Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 22.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Е въззивен състав, в публичното заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. съдия КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при секретаря
Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от мл. съдия Христова гр. дело № 16828 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
решение № 47630 от 10.10.2018 г., постановено по гр. д. № 17589/2015 г. по
описа на Софийски районен съд, ГО, 163-ти състав, е осъдена
Агенция „П.И.“ да заплати на ЗД „Е.“ АД сумата от 6 743,28 лева,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка и щета №
**********/09.02.2012 г. в следствие на ПТП от 07.02.2012 г., ведно със
законната лихва за забава върху тази сума от датата на подаване на исковата
молба – 01.04.2015 г. до окончателното плащане, както и сумата от 1 926,02
лева – мораторна лихва за периода 28.05.2012 г. – 01.04.2015 г., като е
отхвърлен искът за лихва за разликата над 1 926,02 лева до предявения
размер от 1 943,07 лева.
Решението е
постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ответника – „С.П.“
АД.
Срещу
решението в частта, в която исковете са уважени, в законоустановения срок по
чл. 259, ал. 1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от ответника Агенция „П.И.“,
в която са изложени оплаквания са неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на обжалваното решение, което се намира за постановено в
нарушение на материалния и процесуалния закон, при неизяснена фактическа
обстановка и без да са налице безспорни доказателства и конкретни факти относно
ПТП. Сочи се, че представения по делото протокол за ПТП е непълен, неточен и
противоречи на чл. 179, ал. 2 от ГПК вр. чл. 183 от ГПК, поради което следва да
бъде изключен от доказателствения материал. Излага се, че отразеното
застрахователно събитие в процесния протокол няма обвързваща доказателствена
сила относно самия механизъм на ПТП, тъй като произшествието не е настъпило в
присъствието на актосъставителя. Оспорва се кредитирането на представените
писмени доказателства – искане за завеждане на претенция по застраховка „Каско на
МПС“, „Гражданска отговорност на автомобилистите“, „Застраховка на МПС срещу
ПТП, посетено на място от полицията“, доклад по щета от 09.02.2012 г. и др.
Твърди се, че длъжностното лице, отразило местопроизшествието, не е направило
снимков материал съгласно задължителната нормативна уредба, което е
възпрепятствало установяването на действителната причина за ПТП. Намира се, че
изготвеното пред СРС заключение на автотехническата експертиза не може
категорично да послужи като доказателство за механизма и причинно-следствената
връзка на произшествието, още повече, че изводите на експерта се базират на
предположения, липсват мотиви, а и при разпита на свидетелите се констатират
съществени противоречия с частните писмени доказателства. Счита се, че по
делото застрахователят не установява да е извършил проверка относно
установяване на обстоятелствата при възникване на застрахователното събитие,
респ. за наличието на изключен застрахователен риск. Посочва се, че
субективните действия на водата трактор Т150К по време на управление на ППС не
следва да се обективират в отговорност на Агенция „П.И.“, защото
произшествието е настъпило при действия по почистване на процесния участък.
Прави се възражение за съпричиняване. По изложените
съображения се отправя искане въззивният съд да отмени обжалваното решение и да
постанови друго, с което да отхвърли предявените искове. Претендират се
разноски.
В срока по чл.
263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна ЗД „Е.“ АД,
в който се излагат съображения за правилност и законосъобразност на атакуваното
решение, поради което се отправя искане за неговото потвърждаване. Претендират
се разноски.
По делото не е
постъпило становище по въззивната жалба от третото лице-помагач на страната на
ответника – „С.П.“ АД.
Софийски
градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са за разглеждане иск с правно основание чл.
213, ал. 1 от КЗ – отм., но приложим съгласно § 22 от КЗ, обн., ДВ, бр. 102 от
29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г., и иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК
от легитимирано да обжалва лице и срещу акт, който подлежи на инстанционен
контрол, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо.
Решението на СРС е правилно, като на основание чл.
272 от ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо
от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави
и следното:
За уважаване на предявения иск по чл. 213, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 49 от ЗЗД и респ. за ангажиране гаранционно-обезпечителната отговорност
на ответника Агенция „П.И.“ ищецът следва да докаже по безспорен начин
съществуването на валидно застрахователно правоотношение с увреденото лице и
заплащането на застрахователно обезщетение на същото /настъпване на суброгацията
по чл. 213 от КЗ/, както и наличие на визираните в чл. 49 от ЗЗД предпоставки
по отношение на ответника: противоправно поведение на лица /изпълнители на
работа/ при или по повод изпълнението на възложена от ответника работа /без да
се установява конкретното лице- изпълнител/, настъпили вреди и причинна връзка
между противоправното поведение /изразяващо се в случая в бездействие/ и
вредите. Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД доказване на виновно
поведение не е необходимо.
Безспорно се установява от събрания по делото
доказателствен материал, в това число застрахователна полица № ********** от
11.03.2011 г., че към момента на настъпване на ПТП - 07.02.2012 г., за т.а.
марка „Мерцедес“, модел „3336“, модификация „Актрос“, с рег. № ******* е
съществувало валидно застрахователно правоотношение по застрахователна полица
за застраховка „Каско на МПС“ с ищеца, както и че описаното МПС е претърпяло
ПТП движейки се по републикански път № II 37 на 9,6 км от табелата за край
на гр. Златица посока гр. Панагюрище, като местопроизшествието е посетено от мл.
автоконтрольор при РУП Пирдоп и е съставен протокол за ПТП № 1409981/07.02.2012
г.
От приобщения към доказателствения материал по
делото протокол за ПТП № 1409981/07.02.2012 г. се установява, че процесното ПТП
е посетено от младши автоконтрольор към РУП
Пирдоп – И.Б., който е констатирал в протокола, че произшествието е настъпило между
участник 1 – водачът на трактор „Т-150 К“ Иван Луков се движи с трактора, като
се спуска по наклон и вследствие на лоши метрологични условия – силно заснежен
и непочистен път, се блъска с идващия срещу него участник 2 - т.а. марка
„Мерцедес“, модел „3336“, модификация „Актрос“, с рег. № *******, управляван от
Д.А.. С оглед наведените от въззивника възражения по отношение процесния
протокол за ПТП следва да бъде посочено, че в трайната практика на ВКС,
постановена по реда на чл. 290 ГПК,
се приема, че протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на
служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, който се ползва не само с обвързваща съда формална
доказателствена сила относно авторството на материализираното в него изявление
на съставителя, но и с материална доказателствена сила относно самото
удостоверително изявление - решение № 85/ 28.05.2009 г. по т. д. № 768/ 2008 г.
на ВКС, II ТО, решение № 24/ 10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. на ВКС, I ТО,
решение № 73/ 22.06.2012 г. по т. д. № 423/ 2011 г. на ВКС, I ТО и решение №
98/ 25.06.2012 г. по т. дело № 750/ 2011 г. на ВКС, II ТО. В решение № 15 от
25.07.2014 г. по т. д. № 1506/2013 г. на ВКС, I ТО, е прието, че протоколът за
ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща
материална доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено
възприети от длъжностното лице факти, относими за механизма на ПТП. В настоящия
случай, представеният по делото протокол
за ПТП 1409981/07.02.2012 г. е съставен след посещение на място /обстоятелство,
отразено в долния десен ъгъл на документа/ от служител на РУП Пирдоп в кръга на
службата му и по установените в закона ред и форма /съобразно Наредба № I- 167/
24.10.2002 г. /. Този протокол, съгласно чл. 179, ал.
1 от ГПК, се ползва с обвързваща материална доказателствена сила
относно удостоверените от длъжностното лице факти, пряко възприети от него,
които са релевантни за механизма на ПТП- място на инцидента, посока на движение
на автомобила, наличие на силно заснежен и непочистен път, разположение на
автомобила и видимите щети по него. Макар длъжностното лице да не е присъствало
при самото настъпване на ПТП, което в случая е практически невъзможно, то е
възприело лично фактическата обстановка - такава, каквато е била непосредствено
след настъпване на ПТП, поради което и относно посочените по-горе релевантни
факти, описани в протокола, вкл. и относно наличието на силно заснежен и
непочистен път, протоколът за ПТП представлява официален удостоверителен
документ по смисъла на чл. 179, ал.
1 от ГПК. Същият е надлежно изготвен и кореспондира и с останалия
събран по делото доказателствен материал, поради което съдът няма основание за
неговото изключване от доказателствата по делото.
От представените по делото доказателства се
установява, че за отстраняване на щетите по т.а. марка „Мерцедес“, модел
„3336“, модификация „Актрос“, с рег. № *******, настъпили във връзка с
реализираното от 07.02.2012 г. ПТП , ищецът е заплатил на застрахованото лице
сума в размер на 6 743,28 лева. В тази връзка са и констатациите по
изготвеното пред СРС заключение на ССчЕ, съгласно което на 10.04.2012 г.
ищцовото дружество е наредило плащане на застрахователно обезщетение по щета №
**********/09.02.2012 г.
за сумата от 6 743,28 лева, като мораторната лихва върху тази сума,
изчислена от 28.05.2012 г. /датата, на която е изтекъл 10-дневният срок за
доброволно заплащане на дължимата сума/ до 01.04.2015 г. – датата на исковата
молба, възлиза на 1 926,02 лева.
От изготвената и приета по делото САТЕ, чието
заключение противно на поддържаното от жалбоподателя настоящият съдебен състав
намира за мотивирано и компетентно изготвена от експерт – специалист в
съответната област и притежаващ необходимите знание, поради което СГС кредитира
изцяло, се установява, че е налице причинна връзка между механизма на ПТП,
описан в протокола за ПТП и начертаната схема към него, и вредите по описа на
ищеца, а стойността на вредата от процесното ПТП, респективно стойността на
ремонта на МПС по средни пазарни цени, възлиза на сумата от 6 928,28.
Вещото лице е посочило, че от събраните по делото материали се установява като
евентуално препятствие на платното за движение и причина за настъпване на ПТП силно заснежен и непочистен път, на мястото
на настъпване на ПТП не е имало пътна сигнализация, скоростта на движение на
двете ППС /около 20 км/ч/ в района на настъпва на произшествието не е
надвишавала максимално разрешената скорост за съответния пътен участък, като
към материалите на делото няма данни, чрез които да се обоснове възможността за
някои от участниците в ПТП да е можел да предотврати настъпването му чрез
маневра или друго, както и някои от участниците да е допринесъл за неговото
настъпване чрез неосъществени маневри.
Заключението на СТЕ може да бъде не само способ за
изясняване на факти, изискващи специални знания, но и средство за проверка на
верността на други доказателства. Изводите на вещото лице относно механизма на
ПТП подкрепят верността на удостоверените в протокола фактически обстоятелства.
Освен това, чрез назначена и приета от СРС съдебна
поръчка, по делото са разпитани по делегация от РС-Панагюрище свидетелите – И.Л.Ю.и
Д.А. А., които са управлявали участвалите в процесното произшествие автомобили.
В своите показания св. Ю. посочва, че на 07.02.2012
г. е бил участник в ПТП, като пътят не е бил почистен, валяло е сняг – около 50
см е бил натрупан. Посочва, че е карал снегопочистващ трактор, като принципно
процесният пътен участък не е следвало да бъде почистван от него, но
диспечерите са го изпратили, тъй като другите коли не могат да изкачат баира и
трудно се придвижват поради непочистения път – силно заледен отдолу и силно
заскрежен отгоре. Разказва, че докато е чистел пътния участък най-вдясно, на
един завой около 10 км от гр. Златица,
другият участник в инцидента се е опитал да мине най-вдясно, но тъй като било
непочистено, кабината на камиона се е блъснала в греблото на трактора. Споделя,
че след инцидента на място дошъл служител на КАТ, като не може да прецени в кое
платно се е случил инцидента, към момента на ПТП не е имало други автомобили,
тракторът е бил с нови гуми.
В своите показания св. А. също посочва, че на
07.02.2012 г. е бил участник в ПТП, като пътя бил заледен и върху леда е имало
сняг. Разказва, че при ляв завой по пътя за село Панагюрище отгоре е идвал
трактор, който се е спускал надолу и на завоя се е подхлъзнал, завъртял се е и
е ударил лявата страна на управлявания от свидетеля товарен автомобил. Споделя,
че след инцидента на място дошъл служител на КАТ, счита, че инцидентът е
настъпил в неговото платно за движение, към момента на ПТП не е имало други
автомобили, камионът е бил с нови гуми.
Настоящият съдебен състав кредитира показания на
посочените свидетелите като достоверни, пълни, ясни и непротиворечиви и
кореспондиращи с останалия събран по делото доказателствен материал, като не
намира за основателни изложените в обрания смисъл възражения на жалбоподателя.
Така, при съвкупна преценка на наличния по делото
доказателствен материал и в частност на протокола за ПТП, заключението на СТЕ и
показанията на разпитаните по делото свидетели СГС намира за несъмнено
установено, че 07.02.2012 г. на републикански път № II 37 на 9,6 км от табелата за край
на гр. Златица посока гр. Панагюрище поради силно знасежен и непочистен път е
реализирано процесното ПТП, от което е бил увреден застрахованият при ищеца
автомобил. Фактическият извод, че наличието на силно заснежен и непочистен път е
причина за настъпване на произшествието, се подкрепя и от заключението на САТЕ,
според което е налице причинна връзка между описания в протокола механизъм на
ПТП и вредите по описа на ищеца. Тези констатации не се компрометиран от
обстоятелството, че длъжностното лице, отразило местопроизшествието, не е
направило снимков материал съгласно задължителната нормативна уредба, в каквато
насока жалбоподателят излага доводи. Неоснователни се явяват и възраженията на
последния относно кредитирането на представените по делото писмени
доказателства – искане за завеждане на претенция по застраховка „Каско на МПС“,
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, „Застраховка на МПС срещу ПТП,
посетено на място от полицията“, доклад по щета от 09.02.2012 г. и др.,
доколкото същите не противоречат на събрания по делото доказателствен материал.
Следва да бъде посочено, че ирелевантно за ангажиране отговорността на
ответника се явява поддъражаното от него във въззивната му жалба обстоятелство,
свързано с установяването от застрахователя да е извършил проверка относно
установяване на обстоятелствата при възникване на застрахователното събитие,
респ. за наличието на изключен застрахователен риск, като по отношение на
последното по делото липсват ангажирани каквито и да било доказателства.
Доколкото по делото е несъмнено установено, че участниците в процесното ПТП не
са допринесли за настъпването на същото, то е безпредметно обсъжданото от
релевираното от ответника възражение за съпричиняване.
Пред
настоящата съдебна инстанция не е оспорено
обстоятелството, че пътят, на който е реализираното произшествието, е
републикански по смисъла на чл. 3, ал. 2
от Закона за пътищата /ЗП/, поради което и с оглед разпоредбите
на чл. 19, ал. 1, т. 1 и чл. 30, ал. 1
от ЗП, следва да се приеме, че задължен да осъществява дейностите по
поддържането и ремонта му е именно ответникът Агенция „П.И.“. Същият
като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 30, ал. 1
от ЗП чрез своите служители или други лица, на които е възложил
изпълнението. В конкретния случай именно бездействието на последните по
поддържането на процесния път е довело и до неизпълнение на задължението
по чл. 30, ал. 1 от ЗП, поради което ответникът носи отговорност
за причинените при процесното ПТП вреди, свързани с неизпълнение на
задълженията на неговите служители или други изпълнители. Обратен извод не може да се направи
дори и от обстоятелството, че към момента на реализиране на ПТП един от
неговите участници е осъществял дейност по почистване на пътя, доколкото
очевидно тези действия не са били своевременно предприети от страна на
отговорното лице, за да се предотврати така установено силно заснежаване и
заледяване на пътя.
С оглед изложеното и предвид правилата за
разпределение на доказателствената тежест съдът приема за установено
противоправното бездействие на лица, за които ответникът следва да носи
гаранционно-обезпечителна отговорност.
В контекста на изложеното въззивният съд счита, че
увреденият /собственикът на застрахованото МПС/ има срещу ответника вземане
по чл. 49,
вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД. Застрахователят е встъпил в правата на
увредения по силата на факта, че е платил обезщетение за причинените с деликта
вреди и за него е възникнало регресно право срещу деликвента. По отношение на
размера на дължимото обезщетение следва да се отбележи, че законът се
интересува от стойността на вредите по средната им пазарна стойност към момента
на настъпването им чл. 208, ал.
3 от КЗ /отм./, а това
обстоятелство е доказано с цененото от съда заключение по съдебната
автотехническа експертиза. Обезщетението трябва да съответства на това, което
увреденият следва да разходва, за да възстанови предхождащото увреждането състояние.
Следователно меродавни са средните пазарни цени, по които това възстановяване
може да се извърши, включително цените на нуждаещите се от подмяна части. От
заключението по съдебната автотехническа експертиза се установява, че
стойността на ремонта на увредения автомобил по средни пазарни цени възлиза на уважената
от първоинстанционния съд претенция. Следователно законосъобразно
първоинстанционният съд е приел, че предявеният иск е основателен за сумата от 6 743,28, ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането.
Правилно СРС е установил и размера на дължимата
лихва за забава върху главницата с оглед падежите на задължението и периода на
забавата.
Така, доколкото изводите на двете съдебни инстанции
съвпадат, то решението на СРС, 163-ти състав, следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно в обжалваната част.
По
отношение на разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски има ищецът
– въззиваем в настоящото производство.
На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр.
8/2017/, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за заплащането на
правната помощ, на въззиваемата страна се дължи юрисконсултско възнаграждение,
което съдът определя в общ размер на 100 лева, като ответникът следва да бъде
осъден да заплати в полза на „ЗД „Е.“ АД сума в размер на 100
лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение във въззивното
производство.
Воден
от горното, Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 47630 от 10.10.2018 г., постановено по гр. д. № 17589/2015 г. по описа на
Софийски районен съд, ГО, 163-ти състав, в обжалваната част.
ОСЪЖДА Агенция „П.И.“, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на ЗД „Е.“ АД, с ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 100 лева - разноски за въззивното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ответника – „С.П.“ АД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.