореизложеното се подкрепя и от веществените доказателства по делото – снимки на
местопроизшествието.
От заключението по допуснатата СМЕ и обясненията на вещото лице в о. с. з. се
установява, че според медицинската документация по делото в резултат на ПТП ищецът П.
М. ЦВ. е получил следните травматични увреждания: контузия на главата с наличие на
скалпова рана на челото вдясно, която е обработена хирургично, разкъсно-контузни рани на
дясната ръка и контузия на таза Според вещото лице обаче контузията на таза не се
потвърждава при проведено КТ изследване. Установява се също, че ищцата ЕЛ. СТ. Г. е
получила разкъсно-контузна рана на лакътя на ляв горен крайник. И при двамата ищци са
налице мекотъканни увреждания, като болезнеността при П. М. ЦВ. е била по-силна
предвид богатата инервираност на лицето, като е продължила с намаляващ интензитет за
срок от около 20 - 25 дни. Предвид характера на раната на челото на П. М. ЦВ., която е с
отслояване от подлежащите черепни кости, ще е налице усещане за изтръпване на кожата в
тази зона, болезненост при излагане на студено, както и намалена чувствителност при
допир, които могат да се наблюдават и месеци след травмата, без да може да се
конкретизира този срок. И при двамата ищци е приложена хирургична обработка на раните,
като в медицинската документация няма данни за настъпили усложнения в зарастването.
Подобни увреждания заздравяват за срок от около 25 - 30 дни. Налице е била болезненост и
известна ограниченост в движенията на засегнатите крайници в рамките на посочения срок.
В резултат на получените разкъсно-контузни рани след зарастването им и приключване на
възстановителните процеси се образуват ръбци, които ще останат доживотно без да оказват
някакво функционално влияние на ищците. Не се очакват остатъчни прояви от страна на
4
травмите и при двамата ищци. По делото няма данни и при двамата ищци да са настъпили
усложнения от причинените травматични увреждания.
От представената по делото епикриза на ищеца П. М. ЦВ. се установява, че той е
получил и контузия на таза – недислоцирана фисура на пубисната кост. Съдът приема за
установено, че и това увреждане е причинено на ищеца в резултат на ПТП, тъй като то е
изрично отбелязано в медицинската документация, а изводът на вещото лице, че при
проведеното КТ изследване на таз не се потвърждава отразената в окончателната диагноза
фисура на пубисна кост, който не кореспондира с епикризата, очевидно се дължи на факта,
че не е отчетено, че представеното по делото КТ изследване е на ищцата ЕЛ. СТ. Г., а не на
ищеца П. М. ЦВ..
От показанията на свидетелите се установява следното:
Свидетелят Иванов – съквартирант на ищците, установява, че след инцидента видял
ищеца П. М. ЦВ. в болницата, но не веднага, защото не можело първоначално да се влиза
при него, а по-късно. От медицинския персонал на болницата свидетелят разбрал, че ищецът
има травма в областта на таза, както и наранявания по лицевата част и по ръцете, като се
наложило да го шият. След изписването му от болницата свидетелят се грижел за ищеца
заедно с неговата /на ищеца/ сестра, тъй като двамата били съквартиранти. Повече от месец
ищецът не можел да се грижи за себе си, да се изправя, имал нужда от помощ при къпане и
др. В този период му правели инжекции в корема, обезболяващи и медикаменти за
разреждане на кръвта. ПТП се отразило и на емоционалното състояние на ищеца, до ден
днешен все още бил предпазлив, при възможност избягвал превоз с личния си автомобил.
Преди произшествието бил активен спортист, още от ученик спортувал, но вече бил доста
ограничен в това свое хоби, защото все още изпитвал болка при физически натоварвания.
Имал видими белези от травмите на челото и в областта на китката и предмишницата. Към
настоящия момент при промяна на времето изпитвал болки, при необходимост да остане
прав за по-дълго време изпитвал дискомфорт и болки. Притеснявал се от белезите, които
има по лицето и ръцете. Свидетелят установява още, че и ищцата ЕЛ. СТ. Г. видял след ПТП
в болницата. Тя била в шок. След прибирането си от болницата /ищцата живеела в същата
квартира с ищеца и свидетеля/ изпитвала силни болки от травмата на лакътя, приемала
обезболяващи. За нея се грижели свидетелят и майка , която идвала да я посещава, защото
имала нужда от помощ при къпане, емоционалното състояние било тежко, често плачела,
имала притеснения, че не може да извършва ежедневните си дейности и задължения и да
помага на приятеля си Петър, когато той най-много имал нужда. Към момента ищцата също
се притеснявала да се вози в превозни средства, доста била предпазлива, изпитвала страх и
избягвала да ползва автомобил.
Свидетелят Т. – очевидец на ПТП, установява, че пътувал в посока от гр. С. към гр.
В. и пред него се движел л. а. „Форд Фокус“, който се преобърнал в канавката. Свидетелят
решил да спре, за да помогне, като в този момент видял, че и л. а. „БМВ“ спира на аварийни
светлини. Свидетелят подминал л. а. „БМВ“ и спрял също на аварийни светлини на банкета,
5
след което тръгнал в обратна посока пеша. От л. а. „БМВ“ слезли ищците. Те се движели на
около 6 - 7 м. пред свидетеля, когато л. а. „Хюндай“ ударил л. а. „Сузуки“ и последният
неконтролируемо ударил П. М. ЦВ., след това се отклонил в канавката. Свидетелят видял,
че П. М. ЦВ. е в съзнание и отишъл да помогне на пътниците от л. а. „Сузуки“. След това
свидетелят се върнал при П. М. ЦВ. и ЕЛ. СТ. Г. и видял, че и двамата имат видими
наранявания - Петър имал рана на главата и на ръката, но на Елица свидетелят не си спомня
какво било нараняването.
При така установеното от фактическа страна съдът намира следното от правна
страна:
Исковете са процесуално допустими, а при разглеждането им по същество съдът
намира следното:
По главния иск, предявен от ищеца П. М. ЦВ., за плащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди:
Искът е частично основателен - до размера от 25500 лв., до който размер следва да
бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер от 50000 лв. следва да бъде
отхвърлен по следните съображения:
Установи се от събраните по делото доказателства, че са налице основания за
ангажиране на отговорността на ответника. Доказа се по делото наличието на
предпоставките по чл. 45 ЗЗД – установи се, че на ищеца са причинени телесни увреждания,
които са му причинили болки и страдания; установи се, че деянието, довело до увреждане на
ищеца, е извършено от Д. Д. Т.. Установи се противоправността на това деяние и
причинната връзка между него и причинените на ищеца телесни увреждания, довело до
търпени болки и страдания. Установи се и вината на Д. Д. Т. /презумпцията за вина по чл.
45, ал. 2 ЗЗД не бе оборена, напротив, ангажираните доказателства установиха вината на
водача/. Установи се също така, че към момента на настъпване на ПТП е имало действащ
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”
относно управляваното от Д. Д. Т. МПС, сключен с ответника.
Относно размера на дължимото обезщетение съдът намира, че такъв от 34000 лв. би
бил справедлив и достатъчен за обезщетяване на търпените от ищеца неимуществени вреди,
като има предвид следното:
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Критерият справедливост винаги е свързан с преценка на конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение при определяне на размера на това
обезщетение. Такива обстоятелства при причинени телесни увреждания са характерът на
уврежданията, начинът на причиняването им, обстоятелствата, при които е извършено
деянието, причинените морални страдания, физически загрозявания, възрастта на
пострадалия и др. В случая следва да се има предвид на първо място видът и характерът на
6
получените телесни увреждания – контузия на главата с наличие на скалпова рана на челото
вдясно, разкъсно-контузни рани на дясната ръка и контузия на таза - недислоцирана фисура
на пубисната кост. В резултат на тези увреждания ищецът е търпял болки и страдания, както
и битови ограничения, вкл. наложените от необходимостта от спазване на болничен режим
при престоя му в болницата, а след прибирането си в къщи за период около месец не е
можел да се обслужва сам. Следва също да се отчете, че болезнеността от контузията на
главата е била силна предвид богатата инервираност на лицето, като тази болезненост, макар
с намаляващ интензитет, е продължила за период от около 20 - 25 дни. Също следва да се
има предвид, че поради характера на тази рана, която е с отслояване от подлежащите
черепни кости, ще е налице усещане за изтръпване на кожата в тази зона, болезненост при
излагане на студено, както и намалена чувствителност при допир, които могат да се
наблюдават и месеци след травмата, без да може да се конкретизира този срок. Налице е
била болезненост и известна ограниченост в движенията и на ръката в посочения по-горе
срок – обстоятелство, което също следва да се отчете. Следва да се вземе предвид и това, че
няма данни за настъпили усложнения и не се очакват остатъчни прояви от уврежданията на
главата и на ръката. Същевременно обаче в резултат на зарастването на разкъсно-контузните
рани се образуват ръбци, които ще останат доживотно и макар да не оказват функционално
влияние на ищеца, безспорно са загрозявания. Относно контузията на таза не се установиха
характерът и интензитетът на търпените болки и страдания и продължителността им
/предвид извода на вещото лице, че тази контузия не е потвърдена с КТ изследване/, но
съдът приема /имайки предвид и свидетелските показания/, че в резултат на тази контузия
ищецът е търпял болки, страдания и битови неудобства за период не по-малък от един
месец, съответно взема предвид и това обстоятелство.
Съобразно така обсъдените конкретни факти по делото, които са обективно
съществуващи, отнесени и към възрастта на ищеца, а също и с оглед критерия
справедливост съдът намира, че сума от 34000 лв. би била справедлива и достатъчна, за да
обезщети ищеца за търпените от нея болки и страдания в резултат на причинените при ПТП
телесни уреждания /съответно основателно е възражението на ответника за прекомерност на
търсеното обезщетение/.
Неоснователно е възражението на ответника за наличие на виновно противоправно
поведение и на водача на л. а. „Сузуки“ – отнемане на предимството на водача на л. а.
„Хюндай“. По делото не се установи водачът на л. а. „Сузуки“ да е отнел предимството на
водача на л. а. „Хюндай“, напротив, той е реагирал абсолютно правилно на създалата се
пътна обстановка /спиране на движещ се пред него автомобил в лентата за движение/, като е
намалил скоростта, за да заобиколи спрелия автомобил или да спре при необходимост.
Същевременно се установи, че водачът на л. а. „Хюндай“ не е спазил минималната
дистанция за движение, което именно е станало причина да настъпи удар с л. а. „Сузуки“, в
резултат на който от удар л. а. „Сузуки“ се е отклонил вдясно и е ударил
пешеходците.
7
Частично основателно е обаче възражението на ответника за съпричинявяне от
страна на ищеца П. М. ЦВ. поради това, че като водач на л. а. „БМВ“ е спрял автомобила си
в крайната дясна лента без поставен светлоотразителен триъгълник и без включен авариен
сигнал и същевременно се е движел като пешеходец неправомерно по платното за
движение. По делото не се установи надлежно къде точно са се движели пешеходците при
настъпване на удара с л. а. „Сузуки“, съответно възражението е неоснователно в частта,
основана на твърдението, че са се движели по платното за движение. Относно управлението
на л. а. „БМВ“ съдът е приел за установено по делото, че ищецът П. М. ЦВ. го е управлявал,
тъй като този факт е отразен в представения по делото КП за ПТП и не е оспорен /съответно
поради това съдът не е възприел извода на вещото лице, изготвило заключението по авто-
техническата експертиза, че по делото не е установено кой е управлявал л. а. „БМВ“/. Като
водач на този л. а. ищецът наистина е паркирал автомобила в нарушение на правилата за
движение по пътищата - автомобилът е бил сигнализиран с аварийни светлини /т. е.
възражението е неоснователно и в частта, основана на твърдението, че автомобилът не е
бил сигнализиран дори с авариен сигнал/, но без светлоотразителен триъгълник, освен това
не е бил паркиран възможно най-вдясно - на мястото на ПТП няма аварийна лента, но има
банкет, възможно най-вдясно върху който автомобилът е следвало да бъде паркиран, но
вместо това същият е паркиран в самата дясна пътна лента, макар и най-вдясно на нея –
плътно до маркировъчната линия /видно и от снимките на ПТП/. Съдът намира, че с това си
поведение ищецът е допринесъл за настъпването на ПТП, като размерът на съпричиняването
е 25 %. Съответно размерът на определеното обезщетение следва да бъде намален с 25 %,
като на ищеца се присъди такова в размер на 25500 лв.
По акцесорния иск, предявен от ищеца П. М. ЦВ., за плащане на обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху сумата на обезщетението за неимуществени вреди:
С оглед изводите за частична основателност на главния иск за плащане на
обезщетение за неимуществени вреди частично основателен е и акцесорният иск за плащане
на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на главния иск –
акцесорният иск следва да бъде уважен по отношение на уважения размер на главния иск.
Относно периода на дължимост на обезщетението за забава - същото се дължи от 12.02.2020
г. – датата, от която ответникът е в забава, тъй като срокът по чл. 496, ал. 1 КЗ е изтекъл на
11.02.2020 г. /застрахователната претенция пред застрахователя са предявени на 11.11.2019
г./, съответно от следващия ден застрахователят е в забава/. Съобразно изложеното
акцесорният иск следва да бъде уважен частично, като се присъди обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху сумата от 25500 лв. на обезщетението за неимуществени
вреди за периода от 12.02.2020 г. до окончателното плащане, като за периода от датата на
ПТП – 06.07.2019 г., до 11.02.2020 г. /вкл./ искът за обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху сумата от 25500 лв. следва да се отхвърли, а за разликата над сумата
от 25500 лв. до пълния предявен размер на главния иск от 50000 лв. искът следва да се
отхвърли изцяло.
8
По главния иск, предявен от ищцата ЕЛ. СТ. Г., за плащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди:
Искът е основателен и следва да бъде уважен по следните съображения:
Установи се от събраните по делото доказателства, че са налице основания за
ангажиране на отговорността на ответника. Доказа се по делото наличието на
предпоставките по чл. 45 ЗЗД – установи се, че на ищцата са причинени телесни
увреждания, които са причинили болки и страдания; установи се, че деянието, довело до
увреждане на ищеца, е извършено от Д. Д. Т.. Установи се противоправността на това
деяние и причинната връзка между него и причинените на ищцата телесни увреждания,
довело до търпени болки и страдания. Установи се и вината на Д. Д. Т. /презумпцията за
вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД не бе оборена, напротив, ангажираните доказателства установиха
вината на водача/. Установи се също така, че към момента на настъпване на ПТП е имало
действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” относно управляваното от Д. Д. Т. МПС, сключен с ответника.
Относно размера на дължимото обезщетение съдът намира, че такъв от 10000 лв. би
бил справедлив за обезщетяване на търпените от ищцата неимуществени вреди, като има
предвид следното:
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Критерият справедливост винаги е свързан с преценка на конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение при определяне на размера на това
обезщетение. Такива обстоятелства при причинени телесни увреждания са характерът на
уврежданията, начинът на причиняването им, обстоятелствата, при които е извършено
деянието, причинените морални страдания, физически загрозявания, възрастта на
пострадалия и др. В случая следва да се има предвид на първо място видът и характерът на
полученото телесно увреждане - разкъсно-контузна рана на лакътя на ляв горен крайник.
Това е мекотъканно увреждане, което заздравява за срок от около 25 - 30 дни, няма данни да
е настъпило усложнение и не се очакват остатъчни прояви. В периода на възстановяване
обаче ищцата е търпяла болки и страдания, ограниченост в движението на засегнатия
крайник и битови ограничения /поради което се е нуждаела от чужда помощ/, като тези
обстоятелства следва също да се отчетат. Следва да са има предвид и образуването на ръбец
в резултат на зарастването на раната, което ще остане доживотно и макар да не оказва
някакво функционално влияние на ищцата, безспорно е загрозяване.
Съобразно така обсъдените конкретни факти по делото, които са обективно
съществуващи, отнесени и към възрастта на ищцата, а също и с оглед критерия
справедливост съдът намира, че сума от 10000 лв. би била справедлива, за да обезщети
ищцата за търпените от нея болки и страдания в резултат на причинените при ПТП телесни
уреждания /съответно неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на
търсеното обезщетение/.
9
Изложеното по-горе относно неоснователността на възражението на ответника за
независимо съизвършителство между водача на л. а. „Хюндай“ и л. а. „Сузуки“ изцяло
намира приложение и тук, а по отношение на ищцата ЕЛ. СТ. Г. не е наведено възражение за
съпричиняване /чрез някакво нейно поведение/ или възражение за независимо
съизвършителство между водача на л. а. „БМВ“ и л. а. „Хюндай“ /основано на твърденията,
на които се основава възражението за съпричиняване от страна на ищеца П. М. ЦВ./, поради
което по отношение на нея са налице основания за намаляване на определеното
обезщетението.
По акцесорния иск, предявен от ищцата ЕЛ. СТ. Г., за плащане на обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху сумата на обезщетението за неимуществени вреди:
С оглед изводите за основателност на главния иск за плащане на обезщетение за
неимуществени вреди основателен е и акцесорният иск за плащане на обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху сумата на главния иск, но частично, тъй като периодът на
дължимост на същото не е целият претендиран. Относно периода на дължимост на
обезщетението за забава - същото се дължи от 12.02.2020 г. – датата, от която ответникът е в
забава, тъй като срокът по чл. 496, ал. 1 КЗ е изтекъл на 11.02.2020 г. /застрахователната
претенция пред застрахователя са предявени на 11.11.2019 г./, съответно от следващия ден
застрахователят е в забава/. Съобразно изложеното акцесорният иск следва да бъде уважен
частично, като се присъди обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата
от 10000 лв. на обезщетението за неимуществени вреди за периода от 12.02.2020 г. до
окончателното плащане, а за периода от датата на ПТП – 06.07.2019 г., до 11.02.2020 г. /вкл./
искът следва да се отхвърли.
С оглед изхода на делото съдът намира следното по исканията на страните за
присъждане на разноски:
Ищците са освободени от държавна такса и разноски за производството по делото,
направено е искане само за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38
ЗАдв., при което размерът на възнаграждението се определя от съда по реда на Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На основание чл. 7, ал.
2, т. 4 от наредбата пълният размер на възнаграждението, което би било дължимо при
уважаване на исковете изцяло, е в размер на 2030 лв. за оказана безплатна адвокатска
помощ на ищеца П. М. ЦВ. и в размер на 830 лв. за оказана безплатна адвокатска помощ на
ищцата ЕЛ. СТ. Г.. Съответно съразмерно с уважената част от исковете следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 1035.30 лв. за оказана безплатна
адвокатска помощ на ищеца П. М. ЦВ. и в размер на 830 лв. за оказана безплатна адвокатска
помощ на ищцата ЕЛ. СТ. Г. /доколкото главният иск е уважен изцяло/. Възнаграждението
следва да бъде присъдено на адв. П..
Ответникът е направил разноски по делото съобразно представения списък по чл. 80
ГПК и доказателствата за това в размер на 100 лв. за възнаграждения на призовани
10
свидетели и в размер на 100 лв. за възнаграждение на вещо лице за изготвяне на съдебна
авто-техническа експертиза, съответно съразмерно с отхвърлената част от исковете следва
да му се присъдят разноски в размер на 81.67 лв. Претендира се и юрисконсултско
възнаграждение. Размерът на същото съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 ЗПП, който
максимален размер на основание чл. 25, ал. 2, пр. 2 от Наредбата за заплащането на
правната помощ /в редакцията, действала към датата на приключване на устните състезания/
е 450 лв., т. е. дължимото възнаграждение при отхвърляне на исковете изцяло би било
такова в размер на 450 лв. Доколкото обаче от ответника се претендира възнаграждение в
размер на 200 лв., съобразно диспозитивното начало в процеса съдът, определяйки размера
на дължимото с оглед изхода на делото възнаграждение, следва да изхожда от
претендираната от ответника по-малка сума, съответно съразмерно с отхвърлената част от
исковете следва да се присъди на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на
81.67 лв.
Ответникът следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да плати по сметка
на съда държавна такса за производството по делото върху уважения размер на исковете, а
именно такава в размер на 1420 лв., както и разноски /за възнаграждения на вещи лица/ в
размер на 213 лв. съразмерно с уважената част от исковете.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Д. – О.з.“ ЕАД с ЕИК*******, със седалище и адрес на управление: гр.
С., бул. „В.“ № 89б, представлявано от главния изпълнителен директор К.Ч. и
изпълнителния директор Б.В., да плати на П. М. ЦВ. с ЕГН **********, адрес: гр. В., ул.
„В.ю.“, бл. 111, ет. 11, ап. 52 сумата от 25500 лв. /двадесет и пет хиляди и петстотин
лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и
страдания, търпени в резултат на причинени при ПТП, настъпило на 06.07.2019 г., телесни
увреждания, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата за
периода от 12.02.2020 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ акцесорния иск за
плащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 25500 лв. на
обезщетението за претърпени неимуществени вреди за периода от датата на настъпване
на ПТП – 06.07.2019 г., до 11.02.2020 г. /вкл./.
ОТХВЪРЛЯ предявените от П. М. ЦВ. с ЕГН **********, адрес: гр. В., ул. „В.ю.“,
бл. 111, ет. 11, ап. 52 срещу „Д. – О.з.“ ЕАД с ЕИК*******, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „В.“ № 89б, представлявано от главния изпълнителен директор К.Ч.
и изпълнителния директор Б.В., обективно съединени искове за плащане сумата от 50000 лв.
/петдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди –
11
болки и страдания, търпени в резултат на причинени при ПТП, настъпило на 06.07.2019 г.,
телесни увреждания, ведно с обезщетение за забава в размер законната лихва върху сумата
от датата на ПТП – 06.07.2019 г., до окончателното плащане, за разликата над уважения
размер на главния иск от 25500 лв. /двадесет и пет хиляди и петстотин лева/ до пълния
му предявен размер от 50000 лв. /петдесет хиляди лева/, ведно с обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху сумата на тази разлика за периода от датата на
настъпване на ПТП – 06.07.2019 г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Д. – О.з.“ ЕАД с ЕИК*******, със седалище и адрес на управление: гр.
С., бул. „В.“ № 89б, представлявано от главния изпълнителен директор К.Ч. и
изпълнителния Б.В., да плати на ЕЛ. СТ. Г. с ЕГН **********, адрес: гр. В., ул. „В.“ № 18
сумата от 10000 лв. /десет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – болки и страдания, търпени в резултат на причинени при ПТП,
настъпило на 06.07.2019 г., телесни увреждания, ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху сумата за периода от 12.02.2020 г. до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ акцесорния иск за плащане на обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху сумата от 10000 лв. на обезщетението за претърпени неимуществени вреди за
периода от датата на настъпване на ПТП – 06.07.2019 г., до 11.02.2020 г. /вкл./.
ОСЪЖДА „Д. – О.з.“ ЕАД с ЕИК*******, със седалище и адрес на управление: гр.
С., бул. „В.“ № 89б, представлявано от главния изпълнителен директор К.Ч. и
изпълнителния директор Б.В., да плати на адв. Ев. Г. П. от САК с рег. № от ЕАР **********
сумата от 1035.30 лв. /хиляда тридесет и пет лева и тридесет стотинки/, представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на П. М. ЦВ. по делото
съразмерно с уважената част от исковете, както и сумата от 830 лв. /осемстотин и тридесет
лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ
на ЕЛ. СТ. Г. по делото съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА П. М. ЦВ. с ЕГН **********, адрес: гр. В., ул. „В.ю.“, бл. 111, ет. 11, ап.
52 и ЕЛ. СТ. Г. с ЕГН **********, адрес: гр. В., ул. „В.“ № 18 да платят по равно на „Д. –
О.з.“ ЕАД с ЕИК*******, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „В.“ № 89б,
представлявано от главния изпълнителен директор К.Ч. и изпълнителния Б.В., общата сума
от 81.67 лв. /осемдесет и един лева шестдесет и седем стотинки/, представляваща направени
по делото разноски за възнаграждение на вещо лице и на призовани свидетели съразмерно с
отхвърлената част от исковете, както и общата сума от 81.67 лв. /осемдесет и един лева
шестдесет и седем стотинки/, представляваща юрисконсултско възнаграждение съразмерно
с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „Д. – О.з.“ ЕАД с ЕИК*******, със седалище и адрес на управление: гр.
С., бул. „В.“ № 89б, представлявано от главния изпълнителен директор К.Ч. и
изпълнителния директор Б.В., да плати по сметка на СОС сумата от 1420 лв. /хиляда
четиристотин и двадесет лева/, представляваща държавна такса върху уважения размер на
12
исковете, както и сумата от 213 лв. /двеста и тринадсет лева/, представляваща деловодни
разноски /възнаграждения на вещи лица/ съразмерно с уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Б. В. И. Г.“ АД с ЕИК*********,
със седалище и адрес на управление: гр. С., пл. „П.“ № 5 като трето лице-помагач на
ответника „Д. – О.з.“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
13