Решение по дело №6748/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 4456
Дата: 4 юли 2018 г. (в сила от 15 май 2020 г.)
Съдия: Силвана Иванова Гълъбова
Дело: 20171100106748
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 юни 2017 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. София, 04.07.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-21 състав, в публичното заседание на двадесет и шести април две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА

 

при секретаря Снежана Апостолова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №6748 по описа на СГС за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.124 ал.1 вр. чл.439 ГПК.

Ищците П.А.Г. и И.Б.Г. твърдят, че не дължат сумите, за събиране на които е издаден изп. лист по гр.д. №3208/2010 г. по описа на СРС, 44 състав, тъй като са погасени по давност. Твърдят още, че по издадения изп. лист е образувано изп.д. №20108440401125 по описа на ЧСИ С.Я., като последното изпълнително действие, което е извършено по делото е на 28.06.2010 г. – насрочване на публична продан на недвижим имот, която публична продан не се е състояла, поради което вземанията, за които е образувано описаното по-горе изп. дело при ЧСИ С.Я., е погасено по давност.

Предвид гореизложеното, ищците молят съда да постанови решение, с което да бъде прието за установено, че не дължат на ответника „О.Б.Б.“ АД следните суми: 49 395,41 лв. – главница, ведно със законната лихва върху нея от 22.01.2010 г. до изплащане на вземането, 782,15 лв. – договорна лихва за периода 21.08.2009 г. – 21.01.2010 г., 3399,40 лв. – наказателна лихва за периода 21.08.2009 г. – 21.01.2010 г., 1071,74 лв. – държавна такса и 900,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, за събиране на които е издаден изпълнителен лист по гр.д. №3208/2010 г. по описа на СРС, 44 състав, по който изпълнителен лист е образувано изп.д. №20108440401125 по описа на ЧСИ С.Я., тъй като са погасени по давност. Молят също на основание чл.179 ал.1 ЗЗД съдът да постанови заличаване на договорната ипотека върху собствения им недвижим имот, а именно: апартамент №49, находящ се в гр. София, жк. „*****бл.*******4, учредена с нот. акт №83, т.ІV, н.д. №640/31.08.2006 г. на нот. М.Н..  Претендират разноски.

            Ответникът „О.Б.Б.“ АД /правоприемник на „С.“ АД/ в срока за отговор по чл.131 ГПК оспорва предявения иск. Твърди, че процесните вземания не са погасени по давност, тъй като процесното изп. дело е спирано въз основана на издавани обезпечителни заповеди, поради което давност не тече. Претендира разноски.

            Ответниците ЕТ „Д. – Е. Б.“ и „В. Т.“ ЕООД в срока за отговор по чл.131 ГПК не вземат становище по предявения иск. Не претендират разноски.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

От представения по делото нот. акт за договорна ипотека върху недвижими имоти №83, т.ІV, н.д. №640/31.08.2006 г. на нот. М.Н. се установява, че ищците са учредили в полза на „С.“ АД договорна ипотека върху собствения си недвижим имот, а именно: апартамент №49, находящ се в гр. София, жк. „*****бл.*******4, за обезпечаване на отпуснатия на ЕТ „Д. – Е. Б.“ банков кредит в размер на 150 000,00 лв. по силата на договор за банков кредит „Малки и средни предприятия“ от 24.08.2006 г.

Видно от представените по делото заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК от 26.02.2010 г. и изпълнителен лист от 26.02.2010 г., издадени по гр.д. №3208/2010 г. по описа на СРС, 44 състав, ответникът ЕТ „Д. – Е. Б.“ е осъден да заплати на „С.“ АД сумата от 49 395,41 лв. – главница, сумата от 782,15 лв. - договорна лихва за периода 21.08.2009 г. - 21.09.2010 г., сумата от 3399,40 лв. - наказателна лихва за периода 21.08.2009 г. - 21.01.2010 г., законна лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението – 22.01.2010 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 1071,74 лв. – държавна такса и сумата от 900,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

От представения договор за прехвърляне на търговско предприятие от 25.03.2010 г., нот. заверен от нот. В.К., рег. №1209/25.03.2010 г., се установява, че ЕТ „Д. – Е. Б.“ е прехвърлил на „В. Т.“ ЕООД собственото си предприятие по смисъла на чл.15 ТЗ, изцяло като съвкупност от права, задължения и фактически отношения.

Не се спори, че въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано на 23.04.2010 г. изп.д. №20108440401125 по описа на ЧСИ С.Я., по което дело с протокол от 28.06.2010 г. е насрочена публична продан върху описания по-горе недвижим имот, собственост на двамата ищци, от 29.06.2010 г. до 29.07.2010 г.

От представената обезпечителна заповед от 06.07.2010 г., издадена по гр.д. №7269/2010 г. по описа на СГС, 6 състав, се установява, че е допуснато обезпечение на иска по молба на двамата ищци чрез спиране на описаното по-горе изп. дело при ЧСИ С.Я..

Със съобщение от 20.07.2010 г. по изп.д. №20108440401125 по описа на ЧСИ С.Я. последният е уведомил СРС, че на основание описаната по-горе обезпечителна заповед е спряна публичната продан на процесния недвижим имот.

Видно от представеното по делото определение от 26.05.2015 г., постановено по гр.д. №7269/2010 г. по описа на СГС, 6 състав, е отменено допуснатото с определение от 06.07.2010 г. обезпечение по гр.д. №7269/2010 г. чрез спиране на изпълнението по процесното изп. дело и е обезсилена описаната по-горе обезпечителна заповед.

Изп.д. №20108440401125 по описа на ЧСИ С.Я. е възобновено на 17.08.2015 г. и е насрочена нова публична продан от 18.09.2015 г. до 19.10.2015 г.

От представената обезпечителна заповед от 15.10.2015 г., издадена по гр.д. №7666/2014 г. по описа на СГС, 15 състав, се установява, че е допуснато обезпечение на иска по молба на двамата ищци чрез спиране на описаното по-горе изп. дело при ЧСИ С.Я..

Със съобщение от 19.10.2015 г. по изп.д. №20108440401125 по описа на ЧСИ С.Я. последният е уведомил СРС, че спира публичната продан на процесния недвижим имот на основание чл.432 ал.1 т.2 ГПК.

Видно от представеното по делото определение от 21.06.2017 г., влязло в сила на 10.07.2017 г., постановено по гр.д. №7666/2014 г. по описа на СГС, 15 състав, е отменено допуснатото с определение от 20.11.2014 г. обезпечение по гр.д. №7666/2014 г. чрез спиране на изпълнението по процесното изп. дело.

Изп.д. №20108440401125 по описа на ЧСИ С.Я. е възобновено на 02.10.2017 г. и е насрочена нова публична продан от 23.10.2017 г. до 23.11.2017 г.

С издадена по настоящето дело обезпечителна заповед от 20.10.2017 г. е допуснато обезпечение на предявения в настоящето производство иск чрез спиране на изпълнението по процесното изп. дело.

Със съобщение от 24.10.2010 г. по изп.д. №20108440401125 по описа на ЧСИ С.Я. последният е уведомил СРС, че спира публичната продан на процесния недвижим имот на основание чл.432 ал.1 т.1 ГПК.

            Други относими доказателства не са ангажирани.

            Съгласно разпоредбата на чл.124 ал.1 ГПК, всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. В чл.439 ГПК е предвидена възможност за длъжника в изпълнителното производство да оспори вземането, предмет на изпълнението, когато основава иска си само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Същото право има и длъжникът в производството по издаване на заповед за изпълнение, която е влязла в сила.

            С ТР №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС – т.10, е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Според мотивите на същото тълкувателно решение прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя, съгласно чл.18 ал.1 ЗЧСИ/ - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и др. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Със същото ТР е прието, че прекъсването на давността с предявяването на иск и др. действия по чл.116 б. „б“ ЗЗД и прекъсването на давността с предприемането на действия за принудително изпълнение по чл.116 б. „в“ ЗЗД са уредени по различен начин, че законодателят е уредил отделно хипотезата на чл.116 б. „в“ ЗЗД относно давността в принудителното изпълнение, без да възпроизведе правилата за спиране и отпадане на ефекта на прекъсването в исковия процес, че тези правила са неприложими при прекъсването на давността с предприемането на действия за принудително изпълнение по чл.116 б. „в“ ЗЗД не защото ефектът на спирането в този случай настъпва безвъзвратно, а защото в този случай няма спиране на давността, нито отпадане на ефекта на прекъсването. Прието е също, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Посочено е, че искането да бъде приложен отделен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Прието е, че нова давност започва да тече с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.

            Със същото ТР е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изп. производство производство се прекратява на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК, че прекратяването на  изп. производство, поради т.нар. “перемпция”, настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Прието е, че без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на изп. производство става по право, като новата давност започва да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.

Установи се, че за периода от образуване на изпълнителното дело до първото му спиране му през 2010 г. взискателят е сезирал съдебния изпълнител с искане за предприемане на действия по принудително изпълнение и не е налице период от две години, през които взискателят да е бездействал, за да се приеме, че изпълнителното производство е прекратено по право и към 28.06.2015 г. процесните вземания са погасени по давност, както твърди ищецът. Към момента на спиране на изпълнението изпълнителното производство е било висящо, а не прекратено по право. След спирането до възобновяването на изпълнителното производство на 17.08.2015 г. давност не тече, както и не тече срок по чл.433 ал.1 т.8 ГПК, като давността започва да тече отново при възобновяване на производството. След възобновяването на 17.08.2015 г. са предприети изпълнителни действия - насрочване на публична продан, които изпълнителни действия са прекъснали давността. За периода от 19.10.2015 г. до 02.10.2017 г. изпълнителното производство е било отново спряно след представяне на обезпечителна заповед за спиране на изпълнението, като през времето докато е било спряно давност не тече. След възобновяването му на 02.10.2017 г. по изпълнителното дело са поискани и извършени изпълнителни действия – насрочване на публична продан, които прекъсват давността. От 24.10.2017 г. изпълнителното дело отново е спряно с издадената по настоящето дело обезпечителна заповед и давност не тече. При спряно производство е недопустимо извършването на процесуални действия от съдебния изпълнител и страните, но след отпадане на причината за неговото спиране производството продължава своето развитие. Спирането на изпълнителното производство има за последица и спиране на преклузивния 2-годишен срок за извършване на изпълнителни действия от страна на взискателя.

Всичко гореизложено сочи, че поради многократно прекъсване на давността в изпълнителното производство, с искане на взискателя за извършване на изпълнителни действия и предприемане на изпълнителни действия, които водят до прекъсване на давността и предвид спиране на изпълнението на три пъти за период от около седем години, през който не е текла давност, периодът на погасителна давност за вземанията на взискателя не е изтекъл и правото му да иска принудително изпълнение за процесните вземания не е погасено по давност.

Поради изложеното, съдът намира, че предявеният иск се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.

С оглед изхода на делото и направеното искане, на ответника на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК следва да се присъдят разноски в размер на сумата от 100,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 

       Воден от гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от П.А.Г., ЕГН **********, адрес: ***, и И.Б.Г., ЕГН **********, адрес: ***, срещу „О.Б.Б.“ АД, ЕИК*********, седалище и адрес на управление:***-Е. Б.“, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:***, „В. Т.“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:***, иск с правно основание чл.124 ал.1 вр. чл.439 ГПК за признаване за установено, че П.А.Г., ЕГН **********, адрес: ***, и И.Б.Г., ЕГН **********, адрес: ***, не дължат на „О.Б.Б.“ АД, ЕИК*********, седалище и адрес на управление:***, сумата от 49 395,41 лв. – главница, ведно със законната лихва върху нея от 22.01.2010 г. до изплащане на вземането, сумата от 782,15 лв. – договорна лихва за периода 21.08.2009 г. – 21.01.2010 г., сумата от 3399,40 лв. – наказателна лихва за периода 21.08.2009 г. – 21.01.2010 г., сумата от 1071,74 лв. – държавна такса и сумата от 900,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист по гр.д. №3208/2010 г. по описа на СРС, 44 състав, по който изпълнителен лист е образувано изп.д. №20108440401125 по описа на ЧСИ С.Я..

ОСЪЖДА П.А.Г., ЕГН **********, адрес: ***, и И.Б.Г., ЕГН **********, адрес: ***, да заплатят на „О.Б.Б.“ АД, ЕИК*********, седалище и адрес на управление:***, на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК сумата от 100,00 лв., представляваща разноски по делото.

 

Решението подлежи на обжалване пред САС с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

СЪДИЯ: