Р Е Ш Е Н И Е № 90
гр.
Враца, 12.03.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският
окръжен съд, Гражданско отделение, в публично заседание на четиринадесети
февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА
Членове: ПЕНКА Т. ПЕТРОВА
Мл.с. МАГДАЛЕНА МЛАДЕНОВА
в присъствието на секретар Галина Емилова, като
разгледа докладваното от мл. съдия Младенова в.гр.дело № 26 по описа за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 698/05.08.2019 г., постановено по гр. дело № 721/2019 г., Районен съд – Враца е признал за установено
по отношение на „ЧЕЗ Електро България”АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район ***, че И.Х.А., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***,
не дължи част от сумата от 1 828,13 лв. с ДДС, която сума ответникът
претендира за доставена и консумирана електроенергия за периода 04.05.2018 г. –
01.08.2018 г., съгласно фактура № **********/24.01.2019 г. и във връзка с
протокол за проверка на неточно измерване и/или неизмерване на електрическата
енергия № 1020956/01.08.2018 г., а именно сумата от 914,07 лв. с ДДС, като е
отхвърлил предявения отрицателен установителен иск в останалата му част до
пълния му размер като неоснователен и недоказан. Решението е постановено при
участието на трето лице-помагач на ответника „ЧЕЗ Електро България”АД – „ЧЕЗ
Разпределение България”АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр.София, район ***.
Срещу
така постановеното решение в частта, в която е отхвърлен предявеният
отрицателен установителен иск, е подадена въззивна жалба от ищцата И.Х.А., ЕГН:
**********, чрез адв. К.Д. – САК, в която се излагат съображения за
неправилност и незаконосъобразност на същото в тази част. Навеждат се доводи,
че първоинстанционният съд неправилно е преценил фактическата обстановка по
делото, като се сочи, че в производството пред Районен съд – Враца И.А. е
страна в процеса в качеството си на титуляр на партидата, на която ответното
дружество е начислило сума по корекция в размер на 1 828,13 лв., за което
вземане е издало фактура № **********/24.01.2019 г. за клиентски номер
310244091703, а в производството пред СРС същата е ищец в качеството си на
наследник на титуляря на партидата – Х.Й., с клиентски номер 300125076942, и
дължи само част от сумата, начислена по корекция на сметка, а именно 914,07 лв.
от сумата 1 828,13 лв., за което вземане ответното дружество е издало
фактура № **********/07.08.2018 г. Изтъква се, че районният съд не е взел
предвид становището на ищеца по фактическите твърдения на ответника, че
отразените в КП № 1020956/01.08.2018 г. констатации не отговарят на
действителността, че не е доказано, че СТИ е отчитало с грешка 95,90 % през
целия процесен период, че не е доказано правилното изчисляване на количеството
на начислена електроенергия съгласно ПИКЕЕ и че не са спазени условията на чл.
48, ал. 2 ПИКЕЕ, като на проверката не е присъствал служител на МВР и
протоколът не е подписан от такъв. Посочва се още, че корекционната процедура е
извършена незаконосъобразно, тъй като към датата на извършване на проверката –
07.08.2018 г., не е съществувал законоустановен ред за установяване на случаите
на неправилно или неточно измерване на количеството ел.енергия, тъй като ПИКЕЕ
са били отменени. Твърди се, че с Решение № 1500/06.02.2017 г. по адм. дело №
2385/2016 г. на ВАС е отменена разпоредбата на чл. 47 ПИКЕЕ, регламентираща
специалните изисквания към констативния протокол, който е елемент от
фактическия състав, пораждащ правото на оператора на разпределителната мрежа да
извърши едностранна корекция на сметка, като след отмяната на чл. 41-47 ПИКЕЕ
липсва също и ред и предпоставки за извършване на проверки за метрологична,
функционална и техническа изправност на СТИ. Посочва се, че чл. 48-51 ПИКЕЕ
регламентират материалноправните предпоставки, при наличието на които може да
бъде извършена едностранна корекция, но не определят процедурата – реда и
условията за извършване на самата корекция, като при липсата на такива правила
не би могло да се докаже наличието на предпоставки за извършване на такава.
Сочи се още и че възникването на правото на ответника да начисли такса
„задължение към обществото“ се обуславя от разпоредбата на чл. 31 ПТЕЕ, а не от
общите условия на дружеството и за да възникне задължение за заплащане на тази
такса, следва да се установи, че процесната енергия е реално консумирана, което
нито се твърди, нито се доказва от него. Излагат се и подробни съображения за
допустимостта и основателността на искането на ищеца съдът да се произнесе
инцидентно по законосъобразността на чл. 48-51 от ПИКЕЕ на основание чл. 17,
ал. 2 ГПК, като се твърди, че ищецът не е бил страна в производството по
издаването и обжалването им, а процесният нормативен акт е незаконосъобразен
поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила при приемането му. Моли се съда
инцидентно /в мотивите на решението/ да установи незаконосъобразността на
цитираните разпоредби от ПИКЕЕ, а при условията на евентуалност инцидентно да
установи незаконосъобразността само на чл. 48 от ПИКЕЕ. Иска се от съда да
отмени атакуваното решение в частта, в която отрицателният установителен иск е
отхвърлен за размера над 914,07 лв.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на
жалбата от насрещната страна „ЧЕЗ Електро България”АД, ЕИК ***, в който се
изразява становище за неоснователност на същата. Излагат се подробни
съображения за правилност, законосъобразност и обоснованост на решението в
обжалваната му част. Поддържа се, че по делото са ангажирани достатъчно
доказателства, че се касае за правилно и законосъобразно извършена едностранна
корекция на сметка на потребител, като начинът на отчитането на ел. енергията и
издаването на фактурата са съобразени с приложимите разпоредби на ЗЕ и общите
условия на ответното дружество. Посочва се, че ищцата дължи процесната сума в
качеството си на потребител – титуляр по договорна сметка, а евентуално и в
качеството си на наследник на починалия титуляр по старата договорна сметка – Х.Д.Й..
Иска се от въззивния съд да отхвърли въззивната жалба и да потвърди обжалваното
решение в частта, в която е отхвърлен предявеният иск. Претендират се и
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 2 ГПК е депозирана насрещна
въззивна жалба от ответника „ЧЕЗ Електро България”АД, ЕИК *** срещу
постановеното решение в частта, в която е уважен предявеният отрицателен
установителен иск. В нея се излагат съображения за неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост на същото в тази му част. Навеждат се
доводи, че решението в атакуваната му част е постановено при нарушение на
материалния и процесуалния закон. Посочва се, че първоинстанционният съд
неправилно е достигнал до извода, че ищцата отговаря за задълженията по
процесната фактура в качеството си на наследник, а не в качеството си на потребител
по договорна сметка за процесния период и титуляр на партидата, в който случай
тя следва да е задължена за цялата сума по фактурата. Твърди се, че тя е била
потребител и в периода, за който е издадена фактурата за едностранна корекция
на сметката, като до 11.01.2019 г. не е изпълнила задължението си по чл. 13,
ал. 5 от общите условия на „ЧЕЗ Електро България”АД да уведоми дружеството в
30-дневен срок в писмена форма за всяка промяна, свързана с личните данни или
със собствеността или другите основания, на които продавачът доставя
електрическа енергия на обекта. Посочва се, че до подаването на отрицателен
установителен иск пред СРС през месец октомври 2018 г.на дружеството-ответник
не е било известно, че старият титуряр-потребител в имота е починал на
10.11.2015 г. Изтъква се, че след получаване на фактурата за едностранна
корекция на сметка ищцата е подала на 11.01.2019 г. заявление за сключване на
договор за продажба на електрическа енергия за битови нужди, в което е
декларирала, че е влязла във владение на имота на 04.02.1993 г. и е поискала
прехвърляне на задълженията от клиентски номер 300125076943 по клиентски номер
310244091703. Сочи се, че през процесния период от 04.05.2018 г. до 01.08.2018
г. ищцата е била потребител в имота съгласно направените от самата нея
изявления. В подкрепа на твърденията се посочва още, че когато
електроснабденият имот е с едно монтирано на границата на имота СТИ, титуляр по
договорната сметка може да бъде само едно пълнолетно физическо лице, а
издаването на процесната фактура е в резултат на констатираното обстоятелство,
че старият титуляр по старата партида в процесния имот е починал, като
данъчната фактура сама по себе си не поражда права и задължения, а задълженията
на ищцата са възникнали в резултат на реализираното право на крайния снабдител
да извърши едностранна корекция на сметката. Изтъква се, че
електроразпределителното предприятие е доказало осъщественото действие, което
има за резултат отчитане на по-малки количества от технически възможната
доставена и потребена електрическа енергия, поради което следва да се ангажира
отговорността на потребителя за заплащането ѝ. Сочи се, че наличието на
вина на която и да е от страните е без значение. Иска се от въззивния съд да
отмени атакуваното решение в частта, в която е признато за установено, че
ищцата не дължи сума в размер на 914,07 лв. и да постанови решение, с което да
отхвърли изцяло отрицателния установителен иск. Претендират се и разноски.
В срока по чл. 263, ал. 3 ГПК е постъпил отговор на
насрещната въззивна жалба от И.Х.А., ЕГН: **********, чрез адв. Д.Д. – БлАК,
преупълномощен от адв. К.Д., в който се изразява становище за неоснователност
на същата. Поддържа се, че процесната фактура е издадена по партида на ищцата,
която има качеството на потребител на ел. енергия, и създава задължение за
плащане на същата, като настоящото производство има за предмет установяване
недължимост на сума по фактура, издадена по партида на ищцата, а не на нейния
наследодател. Излагат се съображения, че е невярно твърдението на
дружеството-ответник, че фактурите, издадени по реда на общите му условия, не
създават права и задължения за потребителите, тъй като съгласно чл. 29 от тях
клиентите ежемесечно заплащат ел. енергия съгласно издадените фактури, в
сроковете, посочени в същите. Иска се от въззивния съд да отхвърли насрещната
въззивна жалба.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК не е постъпило
становище от третото лице-помагач на ответника - „ЧЕЗ Разпределение България“
АД, с ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ***.
Въззивната жалба и
насрещната въззивна жалба са процесуално допустими като подадени от надлежна
страна, в рамките на срока по чл. 259, ал. 1, съответно чл. 263, ал. 2 ГПК и
срещу обжалваем съдебен акт.
При извършената
служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК въззивният съд констатира, че
обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.
За да се произнесе по
правилността на първоинстанционното решение, настоящият съдебен състав взе
предвид следното:
Районен съд – Враца е
сезиран от И.Х.А., ЕГН: **********, с отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК против „ЧЕЗ Електро България“ АД, ЕИК: ***, за
признаване за установено, че не дължи на ответното дружество сумата от 1 828,13 лв., представляваща претендирана от него
сума, начислена по едностранна корекция на сметка за периода от 04.05.2018 г. –
01.08.2018 г., за която сума е издадена фактура № **********/24.01.2019 г.
В
исковата молба се сочи, че ищцата е абонат на ответното дружество за имот с
адрес гр. Етрополе, ул. ***от 25.01.2019 г. При проверка относно текущите си
задължения ищцата установила, че била издадена фактура № **********/24.01.2019
г. на стойност 1 828,13 лв. с ДДС, която сума била начислена за периода
04.05.2018 г. – 01.08.2018 г. При извършена справка в център за обслужване на
клиенти на ответното дружество негови служители ѝ обяснили, че била
извършена проверка на електромера ѝ, при която било установено, че същият
не измервал точно. При проверката бил съставен констативен протокол, въз основа
на който едностранно била коригирана сметката за ел. енергия за минал период и
била съставена процесната фактура. Ищцата намира,
че не дължи сумата по фактурата. Сочи, че през процесния период не била в
договорни отношения с ответника и нямала качеството потребител, като считано от
25.01.2019 г. е титуляр на партида, а корекцията е извършена на 01.08.2018 г.
Не била потребила ел. енергия на посочената във фактурата стойност, като на
основание чл. 200, ал. 2 ЗЗД не дължала плащане на недоставена и непотребена
ел. енергия. Не дължала начислените с фактурата такси „задължение към
обществото“, пренос и достъп до електропреносната и електроразпределителната
мрежа, тъй като те се дължали за реално извършване на услугите и дължимостта им
не следва от разпоредбите на ПИКЕЕ. Ответникът нямал основание да начислява
такива суми с оглед отмяната на ПИКЕЕ към датата на извършване на проверката. С
отмяната на чл. 47 ПИКЕЕ не съществували изисквания за форма на констативния
протокол, нито бил налице нормативно установен ред за издаването му. Същият,
макар и подписан от служител на МВР, нямал качеството на официален документ и
нямал доказателствена стойност. Общите условия не я обвързвали, тъй като не
били публикувани в местен всекидневник /а в седмичник/, а същите не били и
съобразени и с изменения в ЗЕ. Ответното дружество не е изпълнило задължението
си да включи в общите си условия ред за уведомяване на клиента при извършване
на корекция на сметка. Електромерът бил негодно средство за измерване, не бил
от одобрен тип и не бил преминал първоначална и последващи проверки. Проверката
била извършена с негоден еталонен уред. Исковата молба
съдържа и изрично искане на основание чл. 17 ал. 2 ГПК в мотивите на решението
да се установи незаконосъобразността на чл. 48-51 от ПИКЕЕ.
В
срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответното дружество „ЧЕЗ
Електро България“ АД, ЕИК: ***, в който се оспорва допустимостта и
основателността на предявения иск. Посочва се, че по същото искане от ищцата и
на същото основание /корекция на сметка въз основа на проверка, за която бил
съставен констативния протокол/ било образувано и висящо гр. дело № 58125/2018
г. по описа на Софийски районен съд, като настоящото дело следвало да бъде
прекратено. Твърди се, че ищцата била подала заявление за продажба
на ел. енергия за битови нужди на 11.01.2019 г., като сама била признала, че
владеела имота от 04.02.1993 г. на основание нотариален акт. Била наследник на
титуляря по партидата, като обектът на потребление бил къща в гр. Етрополе, ул.
***. Като наследник била задължена за процесната сума. Наследниците не били
изпълнили задължението си да уведомят ответника за смъртта на наследодателя. На 01.08.2018 г. служители на „ЧЕЗ Разпределение
България”АД били извършили проверка на адреса, като ищцата била търсена и не
била открита, поради което констативният протокол бил съставен в присъствието
на двама свидетели и полицейски служител на основание чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ. При
проверката били констатирани липсваща пломба на щита на таблото, нарушена
пломба на капачката на клемния блок и поставен допълнителен проводник между
входящата и изходящите фазови клеми на електромера на клемния блок. С еталонен
уред била измерена грешка при отчитане минус 95.9 %. Вследствие на констатираните нарушения, сметките на
ищцата били преизчислени съгласно валидна и правилно приложена методика, за
което ищцата била уведомена. Излагат се и подробни съображения
за неоснователност на наведените доводи в исковата молба.
На основание чл. 219 от ГПК съдът е конституирал като трето лице-помагач на ответника „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД, с ЕИК:***, което е ангажирало писмено становище за
неоснователност на предявения иск. В него се посочва, че проверки на СТИ се
извършват от електроразпределителното дружество на основание чл. 13, т. 2, чл.
22, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 58 от ОУ на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, като
при констатиране на неправомерно въздействие върху схемата на свързване или
самия електромер, се предприемат предписаните в ПИКЕЕ действия. Изтъква се
съдебна практика на ВКС, според която правото на корекция възниква от уредена в
нормативен акт обективна отговорност и не е необходимо доказване на виновно
поведение на абоната, както и доказване на периода на неточното измерване и
реално потребеното количество ел. енергия.
Съобразявайки
твърденията на страните и наведените доводи в исковата молба и отговора, както
и оплакванията във въззивната жалба, насрещната въззивна жалба и съображенията
в отговорите на същите, настоящият съдебен състав приема, че предметът на
въззивната проверка обхваща изцяло повдигнатия спор, свързан с дължимостта от ищцата
на сумата от 1 828,13 лв. с ДДС, която сума ответникът претендира за
доставена и консумирана електроенергия за периода 04.05.2018 г. – 01.08.2018
г., съгласно фактура № **********/24.01.2019 г. и във връзка с протокол за
проверка на неточно измерване и/или неизмерване на електрическата енергия №
1020956/01.08.2018 г.
За да се произнесе по
основателността на жалбата, въззивният съд обсъди събраните в
първоинстанционното производство писмени и гласни доказателства и заключението
на изслушаната съдебно-техническа експертиза, поотделно и в тяхната съвкупност,
при което приема за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, че
ищцата е подала Заявление за продажба на електрическа енергия за битови нужди
на 11.01.2019 г., както и че същата е потребител на доставяна от ответното
дружество електрическа енергия в обекта, находящ се в гр. Етрополе, ул. ***, и
дължи заплащане на стойността на потребената такава.
По делото е
представено заверено копие от констативен протокол № 1020956/01.08.2018 г. за
проверка на неточно измерване и/или неизмерване на електрическата енергия, в
който е отразено, че на посочената дата е извършена проверка от служители на
„ЧЕЗ Разпределение България” АД на средството за търговско измерване на
електрическата енергия, потребявана в имот, нахждящ се в гр. Етрополе, ул. ***.
При проверката е констатирано, че липсва пломба на щита на ел. таблото,
нарушена е пломбата на капачката на клемния блок на електромера, поставен е
допълнителен проводник /шунт/ между входяща и изходяща фазови клеми на
електромера на клемния блок. Отразено е, че с еталонен уред Емсист с фабричен №
0507225 и свидетелство за калибриране Е-347-3 от 30.03.2016 г. е измерена
грешката, с която електромерът отчита консумираната ел. енергия в момента на
проверката, като грешката е „-“ /минус/ 95.9 %. Посочено е, че е установена
промяна в схемата на свързване в измервателната система на ел. енергия.
Отразено е, че шунтът е премахнат. Посочено е още и че констатациите са
демонстрирани пред служител на МВР-ОДП – Д.С.М., който е подписал констативния
протокол. Проверката е извършена в присъствието на двама свидетели – В.Н.Г. от
Федерацията на потребителите и С.Г.Ч.. Протоколът не е подписан от потребителя,
като в него е отразено, че същият е потърсен на обекта, но отсъства.
По делото са събрани
гласни доказателства чрез разпит на С.С. – служител на „ЧЕЗ Разпределение
България” АД, който е извършил проверката. От показанията му се установява, че
при извършената проверка той и колегите му са констатирали, че е нарушена
пломбата на капачката на клемния блок на електромера и е поставен допълнителен
проводник /шунт/ между изходяща и входяща фазови клеми на клемния блок. Същият
посочва, че с еталонен уред измерили грешката, с която работи електромерът и на
тел. 112 са уведомили органите на МВР, които дошли на място. Проверяващите
възстановили правилната схема на свързване и пломбирали електромера и щита.
Същите съставили констативен протокол за проверката, който бил подписан от
органите на МВР и от представители на Федерацията на потребителите, тъй като
потребителят отсъствал.
В съдебно заседание е
разпитан и свидетелят В.Г. – член на Федерацията на потребителите, от
показанията на който се установява, че е присъствал по време на проверката,
възприел е, че пломбата на клемния блок на електромера била нарушена, след
сваляне на капачката на клемния блок бил открит шунт, монтиран между входящата
и изходящата фазови клеми на клемния блок, като с еталонен уред била измерена
грешка, с която електромерът измерва, която била минус 95.9 %. Същият посочва,
че за нарушението били уведомени органите на МВР на тел. 112 и на мястото
пристигнал патрул от трима души, един от които подписал констативния протокол.
От приложеното
заверено копие от предложение за корекция на сметка се установява, че във
връзка с горецитирания констативен протокол на „ЧЕЗ Разпределение България” АД и
въз основа на раздел ІХ от ПИКЕЕ – чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „а”, за периода от 04.05.2018
г. до 01.08.2018 г. на Х.Д.Й. са доначислени 9775 kWh за консумирана и
незаплатена електроенергия.
От представените по
делото писма и обратни разписки се установява, че до Х.Д.Й. са били изготвени и
изпратени съобщения за всички извършени действия по проверка на СТИ и корекция
на сметката му. От обратните разписки е видно, че писмата са се върнали като
непотърсени.
Представена е фактура
№ **********/07.08.2018 г., от която е видно, че е издадена за дължима от Х.Д.Й.
на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 51 от ПИКЕЕ сума по констативен
протокол в размер на 1 828,13 лв. с ДДС.
От представеното по
делото Заявление за продажба на електрическа енергия за битови нужди № **********/11.01.2019
г. се установява, че на същата дата ищцата И.А. е заявила, че приема Общите
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро
България”АД и Общите условия за използване на електроразпределителната мрежа на
„ЧЕЗ Разпределение България“ АД. Видно от същото, основанието за ползване на
ищцата на недвижимия имот е Нотариален акт № 12, том I, нот. дело 21 от 04.02.1993 г., като тя е
декларирала, че е влязла във владение на имота считано от 04.02.1993 г.
С представеното по
делото Кредитно известие № **********/24.01.2019 г. към фактура №
**********/07.08.2018 г. с основание за издаване „Грешни данни в договорните
отношения” посочената фактура е сторнирана.
Вместо нея е издадена
фактура № **********/24.01.2019 г., от която е видно, че е съставена за дължима
от ищцата на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 51 от ПИКЕЕ сума по
констативен протокол в размер на 1 828,13 лв. с ДДС.
С писмо с Изх. № **********/25.01.2019
г. ищцата е уведомена за извършената корекция, като е поканена да плати
начислената сума за консумирана, но незаплатена ел. енергия за периода
04.05.2018 г. – 01.08.2018 г. В исковата молба ищцата потвърждава получаването
на това писмо.
По делото е
представено Удостоверение за наследници № 675/10.08.2018 г., от което се
установява, че след смъртта си на 10.11.2015 г. Х.Д.Й. е оставил следните
наследници по закон: Ц.И.Й. – съпруга; И.Х.А.
– дъщеря и М.Х.Д. – син, починал на 15.08.1982 г.
От представеното по
делото копие от искова молба с вх. № 2024541/30.08.2018 г. по описа на Софийски
районен съд, се установява, че на същата дата ищците И.Х.А., П.К.Д. и Х.М.Д. са
предявили иск против „ЧЕЗ Електро България” АД с правно основание чл. 124, ал.
1 ГПК за признаване на установено, че не дължат съответните на правото им на
собственост върху недвижим имот, находящ се в гр. Етрополе, ул. ***, части от
сума в размер на 1 828,13 лв., представляваща претендирана от ответното
дружество сума, начислена по едностранна корекция на сметка за периода от
04.05.2018 г. до 01.08.2018 г., за която е издадена фактура №
**********/07.08.2018 г. В исковата молба се твърди, че задълженото лице по
фактурата Х.Д.И. е починало на 10.11.2015 г., като партидата при ответното
дружество се води на негово име, но процесният имот е съсобствен между ищците.
Сочи се, че първият етаж, който представлява ½ ид. ч. от имота е собственост
на И.А., като е придобит чрез договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 12, том I, дело № 21/1993 г. по описа на Етрополски районен
съд. Посочва се още че с нотариален акт № 24, том III, дело № 516/1975 г. по описа на Етрополски районен
съд починалият Х.Й. е прехвърлил на сина си М.Д. с договор за покупко-продажба втория
етаж от имота, който представлява останалата ½ ид. ч. от същия. След
смъртта си М.Д. е оставил наследници по закон – П.Д. – съпруга и Х.Д. – син,
които са наследили по ¼ ид. ч. от имота.
В заключението на
изслушаната пред районния съд съдебно-техническа експертиза е отразено, че от
констатацията, записана в КП № 1020956/01.08.2018 г., може да се направи извод,
че има промяна в схемата на свързване на процесното СТИ, като това състояние
води до неизмерване на ползваното от обекта на потребителя количество
електрическа енергия и описаното състояние не е производствен дефект, тъй като
констатацията се отнася за външната схема на процесния електромер, а не за
дефект в самото СТИ. Посочено е, че преизчисляването на консумираната
електрическа енергия е извършено правилно, при спазване на методиката от ПИКЕЕ,
по действащите за периода цени на ел. енергия, утвърдени от ДКЕВР и по тарифни
зони, които са валидни за потребителя. Вещото лице е посочило и че няма данни
за извършена друга проверка от служители на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД на
изправността на СТИ в периода 90 дни преди проверката на 01.08.2018 г.
При така възприетата
фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира следното от правна
страна:
С предявяването на
отрицателния установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване
недължимост на парична сума, формирана в резултат на едностранно коригирана
сметка от страна на ответното дружество, ищцата отрича претендираното от
ответника материално право и в тежест на последния е при условията на пълно и
главно доказване да установи съществуването на това право. Ищцата носи
доказателствена тежест единствено да установи факти, изключващи, унищожаващи
или погасяващи правото.
По делото е установено,
че страните са в облигационно правоотношение, по силата на което ищцата е
потребител в качеството си на собственик на ид. ч. от процесния недвижим имот, на
доставяна от ответното дружество електрическа енергия и дължи заплащане
стойността на потребената такава. Настоящият съдебен състав намира, че е
неоснователен доводът на ищцата, че през процесния период не била в договорни
отношения с ответника и нямала качеството потребител, като считано от
25.01.2019 г. е титуляр на партида, а корекцията е извършена на 01.08.2018 г.
Същата е декларирала в Заявление за продажба на електрическа енергия за битови
нужди № **********/11.01.2019 г., че основанието за ползване на ищцата на
недвижимия имот е нотариален акт № 12, том I, нот. дело 21 от 04.02.1993 г., като е влязла във
владение на имота считано от 04.02.1993 г. В искова молба с вх. №
2024541/30.08.2018 г. по описа на Софийски районен съд, тя е признала факта, че
първият етаж, който представлява ½ ид. ч. от имота е нейна собственост,
като е придобит чрез договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение
за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 12, том I, дело № 21/1993 г. по описа на Етрополски районен
съд. Съгласно чл. 4, ал. 1 от Общите условия на ответното дружество потребител
на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице – собственик или
ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа съгласно
действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за домакинството
си. Предвид гореизложеното ищцата е била в договорни отношения с ответника и е
имала качеството на потребител в периода 04.05.2018 г. – 01.08.2018 г., макар
партидата при ответното дружество да се е водела на името на починалия ѝ
баща. Тя е потребител не в качеството си на титуляр на партида, считано от
подаване на заявлението от нея на 11.01.2019 г., а в качеството си на
съсобственик на процесния имот.
За установяване
съществуващо в полза на ответника материално право за извършване на едностранна
корекция на дължимите суми за потребена електроенергия той се позовава на
предвидена в нормативната уредба обективна отговорност и поддържа, че не е
необходимо доказване на вина на потребителя.
Съгласно разпоредбата
на чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката устройството и експлоатацията
на електроенергийната система се осъществяват съгласно норми, предвидени в
правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи
принципите на измерване, начините и местата за измерване, включително реда и
начините за преизчисляване на количеството електрическа енергия при
установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия или за която има измерени показания в невизуализиран регистър на
средството за търговско измерване, както и създаването, поддържането и достъпа
до регистрираните от тези средства база данни. С приетата с § 83, т. 1, б. „г”
от ЗИД на ЗЕ, обн. ДВ бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., норма на чл.
98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ е въведено изискване в Общите условия, при които
крайният снабдител продава електрическа енергия, да се съдържа ред за
уведомяване на клиента при извършване на корекция по сметка съгласно правилата
на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ. В чл. 17, ал. 1 от Общите условия на договорите
за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България” АД е предвидено,
че продавачът, въз основа на предоставени от електроразпределителното дружество
констативни протоколи и справки за начислена енергия изчислява и коригира
сметките за използвана от потребителя електрическа енергия за изминал период, а
съгласно ал. 2 на същия член в случаите по ал. 1 продавачът изготвя справка за
дължимите суми и в 7-дневен срок уведомява потребителя за сумите, които
последният дължи или ще му бъдат възстановени със следващо плащане.
По приложението на
посочените правни норми е създадена константна практика на ВКС, обективирана в
множество решения – напр. Решение № 111/17.07.2015 г. по т. д. № 1650/2014 г.
на ВКС, ТК, I т. о., Решение № 115/20.05.2015 г. по т. дело № 4907/2014 г. на
ВКС, ГК, IV г. о., Решение № 164/24.11.2015 г. по т. д. № 2446/2014 г. на ВКС,
ТК, II т. о., Решение № 166/11.05.2016 г. по т. д. № 1797/2014 г. на ВКС, ТК,
II т. о. и други съдебни актове. В посочените решения е прието, че със ЗИД на
ЗЕ, обн. ДВ бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., е въведено законово основание
крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане
на потребената електрическа енергия, ако е изпълнил задължението си по чл. 98а,
ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ за предвиждане в общите условия на
договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на
сметка и на правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/,
регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване,
условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за
извършване на сметките за предоставената електрическа енергия. Създаването на
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ и ОУ на
договорите с крайния потребител със съответното съдържание, предвидено в
посочените правни норми, е вменено от законодателя изрично като задължение на
електроразпределителното дружество, а приемането на предложените от енергийните
предприятия правила е задължение на ДКЕВР, понастоящем КЕВР.
Предвидените в чл. 83,
ал. 1, т. 6 от ЗЕ Правила за измерване на количеството електрическа енергия са
приети от ДКЕВР с Протокол № 147/14.10.2013 г. /ДВ, бр. 98/12.11.2013 г. /. В
раздел IХ, чл. 47 - чл. 51 от ПИКЕЕ са регламентирани случаите и начините за
извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия от операторите
на съответните мрежи, регламентирани са т. нар. корекции на сметки на
потребителите в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия. ПИКЕЕ влизат в сила на 16.11.2013 г., като не им е
придадено обратно действия нито със ЗИД на ЗЕ /ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от
17.07.2012 г./, нито със самите ПИКЕЕ /ДВ, бр. 98/2013 г./. При това положение
за периода до приемането на предвидените в разпоредбите на чл. 98а, ал. 2, т. 6
и чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ правила за установяване на случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, за извършването на
корекция на сметките и уведомяването на клиентите се прилагат действащите
подзаконови нормативни актове и създадената за тяхното прилагане постоянна
практика на ВКС.
С Решение № 115 от
20.05.2015 г. по т. д. № 4907/2014 г. на ВКС, ГК, IV г. о. и Решение №
166/11.05.2016 г. по т. д. № 1797/2014 г. на ВКС, ТК, II т. о. е създадена
практика на ВКС, съгласно която през периода от 17.07.2012 г., когато влиза в
сила изменението на разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ /обн. в ДВ, бр.
54/2012 г./, до 16.11.2013 г., когато влизат в сила ПИКЕЕ /обн. в ДВ бр.
98/2013 г./, не съществува законово основание за доставчика на електрическа
енергия едностранно да коригира сметките на потребителите само поради
обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната
електроенергия, без да е доказан периода на същото и без да е доказано
неправомерно виновно поведение от страна на потребителя. За този период от
време 17.07.2012 г. - 16.11.2013 г. остава актуална постоянната практика на
ВКС, обективирана в множество решения - напр. Решение № 165/19.11.2009 г. по т.
д. № 103/2009 г. на ВКС, II т. о., Решение № 189/11.04.2011 г. по т. д. №
39/2010 г. на ВКС, II т. о., Решение № 79/11.05.2011 г. по т. д. № 582/2010 г.
на ВКС, II т. о. и др./, съгласно
която корекцията е допустима, когато отклоненията в показателите на
консумираната електрическа енергия се дължат на неправомерно действие от страна
на потребителя, доставчикът е установил периода на грешното измерване или
неизмерване и е отчетена реално консумираната електрическа енергия за миналия
период.
В обобщение на
извършеното от касационната инстанция тълкуване, се приема, че по силата на чл.
83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ /редакция след ЗИДЗЕ, обн. в ДВ,
бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ след влизане в сила на ПИКЕЕ е
предвидено законово основание крайният снабдител /доставчикът/ едностранно да
коригира сметката на клиента /потребителя/ само поради обективния факт на
констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната електрическа
енергия.
Разпоредбите на раздел
IХ, от чл. 47 до чл. 51 ПИКЕЕ/редакция от 12.11.2013 г./ уреждат различните
случаи и начини за извършване на преизчисление на количеството електрическа
енергия от операторите на съответните мрежи: при липса на средство за търговско
измерване /чл. 48, ал. 1/; случаите, при които при метрологичната проверка се
установи, че средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка
извън допустимата /чл. 48, ал. 1/; случаите, при които при проверка на
измервателната система се установи промяна на схемата за свързване /чл. 48, ал.
2/; при повреда или неточна работа на тарифния превключвател, поради която
използваната електрическа енергия се измерва, но не се регистрира точно по
съответните тарифи, избрани от клиента /чл. 49/.
Следователно със ЗИДЗЕ
/обн. ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ и приетите въз основа на
законовата делегация по чл. 83, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 6 от ЗЕ ПИКЕЕ
/обн. ДВ, бр. 98/2013 г., в сила от 16.11.2013 г./ е предвидена възможност за
крайния снабдител /доставчика/ на електрическа енергия да коригира едностранно
сметките на потребителите във всички случаи на неизмерена или неточно измерена
доставена електрическа енергия. Начините за извършване на преизчисление на
количеството електрическа енергия са уредени в зависимост от конкретните
причини за неизмерване или неточно измерване на доставената електрическа
енергия. В предвидената в раздел IХ от ПИКЕЕ корекционна процедура са
регламентирани обективни правила за измерване на доставената, но неотчетена или
неточно отчетена електрическа енергия, като целта на изменената и допълнена
законова и подзаконова правна уредба е да се възстанови настъпилото без
основание имуществено разместване. Поради това и с оглед уредените начини за
извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия, отчитащи и
обективната невъзможност в определени случаи за реално измерване на потребеното
количество електрическа енергия, съдебната практика приема, че при действието
на ПИКЕЕ/редакция от 12.11.2013 г./ крайният снабдител /доставчик/ е освободен
от задължението да докаже реално потребеното количество електрическа енергия.
Потребителят има право да оспори установените по предвидения в ЗЕ и ПИКЕЕ ред
данни и да ангажира доказателства за установяване на по-малко потребено
количество електрическа енергия с оглед на намиращите се в съответния обект
електроуреди, тяхната енергийна ефективност и режима на ползването им. Приема
се също, че правото на крайния снабдител /доставчика/ на електрическа енергия
да извърши едностранно корекция на количеството доставена, но неизмерена или
неточно измерена електрическа енергия, не е обусловено от доказване на виновно
поведение на потребителя, довело до неизмерването или неточното измерване на
електрическата енергия, поради това, че целта на корекционната процедура е да
възстанови настъпилото без основание имуществено разместване, а не да ангажира
отговорността на потребителя за неговото виновно поведение. Друг аргумент за
този извод е обстоятелството, че не всяка от причините за неизмерване или
неточно измерване на електрическата енергия се дължи на виновно поведение на
потребителя. За извършване на преизчисление на количеството електрическа
енергия от крайния снабдител по един от предвидените в раздел IХ от ПИКЕЕ
начини е достатъчно да бъде установена съответната причина за неизмерване или
неточно измерване на електрическата енергия и спазване на предвидената в ЗЕ и
ПИКЕЕ процедура.
С Решение №
1500/06.02.2017 г. по адм. дело № 2385/2016 г. на петчленен състав на ВАС ПИКЕЕ
са отменени, с изключение на чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51. Подзаконовият
нормативен акт се смята отменен занапред - т.е. от деня на влизане в сила на
съдебното решение и няма обратно действие, като за периода от приемането му до
неговата отмяна, актът се счита за законосъобразен и поражда валидни правни
последици. При това положение се поражда въпросът може ли след тази частична
отмяна да бъде извършвана едностранна корекция от доставчика и при какви
условия.
Както бе посочено,
след отмяната остават да действат разпоредбите на чл. 48-51 ПИКЕЕ. В тези
разпоредби са предвидени случаите, в които може да бъде извършено преизчисление
на количеството ел. енергия и начините, по които се извършва корекцията. След
като разпоредбите от Раздел ІХ на ПИКЕЕ продължават да действат, то според
цитираната по-горе практика на ВКС за извършване на корекцията е достатъчно да
бъде установен обективният факт на неотчитане или неточно отчитане на
доставената ел. енергия. Това право съществува до 23.11.2018 г., когато е
извършена окончателна отмяна на чл. 48-51 ПИКЕЕ с Решение № 2315 от 2018 г. на
ВАС на РБ, обн. ДВ, бр. 97 от 2018 г. След тази отмяна следва да намери
приложение предходната съдебна практика, която е обоснована с липсата на
законово основание за доставчика на електрическа енергия едностранно да
коригира сметките на потребителите само поради обективния факт на констатирано
неточно отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия, без да е доказан
периода на същото и без да е доказано неправомерно виновно поведение от страна
на потребителя.
В настоящия казус към
момента на съставяне на констативния протокол от 01.08.2018 г. са действали
разпоредбите на чл. 48 - чл. 51 от ПИКЕЕ /отм./. Корекцията е извършена на
основание чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ /отм./, предвиждаща възможност за извършване
корекция на сметката на битов клиент при установена промяна на схемата на
свързване на СТИ, а преизчислението е извършено на основание чл. 48, ал. 1, б.
„а” ПИКЕЕ /отм./, предвиждаща, че при наличие на точен измерител количеството
преминала електрическа енергия се изчислява като функция на измерителя, като се
отчита класът на точност на средството за търговско измерване. От заключението
на съдебно-техническата експертиза се установява, че констатираното при
извършената проверка състояние на СТИ на потребяваната от ищцата ел. енергия
представлява осъществяване на промяна на схемата на свързване, което води до
неизмерване на ползваното от потребителя количество електрическа енергия, както
и че това състояние не представлява производствен дефект. С оглед изложения
по-горе анализ на съдебната практика, настоящият съдебен състав приема, че при
така установения обективен факт на промяна в схемата на свързване, довел до
неточно отчитане на ел. енергия, в полза на доставчика на ел. енергия е
възникнало право да извърши едностранна корекция на сметката на потребителя за
минал период. Ищцата не установява факти, изключващи, унищожаващи или
погасяващи това право. Навежда единствено доводи, че отговорността ѝ не
може да бъде ангажирана, тъй като към момента на извършване на проверката не са
били налице действащи ПИКЕЕ, т. е. не е била изпълнена законовата делегация по
чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Тези доводи не могат да бъдат споделени, поради
посоченото по-горе обстоятелство, че към момента на проверката ПИКЕЕ /обн. в ДВ
бр. 98/2013 г. / не са били изцяло отменени. Действащи са били именно
разпоредбите на чл. 48-51 от тези Правила, уреждащи случаите и начините за
извършване преизчисление на количеството електрическа енергия.
Навеждат се и доводи,
че според чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ корекцията на сметката може да се извърши въз
основа на констативен протокол за установяване намеса в измервателната система,
който отговаря на изискванията на чл. 47 ПИКЕЕ, но тази разпоредба е отменена.
Действително към датата на извършване на проверка разпоредбата на чл. 47 от
ПИКЕЕ вече е била отменена, но възможността за извършване на корекция на
сметките на потребителите не е предвидена в чл. 47 от ПИКЕЕ, а в чл. 48 от
ПИКЕЕ, който е действал към датата на извършване на проверката и към датата на
корекцията. Отменената през исковия период разпоредба на чл. 47 ПИКЕЕ урежда
единствено задължението при извършване на проверка от оператора да се съставя
констативен протокол, като са посочени реквизитите, които следва същият да
съдържа, но не и правото за извършване на корекция на сметките. Отмяната на
тази разпоредба не води до отнемане правото на доставчика за извършва проверки
на собствените си СТИ, а начинът, по който ще бъдат констатирани резултатите от
проверките е уреден в ОУ и подлежи на доказване по общия ред. В случая такова
доказване е проведено не само чрез представения констативен протокол, но и чрез
свидетелските показания и заключението на съдебно-техническата експертиза, а за
резултатите от проверката и за извършената корекция потребителят е уведомен по
предвидения в ОУ ред съгласно разпоредбата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ.
Ето защо въззивният
съд приема, че по делото е доказано наличието на предпоставките за извършване
на едностранна корекция. Предвид това следва да се установи и дали правилно е
извършено преизчисляването на дължимата от потребителя сума. От заключението на
съдебно-техническата експертиза се установява този правнорелевантен факт, че преизчисляването
на консумираната електрическа енергия е извършено правилно, при спазване на
методиката от ПИКЕЕ, по действащите за периода цени на ел. енергия, утвърдени
от ДКЕВР и по тарифни зони, които са валидни за потребителя. Както правилно е
отбелязал първоинстанционният съд ищцата е вписана като титуляр на партидата за
имота след датата на проверката. Същата
обаче е била в договорни отношения с ответника и е имала качеството на
потребител в периода 04.05.2018 г. – 01.08.2018 г., макар партидата при
ответното дружество да се е водела на името на починалия ѝ баща. Тя е
потребител не в качеството си на титуляр на партида, считано от подаване на
заявлението от нея на 11.01.2019 г., а в качеството си на съсобственик на
процесния имот. По твърдения на ищцата, съдържащи се в представени искови
молби, писма и възражения, в този период именно ищцата е била съсобственик и фактически
потребител на услугата и като такъв се явява задължена за начислените суми.
Доколкото по делото се съдържат данни, че ищцата е собственик само на първия
етаж, който представлява ½ ид. ч. от процесния имот, следва да се приеме,че
ищцата отговаря само за половината от начислената с процесната фактура от
ответника сума. Настоящият съдебен състав намира, че ответникът е доказал по
безспорен и категоричен начин, че ищцата дължи заплащане на сумата от 914,07
лв. по издадената фактура № **********/24.01.2019 г., поради което предявеният
отрицателен установителен иск за недължимост на сумата по фактурата над 914,07
лв. до пълния му предявен размер от 1 828,13 лв. се явява неоснователен.
Като е достигнал до
същия краен извод и е уважил предявения иск частично, районният съд е
постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
Неоснователно е
искането на жалбоподателя за извършване на косвен съдебен контрол по реда на
чл. 17, ал. 2 ГПК по отношение на нормите на чл. 48 – чл. 51 ПИКЕЕ /отм./, тъй като
по реда на чл. 17, ал. 2 ГПК гражданският съд няма правомощието да се произнася
инцидентно по законосъобразността на нормативен административен акт, какъвто
представляват ПИКЕЕ /отм./, а предмет на такъв контрол могат да бъдат само
общите и индивидуалните административни актове.
При този изход на
правния спор на ищцата-въззиваема следва на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да се
присъди съответната част от сторените пред въззивния съд разноски /358,00 лв. –
адвокатско възнаграждение и 18,28 лв. – държавна такса, като последната е била
внесена в размер на 36,56 лв., но дължимият такъв съгласно чл. 18, ал. 1 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК е 18,28 лв., изчислена съобразно
обжалваемия интерес/ в размер на 188,14
лв. Процесуалният представител на ответника е направил възражение за
прекомерност на договореното и заплатено от ищцата адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция. Настоящият съдебен състав намира това възражение за
неоснователно, тъй като договореното адвокатско възнаграждение в размер на
358,00 лв. надвишава незначително минимума на възнаграждението от 357,97 лв.,
изчислен съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
При този изход на
правния спор на ответника-въззиваем следва на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да се
присъди съответната част от сторените пред въззивния съд разноски /150,00 лв. –
юрисконсултско възнаграждение и 18,28 лв. – държавна такса/ в размер на 84,14
лв. Следва да се отбележи, че възнаграждението за защита от юрисконсулт по
чл. 78, ал. 8 ГПК се определя от
съда съобразно нормата на чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и съобразно фактическата и правна сложност на делото и не зависи от наличието или липсата на възражение от
противната страна по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Предвид гореизложеното,
Врачанският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 698/05.08.2019 г.,
постановено по гр. дело № 721/2019 г. по
описа Районен съд – Враца.
ОСЪЖДА „ЧЕЗ
Електро България“ АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул. ***, да заплати на И.Х.А., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, сумата от
188,14 лв., представляваща сторени разноски
пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА И.Х.А.,
ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, да заплати на „ЧЕЗ Електро България“ АД,
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. ***, сумата от 84,14 лв., представляваща сторени разноски
пред въззивната инстанция.
Решението е
постановено при участието на „ЧЕЗ Разпределение България” АД, ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул. *** като трето лице-помагач на
ответника „ЧЕЗ Електро България“ АД.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.