Р Е Ш
Е Н И Е
№ 174
гр.Бургас,10.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 20–ти наказателен състав, в публично заседание на десети януари през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Станимира Иванова
при участието на секретаря Гергана Стефанова, като разгледа НАХД № 5305 по описа на БРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод жалба на Д.Н.П. с ЕГН: **********, срещу Наказателно
постановление № 19-0769-005217/24.10.2019г., издадено от началник група към Сектор
„ПП” на ОДМВР-гр.Бургас, с което за нарушение по чл. 174, ал.3 ЗДвП, на основание
същата разпоредба, на жалбоподателя е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 2000 лева и „Лишаване от право да се управлява МПС” за срок
от 24 месеца.
С жалбата се сочи, че наказателното
постановление е незаконосъобразно. Застъпва се, че в наказателното
постановление били изписани и двете хипотези на нарушението, които
законодателят е уредил в чл.174, ал.3 от ЗДвП, поради което жалбоподателят не
можел да разбере какво точно му се вменява. На следващо място, се възразява, че
не било конкретно посочено в какво точно се състои отказът на нарушителя да
изпълни предписанието за медицинско изследване. Според жалбоподателя, изписването
само на това, че на водача бил връчен талон за медицинско изследване, не било
достатъчно, а следвало да се посочи дали същият е отказал да го разпише, да се
яви в медицинското заведение или е отказал да бъде изследван въпреки явяването
си. Пледира се за отмяна на НП.
В открито съдебно заседание, жалбоподателят,
редовно призован, не се явява лично, но се представлява от процесуален
представител, който поддържа жалбата и доводите изложени в нея и отново моли за
отмяна на атакуваното наказателно постановление. Административнонаказващият орган, надлежно призован, не се
представлява. В съпроводителното писмо, с което е изпратена преписката се прави
искане за потвърждаване на НП.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна,
като съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено
следното:
На 03.10.2019 г.,
около 01.30 часа жалбоподателят управлявал лек автомобил „Киа Соренто” с рег. №
*** в гр. Бургас, ул. „Миньорска“ до бл.161 в посока местността Шилото. Той бил
спрян за проверка от полицейски патрул при 04 РУ-Бургас. В хода на проверката
полицейските служители решили да тестват водача за употреба за алкохол, поради
което и поискали съдействие от колегите си от Сектор „ПП“. На място пристигнал
св.Н.К., който констатирал, че Д.П. бил във видимо нетрезво състояние, тъй като
говорел заваляно и миришел на алкохол. Св.К. поканил водача П. да бъде тестван
за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабр.№ ARBB-0029 чрез измерването му в издишания въздух, но жалбоподателят
категорично отказал.
По отношение на
отказа за проверка за употреба на алкохол актосъставителят издал на водача
талон за медицинско изследване № 0065887, в който изрично посочил, че лицето
може да се яви в МБАЛ-Бургас до 45 минути от издаване на талона, ако желае да
даде кръвна проба. Талонът бил връчен на жалбоподателя, който го разписал. П. впоследствие
не се явил и в указаното медицинско заведение.
За горните
обстоятелства Н.К. съставил на водача АУАН с бл. № 332134, в който било
посочено, че водачът отказва да бъде изпробван с техническо средство за
установяване употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с
фабр.№ ARBB-0029 чрез измерването му в издишания въздух, за което
му бил съставен и връчен талон за медицинско изследване. Актосъставителят
квалифицирал горното като нарушения по чл. 174, ал.3 от ЗДвП. Актът бил
съставен в присъствието на свидетелите-очевидци – полицейските служители от 04
РУ-Бургас, след което бил предявен на водача за запознаване и подпис.
Жалбоподателят подписал акта без възражения и получил препис от него, което също
било отразено с подписа му.
Въпреки връчения
талон за медицинско изследване П. не се явил в срок в медицинското заведение.
В
законоустановения срок по чл. 44 ЗАНН жалбоподателя депозирал писмени възражения
(л.14). Възраженията били разгледани от АНО, който ги намери за неоснователни и
отговорил на жалбоподателя с нарочно писмо (л.15), в което посочил, че не намира
основания за прекратяване на административнонаказателната преписка.
Въз основа на АУАН
на 24.10.2019г. било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена
фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият орган
счел, че горните факти, нарушават разпоредбата на чл. 174, ал.3 ЗДвП, поради
което и на основание същата норма, наложил на Русинов административно наказание
– „Глоба” в размер на 2000 лева, както и „Лишаване от право да се управлява
МПС” за срок от 24 месеца.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и писмените и гласни доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка. Като цяло жалбоподателят не оспорва, че на процесната дата и място е управлявал лекия автомобил, че му е била извършена проверка, както и че е отказал да бъде тестван с техническо средство за употреба на алкохол, но въпреки това счита, че производството е било опорочено и не следва да понася административнонаказателна отговорност за извършеното.
Съдът въз основа
на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
В конкретния случай, съдът счита, че
наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Росица Паязова –
Началник група към Сектор „ПП” към ОДМВР-гр.Бургас, която към дата 03.10.2019г.
е била оправомощена да издава НП, видно от приложената Заповед Рег. №
8121з-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от
компетентно (териториално и материално) лице – младши автоконтрольор, който
безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който
по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по
ЗДвП. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34
от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок,
като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на
административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу
какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми, като
наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно. В случая не са налице
формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство. Всички факти в АУАН и НП са
поднесени в ясен и разбираем вид, като за настоящия състав не остава никакво
съмнение, че жалбоподателят е бил в обективна възможност да разбере какво
„обвинение” му е повдигнато, респективно – възможността му за защита не е била
ограничена, поради което възраженията в тази насока са неоснователни. Ясно е посочено,
че жалбоподателят е санкциониран, тъй като е отказал да бъде изпробван с
техническо средство за употреба на алкохол. В Постановление № 5/1968г. на
Пленума на ВС е застъпено, че въпросът дали наказателното постановление е
законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на това, дали са
допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди всичко, с оглед на
това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е
извършено и деецът е известен.
По
същество, съдът намира следното:
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП предвижда, че водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на алкохол/наркотично вещество или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на алкохол/наркотично вещество, се наказва с „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина“ за срок от две години и „Глоба“ от 2000 лв. Съгласно § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП „водач“ е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата. За да бъде законосъобразно ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя и да му бъдат наложени предвидените в чл. 174, ал.3 от ЗДвП наказания, следва да бъде установен отказ на водача на МПС да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол/наркотични вещества или неизпълнение на предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол/наркотични вещества в кръвта му. Разпоредбата съдържа алтернативни способи и отказ на който и да е било от тях, при липсата на отчетен резултат, изпълва състава на едно нарушение. Независимо обаче чрез кое от предвидените в закона изпълнителни деяния - отказ от изпробване с техническо средство или неизпълнение на предписание за медицинско изследване или доказателствен анализатор, се осъществява едно и също нарушение - това по чл. 174, ал.3 от ЗДвП - Решение № 984 от 02.06.2017 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 973/2017 г. Основната цел да се запрети такова деяние е да липсва възможност водачите на МПС, чрез отказ да избягват контрола за наличие на алкохол/наркотици или упойващи вещества. Законодателят е преценил, че не следва да се стимулира такъв отказ и за това той е наказуем много по-строго, отколкото нарушението по чл. 174, ал.1 от ЗДвП. В конкретния случай от показанията на актосъставителя и от приложения по делото талон за медицинско изследване се установява, че въпреки че е бил поканен - жалбоподателят е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол, както и въпреки че му е бил издаден и връчен талон за медицинско изследване – той не се е явил изобщо в медицинското заведение. Съдът намира, че както в АУАН, така и в описателната част на наказателното постановление, отправено „обвинение” е индивидуализирано в степен позволяваща на водача да разбере срещу какво се защитава, като поведението му обективно покрива признаците на вмененото му нарушение, поради което и административнонаказателната му отговорност е ангажирана правилно.
Наложеното на жалбоподателя наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на чл. 174, ал.3 ЗДвП – „Глоба“ в размер на 2000 лева и „Лишаване от право да се управлява МПС“ за срок 2 години, който размер е точно определен в закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляване му.
В конкретния случай се явява и неприложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретното деяние не се отличава от обичайните нарушения от този вид, поради което и приложението на чл. 28 ЗАНН би било незаконосъобразно. Отделно от това, видно от приложена Справка за водач (л.19-20), се установява, че процесното нарушение далеч не е първо такова на П., а тъкмо напротив същият е бил санкциониран многократно за нарушение на правилата за движение по пътищата.
Предвид всичко
горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя, като наложеното му наказание е правилно и законосъобразно
индивидуализирано, поради което и атакуваното наказателно постановление следва
да се потвърди изцяло.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предл.1 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0769-005217/24.10.2019г., издадено от началник група към Сектор
„ПП” на ОДМВР-гр.Бургас, с което за нарушение по чл. 174, ал.3 ЗДвП, на
основание същата разпоредба, на Д.Н.П. с ЕГН: **********е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 2000 лева и „Лишаване от право да
се управлява МПС” за срок от 24 месеца
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Вярно
с оригинала: Г.Ст.