Р Е Ш Е Н И Е
№ 1784
гр. Варна, 26.04.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в
публично заседание проведено на двадесет и шести март през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВ.Т.
при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 1111 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба от И.Б.Д., с
ЕГН ********** ***, чрез пълномощника ѝ адв. Д.А. – АК Варна срещу В.Д.В.,
с ЕГН **********, И.К.И., с ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес *** и Й.Н.Г.,
с ЕГН ********** ***. ***, с която е предявен отрицателен установителен иск с
правно основание чл.124, ал.1 ГПК за приемане за установено по отношение на
ищцата, че ответниците не са собственици ПИ № *** по ПНИ на местност“ ***“,
землище на гр.Аксаково, одобрен със заповед № РД-13-7706-375 от 07.10.2013г. на
Областен управител на област с административен център гр.Варна, с площ от 600
кв.м. и граници и съседи: имоти №№ ***.
Ищецът основава исковите си претенции на следните
фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
Tвърди, че е наследник на К.Я.Г., като с Решение №***г.
на Поземлена комисия Аксаково на наследниците на К.Я.Г. е възстановено право на
собственост върху нива в землището на гр.Аксаково, местност „***“, с площ от
7.080 дка, без посочени граници по решението, попадаща в територия по §4 от
ЗСПЗЗ.
По този план за наследниците на К.Я.Г. по помощния
кадастрален план към ПНИ бил отреден и записан стар имот ***. Този имот попадал
по ПНИ в местност „***“, кад. Райони *** и ***, одобрен със Заповед №
РД-13-7706-375 от 07.10.2013г. на Областен управител на област с
административен център гр.Варна и новообразуван имот *** участвал в стар имот ***
с цялата си площ от 600 кв.м.
Процесният имот не можел да бъде възстановен на
наследниците на К.Я.Г., тъй като към настоящия момент бил записан на Н.И. В. –
ползвател, който е трансформирал правото си на ползване в право на собственост
и се снабдил с нот. акт за имота през 1997г. Н.И.В. починал на ***г. и бил
наследен от съпругата си В.Д.В. и децата си И.К.И. и Й.Н.Г..
Ищцата твърди, че ответниците не са собственици на
процесния имот, тъй като праводателят им Н.В.И. не е бил собственик на имота –
не му е било предоставено валидно право на ползване, не е имал право да закупи
имот № 103.114, тъй като не отговарял на условията по §4а и §4б от ПЗР на
ЗСПЗЗ.
За ищцата се явявал правен интерес от предявяване на
настоящия отрицателен установителен иск, тъй като до приключване на спора между
страните не можело да приключи процедурата по възстановяване собствеността
върху процесния имот на наследниците на К.Я.Г., сред които и ищцата.
Ищцата поддържа, че решението на ПК Аксаково от 1997г.
е само признавателно, а не възстановява правото на собственост, тъй като за
землището на гр.Аксаково няма предходни планове за земите включени в ТКЗС към
момента на кооперирането им, няма изработени помощни кадастрални планове, по
които да се идентифицират земите на старите собственици към момента на
постановяване решенията на ПК Аксаково, поради което с решението на ПК Аксаково
не е приключила процедурата по възстановяване на земите, попадащи в територия
по §4 от ЗСПЗЗ.
Ищцата моли за уважаване на предявения иск, прави
искания по доказателствата и претендира присъждане на направените по делото
разноски.
В срока и по реда на чл.131 от ГПК са постъпили отговори на исковата молба от
ответниците, с които поддържат недопустимост на предявения иск, а в условията
на евентуалност и неоснователност на същия.
Искът се явявал недопустим, тъй като за ищцата липсвал
правен интерес от същия – исковата молба следвало да е подадена от всички
наследници на К.Я.Г., а не само от ищцата.
С влязло в сила решение от 30.03.1997г. по гр.д.№
800/1996г. по описа на ВОС – административна колегия било постановено, че Н.И.В.
има право да придобие правото на собственост върху ползваната земя на основание
ПМС 26/87, включен в актовете по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и бил отменен отказът на
кмета да признае правата по №4 от ЗСПЗЗ на Н.И.В., обявена била крайна оценка
на земята в размер на 19800 лева и кмета на община Аксаково бил задължен да
изпълни процедурата по №4 от ЗСПЗЗ. Със заплащането на цената, правото на
ползване на Н.И.В. било трансформирано в право на собственост, с оглед
действащата към него момент нормативна уредба на №4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, което
изключвало правото на възстановяване правото на собственост на ищцата.
В условията на евентуалност ответниците твърдят, че са
придобили собствеността върху процесния имот по силата на изтекла придобивна
давност в периода от 1977г. до 2017г. Имота се ползвал явно, трайно,
непрекъснато и необезпокоявано от ответниците, а преди това и от техния
праводател Н.И.В. от 1977г., поради което и ответниците са придобили
собствеността върху имота.
Молят за отхвърляне на предявения иск като
неоснователен и недоказан, правят искания по доказателствата и претендират
присъждане на направените по делото разноски.
В открито съдебно
заседание страните, чрез проц. представители поддържат изложеното в исковата
молба и отговорите по нея и претендират присъждане на направените по делото
разноски.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото
доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
С
решение № 8478/07.04.1997г. на ПК Аксаково е призната правото на собственост на
наследниците на К.Я.Г. върху девет недвижими имота, като същите са
индивидуализирани в решението с начин на трайно ползване, категория на земята
при неполивни условия и местност, в която се намират, сред които е и нива с
площ от 7.800 дка, четвърта категория,м находяща се в землището на с.Аксаково,
местност *** /л.7-9/.
От
представено с исковата молба удостоверение за наследници се установява, че К.Я.Г.
е починал на ***г., като е оставил за свои наследници по закон преживялата
съпруга И. Б. К. и децата си М.К.Н., Т.К.А., Н.К.Т., Я.К.Я., П.К.Н., Б.К.Я. и
наследяващите по заместване наследници на сина му К.К.,починал през 1925г.
Ищцата И. Б.Д. е наследник по закон на Б.К.Я., починал на ***г. /л.10-13/.
Ищците
са представили удостоверение от Общинска служба по земеделие Аксаково, според
което в ОСЗ Аксаково не е налице план на имотите на страите собственици в
местност „***“, респективно „***“, към момента на кооперирането им в ТКЗС,
съответно в ДЗС или друга организация в периода към 1958г. или в по-ранен
период от време. Индивидуализирането на имотите на старите собственици не е
извършено въз основа на стар план, а чрез провеждане на анкета по реда на
чл.23б от ППЗСПЗЗ. В ОСЗ Аксаково не е налице предходен план на старите
собственици, по което е можело да се индивидуализират техните имоти към момента
на постановяване на Решение № ***г. на ПК Аксаково /л.32/
Ищците
са представили удостоверение от община Аксаково, от което се установява, че за
наследниците на К.Я.Г. не е издаване заповед по реда на пар. 4к, ал.7 от ПЗР на
ЗСПЗЗ за възстановяване на н.и. № *** по ПНИ на местност „***“, землище на
гр.Аксаково. В община Аксаково няма данни за наличието на план на имотите на
старите собственици към момента на кооперирането на земеделските земи, като за
местност „***“, землище Аксаково преди одобряване на ПНИ е действал топографски
план – част II, местност ***, изработен 1990г. /л.38/.
За
обосноваване на правния си интерес от предявения иск ищците са представили,
списък на имотите съществували преди образуването на ТКЗС и ДЗС за гр.Аксаково,
в който стар имот № *** е записан на наследниците на К.Я.Г., както и извадка от
регистъра на собствениците към ПНИ, в който като собственик на имот №***, с
площ от 600.04 кв.м. и находящ се в землището на гр.Аксаково, местност „***“ е
записан като собственост на Н.И.В.. Представени са още таблица за дължимото
обезщетение на собствениците за местностите „***“ и „***“, гр.Аксаково, според
което имот №*** попада в границите на стар имот №*** /л.15-17/.
Видно
от удостоверение №***г. издадено от ИК на ОбНС с.Аксаково съгласно
Постановление №26 на МС и с решение на ИК на ОбНС-Аксаково на Н.И.В. е
предоставено право на ползване върху земя: хавра, с размер 600 кв.м., находяща
се в землището на с.Аксаково, местност „***“, при граници: Г.А., А.К., път
/л.48/.
С
молба от 26.06.1992г. Н.И.В. *** да заплати предоставеният му за ползване имот
и да бъде извършена оценка на имота, като е декларирал, че имота е единствена
земеделска земя за семейството му /л.46-47/.
От
издадено по искане на ищцата удостоверение от ОСЗ Вълчи дол се установява, че Н.И.В.
е заявил за възстановяване собствено върху земеделски земи на името на баща си И.В.
Д. в землищата на с.*** и с.***, общ. Вълчи дол /л.149/.
Съгласно
оценителен протокол от ***г. общата оценка за мястото е в размер на 13200 лева
/л.45/.
С
нова молба от 13.09.1996г. Н.И.В. е потвърдил желанието си да стане собственик
на имота и е поискал да получи отговор на молбата си от 1992г. /л.44/.
Н.В.
е уведомен с писмо от 16.09.1996г., че не му се предоставя правото да закупи
парцела, тъй като не е изградил постройка в мястото. Отказа на кмета на община
Аксаково е обжалван от Н.В. и с Решение от 10.03.1997г. по гр.д№ 800/1996г. по
описа на Варненски окръжен съд отказа на кмета е отменен, кмета на община
Аксаково е задължен да изпълни процедура по пар.4 ЗСПЗЗ за закупуване на имота
и е обявено, че оценката на земята е в размер на 19800 лева, съгласно назначена
в производството техническа експертиза /л.41-43/.
Определената
оценка за земята в размер на 19800 лева е заплатена от Н.И.В. на 31.03.1997г.,
както се установява от представено от ищцата копие от Авизо по платежно
нареждане /л.40/.
На
Н.В. е издадено удостоверение № ***г. е уверение на това, че е придобил право и
закупил предоставеното му по ПМС място, находящо се в местността „***“ в
землището на с.Аксаково, представляващо имот №*** /л.39/.
На
***г. е съставен нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит на
основание параграф 4Б от ПЗР на ЗСПЗЗ, с който Н.И.В. е признат за собственик
върху недвижим имот №***, находящ се в землището на с.Аксаково, местност „***“
/л.14/.
От
заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза се
установява, че НИ № *** по ПНИ на местност „***“, землище гр.Аксаково с площ от
600 кв.м. е образуван в границите на само един стар имот, а именно ПИ-*** с
площ от 7135 кв.м. по ПСИГ (пкп) на с.о. „***“. Стар имот *** с площ от 7135
кв.м. е записа на К.Я.Г. на основание решение 3 8478/07.04.1997г. на ПК –
Аксаково и същият участва в НИ *** с цялата му площ от 600 кв.м. Отстоянието на
НИ *** до центъра на гр.Варна е 10170м., а до крайбрежната морска ивица 11290
м. измерено по въздушна линия. Вещото лице не е установило идентичност между
имота описан в решение № ***г. на ПК Аксаково и имота по нот. акт, с който Н.В.
е признат за собственик на имот пл.114, находящ се в землище Аксаково, местност
„***“, тъй като в решението на ПК Аксаково имотите не са индивидуализирани с
граници/съседи, нито с номер на имот по кадастрален или друг план. След справка
в община Аксаково и ПК Аксаково вещото лице е установило, че местностите „***“,
„***“ и „***“ са съседни по между си, като границите на местностите не са
обозначени на терен, нямат свое точно местоположение и е възможност териториите
на местностите „***“ и „***“ да се припокриват в обследваната по делото зона.
Топографски план част II на м. „***“ с
кратко наименование КП/1990 е неодобрен и не може да се каже кога точно е
изработен. Този план не съдържа в себе си предвиждания, а в него са отразени
съществувалите към него момент пътища, граници на имоти, сгради и други
кадастрални данни. Плана обхваща
територията на процесния имот ***. Към датата на реституционното решение е
имало изработен план, който е действал за обследваната територия и този план е
КП/1990. В КП/1990 били отразени само имотите на ползвателите, а стар имот ***
не е бил нанесен в плана, а е даден на комбинирана скица само за съпоставка.
Имотите на старите собственици за първи път били индивидуализирани с Плана на
новообразуваните имоти, одобрен със Заповед РД-13-7706-375/07.10.2013г. на
областен управител на област с административен център гр.Варна.
Съдът
кредитира заключението на вещото лице като пълно, обективно и компетентно
дадено и неоспорено от страните по делото /л.115-126/.
В
заключение по допусната допълнителна съдебно-техническа експертиза вещото лице
посочва, че имота предоставен за ползване на Н.И.В. е идентичен с имота описа в
удостоверение № ***. Имота описан в удостоверение № ***. бил частично идентичен
с ПИ *** с площ от 1010 кв.м. по КП/1990 – по местоположение и три
граници/съседи, но не и по площ. Частична идентичност по местоположение и три
граници, но не и по площ е налице между ПИ *** с площ от 1010 кв.м. по КП/1990
и имота описа в нотариален акт №***г. От констатираното вещото лице прави извод
за частично идентично между имота описан в удостоверение № ***г. , този описан
в н.а. №***г. и процесния НИ *** отразен в ПНИ/2013г.
Съдът
кредитира заключението на вещото лице като пълно, обективно и компетентно
дадено и неоспорено от страните по делото /л.142-147/.
За
изясняване на фактическата страна на спора на страните са допуснатите гласни
доказателства посредством разпит на свидетеля А.А., воден от ищцовата страна и
свидетелите В.И.С. и М.Д.И., водени от
ответниците.
В
показанията си св.Алтъпармаков заявява, че познава ищцата от дете и знае, че
ищцата притежава имот в местност „***“ по наследство от К.Я. Свидетеля твърди,
че притежава съседен имот, който граничи с имота на ищцата и за това знае какви
са границите на имота. Според свидетеля „***“ и „***“ са наименования на една и
съща местност. Свидетелят, на 72 години, заявява, че е посещавал имота като
дете, а след като са взети имотите от ТКЗС не е посещавал имота.
Свидетелката
С. твърди, че е собственик на имот №*** в местност „***“, който бил в съседство
с процесния. Свидетелката познавал ответниците и техния наследодател от 40
години, откакто обработвали имотите. Процесния имот бил добре гледан, като
преди се обработвал от възрастните хора, а след това от И. и съпругата му.
Местата били раздадени през 1978-9 години, като когато свидетелката започнала
да засажда мястото, процесния имот вече бил засаден и обработван от Н.В. и
съпругата му. Свидетелката описва местоположението на имота, че същият е
заграден, както и съседите на имота. Според свидетелката не е имало време, в
което имота да не е обработван след като е даден за ползване на ответниците. Свидетелката
посещавали имота си по няколко пъти в седмицата и при посещенията си виждала
ответниците, които също обработвали и поддържали имота си.
Според
свидетеля И. процесния имот бил обработван от Н. В. и съпругата му от 1978г., а
след като Н. В. се разболял имота се обработвал от синът му И. и съпругата му.
Свидетеля бил собственик на имот, който се намирал през едно място от имота на И.К..
Твърди още, че неговият имот и имота на И.К. били почти най-редовно
поддържаните и най-чистите места. Свидетеля описва местоположението на имота
обработван от ответниците и лицата, които обработват съседните имоти, както и
че имота е ограден.
Съдът
кредитира показанията на свидетелите И. и С., които са дадени за пряко и непосредствено
възприети факти и обстоятелства от свидетелите и дадени под страх от
наказателна отговорност.
Предвид
така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
По допустимостта:
Съобразно разпределената между страните
доказателствена тежест, в тежест на ищцата бе да установи твърдените в исковата
молба факти, от които произтича правния и интерес от предявения установителен
иск, както и наличието на пречки за придобиването на имота от наследодателя на
ответниците Н.В. по реда на §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ към твърдяната дата на
придобиване.
От представените писмени доказателства и заключението
на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза съдът намира за
доказани твърденията на ищцата, че притежава качеството наследник на К.Я.Г., че
с решение № ***г. на ПК-Аксаково на наследниците на К.Я.Г. е възстановено
правото на собственост върху нива с площ от 7.800 дка, четвърта категория,м
находяща се в землището на с.Аксаково, местност ***, както и че процесният имот
№*** по ПНИ попада в стар имот №*** по ПКП към ПНИ, отреден за възстановяване
на наследниците на К.Я.Г. на основание решение № ***г. Вещото лице посочва, че
местностите „***“ и „***“ са съседни местности и предвид липсата на граници на мястото е възможно то
същите се припокриват, като за процесния имот е възможно да бъде описан като
попадащ във всяка една от тях..
Ищците обосновават интерес от иска си с възможността
да завършат реституционната си процедура и да придобият вещни права. Искът е
допустим съобразно ТР №8/27.11.2013г. на ВКС по т.д. №8/2012г. на ОСГТК. Ищците
представят титул-реституционно решение, легитимиращ ги като лица, имащи право в
тяхна полза да бъде постановена заповед по §4к ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като със
заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза се
установи идентичност между процесният новообразуван имот *** по ПНИ и стар имот
*** по ПКП към ПНИ отреден за възстановяване на наследниците на К.Я.Г., сред
които е и ищцата. Макар и решението на ПК Аксаково да е от 07.04.1997г., т.е.
преди изменението на чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ / ДВ бр.68 от 30.07.99г./, то
същото няма конститутивно действие, а процедурата по възстановяване на правото
на собственост следва да се извърши със заповед на кмета на общината, към която
се прилага скица на имота, издадена по реда на §4к от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като в
решението не са надлежно индивидуализирани възстановените на наследниците на К.Я.Г.
имоти. Лица, в полза на които с решение на ОСЗ /ПК/ е признато право на
възстановяване във възстановими стари реални граници на имот, находящ се в
терен по §4 ПЗР ЗСПЗЗ имат правен интерес да предявят отрицателен установителен
иск срещу лицата, които се позовават на придобиване право на собственост върху
имота по реда на §4а и §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като от евентуалното му
уважаване би се разрешил материалноправният спор между страните с оглед
двуфазността на реституционното производство, лишаваща ищците от възможността
да се бранят срещу владелеца с ревандикационен иск до завършване на фактическия
състав на придобивното основание, като в този смисъл е решение
№462/19.10.2010г. по гр. дело № 844/2009г. на ВСК, ІІ г.о., постановено по реда
на чл.290 от ГПК и представляващо задължителна за съдилищата практика.
По основателността:
Предмет на
доказване в производство по предявен отрицателен установителен иск за
собственост е доказване на отрицателен факт, и доколкото отрицателни факти не
подлежат на доказване, то в това производство доказателствената тежест за
доказване правото на собственост върху процесния имот пада върху ответника.
Ответникът по отрицателния установителен иск е този, които трябва да докаже
фактите, от които черпи правото си.
С оглед на тази му специфика, доказателствената тежест
в процеса се размества и ответниците трябва да доказват наличието на оспорените
права в патримониума си. В случая ответниците твърдят, че са придобили
собствеността върху имот № *** по ПНИ на м. „***“, землището на гр.Аксаково по
наследство от Н.И. В., който го е придобил, чрез преобразуване на правото му на
ползване по реда на пар.4Б ПЗР ЗСПЗЗ, а условията на евентуалност, че имота е
придобит въз основа на осъществено давностно владение от тях и от наследодателя
им.
Спорно между страните е дали Н.И. В. е разполагал с
надлежно предоставено му право на ползване и налице ли са били предпоставките
за трансформирането му в право на собственост по §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Съобразно горецитираното решение на ВКС влязлото в
законна сила решение на Варненски окръжен съд по гр.д. № 800/1996г., с което е
отменен отказът на кмета на община Аксаково за признаване правото на Н.И.В. по
§4б да закупи ползваната от нея земеделска земя, е непротивопоставимо на
лицата, на които е признато право на възстановяване на собствеността по реда на
ЗСПЗЗ, които не са участвали в производството по обжалване на административния
акт. Следователно ищцата разполага с възможността да оспори наличието на
предпоставките за изкупуване на имота в общия исков процес, с оглед на което
съдът разполага с правомощието да извърши проверка за наличието на тези
предпоставки. В производството по предявен отрицателен установителен иск срещу
лицата, позоваващи се на придобиване на права по реда на §4б на ПЗР от ЗСПЗЗ от
праводателя им, същите следва да установят наличието на всички предпоставки,
предвидени в тази разпоредба.
Съдът намира за неоснователно възражението на ищцата,
че на Н.И.В. не е валидно предоставяно право на ползване върху процесния имот,
доколкото предоставянето на право на ползване точно върху процесния имот се
установява от приетите по делото писмени доказателства и заключението на вещото
лице по назначената съдебно-техническа експертиза.
В тежест на ищцата бе да докаже при условията на пълно
и главно доказване твърденията си за наличието на пречки за придобиване на
имота от Н.И.В. по реда на §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ към твърдяната от ответниците
дата на придобиване.
Съгласно разпоредбата на пар. 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ в
редакцията й към датата на плащане цената на земята – 31.03.1997 г.,
възстановява се правото на собственост на гражданите върху незастроени
земеделски земи, върху които е предоставено право на ползване съгласно
актовете, посочени в пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, освен ако те представляват лозе,
овощни градини или са засети с етеричномаслени култури или ако земеделската
земя е единствена на семейството на ползвателя, който живее постоянно в
населеното място, в чието землище е имотът. В тези случаи ползвателят не може
да придобие право на собственост, ако земята е на по-малко от 30 км. за
градовете с население над 300 хил. жители или на 10 км. от крайбрежната морска
ивица.
От заключението на вещото лице по допусната
съдебно-техническа експертиза се установи, че процесния имот се намира на
разстояние повече от 10 километра от крайбрежната морска ивица, но по-малко от
30 км. от гр.Варна, който е град с население на 300 хил. жители. Съгласно действащата
към момента на трансформиране на правото на ползване предоставено на Н.И.В. в
право на собственост ползвателят не можел да придобие право на собственост, ако
земята е на по-малко от 30 км от градовете с население над 300 хил. жители,
независимо от общината, в която се намира, или е на по-малко от 10 км от
крайбрежната морска ивица, т.е. били са налице твърдените от ищцата пречки за
преобразуването на правото на ползване на Н.И.В. в право на собственост върху
имота. С оглед наличието на законови пречки Н.И.В. да трансформира
предоставеното му право за ползване в право на собственост върху имота по реда
на §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, то същият не е станал собственик на имота и ответниците
не са успели да придобият собствеността като негови наследници.
След
като не се установи процесния имот да е придобит, чрез преобразуване правото на
ползване в право на собственост по реда на чл.4Б от ПЗР на ЗСПЗЗ, поради
наличие на законова забрана за това, то следва да се разгледа предявеното в
условията на евентуалност основание за придобиване собствеността върху имота –
осъществяване на владение върху имота от ответниците и техния наследодател
несъмнено, явно, трайно, непрекъсвано и необезпокоявано от предоставяне
ползването на имота.
Съдът
приема за доказани твърденията на ответниците, че след като имота е предоставен
за ползване на Н.В. е обработван, поддържан и държан като свой само и
единствено от Н.В. и неговите наследници в целия период от 1988г. до датата на
предявяване на иска. В този смисъл са показанията на свидетелите И. и Стоянова,
които имат преки наблюдения кой обработва и поддържа имота, посещавали са често
съседни имоти, описват подробно местоположение, граници и състояние на имота и
категорично и под страх от наказателна отговорност заявяват, че имота след като
е предоставен за ползване е обработван и ползван само и единствено от Н.В. и
неговите наследници.
Ищцата
е наследник на К.Я.Г., като на неговите наследници с решение на ПК Аксаково е
възстановено право на собственост. Както се посочи и по-горе макар и решението
на ПК Аксаково да е от 07.04.1997г., т.е. преди изменението на чл.14, ал.1, т.3
ЗСПЗЗ / ДВ бр.68 от 30.07.99г./, то същото няма конститутивно действие. Имотите,
върху които е признато право на собственост на наследниците на К.Я.Г. са
индивидуализирани едва през 2013г. с одобряване на ПНИ и това е началният
момент, от който в полза на ответниците може да тече придобивна давност, тъй
като това е и първият момент, в който наследниците на К.Я.Г. са могли да
защитят признатото им право на собственост. Тъй като в периода от одобряване на
ПНИ до датата на предявяване на иска не е изминал предвидения в закона
10-годишен период за придобиване собствеността върху имота по давност, то и
това твърдяно от ответниците основание за придобиване на имота остана
недоказано.
Предвид,
че ищцата има правен интерес от предявения отрицателен установителен иск за
довършване на реституционната процедура, а ответниците не доказаха да са
придобили собствеността върху имота на твърдените от тях основания, то исковата
претенция се явява основателна и следва да бъде уважена.
На основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски. Реализираните
такива са в общ размер на *** лв., съобразно представеният от ищеца списък на
разноските. Разноските в този размер следва да се възложат в тежест на ответниците.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски
районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на ищцата И.Б.Д., с ЕГН ********** ***,
че ответниците В.Д.В., с ЕГН **********, И.К.И., с ЕГН ********** и двамата с
постоянен адрес *** и Й.Н.Г., с ЕГН ********** ***. *** НЕ СА СОБСТВЕНИЦИ на ПИ
№ *** по ПНИ на местност“ ***“, землище на гр.Аксаково, одобрен със заповед №
РД-13-7706-375 от 07.10.2013г. на Областен управител на област с
административен център гр.Варна, с площ от 600 кв.м. и граници и съседи: имоти
№№ ***, *** и ***.
ОСЪЖДА В.Д.В.,
с ЕГН **********, И.К.И., с ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес *** и Й.Н.Г.,
с ЕГН ********** ***. *** ДА ЗАПЛАТЯТ на И.Б.Д., с ЕГН ********** *** сумата от
1160.50 лв. /хиляда сто и шестдесет лева и петдесет стотинки/, представляваща
направени по делото съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено и обявено.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: