Решение по дело №85/2020 на Апелативен съд - Пловдив

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   

              

№ 133

 

                                    гр. Пловдив, 13.04.2020 г.            

 

                               В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, трети  състав, в открито заседание на единадесети март, през две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КОЛАРОВ

          ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЧАМБОВ

                               ЕМИЛ МИТЕВ

 

при участието на съдебния секретар Златка Стойчева, изслуша докладваното от съдия Георги Чамбов в. търг. дело № 85 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 143 от 02.12.2019 г., постановено по т. д. № 63 от 2019 г. Хасковският окръжен съд е:

- осъдил „Л. и.“ АД да заплати на А.Б.Х. и на Ф.Т.Д. сумата от 7500 лв. на всяка една от тях, а на К.Р.Ф. и Ф.Р.Х. сумата от 5000 лв. на всяка една от тях, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Р. Р. Х., настъпила при ПТП на 04.05.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.05.2014 г. до окончателното й изплащане;

- отхвърлил предявените от А.Б.Х. и Ф.Т.Д. искове за разликата до 232 500 лв., както и предявените от К.Р.Ф. и Ф.Р.Х. искове за разликата до 230 000 лв.;

- осъдил „Л. и.“ АД да заплати по сметка на ОС Хасково ДТ в размер на 1850 лв.

- осъдил „Л. и.“ АД да заплати на адв. Л.Г.Л. с ЕГН ********** адвокатско възнаграждение в размер на 2570 лв.

Решението е обжалвано от ищците А.Б.Х. и Ф.Т.Д. в частта, с която предявените от тях искове са отхвърлени за разликата над уважените размери от 7500 лв. до 232 500 лв., както и от К.Р.Ф. и Ф.Р.Х. в частта, с която предявените от тях искове са отхвърлени за разликата над 5000 лева до 230000 лв.

В подкрепа на жалбата си ищците, чрез общия си процесуален представител, изразяват становище, че в обжалваната от тях част решението е необосновано и неправилно. Искането е в тази част решението да се отмени и да се постанови друго, с което предявените искове се уважат изцяло, като на представляващия го безплатно адвокат се присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от представителя на ответника „З.к.Л.и.“ АД, с която се изразява становище, че в обжалваната част решението е правилно и следва да се потвърди.

         Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните доказателства по делото, във връзка с изложените оплаквания и възражения на страните, приема за установено следното:

Производството пред Хасковския окръжен съд е образувано по предявени от А.Б.Х., К.Р.Ф., Ф.Р.Х. и Ф.Т.Д. против „З.к.Л.и." АД субективно съединени искове с правно основание чл. 226 от Кодекса за застраховането (отм.), за заплащане на сумите от по 232 500 лв. на А.Б.Х. и на Ф.Т.Д. и по 230 000 лв. на К.Р.Ф. и на Ф.Р.Х., представляващи застрахователни обезщетения за претърпените от тях неимуществени вреди вследствие смъртта на Р. Р.Х., настъпила при ПТП на 04.05.2014 г., в гр. Х..

Исковете се основават на следните, установени по делото и поначало безспорни факти:

При ПТП, настъпило на 04.05.2014 г. в гр. Х., на бул. „Г. С. Р.“, вследствие на получени травми от сблъсъка между лек автомобил марка „Ф.", модел „П.“ с рег. № .., управляван от М. А. Т., и мотоциклет марка „С. .“ с рег. № .., е починал водачът на мотоциклета Р. Р. Х..

С влязла в сила присъда № 5/ 18.07.2017 г. по ВНОХД № 256/ 2017 г. на Пловдивския апелативен съд, М. А. Т. е призната за виновна в извършване на престъпление по чл. 343, ал.1 б. „в", вр. чл. 342, ал. 1 от НК, за това, че на 04.05.2014 г. в гр. Х., по бул. „Г. С. Р.“ от центъра на града в посока ул. „Д.“, при управление на лек автомобил марка „Ф.", модел „П.“ с рег. № .., е нарушила правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е причинила смъртта на Р. Р. Х..

 Влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд по въпросите: извършено ли е деянието, виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието съгласно  разпоредбите на чл. 413 ал. 2 от НПК и чл. 300 от ГПК.

Безспорно установено е също, че ищцата А.Б.Х. е съпруга на починалия от травмите, причинени му при процесното ПТП - Р. Р. Х., К.Р.Ф. и Ф.Р.Х. са негови деца, а Ф.Т.Д. е негова майка, което означава, че те са увредени лица по смисъла на чл. 265, ал. 2 КЗ (отм.).

От събраните по делото доказателства категорично се установява, както наличието на действително претърпените от ищците неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания, свързани със смъртта на техния родственик, така и причинната връзка между тези вреди и настъпилото по вина на водача на автомобила ПТП.

Безспорно установено е също, че отговорността на делинквента за причинените от него имуществени и неимуществени вреди, настъпили в резултат на описаното ПТП, се покриват от ответното дружество, при наличието на действаща към датата на увреждането застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ № ..на „З.к.Л.и." АД, сключена между собственика на автомобила и застрахователя, със срок на действие от 12.05.2013 г. до 11.05.2014 г.

Установените по делото обстоятелства са достатъчни, за да приеме, че е налице отговорността на застрахователя по прекия иск по чл. 226, ал.1 във вр. с чл. 223 КЗ /отм./ тоест да се приеме, че предявените искове са доказани по основание.

Основният спор е относно размера на дължимите обезщетения за причинените на ищците неимуществени вреди.

Несъмнено е, предвид установеното от доказателствата по делото, че ищците са преживели много тежко смъртта на своя син, съпруг и баща. Установено е, че семейството е било много сплотено, отношенията в него са се характеризирали с разбирателство и привързаност. Установено е също, че в значителна степен семейството е разчитало на грижите и подкрепата на Р., който с доходите си от ремонт на автомобили е издържал семейството си. Смъртта на младия мъж се отразила изключително тежко на членовете на семейството, лишавайки ги от неговите грижи и подкрепа.

Определяйки размера на дължимото обезщетение, Хасковския окръжен съд се е съобразил с всички, установени по делото обстоятелства относно характера и степента на понесените от всеки от ищците душевни болки и страдания, които са определящи за размера на обезщетението, както и обществено-икономическите условия в страната към настъпване на застрахователното събитие, с оглед изискването за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД и утвърдената в тази насока съдебна практика. Първоинстанционният съд е обсъдил в мотивите си най-важните обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне на размера на обезщетението, съобразно с принципа за справедливост. Позовавайки се на събраните доказателства – показанията на разпитаните свидетели, Хасковският окръжен съд е изяснил детайлно отношенията в семейството, силната семейна и емоционална връзка между ищците и техния родственик – син, съпруг и баща, както и настъпилия за тях емоционален и психически срив вследствие от смъртта му.

Неоснователни са съдържащите се във въззивната жалба оплаквания относно несъответствието между определеното обезщетение и действителният размер на причинените в резултат от деликта неимуществени вреди.

В конкретния случай, първоинстанционният съд е отчел всички общи и специфични обстоятелства, отразяващи характера и тежестта на претърпените неимуществени вреди, поради което настоящият състав намира, че определените обезщетения от по 100 000 лева за причинените на всяка от ищците неимуществени вреди вследствие смъртта на техния родственик, съставлява справедлив паричен еквивалент за тяхното възмездяване.

Относно заявеното от ответника и възприе от съда възражение за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, във въззивната жалба се поддържат доводи за недоказаност на твърденията в подкрепа на подобно възражение, съответно – оплаквания за необоснованост на изводите на първоинстанционния съд по този въпрос.

Предвид установения от доказателствата по делото механизъм на процесното ПТП и поведението на участващите в него лица, въззивният съд не споделя доводите на жалбоподателите по въпроса за съпричиняването и преценява като неоснователни оплакванията в жалбата в подкрепа на тези доводи.

Според приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебно – автотехническата експертиза е установено, че непосредствено преди и в момента на удара, Р.Х. е управлявал мотоциклета със скорост 142.45 км/ч., при която опасната зона за спиране е 194.20 м., както и че към момента на потегляне на лекия автомобил от светофара на кръстовището на бул. „Г. С. Р.“ и ул. „Д.“ мотоциклетът се е намирал на 270.26 м. от мястото на удара. Според заключението, при посочената видимост и при тази опасна зона за спиране, дори и при тази несъобразена с правилата за движение скорост, мотоциклетистът е имал техническа възможност да предотврати удара с аварийното задействане на спирачната система и да спре на 76.06 м преди мястото на удара. При движение с максимално разрешената скорост от 50 км/ч, той би спрял на 194.20 м. от мястото на удара.

От заключението се установява, че водачът на лекия автомобил също би могъл да предотврати удара, тъй като при извършване на левия завой, скоростта е била малка и е имало добра видимост – до около 350 м към идващия мотоциклетист. Друг е въпросът доколко, по това време на денонощието, би могла да се прецени скоростта, с която се е движил мотоциклетистът и времето, за което същият би достигнал до кръстовището. В случая обаче вината на водача на лекия автомобил е установена с влязла в сила присъда и този въпрос не е спорен.

Установено е също, че никой от двамата водачи не е задействал аварийно спирачната система на управляваното МПС, както и че мотоциклетистът се е ударил косо в задната дясна странична част на лекия автомобил, което означава, че лекият автомобил вече е напускал кръстовището. Установено е също, че Х. е управлявал мотоциклета след употреба на алкохол, като взетата проба е установила 1,49 %о алкохолно съдържание.

В конкретния случай единственото нарушение, което е допуснал водачът на лекия автомобил е неспазване на задължението по чл. 37, ал.1 ЗДвП - при завиване наляво за навлизане в друг път да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства.

В същото време мотоциклетистът е нарушил поне три съществени правила за движение, предвидени в чл. 5, ал. 3, т. 1; чл. 20 и чл. 21, ал. 1 ЗДвП, с което е допринесъл в определена степен за настъпване на вредоносния резултат.

При съпоставка на броя и тежестта на допуснатите от двамата водачи нарушения на правилата за движение, довели до процесното ПТП, както и от установения механизъм на удара, се налага извода, че макар да се е движил по път с предимство, в сравнение с водача на лекия автомобил, пострадалият Р.Х. е допринесъл в значително по-голяма степен от водача на лекия автомобил М. Т.за настъпване на вредоносния резултат. 

В заключение, настоящият състав преценява определената от първоинстанционния съд степен от 75 % на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалият и съответното на тази степен редуциране на дължимите от застрахователя обезщетения за претърпените от ищците вследствие на процесното ПТП неимуществени вреди, за правилни и съответстващи на установените по делото факти.

Изводът е, че решението в обжалваната му част е правилно и следва да се потвърди.

  Мотивиран от горното, Пловдивският апелативен съд  

 

                                      Р      Е     Ш     И     :

        

ПОТВЪРЖДАВА решение № 143 от 02.12.2019 г., постановено по търг. дело № 63 от 2019 г. на Хасковският окръжен съд в частта, с която са  отхвърлени предявените от А.Б.Х., К.Р.Ф., Ф.Р.Х. и Ф.Т.Д. против „З.к.Л.и." АД субективно съединени искове с правно основание чл.226 от Кодекса за застраховането (отм.), за заплащане на сумите за разликата над присъдените по 7500 лв. до предявения размер от по 232 500 лв. - за А.Б.Х. и Ф.Т.Д., както и за разликата над присъдените по 5000 лева до предявения размер от по 230 000 лева  - за  К.Р.Ф. и Ф.Р.Х., представляващи застрахователни обезщетения за неимуществени вреди, претърпени от тях вследствие смъртта на Р. Р. Х., настъпила в резултат от ПТП на 04.05.2014 г. в гр. Х..

В останалата необжалваната част решението е влязло в сила.

  Решението е неокончателно и може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните при условията на чл. 280 и сл. от ГПК.

 

            

  

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: