Решение по дело №597/2022 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 470
Дата: 9 ноември 2022 г.
Съдия: Станислав Петров Георгиев
Дело: 20225001000597
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 15 септември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 470
гр. Пловдив, 09.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Стоян Ат. Германов

Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
като разгледа докладваното от Станислав П. Георгиев Въззивно търговско
дело № 20225001000597 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 18558/11.07.2022 г. от Г. ф., БУЛСТАТ ...
против решение № 244/24.06.2022 г., постановено по т. д. № 10/2022 г. по описа на ОС –
Пловдив в частта, с която исковете на Г. ф., БУЛСТАТ ... са отхвърлени над уважения
размер от 115 177.47 лева до пълния предявен размер от 120 243.98 лева, представляващо
изплатено от Г. ф., БУЛСТАТ ... на Х.Н.Х. обезщетение за неимуществени вреди, в резултат
от ПТП от 21.11.2015 г., причинено виновно от В. Н. К. ЕГН ********** от гр. П., ул. „Р.“
№ 6, съгласно влязло в сила решение № 2098/21.12.2016 г., постановено по НАХД №
7725/2016 г. по описа на РС - Пловдив, както и разноски, присъдени с влязло в сила решение
по г. д. № 8637/2017г. на СГС, ведно със законна лихва от датата на исковата молба
(07.01.2022 г.) до окончателното изплащане, както и в частта за разноските.
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени
обжалваното в съответната част и да уважи исковата претенция в пълен размер. Претендира
разноски.
Ответникът счита, че въззивната жалба е неоснователна. Претендира разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено
следното:
Иск с правна квалификация чл. 45 от ЗЗД и чл. 288, ал. 12 от КЗ (отменен).
Предявен от Г. ф., ЕИК ..., с адрес: гр. С., ул. „Г.И.”, № 2, ет. 4 против В. Н. К.
1
ЕГН ********** от гр. П., ул. „Р.“ № 6.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати
сумата от 5 066.51 лева - разлика над уважения размер от 115 177.47 лева до пълния
предявен размер от 120 243.98 лева, представляващо изплатено от Г. ф., БУЛСТАТ ... на
Х.Н.Х. обезщетение за неимуществени вреди, в резултат от ПТП от 21.11.2015 г., причинено
виновно от В. Н. К. ЕГН ********** от гр. П., ул. „Р.“ № 6, съгласно влязло в сила решение
№ 2098/12.2016 г., постановено по НАХД № 7725/2016 г. по описа на РС - Пловдив, както и
разноски, присъдени с влязло в сила решение по г. д. № 8637/2017г. на СГС, ведно със
законна лихва от датата на исковата молба (07.01.2022 г.) до окончателното изплащане.
Претендира разноски.
Ответникът не е взел становище по същество.
В исковата молба се твърди, че Г. ф., БУЛСТАТ ... е заплатил по щета
210023/22.01.2016 г. на Х.Н.Х. ЕГН ********** сумата от 120 243.98 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, в резултат от ПТП от 21.11.2015 г., причинено
виновно от В. Н. К. ЕГН ********** от гр. П., ул. „Р.“ № 6.
Видно от материалите по приложеното НАХД № 7725/2016 г. по описа на РС -
Пловдив, с влязло в сила решение № 2098/21.12.2016 г., ответникът В. Н. К. е признат за
виновен в това, че на 21.11.2015 г., в гр. П., при управление на МПС „С.“, модел .., с номер
на рама ..., без регистрационен номер, е нарушил правилата за движение по чл. 5, ал. 2, т. 1,
чл. 20, ал. 1 и ал. 2, чл. 21, ал. 1, чл. 24, ал. 2у, чл. 138, ал. 1 и чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и по
непредпазливост е причинил на Х.Н.Х. ЕГН ********** средна телесна повреда, изразяваща
се в счупване на дъното на дясната тазобедрена става, на крилото на хълбочната кост,
седалищната и срамната кост в дясно, като е причинено трайно затрудняване движенията на
долен десен крайник, което е престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ пр. 2 - ро във вр. с чл.
342, ал. 1, пр. 3 от НК, за което му е наложено наказание.
Пострадалото лице Х.Х. е подал уведомление за неимуществени вреди до ищеца
Г. ф. вх. № 24 - 01 – 50/22.01.2016 г. за изплащане на обезщетение за вреди от ПТП. Няма
твърдения или доказателства за доброволно плащане.
Видно от материалите по приложеното г. д. № 8637/2017 г. по описа на СГС, на
07.07.2017 г., пострадалият Х.Х. е предявил против ищеца Г. ф. осъдителни искове за
плащане на сумата от 80 000.00 лева, представляваща обезщетение за причинените му от
ПТП неимуществени вреди, ведно с обезщетение за забавено плащане на главницата в
размер на законната лихва върху нея от 22.04.2016 г. до плащане на сумата поради липса на
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за
увреждащия мотоциклет „С.“, модел .., с номер на рама ..., без регистрационен номер.
С решение № 4837/11.07.2018 г. на СГС искът е уважен частично, като Г.ф. е
осъден да плати на пострадалото лице главница от 30 000.00 лева и законна лихва върху нея
от 22.04.2016 г. до изплащане на сумата, като за разликата до предявения размер исковете са
отхвърлени. С решението Г.ф. е осъден да плати на адвоката на ищеца възнаграждение за
2
предоставена безплатна правна помощ от 1 098.75 лева и разноски на съда в общ размер на 1
387.22 лева.
Поради обжалване от ищеца е образувано в. г. д. № 5528/2018 г. по описа на АС –
С.. С решение № 2080/12.08.2019 г. на АС - С. е уважена останалата част от претенцията
като Г.ф. е осъден да плати на Хаджиниколов 50 000.00 лева главница и законна лихва върху
нея от 22.04.2016 г. до изплащане на сумата. С решението Г.ф. е осъден да плати
възнаграждение за адвоката на ищеца от 1 831.25 лева и 2 030.00 лева и разноски на съда в
размер на 3 000.00 лева ДТ и 312.03 лева депозит на вещи лица. Решението е влязло в сила
на 01.10.2019 г.
Ответникът В. К. е конституиран в гражданския процес като помагач на Г.ф. и
двете осъдителни решения по делото са постановени с негово участие.
Съгласно чл. 288, ал. 12 от КЗ (отменен), след изплащане на обезщетението по чл.
288, ал. 1 и 2, Г.ф. встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното
обезщетение и лихви, както и разходите за определянето и изплащането му.
За да бъде определен вида и размера на правата на Г.ф., е необходимо да бъде
изяснено какво се включва в съдържанието на израза „ до размера на платеното обезщетение
и лихви, както и разходите за определянето и изплащането му“.
Според настоящата инстанция регресното право на фонда обхваща платените
обезщетение и лихви, разходите за определяне и изплащане на обезщетението, които са
обичайните разходи, необходими за установяване механизма на ПТП, вида и обема на
претърпените от увредените лица вреди, както и причинно-следствената връзка между ПТП
и вредите.
Разноските в изпълнителното производство (такси и разноски по Тарифата за
таксите и разноските по ЗЧСИ, адвокатски възнаграждения и др.) са направени след влизане
в сила на съдебните решения по исковете на увредените лица - след установяване със сила
на пресъдено нещо на подлежащите на обезщетяване вреди и размера на дължимите от
фонда обезщетения. Ако Г.ф. беше извършил плащанията на присъдените суми веднага след
постановяване на съдебните решения, тези разноски не биха били сторени. След като са
налице съдебно установени вземания, се дължи плащане на същите, без да са необходими
някакви допълнителни действия от страна на увреденото лице. Единствената причина за
пристъпване към принудително изпълнение е бездействието на фонда. Няма житейска и
правна логика бездействието на Г.ф. да води до допълнителна отговорност на прекия
причинител.
Ето защо те не представляват необходими разходи за определяне на
обезщетението, поради което са извън обхвата на регресното право.
Отделните видове плащания и техните размери са отразени в заключението на
счетоводната експертиза (л. 104 – 107 от делото на ОС).
Размерът на плащанията на ищеца по трите изпълнителни дела, при отчитане на
възстановените суми, са 120 243.98 лева.Те включват изплатени на взискателите по
3
изпълнителните дела вземания по изпълнителните листове, както и разходите по
изпълнението за възнаграждение на адвокат и такси на ЧСИ.
Платените по принудителен ред на пострадалото лице суми за присъдени
главници и лихви с съдебните решения са 30 000.00 лева главница и 7 475.57 лева лихва
върху тази сума, 50 000.00 лева главница и 18 042.65 лева лихва върху тази сума или общо
105 518.22 лева.
Платените по принудителен ред разходи за възнаграждение на адвокат,
присъдени от съда по гражданските дела са 1 831.25 лева, 2 030.00 лева и 1 098.75 лева или
общо 4 960.00 лева.
Платените доброволно на СГС и АС-С. суми за ДТ и разноски са общо 4 699.25
лева.
Сборът от всички присъдени от съда суми на пострадалото лице и разноски по
съдебното производство, платени от ищеца, 115 177.47 лева.
В рамките на изпълнителните производства ищецът е платил общо 120 243.98
лева. Следователно платените от него разноските по принудително изпълнение е разликата
между двете суми в размер на 5 066.51 лева.
При това положение платените от ищеца по трите изпълнителни дела суми за
такси на ЧСИ и разходи по изпълнението по наложените запори в общ размер на 5 066.51
лева не представляват разход за определяне на обезщетението, поради което ответникът не
дължи плащането им.
Ето защо за тази сума исковата претенция следва да бъде отхвърлена.
До тези правни изводи е достигнал и първоинстанционният съд, поради което
обжалваното решение, следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 244/24.06.2022 г., постановено по т. д. № 10/2022 г.
по описа на ОС – Пловдив в частта, с която е отхвърлен иска на Г. ф., БУЛСТАТ ... за сумата
от сумата от 5 066.51 лева - разликата над присъдения размер от 115 177.47 лева до пълния
предявен размер от 120 243.98 лева, представляващо изплатено от Г. ф., БУЛСТАТ ... на
Х.Н.Х. обезщетение за неимуществени вреди, в резултат от ПТП от 21.11.2015 г., причинено
виновно от В. Н. К. ЕГН ********** от гр. П., ул. „Р.“ № 6, съгласно влязло в сила решение
№ 2098/21.12.2016 г., постановено по НАХД № 7725/2016 г. по описа на РС - Пловдив,
както и разноски, присъдени с влязло в сила решение по г. д. № 8637/2017г. на СГС, ведно
със законна лихва от датата на исковата молба (07.01.2022 г.) до окончателното изплащане.
Преписи от решението да бъдат връчени на страните.
Решението подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от
4
съобщаването, при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред Върховния
касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5