Решение по дело №718/2024 на Административен съд - Пловдив

 

Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно-процесуалния кодекс във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба, предявена от „Колпойнт ню Юръп“ ЕАД с ЕИК *********, представлявано от К. Г. - директор, депозирана чрез адвокат А., против Решение № 216 от 13.02.2024г. на Пловдивския районен съд, постановено по АНД № 3246 по описа на същия съд за 2023г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 16-2300090/05.05.2023г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ [населено място] /ДИТ-Пловдив/, с което на жалбоподателя, за нарушение по чл. 403а, ал. 1 от Кодекса на труда КТ/ е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 1500лв.

Касационният жалбоподател твърди, че съдебният акт на първоинстанционния съд е неправилен и постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излагат се съображения относно липсата на компетентност на органа, издал АУАН и допуснати нарушения в хода на проверката на жалбоподателя, извършена от органите на ДИТ – Пловдив. Намира, че в случая е приложима нормата на чл. 28 от ЗАНН.

Претендира се отмяна на решението на районния съд, респективно отмяната на НП и алтернативно се иска, на основание чл. 415в, ал. 1 от КТ, да се измени същото и да се намали наложеното на жалбоподателя административно наказание. Претендират се разноските по делото и се представя списък на същите.

Ответникът по касационната жалба – Дирекция „Инспекция по труда“-Пловдив, намира касационните оплаквания за неоснователни. Представят се подробни писмени съображения в молба-становище от 29.05.2024г. Претендира се отхвърляне на жалбата и юрисконсултско възнаграждение.

Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура [населено място], дава заключение, че следва да се потвърди решението на първоинстанционния съд.

Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

Съгласно чл.63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХII от АПК. Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Настоящата съдебна инстанция намира, че разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

Районният съд е установил, че при извършена на 07.02.2023г., в стопанисван от дружеството жалбоподател обект в [населено място], [улица], служители на ДИТ - Пловдив установили, че работодателят не държи на разположение на контролните органи документи, свързани с разпределението на работното време и организацията на работа: поименни графици за работа за период, за който е установено сумарно изчисляване на работното време. При проверката в обекта се намирала М. Ш. - младши специалист заплащане и администриране, а М. М. - младши мениджър заплащане и администриране, изпълнявала задълженията си дистанционно - от вкъщи. Последната разполагала с достъп до пълните поименни графици за работа на предприятието, като графиците за работа се изготвяли единствено в електронна форма и всеки служител имал достъп само до собствения си график. По време на проверката от Ш. били изискани, различни документи, сред които и поименните графици за работа за период, за който било установено сумирано изчисляване на работното време, а именно за установеното в правилника за вътрешния трудов ред сумирано изчисляване на работното време с период на изчисляване 1 месец. Ш. не предоставила изисканите графици, като изложила причина, че същите се изготвят единствено в електронна форма, до която тя нямала достъп. Такъв достъп, според твърдението на Ш., имала единствено М., която в същия ден не била в обекта. В хода на проверката служител на ДИТ - В. Б., ст. юрисконсулт забелязал, че на служебния компютър на един от работниците бил отворен личният му график, но не успял да го разгледа подробно, тъй като работникът го затворил. Във връзка с липсата в обекта на поисканите графици Ш. осъществила телефонна връзка между М. и Б., като на последния било обяснено, че поименни работни графици не се съхраняват, а са налични само в електронен вид и към момента на проверката в обекта няма лице с оторизиран достъп до графиците. В деня на проверката била съставена призовка за явяването на 13.02.2023 г. пред ДИТ на представител на дружеството и представянето на описаните в съдържанието й документи.

За резултатите от извършената проверка на 07.02.2023г., в присъствието на представители на дружеството жалбоподател е съставен протокол № ПР2304679 от 23.03.2023г. и са дадени задължителни предписания с крайна дата за изпълнение, в т.ч. и по отношение съхранението в обекта на поименни графици за работа. На 27.03.2023 г. до ДИТ - [населено място] по електронна поща било изпратено уведомително писмо изх. № 36109 за изпълнение на указания от протокола за проверката ведно с 4 броя заверени копия на заповеди. В хода на проверката били представени отделни графици за работа на няколко служители, на пълен график за работа на всички работещи в обекта не бил предоставен.

Въз основа на резултатите от проверката, в присъствието на пълномощник на дружеството е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 16-2300090/23.03.2023 г. и връчен на упълномощеното лице. Срещу акта е подадено възражение от страна на дружеството. Въз основа на АУАН, е издадено оспорваното пред районния съд НП № 16-2300090/05.05.2023г., с което на „Колпойнт ню Юръп“ АД била наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв. за нарушение на чл. 403а, ал. 1 от КТ на основание чл. 414, ал. 1 от КТ.

Районният съд установил горното след анализ на приетите по АНД писмени и гласни доказателства-показанията на свидетелите В. Б. и М. Ш.. Прието е в мотивите на оспорваното решение, че правилно и в съответствие със закона е ангажирана отговорността на дружеството, тъй като са налице всички съставомерни признаци от обективна и субективна страна, че същото е осъществило нарушение по чл. 403а, ал. 1 от КТ. Според ПРС безспорно е доказано извършеното нарушение, като при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати нарушения на изискванията на ЗАНН. Прието е също, че правилно административнонаказващият орган е приложил съответната санкция, като определеният размер на 1500 лева, минимално предвиденият от законодателя, съответства на обществената опасност на нарушението.

Фактическата обстановка е установена на базата на правилен анализ на приетите по делото доказателства. Изводите на ПРС са правилни и законосъобразни и са съобразени с доказателствата по делото.

Безспорно по делото е установено, че в деня на проверката не са били налични в обекта на работодателя документи, свързани с разпределението и организацията на работа, при положение че в правилника за вътрешния трудов ред на дружеството е установено сумирано изчисляване на работното време с период на отчитане – 1 месец.

В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да доведат до нарушаване правото на защита на жалбоподателя и да налагат извод за отмяна на атакуваното наказателно постановление. В тази връзка е неоснователно възражението в касационната жалба за липса на компетентност на органа, съставил АУАН и НП. Компетентността на длъжностното лице съставило АУАН, произтича от разписаното в Устройствения правилник на ДИТ – чл. 21, ал. 2 и е във връзка с чл. 416, ал. 1 от КТ. По отношение на органа издал процесното НП също се установява, че същият е разполагал с правомощия да издава и подписва наказателни постановления по актове за установяване на административни нарушения, издадени от длъжностни лица от съответната ДИТ. В тази връзка по административнонаказателната преписка е налична Заповед № З-0864/17.10.2022г., издадена от изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда“.

Спазени са изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, ясно е описано нарушението и обстоятелствата, при които е допуснато, освен това мотивите на НП препращат и към протокола за извършена проверка от 07.02.2023г. При това положение се налага изводът, че санкционираното лице е разбрало точно какво нарушение му се вменява и е можело да организира своята защита. В този смисъл са неоснователни доводите в жалбата за неправилно посочения в мотивите на оспорваното решение „график за работа на работниците в обекта“. Ясна е констатацията на АНО за какво точно е санкционирано лицето и обстоятелство, че в НП се сочи „график“ не всява съмнение по отношение на установеното непредставяне на достъп до поименни графици за работа за периода, за който е установено сумарно изчисляване на работното време, така както е разписано в нормата на чл. 403а, ал. 1 от КТ.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, описаната в съставения АУАН и в издаденото въз основа на него НП фактическа обстановка, се явява доказана, като установените факти по несъмнен начин сочат на неизпълнено от работодателя задължение по чл. 403а, ал. 1 от КТ. В действителност на контролните органи към датата на извършената на жалбоподателя проверка не са предоставени посочените в нормата на чл. 403, ал. 1 от КТ документи, което по никакъв начин не се опровергава от събраните по делото доказателства.

Наложената санкция е в минималния й размер, тъй като съгласно чл.415, ал.1 от КТ който не изпълни задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000 лв. Случаят не може да се приеме като маловажен, което да обоснове приложното поле на чл.28 ЗАНН. Както следва от ТР № 3/10.05.2011 г. на ВАС по тълк. д. № 7/2010 г., разпоредбата на чл. 415в КТ представлява привилегирован състав, който изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 ЗАНН.

С оглед на гореизложеното съдебният акт на Пловдивския районен съд е правилен и законосъобразен и следва да бъде оставен в сила.

Предвид изхода на спора искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. На основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от НЗПП, на ответника следва да се присъди възнаграждение за юрисконсулт в размер на 80 лева, платимо от касационния жалбоподател.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пловдив, ХХІІ състав

 

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ в сила Решение № 216 от 13.02.2024г. на Пловдивския районен съд, постановено по АНД №3246 по описа на същия съд за 2023г.

ОСЪЖДА „КОЛПОЙНТ НЮ ЮРЪП“ ЕАД, с ЕИК *********, представлявано от директора К. Г., да заплати в полза на Главна инспекция по труда сумата в размер на 80 лв. /осемдесет лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.