Решение по дело №184/2021 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 124

гр. Видин, 22.12.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

първи административен състав

в публично заседание на

седми декември

през две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател:

Антония Генадиева

при секретаря

Катерина Борисова

и в присъствието

на прокурора

като разгледа докладваното

от съдия

Антония Генадиева

Административно дело №

184

по описа за

2021

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Делото е образувано по жалба на М.Ц.Г. *** против Заповед за прилагане на принудителни административни мерки № 21 – 1786 - 000017 от 20.08.2021г. на Началник сектор към ОДМВР Видин, РУ Видин, с която е приложена принудителна административна мярка по чл.171,т.2а,б.“а“ от ЗДвП.

В жалбата се развиват съображения, че заповедта е незаконо -съобразна и необоснована, както и че при издаването ѝ е нарушен и процесуалният закон.

Иска се да бъде постановено решение, с което да се отмени обжалваната заповед. Претендират се направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата, като неоснователна и моли съда да не я уважава. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

От данните по делото във връзка с оплакванията в жалбата, Административният съд намира същата за допустима, тъй като е подадена в законовия срок и от надлежна страна.

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

Видно от обстоятелствата, описани в Акта за установяване на административно нарушение /АУАН/ на 18.08.2021г. около 17,00 часа, в с.Дружба, обл.Видин лицето Н.Р.Н.е управлявал л.а. „Киа Соренто“ с рег. № ВН 3767 АК, собственост на жалбоподателката Г.. При проверката е установено, че Н.Н.не притежава СУМПС, неправоспособен водач е, за което му е съставен АУАН на същата дата – 18.08.2021г. На Николов е съставен АУАН за това, че е извършил нарушение на чл.150 от ЗДвП, който му бил надлежно връчен, като при връчването му е вписано възражение от страна на Николов, че не е управлявал автомобила. В АУАН е посочено, че са иззети свидетелството за регистрация на МПС и 2 бр. регистрационни табели на автомобила.

Въз основа на така съставения АУАН на 20.08.2021г. е издадена и заповед за прилагане на процесната ПАМ, за това, че жалбоподателката е предоставила собствения си лек автомобил на водач, който не притежава СУМПС и е неправоспособен, като е прието, че жалбоподателката е нарушила чл.102,ал.1,т.1 от ЗДвП.

По отношение на жалбоподателката Г. няма съставен АУАН за извършено от нея нарушение по чл.102,ал.1,т.1 от ЗДвП, съответно и НП, въпреки, че в обжалваната ПАМ е посочено, че от нейна страна е нарушена разпоредбата на чл.102,ал.1,т.1 от ЗДвП.

В съдебно заседание са разпитани двама свидетели, единият от които - Г. заявява, че не е видял кой е управлявал автомобила, видял е Николов да слиза от него, но автомобилът не е бил в движение, а е бил паркиран неправилно. Знае, че той е собственост на жалблоподателката или на нейното семейство. Другата свидетелка – В***, от своя страна заявява, че тя е управлявала автомобила, но притежава валидно СУМПС. В АУАН, въз основа на който е издадена и обжалваната Заповед е записано, че е съставен въз основа на свидетелски показания.

При така изложената фактическа обстановка и на основание чл.171,т.2а,б.“а“ от ЗДвП Началник сектор при ОДМВР Видин, РУ Видин е наложил на жалбоподателя принудителна административна мярка, с която е прекратена регистрацията на лек автомобил „Киа Соренто“ с рег. № ВН 3767 АК, за срок от 6 месеца.

Горната фактическа обстановка се доказва от събраните писмени и гласни доказателства, между които няма противоречие и си кореспондират. Последните не са оспорени от страните, приети са като доказателства по делото и съдът няма причина да не ги кредитира.

Според разпоредбата на чл.172 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат с мотивирана писмена заповед на ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени длъжностни лица. Такъв безспорно е Началник сектор при ОДМВР Видин, РУ Видин, тъй като ПАМ е наложена от него, като по делото се съдържа и заповед, удостоверяваща тези му правомощия. Това е заповед № 368з – 1990/ 04.12, издадена в изпълнение на заповед № 8121з - 1524/09.12.2016г. на министъра на вътрешните работи, с която Директорът на ОДМВР – Видин е оправомощил лицата, компетентни да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки, между които и началниците на сектори, със звена Пътен контрол, на територията, обслужвана от съответното РУ при ОД на МВР Видин, поради което съдът приема, че оспорената заповед за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган.

В конкретния случай, ПАМ е наложена на основание чл.171,т.2а,б.“а“ от ЗДвП, поради това, че жалбоподателката е допуснала /предоставила/ собственият си лек автомобил, да бъде управляван от лице, което не притежава СУМПС и е неправоспособно. АУАН за извършено такова нарушение от страна на жалбоподателката обаче не е съставян.

Разпоредбата на чл.171 от ЗДвП предвижда, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, да се прилагат предвидените в закона принудителни административни мерки, една от които по посочената в заповедта т.2а,б“а“ – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик.

Случаите, в които може да се приложи тази принудителна мярка са изрично изброени и една от хипотезите е тази, според която мярката се налага на собственик, чието МПС е управлявано от лице, което не е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство – за срок от 6 месеца до една година.

Волеизявлението за налагане на ПАМ се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21,ал.1 от АПК и се издава по реда на гл.V, Раздел ІІ – ри от АПК. Предпоставка за издаването на заповед на посоченото по – горе правно основание - чл.171,т.2а,б“а“ от ЗДвП, е собственикът да е предоставил управлението на МПС на лице, което е неправоспособен водач, т.е. същият да е извършил административно нарушение по чл.102,ал.1,т.1 от ЗДвП.

Нарушението следва да бъде констатирано със съставяне на АУАН, който съобразно разпоредбата на чл.189,ал.2 от ЗДвП има доказателствена сила за визираните в него обстоятелства до доказване на противното.

По делото административният орган не е представил АУАН, който да удостовери по надлежен ред, че на посочената в заповедта дата, жалбоподателката е предоставила управлението на собствения си автомобил на лице, което не е правоспособен водач, за да се наложи извода, че за административният орган са възникнали предпоставките за налагане на атакуваната ПАМ.

Действително по делото е представен АУАН, който е съставен на водача Николов за извършено от негова страна нарушение на чл.150 от ЗДвП. Това се установява от писмените доказателства. Макар, че от приложените по административната преписка сведения не може по категоричен начин да се установи кой е управлявал въпросното МПС. Но следва да се има предвид, че така както е структурирана обжалваната заповед и посоченото нарушение, описано, в заповедта, а именно по чл.102,ал.1,т.1 от ЗДвП, може да се направи извод, че именно за това нарушение на жалбоподателката е наложена ПАМ. Доказателства за такова извършено нарушение от нейна страна няма, а именно съставен по отношение на нея АУАН по надлежния ред.

Видно от обжалваната ПАМ е, че в нея е описано извършено нарушение от страна на жалбоподателката – такова по чл.102,ал.1,т.1 от ЗДвП, но е цитиран АУАН, съставен на водача Николов за извършено от него нарушение на чл.150 от ЗДвП.

При липса на доказателства в посочената насока обжалваната заповед, макар издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма, по изложените по-горе съображения се явява незаконосъобразна.

С оглед констатираната незаконосъобразност безпредметно се явява обсъждането на останалите елементи от фактическия състав на нормата по чл.171,т.2а,б.“а“ от ЗДвП, както и възраженията на жалбоподателката в тази насока.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че според чл.22 от ЗАНН, за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки.

Очевидно, въпросните мерки са една от проявните форми на властническата гаранция за точно осъществяване на надлежно, нормативно установено, материално правило за поведение, било като изключат предпоставките, то да бъде нарушено, било като преустановят, деянията предприети в нарушение на същото или пък изключат предпоставките за настъпване на вредни последици от противоправното деяние или респективно имат за последица, отстраняване на вече настъпили вредни последици от такова деяние.

Несъмнено е също така, че тези мерки, по правното си естество не съставляват административни наказания, макар и да са форма на административна принуда.

Ето защо, за разлика от административното наказание, което трябва да бъде изтърпяно, така както е наложено и за целият определен период от време, действието на наложената административна мярка е обосновано и допустимо единствено до момента, до който тя има за фактическа последица, предотвратяване и преустановяване на нарушението, съответно предотвратяване или отстраняване на вредните последици от същото. Т.е. от момента, в който не съществува вероятност материалното правило за поведение да бъде нарушено или от който противоправното поведение е преустановено, действието на мярката не е фактически обосновано, респ. от този момент насетне, прилагането на принуда, ще е в пряко нарушение на принципа за съразмерност, установен в чл.6,ал.2 от АПК, съобразно която норма административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.

Според чл.102,ал.1,т.1 от ЗДвП - на водача, собственика или упълномощения ползвател на МПС, се забранява да предоставя моторното превозно средство, на водач, който е с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, или на лице, което не е правоспособен водач или не притежава съответното свидетелство за управление, валидно за категорията, към която се отнася моторното превозно средство. При това положение се оказва, че налагането на мярката по чл.171,т.2а,б.“а“ от ЗДвП, спрямо собственика на превозното средство би било оправдано ако той наруши забраната и „предостави“ същото на лице, което не е правоспособен водач или не притежава съответното свидетелство за управление, валидно за категорията, към която се отнася моторното превозно средство. Такова противоправно поведение в случая от страна на жалбоподателката не се доказа да е осъществено, тъй като по отношение на нея акт да установяване на такова нарушение не е съставян.

Предвид изложеното жалбата, като основателна следва да бъде уважена, а атакуваната заповед, като необоснована и незаконосъобразна следва да бъде отменена.

На основание чл.143,ал.1 от АПК на жалбоподателката следва да бъдат присъдени разноските за производството в размер на 310 лева, представляващи внесената Д.Т. и реално заплатено адвокатско възнаграждение за защита по делото.

Водим от горното и на осн. чл.172,ал.2 от АПК, Административният съд

                                  Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителни административни мерки № 21 – 1786 - 000017 от 20.08.2021г. на Началник сектор към ОДМВР Видин, РУ Видин, с която е приложена принудителна административна мярка по чл.171,т.2а,б.“а“ от ЗДвП, като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА Началник сектор към ОДМВР Видин, РУ Видин да заплати, от бюджета на административния орган, на М.Ц.Г. ***, разноски за производството в размер на 310 /триста и десет/ лева, представляващи внесената Д.Т. и изплатено адвокатско възнаграждение за защита по делото.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл.172,ал.5 от ЗДвП.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :