Р
Е Ш Е Н И Е
№ ............
гр. София, 11.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Д въззивен
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми октомври две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
мл. съдия МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
при секретаря Екатерина
Калоянова, като разгледа докладваното от младши съдия Малоселска в.гр.дело № 14061 по описа
за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 126233 от 28.05.2019 г., постановено по гр. д. № 3138 по описа
за 2018 г. на СРС, 34 състав, са отхвърлени предявените от С.Я.Ц.
срещу Г.С.Я. обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 59 от ЗЗД за заплащане на сума в общ размер от 12990 лв. –
обезщетение за неоснователно обогатяване, формирана от следните суми: сумата от
12000 лв., представляваща направените от ищцата разходи за издръжка и гледане
на брата на ищцата – С.Я.З.в периода от 01.01.2013 г. до 01.01.2018 г. и сумата
от 990 лв., представляваща направените от ищцата разходи за погребението на
нейния брат, починал на 01.01.2018 г., ведно със законната лихва върху
главниците, считано от 15.01.2018 г. /датата на депозиране на исковата молба /
до окончателното плащане. В тежест на ищцата Ц. и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК са възложени сторените от ответника Я. разноски в размер на 500 лв.
Недоволна от
постановеното решение останалa ищцата в първоинстанционното производство, предвид
което подала въззивна жалба срещу съдебния акт. В жалбата се излагат оплаквания
за неправилност и незаконосъобразност поради нарушения на материалния закон,
както и допуснати от СРС процесуални нарушения при постановяване на решението.
Въззивницата сочи, че неправилно съдът отхвърлил иска с мотиви, че ищцата е
единствен наследник на починалия З.. Към момента на смъртта на последния
апартаментът не бил част от патримониума на починалия, а освен това ответникът
получил всички спестявания на своя баща. Обръща внимание, че не ищцата е
задължено по закон лице, но тя е тази, която е давала издръжка на своя брат,
като ответникът въобще не е полагал грижи за него. Оспорват се изводите на
съда, че С.Я.З., не е имал нужда от средства, защото е имал висока пенсия с
аргументи, че пенсията не може да замести добрата дума, грижата да бъде изпран,
изкъпан и закаран до болница. По делото било установено, че З.не е могъл да се
обслужва и грижите за него поела ищцата. Според въззивника първият съд не
обсъдил в пълнота събраните доказателства, постановил необосновано и
пристрастно решение. Искането до въззивния състав на съда е да отмени
обжалвания съдебен акт и да постанови решение, с което да уважи предявените
искове.
Постъпил е отговор
на въззивната жалба от ответника в производството, с който същата се оспорва с
доводи за неоснователност на предявените искове. Обръща се внимание, че
починалият З.е имал съпруга, която до 31.12.2013 г. се грижила за него и ако
някой е помагал на семейството, това бил ответникът
Г.Я.. От събраните по делото доказателства се установявало, че починалият не е
имал нужда от издръжка от друго лице с оглед доходите си, като дори да се
приеме, че претенцията на ищцата за заплащане на сума от 200 лв. месечно е
основателна, то този разход е можело да бъде покриван от самия З.в оглед
размера на пенсията и спестяванията му. Акцентира, че възрастта и
здравословното състояние на ищцата, установено с решение на ТЕЛК от 2002 г., не
позволяват тя да е полагала грижи за брат си. Навежда доводи, че Ц. е
разходвала пенсията на З.до смъртта му, а с наличните банкови влогове З.допълвал
своята издръжка. За периода не били заплащани комуналните разходи за отопление
и вода. Счита, че разпитаният свидетел, внук на ищцата, е заинтересован от
изхода на спора. Относимо също така било обстоятелството, че ответникът също е
инвалид с 96 % определена през 2015 г. степен на увреждане и получавал ниска
инвалидна пенсия. Искането до въззивния съд е да отхвърли жалбата и да потвърди
първоинстанционното решение. Претендират се разноски за въззивната инстанция.
Софийски
градски съд, IV-Д въззивен състав, като
прецени събраните по делото доказателства, взе предвид наведените във въззивната
жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна,
приема следното от фактическа страна:
Безспорно по
делото е, че страните по предявените искове се намират в родствени отношения –
ищцата Ц. е била сестра на починалия С.Я.З., а ответникът е бил син на
последния, като не е спорно също така /а и се установява от доказателствата по
делото/, че З.е починал на 01.01.2018 г. в гр. София. От страна на ищцата не е
оспорено обстоятелството, че И.З. е била съпруга на С.З..
Като писмено
доказателство по делото е прието експертно решение № 1541 от 10.09.2012 г. на ТЕЛК
по общи заболявания, издадено на С.Я.З., от съдържанието на което се
установява, че на същия е призната 97 % степен на увреждане с чужда помощ
пожизнено. Като водеща диагноза в решението е посочена прогресивна съдова
левкоенцефалопатия с общо заболяване: ХМСБ, корова атрофия с напреднала перивентрикуларна
съдова левкоенцефалопатия и мултиинфартктна енцефалопатия, паркинсонов синдром,
централен отоневрологичен синдром, псевдобулбарен синдром, артериална
хипертония III ст., двустранен тубулоинтерстициален
нефрит, кисти на бъбреците, двустранен неврит на слуховите нерви.
От съдържанието на
препис извлечение от акт за смърт на Игнатка Николова З.а се установява, че
лицето е починало на 31.12.2013 г. в гр. София.
Като писмено
доказателство по делото е прието и удостоверение, изх. № 3042-21-635 от 24.04.2018
г., издадено от Национален осигурителен институт, ТД София-град, от което е
видно какви суми от пенсии и добавки /за чужда помощ и други добавки/ е получил
С.З. в периода 01.01.2013 г. – 31.12.2017 г.
Приети са като
доказателства по делото удостоверение, изх. № 00726 от 23.04.2018 г. и
извлечение от банкова сметка ***.01.2013 г. – 01.01.2018 г., издадени от „Банка
ДСК“ ЕАД, от които се установява, че С.З. е бил титуляр на спестовен влог,
закрит на 17.01.2014 г., когато е изтеглена наличната сума от 3306,82 лв.
Представено е още
и удостоверение, изх. № 00727 от 23.04.2018 г. и извлечения от банкова сметка ***,
съгласно които последната е била титуляр на срочен депозит, от където наличната
сума е броена на наследниците и спестовният влог е закрит на 27.06.2014 г.
Сумата по влога е в размер на 1497,41 лв., като същата е разделена по равно
между Г.С.Я. и С.Я.З..
С нотариално
завещание № 5, том I, рег. № 5520, дело № 19/2015 г.
на нотариус Стилиян Тютюнджиев, рег. № 065 съгласно регистъра на НК,С.Я.З.е
завещал на ищцата цялото си движимо и недвижимо имущество.
Представено е
съобщение към фактура № **********/31.12.2017 г., издадено от „Топлофикация
София“ ЕАД с получател С.Я.З., видно от което дължимите суми за заплащане на
топлинна енергия към 13.01.2018 г. са в
размер на 114,43 лв.
Приета е също така
фактура № **********/22.01.2018 г., издадена от „Софийска вода“ АД с получател С.Я.З.,
от съдържанието на която се установява, че дължимите суми за потребени В и К
услуги са в размер на 474,48 лв.
Между кориците на
първоинстанционното дело е налично и експертно решение № 4985 от 15.11.2002 г.
на ТЕЛК за общи заболявания, издадано на ищцата С.Я.Ц., съгласно което на
освидетелстваното лице е призната 71 % трайно намалена работоспособност с
водеща диагноза есенциална хипертония II степен, хроничен пиелонефрит, варици
на подбедриците, дерматохиподермит.
Установява се, че
с експертно решение № 3868 от 24.11.2015 г. на ТЕЛК по общи заболявания е
оценена работоспособността на ответника Г.С.Я. на 96 % степен на увреждане с
чужда помощ за срок от една година, считано от 01.11.2016 г. с водеща диагноза
пертрохантерно счупване и общо заболяване: фрактура пертрохантерика феморис
декс., ет фрактура радий ин локо типико декс, МСБ, състояние след исхемичен
инсулт, десностранна централна хемипареза, лека степен, частична моторна
афазия, артериална хипертония III степен, хипертинично сърце, диастолна
функция, лумбална спондилоза с остеохондроза и компресионна фрактура Л5 с
изразен вертебрален и радикулерен синдром, двигателна гонартроза, лека степен,
състояние след ампутация на 4ти пръст на лява ръка. Съгласно решението чуждата
помощ се определя поради невъзможност лицето да се самообслужва в битово
отношение.
Във връзка с
претенцията за направени от ищцата разходи за погребението на починалия З.по
делото е приета заявка от 04.01.2018 г. от С.Я.Ц. до траурна агенция „Епилог“
във връзка с погребение на С.Я.З.на 04.01.2018 г. от 11:00 ч., гробно място
„Бакърена фабрика“, парцел 43, ред 18, гроб 1. В заявката се съдържа запис, че
общата сума, дължима към траурната агенция е в размер на 740 лв., от които
авансово дължими са 740 лв., като не е налице сума за доплащане.
В хода на
съдебното дирене, проведено в първоинстанционното производство са събрани и
гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите С.С.Ц.и Й.К.Б..
От показанията на
св. Ц., внук на ищцата Ц., се установява, че преди смъртта си С.З. живеел в
ж.к. „Люлин“ 9, като от жилището обитавано от З.до дома на Ц. разстоянието било
около 100 м. Здравословното състояние на С.З. било влошено, с оглед
инвалидизирането му. Според свидетеля, докато била жива съпругата на З., и тя
се грижила за него, а след като се разболяла и след смъртта на „баба Надка“,
ищцата С.Ц. изцяло поела грижите за З.– пране, готвене, чистене, пазаруване,
като и преди това помагала на семейството. Пенсията си С.З. получавал в
пощенски клон в „Люлин“ 9, блок 12, като ходел до там сам, а понякога и с
ищцата Ц.. Пазарувал си сам, заплащал консумативните разноски за жилището си. Съгласно
показанията на свидетеля ответникът бил във влошени отношения със своя баща С.З.
и не се грижел за него. С оглед влошеното здравословно състояние на З.,
свидетелят Ц. два пъти го карал до болнично заведение. Когато З.починал, ищцата
С.Ц. наела погребална агенция и организирала погребението, като заплатила
разходите, а свидетелят също дал сума в размер на 250 лв. Погребението било в
„Бакърена фабрика“, като на него присъствали ищцата и свидетелят Ц., а
ответникът не присъствал, като свидетелят не знае дали е уведомен за
погребението и извършваните обреди след него. Относно здравословното и
материално състояние на ищцата свидетелят споделя, че тя е с процент инвалидност,
пенсията й е малко над 300 лв., не притежава собствено жилище, а живее с друг
родственик под наем в „Люлин“ 9, като си поделят разходите за наемната цена.
От показанията на
св. Б., съсед на ответника и на починалия З.,
се установява, ответникът е посещавал своя баща, докато бил жив.
Свидетелят бил касиер на входа до 2017 г. и посещавал апартамента на С.З., за
да събира сумите, дължими като таски към етажната собственост, които приживе
починалият З.заплащал сам. Сам отивал на преглед при лекар и сам пазарувал. Около
година преди да почине, З.започнал да забавя плащанията към касата на входа,
като обяснявал това, че подпомага сестра си, която била с малка пенсия и
живеела под наем. Свидетелят Б. е засичал ответницата във входа на блока. За
смъртта на С.З. свидетелят узнал известно време след нея от съпругата на
ответника, като не е виждал некролози и не е присъствал на погребението на З.,
не му е известно някой съсед да е присъствал. Относно здравословното състояние
на ответника Я. свидетелят излага, че същото е влошено, движи се бавно и трудно
с помощта на бастун.
Пред
първоинстанционния съд е прието заключението на съдебно-икономическа
експертиза, което настоящият състав на съда кредитира като обективно и
компетентно изготвено от специалист, притежаващ необходимите знания от тази
област на науката. Съгласно същото след съпоставяне на месечните парични
разходи на пенсионер за процесния период и получаваната от С.З. пенсия и при
отчитане на процента инвалидност на починали пенсията /без добавките към нея/ е
по-голяма от средномесечните парични разходи на пенсионер в Република България.
Вещото лице е заключило, че починалият е могъл да заплаща по-голямата част от
разходите си за полаганите от него грижи с оглед претенцията й в размер на 200
лв. месечно, използвайки само пенсията и добавките си към нея. Като се отчетат
и наличните спестявания на починалия, според екперта, З.е бил в състояние да
заплаща за полаганите за него грижи по 200 лв. месечно.
При така
установената фактическа обстановка въззивният съд намира от правна страна
следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен
състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Настоящият
състав на въззивния съд не споделя аргументите, които първият съд е изложил, за
да приеме исковете за неоснователни, като в тази връзка следва да изложи свои
мотиви по съществото на правния спор и по доводите на страните, заявени пред
настоящата инстанция.
Съгласно
разпоредбата на чл. 59 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка
на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на
обедняването. Правото на иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД възниква, когато ищецът не
разполага с друг иск, с който може да се защити. С тази законова норма се
осуетява всяко неоснователно преминаване на блага от едно имущество в друго,
въпреки липсата на конкретно уредена възможност в други текстове на закона.
Фактическият
състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД съдържа следните елементи –
1/. имуществено разместване в патримониума на ищеца и ответника, в резултат на
което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца; 2/. връзка между
обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, която произтича от общи
факти, породили обогатяването и обедняването; 3/. липса на правно основание за
имущественото разместване; 4/. липса на друго основание за защита на правата на
обеднелия ищец. Обогатяване е налице не само при увеличаване имуществото на
друго лице. Имуществените облаги имат материално естество, те са оценими в пари
и се изразяват или в увеличаване актива на имуществото на обогатения, или в
намаляване на неговите пасиви, или пък в спестяване на обогатения на някои
разходи, които той иначе е трябвало да понесе. При последната хипотеза
спестяването на разходи води до обогатяване в случай, че разходите са били
необходими и ответникът по иска по чл. 59 ЗЗД е трябвало да ги понесе от
собственото си имущество и то без да съществуват изгледи за тяхното връщане.
Необходимостта от извършване на разходи от посочения вид е нормативно или
договорно обусловено.
Обедняването на
едно лице представлява намаляване на имуществото му, което може да се изрази в
следните основни форми: 1/. намаляване на актива /изгубване или ограничаване на
права/; 2/. увеличаване на пасива - възникване или увеличаване на задължения и
3/. извършване на разходи /включително и в труд/. Съответно обогатяването на
едно лице представлява имотно облагодетелстване, като например: увеличаване на
актива - придобиване или запазване на права; намаляване на пасива - погасяване или
намаляване на задължения; спестяване на разходи.
В тази връзка
следва да се има предвид Тълкувателно решение № 12 от 22.03.1971 г. по гр. дело
№ 112/1970 г., ОСГК, съгласно което лицето, което е давало издръжка
/съзадължено лице или трето лице/, вместо задълженото /съзадълженото/ да я
дава, има право да води иск за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД срещу
последното лице, независимо от това дали имащият право да търси издръжка е
предявил или не иск за такава, както и разясненията по т. 1 от Постановление №
1 от 28.05.1979 г. по гр. дело № 1/1979 г., Пленум на ВС.
В конкретния
случай ищцата извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че тя
вместо ответника /син на починалия им общ родственик/ е полагала грижи за своя
брат и е извършвала разходи, с оглед което претендира сума в размер на 200 лв.
месечно /като стойност на положените грижи и разходи/ за периода 01.01.2013 г.
до датата на смъртта на З., настъпила на 01.01.2018 г., като се претендират и
разноски за погребението в размер на 990 лв. общо. Ето защо съдът приема, че
твърденията на ищцата са във връзка за наличието на задължения на ответника към
неговия баща, които тя /вместо сина/ е изпълнявала и по този начин е обедняла
за сметка на ответника, който пък, спестявайки разходи, се е обогатил.
Право на издръжка
има само лице, което е нетрудоспособно и не може да се издържа от имуществото
си /чл. 139 СК/. Ако нетрудоспособният има имущество, той е длъжен да осигури
издръжката си от доходите или от стойността на имуществото, без да е задължен
да отчуждава необходимото му жилище и покъщнина. В конкретния случай по делото
не се установява починалият З.да не е могъл да се издържа от имуществото си.
Макар с множество заболявания и влошено здравословно състояние, той да е имал
ежедневна нужда от чужда помощ, особено в периода след смъртта на неговата
съпруга, от събраните по делото доказателства е установено, че с доходите,
които З.е получавал /пенсия и добавки към нея/, както и със средствата от
депозитите, същият е бил в състояние да заплаща сума в размер на 200 лв. за
остойностяване грижите, които ищцата е полагала, за да го подпомага в
ежедневието му. Ето защо макар да приема за установен факта, че ищцата се е
грижила за своя брат през процесния период, като го е подпомагала в
домакинството и е организирала превоза му до болнично заведение двукратно чрез
свидетеля Ц., въззивният съд намира, че не е била налице невъзможност за З.да
се издържа от имуществото, с оглед което да е възникнало за него правото да
бъде издържан от друг негов родственик.
Във връзка с
изложеното в предходния параграф на настоящото решение, следва да се допълни,
че не се установява по делото твърдението на въззивницата, съдържащо се във
въззивната жалба, ответникът да е получил всички доходи от спестяванията на З..
От приетите като писмени доказателства по делото банкови документи, обсъдени и
по-горе, по делото е изяснено по какъв начин са ликвидирани депозитните влогове
на З.и на починалата преди него съпруга И.З..
По доводите на
въззивника, съдържащи се в сезиращата настоящата инстанция въззивна жалба, че
пенсията /доходите/ не може да замести добрата дума и положените грижи, следва
да се вземе предвид разпоредбата на чл. 55, ал. 2 ЗЗД, съгласно която не може
да иска връщане онзи, който съзнателно е изпълнил един свой нравствен дълг,
въззивният съд приема, че се касае именно за такъв случай. С решение № 51 от
16.Х.1974 г. по н. д. № 43/74 г., ОСНК е
прието, че нравствени са задълженията за полагане грижи от близките по
отношение на техните болни или стари съпруг, деца, родители или други роднини.
Нравственият дълг произтича от брака, родството или осиновяването и се извежда
от общия принцип на социалистическия морал за взаимопомощ между членовете на
семейството и другите роднини. Макар да е постановено при различна
социално-икономическа обстановка от сегашната, цитираното решение е основано на
общовалидни човешки ценности, които не са загубили значението си и днес.
Доколкото по делото не е установено, че З.е имал право на издръжка по реда на
чл. 139 СК, то не е налице основание съдът да изследва въпросът относно това
имал ли е възможност ответникът Я. да дава издръжка на своя баща, във връзка с
което от страна на ответника са наведените доводите за влошено здравословно
състояние и инвалидизиране в следствие на претърпяна злополука.
Въззивният състав
на съда не споделя мотивите, изложени в решението на първия съд, доколкото
приема за неотносимо с оглед предмета на делото обстоятелството, че починалият
е оставил завещание в полза на ищцата, доколкото последното произвежда действие
след смъртта на завещателя и не съдържа уточнение, че мотивът на завещанието са
положените от Ц. грижи/. При извършване на собствена преценка за основателност
на иска с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за сумата от 12 000 лв.,
представляваща сбор от месечни задължения всяко с размер от 200 лв. за периода
01.01.2013 г. - 01.01.2018 г., въззивният съд намира същият за неоснователен,
но по изложените по-напред съображения. Следователно въззивната жалба е
неоснователна в тази част, а първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено, доколкото със същото искът е отхвърлен.
По иска с
правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за сумата от 990 лв., представляващи
разноски, извършени от ищцата във връзка с погребението на починалия З.:
В българското
законодателство не съществува правна разпоредба, която да регламентира изрично
в чия тежест следва да са разноските по повод смъртта и за погребението на едно
лице. Чл. 5, изр. 2 ГПК предвижда, че при липса на закон съдът основава
решението си на основните начала на правото, обичая и морала. Съгласно
съдебната практика (напр. Решение № 6853 от 13.12.2011 г. на СГС по гр. д. №
2760/2007 г.) тези разноските за погребението на едно лице след смъртта му следва
да се поемат от лицата, от които починалото лице е имало право да получава
издръжка приживе. В разпоредбата на чл. 140, ал. 1 СК е предвидено, че лицето,
което има право на издръжка, може да я търси първо от своите деца и съпруг. Настоящият
състав на съда, изхождайки от тази постановка и основавайки се на общите
правила на морала, действащи в социума, приема, че дълг на децата към
родителите след смъртта на последните е да се погрижат за погребението, в това
число и да поемат разноските за същото. Когато друг, вместо тях, извърши тези
разходи и при липсата на друг път за защита, отношенията следва да се уредят
именно на плоскостта на неоснователното обогатяване и общото правило на чл. 59 ЗЗД.
С оглед носената
от ищцата тежест за доказване на елементите от фактическия състав на
неоснователното обогатяване по предявените искове с правно основание чл. 59,
ал. 1 ЗЗД, указана й с доклада по делото от първоинстанционния съд и дадените
указания съгласно чл. 146, ал. 2 ГПК, ищцата дължи установяване чрез пълно и
главно доказване на целия релевиран фактически състав на претендираното
субективно право: обогатяване на ответника без основание за сметка на
собственото й обедняване, произтичащи от общия факт на заплащане на разходите
за погребението на починалия им общ родственик.
От събраните по
делото доказателства – представената с исковата молба заявка от 04.01.2018 г.
от С.Я.Ц. до траурна агенция „Епилог“ във връзка с погребението на С.Я.З.на
04.01.2018 г. от 11:00 ч., настоящият състав на съда приема, че от ищцата е
заплатена сума в размер на 740 лв. във връзка с погребението на тленните
останки на починалия З.. За установяване на този правно-релевантен факт е
изслушано заключението на съдебно-счетоводната експертиза, съответно са събрани
гласни доказателствени средства /съгласно показанията на св. Ц. на траурната
агенция заплатила ищцата в деня на погребението/. Ответникът не е оспорил
представения с исковата молба частен документ, който въззивният състав на съда
цени като разписка за заплатена от ищцата сума в размер на 740 лв. във връзка с
погребението на починалия З.. Не са наведени твърдения тези разходи да са
понесени от ответника.
На следващо място
от показанията на разпитаните свидетели може да се направи извод, че
погребението на починалия З.е било организирано от ищцата, съответно този факт
съставлява индиция и потвърждава извода на съда, че именно тя, заедно със
свидетеля Ц., са поели ангажиментите, свързани с обреда, в това число са
заплатили и разноските за същото.
Установено е по
делото, че св. Ц. е участвал в покриването на разноските за погребението на С.З.
със сумата от 250 лв. Ето защо и
доколкото ищцата не установява да е извършила други разходи, извън сумата от
740 лв., заплатена на погребалната агенция, а съгласно свидетелските показания
на св. Ц. той е дал останалите пари за покриване на разходите по погребението,
въззивният състав на съда приема иска за основателен за сумата от 740 лв., а за
разликата до пълния предявен размер от 990 лв. намира, че за ищцата липсва
материалноправна легитимация да претендира същите.
Не се установяват
по делото твърденията на ответника, че получава ниска инвалидна пенсия, а
определената му с представеното решение № 3868 от 24.11.2015 г. на ТЕЛК по общи
заболявания е оценена работоспособността на ответника Г.С.Я. на 96 % степен на
увреждане с чужда помощ е за срок от една година, считано от 01.11.2016 г.
Следователно
първоинстанционното решение следва да бъде отменено само в частта, с която
предявеният иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за разходите за погребение
е отхвърлен за сумата от 740 лв., а в останалата част следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
В резултат от
изводите, до които въззивният съд достигна, решението на първоинстанционния съд
следва да се ревизира и в частта за разноските. В кориците на
първоинстанционното дело се съдържат документи, от които се установява, че
сторените от ищцата разноски са в размер на общо 330 лв. /280 лв. – депозит за
вещо лице по съдебо-икономическата експертиза и 50 лв., заплатен адвокатски
хонорар съгласно договор за правна защита и съдействие № 721441 от 05.01.2018
г. на л. 7 от гр.д. № 3138/2018 г. на СРС/. Съразмерно на уважената част от
исковете и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцата се следват разноски в
размер на 18,80 лв. Присъдените с решението на СРС в полза на ответника
разноски в размер на 500 лв. за адвокатско възнаграждение следва да бъдат
намалени до сумата 471,52 лв., а за разликата до присъдения размер – решението
да бъде отменено.
С оглед изхода от
спора и двете страни имат право на разноски за въззивното производство. Въззивницата
не претендира такива, съгласно изричното изявление в този смисъл на
процесуалния й представител в съдебното заседание на 27.10.2020 г. Въззиваемият
е представил документи за сторени разноски в размер на 500 лв. за адвокатско
възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от 04.08.2020 г.,
като съразмерно на отхвърлената част от исковете и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
му се следват разноски в размер на 471,52 лв.
В производството
ищцата е освободена от заплащането на държавни такси, като на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса,
съразмерно на уважената част от иска по чл. 59 ЗЗД, предявен за сумата от 990
лв., както следва – 37,37 лв. за производството пред СРС и 18,69 лв. за
настоящата инстанция.
Така мотивиран,
Софийски градски съд, IV-Д въззивен
състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 126233 от 28.05.2019 г., постановено по гр. д. №
3138 по описа за 2018 г. на СРС, 34 състав, в частта, с което е отхвърлен
предявеният от С.Я.Ц. срещу Г.С.Я. иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД за
заплащане на сумата до 740 лв., представляваща направени от ищцата разходи за
погребението на нейния брат, починал на 01.01.2018 г., както и в частта за
разноските, с която ищцата на основание чл. 78, ал. 3 ГПК е осъдена да заплати
на ответника сумата над 471,52 лв. до присъдения с решението размер от 500 лв.,
и вместо това постановява
ОСЪЖДА Г.С.Я.,
ЕГН **********, да заплати на С.Я.Ц., ЕГН **********, на основание чл. 59 ЗЗД
сумата от 740 лв., представляваща
направени разходи за погребението на нейния брат С.Я.З., починал на 01.01.2018
г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 15.01.2018 г.
/датата на депозиране на исковата молба / до окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 126233 от 28.05.2019 г., постановено по гр. д. № 3138 по описа за 2018 г. на
СРС, 34 състав, в частта, с която са отхвърлени предявените от С.Я.Ц. срещу Г.С.Я.
обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 59 от ЗЗД за заплащане на сумата от 12000 лв., представляваща направените от ищцата
разходи за издръжка и гледане на брата на ищцата – С.Я.З.в периода от
01.01.2013 г. до 01.01.2018 г. и за сумата над 740 лв. до сумата от 990
лв., представляваща направени от ищцата разходи за погребението на нейния брат,
починал на 01.01.2018 г., както и в частта за разноските, с която ищцата е
осъдена да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата до 471,52
лв. – разноски за производството пред СРС.
ОСЪЖДА Г.С.Я.,
ЕГН **********, да заплати на С.Я.Ц., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК сумата от 18,80 лв.,
представляваща разноски в производството пред СРС, съразмерни на уважената част
от исковете.
ОСЪЖДА С.Я.Ц.,
ЕГН **********, да заплати на Г.С.Я., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал.
3 ГПК сумата от 471,52 лв.,
представляваща разноски за производството пред СГС.
ОСЪЖДА Г.С.Я.,
ЕГН **********, да заплати в полза на Софийски градски съд на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК сумата от 37,37 лв.,
представляваща дължимата за производството пред СРС държавна такса, както и
сумата от 18,69 лв., дължимата за
настоящото производство държавна такса, съобразно уважената част от иска с
правно основание чл. 59 ЗЗД, предявен за сумата от 990 лв.
Решението в
частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение, с което е отхвърлен
предявеният иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за сумата от 12000 лв.,
представляваща направените от ищцата разходи за издръжка и гледане на нейния брат
– С.Я.З.в периода от 01.01.2013 г. до 01.01.2018 г. подлежи на касационно
обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС, а в
останалата част е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.