РЕШЕНИЕ
№ 47
гр. Кубрат, 24.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, I - ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Албена Д. Великова
при участието на секретаря Вера Люб. Д.а
като разгледа докладваното от Албена Д. Великова Гражданско дело №
20223320100744 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство с правно основание чл.45 във вр. с чл.52 от ЗЗД и чл.84
от ЗЗД.
Ищецът И. Д. С., ЕГН ********** от *** чрез адв.Р. К. от АК–Разград
твърди, че с влязла в законна сила Присъда № 15/25.10.2022 г. по НОХД №
167/2022 г. по описа на РС– Кубрат, ответникът Б. В. Г. от с. Беловец е
признат за виновен в това, че на 02.07.2022 г. в с. Беловец, обл. Разград, чрез
запалване (заливане със запалителна течност – бензин по отделни части на
лек автомобил – задна и предна десни гуми, преден капак и таван и
запалването им със запалка), противозаконно е унищожил чужда движима
вещ – лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „ЛТ28“ с peг. № *** (бял на
цвят), собственост на И. Д. С. от с. Беловец, обл. Разград, с което му е
причинил вреди на стойност 9 500.00 лв., с което от обективна и субективна
страна е осъществил състава на престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК и на
основание чл. 54 от НК му е наложено наказание три месеца лишаване от
свобода, чието изтърпяване е отложено за тригодишен изпитателен срок,
считано от влизане в законна сила на присъдата. В резултат от виновното
поведение на ответника, причинил на 02.07.2022 г. посоченото увреждане,
ищецът твърди, че е претърпял имуществени вреди, които Г. отказал да
възстанови доброволно. С исковата молба моли съда да постанови решение,
по силата на което да осъди ответника Б. В. Г. да му заплати сумата 9 500.00
1
лева, представляваща обезщетение за причинените му с престъплението
имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането –
02.07.2022 г. до окончателното плащане, като претендира и направените по
делото разноски.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител
поддържа исковата молба и пледира за уважаване на предявените искове в
пълен размер.
Ответникът Б. В. Г., ЕГН ********** с постоянен адрес в *** чрез
пълномощник адв. М. Е. от АК-Разград депозира писмен отговор, с който
заявява становище за допустимост, но неоснователност на исковата
претенция. Признава, че с присъда по НОХД № 167/2022 г. по описа на РС–
Кубрат ответникът е признат за виновен, но заявява, че присъдата не е
задължителна за гражданския съд. Твърди, че автомобилът е бил застрахован,
поради което ищецът е получил обезщетение от застрахователя. Отделно от
това, след унищожаването на вещта, ищецът я е продал за скрап и е получил
отново парични средства. Поради това претендира отхвърлянето на исковете
като неоснователни и недоказани.
В съдебно заседание ответникът чрез процесуалния си представител
поддържа отговора на исковата молба и пледира за отхвърляне на
предявените искове.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът прие за
установено от фактическа страна, следното:
Не е спорно в отношенията между страните, а се установява и с
приложените по делото писмени доказателства, че с влязла в законна сила
Присъда № 15/25.10.2022 г. по НОХД № 167/2022 г. по описа на РС–Кубрат,
ответникът Б. В. Г. е признат за виновен в това, че на 02.07.2022 г. в с.
Беловец, обл. Разград, чрез запалване (заливане със запалителна течност –
бензин по отделни части на лек автомобил – задна и предна десни гуми,
преден капак и таван и запалването им със запалка), противозаконно е
унищожил чужда движима вещ – лек автомобил марка „Фолксваген“, модел
„ЛТ28“ с peг. № *** (бял на цвят), собственост на И. Д. С. от с. Беловец, обл.
Разград, с което му е причинил вреди на стойност 9 500.00 лв., с което от
обективна и субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл.
216, ал. 1 от НК и на основание чл. 54 от НК му е наложено наказание три
месеца лишаване от свобода като на основание чл. 66, ал. 1 от НК
изтърпяването на наложеното наказание е отложено за тригодишен
изпитателен срок, считано от влизане в сила на присъдата.
2
Ищецът е представил като доказателство договор за покупко-продажба
№ 10621, от който се установява, че е предал унищожения автомобил за
скрап, за което е получил сумата 270 лв.
Ответникът, оспорвайки претенцията за обезщетение, представя като
доказателство договор за покупко-продажба от 16.02.2022 г. (л.29), от който е
видно, че процесното МПС е било закупено от ищеца за сумата 4700 лв.
Установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:
В чл. 45 от ЗЗД е въведено задължение за поправяне на вредите,
причинени от физическите лица чрез техни виновни действия или
бездействия. Отговорността за непозволено увреждане по чл. 45 от ЗЗД се
поражда при наличността на причинна връзка между противоправното и
виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Причинната връзка трябва
да бъде доказана във всеки конкретен случай; вината се предполага до
доказване на противното.
Съгласно чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд
относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца, е задължителна за гражданския съд, който разглежда
иска за обезщетяване на вредите от същото деяние. В случая с влязла в сила
присъда по НОХД № 167/2022 г. по описа на РС–Кубрат ответникът е признат
за виновен в извършване на описаното в исковата молба престъпление
кмалифицирано като такова по чл. 216, ал. 1 от НК, от което е пострадал
ищецът.
Силата на пресъдено нещо на постановеното решение във връзка с
гражданския процес се изразява в установителното му действие и обхваща
всички признаци на престъпния състав и правната квалификация на деянието
– в случая унищожаване на собствения на ищеца лек автомобил. Поради това
съдът приема за доказано, че поведението на ответника се характеризира с
посочените белези и се явява противоправно. Деянието е извършено виновно
(умишлено), поради което му е наложено наказание.
С оглед квалификацията на престъплението, а именно – чл. 216, ал. 1 от
НК, следва да се посочи, че настоящият съдебен състав възприема
формираната трайна съдебна практика на ВС, както и на ВКС (напр. Решение
№ 25 от 17.03.2011г. по т.д.№ 411/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.; Решение № 22 от
05.05.2011г. по т.д.№ 368/2010г. на І т.о. на ВКС; Решение № 135 от
3
13.10.2014г. по т.д. № 3945/2013г. на ВКС, ТК, І т.о.; Решение №
896/26.03.1971г. по гр.д.№ 130/1971г. на І г.о., Решение № 2293 от 15.11.1976
по гр.д.№ 1789/76 на І г.о., Решение № 53 от 02.11.1981г. на ОСНК на ВС,
Решение № 3421/18.01.1980г. по гр.д.№ 1366/1979г.-І г.о., Решение №
2759/26.09.1981г. по гр.д.№ 2095/1981г.-І г.о.), според която влязлата в сила
присъда относно размера на причинените вреди формира сила на пресъдено
нещо, поради което е задължителна за гражданския съд само когато размерът
на вредите е елемент от фактическия състав на престъплението. Когато
деянието не обхваща във фактическия си състав размера на щетата, приетото
в присъдата не е задължително. Констатации за други факти, които не са
елемент от престъпния състав, не се ползват със силата на пресъдено нещо и
нямат обвързваща сила.
Съгласно разпоредбата на чл. 216, ал. 1 от НК, който унищожи или
повреди чужда движима вещ, се наказва с лишаване от свобода до пет
години. Престъплението по цитираната законова разпоредба е резултатно.
Независимо, че наличието на имуществена стойност на унищоженото или
повреденото има значение за осъществяването на наказателния състав, това
релевантно за обективния признак на деянието стойностно измерение, не е
равнозначно на дефинираната в конкретните състави на НК „имуществена
вреда”. Следователно, имуществените вреди не са предмет на установяване в
наказателното производство като елемент от състава на престъплението по
чл. 216, ал. 1 от НК, за разлика от причиняването на значителни вреди като
елемент от друг състав на престъплението, а именно този по чл. 216, ал. 5 от
НК. Поради изложеното, приетият с присъдата по чл. 216, ал. 1 от НК размер
на увреденото имущество не е задължителен за гражданския съд, разглеждащ
гражданските последици, тъй като с оглед разпоредбата на чл. 300 от ГПК,
присъдата има задължителен характер относно извършването на деянието, с
оглед на всички негови признаци, доколкото са въздигнати като елементи на
престъпния му състав. Деянието по чл. 216, ал. 1 от НК не обхваща във
фактическия си състав размера на щетата.
Поради изложеното, в настоящото производство, страните могат да
установяват размера на вредите с допустимите доказателства, тъй като
приетото стойностно измерение на щетата не се обхваща от задължителния
характер на присъдата за престъплението по чл. 216, ал. 1 от НК. Още повече
защото в случая е налице спор относно вида и обема на вредите, намиращи се
4
в причинна връзка с инцидента от 02.07.2022 г., като в тежест на ищеца бе да
установи по безспорен и несъмнен начин стойността на увреденото
имущество.
След като ищецът не е ангажирал доказателства – изготвяне на СТЕ и
др., при оспорването на стойността на увредения автомобил от ответника,
съдът намира, че така предявеният иск с правно основание чл. 45 ЗЗД се явява
недоказан и следва да се отхвърли. Поради отхвърлянето на главния иск се
следва и отхвърлянето на акцесорния такъв за забавено плащане.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът
следва да заплати на ответника направените по делото разноски. Ответникът
представя доказателства, че е направил разноски в размер на 1 250.00 лева –
платено адвокатско възнаграждение, поради което ищецът следва да бъде
осъден да заплати на Б. В. Г. посочената сума.
Мотивиран така, Кубратският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, на основание чл. 45 от ЗЗД, предявения от И. Д. С., ЕГН
********** от *** против Б. В. Г., ЕГН ********** с постоянен адрес в ***
иск за заплащане на сумата 9 500.00 лева (девет хиляди и петстотин лева,
нула ст.), представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени
вреди, вследствие на умишлено унищожена на 02.07.2022 г. вещ, за което по
НОХД № 167/2022 г. с Присъда № 15/25.10.2022 г. на РС –Кубрат Б. В. Г. е
признат за виновен за извършено престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането –
02.07.2022 г. до окончателното плащане, като недоказан.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, И. Д. С., ЕГН
********** от *** да заплати на Б. В. Г., ЕГН ********** с постоянен адрес
в *** сумата 1 250.00 лева (хиляда двеста и петдесет лева, нула ст.) –
разноски по делото съразмерно с отхвърлената част на исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд –
Разград в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кубрат: _______________________
5