Р Е Ш Е Н И Е
№ 261
гр.Плевен, 08.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, втори
състав в открито съдебно заседание на дванадесети април през две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Господинов
при
секретаря Бранимира Монова с участието на прокурора Иван Шарков от Окръжна
прокуратура- Плевен, като разгледа докладваното от съдия Господинов
административно дело № 127 по описа на съда за 2022 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203,
ал.1 и ал.2 от АПК, вр. чл.17, ал.6 ДОПК и чл.19, ал.1, ал.1-3 от ЗНАП, вр.
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Образувано е искова молба от „ДА ФИНАНС“ ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр.Плевен, ул***, представлявано от Д.Л.А.,
подадена чрез адв. М.Е. от ВтАК, с която са предявени пет обективно съединени
иска против изпълнителния директор на Национална агенция по приходите – гр.
София с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, във вр. чл.203 от АПК, за
обезщетяване на причинени вследствие отменен като незаконосъобразен ревизионен
акт имуществени вреди, с обща цена на претенцията 6 120 лв., представляващи
разноски за адвокатско възнаграждение за оспорване по административен ред
/чл.152 и сл. от ДОПК/ на отменен като незаконосъобразен ДРА, от които 1 500 лв. с начислен ДДС върху сумата
в размер на 300 лв. по сключен договор за правна защита и съдействие между
ищеца и адв. М.И.Е. от 21.02.2019 год.; сумата от 600 лв. с начислен ДДС в
размер на 120 лв. по сключен договор за правна защита и съдействие между ищеца
и адв. М.И.Е. от 06.08.2019 год.; сумата от 500 лв. с начислен ДДС в размер на
100 лв. по договор за правна защита и съдействие от 09.10.2019 год.; сумата от
1000 лв. с начислен ДДС в размер на 200 лв. по сключен договор за правна защита
и съдействие между ищеца и адв. М.И.Е. от 08.01.2020 год. и сумата от 1 500 лв.
с начислен ДДС в размер на 300 лв. по сключен договор за правна защита и
съдействие между ищеца и адв. М.И.Е. от 20.07.2020 год.
С Определение № 370 от 24.02.2022 г. исковата молба е
оставена без движение, а на ищеца и неговия процесуален представител са дадени
указания за посочване на надлежен ответник по делото.
Във връзка с горното е постъпило уточнение към
исковата молба вх. рег. № 1549/11.03.2022 год., в което като ответник е посочен
Национална агенция по приходите – гр. София, представлявана от изпълнителния
директор.
В съдебно заседание при условията на чл.143, ал. 2 от ГПК исковата молба е допълнена с претенция за присъждане на законна лихва върху
претендираните обезщетения на основание чл.84 ал.3 и чл. 86 от ЗЗД, считано от
датата на отмяна на РА до окончателното изплащане на обезщетението.
В исковата молба се твърди, че производството по
извършване на ревизия по отношение на ищеца е започнало със Заповед за
възлагане на ревизия № Р-04001519001009-020-001/15.02.2019 год., изменена със
Заповед № Р-04001519001009-020-002/17.05.2019 год. Същата е приключила с
Ревизионен доклад № Р-04001519001009-092-001/02.08.2019 год., с който на
дружеството са определени данъчни задължения по видове и периоди и лихви за
просрочие в общ размер 208 617, 47 лв. Против констатациите на посочения
ревизионен доклад е подадено възражение от страна на ищеца чрез процесуалния му
представител, което обаче не е уважено и е издаден Ревизионен акт № Р-04001519001009-091-00101.10.2019
год. Същият е оспорен от ищеца чрез процесуалния му представител по реда на
чл.152 от ДОПК пред директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ при ЦУ на НАП, който с Решение № 177/19.12.2019 год. го е отменил и е
върнал производството за нова ревизия.
Новата ревизия е започнала със Заповед за възлагане №
Р-04000419008624-020-001/31.12.2019 год., изменена със Заповед № Р- 04000419008624-020-002/31.03.2020
год. и Заповед за изменение № Р-04000419008624-020-003/03.04.2020 год., спряна
със Заповед № Р-04000419008624-023-001/10.06.2020 год. и възобновена със
Заповед № 04000419008624-143-001/23.06.2020 год.
Същата е приключила с издаването на Ревизионен доклад
№ Р-04000419008624-092-001/02.07.2020 год., с който на дружеството са
определени общо данъчни задължения по видове и периоди, вкл. лихви за
просрочие, в общ размер на 226 819, 02 лв.
Против констатациите на посочения ревизионен доклад е
подадено възражение от страна на ищеца чрез процесуалния му представител, което
не е уважено и е издаден Ревизионен акт № З-04000419008624-091-001/28.07.2020
год. Същият е оспорен от ищеца по реда на чл.152 и сл. от ДОПК отново чрез
процесуален представител. Жалбата е била отхвърлена, с оглед което ревизираното
лице е подало на основание чл.156 и сл. ДОПК жалба против РА пред компетентния
АС- Плевен. Във връзка с нея е образувано адм.д.№ 983/2020 год., по което е
постановено Решение № 193/06.04.2021 год. С горния съдебен акт е отменен като
незаконосъобразен оспорения РА. Решението на първостепенния съд е било оставено
в сила от ВАС с Решение № 1992/20.12.2021 год. по адм.д. № 5612/2021 год.
Във връзка с
горната фактология се излагат подробни доводи, че в хода на ревизионното
производство, развило се пред АО, са направени разноски за процесуално
представителство, които са различни от съдебните разноски, направени в хода на
съдебното обжалване на процесния РА и които съставляват имуществени вреди.
Същите са в пряка причинно-следствена връзка с отменения по съдебен ред като
незаконосъобразен РА, поради което са
налице предпоставките на чл.1, т.1 от ЗОДОВ за присъждането им в полза на
ищеца.
От ответника е депозиран писмен отговор по исковата
молба, с който исковата претенция се оспорва изцяло по основание и размер. Развиват
се подробни доводи, че правилата за дължимостта на разноските са регламентирани
от чл.161 от ДОПК и при наличие на специален ред за присъждането им, за тях не
е приложим ЗОДОВ. Твърди се, че разноските от едно производство по оспорване,
направени в резултат на успешно реализирано право на жалба, са последица от
това производство, а не пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния
административен акт и по тази причина нямат характера на претърпени вреди.
Отговорността за разноски в производството по обжалване на адм. акт не е
виновна, а обектива и е уредена в процесуалния закон като последица от изхода
на съдебния спор, поради което следва да се реализира в рамките на съдебното
производство по оспорване на административния акт. В заключение е направено
искане да не бъде допускана за разглеждане исковата молба, а алтернативно-
исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Претендира
се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В открито съдебно заседание ищецът се представлява от
адв.Н., преупълномощен от адв.Е., който поддържа предявената искова молба по
наведените в нея основания и моли да бъде уважена. Допълва същата при условията
на чл.143, ал. 2 от ГПК с претенция за присъждане на законна лихва върху
претендираните обезщетения на основание чл.84 ал.3 и чл. 86 от ЗЗД, считано от
датата на отмяна на РА до окончателното изплащане на обезщетението. Претендира
присъждане на разноски, за които представен списък. Представя писмени бележки,
в които се повтарят доводите, изложени в исковата молба.
Ответникът в съдебно заседание се представлява от
юрисконсулт М. с надлежно пълномощно, която счита исковата молба за неоснователна.
Поддържа представения писмен отговор. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, претендирано от ищеца. Представя писмена защита с доводи,
аналогични на изложените в писмения отговор на ИМ. Допълнително излага доводи,
че исковата претенция е в завишен размер и не отговаря на действителното правно
положение. В случая се претендират като вреди направени разноски по
административно обжалване на двата РА, единият от които е бил отменен от
горестоящия орган. Твърди се, че по отношение на направените разноски, каквито
са процесните, доколкото в ДОПК липсват специални разпоредби, на основание §2
ПЗР на ДОПК следва да намери приложение чл.59, ал.2, т.6 от АПК, която
разпоредба предвижда, че индивидуалният административен акт следва да съдържа и
разпореждане относно разноските, от което следва, че тези разноски е трябвало
да бъдат предявени пред АО, а такова обстоятелство не се установява. С оглед
проведеното съдебно оспорване сочи, че по отношение на претендираните разноски
е приложима разпоредбата на чл.161, ал.1 от ДОПК, който ред е специален и
изключва приложимостта на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Твърди, че от тълкуването на
горната разпоредба може да се направи извод, че същата касае не само
разноските, направени пред съдебната инстанция, а и тези, направени пред
административната такава. Ето защо изразява становище, че не е налице законово
основание за предявяване на исканията за присъждане на разноски в отделно
исково производство. Излага и твърдение за недопустимост на исковата молба, а алтернативно
за неоснователност на същата и необоснованост на размера на претендираните
обезщетения. Процесуалният представител на ответника сочи, че адвокатското дружество
е регистрирано по ДДС, възникнало е основание за ползване на данъчен кредит, с
оглед което заплатеното ДДС в общ размер на 1020 лв. не представлява пряка и
непосредствена вреда от отменения по съдебен ред ДРА, в която връзка се
изразява становище за неоснователност на претенцията за тази сума. По отношение
претенцията за присъждане на законова лихва излага съображения за
неоснователност и недоказаност. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение на основание чл.10, ал.4 от ЗОДОВ, определено по реда на чл.37
от Закона за правната помощ.
Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен дава
заключение, че от събраните в хода на съдебното производство доказателства не
се установява пряка причинна връзка между незаконна дейност на държавен орган
или длъжностно лице и претендираните вреди, с оглед което предявеният иск
следва да бъде отхвърлен.
Административен
съд-Плевен, втори състав, като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, прие за
установено от фактическа страна следното:
Съгласно чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, държавата
и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се
разглеждат по реда установен в АПК, а за неуредените в този кодекс въпроси се
прилагат разпоредбите на ЗОДОВ (по арг. от чл.203 ал.2 от АПК).
Разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ
предвижда, че държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице.
Фактическият състав на отговорността по
чл.1 ал.1 от ЗОДОВ изисква кумулативното наличие на следните предпоставки:
1.Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на
орган или длъжностно лице на държавата (общината), при или по повод изпълнение
на административна дейност, отменени по съответния ред;
2.Настъпила вреда от такъв административен акт или от
действието или бездействието;
3.Причинна връзка между издадения незаконосъобразен
акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на
който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се
реализира отговорността на държавата и общините по реда на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.
Искът се предявява срещу юридическото лице,
представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите, съгласно чл.205 от АПК, като ответникът,
съгласно чл.3 от Устройствения правилник на Национална агенция за приходите и
чл.2 ал.2 от ЗНАП, е самостоятелно юридическо лице на бюджетна издръжка. Ето
защо НАП е пасивно легитимирана да отговаря по иска за обезщетение за вреди на
„Да Финанс” ЕООД.
Искът е предявен от юридическо лице, претендиращо
имуществени вреди, представляващи направени разноски за адвокатско
възнаграждение при обжалване на РА по административен ред в рамките на
производство по реда на глава XVIII от ДОПК, т.е касае се за искова претенция за
обезщетяване на имуществени вреди, претърпени вследствие на незаконосъобразно
издадени РА, съставляващи разноски, различни от направените в хода на съдебното
оспорване. Съгласно чл.7 от ЗОДОВ искът за обезщетение се предявява пред съда
по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения,
като в случая ищецът е предявил своя иск пред Административен съд - Плевен,
който е компетентният съд.
Административен съд - Плевен, втори състав, като
обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съобрази доводите на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
По делото между страните не е налице
спор, а и от приетите писмени доказателства се установява, че производството по
извършване на ревизия реда на глава XVIII от ДОПК по
отношение на ищеца е започнало със Заповед за възлагане на ревизия №
Р-04001519001009-020-001/15.02.2019 год. /л.119/, изменена със Заповед №
Р-04001519001009-020-002/17.05.2019 год./л.122/. Във връзка с тях е издаден
Ревизионен доклад № Р-04001519001009-092-001/02.08.2019 год. /л.108 и сл./, с
който на дружеството са определени данъчни задължения по видове и периоди и
лихви за просрочие в общ размер 208 617, 47 лв. Против констатациите на
посочения ревизионен доклад е подадено възражение от страна на ищеца чрез
процесуалния му представител /л.103 и сл./, което обаче не е уважено и е
издаден Ревизионен акт № Р-04001519001009-091-001 от 01.10.2019 год./л.93 и
сл./
Същият е оспорен от ищеца чрез процесуалния му
представител по реда на чл.152 от ДОПК пред директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ при ЦУ на НАП, който с Решение № 177/19.12.2019
год./л.77 и сл./ го е отменил и е върнал производството за нова ревизия.
Новата ревизия е започнала със Заповед за възлагане №
Р-04000419008624-020-001/31.12.2019 год. /л.203/, изменена със Заповед № Р-
04000419008624-020-002/31.03.2020 год./л.205/ и Заповед за изменение №
Р-04000419008624-020-003/03.04.2020 год./л.208/, спряна със Заповед №
Р-04000419008624-023-001/10.06.2020 год./л.211/ и възобновена със Заповед №
04000419008624-143-001/23.06.2020 год./л.214/.
Същата е приключила с издаването на Ревизионен доклад
№ Р-04000419008624-092-001/02.07.2020 год./л.182/, с който на дружеството са
определени общо данъчни задължения по видове и периоди, вкл. лихви за
просрочие, в общ размер на 226 819, 02 лв.
Против констатациите на посочения ревизионен доклад е
подадено възражение от страна на ищеца чрез процесуалния му представител /л.174
и сл./, което не е уважено и е издаден Ревизионен акт № Р-04000419008624-091-001/28.07.2020
год./л.165 и сл./. Същият е оспорен от ищеца по реда на чл.152 и сл. от ДОПК
отново чрез процесуален представител. Жалбата е била отхвърлена с Решение №
162/16.10.2020 год. на директор Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ В.Търново при ЦУ на НАП /л.155 и сл./, с оглед което ревизираното
лице е подало на основание чл.156 и сл. ДОПК жалба против РА пред компетентния
АС- Плевен. Във връзка с нея е образувано адм.д.№ 983/2020 год., по което е
постановено Решение № 193/06.04.2021 год. /л.20 и сл./. С горния съдебен акт е
отменен като незаконосъобразен оспорения РА. Решението на първостепенния съд е
оставено в сила от ВАС с Решение № 1992/20.12.2021 год., постановено по адм.д.
№ 5612/2021 год./л.29 и сл./.
Във връзка с осъществяваното пред АО процесуално представителство
ищецът е представил в заверени преписи от следните писмени доказателства:
Договор за правна защита и съдействие № 0213540/21.02.19 год., сключен му адв. Е.
и представляващия дружеството ищец, с предмет „процесуално представителство
пред ТД на НАП, Териториална дирекция Велико Търново, офис Ловеч, по ревизия,
възложена със Заповед № Р-04001519001009-020-001/15.02.2019 год. и копие от
Фактура № **********/21.02.2019 год./л.10 и 11/, от които е видно заплащане на
адвокатски хонорар в размер на 1 500 лв. с начислен ДДС върху сумата в
размер на 300 лв.; Договор за правна защита и съдействие №
**********/06.08.2019 год., сключен му адв. Е. и представляващия дружеството
ищец, с предмет изготвяне на възражение по Ревизионен доклад № Р-04001519001009-092-001/02.08.2019
год. и копие от Фактура № **********/05.08.2019 год. /л.12 и 13/, от които е
видно заплащане на адвокатски хонорар в размер на 600 лв. и начислен ДДС в
размер на 120 лв.; Договор за правна защита и съдействие № **********/
09.10.2019 год., сключен му адв. Е. и представляващия дружеството ищец, с
предмет изготвяне на жалба пред АО във вр. с издадения Ревизионен акт №
Р-04001519001009-091-001 от 01.10.2019 год. и копие от Фактура №
**********/09.10.2019 год. /л.14 и 15/, от които е видно заплакане на
адвокатски хонорар в размер на 500 лв. с начислен ДДС в размер на 100 лв.; Договор за правна защита и съдействие № **********/
08.01.2020 год., сключен му адв. Е. и представляващия дружеството ищец, с
предмет процесуално представителство пред ТД на НАП В.Търново по ревизия,
възложена със Заповед за възлагане № Р-04000419008624-020-001/31.12.2019 год. и
копие от Фактура № **********/08.01.2020 год. /л.16 и 17/, от които е видно
заплащане на сумата от 1000 лв. с начислен
ДДС в размер на 200 лв.; Договор за правна защита и съдействие № **********/20.07.2020
год., сключен му адв. Е. и представляващия дружеството ищец, както и копие от
Фактура № **********/27.07.2020 год. /л.18 и 19/, от които е видно заплащане на
адвокатски хонорар от 1 500 лв. и начислен ДДС в размер на 300 лв.
Заверени копия от горните договори за правна защита и
съдействие са представени и от ответника.
При така установеното от фактическа
страна, съдът извежда следните правни изводи:
Настоящият съд е сезиран с пет обективно съединени
иска, предявени на основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ,
във връзка с чл.203 от АПК, за обезщетение за имуществени вреди, които ищецът
твърди, че са настъпили в резултат на незаконосъобразни РА, първият от които е
отменен от горестоящ административен орган, а вторият по съдебен ред, като в хода
на административното производство са направени разходи за адвокатско
възнаграждение, за които не съществува друг ред за възстановяване. В първото по
делото съдебно заседание е предявена и претенция за присъждане на законна лихва
върху претендираните обезщетения на основание чл.84 ал.3 и чл. 86 от ЗЗД,
считано от датата на отмяна на РА до окончателното изплащане на обезщетението.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът
намира, че така предявените искове са доказани по основание и размер. За да
достигне до този извод, съдът съобрази следното:
За квалифициране на иска като такъв по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ определяща е
не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на
органа, негов издател. В този смисъл определящо за квалификацията на иска за
вреди по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ е
обстоятелството, че актът /в случая РА/ се издава от административен орган и
представлява властнически акт, който засяга правната сфера на своя адресат.
Неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения,
упражнена компетентност, законово предоставена на данъчните органи в рамките на
административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява
изпълнение на административна дейност. Доколкото искът по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ е за
обезщетение за вреди, настъпили вследствие незаконосъобразни РА, действия или
бездействия в рамките на административното производство по издаването им, то и
исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по оспорването
им пред АО подлежат на разглеждане по този ред. Съобразно чл.8 ал.3 от ЗОДОВ, когато в
закон или указ е предвиден специален ред на обезщетяване, този закон не се прилага,
в който смисъл е налице и възражение от страна на ответника, вкл. и за
недопустимост на предявените претенции. Настоящият съд намира, че горното
възражение е неоснователно, тъй като в глава 24 от ДОПК няма норма, която урежда въпроса с разпределението на
понесените от страните разноски. Съгласно §2 от ДР на ДОПК за неуредените в
кодекса въпроси се прилагат разпоредбите на АПК и ГПК. В АПК въпросът с
разноските в административното производство е уреден в чл.12 ал.3 от АПК в
смисъл, че не се събират държавни такси и не се заплащат разноски, освен ако
това е предвидено в АПК или в друг закон, както и в случаите на обжалване на
административни актове по съдебен ред. В глава шеста „Оспорване на
административни актове по административен ред” по АПК липсва норма указваща
този въпрос. В съдебното производство на основание чл.143 от АПК и на основание
чл.161 от ДОПК съдът се произнася по отговорността за разноските и
възнаграждението за един адвокат за всяка инстанция по делото, но не и за
направените пред съответния административен орган при упражнено право на защита
по административен ред. Извод за това може да се направи и от систематичното
тълкуване на чл.161 от ДОПК, която разпоредба се намира в гл.19 „Съдебно
обжалване на ревизионния акт“. Съдебната практика също приема, че липсва
процесуален ред за присъждане на разноски направени във връзка с обжалването по
административен ред /в този смисъл Определение
№275 от 09.01.2012г. на ВАС по адм.дело №2/2012г. и Определение №16576 от
11.12.2013г. на ВАС по адм.дело №16146/2013г./ Този законодателен пропуск не
може да се запълни с прилагането на чл.143 от АПК по аналогия, тъй като тя също
касае понасянето на разноските, направени в съдебното производство, поради
което нормата на чл.8 ал.3 от ЗОДОВ е неприложима / в този смисъл Решение №
9686 от 24.06.2019г. на ВАС по адм.дело №13951/2017г./.Т.е. в ДОПК и АПК, към
който кодекс се препраща в §2 от ДР на ДОПК, липсва регламентиран процесуален
ред, по който направените в производството по административно обжалване разноски
за заплатено адвокатско възнаграждение да могат да бъдат присъдени, поради
което приложимият ред за репариране на такива имуществени вреди е чрез иск по
чл.1 ал.1 от ЗОДОВ вр. чл.17 ал.6 от ДОПК. По изложените съображения съдът
намира, че исковата молба е допустима за разглеждане.
От събраните по делото доказателства безспорно се
установено, че ищецът е ангажирал адвокатска помощ за процесуално
представителство пред АО във връзка с образуваното ревизионно производство, за
което е заплатил адвокатски хонорар в
размер на 1 500 лв. с начислен ДДС върху сумата в размер на 300 лв., или в
общ размер 1800 лв. Доказано е и че за подаване на възражение против издадения
в хода на ревизионното производство Ревизионен доклад №
Р-04001519001009-092-001/02.08.2019 год. ищецът е заплатил адвокатско
възнаграждение по сключен договор за правна помощ в размер на 600 лв. и
начислен ДДС в размер на 120 лв. Горното възражение не е било уважено и е
издаден РА № Р-04001519001009-091-001 от 01.10.2019 год., като за подаването на
жалба по административен ред против него ищецът отново е сключил договор за
правна защита и съдействие с адв. Е. и е заплатил адвокатски хонорар в размер
на 500 лв. с начислен върху него ДДС в размер на 100 лв.
Така подадената жалба е уважена и РА е отменен от директора
на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ при ЦУ на НАП с Решение
№ 177/19.12.2019 год., а преписката е върната на органа по приходите за
възлагане на нова ревизия.
При така изложеното съдът намира, че са налице материалните
предпоставки на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и посочените по-горе суми по първите три
обективно съединени иска, заплатени като възнаграждение за адвокатска защита в
общ размер 3 120 лв., следва да бъдат присъдени в полза на ищеца, ведно
със законната лихва върху тях, считано от 19.12.2019 год. /т.е. датата на
отмяна на посочения РА по адм. ред/ до окончателното им изплащане, в който
смисъл са и правилата на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т.
гр. д. № 3/2004 г., ОСГК.
Налице е
отменен по административен ред като незаконосъобразен административен акт. Във
връзка с производството, довело до тази отмяна са заплатени посочените по-горе адвокатски
хонорари, което представлява имуществена вреда за ищеца, тъй като плащането им
е довело до намаляване на имуществото на дружеството, което намаление е в
причинно-следствена връзка с отменения акт, тъй като потърсената адвокатска
помощ и заплатените хонорари са именно във връзка със защитата срещу него. Налице
е причинна връзка по смисъла на чл.4 ал.1 от ЗОДОВ между претърпените
имуществени вреди и увреждането – незаконосъобразен и отменени административен
акт.
Съдът намира за неоснователни доводите на ответника,
че заплатеният ДДС върху адвокатското възнаграждение не представлява пряка и
непосредствена вреда от отменения по административен ред ДРА. В случая за
основателността на предявената претенция е ирелевантно обстоятелството, че
адвокатското дружество, предоставило правна помощ по сключените договори, е
регистрирано по ДДС и за него е възникнало основание за ползване на данъчен
кредит. Вредата за ищеца се изразява в намаляване имуществото на дружеството с
цялата сума, заплатена по сключените договори за правна защита и съдействие и
за него не съществува друг ред да възстанови частта, съставляваща ДДС.
Обезщетението следва да е съразмерно на причинената вреда, а в случая
имуществото на дружеството е намалено с цялата заплатена от него сума, която
включва и начисления върху заплатените адвокатски възнаграждения ДДС.
Съдът намира за основателна и доказана претенцията по
останалите два обективно съединени иска.
От събраните доказателства е видно, че с
постановяването на Решение № 177/19.12.2019 год. от директора на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ е отменен първоначално издаденият
РА и преписката е върната на органа по приходите за възлагане на нова ревизия.
Същата е започнала със Заповед за възлагане №
Р-04000419008624-020-001/31.12.2019 год., изменена със Заповед № Р-
04000419008624-020-002/31.03.2020 год. и Заповед за изменение №
Р-04000419008624-020-003/03.04.2020 год., спряна със Заповед №
Р-04000419008624-023-001/10.06.2020 год. и възобновена със Заповед №
04000419008624-143-001/23.06.2020 год. Издаден е Ревизионен доклад №
Р-04000419008624-092-001/02.07.2020 год., с който на дружеството са определени
общо данъчни задължения по видове и периоди, вкл. лихви за просрочие, в общ
размер на 226 819, 02 лв.
Против констатациите на посочения ревизионен доклад е
подадено възражение от страна на ищеца чрез процесуалния му, което не е уважено,
в резултат на което е издаден Ревизионен акт №
Р-04000419008624-091-001/28.07.2020 год. Същият е оспорен от ищеца по реда на
чл.152 и сл. от ДОПК отново чрез процесуален представител. Жалбата е била
отхвърлена с Решение № 162/16.10.2020 год. на директор Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ В.Търново при ЦУ на НАП /л.155 и сл./, с оглед
което ревизираното лице е подало на основание чл.156 и сл. ДОПК жалба против РА
пред АС- Плевен. Във връзка с нея е образувано адм.д.№ 983/2020 год., по което
е постановено Решение № 193/06.04.2021 год. С горния съдебен акт е отменен като
незаконосъобразен оспорения РА. Решението на първостепенния съд е оставено в
сила от ВАС с Решение № 1992/20.12.2021 год., постановено по адм.д. № 5612/2021
год.
Във връзка с административното производство по
издаване на отменения по съдебен ред РА ищецът е сключил договор за правна
защита и съдействие с адв. Е., който е с предмет процесуално представителство
пред ТД на НАП В.Търново по ревизия, възложена със Заповед за възлагане №
Р-04000419008624-020-001/31.12.2019 год., във връзка с което е заплатил
адвокатски хонорар в размер на 1000 лв.
и ДДС в размер на 200 лв., както и договор за правна защита и съдействие
по който е заплатил на адвокатски хонорар от 1 500 лв. и начислен ДДС в размер
на 300 лв., или общо 3000 лв.
Изложените мотиви, свързани с основателността на
претендираното обезщетение по отношение на първите три от обективно съединените
искове са относими и по отношение на тези претенции.
Налице са материалните предпоставки на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и посочените по-горе суми, заплатени като възнаграждение за адвокатска
защита в общ размер 3 000 лв., следва да бъдат присъдени в полза на ищеца,
ведно със законната лихва върху тях, считано от 20.12.2021 год. /т.е. датата на
постановяване на Решение № 12992/20.12.2021 год. по адм.д.№ 5612/21 год. на ВАС/
до окончателното им изплащане, в който смисъл са и правилата на Тълкувателно
решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК.
Налице е
отменен по съдебен ред като незаконосъобразен административен акт. Във връзка с
проведеното административно производство са заплатени посочените по-горе
адвокатски хонорари, което представлява имуществена вреда за ищеца, тъй като
плащането им е довело до намаляване на имуществото на дружеството, което
намаление е в причинно-следствена връзка с отменения акт, тъй като потърсената
адвокатска помощ и заплатените хонорари са именно във връзка със защитата срещу
него. Налице е причинна връзка по смисъла на чл.4 ал.1 от ЗОДОВ между
претърпените имуществени вреди, под формата на заплатено при административното
обжалване адвокатско възнаграждение, и увреждането – незаконосъобразен и
отменени административен акт, тъй като дружеството ищец не би заплатило
адвокатско възнаграждение и заплатените на това основание суми не биха
представлявали вреда за него, ако не е бил издаден оспореният от него по
административен ред и впоследствие отменен от съда РА. В този смисъл е и
постановеното Тълкувателно решение №1 от 15.03.2017г. на ВАС по т. д. №
2/2016г., ОСС, I и II колегия.
Съдът намира за неоснователни доводите на ответника,
че заплатеният ДДС върху адвокатското възнаграждение не представлява пряка и
непосредствена вреда от отменения по административен ред ДРА. В случая за
основателността на предявената претенция е ирелевантно обстоятелството, че
адвокатското дружество, предоставило правна помощ по сключените договори, е
регистрирано по ДДС и за него е възникнало основание за ползване на данъчен
кредит. Вредата за ищеца се изразява в намаляване имуществото на дружеството с
цялата сума, заплатена по сключените договори за правна защита и съдействие и
за него не съществува друг ред да възстанови частта, съставляваща ДДС.
Обезщетението следва да е съразмерно на причинената вреда, а в случая
имуществото на дружеството е намалено с цялата заплатена от него сума, която
включва и начисления върху заплатените адвокатски възнаграждения ДДС.
В съдебно заседание ищцовата страна се представлява от
адвокат, който прави искане за присъждане на разноски съобразно представен
списък в размер на 620 лева, от които 20 платена държавна такса и 600 лева
заплатено адвокатско възнаграждение /500лева адвокатско възнаграждение и
100лева начислен ДДС/. Съгласно чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът
осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на
ищеца внесената държавна такса, като съдът осъжда ответника да заплати на ищеца
и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част
от иска. Нормата на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ е специална и
дерогира общите правила на ГПК. С оглед изхода на делото и предвид нормата на
чл.10, ал.3 от ЗОДОВ следва НАП-София да бъде осъдена да заплати в полза на
ищеца в пълен размер претендираните разноски.
Воден от горните мотиви и на основание
чл.203 от АПК вр. с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ вр. чл.17 ал.6 от ДОПК, Административен
съд-Плевен, втори състав
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите София да заплати на
„Да Финанс” ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.***, ЕИК: ***,
представлявано от управителя Д.Л.А., на основание чл.1 ал.1 вр. чл.4 от ЗОДОВ
сума в общ размер на 3 120 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди във връзка с РА №
Р-04001519001009-091-001 от 01.10.2019 год., издаден от ТД на НАП – В. Търново,
отменен с Решение № 177/19.12.2019 год. на директор Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ В.Търново при ЦУ на НАП, от които 1800 лв. заплатено
адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ с предмет защита при
извършване на ревизията, 720 лв. заплатено адвокатско възнаграждение по договор
за правна помощ и защита по РДД № Р-0400159001009-092-001/02.08.2019 год. и 600
лв. заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ и защита за
обжалване на РА по административен ред, ведно със законната лихва върху
обезщетението, считано от 19.12.2019 год. до окончателното му изплащане.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите София да заплати на
„Да Финанс” ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул. ***, ЕИК: ***,
представлявано от управителя Д.Л.А., на основание чл.1 ал.1 вр. чл.4 от ЗОДОВ
сума в общ размер на 3000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди във връзка с Ревизионен
акт № Р-04000419008624-091-001/28.07.2020 год., издаден от ТД на НАП –
В.Търново, отменен с Решение № 193/06.04.2021 год. по адм.д.№ 983/2020 год. по
описа на АС – Плевен, оставено в сила с Решение № 1992/20.12.2021 год.,
постановено по адм.д. № 5612/2021 год. по описа на ВАС, от които 1200 лв.
заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ и защита при
извършване на ревизия, възложена със Заповед № №
Р-04000419008624-020-001/31.12.2019 год. и 1800 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение за обжалване по административен ред на Ревизионен акт №
Р-04000419008624-091-001/28.07.2020 год., издаден от ТД на НАП – В.Търново, ведно
със законната лихва върху обезщетението, считано от 20.12.2021 год. до
окончателното му изплащане.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите - София да заплати на
„Да Финанс” ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул. ***, ЕИК: ***,
представлявано от управителя Д.Л.А., направените по делото разноски в общ размер 620 лева, от които 20лв. заплатена
държавна такса и 600 лева заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба, чрез Административен съд - Плевен, пред Върховен
административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: