Присъда по НОХД №190/2025 на Районен съд - Попово

МОТИВИ по НОХД № 190 по описа за 2025 г. на РС-Попово

Производството по делото е образувано по внесен от РП -Т., ТО -П. обвинителен акт
против М. Д. В. с ЕГН: **********, адрес: с. Кардам, общ. П. ул. „Петър Лазаров” №8, за
това че в периода от 01.05.2019г. до 3.0.06.2025г., в гр. П. при условията на продължавано
престъпление, след като бил осъден с Определение №20/26.10.2017г., с което е била
одобрена постигната съдебна спогодба по гр. д. №889/2017г. по описа на PC - П. в сила от
26.10.2017г., да издържа свой низходящ - детето си С. М. В. /роден на 21.08.2014г./,
съзнателно не изпълнил задължението си за това в размер на повече от две месечни вноски,
както следва:
- за времето от 01.05.2019г. до 31.12.2019г. не изпълнил задължението си да издържа
сина си С. М. В. /роден на 21.08.2014г./, като не е заплатил дължимите за издръжката му за
периода 8 месечни вноски по 115.00 лева - общо 920.00 лева;
- за времето от 01.03.2020г. до 30.06.2025г. не изпълнил задължението си да издържа
сина си С. М. В. /роден на 21.08.2014г./, като не заплатил дължимите за издръжката му за
периода 64 месечни вноски по 115.00 лева - общо 7360.00 лева;
като общо незаплатени от него за целия период са 72 месечни вноски и общият
размер на незаплатените средства за издръжка детето възлиза на 8280.00 лева -престъпление
по чл.183, ал.1, вр. чл. 26 от НК.
В съдебното заседание представителят на Районна прокуратура - Т., Териториално
отделение - П. поддържа изцяло обвинението.
В пледоарията си прокурорът излага становище, че виновността на подсъдимия М. Д.
В. е доказана по несъмнен и категоричен начин от събраните доказателства и направените
самопризнания в съдебно заседание. Посочва, че деянието представлява продължавано
престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК, извършено при пряк умисъл и с
продължителен период на неизпълнение на задължението за издръжка, надхвърлящ
значително законовия минимум.
Прокурорът счита, че с оглед на чистото съдебно минало на подсъдимия и
направените самопризнания, но предвид продължителността на периода на неизпълнение и
размера на неплатената издръжка - 8 280 лева, най-справедливо би било налагането на
наказание „лишаване от свобода“ за срок от девет месеца, което след редукция по реда на чл.
58а, ал. 1 от НК да бъде определено на шест месеца лишаване от свобода, като на основание
чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението му бъде отложено за изпитателен срок от три години.
Подсъдимият М. Д. В., редовно призован, се явява лично и с адв. *** от Търговищка
адвокатска колегия.
По реда на глава XXVII НПК и при условията на чл. 371, т.2 от НПК признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се
събират доказателства за тези факти.
Защитникът на подсъдимия пледира за налагане на минимално наказание.
В последната си дума подсъдимият моли за наказание в минимален размер
След анализ на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и обсъди становището на страните, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимият М. Д. В., е български гражданин, живущ в с. Кардам, общ. П. ул. „Петър
Лазаров“ № 8, неженен, с основно образование, безработен, неосъждан.
През 2013 г. подсъдимият В. започнал фактическо съжителство със свидетелката М.
С. М.. От това съжителство на 21.08.2014 г. се родило детето им С. М. В..
С течение на времето отношенията между двамата се влошили, което довело до
тяхната фактическа раздяла. Впоследствие, с Определение № 20/26.10.2017 г., постановено
по гр. д. № 889/2017 г. по описа на Районен съд - П. съдът одобрил постигнато между
страните споразумение, с която подсъдимият поел задължение да заплаща на малолетния С.
В., чрез свидетелката М., като майка и законен представител, месечна издръжка в размер на
115.00 лева, считано от 01.10.2017г. Определението е влязло в сила на 26.10.2017 г.
В началото подсъдимият изпълнявал задължението си и редовно заплащал
определената издръжка. Впоследствие обаче преустановил плащанията.
Установи се, че в периода от 01.05.2019 г. до 31.12.2019 г. подсъдимият съзнателно не
1

изпълнил задължението си да издържа сина си С., като не заплатил осем месечни вноски по
115.00 лв., общо 920.00 лв.
След кратко възобновяване на плащанията през месеците януари и февруари 2020 г.,
подсъдимият отново преустановил плащанията за периода от 01.03.2020 г. до 30.06.2025 г.,
като не е изпълнил 64 месечни вноски, възлизащи на обща сума 7 360.00 лв. Така общият
размер на неизплатената издръжка възлиза на 8 280.00 лева.
По делото е безспорно установено, че през същия период подсъдимият е имал реална
възможност да изпълнява задължението си. Той е разполагал с недвижими имоти в гр.
Попово и в с. Кардам, които е продал през 2019, 2020 и 2021 г., реализирайки значителни
парични средства. Освен това е извършвал временна работа в сферата на строителството в
различни населени места и е реализирал допълнителни доходи от други дейности,
включително събиране на трюфели.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за несъмнено установена от
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства.
Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства, както
не констатира противоречия, несъответствия и непоследователност.
Самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от гореизброените доказателства, с
оглед на което съдът прие за безспорно установено извършването на инкриминираното
деяние, както и авторството на привлеченото към наказателна отговорност лице.
При така установената фактическа обстановка от правна страна се налагат
следните изводи:
От обективна страна, подсъдимият М. Д. В. е осъществил фактическия състав на
престъплението по чл. 183, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като в периода от
01.05.2019 г. до 30.06.2025 г., в гр. П. при условията на продължавано престъпление, след
като е бил осъден с влязло в сила Определение № 20/26.10.2017 г. по гр. д. № 889/2017 г. по
описа на Районен съд -П. да издържа своя низходящ -малолетното си дете С. М. В. (роден на
21.08.2014 г.), съзнателно не е изпълнил това задължение в размер на повече от две месечни
вноски, както следва:
за времето от 01.05.2019 г. до 31.12.2019 г. - осем месечни вноски по 115.00 лв., в общ
размер на 920.00 лв.;
за времето от 01.03.2020 г. до 30.06.2025 г. - шестдесет и четири месечни вноски по
115.00 лв., в общ размер на 7 360.00 лв.;
като общо незаплатените от подсъдимия средства за издръжка възлизат на 8 280.00
(осем хиляди двеста и осемдесет) лева.
Деянието, криминализирано с разпоредбата на чл. 183, ал. 1 от НК е продължено
такова, което се осъществява във форма само на бездействие и то трайно, непрекъснато в
определен период от време и за неговата съставомерност не се изисква нищо друго освен
неплащането на присъдената издръжката.
В конкретния случай съдът приема, че деянието, извършено от подсъдимия М. Д. В.,
съставлява продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК.
Обективно се установи, че деянието обхваща два последователни периода на
неизпълнение на задължението за издръжка - от 01.05.2019 г. до 31.12.2019 г. и от 01.03.2020
г. до 30.06.2025 г., между които е налице кратко временно прекъсване (януари-февруари 2020
г.), но това не променя единството на умисъла и не прекъсва престъпната дейност, тъй като
подсъдимият е продължил по същия начин да не изпълнява задължението си, веднага след
краткото възобновяване на плащанията.
Подсъдимият е имал съзнание за непрекъснатото си задължение да заплаща месечна
издръжка за своя син, но умишлено и последователно е бездействал през продължителен
период, като всяко отделно неплащане е продължение на предходното и е осъществено при
същите условия и мотиви.
Следователно, отделните деяния се намират във вътрешна връзка помежду си и
образуват едно продължавано престъпление, извършено при една и съща фактическа
обстановка, с еднородност на умисъла и насочеността на поведението, с което се засягат
едни и същи обществени отношения - тези, свързани със защитата на семейството и
задължението на родителите да издържат своите деца.
От субективна страна, подсъдимият М. Д. В. е действал при форма на вина - пряк
2

умисъл. Той е съзнавал общественоопасния характер на своето поведение, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици от неизпълнението на задължението си да
издържа своето дете и е желаел те да настъпят.
Подсъдимият е бил наясно със задължението си да изплаща определената с влязло в
сила съдебно определение месечна издръжка в размер на 115.00 лева за сина си С. М. В., но
въпреки това умишлено не е предприел действия за неговото изпълнение.
Съдът приема, че подсъдимият е имал реална и обективна възможност да изпълнява
това задължение, тъй като е в трудоспособна възраст, реализирал е доходи от временна
трудова дейност в строителството, както и от продажба на недвижими имоти и други
допълнителни източници на приходи, включително събиране на трюфели.
Следователно, неизпълнението на задължението за издръжка не се дължи на
обективни или независещи от подсъдимия причини, а на негово съзнателно и
продължително бездействие, продиктувано от лични и субективни мотиви.
Издръжката цели да задоволи ежедневни нужди на конкретен кръг от лица изрично
посочени в чл. 183, ал. 1 от НК.
В процесния случай лицето, за което подсъдимият е бил задължен да осигурява
издръжка, е неговият низходящ -синът му С. М. В., роден на 21.08.2014 г., който към
инкриминирания период е бил малолетен, неработоспособен и обективно неспособен да се
издържа сам.
Подсъдимият, в качеството си на родител, е имал законово задължение да заплаща
месечна издръжка за детето си, съгласно влязлото в сила Определение № 20/26.10.2017 г. по
гр. д. № 889/2017 г. на Районен съд -П. с което е било одобрено постигнато между него и
майката на детето, свидетелката М. С. М. споразумение.
Това задължение има постоянен и периодичен характер и се дължи ежемесечно,
именно с цел да се осигури необходимата издръжка на детето и да се предотвратят
неблагоприятните последици от забавянето на плащанията за лицето, което я получава -в
случая малолетният му син, чрез неговата майка и законен представител.
Издръжката по своята правна природа представлява задължение с непрекъснат
характер, което цели обезпечаването на ежедневните, жизнени и образователни нужди на
лицата, които са непълнолетни, неработоспособни или не разполагат със собствени средства
за съществуване. Тя е изискуема през всеки месец, за който се отнася, като забавянето или
неплащането й води до материални затруднения и негативни последици за детето и
представлява общественоопасно деяние, криминализирано с разпоредбата на чл. 183, ал. 1
НК.
Във връзка с горното следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 143, ал.
2 от СК, родителите са длъжни да дават издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца,
независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, и тази
издръжка се дължи, даже и да съставлява особено затруднение за родителите (по аргумент за
противното от чл. 144 от СК).
По вида и размера на наказанието:
За извършеното от подсъдимия престъпление по чл. 183, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК,
законът предвижда алтернативни наказания -„лишаване от свобода“ до една година или
„пробация“.
При определяне на вида и размера на наказанието съдът съобрази степента на
обществена опасност на деянието и на дееца, както и смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства по смисъла на чл. 54 от НК..
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете чистото съдебно минало
на подсъдимия, направените самопризнания в хода на досъдебното производство и в
съдебната фаза на процеса, довели до приключване на делото по реда на чл. 373, ал. 2 от
НПК, коректното му процесуално поведение и оказаното съдействие за разкриване на
обективната истина.
Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът взе предвид продължителния
период на неизпълнение на задължението за издръжка, който трае над шест години, както и
значителния общ размер на неплатената сума - 8 280.00 лв., което надхвърля многократно
минималния праг на състава на престъплението от две месечни вноски.
Съдът намира, че целите на наказанието по чл. 36 НК, както индивидуалната
3

превенция, така и възпитателното и възпиращо въздействие, могат да бъдат постигнати, чрез
налагане на наказание „пробация“, което да осигури ефективен контрол върху поведението
му и да го мотивира към по-отговорно изпълнение на родителските му задължения.
Ето защо, при превес на смекчаващите обстоятелства, на основание чл. 183, ал. 1 вр.
чл. 42а, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 4, вр. ал. 3, т. 1 и чл. 54 от НК, съдът прие, че на подсъдимия
следва да бъде наложено наказание „ПРОБАЦИЯ“, включващо следните пробационни
мерки:
„задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от седем месеца, с
периодичност два пъти седмично;
„задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от седем месеца;
„включване в курсове за професионална квалификация и ограмотяване“ за срок от
седем месеца.
Съдът намира, че така определеното наказание е справедливо, съразмерно на
извършеното и съответства на целите на закона, като същевременно създава възможност
подсъдимият да се поправи и да осигурява средства за издръжката на детето си.
Воден от горното, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4

Номер на акта:	23
Дата:	23 октомври 2025 г.
Съдия:	Хрисимир Максимов Пройнов

Дело:	20253520200190
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	28 август 2025 г.

Присъда по НОХД №190/2025 на Районен съд - Попово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите