№ 1223
гр. София, 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
А. Воденичаров
при участието на секретаря Т. Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Иво Дачев Въззивно гражданско дело №
20221000501063 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение № 260046 от 04.01.2022 г., постановено по гр. д. №
14257/2018 г. Софийският градски съд е оставил без уважение и по този начин
по същество е отхвърлил предявения от А. Н. А. и Р. М. Н. срещу Т. Н. А. иск
с правно основание чл. 26, ал. 1 предл.1 от ЗЗД за установяване нищожността
на сключения между страните договор за покупко-продажба на недвижим
имот, оформен в нотариален акт № 186, том I, дело № 135/2016 г. поради
противоречие със закона. Със същото решение съдът е прогласил
нищожността на същия договор на основание чл. 26, ал. 2, предл. 4 от ЗЗД –
поради липса на основание, като е оставил без разглеждане евентуалните
искове за нищожност на същия договор поради привидност по чл. 26, ал. 2 пр.
посл. от ЗЗД и за развалянето му на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД.
Недоволна от така постановеното решение в частта, в която договорът
1
за покупко-продажба е обявен за нищожен, е останала ответницата Т. А.,
която в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалва с оплаквания за
неправилност поради допуснати нарушения на материалния закон и
необоснованост. Поддържа, че направеното в нотариалния акт извънсъдебно
признание от продавача, че е напълно удовлетворен от уговорения начин на
плащане, има характер на разписка и се ползва с материална доказателствена
сила, тъй като удостоверява неизгодни за автора на волеизявлението факти,
поради което неправилно и необосновано първоинстанционният съд е приел,
че плащане няма, както и че договорът няма основание, понеже купувачката
знаела, че няма да плати нищо по него. Моли решението в обжалваната част
да бъде отменено и исковете – отхвърлени.
Въззиваемите А. А. и Р. Н. в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК оспорват
въззивната жалба по съображения, изложени в депозирания от тях писмен
отговор.
Съдът, като взе предвид събраните доказателства по делото и като
обсъди инвокираните от страните доводи и възражения при ограниченията на
чл. 269 от ГПК, намери от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно съединени отрицателни установителни искове
с правно основание чл. 26, ал. 1 пр. 1 от ЗЗД, чл. 26, ал. 2, пр. 4 и чл. 26, ал. 2
пр. 5 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба
на недвижим имот, сключен във формата на нотариален акт № 186, том I,
дело № 135/2016 г., съответно: поради противоречие със закона, поради липса
на основание и поради абсолютна симулация, съединени в условия на
евентуалност с иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне на
същия договор поради неизпълнение на задължението за плащане на
продажната цена.
Твърденията, че договорът е подписан въпреки волята на ищците и при
липсата на съгласие, че сделката е прикривала дарение, или договор за
прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка, или за гледане, както и
че съгласието било изтръгнато „почти“ чрез насилие, а също и дадено на
шега, направени от пълномощника на ищците в заседанието, проведено на
24.10.2019 г., съставляват основания на нови искове за нищожност, които са
предявени при недопустимо последващо обективно съединяване, поради
което не могат да бъдат и не са предмет на настоящия процес.
2
От фактическа страна не се спори, а и при съвкупната преценка на
събраните доказателства по делото се установява, че на 14.07.2016 г. с
нотариален акт № 186/2016 г. на Нотариус М. К., рег. № ***, ищците А. Н. А.
и Р. М. Н. са продали на ответницата Т. Н. А. процесния недвижим имот,
съставляващ придобито през време на брака им жилище - апартамент № 102,
находящ се в гр. ***, кв. „***“, бл. **, вх. *, ет.*, състоящ се от стая, дневна,
кухня и сервизни помещения, заедно с избено помещение № 6 и с 0.749 %
ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото,
за продажна цена в размер на левовата равностойност на 20 000 евро, която
сума продавачите са заявили, че са получили напълно от купувачката на
вноски в периода от 08.01.2008 г. до 08.01.2011 г. съгласно условията на
предварителен договор от 08.01.2008 г., какъвто не е бил представен на
нотариуса, нито е приет като доказателство по делото. В пункт трети от
нотариалния акт страните са заявили, че са напълно удовлетворени от така
избрания от тях начин на плащане, като са декларирали, че нямат и няма да
имат каквито и да е претенции един към друг относно плащането и размера на
продажната цена.
По иска с правно основание чл. 26, ал.1, пр.1 от ЗЗД за нищожност
поради противоречие със закона.
Решението на първоинстанционния съд в частта, в която искът за
нищожност на договора поради противоречието му със закона (и по-
конкретно – с § 2 вр. чл. 3 от ЗОПБ) е отхвърлен, е влязло в сила. Този въпрос
не може да бъде пререшаван.
По иска с правно основание чл. 26, ал. 2 пр. 4 от ЗЗД - за нищожност
поради липса на основание.
Основанието по смисъла на чл. 26, ал. 2 от ЗЗД е онази типична,
непосредствена и неизменна цел, поради която страната по даден каузален
договор се задължава да предостави имуществена облага. Характерната,
постоянна и типична за договора за продажба цел на купувача е да придобие
собствеността, а на продавача – да получи цената. Това е причината, поради
която страните по този вид договор се обвързват и тази причина се
предполага до доказване на противното. Самото прехвърляне на
собствеността и заплащането на цената са въпроси не на основанието и
действителността, а на изпълнението и неизпълнението на договора за
3
покупко-продажба. Поради това, невъзможността да настъпи вещно-
транслативното действие на продажбата по отношение на продавания имот,
както и липсата на плащане на цената за него, не могат да обусловят
нищожност на договора поради липса на основание, а само могат да доведат
до развалянето му по реда на чл. 87, ал. 3 от ЗЗД. Поради изложеното следва
да се приеме, че в настоящия случай процесният договор за покупко-
продажба на недвижим имот не е лишен от основание. Страните по него са го
сключили с типичната и неизменна цел на продавача и купувача, като тази
презумпция на закона не беше оборена. В тази връзка позоваването от
първоинстанционния съд на Решение № 86 от 04.07.2018 г. по гр. д. №
2862/2017 г. на ВКС, II г.о., не е напълно коректно. В това решение
принципно е прието, че нотариалният акт, с който се оформя дадена сделка,
материализира както удостоверителните изявления на нотариалния орган,
така и изявленията на страните по договора, и поради това, той има
характеристиките на официален свидетелстващ документ в частта на
нотариалното удостоверяване, което се ползва с обвързваща съда формална и
материална доказателствена сила, докато самите волеизявления на страните
имат характер на частен документ и формалната им доказателствена сила се
свежда само относно авторството. В това решение, обаче, не е третиран
въпросът за значението на изявлението в нотариалния акт на купувача, в
частта, в която заявява, че е получил цената. По този въпрос с решение № 403
от 10.102.12 г. по гр. д. № 1543/2010 г. на ВКС, III г. о. е прието, че
нотариалният акт в тази част представлява частен свидетелстващ документ и
има характер на разписка. По въпросите: какво представлява нотариалният
акт в частта, в която е отразено, че сумата по договора за покупко-продажба е
изплатена на продавача, чия е доказателствената тежест да установи, че
отразеното в нотариалния акт е невярно и с какви доказателствени средства
може да стане това, е постановено по реда на чл. 290 от ГПК Решение № 402
от 17.01.2012 г. по гр. д. № 449/2011 г. на ВКС, III г.о., с което е прието, че в
частта, съдържаща изявление на купувача, че последният е получил цената, е
частен свидетелствуващ документ за знание, материализиращ
удостоверителното изявление на своя издател за дадения факт, който може да
се е осъществил обективно, но може и да не се е осъществил, и поради това
този документ може да бъде верен или неверен. Опровергаването на
записаното в нотариалния акт изявление за заплащане на продажната цена е в
4
тежест на страната, която го е представила, респ. на продавачите, които са
удостоверели неизгодния за тях факт на получаване на плащането, а не на
купувача, който е удостоверил изгодния за него факт, че е платил. В случая
това означава, че тежестта за доказване, че продажната цена не е била
платена, е на ищците. Плащането на цената по договора за покупко-продажба
е установено от нотариалния акт в частта, имаща характер на разписка. При
твърденията на ищците, че те не са получили посочената в нотариалния акт
цена, тяхна е доказателствената тежест да опровергаят верността на
удостовереното. При провеждане на доказването си те следва да се съобразят
с ограничението за свидетелските показания по чл. 164, ал. 1, т.6 от ГПК,
които не се допускат за опровергаване съдържанието на изхождящ от
страната частен документ, освен със изричното съгласие на страните.
Въз основа насъбраните по делото доказателства не може да бъде
направен извод, че верността на удостовереното в нотариалния акт №
186/2016 г. е опровергана. Представеното извлечение от сметка на ищеца А. в
„Банка ДСК“ АД, от което е видно, че в периода от 01.01.2008 г. до
31.12.2012 г. по тази сметка ответницата не е правила вноски или плащания,
не означава, че плащане липсва изобщо, а само, че то не е направено по тази
сметка. Не са от естество да оборят удостовереното плащане и събраните
пред първата инстанция свидетелски показания: показанията на свидетеля П.
в голямата си част препредават чутото от разкази на ищеца и не могат да
бъдат ценени, тъй като не се касае до непосредствени негови лични
възприятия. В останалата си част тези показания не засягат основанието на
нито един от предявените искове, поради което в тази останала част те имат
оскъдна доказателствена стойност; показанията на свидетелката Ш. (дъщеря
на ответницата) са недопустими в частта, в която се отнасят до погасяването
на установеното в нотариалния акт парично задължение, а в останалата им
част, доколкото са относими, следва да бъдат ценени по реда на чл. 172 от
ГПК с оглед на всички други данни по делото и при съобразяване на
вероятната й заинтересованост. По никакъв начин не изяснява спорния
въпрос и заключението на вещото лице С. по приетата съдебно-психиатрична
експертиза, според която ищецът А. страда от епилепсия, която представлява
органично разстройство на личността, но това разстройство няма психотично
качество и не е довело до деменция (оглупяване). То не го е лишавало от
психичната годност да разбира свойството и значението на извършваното от
5
него и да ръководи действията си както към момента на подписване на
процесния договор, така и понастояшем (с оглед процесуалната му
дееспособност). Други относими доказателства по делото не са събрани.
Поради това, направеният от първоинстанционния съд извод, че купувачката
А. не е платила цената на имота преди сключване на договора, както и че е
знаела, че няма и да я плати, се явява необоснован и това е довело и до
неправилния извод за основателност на иска за нищожност поради липса на
основание на сделката. Напротив, както се посочи по-горе, процесният
договор за покупко-продажба има своята типична и непосредствена цел,
която за купувача е adquirendi causa, а за продавачите - solvendi causa,
презумпцията за съществуването на която кауза не беше оборена. Поради
това, предявеният иск за нищожност на договора за покупко-продажба
поради липса на основание, следва да бъде отхвърлен. С оглед несъвпадането
на изводите на двете съдебни инстанции, обжалваното решение в тази част
следва да бъде отменено.
По иска с правно основание чл. 26, ал. 2 пр. 5 от ЗЗД за нищожност
поради абсолютна симулация.
Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 2, предл.5 от ЗЗД нищожни са
договорите, които са привидни, като в случай, че страните прикрият
сключеното между тях съглашение с едно привидно съглашение, прилагат се
правилата относно прикритото, ако са налице изискванията за неговата
действителност. При привидните договори е налице съзнателно
несъответствие между вътрешно желаното и външно изразеното, защото
правното действие на сделката не се желае по взаимното съгласие на
страните, респ. те не искат да настъпят нейните правни последици.
В случая по делото не е доказана твърдяната от ищците абсолютна
симулативност на атакуваната от тях сделка. Прехвърлителите не установяват
с допустимите от закона доказателствени средства, че не са имали
намерението да я сключат, както и че такова намерение е липсвало и у
насрещната старана. В тази връзка следва да се има предвид, че
процесуалният закон ограничава допустимостта на свидетелските показания
за разкриване симулативност на документ, подписан от страните по делото.
Свидетели са допустими само при наличието на достатъчно гаранции за
вероятност на твърдяната симулация. Това предполага, че онзи, който
6
участвува в привидна сделка и при съставяне на документ за нея, би следвало
да положи достатъчно усилия, за да си набави обратен документ, с който да
се предпази от бъдещи рискове. В случая ищците, които са страна по
атакуваната сделка, не разполагат с обратен документ, който пряко да
разкрива твърдяната абсолютна симулация (липсата на съгласие на двете
страни за пораждане на целените с договорора за продажба последици).
Ищците не са ангажирали и документ, който да послужи като начало на
писмено доказателство за разкриване действителната воля на страните по
сделката, който да прави вероятна симулативността на волеизявленията им по
процесния договор за продажба. След като по делото няма ангажирани
доказателства за твърдяната симулация, искът за нищожност на продажбата
на посоченото правно основание също следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен.
По иска с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД
За да бъде уважен конститутивният иск за разваляне на двустранен
договор с предмет – прехвърляне на права върху недвижим имот, какъвто е и
процесният, е необходимо да се установи наличието на виновно
неизпълнение от насрещната страна по него. В настоящия случай, съобразно с
приетото по-горе относно иска по чл. 26, ал 2, пр.4 ЗЗД, такова виновно
неизпълнение липсва, тъй като същото не бе установено по нужния начин и с
нужните средства. Поради това и този иск като неоснователен следва да бъде
отхвърлен.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищците А.
Н. А. и Р. М. Н. следва да заплатят на ответницата Т. Н. А. направените от
последната разноски в производството, които общо и за двете инстанции
възлизат на сумата 2028.46 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260046 от 04.01.2022 г., постановено по гр. д. №
14257/2018 г. Софийският градски съд В ЧАСТТА, в която е уважен
предявеният от А. Н. А. и Р. М. Н. срещу Т. Н. А. иск с правно основание чл.
26, ал.2, пр.4 от ЗЗД за нищожност на сключения между страните договор за
7
покупко-продажба на недвижим имот, оформен в нотариален акт № 186, том
I, дело № 135/2016 г. поради липса на основание, и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Н. А. с ЕГН-********** и Р. М. Н. с
ЕГН-********** и двамата със съдебен адрес: гр. ***, бул. „***“ № **, ет.*,
ап.**, чрез адв. П., срещу Т. Н. А. с ЕГН-********** със съдебен адрес: гр.
***, ул. „***“ № **, чрез адв. К., иск с правно основание чл. 26, ал.2, пр.4 от
ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на
недвижим имот, оформен в нотариален акт № 186, том I, дело № 135/2016 г.
на нотариус М. К., с който А. Н. А. и Р. М. Н. продават на Т. Н. А. следния
свой собствен недвижим имот, придобит по време на брака им и
представляваща съпружеска имуществена общност, а именно: самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 68134.1106.1.4.102 по КККР, одобрени със
заповед № РД-18-50/02.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, адрес
на имота: гр. ***, район „***“, ж.к. „***“, бул. „***“ № ***, блок **, вх. *,
ет.*, ап.***, предназначение на обекта: жилище, апартамент, брой на нивата:
1, с площ 56.48 кв.м., ведно с избено помещение № 6 и с 0.749% идеални
части от общите части на сградата, поради липса на основание.
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Н. А. с ЕГН-********** и Р. М. Н. с
ЕГН-********** и двамата със съдебен адрес: гр. ***, бул. „***“ № **, ет.*,
ап.**, чрез адв. П., срещу Т. Н. А. с ЕГН-********** със съдебен адрес: гр.
***, ул. „***“ № **, чрез адв. К., иск с правно основание чл. 26, ал.2, пр.5 от
ЗЗД за нищожност на сключения договор за покупко-продажба на недвижим
имот, оформен в нотариален акт № 186, том I, дело № 135/2016 г. на нотариус
М. К., , с който А. Н. А. и Р. М. Н. продават на Т. Н. А. следния свой собствен
недвижим имот, придобит по време на брака им и представляваща
съпружеска имуществена общност, а именно: самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.1106.1.4.102 по КККР, одобрени със заповед № РД-18-
50/02.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, адрес на имота: гр. ***,
район „***“, ж.к. „***“, бул. „***“ № ***, блок **, вх. *, ет.*, ап.***,
предназначение на обекта: жилище, апартамент, брой на нивата: 1, с площ
56.48 кв.м., ведно с избено помещение № 6 и с 0.749% идеални части от
общите части на сградата, за продажна цена в размер на левовата
равностойност на 20000 евро, поради абсолютна симулация.
8
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Н. А. с ЕГН-********** и Р. М. Н. с
ЕГН-********** и двамата със съдебен адрес: гр. ***, бул. „***“ № **, ет.*,
ап.**, чрез адв. П., срещу Т. Н. А. с ЕГН-********** със съдебен адрес: гр.
***, ул. „***“ № **, чрез адв. К., иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД
за разваляне на договор за покупко-продажба на недвижим имот, оформен в
нотариален акт № 186, том I, дело № 135/2016 г. на нотариус М. К., с който А.
Н. А. и Р. М. Н. продават на Т. Н. А. следния свой собствен недвижим имот,
придобит по време на брака им и представляваща съпружеска имуществена
общност, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.1106.1.4.102 по КККР, одобрени със заповед № РД-18-50/02.11.2011 г.
на Изпълнителния директор на АГКК, адрес на имота: гр. ***, район „***“,
ж.к. „***“, бул. „***“ № ***, блок **, вх. *, ет.*, ап.***, предназначение на
обекта: жилище, апартамент, брой на нивата: 1, с площ 56.48 кв.м., ведно с
избено помещение № 6 и с 0.749% идеални части от общите части на
сградата, поради неизпълнение.
ОСЪЖДА А. Н. А. с ЕГН-********** и Р. М. Н. с ЕГН-********** и
двамата със съдебен адрес: гр. ***, бул. „***“ № **, ет.*, ап.**, чрез адв. П.,
да заплатят на Т. Н. А. с ЕГН-********** със съдебен адрес: гр. ***, ул. „***“
№ **, чрез адв. К., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата 2028.46 лв.,
представляваща съдебни разноски общо за двете съдебни инстанции.
РЕШЕНИЕТО в частта, в която е отхвърлен искът на А. Н. А. и Р. М.
Н. срещу Т. Н. А. с правно основание чл. 26, ал. 1, пр.1 от ЗЗД за нищожност
на договора за покупко-продажба на недвижим имот, оформен в нотариален
акт № 186, том I, дело № 135/2016 г. на нотариус М. К., поради
противоречието му със закона, е влязло в сила.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
тридесет дневен срок от съобщаването на страните за изготвянето му, чрез
връчване на препис от същото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9