№ 259
гр. София, 24.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова
като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско
дело № 20211000502773 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по Въззивна жалба
вх. №340374/27.07.2021 г., подадена от Д. П. Й., в качеството на законен представител
на малолетната С. В. Д., чрез адв. А. Т., срещу Решение №264485/06.07.2021 г. по гр.д.
№9470/2019 г. на СГС, ГО I-9 състав, В ЧАСТТА МУ, в която е отхвърлен
предявеният от С. В. Д., чрез законния представител Д. П. Й., против
„Застрахователно акционерно дружество Армеец“АД, иск с правно основание чл.226,
ал.1 от КЗ /отм./, за осъждане на ответника да заплати застрахователно обезщетение
за претърпените имуществени вреди в резултат от ПТП, настъпило на 25.08.2015 г.,
изразяващи се в увреждане на л.а. „БМВ“, модел „М5“, с рег.№******** до степен на
неизползваемост, за сумата над присъдения размер от 10 860 лв. до претендирания
размер от 35 600 лв. Релевирани са оплаквания за неправилност и необоснованост на
решението в обжалваната част, относно приетото от съда съпричиняване на
вредоносния резултат, както и относно определянето на „справедлив размер“, по
смисъла на чл.52 от ЗЗД. Неправилно е възприето съпричиняване на вредоносния
резултат от водача на автомобила В. В. Д. /починал при същото ПТП/ в силно завишен
размер на 80%, чрез допуснато нарушение на чл.42, ал.2, т.2 от ЗДвП, което не
съответства на приетата по делото САТЕ и на мотивите на Присъда №10.11.2016 г. по
НОХД №4488/2016 г. на СГС-18 състав. Присъдата на наказателния съд обвързва
решаващия съд по въпросите относно извършването на деянието, неговата
противоправност и вината на дееца, поради което тези въпроси не следва да бъдат
пререшавани, а да се приемат за установени. Не е съобразено, че извършителят на
престъплението се е движел с превишена скорост и под въздействието на наркотични
вещества. Настоява се отмяна на решението в обжалваната отхвърлителна част, и
постановяване на ново решение в тази част, с което на ищцата да бъде присъдено
1
допълнително обезщетение – до пълния предявен размер на иска от 35600 лв. Заявява
се искане за присъждане на деловодните разноски, включително заплатеното
адвокатско възнаграждение.
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално
легитимирана страна с правен интерес в обжалваната част, чрез надлежно
упълномощен процесуален представител, ищцата не дължи заплащане на държавни
такси на осн. чл.83, ал.1, т.4 от ГПК, жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и
чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и редовна, и подлежи на
разглеждане.
Препис от въззивната жалба е връчен на насрещните страни – ответникът „ЗАД
Армеец“АД, чрез процесуален представител юрк. И. Х. Й., и третото лице – помагач на
ответника – А. Р. Х., чрез процесуалния му представител адв. В. Х., които в срока по
чл.263, ал.1 от ГПК не са се възползвали от възможността да депозират отговор.
С въззивната жалба не са представени нови доказателства и не са направени
доказателствени искания, поради което и пред въззивната инстанция нови
доказателства не са събрани.
При извършената служебна проверка, на осн. чл.269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваното решение е постановено от компетентен съд в надлежен състав, в
изискуемата форма, и е подписано, поради което е валидно. Същото е постановено по
допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е
допустимо. По правилността на решението съдът е ограничен от оплакванията във
въззивната жалба.
На осн. чл.235 от ГПК, въз основа на събраните по делото доказателства, съдът
намира следното:
Пред въззивната инстанция страните не спорят, че на 25.08.2015 г., около 00:05
часа, в гр. София, автомобил марка „БМВ“, модел „М5“, с рег.№********, управляван
от бащата на ищцата В. В. Д., се движел по бул.“Д-р Петър Дертлиев“, с посока от
ул.“Ген. Вл. Динчев“ към бул.“Царица Йоанна“, и в района на бензиностанция „Шел“
участва в ПТП с попътно движещия се лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „С
500“, с рег.№********, управляван от А. Р. Х.. В резултат от удара между двете
попътно движещи се МПС, лекият автомобил „БМВ“ се отклонява, и се удря
последователно в паркирани леки автомобили „Форд Пума“ и „Фиат Пунто“,
впоследствие се удря в метален стълб, и накрая се удря в паркиран л.а.“Опел Вектра“.
Вследствие на множеството последователни удари, водачът на лекия автомобил
„БМВ“ В. В. Д. загива на място, а управляваният от него автомобил с рег.№******** е
увреден до степен на неизползваемост. С влязла в сила Присъда №273/10.11.2016 г. по
НОХД №4488/2016 г. на СГС А. Р. Х., като водач на лекия автомобил марка
„Мерцедес“, модел „С 500“, с рег.№********, е признат за виновен за настъпването на
същото ПТП, с което по непредпазливост е причинил смъртта на В. В. Д., като
деянието е извършено след употреба на високорисково наркотично вещество – коноп,
с което е извършил престъпление по чл.343, ал.3, предл.2, б.“Б“ във вр. чл.342, ал.1,
предл. 3, вр. чл.58А, ал.1 от НК. Не се спори между страните, че гражданската
отговорност на водача на лекия автомобил марка „Мерцедес“, модел „С 500“, с рег.
№********, е била застрахована с валидно сключена на 22.10.2014 г. задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със Застрахователна
компания „Армеец“, с покритие към датата на ПТП. Не се спори, че в резултат от
настъпилото ПТП автомобилът
2
Пред въззивната инстанция не се спори, че са налице основанията за ангажиране
на отговорността на ответника „Застрахователно акционерно дружество Армеец“АД за
настъпилите имуществени вреди от процесното ПТП, претърпени от ищцата С. В. Д., в
качеството й на законен наследник на В. В. Д., като собственик на увредения при
процесното ПТП на 25.08.2015 г. автомобил марка „БМВ“, модел „М5“, с рег.
№********. Пред настоящата инстанция не се спори, че водачът на увредения
автомобил „БМВ“, модел „М5“, с рег.№******** – В. В. Д., е допринесъл за
настъпване на уврежданията на вещта, като спорът пред въззивната инстанция е
съсредоточен върху размера на приноса му.
Във връзка с изясняването на приноса на водача на увреденото МПС за
настъпването на процесното ПТП, съдът намира следното:
От Присъда №273/10.11.2016 г., по НОХД №4488/2016 г. на СГС, НК, 18 с-в,
влязла в сила на 27.06.2017 г. /на л.11 от делото на СГС/ се установява, че А. Р. Х., като
водач на автомобил марка „Мерцедес“, модел „С 500“, с рег.№********, на 25.08.2015
г., е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата, формулирани в чл.21,
ал.1 от ЗДвП, в резултат на което е причинил по непредпазливост смъртта на В. В. Д.,
като деянието е извършено след употреба на високорисково наркотично вещество –
коноп, за което е признат за виновен за извършване на престъпление по чл.343, ал.3,
предл.2, б.“Б“ във вр. чл.342, ал.1, предл. 3, вр. чл.58А, ал.1 от НК. Така постановената
влязла в сила присъда на основание чл.300 от ГПК е задължителна за гражданския съд
при определяне на гражданските последици от деянието, относно факта на извършване
на деянието, неговата противоправност, и виновността на дееца. На основание
влязлата в сила присъда гражданският съд е задължен да приеме за установено, че А. Р.
Х., виновно е осъществил противоправно поведение, като при управление на
автомобил марка „Мерцедес“, модел „С 500“, с рег.№********, на 25.08.2015 г. е
допуснал нарушение на правилата за движение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, както и че е
управляват автомобила след употреба на наркотично вещество – коноп. Следва да се
приеме за установено, че в причинна връзка с допуснатото от А. Р. Х. нарушение на
правилата за движение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, е настъпила смъртта на В. В. Д..
От Автотехническа експертиза вх.№317788/17.05.2021 г. /на л.87-116/ се
установява, че процесното ПТП е настъпило в гр. София, на бул.“Д-р Петър Дертлиев“,
в района на блок №135. В този участък пътят е съставен от две пътни платна /по едно
за всяка посока/, отделени помежду си с маркировка - двойна непрекъсната линия.
Всяко от платната се състои от по три пътни ленти, отделени помежду си с маркировка
– единична прекъсната линия. В участъка, в който е настъпило произшествието, няма
данни да има специфични ограничения на скоростта, поради което следва да се приеме,
че е приложимо общото ограничение на скоростта в населено място от 50 км/ч. На
25.08.2015 г. около 00:05 ч., лек автомобил „Мерцедес С500“, управляван от А. Р. Х. се
е движел със скорост не по-ниска от 130 км/ч. в средната от три пътни ленти на
платното за движение в посока от ул.“Ген. Вл. Дончев“ към бул.“Царица Йоанна“.
Асфалтовата настилка е била суха, участъкът от пътя е прав. В автомобилът, освен
водача, са пътували още един мъж и три жени. По същото време лекият автомобил
„БМВ М5“, управляван от В. Д., се е движел в съседната лява лента в същата посока,
със скорост приблизително от 150 км/ч. В района на бензиностанция „Шел“, по
неизвестни причини, траекториите на двата автомобила се пресичат и настъпва
съприкосновение помежду им, на около 6.50 м. до 8.00 м. вляво от десния край на
платното за движение, чрез приплъзващ удар, който за автомобила „Мерцедес С 500“
е в зоната на предния му ляв калник и броня, а за автомобила „БМВ М5“ е в областта
3
на задно дясно колело, заден десен калник и дясната част на задната броня. След удара,
движещият се с по-висока скорост лек автомобил „БМВ М5“ преминава пред лекия
автомобил „Мерцедес С500“, и при загуба на контрол върху управлението от страна
на водача му, навлиза върху тротоарната площ вдясно от платното за движение. С
предната си дясна част лекия автомобил „БМВ М5“ се удря последователно в лек
автомобил „Форд Пума“ и лек автомобил „Фият Пунто“, след което продължава
движението си, при което се удря в метален стълб в областта на предния десен калник.
Този удар е кос, като стълбът прониква в двигателния отсек, вдясно от двигателя в
посока волана. В резултат от този удар двигателят заедно с окачването и предно ляво
колело се отделят от автомобила. При удара се отделя и предно дясно колело, заедно с
макферсона. Увреденият лек автомобил „БМВ М5“ продължава движението си и
завъртайки се по посока на часовниковата стрелка, де удря в паркирания след стълба
автомобил „Опел Вектра“. Ударът е с предната част на лек автомобил „БМВ М5“ в
дясната странична част на „Опел Вектра“. След този последен удар автомобилът „БМВ
М5“ се установяване на мястото, описано в протокола за оглед на
местопроизшествието. От своя страна, след съприкосновението с „БМВ М5“, водачът
на автомобила „Мерцедес С500“ предприема аварийно спиране, като автомобилът се
насочва надясно, и двете десни колела на автомобила задират в бордюра, автомобилът
се завърта по посока, обратна на движението на часовниковата стрелка, водачът
овладява автомобила и го насочва по посока на първоначалното му движение, и
автомобилът се установява на мястото, описано в Протокола за оглед на
местопроизшествието. Експертизата установява, че при движение с разрешената
скорост от 50 км/ч., опасната зона на автомобила „БМВ М5“ при конкретната пътна
обстановка би била 29,44 метра. При движение с тази скорост на автомобилът „БМВ
М5“, и същевременно движение на автомобила „Мерцедес С500“ с описаната скорост
от 130 км/ч., автомобилът „БМВ М5“ не би достигнал движещия се попътно пред него
автомобил „Мерцедес С 500“, и съприкосновение между тях не би настъпило, поради
което водачът на автомобила „БМВ М5“ в този случай е имал възможност да
предотврати настъпването на произшествието, независимо от допуснатото нарушение
на правилата за движение от водача на автомобила „Мерцедес С 500“. Експертизата
установява, че непосредствената и пряка причина за настъпването на процесното ПТП
е поведението и на двамата водачи, които, в границите на населено място, в тъмната
част от денонощието, са управлявали автомобилите със скорост, близо 3 пъти по-
висока от разрешената.
Експертизата оценява автомобила „БМВ М5“ на действителна стойност към
датата на настъпването на процесното ПТП на приблизително от около 54 310 лв.,
изчислена по средни пазарни цени към момента на изготвяне на заключението, за
автомобил от същата марка, модел и дата на производство, коригирани с 10%
завишаване на годишна база. Експертизата установява, че в конкретния случай е
настъпил т.нар. „конструктивен тотал“ за автомобила „БМВ М5“, при който
възстановяването му е технологично невъзможно, а също така е недопустимо, с оглед
изискванията за безопасност и технически показатели. Автомобилът би могъл да се
реализира само на вторичния пазар, като скрап, в който случай стойността му като
скрап е около 400 лв.
Съдът кредитира така приетото заключение на САТЕ, като го намира за
компетентно изготвено, подробно, обосновано, логично, и кореспондиращо на
приложените по делото писмени доказателства – Констативен протокол К
692/25.08.2015 г. /на л.9/, Присъда №273/10.11.2016 г. /на л.11/ и Протокол за оглед на
4
местопроизшествие /приобщен с материалите по ДП към приложеното НОХД
№4488/2016 г. на СГС/.
При така събраните по делото доказателства съдът намира, че претърпяната от
собственика на автомобила „БМВ М5“ имуществена вреда е в размер на
действителната стойност на автомобила към датата на увреждането, а именно – 54 310
лв., намалена с остатъчната стойност на автомобила като скрап, в размер на 400 лв.,
или в размер на сумата от 53 910 лева.
По делото е представена и приета Съдебнохимическа експертиза №452/2015 г.
/на л.120/, която не е допустимо доказателствено средство в настоящото производство,
тъй като е изготвена в друго производство, поради което не следва да се обсъжда.
Представена е и Съдебномедицинска експертиза на труп №607/2015 г. /на л.121/, която
също е била приета по делото. Съдът намира, че в частта й, в която представлява
протокол за оглед на труп, същата е допустимо доказателствено средство, но е
несъотносима към спора по настоящото дело /за имуществените вреди от процесното
ПТП/. В частта на експентизата, в която същата е отговорила на втория поставен
въпрос: „Има ли наличие на алкохол и упойващи вещества в кръвта?“ същата
представлява недопустимо доказателствено средство в настоящото производство, тъй
като съставлява експертно заключение, което е гласно доказателствено средство, и не е
приобщено по надлежния ред. Ето защо, това доказателство също не следва да се
обсъжда.
При така събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа и правна страна, че непосредствено преди осъществяване на процесното
ПТП водачът на лекия автомобил „БМВ М5“ В. Д. е допуснал нарушение на чл.21, ал.1
от ЗДвП, като е управлявал автомобила със скорост от 150 км/ч., при допустима
скорост в населено място от 50 км/ч. Така допуснатото нарушение на задълженията му
на водач на автомобила, е в пряка причинна връзка с настъпването на процесното ПТП,
тъй като се установява по несъмнен начин, че в случай, че той е управлявал автомобила
с допустимата скорост от 50 км/ч., той не би могъл да настигне движещия се преди
него попътно лек автомобил „Мерцедес С500“, и не би могло да настъпи
съприкосновение между двата автомобила, което да предизвика настъпилите
вредоносни последици, независимо от осъщественото нарушение на правилата за
движение от водача на лекия автомобил „Мерцедес С 500“, изразяващо се в
управление на автомобила с превишена скорост от 130 км/ч. Установената в
наказателния процес вина на водача на „Мерцедес С 500“ за настъпване на процесното
ПТП не изключва наличието на виновно поведение на водача на „БМВ М5“ В. Д. за
настъпване на произшествието, което се установява по несъмнен начин в настоящото
производство. Установява се също наличието на пряка причинна връзка между
осъщественото от водача на „БМВ М5“ В. Д. противоправно поведение - нарушение на
правилата за движение по пътищата чрез движение със скорост, трикратно
надвишаваща пределно допустимата скорост в пътния участък, и настъпилите
вредоносни последици. Водачът на лекия автомобил „БМВ М5“ В. Д. е бил и
собственик на автомобила, съгласно представения регистрационен талон на
автомобила /на л.5/, като ищцата се явява негов универсален правоприемник по пътя на
наследяването по закон. Следователно, установява се принос на увреденото лице
/собственикът на автомобила В. Д./, за настъпване на увреждането – унищожаването на
собствения му автомобил, чрез допуснатото от него, в качеството му на водач на
автомобила, нарушение на правилата за движение по пътищата – чл.21, ал.1 от ЗДвП,
което е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, и увреждането не
5
би настъпило, ако увреденото лице не бе допуснало нарушението на правилата за
движене по пътищата. Ето защо, настоящият състав на съда намира, че не са налице
основания за намаляване на определения от първостепенния съд дял на приноса на
пострадалия от 80% за настъпване на увреждането.
Съобразно така приетият от съда принос на пострадалия собственик на
автомобила следва да бъде редуцирано дължимото от застрахователя обезщетение за
причинената на собственика имуществена вреда в размер на 53 910 лв. с 80%, до
размера от 10 782 лева. Това обуславя извод за правилност и законосъобразност на
решението на първостепенния съд е правилно и законосъобразно в отхвърлителната му
част, и следва да се потвърди.
При този изход от спора пред въззивната инстанция, въззиваемата страна има
право на присъждане на разноските за въззивното производство, но ответникът не е
заявил претенция за разноски, поради което такива не следва да му се присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №264485/06.07.2021 г. по гр.д.№9470/2019 г. на СГС,
ГО I-9 състав, В ОБЖАЛВАНА ЧАСТ, в която е отхвърлен предявеният от С. В. Д.,
чрез законния ѝ представител Д. П. Й., против „Застрахователно акционерно дружество
Армеец“АД, иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, за сумата над размера от
10 860 лв. /десет хиляди осемстотин и шестдесет лева/, до размера от 35 600 лв.
/тридесет и пет хиляди и шестстотин лева/, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат от ПТП, настъпило на
25.08.2015 г., изразяващи се в увреждане на л.а. „БМВ“, модел „М5“, с рег.№********
до степен на неизползваемост.
Решението е постановено при участието на А. Р. Х., с ЕГН **********, в
качеството на трето лице – помагач на ответника „Застрахователно акционерно
дружество Армеец“АД, с ЕИК *********.
Решението подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 от
ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните, с касационна жалба пред
Върховния касационен съд, при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6