Решение по дело №192/2022 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 149

гр. Видин, 19.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

Пети административен състав

в публично заседание на

Тринадесети декември

през две хиляди и двадесет и втора година в състав:

Председател:

Росица Славчева

при секретаря

Валерия Шутилова

и в присъствието

на прокурора

като разгледа докладваното

от съдия

Росица Славчева

Административно дело №

192

по описа за

2022

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Делото е образувано по жалба на Л.Р.Г. *** против Заповед за ПАМ № 22-0242-000079/28.08.2022 на младши автоконтрольор към РУ Белоградчик при ОД на МВР Видин, с която е постановено прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца на основание чл.171,т.2а,б.”а” от ЗДвП.

В жалбата се развиват съображения, че заповедта е незаконосъобразна и необоснована, както и че при издаването и е нарушен и процесуалният закон.

Иска се да бъде постановено решение, с което да се отмени обжалваната заповед.

Ответникът по жалбата – оспорва същата и моли съда да не я уважава, излага съображения по същество.

От данните по делото във връзка с оплакванията в жалбата, Административният съд намира същата за допустима, тъй като е подадена в законовия срок и от надлежна страна.

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

Видно от обстоятелствата, описани в акта за установяване на административно нарушение /АУАН/ на 22.08.2022г. около 15,00 часа, в с.Дреновец, обл.Видин, при полицейска проверка се установило, че Люсиен Людмилов Р. е управлявал товарен автомобил с рег. № ВН 9323 АА, собственост на жалбоподателя. Посочено е също, че при извършената проверка е установено, че водачът е неправоспособен, лишен е по съдебен ред от право да управлява МПС. Съставен е АУАН на водача за управление на МПС, без да е правоспособен, като е прието, че е налице нарушение на чл.150а от ЗДвП.

На 22.08.2022г. на жалб.Л.Р.Г. със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22 – 0242 - 000079 на младши автоконтрольор при РУ Белоградчик към ОДМВР Видин, на основание чл.171,т.2а,б„а“ от ЗДвП е наложена ПАМ – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, а именно на товарен автомобил „Рено Мастер“, с рег. № ВН 9323 АА, негова собственост.

Доказателствата по делото установяват, че автомобилът е собственост на жалб.Г..

В обстоятелствената част на заповедта е посочено, че жалбоподателят, е предоставил товарния автомобил да бъде управляван от неправоспособен водач, за което на водача е съставен АУАН. Няма данни на Г. да е съставен АУАН за това, че е нарушил разпоредбата на чл.102,т.1 от ЗДвП, като собственик, който допуска или предоставя управлението на МПС на лице, което не притежава съответното свидетелство за управление. Няма приложено НП. По делото е представен АУАН съставен на лицето Р. за нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка се доказва от събраните писмени доказателства.

С разпоредбата на чл.172,ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със заповед № 81213-1524/09.12.2016г., на министъра на вътрешните работи,са определени структурите, които могат да издават актове по ЗДвП. Със Заповед №368з-1960/18.11.21 година, директорът на ОДМВР – Видин е оправомощил лицата, компетентни да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки, между които и младши автоконтрольор на РУ, поради което съдът приема, че оспорената заповед за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган.

Наложената принудителна административна мярка е законосъобразна, заповедта е издадена при спазване на закона.

В конкретния случай, ПАМ е наложена на основание чл.171,т.2а, буква „а“ от ЗДвП, поради това, че жалбоподателя е собственик на товарния автомобил и е предоставил управлението на МПС с рег. № ВН 9323 АА на Люсиен Р., който е неправоспособен водач.

Разпоредбата на чл.171 от ЗДвП предвижда, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, да се прилагат предвидените в закона принудителни административни мерки, една от които по посочената в заповедта т.2а – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик.

Случаите, в които може да се приложи тази принудителна мярка са изрично изброени и една от хипотезите е тази по буква „а“ : когато собственик управлява МПС без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС, или след като е лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171,т.1 или 4 или по реда на чл.69а от НПК, както и на собственик, чието МПС е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до 1 година.

При издаване на заповедта за налагане на ПАМ са спазени разпоредбите, както на материалния, така и на процесуалния закон. Според разпоредбата на чл.171,т.2а,б.“а“ от ЗДвП се прекратява регистрацията на ППС на собственик, чието МПС е управлявано от лице, което не е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство. В случая предоставянето на управлението на автомобила на лице, което не е правоспособен водач е установено.

Безспорно е, че при издаването на заповедта за прилагане на ПАМ в мотивите е вписано нарушението, което е извършено от жалбоподателя, а именно предоставяне на управлението на л.а. на лице, което не е правоспособен водач, както и че именно жалбоподателят е собственик на автомобила. Доказателства, оборващи приетото от административния орган, не са представени.

Предвид горните мотиви възражението на жалбоподателя относно липсата на фактическа обстановка в заповедта, от която да става ясно какви са фактите и обстоятелствата във връзка с нарушението, което се твърди, че е извършено и въз основа, на които е издадена обжалваната заповед, е неоснователно.

Така както е структурирана обжалваната заповед и посоченото нарушение, описано в заповедта, а именно по чл.102,ал.1,т.1 от ЗДвП, може да се направи извод, че именно за това нарушение е наложена ПАМ. В заповедта е посочен и приложимия закон, в диспозитивната част на заповедта, а и е налице словесно изписване на приложената мярка – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, т.е. налице е конкретизация на приложената ПАМ. Видно от нея е, че са отнети и 2 бр. регистрационни табели на автомобила. Описаното от жалбоподателя нарушение, относно липсата на мотиви за срока, за който е наложена мярката, не е от категорията на съществените и съответно не е довело до нарушаване на правото му на защита, тъй като това е минималният срок.

Нормата на чл.171 от ЗДвП е императивна, като не предоставя на компетентния орган право на преценка, а последният действа изцяло в условията на обвързана компетентност. При реализиране на фактите и обстоятелствата, представляващи основание за прилагане на мярката, същият орган е длъжен да издаде акт, с който да приложи предвидената в ЗДвП ПАМ. Единствено продължителността на срока на мярката се определя от органа в условията на оперативна самостоятелност в рамките на предвидените граници от шест месеца до една година.

В случая посочените в нормата материалноправни предпоставки за прилагане на мярката са били налице, изпълнено е изискването моторното превозно средство да е управлявано от лице, чието свидетелството за управление е отнето. Субективното отношение на собственика на превозното средство не е елемент от фактическия състав.

Нарушението на административнопроцесуалните правила е съществено тогава, когато е повлияло или би могло да повлияе върху крайния извод на административния орган. В случая безспорно е установено нарушението на специалния закон, фактическите констатации на органа не са оборени от жалбоподателя, като последният е реализирал правото си на защита срещу приложената му ПАМ, поради което и не може да се приеме, че при издаването на заповедта са допуснати съществени процесуални нарушения.

Налице е доказаност на основанието за налагане на процесната мярка – „на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, което не е правоспособен водач“. ПАМ е наложена на валидно правно основание -  чл.171,т.2а,б.“а“ от ЗДвП.

Следва да се посочи, че ПАМ като вид държавна принуда не е наказание. Достатъчно основание за налагане на мярката е констатирането на нарушението с Акт за установяване на административно нарушение. Предвид различния вид принуда, ПАМ се разграничава от наказанието, наложено с Наказателно постановление за същото деяние. В тази насока, неоснователно е възражението на жалбоподателя, че органът го е „наказал“.

Съгласно посочената по – горе законова разпоредба ПАМ се налага на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице някое от посочените по горе обстоятелства - вкл. неправоспособно, непритежаващо съответното свидетелство за управление или на което свидетелството за правоуправление е временно отнето по реда на чл.171,т.1 от ЗДвП. Релевантните в случая обстоятелства са лицето, спрямо което е приложена ПАМ, да е собственик на автомобила и спрямо водача на автомобила, който е различно от собственика лице, да са налице някои от визираните в разпоредбата обстоятелства. Други изисквания за прилагане на процесната ПАМ законът не въвежда. Ирелевантно за прилагане на процесната ПАМ е както поведението на собственика - дали същият е предоставил МПС на водача, така и неговото субективно отношение към деянието и дееца - дали управлението на МПС е извършено със знанието или незнанието на собственика или дали същият е знаел, че водачът не притежава съответно свидетелство за управление на МПС или дали същото е отнето. В случая спрямо жалбоподателя е приложената ПАМ, която е форма на административна принуда, различна от административно-наказателната отговорност, и е подчинена на различен правен режим. Принудителната административна мярка, съгласно чл.22 от ЗАНН, се налага с цел да се предотврати или преустанови административно нарушение и на вредните последици от административно нарушение. Или в случая целта на приложената мярка е чрез прекратяване на регистрацията на МПС да бъде преустановено извършването на административното нарушение.

От събраните по делото доказателства се установява, че водачът е бил с отнето СУМПС и е неправоспособен по смисъла на актуалната редакция на чл.150а от ЗДвП, съобразно която, за да управлява МПС следва кумулативно водачът да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл.171,т.1 или 4 или по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.

Знанието, респ. незнанието на собственика съобразно изложеното по-горе, е без правно значение, тъй като отговорността на собственика е обективна и се поражда единствено в резултат на връзката му с вещта, с която е извършено нарушението. Разпоредбата на чл.171,т.2а от ЗДвП, в последното си предложение, не предвижда каквато и да е форма на изпълнително деяние на собственика.

Предвидената мярка е израз на държавната политика за ограничаване и преустановяване управлението на МПС след употреба на алкохол и/или без СУМПС, което е и обществено значима цел, с оглед значителния брой жертви и пострадали при пътнотранспортни произшествия, като постигането на тази цел и интересите, които се защитават посредством налагането на мярката, надхвърлят по значимост частните интереси на собственика на МПС, което следва да се има предвид, с оглед възражението на жалбоподателя спазване на принципа на съразмерност.

Въпросът за съответствието на ПАМ с целта на закона е въпрос на оперативна самостоятелност като тази преценка е на административния орган и не подлежи на съдебен контрол.

Оказва се, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискваната от закона форма, спазени са процесуалните и материалните разпоредби при издаването й, като съответства и на целта на закона, поради което тя е правилна и законосъобразна.

Предвид изхода на делото и на основание чл.143,ал.1 от АПК на административния орган следва да бъдат присъдени и разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100 лева, определени на основание чл.144 от АПК, вр. с чл.78,ал.8 от ГПК вр. с чл.37,ал.1 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за плащането на правната помощ.

Водим от горното и на осн. чл.172,ал.2 от АПК, Административният съд

                                     Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ  жалбата на Л.Р.Г. *** против Заповед за ПАМ № 22-0242-000079/28.08.2022 на младши автоконтрольор към РУ Белоградчик при ОД на МВР Видин, , с която е приложена принудителна административна мярка по чл.171,т.2а,б.”а” от ЗДвП.

Решението не подлежи на обжалване.

СЪДИЯ: