Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 07.10.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав в открито заседание на десети
май две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия: неВЕНА ЧЕУЗ
при участието
на секретаря Радослава Манолова разгледа докладваното от съдия Чеуз гражданско дело № 4 550/2015 г. и за да
се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл. 42 б. „б“ от ЗН, съединен при условията на евентуалност с иск с правно
основание чл. 43 ал.1 б“а“ от ЗН, и иск по чл. 108 от ЗС.
В исковата молба
на Ц.Т.Б., починала в хода на съдебното производство и
заместена на основание чл. 227 от ГПК от наследницата й по закон Д.С.З., се
твърди, че е единствен наследник на сина си М.С.Д., починал на 21.02.2015 г.
Твърди се, че приживе синът й притежавал недвижим имот, представляващ ап. 12, находящ се на трети етаж в жилищната сграда на ул. „********в
гр. София, състоящ се от дневна, спалня, кухня и санитарно помещение, със
застроена площ, включително балкони от 65,48 кв.м., при съседи на апартамента:
ап.11, коридор, улица и ап.9, заедно с мазе 16, с полезна площ от 9,76 кв.м.,
при съседи на мазето: сервизно помещение, коридор, абонатна станция, улица,
мазе 14, и мазе 15, заедно със съответните идеални части от общите части на
сграда и от правото на строеж върху мястото, в което е построена сградата.
Твърди се, че два дни след смъртта на М.Д., ответницата М.М.Б.
поискала от нотариус С. *** действие – РС – Русе да бъде обявено саморъчно
завещание, което било депозирано при него и съставено на 03.10.2014 г.
Завещанието било обявено същия ден респ. на 25.02.2015 г. било вписано по
партидата на имота от ответницата.
В исковата молба се твърди, че завещанието не е написано и подписано от сочения завещател, поради което
е нищожно. Изложени са твърдения, че към датата, на която се твърди да е
съставено, М.Д. се е намирал в тежко състояние в болнично заведение, поради
което от ментална страна не е бил в състояние да разбира свойството и
значението на актовете, които извършва респ. да ръководи действията си, а от
физиологична страна не е бил в състояние изобщо да пише, за да е съставил
какъвто и да е ръкописен текст.
Поради което са изложени твърдения, че ищцата е собственик на спорния по
делото имот като е мотивиран правен интерес от предявяване на исковете и иска
от съда да се прогласи нищожността на завещанието от 03.10.2014 г. на основание
чл. 42 б. „б“ от ЗН, при условията на евентуалност да се унищожи на основание
чл. 43 ал.1 б.“а“ от ЗН, да бъде призната за собственик на процесния
имот като ответницата бъде осъдена да й предаде неговото владение. Претендират
се сторените по делото съдебни разноски. Депозирани са и писмени бележки.
Ответницата М.М.Б., оспорва исковете в писмен
отговор в срока по чл. 131 от ГПК, в който са наведени подробни възражения, които
се поддържат в хода на производството. Претендира разноски. Депозира писмени
бележки.
Исковете се поддържат в открито съдебно заседание от адв.
Т..
Възраженията на ответницата се поддържат от адв. Ц.
и адв. Б..
Съдът,
след като обсъди доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и на основание чл.
235 ал.2 и ал.3 от
ГПК, прие за установено следното от фактическа страна:
По делото е представено удостоверение за наследници изх. № 0233/25.02.2015
г. на СО – район „Изгрев“, от което се
установява, че М.С.Д. е починал на 21.02.2015 г. и за свой наследник по закон е
оставил Ц.Т.Б., негова майка.
По делото е представено саморъчно завещание от 03.10.2014г., обявено на 23.02.2015
г. и вписано под рег. № 2314 на нотариус С. *** действие – РС- Русе. От
съдържанието на същото е видно, че М.С.Д. е завещал на М.М.Б.
къщата си в гр. Две Могили, заедно с дворното място и двустайния си апартамент
12 на ул. „********в гр. София.
Представен е нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по
давност № 5, дело 5/2006 г. на нотариус Е. Е. с рег. № 367 от регистъра на НК и
район на действие – СРС. От съдържанието на същия се установява, че М.С.Д. е
признат за собственик на ап. 12, находящ се на трети
етаж в жилищната сграда на ул. „********в гр. София, състоящ се от дневна,
спалня, кухня и санитарно помещение, със застроена площ, включително балкони от
65,48 кв.м., при съседи на апартамента: ап.11, коридор, улица и ап.9, заедно с
мазе 16, с полезна площ от 9,76 кв.м., при съседи на мазето: сервизно
помещение, коридор, абонатна станция, улица, мазе 14, и мазе 15, заедно със
съответните идеални части от общите части на сграда и от правото на строеж
върху мястото, в което е построена сградата.
Представени по делото са множество медицински документи, касаещи
здравословното състояние на М.С.Д..
По делото е допусната и изслушана съдебно почеркова
експертиза, изготвена от вещото лице Д.К.В.. В заключението на същата е обективиран извод, съгласно който вещото лице допуска, че
ръкописният текст в завещание от 03.10.2014 г. не е изпълнен от М.С.Д.. Обективиран е и извод, че подписът под същото завещание не
е положен от М.С.Д..
Допусната по делото е и допълнителна съдебно почеркова
експертиза, изготвена от същото вещо лице Д.В. и въз основа на допълнителен
сравнителен материал. В екпертизата си вещото лице е обективирал извод, че ръкописният текст и подписът в
завещанието от 03.10.2014 г. са изпълнени от М.С.Д..
По делото е допусната и изслушана тройна съдебно почеркова
експертиза, изготвена от вещите лица д-р С.Г.Б., Ж.А.П. и С.П.А.. В
заключението си вещите лица са обосновали извод, че завещанието е написано и
подписано от М.С.Д..
По делото е изслушана съдебно медицинска екпертиза,
изготвена от вещото лице д-р Б.М.С., специалист нервни болести. В заключението
си същата е обективирала извод, че на 03.10.2014 г. М.Д.
е бил в увредено здраве, обусловено от обостреното
хронично, бързо прогресиращо животозастрашаващо
състояние, с пореден рецидив на кървящи варици на
хранопровода и стомаха, довели до прогресираща анемия и хемодинамичен
срив /т.е. спад на артериалното налягане/ и нарушена сърдечна функция с оглед
данните от ЕКГ. Посочено е, че това неизбежно води до редукция на мозъчния кръвоток с дифузна мозъчна хипоксия и исхемия с клинични
изяви от отпадналост, сънливост, разсеяност и трудна концентрация, промени в
поведението с апатия, безинициативност. Посочено е,
че общото изтощение на организма се поддържало от лечебно-диагностични
процедури, проведени в спешен порядък. Вещото лице е посочило, че в този
критичен за живота период, М.Д. е бил изключително ангажиран с
лечебно-диагностични процедури, което определя психо-физическата
и функционална невъзможност сам да изготви и да участва в подписването на
документи т.е. той не е би могъл да ръководи действията си и да разбира смисъла
и значението на актовете, които подписва.
Допусната и изслушана е и СМЕ, изготвена от вещото лице д-р В.М.М., неврохирург. Вещото лице е посочило в заключението си,
че от наличната медицинска документация и събраните по делото свидетелски
показания може да се направи извод, че на 03.10.2014 г. М.Д. не е бил в
състояние и не е имал време да ръководи действията си и да изготви процесното завещание, защото от една страна е бил в тежко
соматично състояние, а от друга че горните крайници са му били фиксирани и са
му провеждани непрекъснато кръвни и инвазивни изследвания и инфузионно
лечение. Посочено в заключението е, че чернодробното му заболяване се е
утежнило от съществуващото увреждане на централната нервна система – преживян
менингоенцефалит с долна парапареза.
По делото е изслушана съдебно-психиатрична експертиза, изготвена от вещото
лице д-р Е.Т. С.Т.. В заключението си вещото лице е посочило, че М.С.Д. към
03.10.2014 г. е бил в тежко соматопсихично състояние,
вследствие на получен кръвоизлив от варици като
усложнение от декомпенсирана чернодробна цироза.
Посочено е, че се е намирал в животозастрашаващо
състояние, наложило прилагането на животоспасяващи медицински мероприятия.
Вещото лице е обосновало извод, че информацията, съдържаща се в делото дава
основание, че към този момент той е бил в степенно/количествено/ нарушение в
съзнанието, при което не е могъл правилно да възприема и осмисля реалността, а
също и да реагира на промените в нея. Посочено е, че това качествено
разстройство на съзнанието поради тежкото му здравословно състояние е довело до
това, че към процесната дата не е могъл да ръководи
действията си и да разбира смисъла и значението на актовете, които извършва.
Допусната и изслушана по делото е и тройна съдебно психиатрична експертиза,
изготвена от вещите лица доц. Д-р В.Т.В., д-р В.С. и д-р В.П.. В заключението
си вещите лица са посочили, че не могат да дадат еднозначно мнение относно
психическото състояние на М.Д. към момента на съставяне на завещанието като са
посочили, че ако бъдат кредитирани аргументите, описани като „нарушени годности“ в заключението, то следва да се приеме, че същият
не е бил в състояние да ръководи действията си и да разбира смисъла и
значението на актовете, които извършва. Вещите лица са посочили, че ако бъдат
кредитирани аргументите, описани в раздел „налични годности“
при написване и подписване на завещанието М.Д. е могъл да ръководи действията
си и да разбира смисъла и значението на актовете, които извършва. Тези вещи
лица и по повод допусната допълнителна тройна СПЕ от състава на съда са
изготвили и допълнително заключение, съгласно което към момента на изготвяне на
процесното завещание М.Д. не е страдал от
„слабоумие“, което да го лишава от способността „да действа разумно“ и „да се
разпорежда със своето имущество за след смъртта си чрез завещание“ т.е. по
същото време той е могъл „да ръководи действията си и да разбира смисъла и
значението на актовете, които извършва“. Посочено в това заключение е и обстоятелството,
че никъде не са отразени данни да е бил неадекватен и дезориентиран и да не е
имал съзнание за собственото си здравословно състояние.
В съдебно заседание на 27.02.2017 г. са събрани гласни доказателства чрез
разпит на свидетеля В.Н.В.. В съдебно заседание от 03.07.2017 г. са събрани
гласни доказателства чрез разпит на свидетелите П.С.Д.-Н., В.Ц.С., К.Л.Г.. В
съдебно заседание от 30.04.2018 г. са събрани гласни доказателства чрез разпит
на свидетеля С.М.В..
По делото са приложени и множество
други писмени доказателства, които настоящият съдебен състав намира за неотносими към предмета на доказване за исковете, с които е
сезиран, поради което намира за безпредметно тяхното обсъждане.
При така установените обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:
Не
се спори по делото, а това се установява и от ангажираните по делото писмени
доказателства, че първоначалната ищца е единствен наследник по закон на М.С.Д..
Не
е част от предмета на спора, че приживе наследодателят е притежавал недвижимо
имущество, съставляващо процесния по делото
апартамент. Това обстоятелство се потвърждава и от ангажираните от страните
писмени доказателства.
Не
е спорно и обстоятелството, че е съставено завещателно
разпореждане на 03.10.2014 г., съгласно което наследодателят на първоначалната
ищца се е разпоредил с притежаваното от него имущество в полза на ответника,
включващо процесния апартамент и къща в гр. Две
Могили. По отношение на завещанието е заявено оспорване от страна на ищцовата страна с твърдения за неговата нищожност. За да
породи действие такова завещателно разпореждане
следва да бъдат спазени изискванията на чл. 25 ал.1 от ЗН т.е. трябва да бъде
изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата,
когато е съставено и да е подписано от него. Завещание, което не е съобразено с
някое от тези три задължителни изисквания, е нищожно по арг.
на чл. 42, б. „б“ ЗН. С оглед приетите
по делото съдебно графически експертизи /първоначална, допълнителна и тройна/ и
изводите на вещите лица, че ръкописният текст и подписа в завещанието са
положени от лицето, сочено за негов автор респ. в текста
на същото се съдържа дата на неговото съставяне, а подписът е изпълнен след завещателното разпореждане настоящият съдебен състав
намира, че завещанието, предмет на настоящия спор не е нищожно, доколкото покрива
кумулативните изисквания на разпоредбата на чл. 25 ал.1 от ЗН.
Предвид
което искът за прогласяване нищожността на завещателното
разпореждане като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
Поради
сбъдване на вътрешното процесуално условие, настоящият съдебен състав следва да
разгледа евентуалния иск за унищожаване на завещанието на основание чл. 43 ал.1
б“а“ от ЗН. Разпоредбата
установява унищожаемост на завещателен
акт, когато същият е направен от лице, което по време
на съставянето му не е било
способно да завещава. Разпоредбата на чл. 13 от ЗН
установява кумулативните предпоставки, обуславящи способността на правен субект
да се разпорежда със своето имущество. По арг. на
противното следва да се приеме, че неспособни да завещават са ненавършилите 18
години, поставените под пълно запрещение и неспособните да действат разумно. В
настоящия случай, лесно установимо е, че към датата
на съставяне на процесния завещателен
акт, завещателят е пълнолетно физическо лице. Няма данни по делото, същият да е
бил поставен под пълно запрещение, а и липсват наведени твърдения от страните в
този смисъл.
Спорът между тях е концентриран досежно
обстоятелството дали същият е бил в състояние респ. имал е способност да
действа разумно. Константна е съдебната практика, че неспособни да действат
разумно са и лицата, които без да са поставени под запрещение са в състояние на
невъзможност да разсъждават нормално, липсва им здрав разум, не могат да
ръководят и разбират постъпките си. Причините за това състояние могат да бъдат
от различен характер - слабоумие, душевна болест или причина от друго естество,
стига същите като пряко следствие да са лишили физическото лице от способност
да действа разумно. Ирелевантна е продължителността на
това състояние. Правнорелевантният момент относно
преценката за способността за разумно действие е времето на извършване на завещателното разпореждане / в този смисъл решение
141/28.02.2003 г. по гр.д. 675/2002 г. на Второ ГО на ВКС, решение
83/23.02.2004 г. по гр.д. 288/2003 г. на Второ ГО на ВКС, решение
187/31.12.2019 г. по гр.д. 1164/2019 г. на Първо ГО на ВКС и др./.
Видно от ангажираните по делото писмени и гласни доказателства на
сочената дата на съставяне на завещанието /03.10.2014 г./, завещателят е бил
приведен в болнично заведение в увредено общо състояние от екип на „Спешна
помощ“. Вещите лица от допуснатите СМЕ /невролог и неврохирург/ определят
състоянието му като тежко
соматопсихично и животозастрашаващо,
налагащо предприемане на медицински интервенции в спешен порядък /гастроскопия/, насочени към увладяване
на тежкия кръвоизлив у завещателя. Същите са и били извършени с оглед и
показанията на свидетелката В.В., лекуващ лекар на
завещателя в болничното заведение /стр.327 и сл., том първи в делото/, които
съдът в решаващия му състав кредитира като лични впечатления на очевидец. Видно
от тези изслушани по делото експертизи, състоянието на завещателя е с оглед на
тежка здравословна увреда, изразяваща се в пореден
рецидив на кървящи варици на хранопровода и стомаха,
които на свой ред са причинили прогресираща анемия, хемодинамичен
срив, нарушена сърдечна функция и редукция на мозъчния кръвоток.
Вещите лица са посочили и конкретните клинични изяви на това състояние на
лицето, изразяващи се в отпадналост, сънливост, разсеяност, апатия, безиинициативност, трудна концентрация. Показанията на
свидетелката В. са идентични, същата описва състоянието му като шоково, „с
пълен стомах кръв“, с хипоглекимични кризи и колапсни състояния от 30 до 40 минути.
Клинична
изява на моментното здравословно състояние на М.Д. е констатирана и от вещите
лица по тройната съдебна графическа експертиза, които са констатирали наличие
на силни смущения в писмено двигателния апарат по време на изпълнение на
ръкописния текст и подписа в завещанието, като проява на временно и силно
разстройство на психо-физиологичното здравословно
състояние на М.Д. респ. наличие на признаци, характерни при писане под диктовка
/стр. 754 в делото/.
Вещото
лице по първоначалната СПЕ, от своя страна и въз основа на упоменатите клинични
изяви у завещателя респ. наличните здравословни увреди при него е обективирала извод
за наличие на
степенно/количествено/ нарушение в съзнанието, при което не е могъл
правилно да възприема и осмисля реалността, а също и да реагира на промените в
нея. Този извод на вещото лице се потвърждава отново от показанията на
свидетелката В.. Идентични са и показанията на свидетелката П.Д./лекар,
невролог/ в съдебно заседание от 03.07.2017 г., която дава сведения за проведен
разговор със завещателя на 06.10.2014 г., в който същият е заявил, че му се
губят моменти от инфузиите „соматостатин“,
не може да прецени какво точно му се е случило, кога му е спряло кървенето и
кога се е подобрил.
От
своя страна, обсъждайки коментираните по-горе в съдебното решение, събрани по
делото доказателства, вещите лица от тройната съдебно психиатрична експертиза
са именували същите като „нарушени годности“ и са обективирали извод, че ако същите бъдат кредитирани следва
да се приеме, че М.Д. не е бил в състояние да ръководи действията си и да
разбира смисъла и значението на постъпките си. Липсва основание за настоящия
съдебен състав да откаже да кредитира тези доказателства, доколкото същите
касаят показания на очевидци с призната лекарска компетентност, досежно свидетелските показания респ. касаят експертни
изводи, изготвени на база медицинска документация, съставена от трети
неучастващи в спора правни субекти. Изводът на тройната СПЕ на база доказателствата
по делото, определени като „налични годности“ не може
да се възприеме от състава на съда, доколкото същите доказателства по
естеството си съставляват свидетелски показания, касаещи предхождащ респ.
следващ период от време спрямо момента на съставяне на завещателния
акт, който както беше посочено в съдебното решение е правнозначим
при извършване на преценка състоянието на завещателя. Единственият медицински
документ, посочен от вещите лица като установяващ „налична годност“ е епикриза на МБАЛ Русе, определена от експертите като
оскъдна откъм информация.
Настоящият
съдебен състав не кредитира и допълнителното заключение на тройната СПЕ,
доколкото обоснованите изводи в същото са изградени въз основа на изолирани
медицински документи без да се държи сметка на останалия доказателствен
материал. Конкретно, въз основа на същия медицински документ /епикризата от МБАЛ Русе/, определена в предходното
заключение от самите вещи лица като такъв, носещ оскъдна информация респ. въз
основа на история на заболяването и рапортна тетрадка
на медицинските сестри, в която не било отбелязано „степенно помрачение на
съзнанието“. По естеството си тези два документа също съдържат оскъдни
записвания досежно деня на съставяне на завещанието,
заключаващи липсата на посочени нови оплаквания. Изводът за липса на състояние,
изразяващо се в „степенно помрачение на съзнанието“ е обосновано само с оглед
липсата на конкретно записване в този смисъл в тази медицинска документация и
без извършена конкретна преценка на обективното състояние на лицето, въз основа
на всички медицински данни по делото, което не може да бъде споделено от
състава на съда. Изводът за „адекватност“ на завещателя отново е обоснован въз
основа на запис от епикризата без да се държи сметка
/на база съвкупен анализ на доказателствата по делото/ дали се касае за
обикновена ориентираност за време и място или за способност за вземане на
разумни и обмислени решения.
В
обобщение на горните съображения и преценка на ангажираните доказателства по
делото, настоящият съдебен състав мотивира извод, че към датата на съставяне на
процесното завещание, завещателят поради критичното
си животозастрашаващо състояние е бил поставен в
невъзможност да разсъждава нормално и ръководи адекватно постъпките си, което
като пряка последица мотивира у съда извод за основателност на така заявения
иск.
Заявеният
иск по реда на чл. 108 от ЗС съдържа в предметния си обхват и установителен иск за собственост, който предполага даване
на разрешение по един спор, при който всяка от страните предявява правата си
върху имота с оглед определяне на това кой е неговият собственик. С оглед изложените
от съда съображения за унищожаем завещателен
акт, легитимиращ ответницата като собственик на спорния имот респ. липсата на
други права у същата, които да са противопоставими на
ищцата, настоящият съдебен състав намира, че първоначалната ищца се легитимира
като собственик на имота на основание наследствено правоприемство.
С оглед факта на смъртта й във фазата на съдебно производство по делото имотът
е преминал в патримониума на нейния наследник по
закон – конституираната по реда на чл. 227 от ГПК ищца, поради което настоящият
съдебен състав намира за безпредметно да обсъжда валидността на представения
договор по реда на чл. 212 от ЗЗД, тъй като същия е без правно значение за
спора. Обстоятелството, че ответницата е във владение на имота се установява от
представеното по делото удостоверение, установяващо, че това е нейният
постоянен адрес респ. приложен договор за наем, установяващ, че същата е отдала
имота под наем на трето за спора лице /свидетелката Статева/.
Предвид
което и този иск като основателен следва да бъде уважен.
При
този изход на спора на ищцата се следват разноски на основание чл. 78 ал.1 от ГПК в размер на 4 763, 90 лв., припадащата се част от разноските, посочени
в списъка по чл. 80 от ГПК, съобразно уважената част от исковете. На основание
чл. 78 ал.3 от ГПК на ответницата се следва сумата от 600 лв. / депозит за
графическа експертиза и припадащата се част от адвокатското възнаграждение,
посочено в чл. 80 от ГПК.
Водим от горното
Софийски градски съд, I – 19 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ заявения иск на Д.С.З., ЕГН **********,***
– адв. Б.Т., конституирана на основание чл. 227 от ГПК на мястото на починалата в хода на производството Ц.Т.Б. с правно основание чл. 42 б.“б“ от ЗН срещу М.М.Б., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – АД“Ц. и П.“
за прогласяване нищожността на саморъчно завещание на М.С.Д., съставено на 03.10.2014
г. в гр. Русе, в полза на М.М.Б., ЕГН **********,
обявено на 23.02.2015 г. и вписано под рег. № 2314 на нотариус С. *** действие
– РС- Русе като неоснователен.
УНИЩОЖАВА по заявения иск на Д.С.З., ЕГН **********,*** – адв. Б.Т., конституирана на основание чл. 227 от ГПК на
мястото на починалата в хода на производството Ц.Т.Б. с правно основание чл. 43 ал.1 б“а“ от ЗН срещу М.М.Б., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – АД“Ц. и П.“ саморъчно
завещание на М.С.Д., съставено на 03.10.2014 г. в гр. Русе, в полза на М.М.Б., ЕГН **********, обявено на 23.02.2015 г. и вписано
под рег. № 2314 на нотариус С. *** действие – РС- Русе.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск на Д.С.З., ЕГН **********,*** – адв.
Б.Т., конституирана на основание чл. 227 от ГПК на мястото на починалата в хода
на производството Ц.Т.Б. срещу М.М.Б., ЕГН **********,
със съдебен адрес: *** – АД“Ц. и П.“, че Д.С.З. е собственик на ап. 12, находящ се на трети етаж в жилищната сграда на ул. „********в
гр. София, състоящ се от дневна, спалня, кухня и санитарно помещение, със
застроена площ, включително балкони от 65,48 кв.м., при съседи на апартамента:
ап.11, коридор, улица и ап.*, заедно с мазе 16, с полезна площ от 9,76 кв.м.,
при съседи на мазето: сервизно помещение, коридор, абонатна станция, улица,
мазе 14, и мазе 15, заедно със съответните идеални части от общите части на
сграда и от правото на строеж върху мястото, в което е построена сградата на
основание наследствено правоприемство като на
основание чл. 108 от ЗС ОСЪЖДА М.М.Б. да й предаде
владението на описания по-горе имот.
ОСЪЖДА М.М.Б., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** –
АД“Ц. и П.“ да заплати на основание чл. 78 ал.1 от ГПК на Д.С.З., ЕГН **********,*** – адв. Б.Т., конституирана на основание чл. 227 от ГПК на
мястото на починалата в хода на производството Ц.Т.Б. сумата от 4 763,
90 лв. – разноски.
ОСЪЖДА Д.С.З., ЕГН **********,*** – адв. Б.Т.,
конституирана на основание чл. 227 от ГПК на мястото на починалата в хода на
производството Ц.Т.Б. да заплати на
основание чл. 78 ал.3 от ГПК на М.М.Б., ЕГН **********,
със съдебен адрес: *** – АД“Ц. и П.“ сумата от 600 лв. – съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: