РЕШЕНИЕ
№ 3101
гр. Пловдив, 20.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20215330119181 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.124 И сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от с която се иска ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата в размер на 721.57 лева – главница, представляваща стойността на
потребената и незаплатена електрическа енергия за периода от 12.11.2020 г. до 09.07.2021 г.
по партидата на длъжника за обект на потребление село С. и сумата от 25.46 лева –
обезщетение за забавено плащане за периода от 28.07.2021 г. до 01.12.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на исковата молба в
съда – 02.12.2021 г. до окончателното й погасяване.
В исковата молба се твърди, че ищецът имал качеството на краен снабдител, който
продава ел. енергия на клиентите си при публично известни Общи условия, съгласно чл.98а
ЗЕ. Твърди се, че ответникът е потребител на услугите, предоставяни от ищеца, доколкото е
ползвател на електроснабден имот, находящ се в село С.. При неизпълнение на
задължението си в срок, дължал и обезщетение за забава в размер на законната лихва.
В законоустановения срок по чл.131, ал.1 ГПК не е постъпил отговор от ответника.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Съдът намира, че са налице формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал.
1, т. 1 от ГПК – на ответника е връчен препис от исковата молба и приложенията към нея на
27.04.2022 г./л.30/, не е представил в срок отговор на исковата молба и не се явява и не се
представлява в първото заседание по делото, без да е направил искане за
1
разглеждането му в негово отсъствие, като призовката е връчена редовно на 12.07.2022 г.
/л.35/.
Налице е и предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК – предявените искове
са вероятно основателни, с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства
и представените доказателства, съдът намира, че следва да постанови неприсъствено
решение, като уважи исковете, каквото искане е направено своевременно от страна на
ищеца.
Съгласно нормата на чл. 239, ал. 2, изр. 1 от ГПК неприсъственото решение не се
мотивира по същество.
По отговорността за разноските:
С оглед уважаване претенцията на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати разноски на ищцовото дружество както следва - 100 лева –
платена държавна такса.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение за исковото производство, което
съдът определя на основание чл.78, ал.8 ГПК, във вр. с чл.37 ЗПП, във вр. с чл.25, ал.1, вр. с
ал.2 ЗПП на 100 лева, като взе предвид конкретната фактическа и правна сложност,
проведените съдебни заседания и извършените процесуални действия. Общо за исковото
производство ответникът дължи на ищеца заплащане на разноски в размер на 200 лева.
Предвид изложените мотиви, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. И. К., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 сумата в размер на 721.57 лева – главница,
представляваща стойността на потребената и незаплатена електрическа енергия за периода
от 12.11.2020 г. до 09.07.2021 г. по партидата на длъжника за обект на потребление село С.,
с ИТН***, кл. № *** и сумата от 25.46 лева – обезщетение за забавено плащане за периода
от 28.07.2021 г. до 01.12.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на постъпване на исковата молба в съда – 02.12.2021 г. до окончателното й
погасяване, както и сума в размер на 200 лева – разноски в производството.
Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл.239, ал.4 ГПК. Страните могат да
търсят защита срещу решението по реда на чл.240 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________
2