Номер 18605.11.2020 г.Град С.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – С.I-ви граждански състав
На 05.11.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Николай С. Василев
Секретар:Ивана Б. Петрова
като разгледа докладваното от Николай С. Василев Гражданско дело №
20201890100436 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 7 и сл. от Закона за защита срещу
домашното насилие
Образувано е по молба за защита от домашно насилие подадена от А. Н.
Н. – лично и от името на малолетните деца К.Б.Й. и К.Б.Й. срещу Б. Р. Й. .
В молбата си молителката твърди, че с ответника Б. Р. Й. са живели на
съпружески начала, като от съвместното си съжителство имат две родени
деца, които са малолетни. Посочва, че нееднократно е подлагана на
психически и физически тормоз. Дава сведения за акт на домашно насилие,
който е бил извършен на 13.09.2020 г., около 11:40 часа, пред дома на
молителката в гр. Д., ул. „Ж.“ № *, като актът се е изразил в опит за удряне и
изговаряне на обиди. Твърди, се че спрямо молителката е бил причинен и акт
на психическо насилие, изразяващо се в закани от страна на ответника, че ще
я пребие. В молбата се сочи, че насилието е било извършено в присъствието
на бащата на молителката.
Прави се искане съдът да издаде против ответника заповед за защита
срещу домашно насилие, като го задължи да се въздържа занапред от
извършване на домашно насилие, забрани да доближава молителката и децата
и да посещава дома й, както и училището, в което учат децата, за
максималния законов срок.
С допълнителна молба молителката, е уточнила, че децата са
наблюдавали извършения спрямо нея акт на насилие от страна на ответника и
са се разстроили и изплашили. Твърди, че с това е осъществен спрямо тях акт
на психическо насилие и това се отразило на тяхната психика и емоционално
състояние.
Към молбата е представена и декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, която
обаче не съдържа описание на извършения акт на домашно насилие спрямо
децата, поради което на молителката следва да бъдат дадени и конкретни
указания за отстраняване на нередовността в декларацията.
1
В съдебно заседание молителката поддържа искането си за допускане на
защита по ЗЗДН спрямо ответника.
Ответникът оспорва да е извършвал акт на домашно насилие спрямо
молителката и децата.
Районен съд - С., като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира
следното:
Защита по Закона за защита от домашно насилие може да търси всеки,
който е пострадал от акт на домашно насилие, осъществен спрямо него от
лицата, изчерпателно посочени в чл. 3 от закона. Според чл. 3, ал. 1, т. 4 от
ЗЗДН защита може да се търси, когато извършителят на домашното насилие е
възходящ на пострадалия, а според чл. 3, ал. 1, т. 3 когато извършителят е
лице, от което има дете. По делото не се спори, че молителката има две деца
от ответника. Ето защо страните са надлежно легитимирани участници в
настоящото съдебно производство.
Молбата за защита е подадена от лице по чл. 8, т. 1 и т. 3 от ЗЗДН и в
рамките на едномесечния срок по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН, считан от момента на
осъществяване на твърдения акт на домашно насилие /13.09.2020 г./, поради
което е процесуално допустима.
Целта на ЗЗДН е да даде възможност на пострадалите да потърсят
защита от съда чрез налагане на съответни мерки за въздействие спрямо
нарушителите, изчерпателно посочени в чл. 5, ал. 1, т. 1-6 от ЗЗДН. В тази
връзка, за да се предостави защита на определено лице трябва да се изследва
въпросът дали по отношение на него е осъществен акт на физическо или
психическо насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН. Следователно, в случая
трябва да се прецени има ли основание да се приеме, че спрямо молителката
са били извършени конкретни действия от страна на ответниците, които биха
могли да се квалифицират като домашно насилие, както и момента на тяхното
извършване.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на
физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие,
както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния
живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се
намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във
фактическо съпружеско съжителство.
Целта на ЗЗДН е да даде възможност на пострадалите да потърсят
защита от съда чрез налагане на съответни мерки за въздействие спрямо
нарушителите, изчерпателно посочени в чл. 5, ал. 1, т. 1-6 от ЗЗДН. В тази
връзка, за да се предостави защита на определено лице трябва да се изследва
въпросът дали по отношение на него е осъществен акт на физическо или
психическо насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН. Следователно, в случая
трябва да се прецени има ли основание да се приеме, че спрямо молителката
са били извършени конкретни действия от страна на ответника, които биха
могли да се квалифицират като домашно насилие, както и момента на тяхното
извършване.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на
физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие,
2
както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния
живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се
намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във
фактическо съпружеско съжителство.
Събраните по делото доказателства са двупосочни. От показанията на
свидетеля Янка Георгиева, се установява, че на 13.09.2020 г. между ответника
и молителката е възникнал скандал, при който ответника и молителката са
спорили и са се карали за това дали ответникът да взима децата или не. През
това време децата са били на втория етаж в къщата. Свидетелката
възпроизвежда обстоятелства, които е възприела лично, тъй като тя е
присъствала на скандала, а показанията й са ясни и конкретни. Според
свидетелката ответникът е обидил молителката и е посегнал да я удари, но не
го е направил. Изложените от свидетелката обстоятелства се потвърждават и
от показанията на свидетеля Новков – баща на молителката. Този свидетел
също е присъствал на спора между страните. Свидетелят също потвърждава,
че децата К. и К. не са присъствали на скандала.
По делото са разпитани и свидетелите П.Й. и Д.П.. Тези свидетели също
са преки очевидци на събитието и споделят информация, която са възприели
лично. Тези свидетели твърдят, че ответникът не е удрял молителката, нито е
правил подобен опит, а единствено е искал да вземе децата К. и К..
Свидетелите всъщност споделят, че молителката е обиждала ответника, а не
обратното. Посочват, че им е известно, че между страните по делото са
налице спорове във връзка с отглеждането на децата и отношенията им са
обтегнати поради това. Служебно известно е на съда, че ищцата е предявила
иск против ответника за родителските права спрямо децата.
Съдът съобрази и изложеното от молителката в депозираната от нея
декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, тъй като тя от една страна е годно
доказателствено средство, от друга молителката е пряк очевидец на
случилото се. Твърденията на молителката обаче останаха неустановени в
достатъчна степен. Не се установи и твърдението на молителката в
декларацията, че ответникът се е заканил, че ще я пребие. С оглед установени
по делото обстоятелства, а именно наличието на спор между страните във
връзка с отглеждането на децата, както и цялостната обстановка, при която е
възникнал скандалът между страните, съдът счита, че не е налице осъществен
акт на домашно насилие нито по отношение на молителката, нито по
отношение на децата, които дори не са и присъствали на скандала, а са били
вътре в къщата. Неустановено в достатъчна степен остана обстоятелсвото, че
децата са се намирали на прозореца на къщата и са наблюдавали скандала
между родителите си. Това обстоятелство се посочва единствено от
свидетелката
Въпреки твърденията на молителката, съдът намира, че извършените от
ответника действия не представляват физическо или психическо насилие
спрямо нея и не следва да бъдат квалифицирани като акт на домашно
насилие. Също така не се установи домашно насилие да е било извършено и в
присъстивето на децата, което би се смятало за психическо и емоционално
насилие върху дете по смисъла на чл. 2, ал. 2 от ЗЗДН. По делото се установи
единствено, че между страните са налице влошени междуличностни
отношения и съществуващо неразбирателство във връзка с упражняването на
родителските права по отношение на децата, което е довело до настъпването
на процесния скандал. Поради липсата на осъществен спрямо молителката, а
и спрямо малолетните деца К.Б.Й. и К.Б.Й. акт на домашно насилие, то
3
молбата следва да бъде оставена без уважение.
При този изход на делото разноските следва да бъдат присъдени в полза
на ответника. Той е бил представляван от адвокат е заплатил сумата от 400
лева за адвокатско възнаграждение, което се установява от представения по
делото договор за правна защита и съдействие. Съдът счита, че не се дължат
останалите 800 лева, претендираните от ответника доколкото съгласно чл. 22,
ал. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и
съдействие в производства по ЗЗДН минималното възнаграждение е 400 лева
и не е направено разграничение в зависимост от броя на молителите.
На основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН дължимата по чл. 16 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, държавна такса
по делото в размер на 25,00 лева следва да се възложи на молителката, като
последната бъде осъдена да я заплати в полза на държавата по сметка на
Pайонен съд - С., доколкото съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗЗДН тя не се внася
предварително от молителя.
Мотивиран от горното, Районен съд - С.
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 2237/14.09.2020 г., с която
А. Н. Н. , ЕГН: **********, адрес: гр. Д., ул. „Ж.“ № * – лично и от името на
малолетните деца К.Б.Й., ЕГН:*** и К.Б.Й., ЕГН:**, иска да се издаде против
Б.Р.Й., ЕГН:**********, с адрес: гр. С., ул. „П.Х.“ № * заповед за защита по
ЗЗДН, като ОТКАЗВА да издаде заповед за защита, с която по отношение на
ответника да бъдат взети мерки за защита по ЗЗДН.
ОСЪЖДА А. Н. Н. , ЕГН: **********, адрес: гр. Д., ул. „Ж.“ № *, да
заплати в полза на държавата по сметка на Pайонен съд - С. сумата в размер
на 25,00 лева за държавна такса.
ОСЪЖДА А. Н. Н. , ЕГН: **********, адрес: гр. Д., ул. „Ж.“ № *, да
заплати на Б.Р.Й., ЕГН:**********, с адрес: гр. С., ул. „П.Х.“ № *, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 400 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд
- София в 7 - дневен срок от връчването на препис на страните.
Да се връчи препис от решението на страните.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
4