№ 323
гр. Велико Търново, 04.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Ирена Колева
Илина Гачева
при участието на секретаря Силвия М. Тодорова
като разгледа докладваното от Илина Гачева Въззивно гражданско дело №
20224100500362 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Предмет на подадената от ГАРАНЦИОНЕН ФОНД гр. София, ул. “Граф
Игнатиев” № 2, представляван заедно от изпълнителните директори, чрез
юрисконсулт Й.Ш., въззивна жалба, е Решение № 136/02.03.2022г. по гр.д. №
1672/2021г. по описа на РС- Горна Оряховица, с което първоинстанционният
съд е отхвърлил предявената от въззивника срещу С. СВ. УЗ. с ЕГН
**********, искова претенция за сумата от 4853,93 лв. /четири хиляди
осемстотин петдесет и три лева и деветдесет и три стотинки/, представляваща
изплатено от Национално бюро на българските автомобилни застрахователи и
възстановено от Гаранционен фонд, застрахователно обезщетение по
застрахователна преписка /щета/ № 120597/2016г., за причинени
имуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП от 01.03.2016г., във
Федерална република Германия, при управление на МПС, за което не имало
сключена задължителна застраховка “Гражданска отговорност на
автомобилистите”, ведно със законната лихва върху същата сума от
25.08.2021г. до окончателното й изплащане.
С подадената пред настоящата съдебна инстанция, въззивна жалба се
отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение, като
постановено в противоречие с материалния закон, както и поради
неправилност /необоснованост/. Във въззивната жалба са изложени
съображения, свързани с основателността на предявената пред
първоинстанционния съд, искова претенция. Поддържа се, че същата се явява
основателна поради това, че както правилно първоинстанционният съд е
приел, поради наличието на причинно-следствена връзка между настъпилите
1
вреди и поведението на въззиваемия, и поради това, че същият не е имал
валидна застраховка “Гражданска отговорност” към момента на ПТП - то,
настъпило на територията на Федерална република Германия /ФРГ/, то
Гаранционният фонд, чрез Националното бюро на българските автомобилни
застрахователи, е изпълнило задълженията си по чл.559, ал.3 КЗ, заплащайки
на компенсационния орган на ФРГ, сумата представляваща стойността на
причинените от ПТП - то, имуществени вреди. Излагат се подробни
съображения относно наличието на всички юридически факти от фактическия
състав на регресната искова претенция по чл.559, ал.1, т.1 и чл.558, ал.7 КЗ.
Допълва се, че неправилно първоинстанционният съд е счел, че е следвало да
бъдат представени доказателства, че компенсационния орган на ФРГ реално е
заплатил на увреденото лице конкретната сума, съставляваща обезщетение за
претърпените от ПТП - то, имуществени вреди. Поддържа се, че последното
представлява преценка “по същество”, която въззивната страна не е
задължена да направи, за да се породи в нейна полза правото да встъпи в
правата на увреденото лице срещу прекият причинител на имуществените
вреди, до размера на платеното от немския компенсационен орган.
Компетентността на въззиваемата страна в тази връзка обхваща единствено
преценката дали е отправена претенция за обезщетяване на претърпените
вреди по установения за това ред и в предвидените за това срокове, като
преценката относно нейната основателност е в тежест и съобразно правото на
държавата, на чиято територия е настъпило ПТП- то. Въз основа на
гореизложеното, се отправя искане за отмяна в цялост на постановеното
първоинстанционно решение и постановяване на ново, с което предявената
регресна искова претенция да бъде уважена изцяло в предявения размер.
Претендират се сторените от въззивната страна, разноски и за двете съдебни
инстанции, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение. Препис от жалбата е
редовно връчен на другата страна на 03.05.2022г., чрез назначения й особен
представител - адв. Н.Ц. - ВТАК, като в законоустановения двуседмичен срок
по чл.263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна, чрез своя особен представител е
подала писмен отговор, като последният отговаря на изискванията за
редовност и допустимост.
В подадения отговор на въззивната жалба се излагат съображения за
неоснователността на същата. Твърди се, че не са налице достатъчно
безспорни доказателства за заплащането на процесната сума - обезщетение за
имуществените вреди, претърпени от настъпилото ПТП, от страна на
компенсационния орган на ФРГ, като се поддържа, че установяването на това
обстоятелство се явява елемент от фактическия състав, пораждащ правото на
въззивната страна да встъпи в правата на увреденото лице срещу прекия
извършител на деянието и обуславящ основателността на предявената пред
първоинстанционния съд, регресна претенция.
С постъпила писмена защита с вх. № 5309/29.06.2022г., от името и за сметка
на въззивната страна страна, е изразено становище относно хода на делото и
разглеждане на последното в нейно отсъствие и/или нейния упълномощен
представител. Представени са подробни писмени бележки, с които страната
взема становище по съществото на правния спор. Отправя се искане за
2
присъждане на сторените в хода на производството пред настоящата съдебна
инстанция, разноски съобразно инкорпорирания списък по чл.80 ГПК.
В рамките на проведеното открито съдебно заседание, се явява назначеният
в хода на първоинстанционното производство - особен представител на
въззиваемата страна, която по същество преповтаря съображенията си,
подробно изложени в подадения отговор на въззивната жалба.
По така наведените от страните с въззивната жалба и представените
писмени бележки, съображения, настоящата съдебна инстанция намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционният съдебен акт, предмет на въззивна проверка, е
валиден, тъй като съдържа всички предвидени формални реквизити на
съдебното решение по см. на чл.236 ГПК, постановен е от законен съдебен
състав и е подписан. Първоинстанционното решение се явява и допустимо,
тъй като е постановено при липсата на отрицателни - абсолютни и
относителни, както и при наличието на всички положителни предпоставки за
съществуването и упражняването на процесуалното право на иск.
По отношение на така установената от първоинстанционния съд, фактическа
обстановка, настоящата съдебна инстанция приема същата за правилна,
обективна и изчерпателна, поради което и на основание разпоредбата на
чл.272 ГПК, изцяло препраща в към мотивите на първоинстанционния
съдебен акт в тази негова част.
По съществото на правния спор, първоинстанционният съдебен акт се явява
неправилен, поради което следва да бъде отменен.
Правилно и законосъобразно, на базата на събраните писмени
доказателства, придружени с извършен превод на български език
/административно-наказателната преписка на компетентните органи във
Федерална Република Германия; документите, свързани с извършените оглед
и оценка на причинената имуществена щета, ведно с издадени фактури/,
първоинстанционният съд е счел, че са налице предпоставките за реализиране
на деликтната отговорност на лицето, управлявало лекия автомобил, по вина
на когото е станало произшествието, а оттам и предпоставките за
ангажирането на имуществената му отговорност, съобразно правилата на
чл.45 и сл. ЗЗД. Правилен и законосъобразен е и изводът, че от представените
по делото доказателства, се установява по безспорен начин, че към момента
на реализиране на ПТП, виновният водач /въззиваемият/ не е имал валидно
сключена задължителната застраховка “Гражданска отговорност на
автомобилистите”, както и че е причинил имуществена щета на друг
автомобил, в т.ч. и размера на същата.
Правилен и законосъобразен, изцяло основан на представените писмени
доказателства /извлечения от осъществени банкови операции и платежни
документи/ е и изводът, че въззивната страна е изпълнила задълженията си по
чл.559, ал.3 КЗ, заплащайки на компенсационния орган на ФРГ, сумата
представляваща стойността на причинените от ПТП - то, имуществени
вреди.
Първоинстанционният съд при осъществяването на доказателствения анализ
3
на събраните в хода на производството, писмени доказателства, е достигнал
до неправилния извод, че не са лице достатъчно доказателства, установяващи,
че компенсационният орган на ФРГ реално е заплатил на увреденото лице
стойността на исковата сума.
От представените от ищеца в хода на първоинстанционното производство,
писмени доказателства, а именно извлечения от електронна кореспонденция,
е видно, че компенсационният орган на ФРГ, в електронен формат,
приложено е изпратил на съответните органи от българска страна,
доказателства за извършени плащания към пострадали от непозволено
увреждане лица /л.15 и л.18/, на дати 14.10.2016 и 12.12.2016г., като в
табличен вид са систематизирани отделните преписки, с посочване на
конкретните им номера, с които фигурират както при компетентните органи в
рамките на ФРГ, така и при съответните такива в РБ, сред които е посочена и
преписката образувана срещу въззиваемата страна в качеството й на
делинквент. С оглед приемането за установено на обстоятелството, че са
налице достатъчно доказателства за осъществено плащане от страна на
компенсационния орган на ФГР, не се явява необходимо обсъждането на
подробно изложените във въззивната жалба и подадения отговор на същата,
доводи относно правната същност на производството по компенсация на
щети, настъпили в резултат на ПТП в чужбина, при което ПТП виновният
водач, управлявал МПС, което има обичайно местопребиваване на
територията на РБ, не е имал валидно сключена задължителната застраховка
“Гражданска отговорност на автомобилистите”.
От горните обстоятелства, приети за безспорно установени, за настоящата
съдебна инстанция се формира единствено възможния правен извод, че са
налице всички елементи от фактическия състав на регресната искова
претенция по чл.559, ал.1, т.1 и чл.558, ал.7 КЗ.
С оглед изхода по същество на правния спор, както и предвид изричното
отправеното искане от въззивната страна за присъждане на сторените в
производството и пред двете съдебна инстанции, на основание чл. 78, ал.1 и
ал.8 ГПК, следва да присъди в полза на въззиваемата страна, сторените в
рамките на първоинстанционното производство разноски в общ размер на
994, 16 лв. /деветстотин деветдесет и четири лева и шестнадесет стотинки/,
включващи внесена държавна такса, възнаграждение за назначен особен
представител и адвокатско възнаграждение, определено по правилата на
чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, както и
сторените в рамките на производството пред въззивната инстанция разноски в
общ размер на 797,07 лв. /седемстотин деветдесет и седем лева и седем
стотинки/, включващи внесена държавна такса за въззивно обжалване,
възнаграждение за назначен особен представител и адвокатско
възнаграждение, определено по правилата на чл.25, ал.1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, или общо разноски и за двете съдебни
инстанции - 1791,23 лв. /хиляда седемстотин деветдесет и един лева и
двадесет и три стотинки/.
Предвид горното и на основание чл. 271, ал.1 ГПК, съдът
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като неправилно Решение № 136/02.03.2022г. по гр.д. №
1672/2021г. по описа на РС- Горна Оряховица, ВМЕСТО КОЕТО
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА С. СВ. УЗ. с ЕГН **********, да заплати на ГАРАНЦИОНЕН
ФОНД, БУЛСТАТ *********, със седалище: гр. Софияул. “Граф Игнатиев”
№ 2, представляван заедно от изпълнителните директори, сумата от 4853,93
лв. /четири хиляди осемстотин петдесет и три лева и деветдесет и три
стотинки/, представляваща изплатено от Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи и възстановено от Гаранционен фонд,
застрахователно обезщетение по застрахователна преписка /щета/ №
120597/2016г., за причинени имуществени вреди, настъпили в резултат на
ПТП от 01.03.2016г., във Федерална република Германия, при управление на
МПС, за което не имало сключена задължителна застраховка “Гражданска
отговорност на автомобилистите”, ведно със законната лихва върху същата
сума от 25.08.2021г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА С. СВ. УЗ. с ЕГН **********, да заплати на ГАРАНЦИОНЕН
ФОНД, БУЛСТАТ *********, със седалище: гр. Софияул. “Граф Игнатиев”
№ 2, представляван заедно от изпълнителните директори, на основание чл. 78,
ал.1 и ал.8 ГПК, сумата от 1791,23 лв. /хиляда седемстотин деветдесет и един
лева и двадесет и три стотинки/ - сторени разноски пред двете съдебни
инстанции.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Препис от настоящия
съдебен акт да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5