№ 24370
гр. София, 04.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20241110156819 по описа за 2024 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
С исковата молба и с отговорите на исковата молба са представени писмени
доказателства, които са относими, необходими и следва да се допусне събирането им.
Доказателствените искания на ищеца по чл. 190 ГПК да бъдат задължени
ответниците да представят справки от счетоводството си за извършените плащания и да
представят копия на договори, погасителни планове и СЕФ следва да бъдат оставени без
уважение, тъй като изискваните документи вече са представени с отговорите на исковата
молба, а обстоятелствата относно извършените плащания не са спорни между страните.
Доказателственото искане на ищеца за назначаване на съдебно-счетоводна
експертиза се явява допустимо и относимо, но не е необходимо за изясняване на
обстоятелствата от предмета на делото, поради което следва да бъде оставено без уважение.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА събирането на представените към исковата молба и отговора на исковата
молба писмени доказателства, като по приемането и прилагането им по делото съдът ще се
произнесе в открито съдебно заседание с участието на страните с нарочно определение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищеца с правно основание чл. 190 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за назначаване и изслушване на
съдебно-счетоводна експертиза.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 01.07.2025г. от
11:00 часа, за които дата и час да се призоват страните.
1
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис
от писмените отговори.
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ ПРОЕКТА СИ ЗА ДОКЛАД както следва:
Производството е образувано по искова молба, с която П. Т. С., ЕГН: **********, с
адрес: гр. Плевен, .., в условията на обективно и субективно съединяване следните искове:
- установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД /противоречие
с добрите нрави – размерът надхвърля трикратно размера на законната лихва за забава/,
кумулативно с чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. с чл. 10, ал. 1 ЗПК, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и
т. 20 ЗПК, вр. с чл. 19, ал. 4 ЗПК /противоречие със закона/ за прогласяване нищожността на
договор за паричен заем № 2623414 от 16.08.2022 г. срещу „.., в условията на евентуалност
чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 4 от договора за
паричен заем № 2623414 от 16.08.2022г. поради противоречие с добрите нрави, евентуално
чл. 146, вр. с. чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП като неравноправна клауза
- установителен иск с правно основание чл.26, ал.1, предл. 3 ЗЗД /противоречие с
добрите нрави/, за прогласяване нищожността на договор за поръчителство срещу „.., при
условията на евентуалност прогласяване нищожността на клаузата, предвиждаща
допълнително оскъпяване по договор за поръчителство, сключен с „.. като уговорена в
противоречие с добрите нрави, евентуално чл. 146, вр. чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП, като
неравноправна клауза.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че на
16.08.2022 г. е сключил с „.. договор за паричен заем № 2623414, по силата на който му била
отпусната сума в размер на 4 500 лв., при ГЛП от 38,37% , ГПР - 45,89% и със срок за
погасяване от 7 месеца. Сочи, че съобразно чл. 4 от процесната сделка следвало да
предостави обезпечение под някоя от формите, описани в клаузата, за броени часове.
Поддържа, че на същата дата бил сключен и договор за поръчителство с „.. срещу
възнаграждение от 1 100,73 лева, което било платимо на части, заедно с месечната вноска по
кредита. Инвокира доводи за недействителност на клаузата за възнаградителна лихва поради
нарушение на добрите нрави, доколкото размерът надхвърля повече от 3 пъти стойността
на законната лихва за забава, както и поради противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, тъй
като уговореният лихвен процент не отговарял на действителното положение и в към него
бил включен под формата на допълнителна лихва възнаграждението за поръчителство.
Допълва, че процесната клауза създава неравноправие между страните по договора. Счита,
че уговорката за предоставяне на обезпечение е нищожна поради противоречие с добрите
нрави, тъй обезпечението излиза извън присъщата му обезщетителна и обезпечителна
функция, доколкото с него не се обезщетяват вреди от самостоятелни сигурни
неблагоприятни последици за кредитора и се явява прекомерно спрямо предоставената в
заем сума, без да зависи от вредите от неизпълнението на същинското договорно
задължение. Поддържа, че уговорката за възнаградителна лихва е неравноправна по смисъла
на чл. 143 ЗЗП, тъй като не била формулирана ясно и разбираемо, което създало
невъзможност потребителя да прецени икономическите последици от поетото задължение.
2
Релевира доводи, че посочените пороци при сключването на договора обосновават
нищожност на цялата сделка. Допълва, че нищожна се явява и клаузата за ГПР поради
заобикаляне и противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК с аргументи, че в размера на ГПР
следва да бъде включено и възнаграждението за поръчителство. Счита, че договорът за
паричен заем е недействителен и поради противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК, тъй като не
бил посочен дневният размер на лихвения процент, както и поради неподписването на
общите условия от потребителя. Твърди, че задължението по договора за заем било
предсрочно погасено. Поради изложените съображения моли да бъде прогласена
нищожността на цялата сделка. В условията на евентуалност претендира установяване на
недействителността на чл. 4 от договора за паричен заем. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът – „.. е депозирал отговор на исковата молба,
с който излага становище за неоснователност на предявените искове. Не оспорва наличието
на облигационно правоотношение между страните, както и че задължението е изцяло
погасено от ищеца. Релевира възражение, че договорът за паричен заем отговаря на
изискванията на ЗПК. Не оспорва фактическите твърдения, че възнаграждението на
поръчителя не е инкорпорирано в ГПР, но навежда доводи, че последното не представлява
разход по кредита и не следва да се включва в ГПР. Оспорва фактическите твърдения на
ищеца, че в негова тежест е възникнало задължение да предостави поръчителство, като
твърди, че потребителят е имал право да се откаже от кандидатстването за кредит, която
правна възможност не е упражнил. Възразява срещу твърденията, че към момента на
сключване на договора за кредит е знаел какъв е размерът на дължимото възнаграждение за
поръчителство с аргументи, че договорът за поръчителство се сключва в среда, извън
контрола му и че двете ответникови дружества са различни правни субекти. Сочи, че
договорът за предоставяне на поръчителство представлявал възмезден договор за поръчка. В
условията на евентуалност поддържа, че нищожността на договора за поръчителство
обосновава нищожност само на чл. 4 от договора за кредит, а не на цялата сделка. Моли за
отхвърляне на исковите претенции. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът – „.., е депозирал отговор на исковата молба,
с който излага становище за неоснователност на предявените искове. Не оспорва
съществуването на облигационно отношение между страните, както и че възнаграждението
е заплатено от ищеца. Инвокира доводи за дължимостта на възнаграждението, тъй като
представлявало услуга, чийто размер бил съобразен с поетия от ответното дружество
икономически риск. Оспорва фактическите твърдения на ищеца, че в негова тежест е
възникнало задължение да предостави поръчителство, тъй като сам направил изявление
задължението по договора за заем да бъде обезпечено. Поддържа, че възнаграждението на
поръчителя нямало как да бъде известно на кредитодателя, поради което последното не
представлявало разход по кредита и не следвало да се включва в ГПР. Моли за отхвърляне
на исковите претенции. Претендира разноски.
По иска с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД срещу „.. в тежест на ищеца е да докаже
да докаже по делото пълно и главно: 1/ че на 16.08.2022 г. между П. Т. С. и „.. е бил сключен
3
договор за паричен заем № 2623414; 2/ обстоятелствата, от които произтича, че договорът е
недействителен на заявените правни основания – че посоченият в договора лихвен процент
не отговаря на действителното положение, че размерът му е противоречие с добрите нрави,
че неправилно е посочен размерът на ГПР в договора, че е налице противоречие със закона и
с добрите нрави. Ответникът следва да докаже, че посочените в договора размери на ГЛП и
ГПР отговарят на действителните такива и не надвишават максимално допустимите
предели.
По иска с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД срещу .. в тежест на ищеца е да докаже
да докаже по делото пълно и главно: 1/ че на 16.08.2022 г. между П. Т. С. и „.. е бил сключен
договор за предоставяне на поръчителство; 2/ обстоятелствата, от които произтича, че
договорът е недействителен на заявените правни основания – противоречие със закона и
добрите нрави.
ОТДЕЛЯ на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и ненуждаещи се
от доказване следните обстоятелства: че на 16.08.2022г. П. Т. С. е сключила договор за
паричен заем № 2623414 с „.. и договор за поръчителство с „.., както и че задълженията по
процесните сделки са погасени от ищеца.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 143, ал. 2 от ГПК в първото по делото съдебно
заседание ищецът може да поясни и допълни исковата молба, както и да посочи и представи
доказателства във връзка с направените оспорвания от ответника, а ответникът - да посочи и
представи нови доказателства, които не е могъл да посочи и представи с отговора на
исковата молба, а съгласно ал. 3 страните са длъжни да направят и обосноват всичките си
искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна
обстоятелства.
УКАЗВА на ищеца, че ответникът може да иска прекратяване на делото и
присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу него, ако той
не се яви в първото по делото заседание , не е взел становище по отговора на исковата молба
и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба като им разяснява, че ако използват
способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски по
производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно
производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я
одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5