№ 185
гр. Кубрат, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, II - РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Диана П. Петрова Енева
при участието на секретаря Павлина П. Иванова
като разгледа докладваното от Диана П. Петрова Енева Гражданско дело №
20223320100603 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.357 КТ по предявени обективно и кумулативно
съединени искове с правно основание, съответно на изложението, в разпоредбите на чл. 220,
ал. 1 КТ и чл. 86 ЗЗД. Разноски се претендират на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Ищецът – „Линамар Лайт металс Русе“ – ЕООД, променено на 02.03.2021 г.
наименование на „Монтюпе” – ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
в гр. София, район „Средец“, бул. „Цар Освободител“ № 8А, представлявано от управителя
Л.А., чрез адв. М. Б., АК – Русе, съд. адрес: гр. ** като твърди, че: Н. Р. К., ЕГН **********
от ** е работила за дружеството в изпълнение на сключен между тях Трудов договор № 195/
19.11.2018 г. и Доп.споразумение от 07.03.2019 г.; цитирания трудов договор между
страните е прекратен едностранно от работника с заявление вх. № 105/ 11.09.2019 г., считано
от 12.09.2019 г., с Заповед № 198/ 12.09.2019 г., връчена лично на работника същия ден,
влязла в сила, тъй като не е обжалвана от работника; работникът не е изпълнил
задължението си по чл. 220, ал. 1 КТ – макар да е била длъжна да плати на работодателя
обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за договорения 45 – дневен
срок на предизвестието, и да е поканена да го изпълни с изрична клауза на цитираната по –
горе заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, не го е направила, поради
което моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да му плати
обезщетение в размер на 1 207.68 (хиляда двеста и седем лева, шестдесет и осем ст.)лева,
съставляващи брутното й трудово възнаграждение за срока на предизвестието, ведно с
1
законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата претенция – 07.09.2022 г., до
окончателното изпълнение, и за осъждането й да заплати на ищеца направените от него
разноски по делото. В о.с.з. от 23.11.2022 г. заявява по реда на чл. 233 ГПК отказ от иска за
присъждане на обезщетение за неспазено предизвестие за сумата 37.34 лева, и вместо
заявената с исковата молба сума 1 207.68 лева, претендира да бъде присъдено обезщетение в
размер на 1 169.94 лева.
Ответницата – Н. Р. К., ЕГН ********** от ** на която чрез лице от кръга на
домашните е връчено съобщение на 13.09.2022 г., не е дала писмен отговор в 1-месечния
срок, изтекъл на 13.10.2022 г. Редовно призован за о.с.з. на 23.11.2022 г., не се явява; не
ангажира становище, респ. възражения; не ангажира доказателства.
Съдът, след като прецени събраните по делото писмени доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното: По делото е безспорно установено, че Н. Р. К.,
ЕГН ********** от ** е работила за дружеството в изпълнение на сключен между тях
Трудов договор № 195/ 19.11.2018 г. и Доп.споразумение от 07.03.2019 г. на длъжност
„Машинен оператор“ за неопределено време, считано от 19.1105.2018 г. като с посоченото
допълнително споразумение страните са се договорили сключения като срочен между тях
трудов договор да е безсрочен и са променили срока на дължимо от всяка от тях
предизвестие – от 3 месеца на 45 дни., считано от 07.03.2019 г.
Цитираният трудов договор между страните е прекратен едностранно от работника с
депозирано заявление вх. № 105/ 11.09.2019 г., по нейно искане - считано от 12.09.2019 г., с
Заповед № 198/ 12.09.2019 г., връчена лично на работника същия ден, влязла в сила, тъй
като не е обжалвана от работника. Видно от съдържанието на цитираното заявление – л. 13
от делото, ответницата е декларирала, че е запозната и приема да изпълни задължението си
по чл. 220, ал. 1 КТ за плащането на обезщетение в случай на неспазване на срока на
предизвестието; заявила е съгласие да се извърши прихващане между дължимите от нея
суми в обезщетение за неспазено предизвестие и дължимото й се от работодателя трудово
възнаграждение към датата на прекратяване на трудовия договор, както и изявление, че се
задължава в случай, че след извършеното прихващане задължението й за плащане на
обезщетение за неспазено предизвестие по чл. 220, ал. 1 КТ не бъде погасено изцяло, да
плати дължимия от нея остатък в 1-годишен срок, считано от датата на прекратяване на
трудовото й правоотношение с ищцовото дружество. Видно от съдържанието на цитираната
Заповед № 198/ 12.09.2019 г. – л. 11 от делото, издадена за прекратяване на трудовото
правоотношение на основание чл. 326, ал. 1 КТ – прекратяване на трудовия договор от
работника с предизвестие; с нея е начислено задължение на работника да плати на
работодателя обезщетение за неспазен срок на предизвестие 45 календарни дни, в размер на
1 328.00 лева, тя е връчена лично на работника същия ден, влязла в сила, тъй като не е
обжалвана от него.
От приетата ССчЕ се установява, че размера на евентуално дължимото се от ответника
– работник, обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срока на
предизвестие, по правилото на чл.221, ал.2 от КТ е 1 169.94 лева, което обезщетение е
2
образувано от дневното трудово възнаграждение от 37.74 лева, умножено по 31 работни дни
от договорения срок на предизвестие между страните – 45 календарни дни / от 12.09.2019 до
26.10.2019 г. вкл./ .
При така установените фактически обстоятелства, от правна страна съдът приема
следното: Разпоредбата на чл. 220, ал. 1 КТ предвижда страната, която има право да
прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, да може да го прекрати и преди да
изтече срокът на предизвестието, в който случай дължи на другата страна обезщетение в
размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок
на предизвестието.
Първата предпоставка за основателност на иска е ответната страна да се е възползвала
от правото си да прекрати трудовото правоотношение с ищцовото дружество с
предизвестие, преди да изтече срока на същото. В конкретния случай, по делото са налице
доказателства за реализиране от ответницата на именно този резултат, тъй като видно от
съдържанието на подписаното от нея Заявление вх. № 105/ 11.09.2019 г., по нейно искане,
считано от следващият ден - 12.09.2019 г., трудовия договор между страните е прекратен
едностранно от работника, несъмнено преди да изтече договорения между страните срок на
предизвестие в размер на 45 календарни дни. Работодателят е приел осъщественото по
инициатива на работника прекратяване на трудовия договор, за което е издал посочената
Заповед № 198/ 12.09.2019 г. – л. 11 от делото, за прекратяване на трудовото
правоотношение на основание чл. 326, ал. 1 КТ – прекратяване на трудовия договор от
работника с предизвестие, като с нея е предявил за изпълнение и задължение на работника
да плати на работодателя обезщетение за неспазен срок на предизвестие 45 календарни дни,
в размер на 1 328.00 лева. Заповедта е връчена лично на работника същия ден - на
12.09.2019 г., при липса на възражения, респ. доказателства тя да е била оспорена по съдебен
ред в предвидения за целта 2-месечен срок по чл. 358, ал. 1, т. 2, предл. последно КТ.
Следователно, тя е породила правните последици към които е насочена.
Не се твърди и не се установява от ответницата тя да е изпълнила задължението, което
поела с заявление вх. № 105/ 11.09.2019 г. в срока по същото - в 1-годишен срок, считано от
датата на прекратяване на трудовото й правоотношение с ищцовото дружество, както и да е
извършено прихващане с нейни вземания срещу дружеството, за погасяване на
задължението й в предявения с заповед за прекратяване на трудов договор размер: 1 328.00
лева, или предявения с исковата молба: първоначално 1 207.68 лева, а след заявен отказ –
1 170.00 лева.
Предвид безсрочността на трудовото правоотношение, размерът на дължимото
обезщетението се обуславя от размера на брутното трудово възнаграждение на
работника/служителя за срока на предизвестието, договорен в процесния случай н размер на
45 дни, видно от съдържанието на подписаното между страните Доп.споразумение от
07.03.2019 г. – л. 9 от делото. Съобразно законовото предвиждане – чл. 220, ал. 1 КТ, и
приетото и неоспорено заключение на допуснатата по делото ССчЕ, при конкретно
3
установеното дневно брутно трудово възнаграждение в размер на 37.74, умножено по 31
работни дни от договорения срок на предизвестие между страните – 45 календарни дни (от
12.09.2019 до 26.10.2019 г. вкл.), обезщетението възлиза на 1 169.94 лв., с оглед на което
искът до този установен размер и претендиран след заявен отказ от иска за сумата 37.34
лева, следва да бъде уважен, като основателен и доказан.
Основателността на обусловената искова претенция - за присъждане на мораторна
лихва върху главницата, за периода от завеждането на исковата претенция – 07.09.2022 г.,
до окончателното изпълнение, е предпоставена от установяване момента на изискуемост на
главното вземане, от който момент длъжникът е в забава, съгласно разпоредбата на чл. 86,
ал. 1 ЗЗД - при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата, като следва да се има предвид, че ако
главното вземане е с определен срок (чл. 84, ал. 1 ЗЗД) - доказването се осъществява с
договора, а ако вземането става изискуемо след покана, съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.
2 ЗЗД, ищецът доказва връчването на длъжника на покана за изпълнение. Следователно,
задължението за плащане на мораторни лихви е дължимо от деня на забавата, която при
липсата на определен ден за изпълнение настъпва в зависимост от това дали длъжникът е
поканен да изпълни, според чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Когато кредиторът не е поканил длъжника да
изпълни своето задължение преди завеждане на делото, исковата молба има значението на
покана, след която длъжникът изпада в забава. В процесният случай срокът за изпълнение
на задължението не е резултат на договаряне между страните и не е посочен в закона, т. е.
длъжникът изпада в забава след като бъде поканен да изпълни. От събраните доказателства
не се установява ответникът да е получавал покана с искане да се плати обезщетение в
конкретизиран от работодателя размер, обезщетение за забавено изпълнение му се дължи,
считано от предявяване на настоящата искова претенция до окончателното изпълнение.
Относно разноските: Изходът на делото при настоящото разглеждане на спора и
релевираното от ищеца искане за присъждане на реализираните в хода на делото съдебно
деловодни разноски до приключване на устните състезания по него, подкрепено с
ангажираните за целта доказателства, обуславят основателност на искането до размера на
уважената част, съставляваща 100% от предявената, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Ответникът следва да бъде осъден да плати на ищеца направените от него разноски изцяло:
50.00 лв. – платена държ. такса; 400.00 лева – платено възнаграждение на един адвокат; и
200.00 лева – възнаграждение на в.лице, или общо сумата 650.00 лв.
Воден изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. Р. К., ЕГН ********** от ** на основание чл. 220, ал. 1 КТ, да плати на
„Линамар Лайт металс Русе“ – ЕООД, променено на 02.03.2021 г. наименование на
„Монтюпе” – ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София,
4
район „Средец“, бул. „Цар Освободител“ № 8А, представлявано от управителя Л.А., чрез
адв. М. Б., АК – Русе, съд. адрес: гр. ** сумата от 1 170.00 (хиляда сто и седемдесет) лева,
съставляваща обезщетение за неспазено предизвестие при прекратяване на безсрочно
трудовото правоотношение с предизвестие със Заповед № 198/ 12.09.2019 г. по инициатива
на работника, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване
на исковата молба в съда – 07.09.2022 г., до окончателното изпълнение, на основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Н. Р. К., ЕГН ********** от ** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да плати
на „Линамар Лайт металс Русе“ – ЕООД, променено на 02.03.2021 г. наименование на
„Монтюпе” – ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София,
район „Средец“, бул. „Цар Освободител“ № 8А, представлявано от управителя Л.А., чрез
адв. М. Б., АК – Русе, съд. адрес: гр. ** за разноски по делото сумата 650.00 (шестстотин и
петдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок, считано от
съобщаването му на страните с връчване на препис, пред Окръжен съд – Разград.
Съдия при Районен съд – Кубрат: _______________________
5