Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,
15.07.2021 г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на осемнадесети
март през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я: АДРИАНА АТАНАСОВА
при
секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 16358 по описа за
2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. ГПК.
С
решение № 476868 от 24.08.2018 г., постановено по гр.дело № 19438/2008 г. на СРС, І Г.О., 50 състав, е признато за установено по
отношение на М.Н.В., ЕГН **********, И.М.В.,
ЕГН ********** и Н.М.В., ЕГН **********, че Д.А.Г., ЕГН **********, е собственик
на следния недвижим имот: апартамент № 5, находящ се в гр.София, ж.к.“*********,
ведно с прилежащото избено помещение № 5, както и заедно с 2,079 % идеални
части от общите части на сградата, представляващ самостоятелен обект с идентификатор:
68134.4359.210.3.5, с предназначение – жилище, апартамент, с площ от 91,94
кв.м., при граници: на същия етаж: самостоятелен обект с идентификатор
68134.4359.210.3.4, под обекта: самостоятелен обект с идентификатор
68134.4359.210.3.62 и самостоятелен обект с идентификатор 68134.4359.210.3.63,
над обекта: самостоятелен обект с идентификатор 68134.4359.210.3.10, разположен
в сграда № 3, построена върху поземлен имот с идентификатор 68134.4359.210, и са
осъдени на основание чл. 108 ЗС, М.Н.В., ЕГН **********, И.М.В., ЕГН **********
и Н.М.В., ЕГН **********, да предадат на
Д.А.Г., ЕГН **********, владението на описания недвижим имот, при условие че Д.А.Г., ЕГН **********, заплати на М.Н.В.,
ЕГН **********, И.М.В., ЕГН ********** и Н.М.В., ЕГН **********, сумата в
размер на 53905,00 лв., представляваща увеличена стойност на горепосочения
имот, вследствие на сторени в имота полезни разноски, като е оставено без
уважение възражението за право на задържане до заплащане на подобрения в размер
на разликата над сумата от 53905,00 лв. до пълния размер на заявеното
възражение от 54752,00 лв., както и е оставено без разглеждане възражението за
подобрения за заплащане на необходими разноски в размер на 18307,00 лв. С
решението на съда е осъдена на основание чл.78, ал.1 ГПК, Д.А.Г., ЕГН **********,
да заплати на М.Н.В., ЕГН **********, И.М.В.,
ЕГН ********** и Н.М.В., ЕГН **********, сумата от 2382,33 лв., разноски по
делото.
С определение № 477227 от 27.08.2018
г., постановено в закрито заседание по гр.дело № 19438/2008 г. на СРС, І Г.О., 50 състав, са осъдени М.Н.В.,
ЕГН **********, И.М.В., ЕГН ********** и Н.М.В., ЕГН **********, да заплатят на
Националното бюро за правна помощ, сумата 600,00 лв.- определено на адв.Л.З.,
САК, възнаграждение за предоставена правна помощ по гр.дело № 19438/2008 г. на
СРС, 50-ти състав.
В срока по чл.259 от ГПК, решението на СРС, І Г.О., 50 състав е обжалвано и от двете страни по делото.
Въззивникът- ищец Д.А.Г., чрез
пълномощника си адв. Л.З., обжалва решението, в частта, с която съдът е признал
на ответниците право на задържане върху процесния недвижим имот до заплащане на
подобрения на стойност в размер на сумата от 53905 лв., представляваща
увеличена стойност на недвижимия имот, в резултат на сторени полезни разноски,
с искане решението да бъде отменено, като неправилно в обжалваната част.
Въззиваемите страни- ответници М.Н.В., И.М.В.
и Н.М.В., чрез
пълномощника си адв.М.К. оспорват
жалбата, по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен
отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Молят жалбата като неоснователна да бъде
отхвърлена, а първоинстанционното решение-потвърдено в обжалваната от ищцата
част, като правилно и законосъобразно. Претендират присъждане на направени
разноски по делото.
Въззивниците- ответници М.Н.В., И.М.В.
и Н.М.В., чрез
пълномощника си адв.М.К., с подадена от тях въззивна жалба обжалват решението в
частта, с която е уважен предявения от ищцата срещу ответниците иск с правно
основание чл.108 от ЗС. Във въззивната жалба се излагат подробни доводи за
недопустимост на обжалваното решение в частта, с която е уважен иск с правно
основание чл.108 от ЗС, с искане същото да бъде обезсилено в тази му част или
евентуално да бъде отменено, като неправилно. Прави се искане във въззивната
жалба също така, в случай на потвърждаване на решението в частта, с която е
уважен иск с правно основание чл.108 от ЗС, решението да бъде отменено в
частта, с която е оставено без разглеждане възражението за подобрения за
заплащане на необходими разноски в размер на 18307,00 лв. и да бъде постановено
решение, с което да бъде уважение това възражение на ответниците за заплащане
на подобрения в посочения размер, която сума да бъде включена в сумата, която
следва да бъде заплатена от ищцата, като условие за предаване на владението на
процесния недвижим имот. Претендират
присъждане на направени разноски по делото.
Въззиваемата страна- ищец Д.А.Г., чрез
пълномощника си адв. Л.З. оспорва жалбата, като неоснователна. Моли жалбата
като неоснователна да бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение-потвърдено
в обжалваната от ответниците част, като правилно и
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната
жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана
страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на
въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Предмет на разглеждане в настоящето
производство е иск с правно основание чл.108 от ЗС.
Съгласно чл.269
от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по
допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно - не е постановено в
нарушение на правните норми, които уреждат условията за валидност на решенията
- постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече
смисъла му.
В случая в изпълнение на правомощията
си по чл.269 ГПК, при извършената служебната проверка по чл. 269,
изр. 1 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за недопустимо поради нарушаване правилата
на родовата подсъдност при разглеждането на предявения иск с правно основание
чл.108 от ЗС.
Родовата подсъдност е абсолютна процесуална
предпоставка, обуславяща надлежното упражняване на правото на иск, като
въпросът за нейното съществуване, респективно за нейната липса може да бъде
повдигнат и служебно от съда до приключване на производството във втората
инстанция и за нейното спазване съдът е длъжен да следи и служебно - арг.
чл.119, ал.1 от ГПК.
В процесния случай, исковата молба е постъпила в съда
на 14.07.2008 г. /вх.№ 35159/, на която дата е образувано производството по
гр.дело № 19438/2008 г. по описа на СРС, І Г.О., 50 състав, т.е безспорно е
обстоятелството, че спорът подлежи на разглеждане по реда на ГПК, обн. ДВ бр.
59/2007 г., в сила от 01.03.2008 г. Съгласно разпоредбата на чл. 104, т. 3 от ГПК, исковете за собственост и други вещни права с цена над 50000 лв. са
подсъдни на окръжен съд като първа инстанция, респективно при цена под 50000
лв. - на районен съд като първа инстанция. Правилата за определяне на цената на
иска са регламентирани в чл. 69 от ГПК, като според ал. 1, т. 2 на същата
разпоредба по искове за собственост и други вещни права върху имот цената на
иска е равна по размер на данъчната оценка за имота, а при липса на такава - на
неговата пазарна цена.
В процесния случай ищцата е сезирала съда с
иск с правно основание чл.108 от ЗС, видно от заявения петитум на исковата
молба. С оглед на това и цената на иска следва да бъде определена съобразно
данъчната оценка на процесния недвижим имот. В настоящия случай, видно от
представеното в първоинстанционното производство /л.42 от делото/ удостоверение
с рег. индекс № 10-10-/0043/28.07.2010 г. на Столична Община - Дирекция
"ПАМДТ", отдел Люлин, издадено
от Началник ПАМДТ- район „Люлин“, се установява, че данъчната оценка на процесния недвижим имот- апартамент
№ *, находящ се в ж.к.“*********е 62912,20 лв./ шестдесет и две хиляди,
деветстотин и дванадесет лева, и 20 стотинки/. Това обстоятелство дава
основание на настоящия въззивен състав да приеме, че е изключена родовата
компетентност на сезирания Софийски районен съд, като предявения иск с правно
основание чл.108 от ЗС подлежи на разглеждане от съответния окръжен съд, а
именно Софийски градски съд. Посочената цена/ в размер на 62912,20 лв./,
определена съобразно разпоредбата на чл.69, ал.1, т.2 от ГПК, е над 50000 лв.,
което обуславя подсъдност на спора по правилата на чл. 104 от ГПК на окръжния
съд като първа инстанция - чл. 104, т. 3
от ГПК /в случая на Софийски градски съд/.
От друга страна, съдът приема, че представеното в незаверено копие/ а не
в оригинал или в официално заверен препис от официален документ/ в
първоинстанционното производство /л.79 от делото/ удостоверение с рег. индекс №
10-10-/0043/30.05.2011 г. на Столична Община - Дирекция "ПАМДТ", отдел
Люлин, издадено от Началник ПАМДТ- район
„Люлин“, в което е посочено, че данъчната оценка на процесния апартамент е в
размер на сумата от 41659,80 лв., не обвързва съда относно обстоятелствата
посочени в него, респективно относно посочената в него данъчна оценка на
процесния недвижим имот. С оглед обстоятелството, че същото е представено в
незаверено копие, а не в оригинал или в официално заверен препис от официален
документ, същото не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена
сила. Съдът приема, че с материална доказателствена сила/ обвързваща съда/ се
ползват само официалните свидетелстващи документи, каквато в процесния случай
има представеното в оригинал в
първоинстанционното производство /л.42 от делото/ удостоверение с рег. индекс №
10-10-/0043/28.07.2010 г. на Столична Община - Дирекция "ПАМДТ",
отдел Люлин, издадено от Началник ПАМДТ-
район „Люлин“, се установява, че данъчната
оценка на процесния недвижим имот- апартамент № 5, находящ се в ж.к.“ *********е
62912,20 лв./ шестдесет и две хиляди, деветстотин и дванадесет лева, и 20
стотинки/. Процесното удостоверение, издадено на 28.07.2010 год. за данъчна
оценка на процесния недвижим имот представлява официален свидетелстващ документ,
обвързващ съда с материална доказателствена сила. Същото удостоверява определената
по съответния ред и от компетентния административен орган данъчна оценка на
имота в размер на сумата от 62912,20 лв., която следва да се цени от съда. Материалната
доказателствена сила е присъща за свидетелстващите документи. Тя се състои в
доказателственото значение на свидетелстващия документ за този стоящ вън от
него факт, който се удостоверява от материализираното в свидетелстващия
документ удостоверително изявление. Официалният свидетелстващ документ/ в
случая посоченото по-горе удостоверение за данъчна оценка на имота/ доказва с
обвързваща съда доказателствена сила, че фактите, предмет на удостоверителното
изявление на органа, издал документа са се осъществили така както се твърди в
документа - чл.179,ал.1 ГПК. До доказване на противното съдът е длъжен да
счита, че фактите, отразени в официалния свидетелстващ документ, действително
са се осъществили. С оглед на което, при осъществяване на решаващата си дейност
по преценка на доказателствата съдът е длъжен да зачете и да се съобрази с
материалната доказателствена сила на официалния свидетелстващ документ-
удостоверение с рег. индекс № 10-10-/0043/28.07.2010 г. на Столична Община -
Дирекция "ПАМДТ", отдел Люлин,
издадено от Началник ПАМДТ- район „Люлин“, от което се установява, че
данъчната оценка на процесния недвижим
имот- апартамент № 5, находящ се в ж.к.“ *********е 62912,20 лв./ шестдесет и две хиляди,
деветстотин и дванадесет лева, и 20 стотинки/. Посочената цена/ в размер на
62912,20 лв./, определена съобразно разпоредбата на чл.69, ал.1, т.2 от ГПК, е
над 50000 лв., което обуславя подсъдност на спора по правилата на чл. 104 от ГПК на окръжния съд като първа инстанция -
чл. 104, т. 3 от ГПК /в случая на Софийски градски съд/.
Родовата подсъдност е абсолютна положителна
процесуална предпоставка за процесуалната допустимост на производството и на
постановеното съдебно решение, за наличието на която съдът следи служебно. С оглед
на което, като не се е съобразил с разпоредбата на чл.103 във вр. с
чл.104, т.3 от ГПК, районният съд е
разгледал по същество спор, който е бил родово подсъден на окръжния съд /в
случая на СГС/, поради което и решението му като процесуално недопустимо следва
да бъде обезсилено изцяло /арг. от чл.270, ал.3, изр.2 от ГПК/.
Ето
защо, като е разгледал и се е произнесъл по родово неподсъден иск, СРС, 50
състав е постановил процесуално недопустимо решение, което на основание чл.270,
ал.3, изр.1 и изр.2 от ГПК следва да бъде обезсилено, а делото изпратено на
родовокомпетентния окръжен съд - Софийски градски съд за разглеждане на предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС, като
първа инстанция. В тази връзка, процесуално недопустимо се явява и обжалваното
определение от 27.08.2018 г., постановено в закрито заседание по гр.дело №
19438/2008 г. на СРС, І Г.О., 50 състав, с което ответниците М.Н.В.,
И.М.В. и Н.М.В., са осъдени да заплатят на Националното бюро за правна помощ,
сумата 600,00 лв.- определено на адв.Л.З., САК, възнаграждение за предоставена
правна помощ по гр.дело № 19438/2008 г. на СРС, 50-ти състав, което на
основание чл.270, ал.3, изр.1 и изр.2 от ГПК също следва да бъде обезсилено
При
този изход на спора, по направените от страните разноски следва да се произнесе
родовокомпетентният да разгледа спора, като първа инстанция съд- Софийски
градски съд, съобразно изхода на делото.
Така
мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА изцяло решение № 476868 от 24.08.2018 г., постановено по
гр.дело № 19438/2008 г. на
СРС, І Г.О., 50 състав.
ОБЕЗСИЛВА
определение № 477227 от 27.08.2018
г., постановено в закрито заседание по гр.дело № 19438/2008 г. на СРС, І Г.О., 50 състав.
ИЗПРАЩА
ДЕЛОТО ПО ПОДСЪДНОСТ на Софийски градски съд за произнасяне като първа
инстанция по предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС.
РешениеТО може да се обжалва пред ВКС с касационна жалба при условията
на чл.280, ал.1 от ГПК, в едномесечен срок от съобщението до страните.
След влизане
в сила на настоящето решение, делото да се докладва на Зам.
председателя на СГС, ръководител на Гражданско отделение- първоинстанционни
състави за образуване на ново дело по описа на СГС/ като първа съдебна
инстанция/ и определяне на съдия- докладчик.
След влизане в сила на настоящото решение, служебно да се изготви заверен препис от него,
който да се изпрати на СРС, 50 с-в за удостоверяване в деловодните книги на
съдебния състав за движението на делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.