№ 343
гр. София, 29.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Мирослава Тодорова
Членове:Христинка Колева
Мирослав Стоянов
при участието на секретаря Нели Н. Драндарова Гаврилова
в присъствието на прокурора Красимир Любомиров Кирилов (СГП-София)
като разгледа докладваното от Мирослава Тодорова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20211100603891 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С решение от 01.04.2021 г., постановено по н.о.х.д. № 5296/2020 г. по описа на
Софийски районен съд, Наказателно отделение, 135-ти състав, подсъдимата Я.Д.Х. е
призната за невинна в това на 22.09.2018 г. около 11:00 часа в гр. София, на ул. „****“
до № 4 да не е изпълнила заповед за защита от домашно насилие, издадена с влязло в
сила на 7.07.2016 г. решение № 8771/15.06.2016 г. по гр. д. № 73307/2015 г. по описа на
Софийски районен съд, Трето гражданско отделение, 84-ти състав, връчено й лично на
27.06.2016 г., с която се задължава на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от Закона за защита от
домашно насилие да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на
И.Е.Л., като да е ударила с юмрук в лицето Л., да го е заплюла го в лицето и да го е
нарекла „***“, поради което и на основание чл. 378, ал. 4, т. 2 от НПК подсъдимата е
оправдана в това да е извършила престъпление по чл. 296, ал. 1 от НК.
Срещу решението в законоустановения срок са постъпили въззивен протест и
допълнение към него от прокурор при Софийска районна прокуратура, с твърдения за
неправилност на атакувания съдебен акт поради нарушение на материалния закон.
Излагат се съображения за необоснованост на изводите по фактите и по оценка на
доказателствата на районния съд, което е довело до незаконосъобразни правни изводи.
Прави се искане за отмяна на решението и постановяване на ново, с което подсъдимата
да бъде призната за виновна по повдигнатото й обвинение, като бъде освободена от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл.
78а от НК.
В проведеното по реда на чл. 327 от НПК закрито съдебно заседание
въззивният съд е приел, че за правилното решаване на делото не се налага разпит на
1
подсъдимата, на свидетели и на вещи лица.
В хода на съдебното производство пред въззивната инстанция представителят
на Софийска градска прокуратура не поддържа протеста, но не го оттегля. Счита
протестираното решение за законосъобразно и обосновано, като посочва, че
първоинстанционният съд правилно е изяснил, че деянието е несъставомерно по чл.
296, ал. 1 от НК.
Защитникът на подсъдимата пледира за потвърждаване на
първоинстанционното решение като правилно, постановено в пълно съответствие със
събраните в хода на производството доказателства. Излага подробни съображения за
характера на отношенията между подс. Х. и св. Л., както и за създадените от св. Л.
пречки на подсъдимата да вижда и да се грижи за детето, на което двата са родители.
Подс. Я.Х. в последната си дума прави искане да бъде оправдана. Посочва, че
не е било налице нападение спрямо И. Л., а единствено опит от нейна страна да види
детето си.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, III-ти въззивен състав, след като обсъди
доводите във въззивния протест и допълнението към него, както и тези, изложени
в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК
провери изцяло правилността на атакуваното решение, констатира следното.
Протестът е подаден в законоустановения срок от надлежно легитимирана
страна срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което е
допустим.
Разгледан по същество, протестът е неоснователен.
Първоинстанционният съд е провел съдебно следствие по реда на глава XVIII
от НПК. За да постанови решението е събрал следния обективно съществуващ и
относим към предмета на делото доказателствен материал: гласните доказателствени
средства чрез обясненията на обвиняемата Я.Д.Х. (л. 48 от съд. д.) и показанията на
свидетелите И.Е.Л. (л. 20-21 от съд. д.), В.А.В. (л. 22 от съд. д.), Й.К.Н. (л. 22-23 от съд.
д.), Б.В.И. (л. 29-31 от съд. д., вкл. приобщените на осн. чл. 281, ал. 4, вр. л. 1, т. 1 и т.
2, пр. 2 от НПК – л. 32 от ДП – том 1), С.К.Д. (л. 31-32 от съд. д. , вкл. приобщените на
осн. чл. 281, ал. 4, вр. л. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 от НПК – л. 33 от ДП – том 1), В.А.Р. (л. 44-
45 от съд. д.) и П.Н.О. (л. 45-46 от съд. д.) и писмените доказателства и
доказателствени средства: справка за съдимост на Я.Д.Х. (л. 14, 41 от съд. д.),
заверени преписи от заповед за незабавна защита от 16.12.2015 г., призовка до Я.Х. и
решение № 8771/15.06.2016 г. по гр. д. № 73307/2015 г., СРС, 84-ти състав (л. 39-42 от
ДП – том 1), заверени препис от заповед за незабавна защита от 22.12.2016 г.,
документ, от който е видно уведомяването на Я.Х., решение № 125916/22.05.2017 г. по
гр. д. № 72177/2016 г., СРС, 89-ти състав и решение № 1113/21.02.2018 г. по описа на
СГС (л. 43-50 от ДП – том 1), копия на заповед за незабавна защита от 13.06.2017 г.,
решение № 8771/15.06.2016 г. (л. 51-56 от ДП – том 1), копие на заповед за незабавна
защита от 16.12.2015 г. (л. 57-58 от ДП – том 1), копия на искова молба, жалби и
сигнали срещу Я.Х. и свързани с тях документи и фотоснимки (л. 4-73, 75-152 от ДП –
том 2), копие на заповед за незабавна защита от 25.05.2015 г. по гр. д. № 28194/2015 г.
от СРС, ГО, 83-ти състав (л. 74 от ДП – том 2), решение от 28.04.2016 г. (л. 153-154 от
ДП – том 2), протокол за предаване на дете от 22.09.2018 г. (л. 156-157, 166-167 от ДП
– том 2), СМУ на Я.Х. (л. 172 от ДП – том 2), решение № III-83-244/13.11.2015 г. (л.
52-55 от ДП – том 3), решение № 272177/20.11.2017 г. (л. 60-62 от ДП – том 3).
Въз основа на събраните доказателства обосновано районният съд е приел, че
подс. Я.Д.Х., родена на 7.07.1986 г. в гр. Бургас, българка, български гражданин, с
висше образование, в отпуск по майчинство, неомъжена, неосъждана, и св. И. Л. имали
2
интимна връзка и живеели във фактическо съпружеско съжителство, като на
11.05.2009 г. се родил синът им – Е. И.в Л.. С течение на времето отношенията между
подс. Х. и св. Л. се влошили и двамата се разделили, след което между тях започнал
спор за упражняването на родителските права над детето, който допълнително
задълбочил конфликтите им.
На 25.05.2015 г. била издадена заповед за незабавна защита по гр. д. №
28194/2015 г. от СРС, ГО, 83-ти състав, с която св. И. Л. бил задължен да се въздържа
от извършване на домашно насилие спрямо подс. Я.Х. и на основание чл. 5, ал. 1, т. 3,
пр. 1 от ЗЗДН му било забранено да доближава Х. на разстояние не по-малко от двеста
метра, както и на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, пр. 2, пр. 4 от ЗЗДН да приближава
жилището, което подс. Х. обитава, и местата за социални контакти и отдих на
разстояние не по-малко от двеста метра. С решение № III-83-244/13.11.2015 г. по
същото дело било постановено издаването на заповед за защита на основание чл. 15,
ал. 2 от ЗЗДН срещу св. И. Л..
С решение № 5590/28.04.2016 г. на СРС, ГО, 117-ти състав, родителските права
над Е. Л. били предоставени за упражняване на бащата И. Л. с право на майката Я.Х.
да го взема с преспиване и задължение да го връща всяка втора и четвърта събота и
неделя от месеца от 10:00 до 18:00 часа, както и за по 15 дни през летата извън
годишния отпуск на бащата.
На 16.12.2015 г. била издадена заповед за незабавна защита по гр. д. №
73307/2015 г. от СРС, ГО, 84-ти състав, с която на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН
подс. Я.Х. била задължена да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо
св. И. Л., на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗЗДН била задължена да не доближава
Л. на разстояние не по-малко от сто метра и на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, пр.2 от
ЗЗДН – да не доближава жилището на Л. на разстояние по-малко от сто метра. С
решение № 8771/15.06.2016 г. по същото дело СРС, ГО, 84-ти състав постановил
издаване на заповед за защита на основание чл. 15, ал. 1 от ЗЗДН срещу подс. Х.. Така
постановеното решение на основание чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН било изпратено на страните
и връчено лично на подс. Х. на 27.06.2016 г. Решението влязло в законна сила на
7.07.2016 г.
На 22.12.2016 г. била издадена заповед за незабавна защита по гр. д. №
72177/2016 г. от СРС, ГО, 89-ти състав, с която на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН
подс. Я.Х. била задължена да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо
св. И. Л.. С решение № 125916/22.05.2017 г., постановено по същото дело, била
оставена без уважение молбата на св. И. Л., подадена както в лично качество, така и
като родител и законен представител на Е. Л., за налагане на мерки за защита от
домашно насилие срещу подс. Я.Х.. С решение от 21.02.2018 г. на СГС, I въззивен
брачен състав, постановено по гр. д. № 9293/2017 г., било оставено в сила
първоинстанционното решение от 22.05.2017 г.
На 13.06.2017 г. била издадена заповед за незабавна защита по гр. д. №
38349/2017 г. от СРС, ГО, 92-ри състав, с която на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН
подс. Я.Х. била задължена да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо
малолетното дете Е. Л.. С решение № 272177/20.11.2017 г., постановено по същото
дело, била оставена без разглеждане молбата на св. И. Л. срещу подс. Я.Х., а молбата с
правно основание чл. 8, ал. 1, вр. чл. 4, ал. 1 от ЗЗДН, подадена от Л. в качеството му
на родител и законен представител на Е. Л., била оставена без уважение, като съдът
отказал да издаде заповед за съдебна защита.
На 22.09.2018 г. около 11:00 часа подс. Я.Х. заедно с приятеля си – св. П.О.,
3
посетили адреса, на който живеел св. И. Л. в гр. София, кв. „Горна баня“, ул. „****“ №
4. Целта на посещението била подсъдимата да вземе детето си Е. Л., тъй като на
същата дата и час бащата следвало да й го предаде съобразно определения от съда
режим на лични отношения. Подс. Х. и св. Ордалиев били придружени от св. В.Р. и
Х.П. – помощник-съдебен изпълнител, съответно сътрудник, от кантората на ЧСИ
М.П..
По това време в дома си св. Л. бил заедно със св. Й.Н., с която живеел на
съпружески начала, и с малолетния си син Е. Л.. В дома на св. Л. се намирал и
неговият адвокат – св. В.В., както и охранителите от „Боду СОД“, които Л. наел да
пазят имота му – свидетелите Б.И. и С.Д..
Св. В.Р. влязла в къщата, за да говори с детето, а подс. Я.Х. и св. П.О. останали
извън оградата на имота, тъй като не били допуснати от охраната на св. Л. да влязат в
двора. Св. Р. заварила детето Е. Л. да седи на дивана и да плаче и след като го попитала
знае ли защо е дошла тя, то отговорило, че трябва да се види с майка си, но не иска да
тръгне с нея. Св. Р. преценила, че трябва да поиска съдействие от социалните служби и
съставила протокол за предаване на дете, който бил подписан от взискателя Я.Х.,
длъжника И. Л. и П.О. в качеството му на свидетел. Св. Р. обяснила на подс. Х., че не
може да се види с детето си и да го вземе, както и че предаването му се отлага за друга
дата. Подсъдимата се разстроила и се ядосала от случилото се и от невъзможността да
види детето си.
По това време от къщата излязла св. Й.Н., минала през двора, излязла на
улицата и отишла до подс. Х., която в този момент вървяла в посока към намиращата се
в близост бариера. Между двете жени започнала размяна на остри реплики и възникнал
словесен конфликт, при който подс. Х. блъснала св. Н., която паднала на земята, и я
наплюла в лицето. Случилото се между двете жени било наблюдавано от св. Б.И.,
който се притекъл на помощ на св. Н. и й помогнал да стане от земята. Последната се
разплакала, като словесният конфликт между нея и подс. Х. продължил. В това време
св. Л. се приближил и започнал да обижда подс. Х., която също му отвръщала с обидни
реплики. Св. Л. нарекъл подсъдимата „свиня“ и „курва“, а тя го нарекла „***“ и
„лилипут“ и го наплюла. След това подс. Х. извадила мобилния си телефон, за да снима
случващото се, а св. Л. се опитал да издърпа телефона от ръката й, като при схватката
помежду им телефонът паднал на земята и се счупил. При физическото си
съприкосновение със св. Л. подс. Х. го плюела и обиждала. През това време
свидетелите И. и Д. помолили св. Ордалиев да помогне за прекратяване на скандала.
Той извикал подс. Х. да дойде при него, след което двамата тръгнали към автомобила,
с който били дошли.
Първоинстанционният съд е извършил подробен анализ на събраните
доказателствени източници, като ги е обсъдил както поотделно, така и в тяхната
съвкупност и въз основа на тях е извел обосновани фактически изводи. Дадената от
районния съд оценка на доказателствата изцяло се възприема от настоящата въззивна
инстанция, поради което не са налице основания за тяхното допълване или корекция.
На първо място въззивният съдебен състав анализира обясненията на подс.
Я.Х., като отчете двойствената им процесуална същност на важно доказателствено
средство, но и на средство за защита. При съблюдаване на правилата за
доказателствената тежест по чл. 103, ал. 1 - ал. 3 от НПК, за да бъдат приети за
достоверни обяснения на обвиняем, не се изисква те да намират подкрепа, а да не се
опровергават от несъмнено установени доказателства или да не се дискредитират на
собствено основание поради неясноти, необясними празноти или тъй като съдържат
обективно невъзможна версия. Изхождайки от тези принципни процесуалноправни
4
положения, първият съд е извършил проверка на доказателствената стойност на
обясненията на подс. Я.Х., след като ги е съпоставил с останалите доказателствени
източници и правилно е счел същите за достоверни в частта относно влошените й
отношенията със св. Л., което се потвърждава както от показанията на самия св. Л.,
така и от приложените по делото заповеди за защита. Съдът обосновано е дал вяра на
изложеното от подсъдимата и в частта, че поводът за посещението на дома на св. Л.
процесния ден бил тя да се види със сина си, доколкото това кореспондира с
показанията на Л., В., Н. и Р. в тази насока, както и с решение № 5590/28.04.2016 г. на
СРС, ГО, 117-ти състав. Въззивният съд кредитира и изложеното от подсъдимата, че се
е разстроила, след като разбрала, че няма да види детето си, както и че между нея и св.
Л. е имало физическо съприкосновение. Последното намира подкрепа в изложеното от
свидетелите Л., В., Н. и Р. в показанията им, както и в протокола за предаване на дете
от датата на събитието.
Обосновано не е дадена вяра на твърденията на подс. Х., че не е блъснала св.
Н., а последната се спънала и сама паднала на земята, защото в тази част обясненията
се опровергават от показанията на свидетелите Л., Н., И. и Д.. Последните са преки
очевидци на стеклите се събития и еднопосочно и непротиворечиво посочват, че след
като подс. Х. разбрала, че синът й не иска да се вижда с нея, се разстроила, започнала
да обижда и да се държи агресивно. В тази връзка въззивният съд не кредитира
показанията на св. Р. относно това, че подсъдимата не се е държала арогантно пред
дома на Л., тъй като те противоречат на еднопосочните показания на изброените
свидетели в тази насока. Също така свидетелите В. и И. хронологично последователно
описват, че след като Н. излязла от двора на къщата, се насочила към подс. Х., която
вече се била обърнала към бариерата и билатръгнала да си ходи, при което между двете
жени възникнал словесен конфликт, който ескалирал във физическо съприкосновение,
при което подсъдимата съборила св. Н. на земята и я наплюла.
Районният съд е анализирал и показанията на св. П.О., като правилно е
преценил, че изложеното от него, че обв. Х. не е имала физическо съприкосновение с
никого, както и че не е плюла св. Л., обслужва защитната теза на подсъдимата, но не
представлява достоверно отражение на действителността, защото се опровергава от
показанията на свидетелите Р., И. и Д..
Въззивната инстанция разгледа оплакванията, изложени в протеста, за
необоснованост на решението в частта, в която не са възприети твърдените от св. Л.
удари от страна на подс. Х. и установи, че те са неоснователни. Показанията на св. Л. в
посочената част остават изолирани от останалите гласни доказателствени средства,
като нито един от свидетелите, присъствали на конфликта, не съобщава за подобни
удари. Единственото физическо съприкосновение между св. Л. и подсъдимата се
извежда от обясненията на подсъдимата, че св. Л. я хванал за ръката, с която държала
мобилния си телефон, с който се опитвала да заснеме видеоклип за случващото се, в
резултат на това физическо въздействие тя изпуснала телефона и той се счупил.
Обясненията на подсъдимата хармонично кореспондират с разказаното от свидетелите
И. и Р.. По отношение на прочетените на основание чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 и т. 2,
пр. 2 от НПК показания на св. И. от досъдебното производство в частта, че
подсъдимата е ударила св. Л., въззивният съд отчете, че те противоречат на
изложеното от свидетеля в хода на първоинстанционното съдебно следствие, че
единственият физически контакт бил блъскането на земята на св. Н. от подс. Х., поради
което, като съобрази, че са събрани без участието на подсъдимата и защитника, ги прие
за недостоверни.
Първоинстанционният съд правилно е изяснил, че от писмените доказателства,
приобщени по делото, се установява наличие на издадени заповеди за защита от
5
домашно насилие както срещу подс. Х., така и срещу св. Л., които потвърждават
изложеното от тях двамата, че отношенията им след раздялата били изключително
влошени и конфликтни.
Останалите доказателства не съдържат значими противоречия помежду си,
поради което не е необходимо да бъдат обсъждани поотделно по аргумент за
противното от чл. 305, ал. 3 от НПК.
Въз основа на така изяснената фактическа обстановка, въззивният съд споделя
правните изводи на първостепенния, че подс. Я.Х. не е осъществила състава на
престъплението по чл. 296, ал. 1 от НК.
Съгласно чл. 296, ал. 1 от НК който попречи или осуети по какъвто и да е
начин изпълнението на съдебно решение или не изпълни заповед за защита от
домашно насилие, се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба до пет
хиляди лева. С оглед изложената правна рамка, за да бъде доказана обвинителната
теза, по несъмнен начин следва да бъде установено наличието на три предпоставки:
първо, че е налице влязло в сила съдебно решение, което подлежи на изпълнение;
алтернативно, че е издадена заповед за защита от домашно насилие по ЗЗДН срещу
подсъдим; второ, че е осъществено такова поведение на дееца, с което той не
изпълнява конкретните предписания на съда, съдържащи се в окончателния съдебен
акт или осуетява изпълнението им, като създава обективни пречки, за да бъде
упражнено съответното право на правоимащите; и трето – предприетото от дееца
поведение да е извършено умишлено и със съзнанието, че по този начин се накърнява
правилното функциониране на правосъдната система.
В настоящия случай несъмнено се установява, че срещу подсъдимата и в полза
на св. Л. на основание чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН е издадена заповед за защита от домашно
насилие, за която подсъдимата е уведомена лично срещу подпис. Със заповедта на
подсъдимата е наложено да се въздържа от извършване на домашно насилие по
отношение на св. Л., поради което първата обективна предпоставка от състава на
описаното престъпление е налице.
По отношение на втората предпоставка от обективна страна първостепенният
съд правилно е изяснил, че от събраните по делото доказателства не се установява
подс. Я.Х. да е предприела конкретни действия спрямо св. Л., насочени към
неизпълнение на издадената заповед за защита от домашно насилие. От
доказателствената съвкупност по делото става ясно, че подсъдимата не е влизала в
имота, обитаван от св. Л. и не го е доближавала. Действията й спрямо него, изразяващи
се в обиди, плюене, а след това и сдърпване с него за телефона й, са резултат от
неговата намеса в създалия се между подс. Х. и св. Н. физически конфликт. Св. Л.
първи е извършил вербални и физически действия спрямо подсъдимата, с оглед на
което законосъобразно СРС е заключил, че тя не е извършила акт на домашно насилие
спрямо него.
На следващо място, извършеното от подс. Х. се явява несъстамоверно и от
субективна страна. По делото не присъстват категорични доказателства, че Х. е
действала целенасочено, с намерение да не изпълни заповедта за защита и да наруши
постановените мерки за защита, както и че е целяла настъпването на
общественоопасните последици. Напротив, налице са доказателства, че поведението й
е било мотивирано от предоставеното й право на режим за лични контакти с детето
съобразно решение № 5590/28.04.2016 г. на СРС, ГО, 117-ти състав. Подсъдимата не е
имала намерение да нарушава издадената заповед за защита, а е искала да получи
достъп до малкото си дете и се е разстроила, че отношенията и с него за пореден път са
възпрепятствани. Това означава, че липсва пряк умисъл в действията на подсъдимата
спрямо св. Л..
6
На тази основа единственият законосъобразен правен извод е, че за районния
съд са били налице предпоставките на чл. 304 НПК, поради което подсъдимата
обосновано и в резултат на правилно приложение на процесуалния и материалния
закон е призната за невинна и оправдана по повдигнатото й обвинение. Поради това
въззивният съд намира, че искането за осъждане на подсъдимата в протеста е
несъстоятелно, доколкото не почива на ангажирани в подкрепа на обвинението
несъмнени доказателства.
В заключение, след обобщаване на резултатите от извършената на основание
чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на протестираното решение, въззивната
инстанция не констатира основания за неговото изменение или отмяна, поради което
следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 6 вр. чл. 338 от НПК,
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 1.04.2021 г., постановено по н.о.х.д. №
5296/2020 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 135-ти състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране. Да
се съобщи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7