Решение по дело №218/2018 на Софийски окръжен съд

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ...........

Гр. София, 18.01.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, шести първоинстанционен състав, в публично съдебно заседание на двадесети декември две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИНА ДОНЧЕВА

          

при участието на секретаря Даниела Ангелова, като разгледа докладваното от председателя гр. дело № 218 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството по делото е образувано по искова молба на М.Л.П., ЕГН **********, Е.И.Ч., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител М.Л.П., двамата с адрес: *** и Д.П.Ц., ЕГН ********** и адрес: ***, подадена чрез упълномощения от тях адв. И. Г. от САК, срещу К. за о. на н. п. и., с ново наименование К. за п. на к.и за о. на н. п. и. (КПКОНПИ), БУЛСТАТ  и адрес: гр. С., ул. „ Г. С. Р.“ № 000, представлявана от председателя П.Г.Д. за осъждането й да заплати на ищците обезщетение за причинени им неимуществени вреди от предприети от Комисията действия, в размер както следва: 30 000 лева – за М.Л.П., 50 000 лева – за Е.И.П. и 10 000 лева – за Д.П.Ц., ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното им изплащане, както и направените за производството разноски, включително и за платен адвокатски хонорар.

В исковата молба се твърди, че на 22. 01. 2009 г. Комисията (тогава КУИППД) е инициирала производство срещу М.Л.П., Е. И.Ч., Д.П.Ц. и С.Л.П., чрез подаване на мотивирано искане в Софийски окръжен съд за допускане на обезпечение на бъдещи искове, по което е образувано ч. гр. д. № 61/2009 г., с налагане на възбрана на недвижими имоти и право на строеж, запори върху МПС-та, дружествени дялове и банкови сметки.

На 15. 05. 2009 г. Комисията е предявила срещу настоящите ищци кумулативно съединени искове по чл. 124, ал. 5 ГПК и чл. 28 ЗОПДИППД (отм.), по повод водено срещу И. Г. Ч. наказателно производство, образувано на 10. 07. 2006 г., за престъпление по чл. 257, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 255, ал. 1, пр. 1 НК, което на 21. 11. 2007 г. е прекратено, поради смъртта на лицето. Последното обстоятелство дало повод на Комисията да насочи исковата си претенция срещу наследниците на починалото лице, което производство продължило повече от осем години и исковата претенция е отхвърлена изцяло с влязло в сила определение № 815 от 18. 07. 2017 г. по гр. д. № 227/2017 г. на ВКС.

Твърди се, че в резултат на продължилото изключително дълго съдебно производство, ищците стигнали до емоционален срив, изразяващ се в стрес и безпокойство, тревожност, чувство на безизходица, влошени семейни отношения, изолация от близки и приятели. Отражение на това дал и силният обществен отзвук от националните и регионалните медии, което довело до коментари между съседи, познати, бизнес партньори, колеги и съученици. Преживяното се отразило както на физическото, така и на психическото им здраве.

Вследствие медийните публикации и продължителността на делата, ищцата М.П. рухнала и се наложило да се лекува, изпаднала в социална изолация, западнал бизнесът й, стигнало се до раздяла със съдружниците й, а дружествата генерирали загуби. Влошило се здравословното й състояние, изразяващо се в сърцебиене, главоболие, хроничен стрес, за което взимала медикаменти. Получила и гинекологично заболяване, което довело до оперативна намеса.

Здравословното състояние на ищеца Д.Ц. също се влошило, изразяващо се в периоди на високо кръвно налягане, световъртеж, изпотяване, задух, лесна умора, тежест в гърдите. Воденото производство довело и до проблеми в семейството му, отразявайки се негативно както на съпругата му, така и на децата му. Не бил в състояние да се грижи за тях и да ги издържа.

Състоянието на ищеца Е.Ч. също се влошило, изразявайки се в отчуждаване и изолация от средата му. Комуникирал единствено с майка си, станал психически нестабилен, не искал да спортува и да учи и изгубил всякаква перспектива за бъдещето си. Вследствие наложените запори върху банковите им сметки, включително и тази от пенсия поради смъртта на баща му, не можел да разполага с нужните средства.

Поддържа се, че претърпените от тях неимуществени вреди представляват пряка и непосредствена последица от незаконните действия на служителите на ответника и продължилото производство за отнемане на имуществото им, инициирано от Комисията, обосноваващи и отговорността й като държавен орган по ЗОДОВ. Отхвърлянето на предявения от настоящия ответник иск като неоснователен с влязло в сила решение, установявало със сила на пресъдено нещо, че лицата, срещу които е насочен нямат придобито имущество, в резултат на осъществена престъпна дейност. Направеното от Комисията предложение в обратния смисъл, което послужило като основание за започване и водене на производството по чл. 28 ЗОДПИППД (отм.) се твърди, че е неоснователно и като такова представлява незаконосъобразно действие по смисъла на чл. 2а ЗОДОВ. Съответно – причинените на лицата вреди в резултат на воденото производство, подлежат на обезщетение, за размера на които ищците излагат подробните си съображения.

С оглед на горното за ищците се пораждал правният интерес от предявяване на настоящите искове, с които молят съда да осъди К. за о. на н. п. и. да им заплати обезщетение за причинените им от незаконните действия на нейните служители неимуществени вреди, в размер както следва: за М.Л.П. – 30 000 лева, за Е. И.Ч.– 50 000 лева и за Д.П.Ц. – 10 000 лева, ведно със законната лихва върху сумите, считано от подаване на исковата молба  до окончателното им изплащане, както и разноските за водене на делото, в това число и платения адвокатски хонорар.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК, ответникът Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, с предишно наименование К. за о. на н. п.и., чрез пълномощника си К.Г., ангажира становище по допустимостта и основателността на предявените искове, като счита същите за неоснователни. По направеното от ответника възражение за неподсъдност на делото пред сезирания първоначално Софийски градски съд, последният се е произнесъл с определение № 6232 от 16. 03. 2018 г., постановено по гр. д.  № 16 523/2017 г., с което образуваното пред него производство е прекратено, а делото изпратено на настоящия Софийски окръжен съд, по подсъдност. 

Навежда доводи за неоснователност на исковата претенция, алтернативно за завишен размер на исканите обезщетения. Твърди и наличие на обстоятелствата на чл. 5 ЗОВОД.

Поддържа, че в рамките на водената срещу ищците процедура по ЗОПДИППД (отм.) актовете и действията на нейните органи са били изцяло законосъобразни и от тях не са произлезли твърдените вреди.

Твърди, че проверката от нейните органи започнала на основание уведомление от Окръжна прокуратура – гр. София, за привличането на лицето И.Г.Ч. в качеството му на обвиняем по образувано ДП № 101/2006 г. на ОДП – гр. София, пр. пр. № 598/2005 г. за извършено престъпление по чл. 257, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 255, ал. 1, пр. 1 НК, което попада в приложното поле на чл. 3, ал. 1, т. 17 ЗОПДИППД (отм.), от което произтичала и нейната законосъобразност.

Проверката включвала проучване на имущественото състояние на ищците по делото, чийто параметри били разписани в закона и била извършена чрез изпращане на писмени запитвания до съответните институции или извършване на справки чрез системи за отдалечен достъп до информационни бази данни, от които дейности за проверяваните лица не биха могли да произтекат вреди, тъй като били обект на служебна тайна. На този етап проверката се изразявала в документално проучване, като при извършения анализ на имущественото им състояние е събрана информация от декларираните от лицата приходи, която е съпоставена с установените разходи. Проверката се развивала в рамките на структурата на комисията, резултатите от която имали вътрешно служебен характер, които не се разгласяват и не ставали достояние на трети лица и на ищците. С оглед на това, действията на органите на Комисията били законосъобразни и от тях не произтичали вреди за ищците.

Ответникът възразява срещу твърденията на ищците за причинно-следствена връзка между неговите действия и търпените от тях неимуществени вреди - емоционален срив, изразяващ се в стрес и безпокойство, тревожност, отрицателни емоции, чувство на безизходица, влошени семейни отношения, изолация в обществото и близкия им кръг, влошено здравословно състояние, провалени бизнес отношения и даване на публичност на случая в медиите.

На основание изложените съображения в отговора на исковата молба, ответникът моли съда да постанови решение, с което да отхвърли исковата претенция като неоснователна и недоказана, като му бъдат присъдени направените за производството разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание ищцата и ответникът поддържат позициите си, изразени в исковата молба и в отговора на исковата молба.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и представените по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните, а и се установява от приетото определение на СОС от 23.01.2009 г. по гр. д. № 61 по описа за 2009 г. на СОС, че е допуснато обезпечение на бъдещо искане по чл. 28 от ЗОПДИППД /отм./, което ще бъде предявено от К.за у. на и.п.от п. д., като са допуснати обезпечителни мерки: възбрана върху подробно описани недвижими имоти, запор на лек автомобил, запор на дружествени дялове и запор на суми по банкови сметки.

От приетото мотивирано искане вх. № 1062/15.05.2009 г. се установява, че Софийският окръжен съд е сезиран с искова молба срещу М.Л.П., с ЕГН: **********, с адрес: ***, Е.И.Ч., с ЕГН: ********** с адрес: ***, чрез законния му представител М.Л.П. и Д.П.Ц. с ЕГН: ********** с адрес: *** , да бъде отнето в полза на държавата имущество на стойност  1 863 379 лв. /един милион осемстотин шестдесет и три хиляди триста седемдесет и девет лева/, за което липсват данни за законни източници на средствата.

С решение № 278 от 17.06.2013 г., постановено по гр.д. № 470/2009 г. по описа на СОС са отхвърлени като неоснователни всички предявени от Комисията искове.

С решение № 1700 от 06.08.2014 г., постановено по гр.д. № 3173 по описа за 2013  г. на САС е потвърдено решение № 278 на СОС, постановено на 17.06.2013 г. по гр.д. № № 470/2009 г.

С решение № 148 от 25.09.2015 г., постановено по гр.д. № 6797/2014 г. по описа ва ВКС, IV г.о. е отменено решение № 1700 от 06.08.2014 г. по гр. д. № 3173/2013 г. на САС, 2 състав и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на САС.

С решение № 1445 от 07.07.2016 г., постановено по гр.д. № 3791 по описа за 2015 г. на САС е потвърдено решение от 17.06.2013 г., постановено по гр.д. № 470/2009 г. на СОС.

С определение № 815 от 18.07.2017 г., постановено по гр.д. № 277/2017 г. по описа на ВКС, IV г.о. не е допуснато до касационно обжалване решение № 1445 от 07.07.2016 г. по в.гр.д. № 3791/2015 г. на САС, което е окончателно.

С определение № 20173 от 28.09.2017 г., постановено по ч.гр.д. № 61 по описа на СОС за 2009 г. е отменено допуснато с определение от 23.01.2009 г. по ч. гр.д. № 61/2009 г. на СОС обезпечение на искове по чл. 28, ал. 1 от ЗОПДИППД /отм./ срещу М.Л.П., Е.И.Ч. и Д.П.Ц..

С определение № 20175 от 01.12.2017 г., постановено по гр.д. № 61 по описа на СОС за  2009 г. е отменено допуснато с определение № 20/10.02.2010 г. по ч. гр.д. № С-8/2010 г. на САС обезпечение на искове по чл. 28, ал. 1 от ЗОПДИППД /отм./ срещу М.Л.П. и Д.П.Ц..

От амбулаторен лист № 1092 от 04.11.2015 г., изд. от д-р Б. А. П., се установява, че на М.Л.П. е назначено лечение, поради разстройство в адаптацията.

Приета е медициска документация от II САГБАЛ "Шейново" ЕАД, касаеща М.Л.П. - протоколи за диагностична/оперативна хистероскопия, епикризи, рецепти и др., от които се установява, че ищцата е лекувана по повод геникологични оплаквания. Представени са направени мамографии и ехографски изследвания на М.Л.П., екдоскопски изследвания, лабораторни изследвания.

Представени са извадки от печатно издание на в. "Труд" от 09.07.2009 г., със заглавие "Комисията К.в действие - Вдовица на авер на Самоковеца губи имоти за 1,8 млн. лв.", в. "Стандарт" - "К. погна втора вдовица".

От лист за преглед на пациент в КДБ от 19.05.2017 г., изд. от д-р А.П.се установява, че Д.П.Ц. е поставена диагноза невротично разстройство, неуточнено.

От амбулаторен лист № 001409 от 29.05.2017 г., изд. от д-р Д. П.и амб. лист № 003543 от 20.03.2017 г. се установява,че Д.П.Ц. е прегледан, назначено му е лечение, с поставена диагноза есенциална /първична/ хипертония. Приета е и рецептурна книжка на Д.П.Ц., в която са отразени изписаните медикаменти, по повод заболяването "хипертонична болест".

Приети са лабораторни изследвания на Е.И.Ч..

В подкрепа на твърденията на ищците за претърпени от тях неимуществени вреди, вследствие на производството по реда на ЗОПДИППД/отм./, са ангажирани и гласни доказателства- изслушани са показанията на свидетелите Румен Георгиев Ч., Стефка Боянова Сотирова и Надя Спасова Попова.

 От разпита на Р.Ч. /чичо на ищеца Е.Ч./ се установява, че племенникът му Е.Ч. е отличник в училище, ходи на кръжоци, спорт. След започване на производството от Комисията всички деца го подигравали, а и днес също го подиграват. Е. трудно общувал с децата, след смъртта на баща му психиатри и психолози работели с него. В същото време бил обект на подигравки, заради действията на Комисията, затворил се в себе си, много тежко го приел. Майка му положила усилия, за да не промени успеха си.

От разпита на свидетеля С.С., която живее на семейна начала с Д.Ц. се установява, че когато се запознали Д. бил спокоен, позитивен, грижовен. През 2009 г., когато започнало производството за отнемане на незаконно придобито имущество срещу него станал затворен, не общувал, никой не искал да контактува с него. Започнал редовно да има световъртежи, бързо се уморявал, страдал от безсъние. В края на 2009 г. се преместили да живеят от гр. С. в гр. П. и всичко започнали отначало. Преместването се наложило, тъй като Д.Ц. загубил работата си, приятелите си, охладняли отношенията със сестра му. Изпитвал страх дали ще бъде осъден през цялото време. Здравословните му проблеми започнали, когато разбрал, че Комисията е инициирала производство срещу него, не е постъпвал в болници, започнал да търси медицинска помощ през 2017 г.

От разпита на свидетелката Н.С.П. се установява, че познава М.П. от около двадесет години. М. била ведра, всеотдайна, позитивна. През 2007 г. починал съпругът й и се наложило да отглежда сина си сама. Един ден  М. се обадила на свидетелката и била много разстроена, плачела, тъй като в дома й пристигнали полицаи, за да й бъдат връчени документи. Била в шок, че искат да конфискуват имуществото й, по медиите също било отразено, приятелите се отдръпнали от нея, също и съдружниците, с които разделили имуществото. След това М. се затворила в себе си, пиела успокоителни, не можела да спи,  но намерила сили заради сина си. Психическото напрежение ескалирало във физическо- М. претърпяла три операции, като при последната имало опасност за живота й.

По делото е прието заключение на комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза, изготвено от в.л. д-р Т.Р. /психиатър/ и Н.Г. /психолог/ за всеки един от ищците. Дадено е зключение, че М.Л.П. е отключила соматофорно разстройство. Тези разстройства се формират постепенно и под въздействие на задължително психотравмиращо въздействие и безспорно както смъртта на съпруга й, така и съдебното производство имат отношение за възникване на болестното състояние. Заключението на експертите е, че Д.П.Ц. е психично здрав, воденото производство не се е отразило върху психическото му състояние, не се е наложило да търси специализирана психиатрична или психологична помощ. За Е.И.Ч. е дадено заключение, че въпреки значимите стресогенни фактори /смъртта на баща му, съдебните производства, обиди от съученици/ не са настъпили последици за прихичното му здраве, не се очертават абнормни състояния или характерови особености в резултат на преживяната травма.

При така установените фактически обстоятелства и събрани доказателства, съдът намира от правна страна следното:

         В случая се претендира ангажиране отговорността на КПКОНПИ за обезщетяване на претърпени от ищците вреди в резултат на незаконосъобразни действия и актове на органи и служители при Комисията в производството по ЗОПДИППД /отм./. Доколкото производството против ищците за установяване и отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, е приключило при действието на изричната законова разпоредба на чл. 2а от ЗОДОВ, уреждаща отговорността на ответната Комисия, то съдът е квалифицирал предявения иск като такъв по  чл. 2а от ЗОДОВ.

Според чл. 2а от ЗОДОВ /ред. ДВ бр. 38/2012 г./, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица, от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органите и длъжностните лица по Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество /сега Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество/, извършени при или по повод изпълнение на правомощията или службата им.

Отговорността на държавата има обективен характер. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, обезщетение се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно от длъжностното лице.

За да се ангажира отговорността на държавата, трябва да бъдат доказани кумулативното наличие на следните предпоставки - претърпени от ищеца вреди, незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органи и служители при ответника в производството по ЗОПДИППД /отм./, както и причинна връзка между предприетите действия от служители на КОНПИ и вредните последици.

Установи се по делото от приетите доказателства- мотивирано искане вх.№1062/15.05.2009 г., че са налице актове и действия на служители на КОНПИ, свързани с образуване на производство за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност против М.Л.П., ЕГН **********, Е.И.Ч., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител М.Л.П. и Д.П.Ц., ЕГН ********** за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност в размер на 1 863 379 лв., които следва да се определят като незаконосъобразни по смисъла на  чл. 2а от ЗОДОВ, с оглед крайния резултат от проведените административно и съдебно производство по ЗОПДИППД /отм./. След като с влязло в сила решение № 278 от 17.06.2013 г., постановено по гр.д. № 470/2009 г. по описа на СОС са отхвърлени като неоснователни всички предявени от Комисията искове, се налага извод, че не е била осъществена от страна на ответника законосъобразна преценка на установените в хода на административната проверка факти и обстоятелства относно наличието на имущество, придобито в резултат на престъпна дейност по чл. 3 от ЗОПДИППД /отм./, нито такава е извършена при сезирането на съда с мотивираното искане за отнемане на имуществото на ищците и налагане на обезпечителните мерки. При това положение незаконосъобразни са били действията на Комисията по внасяне на мотивирано искане в съда, въпреки липсата на изискуемите от закона предпоставки, както и поддържането му в продължение на осем години, независимо че в хода на съдебното производство са събрани достатъчно доказателства, установяващи произхода на средствата, с които е придобито имуществото на ответниците. Несъстоятелно е твърдението на процесуалните представители на КОНПИ, че всички действия на служителите на Комисията са правилни и съобразени със законовите разпоредби и не е налице основание за ангажиране отговорността на ответника за репариране на претърпените от ищците вреди. Отхвърлянето на иска като неоснователен с влязло в сила съдебно решение, означава че със сила на присъдено нещо е установено, че лицата нямат придобито имущество, в резултат на осъществената престъпна дейност. Направеното от Комисията предположение в обратния смисъл, което е послужило като основание за започване и водене на производството по чл. 28 от ЗОДПИППД /отм./ се явява неоснователно и като такова е незаконосъобразно действие по смисъла на  чл. 2а ЗОДОВ.

С оглед изложеното до тук, съдът намира, че е налице първата от предвидените в закона предпоставки за уважаване на предявената претенция.

От събраните по делото гласни доказателства и приети съдебно медицински експертизи се установи наличието и на останалите правнорелевантни факти за хипотезата на  чл. 2а от ЗОДОВ - претърпени неимуществени вреди от ищците и причинната  връзка с действията на ответната Комисия.

С Решение № 166 от 18.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1642/2016 г., III г. о., ГК, докладчик председателят И.П. се дава отговор по въпроса, касаещ начина на определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, причинени от действия и бездействия на органа по ЗОПДИППД /отм./ съобразно релевантните, при прилагане на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, обстоятелства. Прието е, че доколкото се касае за отговорност по реда на ЗОДОВ, при определяне на размера на дължимото обезщетение, намират приложение общите постановки, развити в т. 11 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. по т. д. № 3/2004 г. на ОСГК, съгласно които обезщетението се определя глобално, като се вземат се предвид всички релевантни обстоятелства, преценени с оглед общия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД, в смисъла разяснен с т. II от ППВС № 4/23.12.1968 г.

При определяне на размера на обезщетението по  чл. 2а ЗОДОВ, следва да се съобразят, продължителността и интензитета на проведеното производство, конкретен начин на засягане на честта и доброто име на проверяваното лице в обществото, съобразно неговата възраст, обществено и социално положение, отражение на производството върху здравето /физическо и психическо/ на лицето, засягане на взаимоотношенията в семейството и всички специфични обстоятелства, произтичащи от характера и особеностите на производство по ЗОПДИППД /отм./

По отношение на иска на М.Л.П.

От показанията на разпитаната свидетелка Н.С.П., които съдът кредитира като последователни, кореспондиращи помежду си и отразяващи непосредствените й възприятия, безпротиворечиво потвърждават, че М.П. е претърпяла описаните в исковата молба неимуществени вреди, изразяващи се в стрес и притеснение след образуването на производството от Комисията, страх, че имуществото й подлежи на отнемане. От показанията на свидетелката П. се установява, че  е настъпилата промяна в поведението и в начина на живот на ищцата - от общителен и весел човек тя станала потисната,била в шок, че искат да конфискуват имуществото й, по медиите също било отразено, приятелите се отдръпнали от нея, също и съдружниците, с които разделили имуществото. След това М. се затворила в себе си, пиела успокоителни, не можела да спи. Комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза, която съдът кредитира, дава заключение, че М.Л.П. е отключила соматофорно разстройство.Тези разстройства се формират постепенно и под въздействие на задължително психотравмиращо въздействие и безспорно както смъртта на съпруга й, така и съдебното производство имат отношение за възникване на болестното състояние.

Предвид гореизложеното, съдът приема, че са налице всички изискуеми от закона предпоставки за присъждане на обезщетение в полза на ищцата за претърпените от нея вреди в резултат на незаконните актове и действия на служители при ответната Комисия.

В случая се доказа, че вследствие на незаконосъобразните действия и актове на служители при КОНПИ за ищцата са настъпили отрицателни последици в личностно, емоционално и психическо отношение. В един продължителен период от време - от осем години същата е имала негативни преживявания, свързани със стрес, притеснения от възможността да бъде отнето имуществото й, като интензитетът на отрицателните емоции е довел и до влошаване на здравословното й състояние. При определяне размера на обезщетението следва да се съобразят и обстоятелствата, че имуществото, чието отнемане се е претендирало от КУИППД, е било на значителна стойност -1 863 379 лв. Освен това в исковия период  на производството притежаваните от ищцата недвижими имоти, автомобили и парични влогове са били обект на възбрани и запори и тя не е имала възможност да се разпорежда с тях. При определяне на дължимото обезщетение съдът отчита и обстоятелството, че ищцата е преживяла загуба на съпруга си, което стресогенно събитие също се е отразило върху нейната психика. Както и вещите лица потвърдиха, че няма как да бъде направено точно разграничение на причините, които са довели до отключване на психичното страдание. Безспорно обаче внасянето на мотивирано искане и образуване на производство за отнемане на имущество влияят негативно върху психиката на всяко лице и този извод съдът може да направи и без наличие на строго формални доказателства, доколкото липсват други, установяващи обратното.

 Съобразявайки така установените обстоятелства, съдът намира, че за справедливото обезщетяване на реално претърпените от ищцата вреди следва да се присъди сума от 25 000 лв., за която искът се явява основателен. За разликата до пълния предявен размер от 30 000 лв. заявената претенция следва да се отхвърли, тъй като не се установиха в настоящото производство претендирани вреди по вид и интензитет в такъв размер.

 

По иска на Е. И.Ч.

При образуване на производството за отнемане на незаконно придобито имущество ищецът е бил на девет години, поради което в тази детска възраст едва ли е осъзнавал и разбирал случващото се. Следва да се отчете факта обаче, че производството е продължило осем години и приключило, когато ищецът е бил на седемнадесет годишна възраст, когато вече е разбирал и можел да възприеме правилно, в случая действията на Комисията. Съдът кредитира показанията на св. Р.Ч. /чичо на ищеца Е.Ч./ само частично, отразяващи възприятията на свидетеля относно емоционалното състояние на детето. Установява се, че племенникът му Е.Ч. е отличник в училище, ходи на кръжоци, спорт. След започване на производството от Комисията всички деца го подигравали, затворил се в себе си, много тежко го приел. Майка му положила усилия, за да не промени успеха си. Заключението на комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза е, че Е.И.Ч. въпреки значимите стресогенни фактори /смъртта на баща му, съдебните производства, обиди от съученици/ не са настъпили последици за прихичното му здраве, не се очертават абнормни състояния или характерови особености в резултат на преживяната травма. Настоящият състав намира обаче, че безспорно внасянето на мотивирано искане и образуване на производство за отнемане на имущество  са повлияли върху психиката на ищеца, още повече, че личността му все още не е била изградена и се намира в процес на възрастова криза. Това, че не са настъпили последици за психичното му здраве не означава, че няма отражение върху неговото емоционално такова. Въз основа на това съдът прави извод, че искът за обезщетение е основателен в размер на сумата от 5000 лева и неоснователен до пълния предявен размер от 50 000 лева.

 

По иска на Д.П.Ц.

От показанията на С.С.,  с която живее на семейна начала Д.Ц. се установява, че когато се запознали Д. бил спокоен, позитивен, грижовен. През 2009 г., когато започнало производството за отнемане на незаконно придобито имущество срещу него станал затворен, не общувал, никой не искал да контактува с него. Започнал редовно да има световъртежи, бързо се уморявал, страдал от безсъние. Изпитвал страх дали ще бъде осъден през цялото време. Комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза дава  заключение, че Д.П.Ц. е психично здрав, воденото производство не се е отразило върху психическото му състояние, не се е наложило да търси специализирана психиатрична или психологична помощ.Съдът кредитира показанията на свидетелката, тъй като същата е имала непосредствени впечатления за неговото състояние. Независимо от това, че същият не е търсил специализирана психиатрична помощ, воденото производство неминуемо се е отразило на емоционалното му състояние. При определяне размера на обезщетението съдът отчита и факта, че иска на Комисията срещу Д.Ц. не е бил значителна стойност. Отделно от това от приетата медицинска документация / КДБ от 19.05.2017 г., изд. от д-р А.П., амбулаторен лист № 001409 от 29.05.2017 г., изд. от д-р Д. П. и амб. лист № 003543 от 20.03.2017 г./се установява, че ищецът е търсил медицинска помощ, по повод хипертония, което като време е било към края на приключване на образуваното производство. С оглед изложеното определя справедлив размер на обезщетение от 2 000, 00 лева, като за горницата над  2 000, 00 лева до 10 000 лв., искът следва да бъде отхвърлен.

Като основателен и доказан следва да бъде уважен акцесорният иск за присъждане на законната лихва върху уважената част от главните искове, считано от 19.12.2017 г. -датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

При този изход на делото съдът следва да разпредели разноските  между страните.

Съгласно чл.10, ал. 3 от ЗОДОВ ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.

От приложените договори за правна услуга от 08.11.2017 г. се установява, че всеки един от ищците е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 1 500,00 лева, за което са представени доказателства фактури и платежни нареждания. На ищцата М.Л.П., съобразно уваженият размер на иска следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 1250,00 лева, съобразно уважената част от иска, като и 10,00 лв. държавна такса и 100,00 лв. за вещи лица. На Е.И.Ч. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 150,00 лева, съобразно уважената част от иска, като и 10,00 лв. държавна такса и 100,00 лв. за вещи лица.   На Д.П.Ц. адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лева, като и 10,00 лв. държавна такса и 100,00 лв. за вещи лица.

Възражението на ответника по чл. 78, ал.5 ГПК- за прекомерност на заплатеното от ищците адвокатско възнаграждение не следва да бъде разгледано, тъй като е релевирано в представената на 31.12.2018 г. писмена защита. С писмената защита по чл. 149, ал.3 ГПК не могат да се правят процесуално валидни искания  както за присъждане на разноски, така и за намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност. Това изрично е посочено в мотивите към т.11 от ТР № 6/ 2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

Претенцията на процесуалните представители на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и депозит за експертиза е неоснователна. Отговорността за разноски по предявен иск по ЗОДОВ се разпределя по специалните правила на чл. 10, ал.2 и ал.3 от ЗОДОВ. В случаите на частично уважен иск отговорността за разноските, направени в производството, е изцяло върху ответника по иска, поради което и не се дължи юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част на иска.

Воден от горното, Софийският окръжен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА К. за п.на к. и за о. на н.п. и. (КПКОНПИ) с БУЛСТАТ: с адрес гр. С., ул.”Г.С.Р.” № 000, представлявана от председателя П.Г. Д. да заплати на М.Л.П., ЕГН ********** ***, сумата от 25 000 лв. /двадесет  и пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконни действия на служителите на КОНПИ във връзка с приложението на ЗОПДИППД /отм./, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.12.2017 година до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за обезщетение за разликата над 25 000 лева до пълния предявен размер от 30 000 лв. /тридесет хиляди лева/.

 

ОСЪЖДА К.за п. на к. и за о. на н.п.и. (КПКОНПИ) с БУЛСТАТ: с адрес гр. С., ул.”Г.С.Р.” № 000, представлявана от председателя П.Г.Д. да заплати на Е.И.Ч., ЕГН ********** *** сумата от 5 000 лв. / пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконни действия на служителите на КОНПИ във връзка с приложението на ЗОПДИППД /отм./, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.12.2017 година до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за обезщетение за разликата над 5 000 лева до пълния предявен размер от 50 000 лв. /петдесет хиляди лева/.

 

ОСЪЖДА К. за п. на к. и за о. на н.п.и. (КПКОНПИ) с БУЛСТАТ: с адрес гр. С., ул.”Г.С.Р.” № 000, представлявана от председателя П. Г. Д. да заплати на Д.П.Ц., ЕГН ********** и адрес: *** сумата от 2 000 лв. /две хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконни действия на служителите на КОНПИ във връзка с приложението на ЗОПДИППД /отм./, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.12.2017 година до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за обезщетение за разликата над 2 000 лева до пълния предявен размер от 10 000 лв. /десет хиляди/ лева.

 

ОСЪЖДА К.за п. на к. и за о. на н. п. и. (КПКОНПИ) с БУЛСТАТ: с адрес гр. С., ул.”Г.С.Р.” № 000, представлявана от председателя П. Г.Д. да заплати на М.Л.П., ЕГН ********** ***,  на осн. чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, сумата от 1360,00 лв. /хиляда триста и шестдесет лева/, представляваща разноски, направени по водене на делото, която сума включва: 10,00 лв. – държавна такса, 100,00 лв. за вещи лица и 1250, 00 лв. адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска.

 

ОСЪЖДА К. за п. на . и за о. на н.п. и. (КПКОНПИ) с БУЛСТАТ:. с адрес гр. С., ул.”Г.С.Р.” № 000, представлявана от председателя П. Г.Д. да заплати на Е.И.Ч., ЕГН ********** ***, на осн. чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, сумата от 260,00 лв. /двеста и шестдесет лева/, представляваща разноски, направени по водене на делото, която сума включва: 10,00 лв. – държавна такса, 100,00 лв. за вещи лица и 150, 00 лв. адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска.

 

ОСЪЖДА К.за п. на к. и за о.на н. п. и. (КПКОНПИ) с БУЛСТАТ:  с адрес гр. С., ул.”Г.С.Р.” № 000, представлявана от председателя П.Г.Д. да заплати на Д.П.Ц., ЕГН ********** и адрес: ***, сумата от 410,00 лв. /четиристотин и десет лева/, представляваща разноски, направени по водене на делото, която сума включва: 10,00 лв. – държавна такса, 100,00 лв. за вещи лица и 300, 00 лв. адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска.

 

Решението може да бъде обжалвано пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

СЪДИЯ: