Решение по дело №1106/2015 на Районен съд - Карнобат

Р Е Ш Е Н И Е

№ 42 / 13.4.2016 г.                                          

                        13.04- 2016 г., град Карнобат

 

                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

       Карнобатски районен съд                                     ІІ състав

На двадесет и осми март две хиляди и шестнадесета  година

В публичното заседание в следния  състав :

                                                Председател АЛЕКСАНДРА КОЕВА

                           Съдебни заседатели :     1.

                                                                   2.

Секретар Д.Е.

прокурор ………...........................

като разгледа докладваното от съдията КОЕВА

гр. дело №  1106   по описа за 2015 година, и за да се произнесе взе предвид :

            Предявеният иск е  с правно основание чл. 2, ал.1 и сл.  от ЗОП,вр. чл. 55, ал.1 от ЗЗД, чл. 86, ал.1 от ЗЗД .

           Производството по делото е образувано по повод искова молба от О********* ** *** ** *** **** , представлявана от  инж.В. П. –КМЕТ , със съдебен адрес:***, Адвокатско дружество ****** против „*** *** *** ***“ АД , със седалище и адрес на управление : гр.К.** ******* *** ***** ,  представлявано от В.Н.Х., ЕГН ********** – Изпълнителен директор , с която желае съдът да постанови решение, с което да осъди  ответника-„**** ********“ АД да  им заплати сумата в размер на 4 800 лв. / четири хиляди и осемстотин лева/-главница, дължима съгласно Споразумение от 06.11-2015г. по Договор № 381 от 16.07-2015г.  и Договор № 417/25.08-2015г. , законната лихва върху главницата от завеждането на иска в съда до окончателното изплащане, направените по делото разноски, в.т.ч. и адвокатски хонорар, с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, вр. Чл. 86, ал.1 от ЗЗД.

Претендира на разноски по делото. В подкрепа представя доказателства.

           В законния срок по чл. 131 ГПК ответникът-„*** *** ***** “ АД представят писмен отговор на исковата молба.

С отговора си на исковата молба ответникът твърди, че предявените обективно съединени искове са допустими, но разгледани по същество са неоснователни.Твърдят, че оспорват  исковата претенция по основание  и размер.Твърдят, че оспорват обстоятелството за дължимост на претендираната сума в размер на 4 800 лв..

           С отговора си на исковата молба ответникът твърди, че неправилно се твърди в исковата молба, че се дължи главница в посочения размер.Твърдят, че същата е погасена /платена / от ответника.Твърдят, че  в действителност , главницата от 4800 лв. е платена от -„** *** ****** “ АД на 06.01-2016г.  за което  представят платежно нареждане/вносна бележка за плащане към бюджета в полза на ищеца Община С.****.

         Възразяват  по претенцията за дължимост на разноски по делото.Твърдят, че главницата е платенъ преди ответникът да получи препис от исковата молба, и  ответникът с поведението си не е станал  повод за образуване на дело.

Правят възражение за прекомерност  на заплатеното адвокатско възнаграждение.

         В съдебно заседание  процесуален представител на ищцовата страна – адвокат Т. П. Т., вписан в АК гр.Б., със седалище на кантора в гр.К.***, прави  оттегляне  на исковата молба в частта, касаеща заплащане на главницата и на законната лихва .Твърди, че претендира  само на разноски по делото, включващи  платена държавна такса в размер на 4%- в размер на 192,00лв. и платено адвокатско възнаграждение, което е в минимален размер – от 679,20 лв. .Моли за решение в този смисъл.

         Ответната страна, въпреки редовно призоваване, не изпраща представител.

           С протоколно определение от 28.03-2016г. съдът, на основание чл. 232 от  ГПК  прекратил производството по делото предвид направеното оттегляне на претенцията  за главница  в размер на 4800,00 лв. и  за законната лихва върху тази сума, начиная от завеждане на иск – 17.12-2015г. до окончателното й изплащане.

         След  преценка на събраните по делото доказателства, като съобрази с  разпоредбата на чл. 2  ГПК, чл.235, ал.2 ГПК, съдът от фактическата страна намира за установено следното :

       Предявеният  иск е допустим , тъй като е подаден от надлежна страна , имаща правен  интерес от водене на настоящото производство, а ответната Община Сунгурларе е пасивно легитимирана по иска.

        С протоколно определение от 28.03-2016г. съдът, на основание чл. 232 от  ГПК  прекратил производството по делото предвид направеното оттегляне на претенцията  за главница  в размер на 4800,00 лв. и  за законната лихва върху тази сума, начиная от завеждане на иск – 17.12-2015г. до окончателното й изплащане.

С исковата си молба вх.№ 5802/17.12-2015г.  ищцовата страна  е направила искане за присъждане на  направените по делото разноски в т.ч. и адвокатски хонорар.

         По делото са налице данни, че с платежно нареждане от 06.01-2016г. , или след завеждане на иска- на 17.12-2015г.  ответното дружество„*** *** *** *** “ АД , със седалище и адрес на управление : гр.К.*** *** *** ***,  представлявано от В.Н.Х. изплатило  главницата от 4800,00 лв. / четири хиляди и осемстотин лева/ по сметка на ищцовата страна- О.*** *** ***** *** ** *** *** , което  налага на основание чл. 78,ал.1 от ГПК  -присъждане на направените по делото разноски , съобразно с направеното оттегляне на иска.

        Направените в хода на производството разноски от Община С.*** са в общ размер  на 871,20 лв. / осемстотин седемдесет и един лев и 20 стотинки/, от които 192,00 лв. –платена  държавна такса за завеждане на иска и 679,20 лв.  за адвокатско възнаграждение.

       Възражението на ответника в представен по делото писмен отговор на исковата молба за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение  е неоснователно, тъй като определения размер на възнаграждението е съобразен  с минималния размер  на адвокатските възнаграждения  по чл.7, ал.2,т. 2 от Наредба №1 от 09.04-2004г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения.Въпросът  за приложението на чл. 78, ал.5 от ГПК възниква при възнаграждения , надхвърлящи минималния размер на адвокатските възнаграждения по горепосочената наредба, какъвто не е  настоящия случай.

        Предвид  изхода на спора, на основание чл. 78, ал.1 ГПК ,  следва да бъде осъдена ответната страна  да заплати  на ищцовата страна  направените от нея деловодни разноски в размер на 871,20 лв. / осемстотин седемдесет и един лев и 20 стотинки/, от които 192,00 лв. –платена  държавна такса за завеждане на иска и 679,20 лв.  за адвокатско възнаграждение.

 

          Мотивиран от горното, съдът

 

                       Р   Е   Ш  И :

          ОСЪЖДА „******“ АД , със седалище и адрес на управление : гр.К.** *** ******,  представлявано от В.Н.Х., ЕГН ********** – Изпълнителен директор да заплати на О.*** ** *** * ***************************, представлявана от  инж.В. П. –КМЕТ , със съдебен адрес:***, Адвокатско дружество **** *** ** *** ******  направените деловодни разноски в размер на 871,20 лв. / осемстотин седемдесет и един лев и 20 стотинки/, от които 192,00 лв. –платена  държавна такса за завеждане на иска и 679,20 лв.  за адвокатско възнаграждение,  на основание чл. 78,ал.1 от ГПК.

               Решението може да се обжалва пред Б. окръжен съд в двуседмичен  срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено.

 

 

                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ  :