№ 7
гр. Варна, 21.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Янко Д. Янков
Членове:Даниела П. Костова
Светослава Н. Колева
при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева
в присъствието на прокурора Ил. Хр. Н.
като разгледа докладваното от Светослава Н. Колева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20213000600297 по описа за 2021 година
Настоящото съдебно производство е по реда на чл.313 и сл. от НПК и e
образувано по въззивна жалба от подс.ОРХ. АЙХ. М., чрез неговия защитник -
адв.С.Д. от АК Разград, против присъда от 24.06.2021г., постановена по НОХД №
134/2019 г. от ОС Търговище.
С атакувания съдебен акт ОРХ. АЙХ. М., ЕГН ********** е бил признат за
виновен в това, че на 02.05.2018 год. около 20.40ч. в с.Любичево общ.Антоново
причинил на М. Х. М., ЕГН: ********** смърт по непредпазливост, вследствие на
умишлено нанесена средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2 от НК,
представляваща разстройство на здравето временно опасно за живота, причинена
чрез нанасяне на множество удари с ръка в областта на главата, довели до
образуване на субарахноиден травматичен кръвоизлив и мозъчен оток, поради
което и на основание чл. 124, ал. 1, пр. 2 от НК, вр. чл. 129, ал. 2 от НК и чл. 54 от
НК, му е било наложено наказание ПЕТ ГОДИНИ „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“
при първоначален общ режим;
На основание чл. 59, ал.1, т.1 от НК съдът зачел времето, през което
подсъдимият е бил задържан с мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
Със същата присъда подсъдимият М. е бил признат за невинен и оправдан
по първоначално възведеното обвинение - деянието да съставлява престъпление
по чл.115 от НК;
С присъдата е била ангажирана и гражданската отговорност на подсъдимия
О.М., който е бил осъден да заплати следните обезщетения:
на гражданския ищец ДЖ. М. М., ЕГН-**********, сумата от 70 000лв
/седемдесет хиляди/ лева, представляващи обезщетение за претърпени
1
неимуществени вреди в резултат на престъплението, ведно със законната
лихва от датата на увреждането - 02.05.2018 г. до окончателното им
изплащане, както и сумата от 2000лв. /две хиляди лева / разноски по делото;
искът е бил отхвърлен като неоснователен за разликата над уважения до
предявения размер от 100 000 лева;
на гражданския ищец ГЮР. М. ХЮС. , ЕГН-**********, действащ със
съгласието на своята майка ДЖ. М. М., ЕГН- ********** сумата от 100
000лв. /сто хиляди/ лева, представляващи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на престъплението, ведно със законната
лихва от датата на увреждането - 02.05.2018 г., до окончателното им
изплащане; искът е бил отхвърлен като неоснователен за разликата над
уважения до предявения размер от 150 000 лева.
Съдът се произнесъл по съдбата на веществените доказателства и е
възложил заплащането на сторените по делото разноски в тежест на подсъдимия.
Във въззивната жалба на адв.С.Д. се твърди допуснато от първата
инстанция съществено процесуално нарушение, изразяващо се в превратно
тълкуване на доказателствените източници, довело до необоснованост на неговите
изводи за доказаност на обвинението. Сочи се, че ТОС е пренебрегнал
обясненията на подс.М. и неоснователно е дал вяра на показанията на сина на
убития – непълнолетния Г.Х.. Анализирайте обясненията на подс.М., защитата
достига до извод, че именно подс.М. е бил обект на нападение от страна на
убития, който бил го причакал и му нанесъл удар с брадва. Оспорва се и
правилността на възприетата квалификация по чл.124 НК и се иска приложението
на чл.12 от НК. Твърди се допуснато още в досъдебното производство отстранимо
съществено процесуално нарушение, тъй като, според защитата, разследването
трябвало да бъде проведено не от разследващ полицай от РУ на МВР Омуртаг, а
от следовател от ОСО при Окръжна прокуратура Търговище или разследващ
полицай от друго районно управление на МВР, тъй като близък родственик - брат
на съпругата на пострадалия и свидетел по делото - Б.И., е служител на РУ на
МВР-Омуртаг и колега на разследващия полицай З.. Това според жалбоподателя
било изключително сериозно основание за съмнения относно обективността на
разследването и съставлявало основание за отвод по см. на чл.29, ал.2 от НПК;
твърди се и липса на мотиви, тъй като първата инстанция изобщо не била
обсъждала неизбежна отбрана, респ. превишаване на пределите й, не било
обсъдено и заключението на СППЕ, което сочело че подсъдимият бил изпаднал в
състояние на интензивен страх.
В крайна сметка въззивната инстанция е сезирана с основно искане по
чл.336 ал.1, т.3 от НПК за отмяна на атакуваната първоинстанционна присъда и
постановяване на нова, с която подс.М. да бъде изцяло оправдан по предявеното
му обвинение и за приложение на института на неизбежната отбрана по смисъла
на чл.12 от НК; в условията на евентуалност, ако не бъде възприето горното, то
тогава се иска въззивната инстанция да упражни правомощието си по чл.337, ал.1,
т.2 и т.1 от НПК като измени присъдата, прилагайки закон за по-леко наказуемо
престъпление и преквалифицирайки деянието като такова по чл.124, ал.4 НК; на
последно място от евентуално поддържаните искания е това за намаляване на
срока на наложеното наказание „Лишаване от свобода” в хипотезата на чл.55 от
НК, както и се моли за приложението на чл.66 от НК.
В съдебно заседание представителят на въззивната прокуратура изразява
становище за неоснователност и на жалбата. Намира първоинстанционната
присъда за правилна, законосъобразна и добре мотивирана. Според прокурора ОС
2
Търговище е изпълнил задълженията си за обективно, всестранно и пълно
изследване на обстоятелствата по делото и е стигнал до обосновани правни
изводи. Намира тезата на защитата за наличие на противоправно нападение от
страна на М. Х. М. за опровергана от доказателствата по делото; М. М. е бил
нападнат в дома си и пребит до смърт без самият той да е провокирал по какъвто
и да е начин действията на подсъдимия. Прокурорът намира за правилна и
съобразена със съдебната практика възприетата от първата инстанция
квалификация по чл.124 от НК, а отмереното наказание за справедливо. Предлага
на въззивния съд да потвърди оспорената присъда, вкл. и в нейната гражданско-
осъдителна част.
Повереникът на частните обвинители - адв. С., изразява становище,
солидаризирайки се с доводите на държавното обвинение, че атакуваната присъда
е правилна и законосъобразна.
Защитата на подс.О.М. - адв.Ст. Н., поддържа жалбата на изложените в нея
основания - отново заявява становището си, че първата инстанция е допуснала
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на подс.М.,
тъй като въпреки положените усилия и събрания доказателствен материал, ОС
Търговище не е достигнал до обективната истина, тъй като превратно е тълкувал
доказателствата и доказателствените средства; Защитата на подс.М. предлага
собствен анализ на доказателствата по делото и достига до извод, че именно
пострадалият М. М. е инициирал нападението над подс.О.М..
От друга страна, предлага на въззивната инстанция да изключи от
доказателствената маса показанията на очевидеца Г.Х. и вместо това да постави в
основата на своето вътрешно убеждение обясненията на подс. О.М..
Адв.С.Н. развива доводи за допуснати процесуални нарушения от първата
инстанция, свързани с липса на мотиви за това дали деянието не е било извършено
при превишаване пределите на неизбежна отбрана или в състояние на афект.
Според адв.Н. защитата на подсъдимия била правомерна, тъй като била в рамките
на необходимите предели - при явна заплаха за живота му, след като бил нападнат
и посечен с брадва, той бил отблъснал нападението по допустимия от закона
начин, въпреки, че законът му позволявал да действа и с по-интензивни средства.
Акцентирайки върху заключението на комплексната Съдебно психологична и
Съдебно психиатрична експертиза, защитата поддържа становището, че О.М. е
бил в състояние на силна уплаха и смущение по смисъла на чл.12, алинея
последна от НК.
В крайна сметка защитата поддържа исканията си, така както са предявени
с въззивната жалба.
В личната си защита подс.М. и пред тази инстанция заявява, че бил
нападнат и ударен с брадва. В последната си дума моли да бъде оправдан.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на постановеният
акт по отношение законосъобразността, обосноваността и справедливостта му,
съобразно изискванията на чл.314 от НПК намира за установено следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, подадени е в срока за
обжалване и от надлежна страна; разгледана по същество се преценява като
неоснователна по следните аргументи:
Въз основа на събраните в хода на първоинстанционното съдебно следствие
доказателства настоящата инстанция приема за безспорно установена следната
фактическа обстановка:
3
През 2018 г. подсъдимият О.М. живеел на семейни начала с А.Х., заедно
и със своите родители в с.Любичево общ.Антоново.
Пострадалият М. Х. М. заедно със съпругата си Д.М. и двамата им синове
- Г. Х. и Г.Х., живеели в къща на ул. „Христо Ботев“ № 2 в същото село. Двете
семейства се познавали много добре, но от известно време отношенията им се
влошили. Недоволството на М. и Д. М.и било провокирано от обстоятелството, че
подсъдимият дрифтирал с автомобила си на поляната пред къщата им. От друга
страна конфликтът се подклаждал и от поведението на психично болния Г. Х.
(впоследствие с решение от 17.05.2018 г. на PC - Омуртаг настанен на
задължително лечение). Г. се чувствал обиден от отношението на подсъдимия към
него и счупил стъклата на прозорците на къщата и микробуса му.
На 02.05.2018 г. подс. М. и А.Х. пътували до гр.Шумен.
Междувременно, в тяхно отсъствие Г. Х. проникнал в лекия автомобил
„Хюндай“, ползван от бащата на подсъдимия – св.А.Р.в. Опитал се да го приведе в
движение, но не успял, тъй като л.а. бил без акумулатор. За стореното били
сигнализирани и органите на реда и Г. бил задържан и отведен в полицейския
участък.
Подсъдимият също бил уведомен за случилото по телефона от своите
родственици. Ядосал се и решил да потърси сметка от семейството на Г.. Затова
когато се върнал в селото към 20.30 ч., оставил св.Х. в дома им, и се отправил с
автомобила си към къщата на М. М.. По това време там били М. М., който гледал
телевизия и консумирал алкохол. С него бил и непълнолетния му син Г.Х..
Подсъдимият спрял управлявания от него л.а. „Мерцедес“ в близост до
къщата, изсвирил няколко пъти с клаксона и слязъл от него. Като чул клаксона, М.
М. погледнал през прозореца и видял подсъдимия. М.М. излязъл на двора,
последван и от сина му Г.. Подсъдимият и М. М. се срещнали на входната врата
на двора. Подсъдимият извикал: „Аз докога ще се занимавам с вас“ и нанесъл два
последователни юмручни удара в лицето на М. М.. В резултат на удара
последният отстъпил назад, но след това започнал да избутва с ръце подсъдимия
извън двора. М.М. питал подсъдимия какво иска от тях и защо е дошъл.
Въззивникът отговорил: „Ще ви убия всичките“. В един момент, докато двамата
се бутали, подсъдимият забелязал подпряната от вътрешната страна до дворната
врата брадва с дървен сап с обща дължина 95см. Взел я, и с нея се предпазвал и
бутал пострадалия. Пострадалият успял да изтласка подсъдимия на поляната пред
къщата, на около 10 метра от оградата. Там физическата схватка продължили. В
един момент М. М. издърпал брадвата от ръцете на подсъдимия и посегнал да го
удари с нея. За да се предпази, подсъдимият вдигнал лявата си ръка, и ударът на
М. попаднал в задната част на ръката му. В резултат на това, подсъдимият
получил порезно нараняване по задната повърхност на лявата раменница над
лакетната става. При продължилата физическа разпра между двамата,
подсъдимият успял от своя страна да издърпа обратно брадвата и я хвърлил
настрани. Допълнително ядосан от полученото нараняване, подсъдимият блъснал
със сила М. М. и той паднал по гръб на земята. Тогава О.М. седнал върху него и с
двете си ръце нанесъл множество силни юмручни удари в областта на главата на
пострадалия. М. М. се опитвал да се предпази с ръце и от попадналите върху тях
удари получил отоци и кръвонасядания по гръбната повърхност на двете китки.
Най-малко пет от юмручните удари, нанесени от подсъдимия, попаднали в
челната, теменната и двете слепоочни области на М. М. и му причинил закрита
черепно-мозъчна травма, от която пострадалият починал много бързо.
Междувременно, виждайки как подсъдимият нанася удари по баща му,
4
Г.Х. намерил на поляната една сопа (дължина 83 см. и дебелина 4,5 см.) и с нея
ударил отзад по врата подсъдимия, който все още бил седнал върху баща му и
продължавал побоя. Полученият удар сепнал подс.О.М. – той спрял да удря
М.М., изправил се и подгонил Г.Х., размахвайки брадвата и заканвайки се да
пребие и него с думите „ и тебе ли искаш да те убия“, но момчето успяло да
избяга. След като не могъл да настигне Г., подсъдимият се върнал до пострадалия
ударил го още веднъж, взел брадвата и се качил в автомобила, оставяйки на
поляната безжизненото тяло на М. М.. Отишъл в магазина (собственост на
семейството му) в центъра на селото. На въпросите на присъстващите как е
наранил ръката си, той обяснил, че е ходил до дома на М. М., за да го пита за една
кола и тогава бил нападнат с брадва от М. М., като показал и получената рана на
лявата си ръка. След това отпътувал за гр. Омуртаг, където му била оказана
медицинска помощ.
След като избягал от подс. М., Г.Х. потърсил помощ от вуйчо си - Б.И.,
който заедно с фактическата си съпругата - св.З.Н., веднага с л.а. отишли на
мястото на произшествието. Свидетелят Б.И. слязъл от автомобила, отишъл до
тялото на пострадалия, проверил дали има пулс и установил, че такъв липсвал.
Веднага след това съобщил за инцидента на тел.112. По-късно пристигнали и
други познати и близки, които се опитали да окажат помощ (вкл. и подлагайки
възглавница под главата на пострадалия М.), въпреки че той вече бил починал.
Пристигналият на местопроизшествието екип на „Спешна помощ“,
констатирал смъртта на пострадалия. Малко по-късно на място пристигнал
полицейски автопатрул, в чийто състав били включени св.С.Е. и Ж.Д.. След като
били уведомени от медицинския екип, че М. е починал, запазили
местопроизшествието и докладвали на дежурния в РУ Омуртаг.
По-късно пристигнал и разследващият полицай З. при РУ на МВР
Омуртаг, който извършил оглед на местопроизшествието. Видно от съставения
протокол, огледът на 02.05.2018год. е започнал в 22.15ч. и завършил в 23.40ч.
/л.16 т.1 от ДП/. Към него бил приложен и снимков материал.
На следващия ден (03.05.2018г) бил извършен оглед на автомобила на
подсъдимия /л.24 т.1 от ДП/. Отново били направени снимки и иззети веществени
доказателства. На 03.05.2018г. бил извършен повторен оглед на
местопроизшествието, като при огледа отново са направени и снимки, били иззети
като веществени доказателства: 1 брой натривка от петното на тревата. На
03.05.2018г. в 00.15ч. до 00.40ч. бил проведен оглед на автомобила на
подсъдимия, били са направени снимки и са иззети веществени доказателства
Подсъдимият О.М. бил задържан по реда на ЗМВР за 24 часа на
02.05.2018г. 23.00часа
С протокол за доброволно предаване от 04.05.2018г. свид.Джихаде М.
предала на служител от РУ „Полиция“ , 1 брой Мъжки панталон, 1 бр. памучна
фанелка, 1 бр. мъжки слип (дрехи на пострадалия).
С протокол за доброволно предаване от 30.05.2018г. свид. А.Р.в предал на
служител от РУ „Полиция“ 1 бр. дънки, тъмно сини на цвят, 1 бр. светло зелено
елече, 1 бр. бяла тениска с къс ръкав (дрехи на подсъдимия).
С протокол за доброволно предаване от 03.05.2018г.г. подсъдимият О.М.
предал 1 бр. брадва с дървен сап.
На 10.05.2018г. е бил извършен оглед на веществените доказателства
/л.26 до л.74 т.З от ДП/, като били направени снимки и замервания.
По делото са изслушани следните заключения по допуснатите в хода
5
на цялото производство експертизи:
От заключението на назначената и изготвена съдебно медицинска
експертиза на труп № 39/2018г. /л.61, т.2 от ДП/ се установява, че смъртта на М.
М. е настъпила много бързо, вследствие на закрита черепно-мозъчна травма - като
травматичният субарахисидален кръвоизлив е довел до оток на мозъка и до
парализа на жизнено важни мозъчни центрове - сърдечносъдов и дихателен.
При огледа и аутопсията на трупа на М. са установени: травми от удари с
твърд тъп предмет в челната, теменната и двете слепоочни области /пет на брой/,
травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, в дясното слепоочие, в
дясно слепоочно теменно и по базата в дясната слепоочна област, кръв в
мозъчните стомахчета, мозъчен оток. Белодробен оток. Кръвонасядания по
меките черепни покривки в дясно челно, в ляво челно слепоочие и в темената
област. Отоци и кръвонасядания по гръбната повърхност на двете длани и по
външно страничната повърхност на дясното бедро. Констатирана е хипертрофия
на лявата сърдечна камера, мастна дистрофия на черния дроб, белодробен ефизем.
Според вещото лице описаните травматични увреждания по главата, ръцете и
краката са получени от действието на твърд тъп предмет с кръгловата или
цилиндрична форма, като по главата са нанесени най-малко пет удара, като
нападателят и пострадалия са били лице в лице. Травмите по ръцете могат да
бъдат получени при опита да се защити.
В устните си разяснения и след изслушване обясненията на подсъдимия,
в съдебно заседание /л.345 от делото/, вещото лице с категоричност е посочило, че
ударите, нанесени по тялото на пострадалия, са най-малко пет; че уврежданията
по мозъчния череп са причинени от удари с юмруци, а тези по челото – възможно
е да са получени от падане или от удари с друг твърд тъп предмет. По отношение
констатираните травми по двете ръце на пострадалия, експертът дава заключение,
че те най-вероятно са от удари с твърд тъп предмет, тъй като няма разкъсване на
кожата и всички са с кръвонасядания. На зададени въпроси по отношение на
констатираните наранявания по челото, експертът заявява, че ударите са нанесени
с малка сила, поради което може да са причинени и при падане по лице; според
вещото лице е възможно и да са нанесени от удари с твърд предмет, но не и с
брадвата. По този въпрос вещото лице е заявило: „ .. „изключвам брадва
категорично с острото или с тъпата част да е удара, с металната част. Със сапа на
брадвата също…….Задължително трябваше да има разкъсно-контузни рани, ако
са нанесени удари с тъпата част“.
Вещото лице поддържа становище, че нараняванията на пострадалия
представляват разстройство на здравето временно опасно за живота.
Видно от заключението на назначената и изготвена съдебно медицинска
експертиза на подсъдимия О.А. № 966/2021г - /л.358 от делото/ се установява, че
при възникналия инцидент на 02.05.2018г. той е получил разкъсно-контузна рана
на задната повърхност на шията към тилната област на главата и посечна рана по
задната повърхност на лявата раменица над лакетната става. Разкъсно-контузната
рана на задната повърхност на шията към тилната област на главата е в резултат от
нанесен удар с твърд тъп предмет /тояга, кол/, като удрящия е бил зад
пострадалия. Посечната рана по задната повърхност на лявата раменица над
лакетната става е получена от нанесен удар с посоченото оръжие /брадва/.
Ударите били нанесени със средна сила, при нанасяне на удара по задната
повърхност на лявата раменица над лакетната става, нападателят и пострадалия са
били лице в лице, като О.А., за да предпази други части от тялото си, към които е
бил насочен удара /главата, гръден кош/ е вдигнал лявата си ръка пред главата си
6
или гръдния кош, като удара е попаднал по задната повърхност на лявата
раменица, в долната и трета част. Нараняванията са причинили силни болки и
страдания, а посечната рана по ръката е причинила затруднени движения на
лявата ръка с намалена възможност за нанасяне на удари с лявата ръка. В съдебно
заседание /л.371 от делото/, вещото лице допълва, че констатираната порезна рана
по лявата ръка на подсъдимия е довела до затруднение движението на тази ръка и
намаляване на силата само на тази ръка, което обаче не е настъпило веднага, тъй
като подсъдимият е бил в стресово състояние, свързано с увеличено отделяне на
адреналин, който е компенсирал временно тези ограничения. Вещото лице в
устните си разяснения пред съда е заявил, че подсъдимият е бил под силно
въздействие на адреналина и в такова състояние той е бил способен и да подкара
самолет.
От заключението на Съдебно психиатричната и съдебно
психологическа експертиза с участието на специалист психиатър и клиничен
психолог - ./л.37 т.4 от ДП/, се установява, че по време на извършване на деянието
способността на непълнолетния ГЮР. М. ХЮС., с оглед на неговото физическо и
психиатрическо състояние, е позволявала правилно да възприема фактите и
обстоятелствата по делото и да дава достоверни показания, ако желае. Установено
е, че същият не страда от психически заболявания, при освидетелстването не се е
забелязало показанията му да са плод на внушение, тъй като не се констатират
противоречия. Дават заключение, че Х. е с интелектуален капацитет в рамките на
нормата.
От заключението на Съдебно психиатричната и съдебно
психологическа експертиза с участието на специалист психиатър и клиничен
психолог - 26.08.2018г./л. 19 том 2 от ДП/ се установява, че по време на
извършване на деянието подсъдимия ОРХ. АЙХ. М. е бил в състояние на
вменяемост, както и е бил вменяем преди извършване на деянието. При
освидетелстването му не са открити психопатологични феномени, които да
нарушават психичната му годност, може правилно да възприема фактите, които
имат значение за делото и да дава достоверни обяснения по тях. Експертите дават
заключение, че подсъдимият притежава особености на характера, като
чувствителност и тревожност, но същите не са в болестния регистър. Констатират,
че интелектуалният му капацитет е в рамките на ниска скала, че е подозрителен и
недоверчив към другите.
В хода на проведеното пред първата инстанция съдебно следствие, по
искане на защитата на подсъдимия, е била допусната и съответно изготвена и
допълнителна Съдебно психиатричната и съдебно психологична експертиза с
участието на специалист психиатър и клиничен психолог, по отношение
поведението на подсъдимия - 15.07.2021 г./л.402 от делото/. Акцентът на
изследването е бил поставен върху това какво отражение върху психологическото
състояние на подсъдимия са дали получените от него наранявания. Експертите
поддържат становище, че О.А. не е изпадал във физиологичен афект, не е изпадал
в емоционална възбуда, не е изпадал в гняв и ярост, не е изпадал в силно
раздразнение. Състоянието му по време на инцидента е било такова на интензивен
страх. Заключението е, че поведението на подсъдимия е било резултат на
инстинктивно самосъхранение, а не на емоционална наситеност от конфликтите.
В открито съдебно заседание /л.464 от делото/ вещите лица, допълват, че според
тях интензивния страх е тъждествено понятието „уплаха и смущение“.
Видно от заключението на изготвената химическа експертиза за
определяне концентрацията на алкохол, посочено в Протокол №46/11.05.2018г. в
7
кръвта на М. Х. М. е установено концентрация на алкохол в кръвта от 1.07%- /л.2
том 2- ри от ДП/.
От заключението на изготвената съдебномедицинска експертиза на
веществени доказателства № 11-02/01.02.2019г.г. /л.14 т.4 от ДП/ ,е установено, че
след анализ на представените кръвни проби на М. М. и тази на О.М.,
съпоставяйки ги с кръвта открита по иззетата брадва с дървен сап, е установено,
че кръвната група и на двамата е идентична, поради което вещото лице е било в
невъзможност да даде категорично мнение от кого е намерената кръв по брадвата.
От назначената дактилоскопна експертиза № 39/11.02.2019г. /л.73 т.2 от
ДП/ се установява, че иззетите при извършения оглед дактилоскопни следи №1 до
№10 не притежават необходимият брой частни признаци и се определят като
негодни за идентификационо изследване. Тъй като инкриминираните
дактилоскопни следи са негодни, вещото лице заявява, че не може да се извърши
сравнително идентификационно изследване на същите, с пръстовите отпечатъци
на О.М..
Въпреки, че на проведеното ДП е бил проведен следствен експеримент с
оглед проверяване противоречивите версии, на Г.Х. и тази на подсъдимия, след
изслушването им в съдебно заседание, първата инстанция на свой ред е
извършила следствен експеримент, придружен и с албум на направените на място
снимки. /л.388-399, л.402-407 от делото/. При извършването му подсъдимият и
Г.М. са обективирали в пространството заявеното от всеки един от тях в съдебно
заседание относно точното място, където се е разиграл инцидента, посочвайки
места и отстояния.
Видно от изложеното въззивната инстанция възприема фактическа
обстановка, сходна на тази, установена от първоинстанционния съд, но и
съдържаща известни различия.
И при тази фактическа основа, първостепенният съд от правна страна е
достигнал до правилни правни изводи, придавайки вярната квалификация на
стореното от подсъдимия О.М.. Преди обаче въззивната проверка да навлезе в
анализ на доказателствата по същество, следва да бъден даден отговор на
преюдициалния въпрос дали са били допуснати съществени неотстраними
процесуални нарушения от първата инстанция, обуславящи отмяна на
постановената присъда и връщане делото за ново разглеждане.
Несъстоятелни са доводите, развивани от защитата за допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, визирани в разпоредбата на
чл.53, ал.1, вр. чл.47, ал.1, вр. чл.29, ал. 2 от НПК. Основание за това свое
оплакване защитата съзира в обстоятелството, че свид.Б.И. – брат на съпругата на
убития, е служител на РУ на МВР-Омуртаг, съответно колега на разследващия
полицай З..
На първо място, въззивният състав намира, че за подсъдимия е налице
ограничението по ал.3 на чл.248 от НПК, тъй като това оплакване е било
разгледано в проведеното пред първата инстанция разпоредително заседание и е
било отхвърлено като неосователно. Въпреки това, обвързан от задължението си
да извърши служебно проверка на законосъобразността на постановената
присъда, ВАпС намира за необходимо да посочи следното:
Оплакване по същество се свежда до твърдението, че решаващият съд не е
изпълнил задълженията си да осигури справедлив процес по смисъла на чл.6 от
ЕКПЧ, тъй като е отказал да приеме тезата, че досъдебното производство не е
било водено от безпристрастен разследващ орган .
8
В принципен план правото на справедлив съдебен процес по смисъла на
чл.6 от ЕКПЧ и чл.47 от Хартата на основните права на ЕС е не само основна
ценност в съвременното демократично общество, но и съставлява най-
съществената процесуална гаранция за реализация правото на защита на
подсъдимите лица в наказателното производство. То е съставено от конгломерат
от субективни права, предоставени на всяко обвиняемо лице като право на
информация на подсъдимия за обвинението и правото му да се запознае с
материалите по делото; правото на адвокатска защита по избор или по назначение;
равенство на средствата при събиране на доказателствата; правото на лично
участие в съдебния процес; право на независим и безпристрастен съд; правото на
преводач и др.
В националното ни законодателство този принцип е прогласен от
Конституцията на РБ, която признава право на всеки гражданин на справедливо
гледане на делото от безпристрастен съд при наличие на наказателно обвинение
"във всички стадии на процеса". Нормите на чл.29, чл.30, чл.47 и чл.53 от НПК са
процесуалните гаранции за неговото спазване във всички фази на наказателното
производство.
Вече трайна и константна е практиката на националните ни съдилища и
тази на ЕСПЧ, установила приложимите критерии/тестове за проверка
безспристрастността на садебния орган. В редица свои решения (Падовани срещу
Италия, 1993 г., Пиерсак срещу Белгия, 1982 г., Хаушилд срещу Дания, 1989 г.,
Киприану срещу Кипър, 2005 г. и др.) на ЕСПЧ е отбелязана първостепенната
важност за всяко едно демократично общество съдилищата да внушават доверие
най-вече у обвинения, като се припомня разграничението между субективния
подход, който цели да установи личното убеждение или интерес на даден съдия
(относимо по препращане на националния закон и за прокурор или разследващ
орган) по конкретното дело и обективния, който изследва наличието на гаранции,
които биха изключили всяко основателно съмнение в това отношение.
Обективният критерий е сравним с английската правна доктрина, че правосъдието
не само трябва да се раздава, но е необходимо да се вижда как то се раздава. В
тази връзка ЕСПЧ подчертава важността на "външните прояви" – Sramek v
Австрия (1984), където се подчертава доверието, което съдилищата трябва да
вдъхват в обществото и най-вече в обвиняемия/подсъдимия – Fey v Aвстрия
(1993). И докато при прилагане на субективния тест личната безпристрастност се
предполага до доказване на противното, то обективната подлежи на изследване
съобразно конкретиката на казуса.
Като има за отправна точка изложените по-горе принципни положения
ВАпС достигна до следните изводи:
Оплакването на защитата се свежда именно до твърдението, че е налице
обективно обусловена предубеденост на разследващият орган, тъй като е колега
на родственик по сватовство на пострадалия. Горното обаче, не означава ex lege
наличие на основание за отвод.
Основание за отвод може да възникне при условията на чл.29, ал.2 от НПК ,
едва когато от други разкрити по делото обстоятелства може убедено и несъмнено
да се заключи, че разследващият орган е предубеден или заинтересован от изхода
на делото. Тези обстоятелства следва да бъдат налични по делото, с конкретни
измерения и да бъдат проверими. Само по този начин инстанционните съдилища
могат да направят убедена преценка в основателността на направено възражение
за отвеждане на лице от участие в разследването. Такива обстоятелства не са
проявени в настоящото наказателно производство, а и не се сочат изрично във
9
въззивната жалба на подсъдимия. Между провелия разследването – разследващия
З. и свидетеля Б.И. няма йерархична или друга служебна обвързаност, която да
поставя под съмнение обективността и безпристрастността на извършените
действия. Както сам защитникът посочва в допълнението си към въззивната
жалба, редица от разпитите на свидетели са били извършени по възлагане от други
служители на РУ на МВР-Омуртаг. Б.И. не е извършвал действия по
разследването, нито пък има каквито и да е обективни данни да е оказвал
давление върху своите колеги или върху личността на подсъдимия.
Както се приема в решението Hauschildt v Dеnmark (1989) при прилагането
на обективния критерий мнението на страната по делото, която твърди
пристрастие, е важно, но не решаващо; от съществено значение е дали съмнението
относно безпристрастността може да бъде доказано обективно. Затова и само по
себе си обстоятелството, че разследващият полицай е колега на роднина по
сватовство на пострадалия не е достатъчно да обоснове извод за липса на
безпристрастност или предубеденост от изхода на делото. В този смисъл Решение
№ 206 от 11.03.2019 г. на ВКС по н. д. № 823/2018 г., II н. о., НК, Решение № 341 от
17.09.2009 г. на ВКС по н. д. № 360/2009 г., II н. о., НК, Решение № 341 от 17.09.2009 г. на
ВКС по н. д. № 360/2009 г., II н. о., НК.
Пред настоящия съд се поставя оплакване за пороци в начина на формиране
на вътрешното убеждение на съда по правно-релевантните факти в резултат на
непълен анализ и превратно възприемане на информацията от доказателствените
материали (чл.14, ал.1 НПК) и недостатъци в съдържанието на мотивите към
присъдата (чл. 305, ал.3 от НПК).
В подкрепа на оплакването за допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила са развити доводи за липса на мотиви на постановената
присъда. Принципно, липсата на мотиви на първоинстанционна присъда се
отъждествява с пълна липса на съображения от решаващия съд, или с липса на
такава част от мотивите, която се отнася до въпроси, на които трябва да се
отговори с присъдата, както и когато мотивите са толкова формални и
незадълбочени, че не дават възможност да бъде разбрано какво е възприел
решаващият съд. Липсата на мотиви означава невъзможност както за страните,
така и за горната инстанция, да проследи по какъв начин е формирано вътрешното
убеждение на решаващия съд. Настоящият случай не е такъв. В мотивите на
присъдата съставът на ТОС е изложил, макар и в някои части пестеливи,
съображения по въпросите, визирани в чл. 301 от НПК. Съдържанието на
мотивите на присъдата отговаря на законовите изисквания, посочени в чл. 305, ал.
3 от НПК, понеже е изложена възприетата фактическа обстановка,
доказателствената основа, послужила за изграждане на фактическите изводи,
както и съображенията за съставомерността на деянието и е обективиран процесът
на индивидуализация на наказанието.
Първоинстанционният съд е извършил подробен анализ на събраните по
делото доказателствени материали, като е обсъдил задълбочено и аналитично
както относимостта и процесуалната годност на отделните доказателства и
доказателствени източници към предмета на доказване, касаещ обвинението, така
и конкретния "принос" на съответните доказателствени източници към
установяването на релевантните за това обвинение факти и обстоятелства. ТОС е
бил изправен пред нелеката задача в изобилния и променлив доказателствен
материал, изхождащ от свидетели, които очевидно принадлежат към три различни
групи, противостоящи една на друга, да отсее достоверните твърдения, за да
разкрие обективната истина по делото. В тази насока първата инстанция е
10
положила значителни усилия и в крайна сметка твърдението на защитата за
допуснато процесуално нарушение по същество се свежда до несъгласие с отказа
на ТОС за безкритично и безусловно кредитиране на обясненията на подсъдимия
О.М. и на показанията на съпругата му А.Х., баща му А.Р.в и майка му С.Р..
Въззивната инстанция споделя възприетия и от първата инстанция подход на
внимателен анализ на тези доказателствени източника.
ТОС не е изложил пространни доводи за това дали е налице неизбежна
отбрана и всички други вариации по въпроса, защото от фактическа страна
недвусмислено е прието, че нападението е започнал сам подсъдимия. За това не е
било нужно да коментира има ли превишаване на неизбежната отбрана и
евентуално дали не се дължи на уплаха или смущение. Твърденията на
подсъдимия не са били отхвърлени с лека ръка, а това е сторено след задълбочен
анализ и съпоставка с другите доказателствени източници – обективните находки
по делото, заключенията на съдебните експертизи, гласните доказателствени
източници, изхождащи от лица, които не са свързани със семейния конфликт.
Основното твърдение на подсъдимия, както вече бе споменато, е за нападение от
страна на М.М. и неговия непълнолетен син Г.М., причакали подс.О.М. и нанесли
му удари с брадва и пръчка. Според подсъдимия това се е случило на около 37
метра от мястото, където е било установено безжизненото тяло на пострадалия.
Достоверността на тази теза аргументирано е било отхвърлена от първата
инстанция. Подобна версия е не само житейски недостоверна, най-малкото защото
пострадалият и неговия непълнолетен син не са разполагали с информация за това
кога подсъдимият ще се прибере от Шумен и по какви маршрути ще се движи из
селото, та да заемат позиции и да спрат л.а., въоръжени с брадва и кол. Тази
версия правилно е била възприета от първата инстанция и за неподкрепена от
нито едно достоверно доказателство по делото, вкл. и след внимателен анализ на
заявеното от свидетелите И. М. /л. 127/ и М. Х. /л.232 показания дадени на
съдебното следствие и тези от досъдебното производство- л.81-82 т.З от ДП,
прочетени по реда на чл.281 ал.5, вр.ал.1 т.2 от НПК/ И двамата разказват
споделеното от подсъдимия при пристигането си в заведението в Любичево
непосредствено след инцидента - О., имал рана на ръката, помолил да го закарат в
болницата в Омуртаг; О. обяснил, че „отишъл да пита за някаква кола защо
правят такива дразги ……Каза, че бил отишъл в М., пред къщата му ….. каза ,че е
наранен с брадвичка“. И. М. също бил на пейка пред магазина. Видял, че О. слиза
от колата и казал: “Ходих да питам М., защо синът му прави такива работи“.
Твърдението на подсъдимия, че е получил множество удари с кол и брадва се
опровергава от заключението на СМЕ, извършило освидетелстване на подс.О.М.,
което е констатирало две наранявания – една посечна рана по задната повърхност
на лявата раменица над лакетната става и разкъсно-контузна рана на задната
повърхност на шията към тилната област на главата. Тази втора разкъсно-
контузна рана на задната повърхност на шията към тилната област на главата,
според експерта е резултат от нанесен удар с твърд тъп предмет /тояга, кол/.
Заключението сочи като механизъм на причиняването - удрящият е бил зад
подсъдимия, което опровергава версията за фронтален сблъсък с бащата и сина.
Заключението на тази СМЕ всъщност кореспондира със заявеното от единствения
свидетел-очевидец на събитията – 15 годишния Г.М., чиято психическа годност
да свидетелства е установена от приобщеното по делото изследване на СППЕ. За
разлика от обясненията на подсъдимия, непълнолетният Г. неизменно е твърдял
едно и също и на досъдебното и на съдебното производство - че на 02.05.2018г.
вечерта бил заедно с баща си у дома; баща му пиел ракия и гледал телевизор; как
чули изсвирване на клаксон и видяли, че някакъв автомобил спира отпред пред
11
къщата им; как първо баща му, а след него и той, излезли от къщата на двора;
видял подсъдимия в двора им; баща му и подсъдимия се срещнали в близост до
входната врата а двора; че подсъдимия е извикал „Аз докога ще се занимавам с
вас“ и нанесъл два юмручни удара в лицето на М. М.; след ударите баща му
отстъпил малко назад, но след това избутал с ръце подсъдимия извън двора; как
подсъдимият взел оставената вътре до вратата брадва, и продължавайки да се
дърпат и блъскат заедно с баща му излезли на поляната пред къщата; как
подсъдимият блъснал със сила баща му, който паднал по гръб на земята; как О.М.
седнал върху него и с двете си ръце започнал да нанася силни юмручни удари по
главата на баща му; как той взел една пръчка и е ударил подсъдимия по главата,
след което подсъдимият го е подгонил, заканвайки му се с брадвата; как О. след
това сложил брадвата в колата и отпътувал. Тази своя позиция свидетелят е
отстоявал и при проведената очна ставка с подсъдимия и при проведения от съда
следствен експеримент. Заявеното от свид.Г.Х. е в унисон с показанията а на
други свидетели - не само майка му св. Д. М., но и свидетелите М. Х. и св.И. М.,
потвърждават в различни части разказа на момчето. Както вече бе коментирано
по-горе в негова подкрепа са и обективните находки, установени от СМЕ, тези
описани в изготвените огледни протоколи и проведен следствен експеримент.
Непосредствено след инцидента св. Г.М. е разказал подробно на Б.И., св.З.Н. на
майка си. Въпреки, че в тази им част техните показания да имат производен
характер, те са годна доказателствена основа за проверка на първичните
източници – в случая обясненията на подсъдимия и показанията на св.Г.Х..
Стъпвайки именно на тази проверка, въззивната инстанция се солидаризира с
извода на ТОС, че следва да кредитира с доверие показанията на момчето Г., за
сметка на обясненията на подсъдимия. Обстоятелството, че едно от заявените от
детето твърдения – че подсъдимият е ударил баща му с брадвата, не се
потвърждава от заключението на СМЕ, не може да доведе до дискредитиране на
всичко заявено от него, така както твърди защитата. Тук следва да се отбележи, че
според детето този удар с брадвата е бил нанесен, след като подсъдимият го е
подгонил и не е успял да го догони, след това се е върнал до тялото на баща му и
го е ударил. Логично е едно 15 момче в ситуация, наложила той да удари зрял мъж
с тояга в опит да спаси баща си от юмручните му удари, да е под силен стрес и да
изпитва уплаха. Още повече, че самото то е било подгонено от агресора с
размахана брадва и закани за саморазправа и с него. Цялата тази емоционална
окраска, съчетана и с обстоятелството, че последните действия на подсъдимия,
непълнолетният Г. е наблюдавал от известно безопасно разстояние, логично могат
да доведат до някакви неточности в неговите възприятия. Факт е обаче, че и
заключението на СМЕ е установило увреждане в областта на челото на починалия
М.М., макар и то да не е било нанесено според експерта с никоя част на брадва.
Затова и въззивната инстанция приема, че подсъдимият е нанесъл удар с ръка на
пострадалия М.М. след завръщането му от неуспешния му опит да догони
момчето.
В тази връзка напълно правилно и законосъобразно се явява решението на
ТОС да постави в основата на изграждането на вътрешното си убеждение
показанията на непълнолетния Г. Х.. Обстоятелството, че той се намира в
роднинска връзка с пострадалия и е страна по делото само по себе си не е
достатъчно, за да се приеме, че показания му са недостоверни. Първата инстанция
ги е подложила на анализ, съпоставила ги е с други доказателствени източници и
едва тогава ги е кредитирала като достоверни. В допълнение по повод на така
поддържаното възражение следва да се посочи, че нормата на чл. 118, ал. 1, т. 2 от
НПК не само не въвежда забрана за участие на пострадалите в процеса като
12
свидетели, а напротив, дава изрична възможност тези лица /пострадалият и
гражданският ищец/, да бъдат разпитвани като свидетели, за да съдействат за
разкриването на обективната истина чрез възпроизвеждане на възприятията си
относно факти и обстоятелства, релевантни за предмета на доказване по
конкретното дело. Ето защо, изграждайки вътрешното си убеждение въз основа на
показанията на граждански ищец, съдът не е допуснал нарушение на
процесуалния закон, което да се е отразило върху правилността на неговите
изводи. Това е така, защото съдът е извършил самостоятелна оценка на
показанията на всички разпитани по делото лица (в това число и гр.ищци) и след
проверка на същите на основата на кореспонденцията им с останалите
доказателствени източници, съдът по същество вярно е заключил, че няма
основание да не ги кредитира.
Затова въззивната инстанция не може да удовлетвори настояването на
защитата на подсъдимия О.М. за безкритично кредитиране на неговите обяснения.
Безспорно е в доктрината и практиката разбирането, че обясненията на
подсъдимия имат двойнствена природа – от една страна те са средство за
реализация на неговото неизменно право на защита, а от друга са източник на
доказателствена информация. Тази двойнственост обаче налага тяхната
доказателствена достоверност да бъде подлагана на внимателна оценка в
съвкупност с целия доказателствен материал. В конкретния случай, както вече бе
посочено по-горе, ТОС правилно и след задълбочен анализ е отхвърлил тезата на
защитата за нападение от страна на М. М. и неговия син Г., отблъснато от
подсъдимия в условията на неизбежна отбрана. Въззивната инстанция следва да
посочи, че появата на М. М. на мястото на инцидента не е била противоправна –
той е бил в дома си, заедно с детето си. Подсъдимият непоканен е нахлул в двора
им, демонстрирайки явно намерение за саморазправа и нанасяйки пръв удари в
лицето на М.М.. Обстоятелството, че в двора е имало брадва, очевидно не е
изненадващо за селския бит и поминък. Подсъдимият О.М. още при първия си
контакт е извикал „Аз докога ще се занимавам с вас“ и нанесъл юмручен удар в
лицето на М. М.. Заявил и намерение да убие всички. Тогава М., поставен в
ситуация да защити себе си и детето си, започнал да избутва подсъдимия извън
двора си; успял да издърпа за момент и брадвата от ръцете на въззивника и да му
нанесе един удар с нея, попаднал във вдигната ръка на нападателя; Дори да се
приеме тезата на защитата, че с това М. е започнал нападение от своя страна
срещу подсъдимия, то това „нападение“ е приключило с издърпването на брадвата
от ръцете на пострадалия. Въззивникът обаче не е спрял дотук – повалил е
пострадалия на земята, седнал върху тялото му и запознал да му нанася силни
удари в областта на главата. Спрял е едва след като получил удар отзад по врата с
пръчка, нанесен му от непълнолетния свидетел Г..
Всичко изложено по-горе мотивира въззивната инстанция да се солидаризира
напълно с изводите на ТОС за липса на каквито и да било предпоставки да се
обсъжда хипотезата на чл.12 от НК – липсва противоправно и общественоопасно
нападение от страна на убития М. М., за да може подсъдимият да се позовава на
неизбежна отбрана или нейното превишаване, още по-малко да се обсъжда на
какво се дължи то - уплаха или смущение. Поведението на М.М. на
инкриминирана дата не е било нито противоправно, нито обществено опасно. Той
е реализирал свои законни права. Съдебната практика е категорична „неизбежна
отбрана не е допустима при предполагаемо, бъдещо или завършено нападение“, а
само когато е реална и непосредствена опасността за увреждане. Съдът намери, че
такава реална и непосредствена опасност за телесната неприкосновеност или
живот не е имало, нито за подсъдимите, нито за деца им.
13
Всъщност единствената незаконосъобразност допусната от първата
инстанция е извършената преквалификация на деянието като такова по чл.124 от
НК. Въззивната инстанция счита, че подсъдимият е действал при евентуален
умисъл по отношение причиняването на смъртта на пострадалия. На първо място,
за действителното съдържание на умисъла на подс. О.М. следва да се черпят
изводи не от неговите декларации, а от обективираното негово поведение. В
конкретния случай подсъдимият е нанесъл 5-7 удара, все със значителна сила, и
все в областта на главата. Той не е се задоволил просто да повали и нарани М.М., а
вече повален, подсъдимият седнал върху тялото му и продължили да му нанася
юмручни удари в различни области на същия жизнено важен орган – главата, и не
са спрял, докато не получил удар отзад по врата, нанесен му от момчето Г.. В това
си поведение подсъдимият е вложил ярост и мъст, тлееща на фона на враждата
между двете семейства. Затова и въззивната инстанция приема, че подсъдимият е
действали при евентуален умисъл – ясно е съзнавал, че уврежда пострадалия в
жизнено важен орган, искали е настъпването на това увреждане, като е допускал,
че по този начин причинява неговата смърт, настъпила почти незабавно. Затова
неправилно окръжният съд е приел, че въззивникът не следва да носи наказателна
отговорност за умишлено причиняване смъртта на М. М.. В този смисъл и Решение
№ 67 от 14.II.1983 г. по н. д. № 42/83 г., II н. о., Решение № 2 от 18.02.1988 г. по н. д. № 686/1987
г., I н. о., Решение № 31 от 29.I.1969 г. по н. д. № 807/69 г., II н. о
Горното обаче, поради липсата на протест, може единствено да бъде
съобразявано при преценка на справедливостта на наложените наказания.
По отношение на оплакванията за несправедливост на наложеното
наказание:
Настоящият състав на въззивната инстанция намира, че и при
индивидуализацията на наказанията, съответно на обществената опасност на
деянието и дееца, ОС Търговище не е допуснал нарушения на закона. ТОС
обективно е оценил обстоятелствата по делото, високата обществена опасност на
деянието (за което вече бяха изложени съображения по-горе) и отмерил
справедливо наказание при приложението на чл.54 от НК. ОС Търговище е отчел
чистото съдебно минало на подсъдимия, частичното самопризнание и
сравнително младата му възраст като смекчаващо наказателната му отговорност
обстоятелство. От друга страна, обаче деянието се отличава с изключително
висока степен на обществена опасност, а начина на неговото извършване
характеризира и личността на въззивника като жесток и безскрупулен.
Убийството е извършено пред очите на едно дете и при демонстрация на пълна
липса на каквото и да е разкаяние за стореното.
По изложените съображения въззивната инстанция не споделя виждането на
защитата за наличие на някакви обстоятелства, които да обосновават
допълнително смекчаване на наказателната репресия. ТОС е проявил достатъчна
снизходителност да наложи наказание в средния размер на предвиденото в
санкцията на чл.124, ал.1 от НК.
Въззивната инстанция извърши служебна проверка на атакуваната присъда
и в нейната гражданско-осъдителна част и не констатира допуснати нарушения от
първостепенния съд, както при допускането за съвместно разглеждане в
наказателния процес на гражданските искове, при конституирането на
допълнителните страни в наказателния процес, така и при уважаването на
деликтната претенция. ОС Търговище е изложил убедителни доводи за формиране
на справедливия размер на дължимото обезщетение, обсъждайки съществувалите
близки роднински връзки между убития М. М. и неговата съпруга и непълнолетен
14
син, техните отношения на взаимопомощ, подкрепа и обич.
За да прецени по справедливост претенцията на всеки един от
правоимащите, съдът е отчел моментът на понасяне на причинените
неимуществени вреди:
– за непълнолетното дете, на прага на живота като възрастен индивид, който
ще бъде лишен от бащина обич, ласка, морална и имуществена подкрепа, които би
следвало да го съпътства през целия му живот.
– в средна за съпругата възраст, която също ще бъде лишена от съпружеска
грижа, морална и имуществена подкрепа. Същевременно обаче тя разполагат са
повече ресурс като житейски опит, паралелни семейни и социално значими
ангажименти, които биха я подпомогнали да преодолее травмата.
Затова присъдените от първата инстанция обезщетения за претърпени
морални вреди в размер на 100 000 лева за непълнолетния син Г.Х. и 70 000 лева
за съпругата на М. М. се преценяват и от въззивната инстанция като съответни на
критериите на справедливостта.
При така установената липса на основания, водещи до отмяна или
изменение на атакуваната присъда, съдът намира, че същата следва да бъде
потвърдена.
Водим от горното и на основание чл.338 от НПК, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 26007 от 24.06.2021г., постановена по НОХД
№ 134/2019 г. от ОС Търговище.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в 15-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Копие от решението да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15