Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 261886 29.12.2020 година град Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, II ри граждански състав, в публично
заседание на деветнадесети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЛЯНА СЛАВОВА
при участието
на секретаря Десислава Кръстева,
като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 4563 по описа на съда за 2020 г. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба, подадена от Б.И.Ю., ЕГН ********** ***, чрез пълномощника й - адв. Д.Б. против „АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Александър
Стамболийски” №84-86, Бизнес център „Урбан Модел”, ет. 12, представлявано от Ф.
Д., с която са предявени осъдителни искове с правно основание по чл. 55, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД.
Твърди се в исковата молба, че на
*** между страните бил сключен договор за паричен заем № ***. Ищцата счита, че
при сключването му са нарушени разпоредбите на чл.10, ал.1 от ЗПК. Счита, че
договорът е недействителен на основание
чл. 11, ал. 1, т. 9, тъй като не са посочени условията за прилагане на договорения лихвен процент. Не бил посочен
размерът на възнаградителната лихва и
как се разпределя във времето с изплащане на всяка една от месечните вноски,
освен това възнаградителната лихва била нищожна и поради противоречие с добрите
нрави. Счита, че има нарушение на чл.11,
ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като не бил посочен начинът на изчисляване на годишния
процент на разходите и липсвала каквато и да било яснота по какъв начин е сформиран
същият, респективно общо дължима сума по него. Твърди, че не са спазени
изискванията на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК - не било посочено в погасителния
план разпределението на вноските измежду
дължимите по договора суми, а само разпределението между неустойка и сборът от
главницата, възнаградителната лихва и ГПР, но нямало разпределение между
последните три компонента. Било налице и нарушение на разпоредбите на чл.11,
ал.2 от ЗПК, тъй като общите условия на договора не били подписани от ищцата на всяка една страница. Счита, че
договорената възнаградителна лихва, както и клаузата за неустойка били нищожни,
поради нарушаване на добрите нрави, а също така клаузата за неустойка
противоречала и на разпоредбите на чл.71 от ЗЗД и чл.33 от ЗПК.
Поради недействителността на
договора, съответно на клаузите за лихва и неустойка, получените суми над
платената главница били без правно основание. Съдът е сезиран с искане за
осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 115,26 лева - получена без основание за
възнаградителна лихва и 276,41 лева - за неустойка /съобразно изменението на
иска допуснато в съдебно заседание на ***/, ведно със законната лихва, считано
от постъпване на исковата молба в съда до окончателното погасяване. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът
е подал писмен отговор, с който оспорва претенциите.
Възразява срещу твърденията на
ищцата, че сключеният между страните договор се явява нищожен. Твърди, че
договорът за потребителски кредит е изцяло съобразен с разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК – в договора изрично
бил установен годишният лихвен процент, а именно 41 %, както и условията за
прилагането му. Твърди, че лихвата по договора е фиксирана, а не плаваща и не е
свързана с референтен лихвен процент, както и че лихвения процент не се
променя. Нарушение на чл.10, ал.1 от ЗПК не било налице, тъй като договорът бил сключен в писмена форма, на
хартиен носител по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора са
представени в еднакъв по вид, формат и размер шрифт. Счита, че уговорената
между страните неустойка не е нищожна,
както и че не е уговорена в нарушение на
добрите нрави и не е прекомерна. Начислената неустойка представлявала адекватно
обезщетение за неизпълнение на задълженията на кредитополучателя да предостави
обезпечение по договора за кредит. Твърди, че няма нарушение на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като посоченият годишен процент
на разходите по договора за кредит в размер на 49.65% е съобразен с всички
изисквания на ЗПК. Счита, че
разпоредбата на чл. 71 от ЗЗД била неотносима към процесните правоотношения. Чл. 33 ЗПК бил неприложим, доколкото неустойката не
била свързана с института на забава на длъжника. Ограничението за размер на
обезщетението по чл. 33, ал. 2 от ЗПК се
прилага според ответника единствено при забава за парични плащания, но не и по
отношение на размера на обезщетението за
неизпълнение на други задължения на кредитополучателя, предвидени в договора за
кредит. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-ри гр. състав, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235,
ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
Страните не спорят, а и от приетия по
делото Договор за потребителски кредит № *** се установява, че ответното
дружество е предоставило на ищцата в заем сумата от 800 лева, при срок на
кредита една година, платим на 12 месечни погасителни вноски в размер на 82,38
лева, при оскъпяване със сумата от 56,41 лева или общо дължима месечна вноска в
размер на 138,79 лева. Уговорена е в договора годишна фиксирана лихва върху
главницата в размер на 41% и годишен процент на разходите-49,65%.Предвидено е в
договора задължение за кредитополучателя да обезпечи кредита като предостави поръчителство
от две физически лица, отговарящи на посочените в договора условия или банкова
гаранция в размер на 988,56 лева със срок на валидност
от 30 дни след крайния срок за погасяване на всички задължения по договора, при
неизпълнение на което е дължима неустойка, предвидена в погасителния план.
Видно от същия неустойката води до оскъпяване на месечната вноска, която
възлиза на сумата от общо 138,79 лева месечно за срока на договора.
Установява се от доказателствата по делото, че
ищцата е погасила предсрочно кредита си на ***.
Безспорен е
между страните факта, че ищцата е заплатила сумата от общо 1191,67 лева, с
които е погасила главницата от 800 лева, обезщетение за забава в размер на
115,26 лева и неустойка в размер на 276,41 лева.
Въз основа на
така установените факти по делото, съдът достигна до следните правни изводи:
Между страните
не е налице спор относно факта на сключване на процесния договор за потребителски
кредит, получаването на сумата от 800 лева в заем от ищцата, както и че същата е заплатила сумата от общо 1191,67
лева, с които е погасила главницата от 800 лева, обезщетение за забава в размер
на 115,26 лева и неустойка в размер на 276,41 лева.
С
оглед въведените от ищцата твърдения за нищожност на клаузата за
възнаградителна лихва и тези за нищожност на клаузата за неустойка, то съдът
следва да изследва наличието, респ. липсата на основания за недействителност на
последния, респективно- нищожността на
клаузата за възнаградителна лихва и неустойка.
Съгласно
редакцията на Закона за потребителските кредити, договорът за потребителски
кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите
за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на
услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия
период на тяхното предоставяне. Ал. 2 на същия член посочва, че страни по
договора са потребител и кредитор, като за потребител се смята всяко физическо
лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън
рамките на своята професионална или търговска дейност. Кредитор е всяко
физическо или юридическо лице, което предоставя потребителски кредит в рамките
на своята професионална и търговска дейност. Предвид изложеното, съдът намира,
че възникналото правоотношение между страните попада в приложното поле на ЗПК,
като не са налице основанията за изключване на неговото приложение, посочени в
чл. 4 на същия закон.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК,
в договора за потребителски кредит трябва да е посочен лихвения процент по
кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент,
който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и
процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се
прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички
приложими лихвени проценти. В настоящия договор действително е посочен фиксиран
лихвен процент по заема в размер на /възнаградителна лихва/ в размер на 41%.
Същата очевидно надвишава повече от три пъти законната лихва, която е в размер
на 10%, което я прави нищожна поради противоречието й с добрите нрави. В този
смисъл е и трайно установената съдебна практика на Върховния касационен съд на
Р. България. Ответника признава факта, че по договора ищцата е заплатила
възнаградителна лихва в размер на 115,26 лева, която е недължимо платена поради
нищожност на цитираната по-горе клауза, поради което и ответникът дължи
връщането й, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
исковата молба до окончателното изплащане.
По
отношение на възражението на ищеца за недействителност на клаузата за неустойка
като противоречаща на добрите нрави, съдът намира следното:
В разпоредбата
на чл. 6 от договора е предвидено задължение за кредитополучателя в срок до
края на следващия ден, считано от деня на предоставяне на кредита да обезпечи
същия чрез поръчителство на две физически лица, които да отговарят на
предвидените в договора условия или да учреди банкова гаранция в размер на
988,56 лева със срок на валидност от 30 дни след крайния срок за погасяване на
всички задължения по договора, при неизпълнение на което е дължима неустойка,
предвидена в погасителния план. От същия е видно, че възлиза на дължимите по
договора месечни вноски, ведно с оскъпяване или дължимата месечна сума възлиза
на 138,79 лева за срока на договора /12 месеца/.
Следователно като неустойка се прибавя видно от погасителния план сумата от
56,41 лева към месечната погасителна вноска.
С предвидената в договора неустойка се създават
задължения, които се покриват от ГПР, като по този начин се надвишава
изискването на чл. 19. ал. 4 ЗПК. Налице е и противоречие с материалния закон -
чл. 71 от ЗЗД, както и с чл. 33 от ЗПК. Съгласно цитираните разпоредби, когато
длъжникът по двустранен договор не представи исканите от кредитора обезпечения,
последния може да иска изпълнение на всички задължения по договора предсрочно.
В процесния случай обаче същата има санкционен характер – натоварва
кредитополучателя с допълнителни финансови разходи, което противоречи на
материалния закон и заобикаля разпоредбата на чл. 33 от ЗПК, поради което е
нищожна.
Установи
се в хода на процеса, че въз основа на нищожната клауза за неустойка ищцата е
заплатила сумата от общо 276,41 лева, поради което предявеният иск за осъждане на ответното
дружество да възстанови недължимо платената сума на ищцата е основателен и следва изцяло да се уважи.
Претендираната
от ищцата сума следва да й се присъди, ведно със законната лихва, считано от
подаване на исковата молба в съда-21.04.2020г. до окончателното изплащане.
По
отношение на разноските:
Предвид изхода на спора и на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, в тежест на ответника следва да се възложи
заплащането на дължимата за производството ДТ, която възлиза на сумата от 100
лева. Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., на която се позовава пълномощникът на
ищеца, адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на
материално затруднени лица. В договора за правна защита е отразено, че същата
се предоставя безплатно. Съгласно чл.38 ал. 2 от ЗАдв., в случаите по ал. 1,
ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски,
адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Този размер - съобразно
цената на посочените искове възлиза на сумата от 360 лева с ДДС за всеки от
двата обективно съединени иска или общо дължимото възнаграждение е в размер на
720 лева.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „АЙ ТИ ЕФ ГРУП”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Александър
Стамболийски” №84-86, Бизнес център „Урбан Модел”, ет. 12, представлявано от Ф.
Д. да заплати на Б.И.Ю., ЕГН **********
***, представлявана от пълномощника си- адв. Д.Б. следните
суми: сумата от 115,26 лева /сто и петнадесет лева и двадесет и
шест стотинки/ - получена без основание
възнаградителна лихва и 276,41 лева /двеста седемдесет и шест
лева и четиридесет и една стотинки/, представляваща недължимо платена неустойка
по договор за Потребителски кредит с № *** от ***г., ведно със
законната лихва върху всяка от главниците, считано от подаване на исковата
молба в съда- *** до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „АЙ ТИ ЕФ ГРУП”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул.
„Александър Стамболийски” №84-86, Бизнес център „Урбан Модел”, ет. 12,
представлявано от Ф. Д. да заплати по сметка на Пловдивския районен съд, в полза
на бюджета на съдебната власт сумата от 100
лева /сто лева/, представляваща дължима за производството държавна такса.
ОСЪЖДА „АЙ ТИ ЕФ ГРУП”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Александър
Стамболийски” №84-86, Бизнес център „Урбан Модел”, ет. 12, представлявано от Ф.
Д. да заплати на *** „***“, с Булстат: ***, с адрес в гр. П., ул. „***“ №*, представлявано
от *** С. А. Г. сумата от 720 лева /седемстотин
и двадесет лева/, представляваща определено по реда на чл. 38 от ЗА адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:п/Д.Славова
Вярно с оригинала.
М.К.