Решение по дело №26/2021 на Административен съд - Стара Загора

        

                        Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №                     

                        28.05.2021г., гр. Стара Загора

 

             В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

 

Административен съд-Стара Загора, в открито съдебно заседание на деветнадесети април през две хиляди и двадесет и първа година, седми състав:

                                                          

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА

 

при секретаря Минка Петкова

и в присъствието на прокурор

изслуша докладваното от съдия КОСТОВА-ГРОЗЕВА а.д. №26 по описа на съда за 2021г.

 

            Производството е по реда на чл.197, ал.2 от ДОПК.

            Образувано е по жалба на С.Б.Я. *** против Решение № 408/23.12.2020г. на Директора на ТД на НАП Пловдив, с което е потвърдено Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С200024-022-0087149 от 02.12.2020г.

            Жалбоподателят твърди, че жаленото решение било неоснователно и незаконосъобразно, постановено  при неправилно приложение на материалния закон и следвало да се отмени. С постановлението било прието, че ще се затрудни събирането на установено и изискуемо публично вземане по конкретно изп. дело в размер на 670,40 лева и бил наложен запор върху ½ ид. част от лек автомобил марка Шкода, модел Октавия, с ДКН № ***, на която в нарушение на закона не била определена балансовата стойност на съответната част. Въпросното постановление било издадено при неправилно приложение на материалния закон. В него били посочени общия размер на непогасените публични задължения към датата на предприемане на обезпечителните мерки при пълна неяснота относно това как бил формиран този размер, въз основа на кои изпълнителни основания, какъв бил видът на обезпечените публични вземания, въпроси поставяни с жалбата против постановлението, вкл. и възражение за погасяване по давност.

            Твърди се, че постановлението било издадено при нарушение на изискуемите реквизити – фактическите и правните основания за издаването му – чл.196, ал.1, т.3 и т.5 от ДОПК, а това препятствало защита на засегнатото лице. Липсвали мотиви в акта, което правело невъзможна проверката относно сочените като установени по размер публични задължения. В постановлението липсвала конкретизация на изпълнителните основания, въз основа на които била наложена обезпечителната мярка върху имуществото на жалбоподателя, не се сочел размерът на задълженията поотделно по всяко изпълнително основание, което се определя като нарушение на изискването за форма. Недопустимо било едва в решението на директора на ТД на НАП Пловдив да се конкретизират публичните задължения, чрез посочване на изпълнителните титули, а освен това директорът не съобразил чл.196, ал.1, т.5 от ДОПК и не посочил лихви на всяко публично задължение поотделно.

На следващо място се претендира и нарушение на чл.195, ал.2 от ДОПК, тъй като с така определената обезпечителна мярка публичният изпълнител надхвърлил правомощията си и засегнал интересите на жалбоподателя с прекомерното обезпечение на задълженията, в разрез с принципи в административното производство – чл.6 от АПК. Освен това се твърди и че публичният изпълнител дължал преценка и дали действително щяло да се затрудни или ще било невъзможно събирането на публичните задължения, което не било сторено в пълен обем.

На последно място се сочи, че преди подаване на жалбата до Директора на ТД на НАП Пловдив било направено до публичния изпълнител своевременно възражение за погасяване на задълженията по давност, тъй като ПНПОМ било издадено след като давността била изтекла. Счита се, че не съществували изпълнителни основания и не били спазени изискванията за налагане на ПОМ по чл.121, ал.1 и чл.195, ал.5 от ДОПК.

Жалбоподателят, редовно призован в с.з., се представлява от пълномощника си адв. В., която поддържа жалбата. В хода по същество излага подробни правни съображения за незаконосъобразността на процесния акт. Претендират се разноски.

Ответникът, редовно призован, се представлява от юрк. Л., която оспорва жалбата и счита процесния акт за правилен и законосъобразен. Излага съответни правни доводи. Претендират се разноски, съобразно представен списък.

Съдът, като съобрази представените по делото писмени доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Оспорващата С.Я. подавала до ТД на НАП Пловдив с Протокол, приложение №5, към чл.6, ал.5 декларация, обр. №6 по чл.42 от ЗДДФЛ, с които декларирала дължими вноски за здравно осигуряване /л. 49-57/.

Под изх. № С180024-048-0074619 от 15.02.2018г. от ст. публичен изпълнител в ТД на НАП Пловдив, офис Стара Загора до С.Я. било изпратено съобщение за доброволно изпълнение на осн. чл.221 от ДОПК, като видно от същото против Я. било образувано изпълнително дело за неплатени публични задължения с № *********/2018г., като в таблица в съобщението били посочени данни за актосъставител, вида на задълженията, вид на документа, главница и лихви и общо дължима сума към 15.02.2018г. Със съобщението бил даден 7 дневен срок за доброволно изпълнение на посочените задължения /главница и лихви/, като лицето било предупредено, че в противен случай ще бъде предприето принудително изпълнение върху движими и недвижими вещи на лицето или принудително изземване на парични средства, намиращи се в лицето, трети лица или банки. Съобщението било получено от Я. на 22.03.2018г. /л.47/.

От ст. Публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив, офис Стара Загора с изх. №С200024-022-0087149 от 02.12.2020г. по изп. дело № *********/2018г. по описа на същата дирекция, образувано против С.Я. на осн. чл.200 от ДОПК и чл.201, ал.3, вр. с чл.195, ал.1-3 от ДОПК бил наложен запор върху ½ и.ч. от лек автомобил марка Шкода, модел Октавия, с рег. № ***, рама *** и балансова стойност 0,00 лева за съответната част. Видно от л. 46 /гръб/ постановлението било получено от Я. *** на 02.12.2020г. било изпратено запорно съобщение относно наложения върху посоченото МПС запор на ½ и.ч.

На 14.12.2020г. по пощата Я. подала жалба против постановлението за налагане на обезпечителна мярка от 02.12.2020г., което било входирано в ТД на НАП Пловдив, офис Стара Загора под № 21580/16.12.2020г. В жалбата било направено и възражение за настъпило погасяване на задълженията по давност, във връзка с което от ст. публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив Т.Т.било издадено разпореждане на осн. чл.226, ал.1 от ДОПК за отказ от прекратяване на горепосоченото изпълнително дело на основание изтекла погасителна давност, като с него бил даден и 7 дневен срок за обжалването му пред Директора на ТД на НАП Пловдив.

На 23.12.2020г. Директорът на ТД на НАП Пловдив издал Решение № 408, с което потвърдил жаленото постановление за налагане на обезпечителни мерки от 02.12.2020г. на ст. публичен изпълнител Т.Т.по посоченото изпълнител дело, образувано против жалбоподателката. Решението било получено от последната на 08.01.2021г., а жалбата против него до съда била подадена на 14.01.2021г.

При така установеното от фактическа страна, от правна Съдът намира следното:

По допустимостта й - жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок по чл. 197, ал. 2 от ДОПК, от лице с правен интерес, срещу подлежащ на съдебно оспорване акт. Не се установяват други обстоятелства, които да я правят недопустима. Разгледана по същество, настоящият състав я намира за основателна.

Обжалваното Решение №408 от 23.12.2020 г. е постановено от компетентен орган. По делото са налични не оборени писмени доказателства /л.29-30/, че конкретният издател на процесното решение към датата на неговото постановяване по силата на заповед за заместване се явява надлежно упълномощен от Изпълнителния Директор на НАП длъжностно лице от ТД на НАП Пловдив, което по заместване изпълнява функциите на Директор на ТД на НАП Пловдив, което обосновава извода за валидността на процесния акт.

Решението е издадено в рамките на установения в чл. 197, ал. 1 от ДОПК 14-дневен срок, който в този случай е изтичал на 30.12.2020 г. вкл. Решението е издадено в писмена форма, след обсъждане на наличните в преписката писмени доказателства и оплакванията на жалбоподателя пред решаващия орган. Обжалваното по административен ред ПНПОМ от 02.12.2020 г. също е издадено от компетентен орган - публичен изпълнител в компетентната териториалната дирекция на НАП гр. Пловдив, определена съгласно чл. 8, ал. 1, т. 1 от ДОПК и в рамките на правомощията му по чл. 167, ал. 1 от ДОПК. Същото е издадено и в предвидената в чл. 196 от ДОПК писмена форма и съдържа посочените в ал. 1 задължителни реквизити. Съдът намира, че не е спазено в пълнота изискването за излагане на конкретни фактически мотиви в ПНОМ, но такива има развити в процесното решение, поради което не се стига до нарушаване на правото на защита на засегнатото лице. Настоящият съдебен състав споделя извода на ответника, че е налице нужда от издаване на ПНОМ, тъй като е затруднено събирането на установеното публично задължение в общ размер на 670 лева. Това се мотивира с конкретни фактически доводи – задълженията произтичат от декларации, подадени от задълженото лице, като публичните задължения не са платени в законово установените срокове, вкл. и към датата на процесното решение,  неустановяването на секвестеруеми права, годни да удовлетворят публичния взискател. Всички тези доводи се подкрепят от данните по делото, вкл. за липсата на парични средства в банкови институции, липсата на недвижими имоти и др. движими вещи. Тези обстоятелства не се опровергават от страната, носеща доказателствената тежест, а именно оспорващата, чрез представяне на съотв. писмени и/или други доказателства.

Съдът обаче намира за основателно възражението на жалбоподателката, че има нарушение на чл.195, ал.7 от ДОПК. Съгласно чл. 195, ал. 7 ДОПК обезпеченито трябва да съответства на публичното вземане. Законът изисква съпоставимост на две величини. В случая обаче съдът е в невъзможност да извърши тази съпоставка, защото видно от ПНОМ имуществото върху което се налага обезпечението е с нулева балансова стойност, а когато такава няма, какъвто е и конкретния случай, се следва последователността, посочена в чл.195, ал.6, т.1-3 от ДОПК. В приложената от органа преписка, вкл. и в самото ПНОМ и процесното решение, липсват данни за такава стойност по чл.195, ал.6, т.1-3 от ДОПК, нито се коментира такава. Това прави невъзможна дължимата от съда преценка относно обстоятелството налице ли е пропорционалност между двете величини, тази на имуществото, което служи за обезпечение и публичното задължение. От друга страна Съдът намира, че така няма и спазване на уредената от законодателя задължителна последователност, при която следва да се определя стойността на обезпечението.

В случая, предвид горните пропуски при издаване на ПНОМ и потвърждаващото го решение на горестоящия данъчен орган, Съдът не може да извърши правилно преценката дали е налице съразмерност на наложената ОМ с размера на публичното вземане или е налице несъразмерност, което е самостоятелно основание за отмяна на наложената ОМ. Това налага уважаване на жалбата на оспорващата. Както публичният изпълнител, така и ответникът извършват нарушение на общите правила на чл. 195, ал. 7 от ДОПК за съответствие между обезпеченията и вземанията на държавата и на чл. 198, ал. 2 от ДОПК за налагане на обезпечения на обща сума до размера на вземането, тъй като не доказват по надлежен начин, че размерът на имуществото, което служи за обезпечение, е съразмерен на размера на дължимите публични вземания.

В случая не се отрича правото на държавата да обезпечи задължението на оспорващата с някой от предвидените видове обезпечителни мерки, когато е налице нужда от това, не се отрича че задълженото лице не разполага със значително имущество, за да покрива тези си задължения, поради което има затруднение в събиране на дълга. Всички тези обстоятелства обаче не изключат приложението на общия принцип за съразмерност по чл. 6, ал. 2 и ал. 5 от АПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, който в случая е нарушен. Несъмнено законът дава право на публичния изпълнител да налага каквито той прецени за необходими и достатъчни ОМ, но именно законът ограничава тази самостоятелност до  рамките на конкретното вземането и не допуска достигане до несъразмерност на обезпечението. Нарушаването на това правило води до незаконосъобразност на оспореното решение и потвърденото с него Постановление на старши публичния изпълнител при ТД на НАП Пловдив.

При извод за основателност на жалбата, основателна се явява и акцесорната претенция на жалбоподателката за присъждане на напревените от нея разноски, които се претендират в размер на 510 лева, съгласно представения списък по чл.80 от ГПК. Ответникът прави своевременно възражение за прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение, което Съдът намира за неоснователно, като съобрази, че така уговореното такова по делото в размер на 500 лева не се явява несъразмерно, тъй като е минимално предвиденото в Наредба №1/2004г. /чл.8, ал.3/, а от страна на пълномощника на оспорващата са реално извършени процесуалните действия, за които е сключен договора за правна защита и съдействие.

Предвид на горното и на основание чл. 197, ал. 4, във връзка с чл. 197, ал. 3 от ДОПК, Съдът

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на С.Б.Я. ***, ЕГН-********** Решение № 408/23.12.2020г. на Директора на ТД на НАП Пловдив, с което е потвърдено Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С200024-022-0087149 от 02.12.2020г., издадено от ст. публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив.

ОСЪЖДА Териториална дирекция на Националната агенция за приходите - Пловдив да заплати на С.Б.Я. ***, ЕГН-**********  сумата от 510 лв., разноски по делото.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: