Решение по дело №2506/2021 на Административен съд - Варна

             Р Е Ш Е Н И Е

 

      №.........../...............2022 г.   

 

                          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВАРНА, ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ,

В публичното съдебно заседание на дванадесети януари две хиляди двадесет и втора година в състав

 

СЪДИЯ ЕВЕЛИНА ПОПОВА

 

При участието на секретаря ВЕСЕЛКА КРУМОВА като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 2506 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по жалба на Г.В.Н. срещу заповед № 21-0819-001453/11.11.2021 г. на началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Варна, с която на жалбоподателя за нарушаването на чл. 157 ал. 4 ЗДвП е наложена принудителна административна мярка по чл. 171 т. 4 ЗДвП „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС“. По съображения за отсъствието на субективния елемент на нарушението /вина на нарушителя/, тъй като на жалбоподателя било издадено ново СУМПС на 24.11.2011 г., поради което той считал, че притежава необходимия брой контролни точки, както и с твърдение, че между датата на издаване на заповедта и цитираните в нея наказателни постановления, с които на Н. са отнети контролните точки, са изтекли повече от 15 години се иска заповедта да бъде отменена от съда поради нейната незаконосъобразност.

В с. з. на 12.01.2022 г. жалбоподателят поддържа оспорването чрез пълномощника си адвокат П.Б., преупълномощен от адвокат Ж.Г. – и двамата с редовни пълномощни по делото. В пледоарията по съществото на спора адвокат Б. моли съда да отмени оспорената заповед на изложените в жалбата основания и да присъди на доверителя му направените по делото разноски.

Ответникът - началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Варна, оспорва изцяло жалбата чрез пълномощника си юрисконсулт Г., който в пледоарията по съществото на спора сочи, че след като към момента на издаване на заповедта са били налице материално-правните предпоставки за налагането на ПАМ по чл. 171 т. 4 ЗДвП, то за нейната законосъобразност е ирелевантен фактът, че при отнети на водача всички 39 контролни точки служителите неправилно са му издали ново СУМПС. Акцентира на факта, че липсват доказателства на водача да са възстановени определен брой контролни точки, както и че веднъж останал на 0 контролни точки, той няма възможност да ги възстанови. В заключение моли съда да отхвърли жалбата и да присъди на ОД на МВР – Варна разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Като прецени процесуалната допустимост на оспорването съдът намира следното по неговата основателност:

Със заповед № 21-0819-001453/11.11.2021 г. началникът на група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Варна е наложил на жалбоподателя Г.В.Н. за нарушаването на чл. 157 ал. 4 ЗДвП принудителна административна мярка по чл. 171 т. 4 ЗДвП, посочена в разпоредителната част на заповедта като „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС“.

Налагането на мярката е мотивирал с обстоятелството, че с влезли в законна сила наказателни постановления /НП № 4573/12.01.2006 г. по описа на Второ РУ към ОД на МВР – Варна, влязло в законна сила на 01.04.2006 г.; НП № 136/06.03.2006 г. по описа на РУ Аксаково, влязло в законна сила на 01.04.2006 г.; НП № 8531/04.07.2007 г. по описа на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Варна, влязло в законна сила на 11.08.2007 г. и НП № 20749/30.10.2008 г. по описа на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Варна, влязло в законна сила на 02.12.2008 г./ на жалбоподателя са били отнети всички 39 контролни точки като в нарушение на чл. 157 ал. 4 ЗДвП той не е върнал свидетелството си за управление на МПС в съответната служба на МВР.

Приложените по административната преписка писмени доказателства – справка за нарушител и четири броя наказателни постановления, издадени под цитираните в заповедта за прилагане на ПАМ номера, потвърждават изложеното от административния орган, че с всяко от тях на нарушителя са били отнети определен брой контролни точки – съответно 10; 16; 14 и 9 контролни точки в поредността, в която са издадени наказателните постановления, което сборувано прави 49 точки, а не както е посочил органът 39. Фактът, че всяко от наказателните постановления е влязло в законна сила на посочената в мотивите на заповедта дата се потвърждава от извършеното под текстовата им част отбелязване на датата на връчването им на нарушителя и от изявлението на адвокат Б. в с. з. на 12.01.2022 г., че  доверителят му не ги е обжалвал, след като ги е получил лично. Наред с това от справката за нарушител се потвърждават и твърденията в жалбата, че на жалбоподателя са издадени общо две СУМПС – първото на 03.06.2002 г. под № ********* и второто на  24.11.2011 г. под № ********* /което е и отнетото от водача с обжалваната по делото заповед № 21-0819-001453/11.11.2021 г./.

При тези факти съдът намира, че на жалбоподателя, в пълно съответствие с приложимите материално-правни разпоредби, е била наложена процесната ПАМ по чл. 171 т. 4 ЗДвП.

Съгласно цитираната като нарушена норма на чл. 157 ал. 4 ЗДвП водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи.

Съгласно чл. 2 от действащата към момента на първоначално издаденото на водача СУМПС № *********/03.06.2002 г. Наредба № І-167/26.06.2001 г. на МВР /отм. ДВ бр. 94/04.10.2002 г., отмяната в сила от 04.10.2002 г./ първоначалният максимален размер на контролните точки за отчет на извършваните нарушения на правилата за движение по пътищата от водачите на моторни превозни средства е 39. Същият първоначален брой контролни точки е предвиден и в чл. 2 ал. 1 от последващо приетата Наредба № І-139/16.09.2002 г. на МВР /обн. ДВ бр. 94/04.10.2002 г., в сила от 04.10.2002 г., отм. ДВ бр. 4/15.01.2008 г., отмяната в сила от 15.02.2008 г./. Същевременно с чл. 4 от Наредба № І-139/16.09.2002 г. е предвидено, че отнемането на контролни точки се извършва въз основа на влязло в сила наказателно постановление. Отново 39 е максималният брой на контролните точки, който е регламентиран в чл. 2 ал. 1 на Наредба № Із-1959/27.12.2007 г. на МВР /обн. ДВ бр. 4/15.01.2008 г., в сила от 15.02.2008 г., отм. ДВ бр. 1/04.01.2013 г., отмяната в сила от 04.02.2013 г./, действаща към момента на влизането в сила на последното посочено в заповедта за прилагане на ПАМ НП № 20749/30.10.2008 г., с което на жалбоподателя са отнети 9 контролни точки.

В случая обаче още с влизането в законна сила на третото цитирано от административния орган наказателно постановление - НП № 8531/04.07.2007 г., влязло в законна сила на 11.08.2007 г., с което на жалбоподателя са отнети 14 контролни точки, е бил превишен общият брой на полагаемите му се контролни точки като от полагаеми му се 39 са му отнети общо 40. Следователно, считано от 11.08.2007 г. жалбоподателят е изгубил, на основание чл. 157 ал. 4 ЗДвП, придобитата правоспособност за управлението на МПС и от тази дата за него е възникнало задължението да върне в съответната служба на МВР притежаваното към него момент СУМПС № *********/03.06.2002 г. За възникването на това задължение е от значение и фактът, че преди отнемането с НП № 8531/04.07.2007 г. на остатъка от полагаемите му се 39 контролни точки жалбоподателят не е възстановил частично отнетите му преди това контролни точки по реда на приетата за целта Наредба № І-13/12.02.2003 г. на МВР за условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение на водачите на моторни превозни средства за частично възстановяване на отнети контролни точки /обн. ДВ бр. 20/04.03.2003 г., в сила от 05.04.2003 г., отм. ДВ бр. 1/04.01.2013 г., отмяната в сила от 04.02.2013 г./. На основание чл. 15 ал. 2 от същата наредба водачи, на които са отнети всички контролни точки, не се приемат за допълнително обучение, следователно не могат оттам насетне да възстановят частично отнетите им контролни точки.   

Настъпилата след възникване на задължението на водача по чл. 157 ал. 4 ЗДвП промяна в подзаконовата нормативна уредба не е рефлектирала върху това задължение като се има предвид, че на основание пар. 1 от ПРЗ на Наредба № Із-1959/27.12.2007 г. на МВР / обн. ДВ бр. 4/15.01.2008 г., в сила от 15.02.2008 г., отм. ДВ бр. 1/04.01.2013 г., отмяната в сила от 04.02.2013 г./, както и на основание пар. 3 от ПРЗ на сега действащата Наредба № Із-2539/17.12.2012 г. на МВР /обн. ДВ бр. 1/04.01.2013 г., в сила от 04.02.2013 г./ броят на отнетите контролни точки до влизане в сила на тези наредби се запазва.

Неприложимо към процесния случай е въведеното с чл. 2 ал. 7 т. 2 на сега действащата Наредба № Із-2539/17.12.2012 г. на МВР ново правило, според което броят на контролните точки за отчет на извършваните нарушения се възстановява служебно след изтичане на две години, считано от датата, на която е влязло в сила последното наказателно постановление, с което на водача са отнети контролни точки. Разпоредбата е материално-правна по характера си, поради което действа занапред без да преурежда заварени правоотношения.

В хипотезата на извършено нарушение като процесното -  когато водачът не е изпълнил задължението си да върне в съответната служба на МВР притежаваното СУМПС, чл. 171 т. 4 ЗДвП предвижда за осигуряването на безопасността на движението по пътищата и преустановяването на административните нарушения от този вид спрямо нарушителя да се приложи принудителна административна мярка „изземване на свидетелството за управление“.

Съгласно чл. 172 ал. 1 ЗДвП този вид принудителна административна мярка се прилага с мотивирана заповед от ръководителя на съответната служба за контрол или от оправомощено от него длъжностно лице.

От данните по преписката се установява, че в случая са спазени и тези изисквания като заповедта съдържа мотиви, обусловили прилагането на ПАМ по чл. 171 т. 4 ЗДвП и е издадена от оправомощено длъжностно лице съгласно заповед № 365з-4340/01.11.2017 г. на директора на ОД на МВР – Варна в качеството му на ръководител на определената с т. 3 на заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи служба за контрол по ЗДвП в системата на МВР.

Фактът, че неправилно съответните служители са издали на жалбоподателя ново СУМПС под № *********/2011 г., въпреки че към този момент с влезли в сила наказателни постановления вече са му били отнети всички полагаеми се 39 контролни точки, е ирелевантен за законосъобразността на обжалваната по делото заповед. От значение е единствено, че с отнемането на всички 39 контролни точки жалбоподателят е загубил правоспособността си, съгласно чл. 157 ал. 4 ЗДвП.

Ирелевантно е и позоваването в жалбата на отсъствието на субективен елемент на нарушението. Вината като субективен елемент на административното нарушение съгласно чл. 6 ЗАНН, може на основание чл. 7 ал. 1 ЗАНН да се  прояви и в двете си форми: умисъл или непредпазливост като в случая поведението на водача, който въпреки факта на отнемане на всички 39 контролни точки е приел, че по силата на издаденото му ново СУМПС е в правото си да го притежава, сочи на наличието на втората от тях.  

В целостта си изложеното обуславя извод за неоснователност на оспорването, поради което то следва да се отхвърли.

Предвид крайния изход на спора, основателно по смисъла на чл. 143 ал. 3 АПК се явява искането на пълномощника на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ОД на МВР – Варна, поради което жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на дирекцията такова в минимално определения размер от 100 лв. по чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ вр. чл. 37 от Закона за правната помощ. При определяне на дължимото юрисконсултско възнаграждение в минималния нормативно зададен размер съдът се ръководи от факта, че делото е приключило само в едно заседание и не е с висока фактическа сложност.   

Воден от изложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.В.Н. срещу заповед № 21-0819-001453/11.11.2021 г. на началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Варна, с която на жалбоподателя за нарушаването на чл. 157 ал. 4 ЗДвП е наложена принудителна административна мярка по чл. 171 т. 4 ЗДвП.

ОСЪЖДА Г.В.Н., ЕГН **********, да заплати на Областна дирекция на МВР - Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева за осъщественото по делото процесуално представителство от юрисконсулт.

На основание чл. 172 ал. 5 ЗДвП решението е окончателно.

 

СЪДИЯ: