№ 252
гр. С., 04.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:М. Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря Радост Д. Гърдева
като разгледа докладваното от М. Ян. Блецова Калцова Въззивно гражданско
дело № 20222200500355 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв.Х., пълномощник на
М. Р. Б., ЕГН **********, от гр. С., кв. „ К.“, № ** – * – ** против решение
№542/12.07.2022г. по гр.д. № 1793/2022 г. на С.ския районен съд.
Препис от решението е било връчено на жалбоподателя на 15.07.2022г.
Във въззивната жалба е посочено, че обжалваното решение е
неправилно, тъй като определените мерки на лични контакти на малолетното
дете М. с неговите баба и дядо по майчина линия са прекалено разширени по
периодичност и продължителност и неотговарят на интересите на детето.
Определеният режим не бил съобразен с ниската възраст на детето. В тази
посока се посочва, че макар между детето и бабата и дядото по майчина
страна да съществува нормална емоционална връзка, определеният срок на
лични отношения от един месец през лятото е твърде дълъг. Не следвало
детето да бъде отделяно за толкова дълго време от баща си. Това би създало и
1
голямо неудобство за него. Страната посочва, че в случая не следва да намери
приложение и разпоредбата на чл.128, ал.3 от ГПК, която предвижда, че ако
родителят на когото съдът е определен режим на лични отношения с детето,
временно не е в състояние да го упражнява, поради отсъствие или заболяване,
този режим може да бъде осъществяван от бабата и дядото на детето. Във
въззивната жалба се посочва, че в обжалваното решение липсва
конкретизация за кои учебни ваканции следва да бъдат осъществявани
личните отношения между детето от една страна и бабата и дядото по
майчина линия от друга страна. В диспозитива на решението липсвало и
посочване кой и от къде ще взема и връща детето. Моли се обжалваното
решение да бъде отменено и да се определи режим на лични контакти, който
да е съобразен с възрастта на детето и неговия интерес. Претендират се
разноски за въззивна инстанция.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба
от адв. А., пълномощник на П. И. Б. и М. К. Б., баба и дядо на детето М. по
майчина линия, с който въззивната жалба е оспорена като неоснователна.
Страната счита, че от събраните по делото доказателства безспорно се е
установило наличието на интерес за детето М. да контактува със своите баба
и дядо по майчина линия, както и възможността на бабата и дядото да
предоставят безопасна среда за неговото възпитание и оглеждане. Посочва се,
че бабата М. Б. е полага грижи за детето М. още от неговото раждане и че
дядото П. също се е включвал в неговото отглеждане с всичко което зависило
от него. Свидетелските показания сочели наличието на отлични възпитателни
качества у М. и П. Б.и. Страната изтъква, че са изпълнени, както критериите
заложени от параг.1, т.5 от ДР на ЗЗДетето, определящи понятието „най-
добър интерес на детето“, така и изискванията заложени в съдебната практика
на т.3 от ППВС № 1/12.11.1974 г. на ВС. Изпълнени били и изискванията
залегнали в актуалната практика на съда на ЕС, залегнали в чл.1, параг.2,
б.“а“ и чл.2, т.7 и 10 от Регламент на ЕО № 2201/2003 г.
Страната заявява, че за да се защитят най-добре интересите на детето
определения от РС режим на лични контакти следва да бъде коригиран, като
се предлага следният режим на лични отношения:
- Всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.30 ч. на съботния
ден до 18.30 ч. на неделния ден с приспиване.
2
- През втора и четвърта седмица от месеца от 17.00 часа в петък до
10.00 ч. в събота с преспиване при бабата и дядото.
- Всяка нечетна година детето да бъде на Коледните празници при
неговите баба и дядо по майчина линия, а всяка четна година да бъде при тях
на новогодишните празници.
- Всеки втори два дена от Великденските празници /неделя и
понеделник/ - детето да бъде при неговите баба и дядо по майчина линия.
- Всяка година детето в деня след рождения си ден – 04.02. от 10.00 часа
до 19.30 ч. да бъде при неговите баба и дядо по майчина линия.
- По десет дена всеки месец през лятото юни, юли и август,
несъвпадащи с платения годишен отпуск на бащата детето да бъде при своите
баба и дядо по майчина линия.
- Ваканционните дни от държавно определените ученически ваканции,
считано от сега детето да прекарва при своите баба и дядо, всяка втора
половина от ваканционните дни.
- За именния ден на детето на 21.01.2022 г., за рождения ден на баба си
по майчина линия на 01.02., за рождения ден на дядо си по майчина линия
17.10. и на 18.07. детето да прекарва при своите баба и дядо от 10.00 - до
19.30 часа.
Детето да бъде вземано от гр. С., кв. „К.“ № **, вх.*, ет.*, ап.** и
връщано на този адрес от своите баба и дядо по майчина линия.
Пътуването на детето с бабата и дядото по майчина линия в страната и в
чужбина да се осъществява при уведомяване на бащата на детето със
съобщение по телефона.
Моли се да бъде допуснато предварително изпълнение на решението.
Претендират се деловодни разноски.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е депозирана насрещна въззивна жалба
от адв. А., пълномощник на П. И. Б. и М. К. Б., баба и дядо на детето М. по
майчина линия, с която е оспорено решение № 542 от 12.07.2022 г. по гр.д. №
1793/22 г. на СлРС, с което е бил определен режим на лични отношения
между детето М. и неговите баба и дядо по майчина линия. Страната счита, че
определеният от РС режим на лични отношения не е прецизен и следва да
бъде конкретизиран, за да се защитят в най-голяма степен интересите на
3
детето. Страната счита, че в негов интерес е срещите с бабата и дядото да
бъдат регулярни и чести, поради което счита, че освен срещите през седмица
за събота и неделя следва да се предвидят макар и по-кратки срещи – всяка
втора и четвърта седмица от месеца от 17.00 часа в петък до 10.00 ч. в събота
с преспиване. Посочва се, че съдът е пропуснал да посочи при кого ще бъде
детето по Новогодишните празници, поради което се предлага всяка четна
година то да бъде при баба си и дядо си по майчина линия. Страната предлага
вторите два дни от общо четири, в които се празнуват Великденските
празници детето да бъде при баба си и дядо си, както и в деня след рождения
си ден, за да бъде поздравено и да получи съответните подаръци, внимание и
любов. Страната счита, че с оглед възрастта на детето е по-целесъобразно
през лятото то да бъде при баба си и дядо си по 10 дни всеки месец – юни,
юли и август, които не съвпадат с платения годишен отпуск на бащата. Има
предложение за режим на лично отношение за втората половина от дните
определени за ученическа ваканция, както и за такъв режим за рождените дни
на бабата по майчина линия, дядото по майчина линия, деня на смъртта на
майката на детето. Посочва се, че е желателно пътуването на детето с бабата и
дядото в страната и в чужбина да се осъществява с уведомяване на бащата по
телефона. Предложения режим на лични отношения е аналогичен с този
посочен в отговора на въззивната жалба. Иска се съдът да допусне
предварително изпълнение на решението. Претендират се разноски за двете
инстанции.
В законния срок е депозиран отговор на насрещната въззивна жалба от
адв. Х., пълномощник на М. Р. Б. – баща на малолетното дете М. М. Б.. С него
насрещната въззивна жалба е оспорена като неоснователна. Отново се
изтъква, че режимът на лични отношения между бабата, дядото и детето е
силно разширен и че бащата не е съгласен с това, тъй като този режим не е
съобразен с възрастта на детето и пречи на самия баща да упражнява
родителските права. Посочва се, че с исковата молба не е било направено
искане за определяне режим на лични отношения по повод новогодишните
празници, поради което това искане направено пред въззивния съд се явява
недопустимо. Недопустимо било с насрещната въззивна жалба да се обжалва
решението в частта, касаеща режима на лични отношения през лятото, тъй
като това искане е било изцяло уважено, така както е било направено с
исковата молба. Страната не е съгласна детето да бъде вземано и на деня
4
следващ рождения ден на детето, за рождените дни на бабата и дядото, за
деня на смъртта на майката, като посочва такъв режим ще задоволява
потребностите на бабата и дядото и не са в интерес на детето. Неоснователно
било искането за разпределяне на дните от ученическата ваканция, тъй като
детето все още посещавало ясла. Недопустимо било и искането бабата и
дядото да пътуват в страната и чужбина без изричното съгласие на бащата, а
такова искане не било направено пред първоинстанционния съд, поради което
няма и произнасяне по него. По отношение претенцията за разноски страната
посочва, че за разноските направени пред РС не е била спазена процедурата
на чл.248 от ГПК и е недопустимо това да бъде направено с насрещната
въззивна жалба. Моли се насрещната въззивна жалба да не бъде уважавана и
да бъдат присъдени деловодни разноски.
Страните не са направили нови доказателствени или процесуални
искания.
В с.з. въззивникът Б., редовно призован се явява лично, както и с
представител по пълномощие адв.Х., която поддържа въззивната жалба, моли
същата да бъде уважена и оспорва насрещната въззивна жалба. Претендира
разноски. Въззивникът Б. в с.з. посочва до каква степен и по отношение, на
кои въпроси е съгласен да се измени първоинстанционното решение. Той не е
съгласен през седмицата детето да посещава баба си и дядо си. Съгласен е
последният ден от Коледните празници то да е при тях, също така е съгласен
всеки 02.01. детето да е при баба си и дядо си, за Великденските празници е
съгласен срещите да са в събота, неделя и понеделник, както и в деня след
рождения ден на детето (04.02.) то да е при баба си и дядо си. Въззивникът Б.
изрази съгласие детето да е при баба си и дядо си за техните рождени дни –
01.02. и 17.10., както и в деня на смъртта на майка си 18.07. и на именния си
ден 21.01. той изрази съгласие, когато детето е при баба си и дядо си то да
може да пътува в рамките на страната след уведомяване на бащата по
телефона . Въззивникът Б. счита, че с оглед възрастта на детето то не трябва
да прекарва повече от една седмица ( за месец) през лятото при своите баба и
дядо.
Въззиваемите М. и П. Б.и в с.з. се явяват лично, както и с процесуален
представител по пълномощие адв. А., която оспорва въззивната жалба,
поддържа депозирания отговор по нея, както и депозираната насрещна
5
въззивна жалба и моли да се измени първоинстанционното решение .
Претендира разноски.
Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.
Обжалваното решение е било съобщено на жалбоподателя Б. на
15.07.2022 г., а въззивната жалба е била депозирана на 26.07.2022 г. в рамките
на законоустановения срок.
Обжалваното решение е било съобщено на жалбоподателите М. и П. Б.и
на 15.07.2022 г., а въззивната жалба им е била съобщена на 28.07.2022г., а
насрещната въззивна жалба е била депозирана на 02.08.2022 г. в рамките на
законоустановения срок.
Като взе предвид изложената по – горе фактическа обстановка , както и
тази изложена подробно от РС – С., съдът направи следните правни изводи :
Депозираната въззивна жалба е процесуално допустима като подадена
от заинтересовано лице в рамките на законоустановения срок , разгледана по
същество същата се явява неоснователна, а депозираната насрещна въззивна
жалба се явява частично основателна поради следните съображения:
В разпоредбата на чл.28 ал.1 от СК е посочено, че бабата и дядото
могат да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да определи
мерки за лични отношения с него, ако това е в интерес на детето. Макар в СК
да не е дадено легално определение на понятието „ най – добър интерес на
детето“, съдът при изследването му следва да има предвид определението
дадено в ДР на §1, т.5 от Закона за закрила на детето, където е посочено, че
тази преценка се основава на неговите желания и чувства, физически,
психически и емоционални потребности, възрастта, пола, миналото, както и
всички други обстоятелства, които имат отношение към детето.
Съдът счита, че в случая няма спор между страните, че в интерес на
детето М. е то да продължи да общува със своите баба и дядо по майчина
линия. Този въпрос не се спори от ответника. Изложените от него аргументи
касаят обема и вида на срещите между детето и бабата и дядото, но не и
необходимостта от тези срещи. Пред първоинстанционния съд са събрани
множество доказателства – свидетелски показания, от които е видно, че
детето е силно привързано към своите баба и дядо по майчина линия, че
изпитва радост от срещите им, че при тези срещи то е обгрижвано,
6
възпитавано, закриляно и много обичано, обстоятелство което със сигурност
се отразява на емоционалното му развитие положително.
При определяне на режима на лични отношения, съдът ще вземе
предвид основно интереса на малолетното дете М., не защото не съчувства на
неговия баща или на нейните родители, а защото е длъжен да защити
интересите на М. в най – голяма степен.
В случая се касае за едно много малко дете, което към момента на
постановяване на настоящото решение е едва на 2г. и 8 м., но което е загубило
майка си на още по – крехката възраст от 1г. и 5м. Съдът намира, че колкото
повече любов, внимание, грижи и добри примери получава едно дете, то
толкова ще расте по – щастливо и емоционално, и психически стабилно.
От раждането си М. е растял с майка си и баща си в дома на своите баба
и дядо по майчина линия. Той е било част от тяхното семейство. Макар, че
скоро след смъртта на майка му, баща му да се е пренесъл да живее при
своите родители, връзката с бабата и дядото по майчина линия не е била
прекъсвана. Детето е продължило да се вижда много често с тях и те са
полагали необходимите за него грижи. Осигурили са му здравословна и
безопасна среда за живот. Нещо повече, била е създадена традиция – през
уикендите, както и всяка сряда от 17.00ч. до 21.00ч. детето М. да прекарва
при своите баба и дядо. Съдът намира, че определеният от
първоинстанционния съд режим на лични отношения – всяка първа и трета
събота и неделя от месеца, не е достатъчен. Счита, че правилно би било
създадената вече традиция за срещи през седмицата да бъде спазена, но
съобразена с новите обстоятелства. Тъй като детето вече посещава детско
заведение би било неправилно то да бъде взимано в 17.00ч. и да бъде
връщано в 21.00ч., тъй като така би се нарушил режимът му на сън и отмора.
Ето защо намира, че следва да се определи режим на срещи всяка втора и
четвърта седмица от 17.00ч. в сряда до 08.00ч. в четвъртък. Детето следва да
бъде взимано от бабата и дядото по майчина линия от детското заведение,
което посещава М. или от дома на баща му в гр. С., кв. „ К.“, ** – * – ** и
съответно да бъде връщано в четвъртък или в детското заведение или в дома
на бащата. По този начин ще се постигнат няколко ефекта. На първо място –
ще се запази връзката между детето и бабата и дядото и така ще се избегне
възможността от отчуждаване на детето от бабата и дядото ( възможност
7
посочена в социалния доклад). На второ място ще се даде възможност на
бащата свободно да организира уикендите през втората и четвъртата седмица
от месеца и на трето място – като се предвиди възможността детето да преспи
при своите баба и дядо ще се гарантира, че няма да е налице нарушение на
неговия дневен режим.
Съдът намира, че по отношение на Коледните, Новогодишните и
Великденските празници, рождения ден на детето, имените дни на бабата и
дядото, както и деня на смъртта на майката, следва да се съобрази с
изразеното становище от въззивника Б., тъй като той единственият родител
на детето, грижи се за него и също има право да прекарва празниците с детето
си. Така режима за лични отношения в тази част придобива следния вид :
Коледни празници – последния ден от празничните дни от 10.00ч. до 19.00ч.
Новогодишни празници – 02.01. всяка година от 10.00ч. до 19.00ч.
Великденски празници – събота, неделя и понеделник от празничните дни от
10.00ч. до 19.00ч.
Рожден ден на детето М. – вторият ден след рождения му ден – 04.02. от
10.00ч. до 19.00ч.
Имен ден на детето М. 21.01.- от 10.00ч. до 19.00ч.
Рожден ден на бабата 01.02. - от 10.00ч. до 19.00ч.
Рожден ден на дядото17.10. - от 10.00ч. до 19.00ч.
Дните от годишнината от смъртта на майката – 18.07. - от 10.00ч. до 19.00ч.
По отношение режима на лични отношения през лятото, съдът намира,
че с оглед ниската възраст на детето и за да се избегне възникването на тъга у
него режимът определен от СлРС – един месец през лятото, не е подходящ.
Повече положителни емоции ще се породят ако детето гостува на баба си и
дядо си по 10 дни през месеците юни, юли и август, които не съвпадат с
платения годишен отпуск на бащата. Определянето на по – кратък престой не
е в интерес на детето. По време на тези относително по – дълги срещи, М. ще
има възможност да се запознае с по – широк кръг от своите роднини по
майчина линия и по този начин да му се създаде усещане за родова
8
принадлежност, наследственост и приемственост. Това ще способства да не
се прекъсват връзките му с роднините и приятелите на покойната му майка,
нещо която без съмнение тя самата би правила ако е жива.
Съдът намира, че не следва да уважава искането детето да е при своите
баба и дядо през всяка втора половина от ученическите ваканции. На
възрастта, на която е М. няма определени ученически ваканции. От друга
страна ученическите ваканции са свързани най – вече с Коледните,
Новогодишните и Великденските празници, а по отношение на тях, съдът
вече определи режим на лични отношения и е възможно да се стигне до
вътрешно противоречие на съдебното решение/ определения режим. Трябва
да се има предвид и че част от ученическите ваканции са от по 1 ден и тогава
решението също не би могло да се приложи. В тази част
първоинстанционното решение следва да бъде отменено.
Адресът от който детето М. ще бъде взимано и връщано от бабата или
дядото по майчина линия е в гр. С., кв. „ К.“, ** – * – **.
При упражняване на режима на лични отношения бабата и дядото имат
право да извършват пътувания в страната, за което следва да уведомяват
бащата на детето с електронно съобщение и телефонно обаждане. В случая,
съдът съдейства на страните да обективират в съдебното решение
постигнатото между тях съгласие в о.с.з. за начина, по който ще се
осъществяват пътуванията в страната в периодите, през които детето е при
своите баба и дядо.
Тъй като настоящите изводи не съвпадат изцяло с тези на
първоинстанционния съд обжалваното решение следва да се измени.
По отношение на разноските, съдът намира, че такива не следва да се
присъждат нито на една от страните, за нито една от инстанциите. В случая се
касае за спорна съдебна администрация, при която съдът съдейства на
страните при определянето на режим на лични отношения между бабата и
дядото по майчина линия и малолетното дете. Не бяха уважени изцяло
претенциите на нито една от страните, поради което и поради естеството на
самото производство, страните следва да се поемат от всяка от страните, така
както ги е сторила.
Съдът намира, че следва да се допусне предварително изпълнение на
решението. Съгласно разпоредбата на чл. 242, ал.2, т. 3 от ГПК, съдът може
9
да допусне предварително изпълнение на решението по искане на ищеца,
когато от закъснението на изпълнението могат да последват значителни и
непоправими вреди за ищеца или самото изпълнение би станало невъзможно
или значително би се затруднило. В случая се касае за споделено време
между детето и бабата и дядото, а изгубеното време няма как да бъде
възстановено. Рожденият ден на дядото е на 17.10. и ако не бъде допуснато
предварително изпълнение на решението съществува реална възможност дой
да не може да го отпразнува с детето М..
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №542/12.07.2022г. по гр.д. № 1793/2022 г. на С.ския
районен съд, в частта с която на основание чл. 128, ал.1 от СК е определен
режим на лични отношения между П. И. Б., ЕГН ********* и М. К. Б., ЕГН
********** от гр.С., кв. „ Д.“, № ** – * – *, в качеството им на баба и дядо по
майчина линия на детето М. М. Б., ЕГН **********, като е предоставена
възможност за контакти :
Всяка нечетна година за Коледните празници.
Всяка четна година за Великденските празници.
Всяка нечетна година за рождения си ден.
Един месец през лятото несъвпадащ с платения годишен отпуск на
бащата.
Всяка четна година през ученическите ваканции.
Вместо това постанови :
Режимът на лични отношения между П. И. Б., ЕГН ********* и М. К. Б.,
ЕГН ********** от гр.С., кв. „ Д.“, № ** – * – *, в качеството им на баба и
10
дядо по майчина линия на детето М. М. Б., ЕГН **********, да бъде
осъществяван при следния ред:
Всяка втора и четвърта седмица от 17.00ч. в сряда до 08.00ч. в четвъртък
с приспиване при бабата и дядото. Детето следва да бъде взимано от
бабата и дядото по майчина линия от детското заведение, което
посещава М. или от дома на баща му в гр. С., кв.„К.“, ** – * – *** и
съответно да бъде връщано в четвъртък или в детското заведение или в
дома на бащата.
Коледни празници – последния ден от празничните дни от 10.00ч. до
19.00ч.
Новогодишни празници – 02.01. всяка година от 10.00ч. до 19.00ч.
Великденски празници – събота, неделя и понеделник от празничните
дни от 10.00ч. на съботния ден до 19.00ч. в понеделник.
Рожден ден на детето М. – вторият ден след рождения му ден – 04.02. от
10.00ч. до 19.00ч.
Имен ден на детето М. 21.01.- от 10.00ч. до 19.00ч.
Рожден ден на бабата 01.02. - от 10.00ч. до 19.00ч.
Рожден ден на дядото17.10. - от 10.00ч. до 19.00ч.
Дните от годишнината от смъртта на майката – 18.07. - от 10.00ч. до
19.00ч.
10 дни през месеците юни, юли и август всяка година, които не съвпадат
с платения годишен отпуск на бащата, като детето ще бъде взимано в
10.00ч. на първия ден и ще бъде връщано в 19.00ч. на последния ден.
Отхвърля искането на П. И. Б., ЕГН ********* и М. К. Б., ЕГН
********** за определяне на режим на лични отношения през „ученическите
ваканции“.
Адресът от който детето М. ще бъде взимано и връщано от бабата или
дядото по майчина линия е гр. С., кв. „ К.“, ** – * – **.
При упражняване на режима на лични отношения бабата и дядото П. И.
Б., ЕГН ********* и М. К. Б., ЕГН ********** имат право да извършват
пътувания в страната заедно с детето М. М. Б., ЕГН **********, за което
11
следва да уведомяват бащата на детето с електронно съобщение и телефонно
обаждане.
В останалата част потвърждава решението.
ДОПУСКА предварително изпълнение на настоящото решение.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването
му на страните пред ВКС на РБългария.
В частта, с която е допуснато предварително изпълнение на решението,
същото подлежи на обжалване с частна жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12