Решение по дело №2056/2021 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 2266
Дата: 23 ноември 2021 г.
Съдия: Здравка Георгиева Диева
Дело: 20217180702056
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 28 юли 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Gerb osnovno jpegРЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Административен съд  Пловдив

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 2266/23.11.2021г.

гр.Пловдив, 23  . 11 . 2021г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Административен съд-Пловдив, VI състав, в открито заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и първа година, в състав :

                                                                               Административен съдия : Здравка Диева

 

С участието на секретаря Г.Г., като разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 2056/2021г., за да се произнесе , взе предвид следното :

“Феери колор” ЕООД – гр.Асеновград, ул.”Прохлада” № 7, представлявано от Управителя Ф.А. с пълномощник адв.Д.Д. обжалва Предписание изх. № ПО-03-72 /1/ от 29.06.2021г., издадено от Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район”.

Становища на страните :

- Жалбоподателят счита предписанието за незаконосъобразно поради нарушение на административнопроизводствените правила. Подържа, че обжалвания акт е индивидуален административен акт по см. на чл.21 АПК, като чл.59 АПК изброява задължителните реквизити, които трябва да съдържа административния акт, без които същия не може да има валидно действие. Посочено е, че формата и мотивите на административния акт имат ключово значение за неговата законосъобразност и наличието им е условие за изискваната от закона пълнота на последващия административен акт и съдебен контрол на издадения акт. Счита се, че предписанието не притежава реквизитите по чл.59 АПК: Актът не е наименуван – изискване на чл.59 ал.2 т.2 АПК, което не следва да се възприема като обикновена формалност, лишена от съществен процесуален смисъл и значение, тъй като необходимостта от наименуването на съответния административен акт има функцията да определи какво е действителното намерение на административния орган и какъв е точният предмет на неговото волеизявление. Предвид изложеното се твърди, че липсата на наименование е съществен порок на акта, който води до неговата незаконосъобразност; В оспорения административен акт отсъстват мотиви – изискването за излагане на фактическото основание за издаване на административен акт произтича от нормата на чл.59 ал.2 т.4 АПК и не следва да се счита за изпълнено посредством цитиране от страна на административния орган на разпоредбата, послужила като правно основание за неговото издаване. В тази вр. е заявено, че задължението за посочване на фактическото основание е изпълнено единствено тогава, когато административният орган е посочил конкретните правнорелевантни факти и обстоятелства, изпълващи състава на съответната правна норма, мотивирали го да издаде административния акт с конкретното съдържание.; Разпоредителната част, с която се предписват определени действия е неясна – тази част от административния акт обективира волята на административния орган, поради което трябва да е конкретна, като предписва точно определено поведение, да създава определени права или задължения за адресата на акта. В случая се предписва „предприемане на действия по ликвидиране на изграденото водовземно съоръжение” без да се указва какви трябва да са тези действия. Изтъкнато е, че ликвидирането на изградено водовземно съоръжение не е свързано само с извършване на фактически действия, а и с юридически такива – подаване на заявление и проект за ликвидиране водовземно съоръжение и получаване на разрешение за това /Закон за водите, Наредба № 1 от 10.10.2007г./. За да бъде разпоредителната част законосъобразна, тя трябва да съответства на предмета на административното производство, като за страните този предмет трябва да е ясно и точно установен. В настоящия случай трябва точно да е указано какво действие трябва да предприеме адресата на акта. В този смисъл предписанието само да се предприемат действия по ликвидирането на изграденото съоръжение е неясно, но също така и неизпълнимо, защото срокът, който се предоставя за изпълнението му е 30 дни, което е изключително кратък. Обжалваният административен акт е издаден в резултат на неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Поискана е отмяна на оспореното предписание.

- Ответникът Директор на Басейнова дирекция „Източнобелеморски район”, Пловдив, се представлява от юрисконсулт И.К. и гл.юрисконсулт Н.Г.. Оспорва жалбата и в ход по същество се поддържа законосъобразност на предписанието – издадено от компетентен орган и в съответствие със Закона за водите /ЗВ/. Заявено бе, че дружеството е подавало заявление за вписване на изградено съоръжение, като е констатирано, че тръбният кладенец не отговаря на изискванията на ЗВ, поради което е отказано вписване в регистъра на водовземното съоръжение. Дадени са указания за ликвидиране на водовземното съоръжение съгл. Наредбата за проучване, ползване и опазване на подземните води, което се извършва от и за сметка на дружеството. Писмото е получено от жалбоподателя и не е обжалвано, и с издаденото предписание оспорващото дружество е задължено да ликвидира съоръжението. Заявена е претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение с оглед изхода на делото.

- Окръжна прокуратура Пловдив не участва в съдебното производство.

1. Жалбата е допустима. Подадена е в предвидения за това срок, от страна с право на оспорване /актът е съобщен с известие за доставяне и по данни от обратна разписка е получен на 02.07.2021г., л.14; жалбата е регистрирана в администрацията на БДИБР на 15.07.2021г./. Предписанието е неблагоприятен административен акт, пряко засягащ търговското дружество с оглед преценена необходимост от предприемане на действия по ликвидиране на изградено водовземно съоръжение.

2. Оспореното решение е издадено от Директора на БДУВИР- Пловдив. Съдържа фактически и правни основания.

2.1. Според фактите, приети за установени и посочени в обстоятелствената част на предписанието : От експерти на Басейнова дирекция Източнобеломорски район /БД ИБР/ е извършена проверка във вр. с писмо от 26.05.2021г. на Началник РУ – Асеновград, осъществена на място – на обект Автомивка с две клетки и резервоар за вода 5м3 и център за машинно пране на килими, собственост на Феери колор ЕООД, намиращ се в гр.Асеновград, ул.Горноводенско шосе №2. Установените факти и обстоятелства при проверката, извършена на 04.06.2021г. са документирани в Констативен протокол № ПВ2-101 от 04.06.2021г. Според фактическата установеност – в имот с идентификатор 99087.17.32 по КК на кв.Горни Воден, гр.Асеновград, е изградено водовземно съоръжение – тръбен кладенец за водовземане от подземни води с разкачена тръба на нагнетателя на потопена помпа; към момента на проверката помпеното оборудване е демонтирано и не се извършва водовземане. В БД ИБР е подадено заявление от дружеството с вх.№ РР-19-63/04.06.2020г. за вписване на водовземното съоръжение за стопански цели в регистъра по чл.118г ЗВ. С писмо изх.№ РР-19-63 /1/ от 18.06.2020г. дружеството е уведомено, че водовземното съоръжение не може да бъде вписано в регистрите и същото следва да бъде ликвидирано.

В Констативен протокол № ПВ2-101 от 04.06.2021г. /КП, л.17/ е отразено, че проверката на обект Автомивка с две клетки и резервоар за вода 5 кубика и център за машинно пране на килими, собственост на Феери колор ЕООД, е извършена в присъствие на управителя на дружеството Ф.А. и е констатирано, че : на място има изграден сондаж в сондажна шахта с приблизителни размери 1м / 0,70м / 0,50м, като сондажната колона е изпълнена с PVC тръби Ф160 и стърчи около 15 см. от дъното на шахтата; помпеното оборудване към момента на проверката е демонтирано; в момента на проверката на проверяващите длъжностни лица от дирекция Контрол при БД ИБР – Пловдив е предоставена Проектна документация за изграждане на сондажа; водното ниво на сондажа е измерено на място – с дълбочина приблизително 27 м от кота терен. В КП са отразени данни за налична по отношение на обекта документация : заявление за регистрация на водовземно съоръжение с вх.№ РР-19-63 от 04.06.2020г., по което има отказ да бъде вписано в регистъра за стопански цели с изх.№ РР-19-63 /1/ от 18.06.2020г.; удостоверение № 1 от 20.03.2020г. за регистрация на преместваем обект от 6-та категория „Автомивка с две клетки”. Вписано е, че преместваемият обект е поставен в съответствие с одобрени проекти на 26.02.2020г. и разрешение за поставяне № 13/26.02.2020г. Отразено е също, че обектът се водоснабдява от ВиК оператор и има съставен констативен протокол от ВиК, предоставен в хода на проверката - № **********/17.05.2021г. с предписание „Да спре водоползването на автомивката в срок до 18.05.2021г.”. В КП е посочено, че към момента на проверката обекта не извършва дейност.

2.2. Описаните данни мотивирали административният орган да приеме, че са налице предпоставки за издаване на предписанието, правно основано на чл.118г ал.6 вр. с чл.118д ал.1 и ал.2 ЗВ, във вр. с чл.155 ал.1 т.22 ЗВ.

На оспорващото дружество е предписано да предприеме действия по ликвидиране на изграденото водовземно съоръжение в имот с идентификатор 99087.17.32 по КК на км.Горни Воден, гр.Асеновград, в съответствие с изискванията на чл.110 от Наредба № 1/10.10.2007г. за проучване, ползване и опазване на подземните води – в 30 дн.срок след получаване на предписанието. В предписанието е отразено, че при неизпълнението му се налага имуществена санкция на основание чл.200 ал.1 т.31 ЗВ, вкл. възможността за оспорването му пред Министъра на околната среда и водите и пред Административен съд – Пловдив.

2.3. Данни от преписката : В отговор на искане от РУ – Асеновград при ОД МВР – Пловдив /л.12 гръб/ е отразено, че по заявление вх.№ РР-19-63/04.06.2020г. за регистрация на водовземно съоръжение от подземни води за стопански цели в ПИ 99087.17.32 е установена невъзможност за вписване на водовземното съоръжение тръбен кладенец в регистъра на водовземните съоръжения от подземни води за стопански цели на основание чл.118г ал.3 ЗВ, поради нарушение на §41 ал.3 ПЗР ЗИД ЗООС – същото разкрива повече от едно водно тяло, а именно подземно водно тяло с код BG3G000000Q013 и подземно водно тяло с код BG3G00000NQ018, което е предпоставка за смесване на води. Отразено е издаденото писмо с изх.№ РР-19-63 81/ от 18.06.2020г., с което дружеството е уведомено за невъзможността за вписване на водовземно съоръжение в регистъра по чл.118г ал.3 и за предвидените в ЗВ последващи действия.

Преписката съдържа писмено уведомление на Директора на БДИБР изх.№ РР-19-63 /1/ от 18.06.2020г. /л.18/, издадено относно заявлението на Феери колор ЕООД за регистрация на водовземни съоръжения на основание чл.118г ал.3 ЗВ. В същото е посочено, че водовземното съоръжение тръбен кладенец /ТК/ за водовземане от подземни води е изградено през 2007г. в ПИ 99087.17.32, кв.Горни Воден, гр.Асеновград и не може да бъде вписано в регистъра за стопански цели, поради нарушение на изискването на чл.118г ал.5 т.3б – „че водовземното съоръжение разкрива само едно водно тяло”. Посочено е, че водовземното съоръжение на Феери колор ЕООД смесва води от две водни тела : водно тяло BG3G000000Q013 и подземно водно тяло BG3G00000NQ018, при което водовземането чрез конкретното съоръжение е недопустимо. В цитираното писмо – отказ за вписване в регистъра за стопански цели е отразено, че съгл. чл.118г ал.6 вр. с чл.110 ал.1 т.3 ЗВ – водовземното съоръжение трябва да бъде ликвидирано и „Ликвидирането на съоръженията се осъществява по проект, одобрен от директора на басейновата дирекция, освен в случаите на ликвидиране на кладенци за задоволяване на собствените потребности на гражданите по чл.118 ал.3”, във вр. с която е вписано, че Феери колор ЕООД е необходимо да представи проект за ликвидиране. Тоест, към м.06.2020г. дружеството-жалбоподател е осведомено за необходимостта от представяне на проект за ликвидиране на водовземното съоръжение. В допълнение е посочено още, че ликвидирането на водовземните съоръжения за водовземане от подземни води съгласно чл.118д ал.1 ЗВ се извършва от и за сметка на техния собственик. При тези данни следва извод за наличие на конкретно и ясно указание към жалбоподателя към м.06.2020г. за необходимостта от ликвидиране на водовземното съоръжение, изискващо указан способ, установен в ЗВ – проект за ликвидиране, който се представя от дружеството за одобрение от директора на БД, вкл. информиране на дружеството за извършване на ликвидирането на водовземното съоръжение от него и за негова сметка.

В допълнение на преписката и предвид позоваване в оспореното предписание на писмо изх.№ РР-19-63 /1/ от 18.06.2020г., с което дружеството е уведомено, че водовземното съоръжение не може да бъде вписано в регистрите и същото следва да бъде ликвидирано, в съдебното производство е прието доказателство за получаване на писмото-отказ за вписване в регистъра за стопански цели на водовземното съоръжение ТК за водовземане от подземни води, съдържащо указания за конкретни действия относно ликвидиране на водовземното съоръжение – известие за доставяне, получено на 19.06.2020г. /л.37/. В жалбата не е подържано осъществено оспорване на отказа за вписване в регистъра за стопански цели, както и не е отречено дружеството да е редовно известено за писмо изх.№ РР-19-63 /1/ от 18.06.2020г. Представена е и извадка от информационната система на ответника, според която по заявлението за регистрация на водовземно съоръжение от подземни води за стопански цели от 04.06.2020г. /л.19/ е издадено цитираното писмо изх.№ РР-19-63 /1/ от 18.06.2020г., връчено на 19.06.2020г. – без данни за оспорването му /л.38/.

В заявлението за регистрация на водовземно съоръжение от подземни води за стопански цели от 04.06.2020г. е отразена информация за : местоположението на съоръжението – в ПИ 99087.17.32 кв.Горни Воден; дата на изграждането му – 2007г.; вид на съоръжението – тръбен кладенец; дълбочина 50м.

3. На основание чл.168 ал.1 АПК съдът дължи проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 АПК и не се ограничава само с обсъждане на възраженията, заявени от оспорващото лице. Към страните са отправени указания по доказателствата и доказателствената тежест при насрочване на делото и се съобразява задължението им да съдействат за установяване на истината /чл.171 ал.4 АПК/.

Оспореното предписание е издадено от компетентен административен орган, правомощията на който произтичат пряко от закона /териториални, материалноправни/ – чл.155 ал.1 т.22 : „Директорът на басейнова дирекция изпълнява държавната политика на басейново ниво, като: издава предписания в рамките на компетентностите си по този закон;”. Не е налице хипотеза на заместване и авторство не е оспорено.

Вярно е твърдението в жалбата за отсъствие на наименование на писменото уведомление-предписание в обстоятелствената му част, тъй като разпоредителната е изрично наименувана „Предписвам”, освен което са вписани указанията за възможност от административно и съдебно оспорване на акта. В случая може да бъде прието, че е допуснато нарушение на формата на акта /чл.59 ал.2 т.2/ АПК, но същото не е съществено : разпоредителната част еднозначно разкрива волеизявлението на административния орган, ведно с което не наименованието на акта, а съдържанието и последиците му са от значение за квалификация по дефиницията на чл.21 АПК. Следователно, допуснатата непрецизност от страна на административния орган не би могла да бъде възприета за съществено нарушение, представляващо самостоятелно отменително основание.

По отношение мотивите се съобрази, че те може да се съдържат в относими към издаването на административния акт доказателства, след като същите са част от административната преписка и органът се е позовал на тях /ТР № 16 от 1975г. на ОС на ГК на ВС/. Хипотезата е приложима в конкретния случай. Оспореното предписание съдържа фактически основания с препратка към КП № ПВ2-101 от 04.06.2021г. и писмо изх.№ РР-19-63 81/ от 18.06.2020г., които са част от преписката. Към предписанието е приложен КП № ПВ2-101 от 04.06.2021г., посредством който са документирани факти и обстоятелства от проверка на място, на която е присъствал управителя на оспорващото дружество. Допустимо е фактическите основания на административния акт да се съдържат в документи и актове, на които органът се позовава и които са част от преписката, вкл. са съобщени редовно на адресата на административния акт.

Данните от административното производство не разкриват ограничени права на адресата на предписанието. Както бе посочено, писменото уведомление – отказ за вписване в регистъра за стопански цели изх.№ от 18.06.2020г. е редовно връчено на Феери колор ЕООД, като не се твърди от дружеството отказът да е оспорен, вкл. информация в тази насока отсъства и при административния орган. Управителят на дружеството е присъствал на проверката на място, осъществена на 04.06.2021г. Предписанието не съдържа факти, за които Феери колор ЕООД да не е уведомено, поради което следва да бъде прието, че са спазени изискванията на чл.34, чл.35 АПК.

Отразената фактическа установеност във вр. със заявлението от 04.06.2020г., отказът за вписване на водовземното съоръжение за стопански цели в регистъра по чл.118г ЗВ и проверката на място на обекта, данните от която са документирани в КП № Пв2-101 от 04.06.2021г., са обвързани от правна страна с чл. 118г ал.6 вр. с чл.118д ал.1 и ал.2 ЗВ. Според тези норми : чл.118г ал.6 ЗВ от Глава осма „Опазване на водите и водните обекти”– „Водовземни съоръжения за подземни води, които не са вписани в регистъра по ал. 3, се ликвидират.”; чл.118д ал.1 и ал.2 – „(1) Консервирането или ликвидирането на водовземни съоръжения за подземни води се извършва от и за сметка на техния собственик.; (2) (Доп. - ДВ, бр. 61 от 2010 г.) Дейностите по ал. 1 се изпълняват по проект, одобрен от директора на съответната басейнова дирекция, и по ред, определен в наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 2.”. Описаните факти и обстоятелства по отношение водовземното съоръжение съответстват на възприетите в предписанието правни основания. Както бе посочено, в конкретния случай е налице отказ за вписване на водовземното съоръжение в регистъра за стопански цели поради нарушение изискването на чл.118г ал.5 т.3б ЗВ : „Водовземни съоръжения, вписани в регистъра за собствени потребности на гражданите, може да се впишат като водовземни съоръжения за стопански цели, когато: 3. е налице документация: б) че водовземното съоръжение разкрива само едно водно тяло, включително геолого-хидрогеоложка колонка и геоложки профили;”. Отказът не е оспорен и следва да бъде прието, че за конкретното водовземно съоръжение е налице неблагоприятна констатация – същото смесва води от две водни тела, която състояние не е допустимо, а последицата при влязъл в сила отказ е ликвидиране на съоръжението. Посочената констатация не е опровергана в настоящото съдебно производство, поради което последицата е ликвидиране на водовземното съоръжения /чл.118г ал.6 ЗВ/. Задължението за ликвидиране на водовземното съоръжение е за сметка на неговия собственик съгл. чл.118д ал.1 ЗВ. Жалбоподателят е редовно уведомен за задължението за ликвидиране на водовземното съоръжение на 19.06.2020г., но до дата на издаване на оспореното предписание не е предприел необходимите действия. Същите според чл.118д ал.2 ЗВ представляват дейности, които се изпълняват по проект, „одобрен от директора на съответната басейнова дирекция, и по ред, определен в наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 2.”. В закона не е указан срок за изпълнение на задължението на собственика на водовземното съоръжение и е налице препратка към наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 2 – „Министерският съвет приема наредба за проучване, ползване и опазване на подземните води;” - Наредба № 1 от 10.10.2007г. за проучване, ползване и опазване на подземните води. Около една година от съобщаване на отказа за вписване на водовземното съоръжение в регистъра за стопански цели, ведно с указания за необходимост от ликвидирането му за своя сметка, собственикът не е предприел действия.

За неизпълнение на законовото задължение е предвидена административно-наказателна санкция по чл.200 ал.1 т.28 ЗВ, което не отрича възможността от издаване на предписание за осъществяване на дължимите действия, регламентирани в закона. Директорът на БДИБР контролира състоянието и правилната експлоатация на водовземните съоръжения, съоръженията за използване на повърхностните и подземните води и съоръженията за измерване на водните количества /чл.188 ал.1 т.3 б.”а” ЗВ/, в изпълнение на което задължение издава предписания в съответствие със задълженията на собствениците на водовземните съоръжения за водовземане от подземни води и при съобразяване забраните от обхвата на чл.118а ал.1 /т.5 в конкретиката на фактите/ и чл.118в ал.1 / т.2 / ЗВ. При описаните данни предписанието в разпоредителната си част съдържа ясно волеизявление – необходимите за предприемане действия по ликвидиране на изграденото водовземно съоръжение следва да съответстват на изискванията по чл.110 от Наредба № 1/10.10.2007г. за проучване, ползване и опазване на подземните води. Посочена е конкретна разпоредба от наредбата, като текстът й не е вписан, но това не обосновава извод за неяснота или пълна неразбираемост на предписаните действия. Регулираните обществени отношения изискват и предпоставят информираност на лицата – собственици на водовземни съоръжения от подземни води относно режим на действие на съоръженията, респект. ликвидирането им при наличие на осъществени предпоставки за това. Действията по ликвидиране на изграденото водовземно съоръжение са посочени в текста на цитираната в предписанието разпоредба от приложимата наредба. Съответно, ликвидирането на съоръженията се осъществява по проект, одобрен от директора на басейновата дирекция, който съдържа технически решения и технология. Тоест, проектът е с регламентирано съдържание, което отрича възможност от неяснота или невъзможност за изготвянето му от и за сметка на собственика, съгл. чл.118д ал.1 ЗВ.

По отношение срокът за изпълнение следва да бъде отчетена конкретната фактическа обстановка, данните от която разкриват уведомяване на жалбоподателя за необходимост от предприемане на действия по ликвидиране на водовземното съоръжение през м.06.2020г. Предписанието е от 29.06.2021г. и в случая е съобразен едногодишен срок, в който оспорващото дружество е следвало да предприеме дължимите действия. Спрямо същият – срок от 30 дни не е неразумен, нито обосновава извод за неизпълнимо задължение.

Действително, всички възражения в жалбата са правно аргументирани, но при съпоставка с конкретната фактическа установеност, не би могло да се приемат за основателни.

Не е налице неправилно прилагане на материалния закон с оглед съответствие между фактология и правни основания, възприети от административния орган. Съобрази се, че съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му - чл. 142 ал. 1 АПК, като съгласно чл. 142 ал. 2 АПК, установяването на нови факти от значение за делото след издаването на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. Нови факти по см. на нормата не са поддържани. Предписанието е пропорционално и на предвидената в закона цел във вр. с посочените по-горе забрани. По изложените съображения жалбата се приема за неоснователна с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран така и на основание чл.172 ал.2 АПК, съдът,

 

Р  Е  Ш  И  :

 

Отхвърля жалбата на “Феери колор” ЕООД – гр.Асеновград, ул.”Прохлада” № 7, представлявано от Управителя Ф.А. против Предписание изх. № ПО-03-72 /1/ от 29.06.2021г., издадено от Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район”.

Осъжда “Феери колор” ЕООД – гр.Асеновград, ЕИК ********* да заплати на БД ИБР, гр.Пловдив юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.

Решението може да се обжалва пред Върховния Административен Съд, в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

 

                                    Административен съдия :