Решение по дело №794/2023 на Районен съд - Девня

Номер на акта: 45
Дата: 21 март 2025 г.
Съдия: Димитър Василев Василев
Дело: 20233120100794
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 август 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 45
гр. Девня, 21.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря АНТОАНЕТА Д. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ Гражданско дело №
20233120100794 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по предявени от П. Д. Ш.,
ЕГН:**********, гр.В., ул. ’’Б.”, 7А и В. А. Ш., ЕГН: **********, гр.В., ул. ’’Б.”, 7А, против
Г. Д. Д., ЕГН:**********, гр.В., ул. ’’П.”, №*, вх.А, ет.*, ап.** и ПИМ МЕНИДЖМЪНТ
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Разград, ж.к.
”Освобождение”, №7, ет.4, ап.13, представлявано от управителя М. И.ов Р., искове с правно
основание чл.124, ал.1 ГПК да бъде установено в отношенията между страните, че ищците
П. Д. Ш., ЕГН:********** и В. А. Ш., ЕГН: **********, гр.В., ул.”Б.”, *А, са собственици
на 1/2 ид. част от процесния имот, находящ се в гр.Варна, на ул. Б*, *,*,*-а, вх. А, етаж *, а
именно: АПАРТАМЕНТ №3, представляващ самостоятелен обект с идентификатор
*****.****.755.9.3 по КК и КР на гр.Варна, одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008г. на
Изпълнителния директор на АГКК, който се намира в сграда с идентификатор
*****.****.755.9 с предназначение: жилищна сграда-многофамилна, разположена в
поземлен имот е идентификатор *****.****.755, предназначение на самостоятелния обект:
жилище, апартамент, брой нива на обекта: едно, със застроена площ от 49.17 кв.метра,
състоящ се от входно антре, дневна-кухня, спалня, баня-тоалет и един балкон, при съседи:
ап.З от вход Б, улица „Б. , стълбище, ап.* и двор, заедно с 1/2 ид. част от прилежащата изба
№*, с площ от 2.78 кв.метра, при граници: паркинг 4, изба №4, коридор и изба №2, както и
на 1/2 ид.част от 2.9907% ид.части от общите части на сградата, равняващи се на 6.52
кв.метра, както и на 1/2 ид.част от 2.730 % ид. части от правото на строеж върху мястото,
върху което е построена сградата, при съседи на самостоятелния обект по схема: на същия
етаж: *****.****.755.9.2, *****.****.755.9.14, под обекта: *****.****.755.9.24,
1
*****.****.755.9.31, *****.****.755.9.25, над обекта: ******.****.755.9.5,
*****.****.755.9.6, която са придобили по давност в режим на СИО, в резултат на
непрекъснато и необезпокоявано владение и своене, упражнявано от тях в периода от
24.10.2010г,. когато имотът е бил дарен по неформален начин от биологичната майка на П.
Ш. - А. Д.а Т., до момента на подаване на исковата молба, включително и към настоящия
момент, а в условие на евентуалност са я придобили процесната 1/2 ид.част от процесния
апартамент по давност в режим на СИО, в резултат на непрекъснато и необезпокоявано
владение и своене, упражнявано от ищците в периода от 06.08.2014г. до момента на
подаване на исковата молба, включително и към настоящия момент, присъединявайки към
своето владение това на А. Д.а Т., която е владяла имота от 2010 година до 06.08.2014г. и да
бъде установено в отношенията между ищците и ответника Г. Д. Д., че П. Д. Ш.,
ЕГН:********** и В. А. Ш., ЕГН: **********, гр.В., ул.”Б.”, *А са станали собственици на
1/2 ид.част от 1/4 ид.част от дворно място цялото с площ от 300 кв. метра, съставляващо
имот пл.№1144, кв.61 по регулационния план на 25 подрайон, ул.’’Б.” №*-а /преди
обединяване на поземлени имоти пл. №5, 7, 7-а в ПИ с идентификатор *****.****.755,
целият с площ от 544 кв.метра, предишен идентификатор: *****.****.553, *****.****.556,
*****.****.554, номер по предходен план: 1140, 1141, 1144, квартал: 64, парцел XIV, при
съседи на имота по скица: *****.****.555,*****.****.557, *****.****.559, *****.****.563,
*****.****.551, *****.*****.550, *****.****.552, която са придобили по давност в режим на
СИО, в резултат на непрекъснато и необезпокоявано владение и своене, упражнявано от тях
в периода от 24.10.2010г., когато имотът е бил дарен по неформален начин от биологичната
майка на П. Ш. - А. Д.а Т., до момента на подаване на исковата молба, включително и към
настоящия момент, а в условие на евентуалност са станали собственици на 1/2 ид.част от 1/4
ид.част от дворно място цялото с площ от 300 кв.метра, която са придобили по давност в
режим на СИО в резултат на непрекъснато и необезпокоявано владение и своене,
упражнявано от ищците в периода от 06.08.2014г. до момента на подаване на исковата
молба, включително и към настоящия момент, присъединявайки към своето владение това
на А. Д.а Т., която е владяла имота от 2010 година до 06.08.2014г.
Ищците твърдят, че са собственици на недвижим имот, находящ се в гр. В., на
ул.”Б.”, *,*,*-а, вх.А, етаж *, а именно: АПАРТАМЕНТ №3, представляващ самостоятелен
обект с идентификатор *****.****.755.9.3 по КК и КР на гр.Варна, одобрени със Заповед
РД-18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, който се намира в сграда с
идентификатор *****.****.755.9, с предназначение: жилищна сграда-многофамилна,
разположена в поземлен имот с идентификатор ******.****3.755,предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: едно, със застроена площ
от 49.17 кв.метра, състоящ се от входно антре, дневна-кухня, спалня, баня-тоалет и един
балкон, при съседи: ап.З от вход Б, улица „Б.”, стълбище, ап.. и двор, заедно с прилежащата
изба №*, с площ от 2.78 кв.метра, при граници: паркинг 4, изба №4, коридор и изба №2,
както и 2.9907% ид.части от общите части на сградата, равняващи се на 6.52 кв.метра, както
и 2.730 % ид.части от правото на строеж върху мястото, върху което е построена сградата,
2
при съседи на самостоятелния обект по схема: на същия етаж: 10135.2553.755.9.2,
*****.****.755.9.14, под обекта: *****.****.755.9.24, *****.****.755.9.31,
*****.****.755.9.25, над обекта: *****.****.755.9.5, ******.****.755.9.6, както и на 1/4
ид.част от дворно място цялото с площ от 300 кв.метра, съставляващо имот пл.№1144, кв.61
по регулационния план на 25 подрайон, ул.”Б.” №*-а /преди обединяване на поземлени
имоти пл.№5, 7, 7-а в ПИ с идентификатор ******.****.755, целият с площ от 544 кв.метра,
предишен идентификатор: *****.****.553, *****.****.556, *****.****.554, номер по
предходен план: 1140, 1141, 1144, квартал: 64, парцел XIV, при съседи на имота по скица:
*****.****.555, *****.****.557, *****.****.559, *****.****.563, *****.****.551,
*****.****.550, ******.****.552, който са придобили по давност, в резултат на
непрекъснато владение, считано от 24.10.2010г., когато имотът е бил дарен по неформален
начин от биологичната майка на ищеца П. Ш. - А. Д.а Т., до настоящия момент. От
24.10.2010г. А. Д.а Т. винаги е твърдяла пред трети лица, че процесният имот е на ищците.
П. Ш. не е притеснявал майка си А. Д.а Т. за формалното прехвърляне на имота по
нотариален ред от чисто морална гледна точка и предвид възрастта й, тъй като е искал, тя да
живее спокойно. От момента на неформалното дарение на имота до настоящия момент
ищците владеят имота, като владението им е явно и необезпокоявано от който и да е било. В
периода от 24.10.2010г. до смъртта на А. Д.а Т. - 05.08.2014г., в имота е живяла и А. Д.а Т.,
която е владяла имота в полза на ищците. От представеното удостоверение за раждане на П.
Ш. е видно, че неговите родители са Е. Д.а Ш. и Д. Т. Ш., а от представеното удостоверение
за наследници на А. Д.а Т. се установява, че нейни наследници по закон са сестра й Т. Д.а
Д.а, която след смъртта си е оставила само един наследник - сина си Г. Д. Д. и П. Ш.. От
представения акт за раждане №827/20.10.1952г. се установява, че А. Д.а Т. е биологичната
майка на ищеца П. Ш. и той е нейн син, като при раждането си е бил записан с имената П.
А. Д.. От акт за раждане №2290 се установява, че с определение по ч. гр. д. №748/1959г. на
РС Варна е допуснато пълно осиновяване на П. Ш. от Е. Д.а Ш. и Д. Т. Ш. / негови баба и
дядо /, като след осиновяването е с имена П. Д. Ш.. Неговите баба и дядо са го осиновили, за
да не носи презимето А., защото към момента на раждането му А. Д.а Т. не е било омъжена
и бащата е неизвестен. Т. Д.а е леля на П. Ш., а. Г. Д. е негов първи братовчед. Всъщност П.
Ш. е бил отгледан от своята майка — А. Д.а, той винаги се е обръщал към нея с „майко”,
съответно - към Е. Д.а Ш. и Д. Т. Ш. - с „бабо и дядо , към Т. Д.а — с „лельо”, а към
ответника Г. Д. — по име, като негов първи братовчед. Съответно ответникът Г. Д. винаги е
възприемал П. Ш. за свой първи братовчед, а не за свой вуйчо. Дълги години осиновяването
не е било известно на П. Ш.. Във връзка с изложеното, е съвсем обяснимо, защо ответникът
Г. Д. Д. никога не се е интересувал и не е имал претенции към процесния имот, тъй като
винаги го е считал за имот на леля си — А. и на братовчед си — П., като неин син. Ищците
са узнали, че във връзка със задължения на ответника Г. Д. Д., имотът им е възбранен,
образувано е изпълнително дело №**********/2011г. към НАП ТД-Варна и П. Ш. е бил
уведомен за това от съдебен изпълнител, че ако желае, може да закупи половината от имота
по определената оценка на имота. Взискатели по изпълнителното дело са не само НАП, но и
Районен съд — Варна и ОД на МВР-Варна. В хода на изпълнителното дело 1/2 ид.част от
3
процесния имот е бил продаден чрез търг на публична продан на ПИМ МЕНИДЖМЪНТ
ООД, ЕИК *********. Това дружество не е станало собственик на закупения имот, тъй като
същият не е бил собственост на длъжника Г. Д. Д..
В срока за отговор по реда на чл.131 от ответника е постъпил отговор на исковата
молба от ответника ПИМ МЕНИДЖМЪНТ ООД. Излага се, че производството е
недопустимо, „ПИМ МЕНИДЖМЪНТ” ООД е собственик единствено за ½ ид.ч. от
процесния апартамент. Само за тази част има акт за собственост и претендира единствено
нея. „ПИМ Мениджмънт” ООД никога не е оспорвало правото на собственост върху другата
1/2 ид.ч. от Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.2553.755.9.3, като и никога
не е претендирало да е собственик на част от дворно място, цялото с площ от 300 кв.м.,
съставляващо имот с планоснимачен №1144, кв. 61, по регулационния план на 25 подрайон
на гр. В., ул. „Б.” №*-а /преди обединяване на поземлени имоти пл. №5,7,7-1 в ПИ с
идентификатор *****.****.755, целият с площ от 544кв.м. Твърди се, че искът е и
неоснователен. Процесният апартамент е бил собственост на общия наследодател на П. Ш.
и Г. Д. - А. Д.а Т., починала на 05.08.2014г. Безспорно до 05.08.2014г. Анка Тодорова е
живяла и владеела имота, като свой собствен, въз основа на Нотариален акт №67, том
LXXXI, per. №27520, дело №21748 от 24.09.2008г., по описа на Служба по вписвания -
Варна. А. Т. е наследена от Г. Д., който е заместил майка си Т. Д.а, както и от брат си П. Ш..
Така от 2014г. до 14.03.2023г. имотът е владян от П. и Г., а след това и до настоящия момент
от П. и „ПИМ Мениджмънт” ООД. П. Ш. не е оспорвал собствеността на Г. Д., преди
завеждане на настоящото дело. Имотът е деклариран и са заплащани данъци от двамата. По
време на описа, който е извършен по изпълнително дело №**********/2011г., по описа на
ТД на НАП - Варна, офис Варна, именно П. Ш. е отворил апартамента, присъствал е на
описа и е нямал никакви възражения срещу насочване изпълнението срещу идеалната част
на неговия съсобственик. Не е заявил свои права върху вещта по реда на чл. 233, ал.2, т.6
ДОПК. След вписване на постановлението за възлагане, „ПИМ Мениджмънт” ООД връчил
покана на П. Ш. за сключване на договор за доброволна делба, с който да уредят
отношенията си, както и за заплащане на обезщетение по чл. 31 от Закона за собствеността.
Освен това при проведени преговори за доброволна делба, между страните по делото,
ищецът Ш. е заявил, че е съгласен, че притежава 1/2 ид.ч. от имота и няма против да я
продаде на „ПИМ Мениджмънт” ООД, но „адвокатът му не му позволява”. Предвид горното
придобивна давност въобще не е започнала да тече, още по-малко е изтекъл 10-годишен срок
за да бъде придобита собствеността.
В срока за отговор на исковата молба е постъпил отговор от ответника Г. Д. Д..
Заявява, че признава така предявения иск. С П. Ш. са първи братовчеди, а неговата майка Т.
Д.а Д.а и А. Д.а Т. били сестри. Е. Д.а Ш. и Д. Т. Ш. са негови и на П. Ш. баба и
дядо.Същите са осиновили братовчед му П. Ш., но за това не се говорело. Никога обаче П.
не се е обръщал към баба им и дядо им с „майко” и „татко”. Наричал ги „баба и дядо”.
Наричал лелята на Г. А. „майко”. За ответника П. винаги е бил и ще бъде първи братовчед, а
не вуйчо. Никога не го е възприемал за вуйчо. Осиновяването му било само формалност.
4
Продадената 1/2 ид.част част от апартамент №* на ул.’’Б.”, а по схема - имот с
идентификатор 10135.2553.755.9.3 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Варна и съответната идеална част от дворното място на търга били на братовчед му П.. Леля
му А. винаги казвала, че апартаментът със съответната част от земята са на сина й - П., че тя
му ги е дарила. Едва когато починала, разбрали, че не му ги е прехвърлила пред нотариус.
Никога нито майката на ответника, нито ответника са имали претенции към този имот. Ако е
бил деклариран на майка му, а после на ответника - това е било заради формалното
осиновяване на братовчед му от дядо им и от баба им, но винаги данъците се плащали от
братовчед му. Никога не е чувствал част от този имот за негов, придобит по наследство от
майка му. Никога не е считал, че е съсобственик с П.. Никога не е живял в този имот. Когато
разбрал, че са го възбранили за негови задължения, вече било късно да прехвърли имота на
братовчед си, което щяло да бъде една формалност. Никога не е предполагал, че някой ще
купи тази част. Знае, че братовчед му е направил възражение, но НАП не са спрели
публичната продан, защото имотът бил деклариран на негово име, а преди това на майка му
и защото били съсобственици по закон. Може по закон ответникът да има дял от този имот,
но истината е, че нито ответника, нито майка му са били собственици на каквато и да е част
от имота. Този имот винаги е бил на майката на П. - леля А., а от повече от 20 години знаят,
че тя го е дарила на сина си и братовчед на ответника - П.. Обратното би означавало да
присвои нещо, което никога не е било негово, само защото далеч във времето е било
направено формално осиновяване от общите баба и дядо. Това би било абсолютно
неморално.
По делото са конститурани като трети лица помагачи на сграната на ответника
ПИМ МЕНИДЖМЪНТ ООД РС Варна и ОД на МВР Варна. РС Варна чрез Председателя М.
Давидова – Янева заявява становище, че за ответника ПИМ МЕНИДЖМЪНТ ООД не е
налице правен интерес от привличането, тъй като заплатената от него сума като цена за
имота не е разпределена и изплатена на РС Варна като взискател в изпълнителния процес.
Счита исковете за неоснователни, тъй като така извършеното от А. Т. “ дарение “ приживе на
ищеца П. Ш. е нищожно, след като не е сключено във формата на нотариален акт.
Нищожната сделка не поражда правно действие, поради което неоснователно се твърди, че
недвижимия имот - самостоятелен обект в сграда, е дарен от Анка Тодорова на П. Ш. на
24.10.2010г. Правната доктрина и съдебната практика изключват владението на собственика
да бъде упражнявано в полза на трето лице несобственик, което да стане собственик по
давност, както и владението на трето лице несобственик да бъде упражнявано едновременно
с това на собственика, като по този начин третото лице несобственик да придобие правото
на собственост по давност. Ищците не са противопоставяли владението си на собственика
на имота А. Т., респективно не са манифестирали именно на нея явното си непрекъснато и
необезпокоявано владение върху имота с намерение да го своят дотолкова, доколкото с
исковата си молба твърдят, че именно заедно с нея са владяли имота през 24.10.2010г. –
05.08.2014г. Евентуално ако ищците поддъпжат тезата си да са владеели имота , предмет на
исковата претенция, то тяхното владение би могло да започне , не по- рано от 06.08.2014г. , а
именно денят следващ смъртта на собственика на имота. Несъстоятелен е и доводът, че
5
ищецът П. Ш. е наследник на А. Д.а Т. и я наследява като сив. Така извършеното
осиновяване на П. Ш. от съпрузите Е. Ш. и Д. Ш. е пълно по арг. от чл. 81, ал.2 ЗЛС с
изменението на разпоредбата от 1961г. Това означава, че правата и задълженията между
ищеца П. Ш. и биологичната му майка А. Т. са прекратени, като са възникнали такива между
осиновителите му Е. Ш. и Д. Ш. и осиновения П. Ш. като роднини по произход. Поради
тази причина П. Ш. не е наследник на биологичната си майка А. Т. като нейн син, но я
наследява като брат заедно с останалите нейни братя и сестри. А. Т. е починала на
05.08.2014г., като нейни наследници са ответникът Г. Д. като низходящ на сестра й Т. Д.а и
ищеца П. Ш., като всеки един от тях получава по ½ ид. част от наследството.
По делото са приети и приложени следните писмени доказателства : Заверено
„ВО” копие на нотариален акт №171, том 4, рег. №12895, дело №571 /2008г. на нотариус
Светлана Димова, район на действие РС Варна, Заверено „ВО” копие на договор
№2335/26.11.1999г. , сключен между Областен управител на Варна и П. Д. Ш., Заверено
„ВО” копие на запводе №207/04.02.2000г. на Областен управител на Варна, Заверено „ВО”
копие на договор №2334/26.11.1999г. , сключен между Областен управител на Варна и А. Д.а
Т., Заверено „ВО” копие на заповед №206/04.02.2000г. на Областен управител на Варна,
Заверено „ВО” копие на удостоверение с изх- №23371/01.11.2022г. на А. Д.а Т., Заверено
„ВО” копие на удостоверение за раждане №90 ня П. Д.а Ш., Заверено „ВО” копие на скица
на имот с идентификатор ****.****.755, Заверено „ВО” копие на схема на СОС с
идентификатор *****.****.755.9.3, Заверено „ВО” копие на данъчна оценка с изх.
№**********/30.11.2022г., Заверено „ВО” копие на уведомление от ТД на НАП Варна до П.
Д. Ш. с изх. №С220003-163-0000078/01.11.2022г., Заверено „ВО” копие на удостоверение за
промяна на постоянен адрес на А. Д.а Т. с изх. № АУ118746ВН /30.11.2022г., Заверено „ВО”
копие на удостоверение за промяна на постоянен адрес на П. Д. Ш. с изх. № АУ118745ВН
/30.11.2022г., Заверено „ВО” копие на съобщение за продажба на търг с тайно наддаване с
изх. №С230003-111-0000023/10.01.2023г. на ТД на НАП Варна, Заверено „ВО” копие на
удостоверение за наследници на Димитър Тодоров Ш. с изх. №33640/14.09.2022г., Заверено
„ВО” копие на удостоверение за наследници на Евтимия Д.а Ш. с изх. №33642/14.09.2022г.,
Заверено „ВО” копие на акт за раждане №827/24.10.1952г. на П. Анкин Д., заверено „ВО”
копие на постановление за възлагане на недвижим имот с изх. № С23000-091-
0000216/14.03.2023 г. на ТД на НАП Варна, Заверено „ВО” копие на акт за раждане №2290на
П. А. (Д.) Ш. (Д.), заверено „ВО” копие на удостоверение за граждански брак, сключен
между П. Д. Ш. и В. А. М., издадено въз основа акт за гр.брак, сключен на 07.07.1974 г.,
заверено „ВО” копие на писмо с изх. №18286/07.06.2023г. на ЧСИ П. И., заверено „ВО”
копие на уведомление за връчване на книжа с изх. №17843/02.06.2023г. на ЧСИ П. И.,
заверено „ВО” копие на разпеска за връчване на 06.06.2023г. на П. Д.а Ш., заверено „ВО”
копие на покана от ПИМ МЕНИДЖМЪНТ ООД чрез ЧСИ П. И. до П. Д. Ш., заверено „ВО”
копие на декларация по чл.14 ЗМДТ с вх. №ДК14020375/13.11.2024г. на Община Варна,
разписка №04000530056875/17.01.2017г. на Изи Пей , разписка
№04000530056877/17.01.2017г. на Изи Пей , разписка №04000530056879/17.01.2017г. на Изи
Пей, разписка №04000530056882/17.01.2017г. на Изи Пей , разписка
6
№04000530056883/17.01.2017г. на Изи Пей , разписка №04000530056884/17.01.2017г. на Изи
Пей , заверено „ВО” копие на приходна квитанция №**********/08.12.2020г. на ДМДТ на
Община Варна, заверено „ВО” копие на приходна квитанция №**********/07.09.2022г. на
ДМДТ на Община Варна, материалите по изп. дело №**********/2011г. на ТД на НАП
Варна, заверено „ВО” копие на Искова молба от ПИМ Мениджмънт ООД срещу П. Ш. до РС
Варна с вх.№ 61714/30.07.2024 г. и заверено „ВО” копие на Определение
№11076/02.10.20204г. по гр.дело №9496 по описа за 2024 г. на РС Варна.
Ангажирани по делото са и гласни доказатлства чрез разпита на двама души
свидетели на страната на ищеца и един свидетел за ответника ПИМ МЕНИДЖМЪНТ ООД
В своите изявления пред съда свидетелката М. Д.а И., служител на ТД на НАП
Варна излага, че й било възложено изпълнително дело срещу Г. Д.. Били пуснати искания до
всички органи във връзка с обезпечаването, а именно до Община Варна, КАТ и Областна
администрация. В резултат на искането от Община Варна се получила декларация по чл. 14
от МДТ, от която установили, че лицето Г. Д. е съсобственик на недвижим имот, който е
придобит по наследство. На 02.09. свидетелката отишла до имота за опис на същия. Докато
чакала, някой отвори, се появил един младеж, на когото се представила. Лицето казало, че се
казва С. С., обяснила му, кого търси и той се представил за зет на г-н Ш. и че ще каже на г-н
Ш., да се свърже и да окаже съдействие. След свързването ги уведимоли, че в имота имало
наематели младо семейство с дете и не било удобно в момента за посещение. Тъй като по
процедура бил назначен оценител, решено било с едно влизане в имота да се направи опис и
оценка. След оценката на имота, било направено разпореждане за окончателна оценка и
изпратено уведомление на съсобственика, с което го канели, да изкупи дела и му се давал
срок. След изтичане на срока не постъпило такова предложение и на публичен търг била
продадена ид. част на длъжника. С г-н Ш. свидетелката имала 3-4 срещи. Той винаги е
оказвал съдействие и не е заявявал самостоятелни права върху имота. Винаги е идвал и се е
отзовавал, получавал е документите. Свидетелката имала една среща с адв. А., която дошла
в НАП и казала, че иска спиране на тръжната процедура. Отговорили й, че няма основание
за спиране на процедурата, защото се работи с официални документи. Свидетелката не
помни, да е представяла някакъв документ или удостоверение.
В своите изявления пред съда свидетелят И. Д. И.ов, без родство и дела със
страните, излага, че познава ищеца П. Ш. и неговата майка А.. по рождение като съседи, тъй
като една ограда ги деляла. На мястото на тяхната къща построили жилищна сграда и А.
получила апартамент на първи етаж над магазина, в който се нанесли през 2010г. Преди да
почине А., тя живеела с П. и В.. А. споделила, че е дарила на П. апартамента. След като тя
починала, останали П. и В.. Сестрата на А. се казвала Д. и имала син Г.. Свидетелят не е
виждал Г. отпреди да почине Д.. Не е чувал, Г. да има някакви претенции към апартамента.
Той не е живял там, свидетелят го е виждал, да идва при баба си и дядо си, когато била още
къщата. Наскоро свидетелят разбрал че П. е бил осиновен и че има проблеми и че
апартамента е продаден.
В своите изявления пред съда свидетелят Н. Г.а К., без родство и дела със
7
страните, излага, че познава П. и майка му от малка и били израснали заедно, живеели през
една къща. След смърта на майка му, тя дарила апартамента на П., защото той бил
единствен син. В апартамента живеели П., В. и баба А., като те се грижели за нея. Баба А.
имала сестра Д.. Д. починала преди леля А., тя имала момче Г., което свидетелката виждала,
когато идвал при баба си и дядо си на гости. Свидетелката не е виждала Г. да идва от 20-30
години и не е чувала, да има претенции към апартамента. Знае, че апартамента е на П. и го
знае от баба А..
В своите изявлния пред съда свидетелят Д. В. Я., без родство и дела със страните,
излага, че след като се омъжила, заживяват във В. на ул. „ Б. „ №**, като на мястото на
къщата се построил блок, Къщата на А. – майката на П., я съборили по-късно. Това се
случило около 2010 г. Апартамента им бил на първи етаж над магазина. А. имала сестра Д.,
която има син Г.. Г. идвал преди 20-30 години в къщата. Когато се нанесли в апартамента,
влезли, да живеят П., В. и майка му, която винаги казвала, че апартамента е на П..
Свидетелката не е чувала, Г. да е собственик или да има претенции за такъв.
Ищецът П. Д. Ш. поиска да даде обяснения пред съда .При неговото изслушване
същият заяви, че не е казвал на съдебния изпълнител че апартамента е общ с Г. и смята да
изкупи неговия дял. Доколкото неговите обяснения не съдържат признания на неизгодни за
страната факти /чл. 175 ГПК/, същите не следва да се обсъждат от съда.
Съдът намира така предявените искове – главни и при услоивя на евентуалност,
за неоснователни по следните съображения :
Видно от представените по делото заверени копия от актове за раждане П. Анкин
Тодоров, роден на 24.10.1952г., е с родители А. Д.а Т. – майка и баща неизвестен., като с
определение от 04.09.1959г. по гр. д. №748/1959г. на ВРС е допуснато осиновяването му от
Д. Т. Ш. и Е. Д.а Ш., Съставен е нов акт за раждане, в който детето е вписано с имената П. Д.
Ш..
Видно от представения по делото договор №2334/26.11.1999г. А. Д.а Т. е закупила
от Държавата чрез Областен управител на гр. Варна право на собственост въху държавна
земя, а именно ¼ ид. част от дворно място цялото с пощ от 300 кв. м., имот пл.№1144, кв.61,
по плана на 25 подрайон, ул. “ Божур “ №7а, гр. Варна. Представена е и заповед на Областен
управител на гр. Варна от 04.02.2000г. за отписване на ¼ ид. част от дворно място цялото с
пощ от 300 кв. м., имот пл.№1144, кв.61, по плана на 25 подрайон, ул. “ Б. “ №*а, гр. Варна
от актовите книги за недвижими имоти частна държавна собственост.
Видно от представения по делото нотариален акт №171, том 4, рег. №12895, дело
№571/23.09.2008г. на нотариус Св. Димова, район на действие РС Варна, съсобствениците на
урегулиран поземлен имот в гр. Варна, район Приморски, ул. “ Б* “ №*,*,*А,
представляващ имот XIV 1140,1141,1144, попадащ в квартал 64 по плана на 25 подрайон
на гр. Варна, сред които и ищците П. Ш. и В. Ш. са учредили възмездно в полза на
съсобтвеника си А. Д.а Т.а вещно право на строеж върху горния поземлен имот за
построяването на самостоятелен обект в бъдещата жилищна сграда, която ще бъде построена
в имота, а именно апартамент №3 на втори етаж на бъдещата жилищна сграда, със застроена
8
площ от 49,17 кв. м. , заедно с прилежащага изба №3, с площ от 2,78 кв. м., както и 2,9907 %
ид. части от общите части на сградата , както и 2,730 кв. % ид. части от правото на строеж
върху мястото, върху което ще се построи сградата.
Съгласно удостоверение за наследници с изх. № от 01.11.2022г. Анка Д.а Тодорова
е починала на 05.08.2014г., като е оставило за снои наследници при равни квоти ищеца П. Д.
Ш. и ответника Г. Д. Д.
На 13.11.2014г. П. Д. Ш. подава данъчна декларация по чл.14 ЗМДТ за
апартамент с идентификатор *****.*****.755.9.3, находящ се в гр. В*, ул. “ Б* “ №*, вх. А,
ап. *, в която декларира, че имотът е съсобствен по васледство с Г. Д. Д. при квоти по ½ ид.
част за всеки от съсобствениците.
Представени са разписки от ИзиПей от месец Януари 2017г. за платени данъци и
такси за битови отпадъци за периода м.10.2011г. до м.10.2016г. от П. Д. за Г. Д. Д.
За публични задължения на ответника Г. Д. Д. е било образувано изпълнително
дело при ТД на НАП Варна, по което ½ ид. част от имот с идентификатор
******.****.755.9.3, ведно с прилежащага изба №3, с площ от 2,78 кв. м., както и 2,9907 %
ид. части от общите части на сградата , както и 2,73 кв. % ид. части от правото на строеж
върху имот *****.****.755, върху който е построена сградата, като принадлежащи на Г. Д.
Д. е бил описан, оценен и изнесен на публична продан. С постановление за възлагане от
14.03.2023г. горният имот е възложен на ответника по делото ПИМ Мениджмънт ООД
На 30.07.2024г. в деловодството на РС Варна е била входирана искова молба от
ПИМ Мениджмънт ООД против П. Д. Ш. за делба на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор *****.****.755.9.3, ведно с прилежащага изба №3, с площ от 2,78 кв. м.,
както и 2,9907 % ид. части от общите части на сградата , както и 2,730 кв. % ид. части от
правото на строеж върху имот *****.*****.755, върху който е построена сградата
Настоящият съдебен състав напълно споделя изразеното становище от
Председателя на РС Варна, че неформалния договор за дарение, за който споменават
ищците, е нищожен поради неспазване на предвидената форма за неговото извършване и не
може да породи правни последици. Обстоятелството,че ищците не са се снабдили с
документ, позволяващ им ефективно да защитяг правата си съобразно твърдяните от тях
отношения със собственика А* Д.а Т*, не може да бъде използвано за защита на твърдяното
от тях право на собственост по друг правен способ – чрез придобивна давност, упражнявана
чрез собственика на имота. Съгласно установеното по делото ог фактическа страна А* Д.а
Т* е била вече придобила правото на собственост върху процесните имоти – апартамент и
1/4 ид. части от дворно място на основание договор за продажба и договор в нотариална
форма за учредяване на вещно право на строеж и не може да придобие повторно правото на
собственост върху същите на основание давностно владение от 2010г. до смъртта си на
06.08.2014г. , както се твърди в обстоятелствена част на исковата молба и в петитума на
предявените в условията на евентуалност искове. Правото на собственост може да бъде
придобито по давност само от лице, което не притежава това право на друго правно
9
основание. Бидейки собственик на основание договор за продажба и учредяване на вещно
право на строеж А* Д.а Т* упражнява фактическата власт върху апартамента и ид. части от
дворното място като елемент от това свое право, но не и с цел да придобие същото право
повторно на друго правно основание включително и за друго лице. За да бъдат придобити
по давност от ищците по делото апартамента и ид. части от дворното място не е достъчно
ищците само да са упражнявали фактическа власт върху тях, което се установява от
свидетелските показания по делото и изявленията на ответника Г. Д. Д.. Ответникът Г. Д. Д.
се явява също наследник на А* Д.а Т* и ищецът П. Д. Ш. се явява владелец на своята ид.
част от процесните апартамент и ид. части от дворно място и държател на ид. части на
другия сънаследник. За да се превърнат във владелци на целия апартамент и ид. части от
дворното място ищците по делото П. Д. Ш. и В. А. Ш. следва да са доказали, че са
отблъснали владението на собственика на имота Анка Д.а Тодорова, а след нейната смърт и
на другия сънаследник Г. Д. Д., т.е да са демонстрирали поведение, което не оставя под
съмнение тяхното субективно отношение към вещта. С нотариален акт за учредяване на
вещно право на строеж от 2008 г ищците изрично са декларирали, че обектът, за който се
учредява правото на строеж, е индивидуална собственост на А. Д.а Т.. С декларация по чл.14
ЗМДТ от 2014г. П. Д. Ш. е декларирал процесния апартамент като съсобствен по наследство
с ответника Г. Д. Д.. Тези волеизявления на ищците по делото представляват непряко
доказателство, че за периода от момента на съставяне на нотариалния акт за учредяване
вещно право на строеж до датата на подаване на частния документ – декларация по чл.14
ЗМДТ, съставителите им не са считали себе си за собственици, от което следва, че за този
период от време не са формирали намерение, да владеят за себе си процесните апартамент и
ид. части от дворното място. При противоречие между свидетелските показания и
волеизявленията на ищците в изходящите от тях документи следва да се кредитират
волеизявленията в съставените от страните документи – така Решение №1248/29.12.2008г.
по гр. д. №4108/2007г. на II гр. отд. на ВКС, докладчик съдията Красимира Харизанова, в
мотивите на което се казва, че посоченият документ – декларация по ЗМДТ, не е взет по
внимание от въззивния съд, който само въз основа на свидетелски показания е приел, че
ответникът е владял процесния имот и е постановил решението си при нарушения на
съществени процесуални правила при обсъждане и преценка на събраните по делото
доказателства, като в мотивите на съдебния акт се казва още, че фактът, че точно ответникът
по делото, който претендира да е владял имота, е декларирал, че притежава същия в
наследство от баща си в съсобственост с брат си, изключва твърденията му, че владее имота
само за себе си. За настоящия казус впоследствие заплащането през месец Януари 2017г. на
дължимите за имота данъци от ответника Г. Д. Д. не съставлява действие по отричане на
правата му в имота, а действие, което би породило облигационни отношения между страните
по делото. Дори и да се приеме обратното, че заплащането на данъчните задължения на
ответника Г. Д. Д. от ищеца по делото П. Д. Ш. за действие на обективиране на намерението
за своене, то от датата на плащанията -17.10.2017г., до датата на приключване устните
състезания по делото – 26.02.2025г., не е изтекъл предвидения в закона давностен срок от 10
години за придобИ.е на собствеността на апартамента и ¼ ид. части от дворното място и
10
исковете следва да се отхвърлят като неоснователни. Не може да се приеме, че ищците по
делото П. Д. Ш. и В. А. Ш. са упражнявали добросъвестно владение, за да намери
приложение разпоредбата на чл.79, ал.2 от ЗС за петгодишно непрекъснато владение за
придобИ.е право на собственост по давност, тъй като не са налице предпоставките на чл. 70
от ЗС, според който владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание,
годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че
предписаната от закона форма е била опорочена.
С оглед изхода на делото ищцовата страна следва да заплати на ответника ПИМ
МЕНИДЖМЪНТ ООД, сторените от същия разноски в размер на 2610 лева. Искането за
присъждане на разноските за призоваване на свидетел е неоснователно. Съгласно съдебния
протокол до края на съдебното заседание на 26.02.2025г. свидетелката при режим на
призоваване не е поискала изплащане на възнаграждение и пътни разноски в срока по
чл.168 ГПК, т.е сумата за депозит е налична по депозитна сметка на съда, като
възстановяването й не може да стане чрез възлагането й в тежест на ищците. В тази насока е
практиката на ВКС - напр. определение №407/25.04.2016г. по гр.д. № 746 по описа на IV
гражданско отделение на ВКС за 2016 г., както и на ОС Варна - напр. определение по частно
гражданско дело № 1125 по описа за 2018 година на ОС Варна. Заплащането на разходи по
повод пътуване до седалището на съда също е извън обхвата на отговорността за разноски –
в този смисъл е налице и изрична практика на ВКС - Решение № 192 от 25.06.2014 г. на ВКС
по гр. д. № 5663/2013 г., IV гр. отд., Определение №51/08.02.2017 по дело №2024/2016 на
ВКС, IV гр. отд., в мотивите на което се казва изрично „Разходът за пътуване на адвоката
обаче не съставлява съдебноделоводни разноски по делото и не може да се претендира на
осн. чл. 78 ГПК, съответно и в производството по чл. 248 ГПК (в този смисъл съдебната
практика, напр. решение № 192 от 25.06.2014 г. по гр. д. № 5663/2013 г., IV г. о. на ВКС).
Довереник и доверител имат възможност при уговаряне на възнаграждението да предвидят
неговия размер и с оглед предстоящите пътни и квартирни разходи.
Съгласно изложеното съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ предявените от П. Д. Ш., ЕГН:**********, гр.В., ул.
’’Б.”, *А и В. А. Ш., ЕГН: **********, гр.В., ул. ’’Б”, *А, против Г. Д. Д., ЕГН:**********,
гр.В., ул. ’’П.”, №*, вх.А, ет.*, ап.** и ПИМ МЕНИДЖМЪНТ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Разград, ж.к. ”Освобождение”, №7, ет.4, ап.13,
представлявано от управителя Милен И.ов Русев, искове с правно основание чл.124, ал.1
ГПК да бъде установено в отношенията между страните, че ищците П. Д. Ш.,
ЕГН:********** и В. А. Ш., ЕГН: **********, гр.В., ул.”Б.”, *А, са собственици на 1/2 ид.
част от процесния имот, находящ се в гр.В., на ул. Б., .,*,.-а, вх. А, етаж *, а именно:
АПАРТАМЕНТ №3, представляващ самостоятелен обект с идентификатор
*****.****.755.9.3 по КК и КР на гр.Варна, одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008г. на
11
Изпълнителния директор на АГКК, който се намира в сграда с идентификатор
*******.****.755.9 с предназначение: жилищна сграда-многофамилна, разположена в
поземлен имот е идентификатор *****.*****.755, предназначение на самостоятелния обект:
жилище, апартамент, брой нива на обекта: едно, със застроена площ от 49.17 кв.метра,
състоящ се от входно антре, дневна-кухня, спалня, баня-тоалет и един балкон, при съседи:
ап.* от вход Б, улица „Б. , стълбище, ап.* и двор, заедно с 1/2 ид. част от прилежащата изба
№*, с площ от 2.78 кв.метра, при граници: паркинг 4, изба №4, коридор и изба №2, както и
на 1/2 ид.част от 2.9907% ид.части от общите части на сградата, равняващи се на 6.52
кв.метра, както и на 1/2 ид.част от 2.730 % ид. части от правото на строеж върху мястото,
върху което е построена сградата, при съседи на самостоятелния обект по схема: на същия
етаж: ************, ****.*****.755.9.14, под обекта: ***********, ***********,
************, над обекта: ************, ******, която са придобили по давност в режим
на СИО, в резултат на непрекъснато и необезпокоявано владение и своене, упражнявано от
тях в периода от 24.10.2010г,. когато имотът е бил дарен по неформален начин от
биологичната майка на П. Ш. - А. Д.а Т., до момента на подаване на исковата молба,
включително и към настоящия момент, а в условие на евентуалност са придобили
процесната 1/2 ид.част от процесния апартамент по давност в режим на СИО, в резултат на
непрекъснато и необезпокоявано владение и своене, упражнявано от ищците в периода от
06.08.2014г. до момента на подаване на исковата молба, включително и към настоящия
момент, присъединявайки към своето владение това на Анка Д.а Тодорова, която е владяла
имота от 2010 година до 06.08.2014г. и да бъде установено в отношенията между ищците П.
Д. Ш., ЕГН:********** и В. А. Ш., ЕГН: ********** и ответника Г. Д. Д., ЕГН:**********,
че П. Д. Ш., ЕГН:********** и В. А. Ш., ЕГН: **********, гр.В., ул.”Б.”, *А са станали
собственици на 1/2 ид.част от 1/4 ид.част от дворно място цялото с площ от 300 кв. метра,
съставляващо имот пл.№1144, кв.61 по регулационния план на 25 подрайон, ул.’’Б.” №*-а
/преди обединяване на поземлени имоти пл. №*, *, *-а в ПИ с идентификатор *********,
целият с площ от 544 кв.метра, предишен идентификатор: ************, ***************,
******, номер по предходен план: 1140, 1141, 1144, квартал: 64, парцел XIV, при съседи на
имота по скица: ***********,**********, *************, ********, ******, **********,
*****.*****.552, която са придобили по давност в режим на СИО, в резултат на
непрекъснато и необезпокоявано владение и своене, упражнявано от тях в периода от
24.10.2010г., когато имотът е бил дарен по неформален начин от биологичната майка на П.
Ш. - А. Д.а Т., до момента на подаване на исковата молба, включително и към настоящия
момент, а в условие на евентуалност са станали собственици на 1/2 ид.част от 1/4 ид.част от
дворно място цялото с площ от 300 кв.метра, която са придобили по давност в режим на
СИО в резултат на непрекъснато и необезпокоявано владение и своене, упражнявано от
ищците в периода от 06.08.2014г. до момента на подаване на исковата молба, включително и
към настоящия момент, присъединявайки към своето владение това на А. Д.а Т., която е
владяла имота от 2010 година до 06.08.2014г

12
ОСЪЖДА П. Д. Ш., ЕГН:**********, гр.В., ул. ’’Б.”, *А и В. А. Ш., ЕГН:
**********, гр.В., ул. ’’Б.”, *А да заплатят на ПИМ МЕНИДЖМЪНТ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Разград, ж.к. ”Освобождение”, №7, ет.4, ап.13,
представлявано от управителя Милен И.ов Русев, сумата от 2610 лева разноски по делото

Решението е постановено при участието на трети лица помагачи на страната на
ответника ПИМ МЕНИДЖМЪНТ ООД, ЕИК *********, РС Варна и ОД на МВР Варна

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________

13