Р Е Ш
Е Н И Е
№ 879
гр. Пловдив, 12.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд, ХХІV н.с., в публичното
заседание на четвърти юни през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при участието
на секретаря ВИОЛИНА ШИВАЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията АНД №
919/2020 г. по описа на ПРС, ХХІV н.с., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.53 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 19-1030-010112 от 06.12.2019 г. на М.В.М.-
Началник Група към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР
Пловдив, с което на Х.Н.А., ЕГН ********** са били наложени следните
административни наказания : глоба в размер на 200 лева на основание чл.179,
ал.2 вр. чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП за нарушение на чл.119, ал.4 от ЗДвП.
С жалбата се прави искане за отмяна на наказателното
постановление, като се сочи, че същото е незааконосъобразно.
Жалбоподателят Х.Н.А. се явява в съдебно заседание,
представлява се от адв.И., като се излагат аргументи за липса на доказано
нарушение и се иска отмяна на наказателното постановление.
Въззиваемата страна – Сектор „Пътна полиция” при ОД на
МВР Пловдив, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по
делото.
Съдът като съобрази и прецени доказателствата по
делото по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Жалбоподателят Х.Н.А. бил правоспособен водач на МПС
от 1985 година, като имал придобита категория В. На 02.06.2019 г., същият
управлявал в гр.Пловдив лек автомобил „Ситроен Ц3” с рег. № **, като около
19.40 часа жалбоподателят управлявал автомобила по западното платно на бул.
„Цар Борис III Обединител“ в посока север-юг и приближил
кръстовището на булеварда с ул. „Граф Игнатиев“. Кръстовището било регулирано
със светофарни уредби за водачите на превозни средства и пешеходците, пътни
знаци и пътна маркировка. По това време
валял проливен дъжд. Светофарната уредба показала зелен сигнал и жалбоподателят
А. предприел маневра завой наляво. По същото време през кръстовището
преминавала и пешеходката М.С., която пресичала по пешеходната пътека, без да
се увери какъв е сигналът на светофарната уредба за пешеходци. Така между
управлявания от А. лек автомобил и пешеходката настъпил удар, при който на
пострадалата било причинено контузия на главата със счупване на носните кости и
охлузвания по долните крайници. По случая било образувано досъдебно
производство, което било прекратено поради липса на осъществен състав на
престъпление, тъй като получените от
пострадалата телесни увреждания не покриват медицинските изисквания на
средна или тежка телесна повреда. След влизане в сила на постановлението за
прекратяване били изпратени материали на
Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Пловдив с оглед преценка дали да се
реализира админстративнонаказателна отговорност по отношение на Х.Н.А., които
били получени на 27.11.2019 г.
Въз основа на тези материали наказващия орган приел,
че е осъществено нарушение на чл.119, ал.4 от ЗДвП от Х.Н.А. и спрямо него било
издадено процесното НП на 06.12.2019 г.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена
от приобщените по делото писмени
доказателства – НП, АУАН, справка АНД, материалите по пр.пр. №4789/2019 г. по
описа на РП Пловдив, оправомощителна заповед.
Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната
служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, настоящият състав достигна до следните правни изводи:
Жалбата се преценява като ДОПУСТИМА, тъй като е
подадена в срок от лице, което има правен интерес от това.
Разгледана по същество, жалбата се преценя като
ОСНОВАТЕЛНА.
При така изяснената фактическа обстановка и с оглед на
приложените по делото доказателства съдът намира, че не може да се приеме за
доказано по безспорен начин именно соченото в НП нарушение на чл.119, ал.4 от ЗДвП. Тази разпоредба сочи, че водач на завиващо пътно превозно средство е
длъжен да пропусне пешеходците. Същевременно следва да се отчита, че сочената
правна норма е включена в законов текст уреждащ обществените отношения между
водачите на МПС и пешеходците, които пресичат на пешеходна пътека. От друга
страна по делото е безспорно установено, че кръстовището, на което е станало
пътнотранспортното произшествие е било регулирано и със светофарни уредби както
за водачите на МПС, така и за пешеходците. В чл.6, т.1 от ЗДвП пък се сочи, че
участниците в движението съобразяват
своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират
или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с
пътните знаци и с пътната маркировка. В следващата разпоредба – чл.7 от ЗДвП пък е дадено
описание кое от средствата за регулиране е с предимство в случай на разминаване
на подадените сигнали спрямо участниците в движението. С оглед на тези правила
е очевидно, че светлинната сигнализация е с предимство пред пътната маркировка
/каквато се явява и пешеходната пътека/. Ето защо при зелен сигнал на светофарната
уредба жалбоподателят е нямало пречка да осъществи маневрата завой наляво на
соченото по-горе кръстовище. Неизяснено обаче по делото е какъв сигнал на
светофарната уредба е подаван от тази уредба, която е регулирала пресичането на
пътното платно в посоката, която го е сторила пострадалата. Това от своя страна
е от съществено значение за преценка дали водачът на лекия автомобил е
осъществил нарушение на правилата за движение по пътищата или не. Така или
иначе обаче не може да се приеме, че е безспорно доказано нарушение на сочената
в НП разпоредба на чл.119, ал.4 от ЗДвП, тъй като при разминаване на подаваните
сигнали от светлинната сигнализация и тази на пътната маркировка /в случая
пешеходна пътека/ с приоритет е сигналът подаван от светофарната уредба. Ето
защо и съдът счита, че в конкретния случай не е доказано по безспорен начин
осъществяването именно на соченото в НП нарушение.
Същевременно се констатира и допуснато съществено
процесуално нарушение в хода на административното производство, което е довело
до ограничаване правото на защита на жалбоподателят. За такова следва да се
приеме неизпълняването от наказващия орган на задължението му по чл.52, ал.4 от ЗАНН преди да се произнесе по преписката да прецени събраните доказателства и
да извърши разследване, когато това е необходимо. От доказателствата по делото
се установява, че в хода на воденото досъдебно производство не са били събрани
безспорни доказателства относно това какво е било поведението на пострадалата
при инцидента, имала ли е правото същата с оглед на сигнализацията на
кръстовището да предприеме такова пресичане или не, в кой момент е могъл да я
забележи водачът А., могъл ли е да предотврати ударът или не. Всички тези
обстоятелства не са били изследвани от органите на досъдебното производство и
същото е било прекратено с оглед липсата на съставомерна телесна повреда, но са
от съществено значение при преценката дали жалбоподателят е осъществил
нарушение на правилата за движение по пътищата, което да е довело до
причиняването на ПТП с пострадало лице или не. Това е налагало и осъществяване
на разследване за тези обстоятелства от наказващия орган, каквото не е било
осъществено. С оглед на това пък може да се счита, че е накърнено и правото на
защита на жалбоподателят.
Всичко гореизложено води на извод, че издаденото НП е
незаконосъобразно и издадено при допуснати съществени процесуални нарушения и
следва да бъде отменено.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-1030-010112 от
06.12.2019 г. на М.В.М.- Началник Група към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна
полиция” към ОД на МВР Пловдив, с което на Х.Н.А., ЕГН ********** са били
наложени следните административни наказания : глоба в размер на 200 лева на
основание чл.179, ал.2 вр. чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП за нарушение на
чл.119, ал.4 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
съобщението до страните за постановяването му пред Административен съд
гр.Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА
В.Ш.