Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. София, 07.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на двадесет и първи юли две хиляди и двадесета година, в следния състав
СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА
при участието на секретаря Цветелина Пецева,
като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1121 по описа за 2019 година на Софийски градски съд, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството
по делото е по предявени искове, при условията на кумулативно обективно съединяване, с
правно основание чл. 57, ал. 1,
т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 и чл. 57, ал.2, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗПД.
Ищецът И.Д.Л., ЕГН **********, твърди, че е притежател на
промишлен дизайн “Уред
за сушене на дрехи”,
регистриран в Патентното ведомство на 27.04.2004 г. под № 5157, със срок на
закрила до 14.12.2022 г. Твърди, че преди три години ответното дружество “Е.6.” ЕООД, ЕИК ********, е започнало производство и реализация на
пазара на защитения от регистрацията уред под променено наименование “Таванен простор за сушене на дрехи (метален)”, както и го рекламира. Твърди, че този уред
за сушене на дрехи имитира на външен вид регистрирания от ищеца дизайн. Твърди, че рекламата, заявките, контактите и
продажбите на клиенти се извършва от ответника по интернет чрез интернет сайт www.********.com, както и чрез третото лице Д.И.К. чрез интернет
сайтовете www.olx.bg
и www.bazar.bg. Твърди, че ответникът и третото лице нямат
търговски обект, в който да предлагат за продажба своите изделия, а извършват
тази дейност единствено по интернет. Твърди, че на 21.01.2019 г. ищецът е
поискал съставянето на констативен протокол от нотариус П.Ц.П., с рег. № 533 на
НК, с район на действие – Софийски районен съд, относно информацията на
интернет страниците на горепосочените три адреса. Твърди, че Й.Н.К.от гр. София
е поръчала по интернет доставка на уреда “Таванен простор за сушене на дрехи (метален)” от третото лице Д.И.К., който е доставен
чрез куриерската фирма “Еконт” с наложен платеж на 31.01.2019 г.
В уточнителна молба от
30.09.2019 г. ищецът твърди, че местоположението на продуктите – предмет на
нарушението, е на адресите на ответното дружество и на третото лице Д.К..
Твърди, че ответникът и това трето лице извършват реклама, заявки, контакти и
продажби на клиенти “онлайн” чрез горепосочените интернет сайтове, а
нямат търговски обект поради съзнаваното нарушение, което се извършва.
Ищецът претендира да бъде установен фактът, че ответникът нарушава правата на ищеца върху промишления дизайн, регистриран в Патентното ведомство на 27.04.2004 г. под № 5157 – “Уред за сушене на дрехи”, чрез производството и предлагането на пазара на уред за сушене на дрехи под наименованието “Таванен простор за сушене на дрехи (метален)”, имитиращ на външен вид регистрирания от ищеца дизайн, да бъде осъден ответникът да преустанови нарушението, да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца обезщетение за претърпените вреди в размер на 20 000 лева, да бъде постановено изземване на продуктите – предмет на нарушението, както и средствата за неговото извършване, да бъде постановено да бъдат предадени на ищеца продуктите – предмет на нарушението, да му бъдат заплатени от ответника разходите, свързани със съхранението на продуктите – предмет на нарушението, да бъде постановено разгласяване за сметка на ответника на диспозитива на решението на съда в два ежедневника и в часови пояс на телевизионна организация с национално покритие, определени от съда.
Ищецът претендира направените
по делото разноски.
Ответникът “Е.6.”
ЕООД оспорва предявените искове
като неоснователни и недоказани. Сочи, че от 2008 г. дружеството се занимава
изключително с текстилни шнурове и въжета, които се произвеждат от памук,
полиамид, полиестер, полипропилен и др. Сочи, че с оглед профилираната си
дейност – производство на шнурове, ответното дружество се е опитало да направи
нов краен продукт – таванен простор, който да реализира на пазара. Твърди, че
просторът е създаден специално и от лица, работещи във фирмата, като от същия
са произведени само два броя с цел установяване дали крайният продукт ще има
успеваемост на пазара. След опита за предлагане на продукта на пазара се е установило
от ответника, че няма интерес от предлагането на таванни простори поради
голямата конкуренция и широкото предлагане на такъв тип продукти на пазара.
Твърди, че поради това и тъй като са успели да продадат само два броя простори,
ответното дружество е преустановило дейността по отношение на просторите.
Твърди, че техните простори са индивидуални и различни от тези на ищеца,
изработени са специално по поръчка на клиент на фирмата и с продукти, които ответникът произвежда.
Ответникът оспорва наличието
на предпоставките от фактическия състав на предявените искове. Сочи, че не е
налице използване по смисъла на чл. 19, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗПД. Сочи, че
ответното дружество не е произвеждало, предлагало или използвало уред с дизайн,
идентичен на закриляния на ищеца. Сочи, че ответното дружеството е опитало да
създаде таванен простор за целите на търговско предлагане, но това е само
единичен случай и само в единични бройки. Твърди, че това е станало в началото
на 2019 г. и към настоящия момент ответникът е прекратил всякаква дейност по
отношение на този продукт, поради което към настоящия момент не е налице
нарушение на дизайна. Сочи, че не е налице идентичност между процесния и
защитения дизайн на ищеца. Сочи, че между двата дизайна съществуват множество
разлики, като описва същите, което изключвало идентичността на дизайна на
уредите.
Прави възражение по чл. 20, т.
1, предл. второ от ЗПД, тъй като ответното дружество е създало изделието
простор с експериментална цел, за да се провери как би реагирал пазара и дали
би имало успеваемост по отношение на продажбите на такъв продукт. Сочи, че
аргумент за експерименталната цел е и обстоятелството, че продуктът е създаден
само в единични бройки, а не масово с цел търговска печалба.
Ответникът оспорва ищецът да е
претърпял вреди от нарушението на промишления дизайн. Сочи, че ответникът е
реализирал само една продажба на продукта “простор”. Ако съдът приеме, че са настъпили вреди за
ищеца, то ответникът оспорва предявения размер на обезщетението като прекомерно
голям. Сочи, че при реализирана само една продажба от страна на ответника,
вреди в размер на 20 000 лева не биха настъпили. Твърди, че ищецът не
представя доказателства за осъществявана от него в лично качество търговска
дейност, изразяваща се в предлагане на таванни простори, поради което за него
не биха могли да настъпят вреди, изразяващи се в претърпени загуби и пропуснати
ползи от продажбана на такива простори. Сочи, че в случая не може по безспорен
начин да се установи пряка причинно-следствена връзка между евентуално
извършеното нарушение и пропускане на увеличаването на активите на ищеца,
доколкото визираните простори са широко разпространени на пазара и се предлагат
от много различни производители и дистрибутори – “ВАСИМА” ЕООД, “МАК” ООД, “ЗИЕСТО” АД, веригите магазини Mr.Bricolage, HomeMax, Praktiker, Praktis, Emag и Temax.
Сочи, че ищецът не представя доказателства за извършени продажби, за намаляване
обема на неговите приходи в резултат на поведението на ответника, както и
доказателства, че предлагането се извършва по едни и същи търговски канали при
едно и също търговско търсене.
Ответникът претендира разноски
по делото.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът
приема от фактическа страна следното:
От представените и приети като
доказателства по делото свидетелство за промишлен дизайн № 5157, регистриран на 27.04.2004 г.
по заявка № 6655/14.12.2002 г. на Патентното ведомство на Република България, и
уведомление от 13.11.2017 г., със срок на закрила до 14.12.2022 г., е видно, че
ищецът е притежател на права върху промишлен дизайн – “Уред за сушене на дрехи”.
Представени са извадки от
интернет-страници, включително от интернет сайта на ответното дружество, в
който е видно предлаган метален просдтор за тераса и
баня в различни размери и с търговски тостъпки за
по-големи количества (лист 12-15 от делото).
Представени са и товарителница
от ЕКОНТ и касова бележка от офис на ЕКОНТ от 31.01.2019 г.
По делото е изслушано,
неоспорено от страните и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза на
вещото лице М.С., в което е даден отговор, че в счетоводна сметка 303, отчитаща
произведената продукция, няма заведени бройки от процесния
уред – “таванен простор за
сушене на дрехи (метален)”.
Вещото лице С. дава
заключение, че за периода от 01.01.2019 г. до 30.09.2019 г. ответникът “Е.6.” ЕООД е извършил една продажба на уред “Таванен простор за сушене на дрехи (метален)”, за
което е издадена фактура № **********/18.03.2019 г.
на стойност 162.00 лева с получател “С.М.” ЕООД. Вещото лице дава заключение, че продажбата е осчетоводена по дебита на
сметка 411 “Клиенти”;
отчетен е текущ приход по сметка 701 “Приходи от продукция” в размер на 135 лева и е начислен
данък по сметка 453/2 “ДДС продажби” в размер на 27 лева.
Вещото лице дава заключение,
че по данни от
предоставените разчетни платежни ведомости за периода от 01.01.2019 г. до
30.09.2019 г. ответникът няма трудови взаимоотношения с лицето Д.И.К..
По делото е изслушано,
неоспорено от страните и прието заключение на съдебно-патентна експертиза на
вещото лице В.П., в което вещото лице анализира промишления дизайн на ищеца и
дизайни на уреди съгласно констативния протокол на нотариуса касателно извадки
от интернет, както и уред за сушене на дрехи, който е бил в неразпечатана
пратка, доставена с куриерска фирма ЕКОНТ ЕКСПРЕС с наложен платеж от
31.01.2019 г., с изпращач Д.И.К. (съгласно заявеното от вещото лице в съдебно
заседание, проведено на 04.02.2020 г.).
В констативно-съобразителната
част вещото лице П. посочва, че при огледа на процесните дизайни се установява,
че формообразуването им включва: две рамене/конзоли с отвори за закрепване на
таван; ролки, закрепени към тези рамене; въжета, преминаващи през ролките;
метален гребен за закачване на въжетата. Посочва, че всички описани по-горе
формообразуващи елементи на дизайна на ищеца № 5157 се откриват идентични в
процесните дизайни.
Вещото лице П. дава
заключение, че след запозване с доказателствата по делото и с документите в
Патентното ведомство относно свидетелство за промишлен дизайн № 5157 на ищеца,
както и след съпоставка с уредите, произвеждани и дистрибутирани от други лица
извън ищеца, то е налице идентичност на дизайните, поради което те не създават
различно цялостно общо впечатление.
По делото е изслушано,
неоспорено от страните и прието заключение на комплексна съдебно-оценителска
експертиза на вещите лица В.П. и Р.С., в което е посочено, че по материалите по делото не може да се
установи какви са търговските канали на И.Д.Л.; търговските канали на “Е.6.” ЕООД относно
търговията с “простори”
са в сферата на електронната търговия.
Вещите лица посочват, че
понятието “заблуда
на заинтересования потребител” не е от доктрината на “промишления дизайн”. Философията на “промишления дизайн” включва всяко ново външно оформление
на изделието, заключаващо се в особеностите на формата, рисунките, орнаментите,
съчетанието на цветовете и други подобни, което може да се осъществи по
промишлен начин. Посочват, че основните понятия са новост и оригиналност за
възприятието на потребителя, но не и възможността да бъде заблуден. Въпреки
това при наличието на регистриран промишлен дизайн и появата на пазара на
идентични дизайни, може да се получи заблуда на потребителя каква стока купува,
ако потребителят е запознат и със стоките на ищеца, намиращи се на пазара или в
интернет пространството.
Вещите лица дават
заключение, че лицензионното възнаграждение, което би следвало да заплати “Е.6.” ЕООД на ищеца за установените продажби по
делото, е в размер на 16,30 лева.
От показанията на свидетелката Й.К.се установява, че като съсед на ищеца Л. знае, че той прави простори за балкони. Казва, че е поискала да си закупи простор, а той й е дал номера на фирма в Хасково, която прави същите простори. Казва, че си е поръчала простор от фирмата, поискала фактура или касов бон. Казва, че от фирмата й отговорили, че не работят с фактури, а касов бон не е получила при получаването на пратката. Казва, че при поръчката по телефона говорила с Д.К.. Казва, че е платила 80 лева на фирмата чрез ЕКОНТ. Казва, че поръчаният простор е с пет метални пръта по 1,20 м и две рама, на което се държат, окачва се на тавана на балкона или на банята. Казва, че просторът, който е получил от фирмата от Хасково, го е предала на И.Л., чиито простори били същите.
От показанията на свидетеля Д.К. се
установява, че зарежда от ответника “Е.6.”
ЕООД въжета за направата на
метален таванен простор с повдигащ механизъм. Казва,
че той е разработил и лично произвежда таванни метални
простори от две-три години и ги продава и разпространява по интернет, като не
знае дали документите се оформят от счетоводителя му като физическо лице или от
неговата фирма “Е.**” ЕООД. Казва, че неговият простор
е с повдигащ механизъм, изцяло метален, масивен, с двойна ролка в зоната за
събиране на въжета, както и че ги боядисва в различни цветове по желание на
клиента. Казва, че има регистрация за неговия уред в Патентното ведомство. Казва,
че не получава просторите от ответника “Е.6.”
ЕООД.
Свидетелят К. казва, че само в един случай, когато отишъл да купува въжета от “Е.6.” ЕООД, видял в ъгъла при тях един простор. На негов въпрос управителят К.Р. му отговорил, че пробвали нещо, но не се е получило. Казва, че е поискал и му продали този простор, който свидетелят после “пуснал” в интернет, но не вървял заради единичната ролка и клиентите се оплаквали, че се чупи и въжетата се протриват. Казва, че не е в конкуренция с “Е.6.” ЕООД, тъй като те произвеждат въжета и шнурове. Казва, че не продава други изделия на “Е.6.” ЕООД.
Останалите доказателства съдът намира за неотносими към предмета на спора.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Предявени са при условията на кумулативно обективно съединяване искове с правно основание чл. 57, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 и чл. 57, ал.2, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗПД.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗПД, промишленият дизайн е видимият
външен вид на продукта или част от него, определен от особеностите на формата,
линиите, рисунъка, орнаментите, цветовото съчетание или комбинация от тях.
Съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗПД,
дизайните се считат
идентични, когато техните особености се различават само в
несъществени детайли. В чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ЗПД, е предвидено, че
регистрираният дизайн дава на своя притежател изключителното право да използва
и да забранява на всеки друг използването на дизайна, без негово съгласие.
Горепосоченото използване обхваща по-специално създаването, предлагането,
разпространението на пазара, вноса, износа или използването на продукт, в който
е включен или към който е приложен дизайнът или складирането на такъв продукт
за тези цели. Като нарушение на
правата на собственост и закрила е всяко използване на регистрирания дизайн, което влиза в обхвата
на закрилата и е извършено без съгласието на неговия притежател. Конкретните действия, съставляващи конкретни нарушения са различни и подлежат
на установяване и конкретна преценка във всеки конкретен
случай от събраните доказателства по всяко конкретно
дело.
За да бъдат уважени предявените искове,
следва да са налице следните кумулативни предпоставки на сложния фактически
състав: 1. ищецът трябва да установи, че е носител на правата върху промишления
дизайн; 2. да е установен фактът на нарушението и проявните форми, в които е
реализирано по смисъла на чл. 19, ал. 1 и ал. 2
от ЗПД, тъй като установяването на нарушение е предпоставка за
уважаването на иска за преустановяване на
нарушението и го обуславя; 3. нарушението на правото на ищеца върху
дизайна следва да е налице, както към момента на предявяване на иска, така и
към датата на постановяване на решението.
Настоящият състав намира, че е
налице първата предпоставка от фактическия състав. Ищецът
се легитимира като притежател на право върху регистриран промишлен дизайн – “Уред за сушене на дрехи”, съгласно свидетелство за промишлен дизайн
№ 5157, регистриран на 27.04.2004 г. по заявка № 6655/14.12.2002 г. на
Патентното ведомство на Република България, и уведомление от 13.11.2017 г., със
срок на закрила до 14.12.2022 г.
В разглеждания случай ищецът се позовава на “използване от ответника” в смисъл на производство и предлагане за продажба на трети лица на продукти – таванен простор за сушене на дрехи, които се твърди, че са имитация на дизайна, притежаван от ищеца. Обхватът на правната закрила на регистрирания промишлен дизайн се определя от изображението на регистрирания дизайн и се разпределя върху всеки дизайн, който не създава у информирания потребител различно цялостно възприятие. При подобни случаи всички сравнения следва да се правят с оглед възприятията на продуктите от информирания потребител, който по закон е определен като субект с познания и умения в съответната стопанска сфера и който може да взема информирано решение при избора си. В случая от заключението на съдебно-патентната експертиза на вещото лице П., се установява, че е налице идентичност между регистрирания дизайн на ищеца на уред за сушене на дрехи и уредите, произвеждани и дистрибутирани от други лица извън ищеца, поради което те не създават различно цялостно общо впечатление. Следователно може да се направи извод, че дизайните на тези уреди създават еднакво цялостно впечатление у информирания потребител и не създават у информирания потребител различно цялостно възприятие по смисъла на чл. 18 от ЗПД, предвид идентичната форма, вид и разположение на елементите.
Ответникът в отговора на
исковата молба признава факта, че е произвел в единични бройки от уред – таванен простор за дрехи, като сочи, че това е направено с
експериментална цел. В случая от заключението на съдебно-счетоводната
експертиза на вещото лице С. се установява, че за периода от 01.01.2019 г. до
30.09.2019 г. ответникът “Е.6.” ЕООД е извършил една продажба на уред “Таванен простор за сушене на дрехи (метален)”, за
което е издадена фактура № **********/18.03.2019 г. на стойност 162.00 лева с
получател “С.М.” ЕООД. От разпита на свидетеля Д.К.
се установява, че от ответното дружество “Е.6.” ЕООД е продаден на свидетеля един уред –
таванен простор за сушене на дрехи, който после свидетелят бил препродал. С оглед на горното съдът намира, че от събраните по делото
доказателства се установява, че са налице производството на поне два уреда и
минимум две отделни продажби на същите – на третите за делото лица “С.М.” ЕООД и Д.К..
От представената от
ищеца извадка от сайта на ответното дружество от м. януари 2019 г. се
установява, че ответното дружество рекламира продукта уред за сушене на дрехи,
защитен по патента на ищеца, както и предлага отстъпки за големи поръчки от
същия, т.е. може да се направи извод за производството и пускането на пазара на
този уред.
Съдът намира, че при
наличието на обстоятелства, свързани с твърдяното нарушение, ищецът може да
установи същото и със събиране на доказателства за единично или еднократно
неправомерно използване на регистрирания дизайн, на основание нормата на чл.
57д, ал. 5 от ЗПД. Поради горното съдът намира, че се установява извършеното от
ответното дружество нарушение чрез производство и пускане на пазара на
регистрирания от ищеца дизайн – уред за сушене на дрехи.
С оглед на горното
следва да бъде разгледано направеното от ответника възражение по чл. 20, т. 1, предл. второ от ЗПД, че изделието
таванен простор е създадено от него с експериментална цел, като прототип.
Ответникът, който носи доказателствена тежест за това, не проведе доказване на
така направеното възражение. Експериментална цел означава, че е направен опит
да се проведе емпирично изследване относно характеристиките на уреда. В случая
при разпита на свидетеля К., същият пресъздава разговора между него и
управителя на ответното дружество К.Р., който му бил казал относо уреда, че “бил пробвал нещо, но не се е
получило”. Това не доказва
обстоятелството, че уредът на ответника е произведен с експериментална цел. В
същото време от показанията на свидетеля К. се установява, че ответното
дружество му е продало така произведения уред. От тези действия може да се
направи извод, че напротив – уредът не само не е произведен с експериментална
цел, а същият е пуснат за продажба и е продаден на свидетеля К.. Установява се
и друга продажба на такъв уред – на “С.М.” ЕООД, която пък е отразена в счетоводството на
ответното дружество.
Дали основната дейност
на ответното дружество е различна - производството и продажбата на въжета и
шнурове, е ирелевантно за настоящото производство. От значение за делото е дали
са извършени от ответника твърдените от ищеца нарушения, което се установява от
събраните по делото доказателства.
По изложените съображения
съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.
57, ал. 1, т. 1 от ЗПД е основателен и
следва да бъде уважен.
По иска с
правно основание чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗПД за осъждане на ответника да преустанови
нарушението, следва да бъде доказано от ищеца, че нарушението продължава към
датата на приключване на съдебното дирене. В случая от неоспореното от страните
и прието по делото заключение на
съдебно-счетоводната експертиза на вещото лице С. се установява, че в счетоводна сметка 303, отчитаща
произведената продукция, няма заведени бройки от порцесния уред – “таванен простор за сушене на дрехи (метален)”. С оглед на горното и при липса на други
доказателства, съдът намира, че в случая не се установява, че нарушението на
ответника продължава към датата на приключване на съдебното дирене.
По изложените съображения
съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.
57, ал. 1, т. 2 от ЗПД е неоснователен
и следва да бъде отхвърлен.
По иска с
правно основание чл. 57, ал. 1,
т. 3 от ЗПД за присъждане на обезщетение за претърпените вреди, обезщетение се дължи
за всички претърпени имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи, които са пряка
и непосредствена последица от нарушението. Съгласно чл. 57а от ЗПД, при определяне размера
на обезщетението съдът взема предвид
и всички обстоятелства, свързани с нарушението, както и приходите, получени вследствие на нарушението. Съдът определя справедливо обезщетение, което трябва да
въздейства възпиращо и предупредително на нарушителя и на останалите членове на обществото.
В случая се установява извършеното от ответника нарушение чрез производството и предлагането на пазара на уред за сушене на дрехи под наименованието “Таванен простор за сушене на дрехи (метален)”, имитиращ на външен вид регистрирания от ищеца промишлен дизайн.
По делото се установява производство и продажба от ответника на поне два броя уреди, което е достатъчно да се приеме за доказано извършеното от ответното дружество нарушение съгласно нормата на чл. 57д, ал. 5 от ЗПД. Неоснователни са доводите на ответника, че при уважаване на иска следва да бъде определено обезщетение в полза на ищеца в размер на 16,30 лева, съгласно лицензионното възнаграждение за установените продажби, изчислено от комплексната съдебно-оценителска експертиза. Ищецът има право на лицензионно възнаграждение касателно установените продажби, което е само една част, която да бъде взета предвид при определяне на справедливото обезщетение по чл. 57, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 57а вр. с чл.57б, ал. 2 от ЗПД вр. с чл. 52 от ЗЗД. Обстоятелството, че ищецът не доказа осъществявана от него в лично качество търговска дейност, изразяваща се в предлагане на таванни простори, не означава, че същият не търпи имуществени вреди от нарушението на правата му върху регистрирания дизайн. Законодателят в чл. 57а от ЗПД приема, че обезщетението се определя от съда, предвид всички обстоятелства, свързани с нарушението, а едва след това с оглед приходите, получени вследствие на нарушението. От друга страна, неимуществените права са неосезаеми, нямат парична оценка, а е невъзможно след правонарушение те да се възстановят в натура, поради което в полза на носителя им възниква правото на парично обезщетение за овъзмездяването им по справедливост. В ЗПД в чл. 57б, ал. 1 законодателят е предвидил възможности за определяне на справедливото обезщетение, като след като искът е установен по основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, обезщетението може да бъде: 1. от 500 до 100 000 лв., като конкретният размер се определя по преценка на съда при условията на чл. 57а, ал. 2 и 3, или 2. равностойността на продуктите, предмет на нарушението, по цени на дребно на правомерно произведени продукти, в които е включен или към които е приложен дизайн в обхвата на закрила.
Определеното от съда справедливо обезщетение
следва да въздейства възпиращо и предупредително на нарушителя и на останалите членове на обществото, т.е. превантивна функция.
Като взема предвид горното и с оглед
разпоредбата на чл. 57б, ал. 1, т. 1 и ал. 2 вр. с чл. 57а, ал. 2 и ал. 3 от
ЗПД вр. с чл. 52 от ЗЗД, съдът намира, че в полза на ищеца следва да бъде
определено справедливо обезщетение в размер на 5 000 лева за претърпените
вреди от извършените от ответното дружество нарушения в процесния период от три
години преди подаване на исковата молба. Съдът определя размера по
справедливост, като взема предвид минималния размер от 500 лева съгласно чл.
57б, ал. 1, т. 1 от ЗПД и че са извършени от ответника две самостоятелни действия
по нарушение на притежавания от ищеца промишлен дизайн – производство и
съответно пускане на пазара на уреди с процесния дизайн, както и възпиращото и
превантивно действие на обезщетението.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск по чл. 57, ал. 1, т.3 от ЗПД е основателен и следва да бъде уважен за сумата от 5 000 лева, а за горницата над 5 000 лева до пълния предявен размер от 20 000 лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По исковете с правно основание чл. 57, ал. 1, т. 4 и чл. 57,
ал. 2, т. 1, т. 2 от ЗПД, същите имат акцесорен характер. Съдът намира, че
доколкото не се установява по делото, че към приключване на съдебното дирене
нарушението на ответника продължава, същият да съхранява уреди – предмет на
нарушението или ищецът да е извършил разходи за съхранението на уредите –
предмет на нарушуението, то исковете са неоснователни и недоказани и следва да
бъдат отхвърлени.
Предвид установяване факта на нарушението съдът намира, че следва да бъде постановено разгласяване за сметка на ответника на диспозитива на решението в два всекидневника и в часови пояс на телевизионна организация с национално покритие, определени от съда, на основание чл. 57, ал. 2, т. 3 от ЗПД. Съдът определя разгласяването да се извърши във вестник “24 часа” и вестник “Дневник” и по Българска национална телевизия в часовия пояс 11 часа - 14 часа.
По разноските:
Ищецът претендира разноски по делото. Предвид липсата на списък на разноските по чл. 80 от ГПК, съдът изчислява направените от ищеца по делото разноски в общ размер на 3 450 лева, от които 1 120 лева – държавна такса, 780 лева – депозит за вещи лица, 40 лева – депозит за свидетел, 10 лева – държавна такса за съдебни удостоверения, 1 500 лева – адвокатско възнаграждение, което съгласно представения договор за правна защита и съдействие е посочено като платено в брой при подписването му и което следва да се приеме за доказателство за плащането му съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед изхода на спора, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски по делото в общ размер на 862,50 лева, съразмерно с уважената част от исковете.
Съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК, ответникът претендира разноски по делото в общ размер на 1 950 лева, от които 450 лева – депозити на вещи лица и 1 500 лева – адвокатско възнаграждение, за плащането на което са представени доказателства по делото съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед изхода на спора, на ответника следва да бъдат присъдени разноски по делото в общ размер на 1 462,50 лева, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 57,
ал. 1, т. 1 от ЗПД, предявен от И.Д.Л., ЕГН **********, с адрес: ***, против “Е.6.”
ЕООД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:***, факта на нарушение на правото
на ищеца И.Д.Л. върху промишлен дизайн –
“Уред за сушене на дрехи” съгласно свидетелство за промишлен дизайн № 5157, регистриран на 27.04.2004 г. по
заявка № 6655/14.12.2002 г. на Патентното ведомство на Република България, и
уведомление от 13.11.2017 г., със срок на закрила до 14.12.2022 г., чрез
производство и предлагане на пазара от “Е.6.” ЕООД на уред за сушене на дрехи под наименованието “Таванен простор за сушене на дрехи
(метален)”, имитиращ на
външен вид регистрирания промишлен
дизайн на ищец И.Д.Л..
ОСЪЖДА “Е.6.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на И.Д.Л., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗПД, сумата от 5 000 лева (пет хиляди лева), представляваща обезщетение за вреди, произтичащи от нарушението на
ответника “Е.6.” ЕООД на правото на И.Д.Л. върху притежавания от него промишлен дизайн съгласно свидетелство за промишлен дизайн № 5157, регистриран на 27.04.2004 г. по
заявка № 6655/14.12.2002 г. на Патентното ведомство на Република България, и
уведомление от 13.11.2017 г., със срок на закрила до 14.12.2022 г., чрез
производство и предлагане на пазара от “Е.6.” ЕООД на уред за сушене на дрехи под наименованието “Таванен простор за сушене на дрехи
(метален)”, имитиращ на
външен вид регистрирания промишлен
дизайни на ищец И.Д.Л., като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 57, ал. 1, т. 3
от ЗПД за горницата над 5 000 лева до пълния предявен размер от 20 000
лева, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявените от И.Д.Л., ЕГН **********, с адрес: ***, против “Е.6.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, искове с правно основание чл. 57, ал. 1, т. 2 и т. 4 и чл. 57, ал. 2, т. 1, т. 2 от ЗПД за преустановяване от ответника на нарушението, за постановяване изземване на продуктите – предмет на нарушението, както и на средствата за неговото извършване, за постановяване да бъдат предадени на ищеца продуктите – предмет на нарушението, и за заплащане от ответника на разходите, свързани със съхранението на продуктите – предмет на нарушението.
ПОСТАНОВЯВА разгласяване за сметка на ответника “Е.6.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, на диспозитива на настоящото решение в два ежедневника – вестник “24 часа” и вестник “Дневник”, и по Българска национална телевизия в часовия пояс 11 часа - 14 часа.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК “Е.6.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на И.Д.Л., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 862,50 лева (осемстотин шестдесет и два лева и петдесет стотинки), представляваща направените по делото разноски пред СГС, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК И.Д.Л., ЕГН **********, с адрес: ***,да заплати на “Е.6.”
ЕООД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:***, сумата от 1 462,50 лева (хиляда четиристотин шестдесет и два лева
и петдесет стотинки), представляваща направените по делото разноски пред СГС, съразмерно с отхвърлената
част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :