Р Е Ш Е Н И Е
№ гр.Асеновград,
15.02.2013г
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІV гр. с-в в открито
заседание на четиринадесети януари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЕНА КАБАДАИЕВА
при секретаря Й.Т. като
разгледа докладваното от съдия НЕВЕНА КАБАДАИЕВА гр.д. № 1768 по
описа за 2012г. и за да се произнесе съдът взе предвид следното:
Предявени
искове с правно основание чл. 109 от ЗС .
М.Г.П. *** и Н.Г.П. *** молят да бъде постановено
решение, с което да бъде осъдена Д.А.Д. ***
да преустанови противоправните си действия, като осигури свободен достъп
до дворното място на ищците през източния вход на имота, както и свободно преминаване
около цялата сграда и до вътрешния двор и до западния вход на сградата, като
бъде осигурена и една сервитутна ивица около
сградата за нормалната й поддръжка, като бъдат премахнати напълно
останалите още стени от греди и метални
конструкция и други части от навес на мястото, да преустанови шума от
товарни транспортни колички за превозване на зеленчуци през този източен вход
на дворното място и през цялата ивица до дъното на двора и намиращите се в него
стопански постройки, които да могат да бъдат използвани спокойно по нормалното
си предназначение, да премести натрупаните амбалажи от зеленчуци и строителни материали
под собствената на Н.П. южна тераса на първия етаж и пред прозорците и стената
на собственото на М.П. и Н.П. партерно помещение, като пространството под
терасата непрекъснато се поддържа чисто и свободно, да осигури свободен достъп
и право на ползване на ищците на общото антре – вестибюл в приземния етаж на
процесната сграда през входната врата на
собственото на ищците избено помещение № 3 , като премахне преградата с която е преградена вратата между
изба № 3 и вестибюла. Твърдят, че с
ответницата са съсобственици на ПИ 00702.511.79 по КК на гр. Асеновград с площ
от 507кв.м., като ищците притежават
всеки един от тях по ¼ ид.ч , а
ответницата останалата ½ ид.ч. При същите квоти страните са
съсобственици и на приземния етаж от общо 110кв.м. от триетажна жилищна сграда, построена в
имота. В сградата първият ищец е собственик на третия жилищен етаж, втория ищец
– на първи жилищен етаж, а ответницата е собственик на втория жилищен етаж.
Ответницата развива търговска дейност – продажба на зеленчуци в магазин в
приземния етаж и дворното място, като за нуждите на търговската си дейност е построила заедно с баща си Асен П. дървен
навес на източния вход на дворното място, на границата със съседния имот.
Премахването на навеса е разпоредено със заповед на кмета на Обш. Асеновград,
потвърдена с решение на ПАС и ВАС. Ответницата е премахнала само покрива на
този навес, като са останали поставени стени от греди и метална конструкция и
други части от навеса, които се заключват с ключ и препятстват ищците да имат
достъп до дворното място през източния вход на имота , както и свободното
преминаване около цялата сграда до вътрешния двор. От търговската дейност на
ответницата по всяко време на деня се вдига непоносим шум от преминаващи
товарни транспортни колички за превозване на зеленчуци през източния вход на дворното място,
зеленчуци се складират и в самия двор, който не може да бъде използван по
нормалното си предназначение. Извън горното ответницата е натрупала амбалажи от
зеленчуците и строителни материали под собствената на Н.П. южна тераса на
първия етаж и пред прозорците и стената на собственото на Н.П. и М.П. партерно
помещение, мястото не се почиства и не може да се ползва спокойно.
Ответницата заключва източния вход към
приземния етаж на сградата, като прегражда достъпа на ищците до общото антре
вестибюл в същия етаж, като е преградена вратата между изба № 3 и вестибюла.
С това си поведение ответницата пречи на ищците да упражняват правата си на
собственост. Ангажират събиране на доказателства, претендират разноски.
Ответницата
оспорва исковете. Не оспорва твърдението, че
страните са съсобственици на ПИ 00702.511.79 по КК на гр. Асеновград при
посочените в ИМ квоти. Заявява, че
праводателите на страните Гавраил П. – баща на ищците и Асен П.- баща на
ответницата в хода на съдебна делба за постигнали спогодба,
съгласно която в дял на Асен П. е
поставен ½ ид.ч. от имота ведно с източната половина от масивна жилищна
сграда, а в дял на Гавраил П. – ½
ид.ч. ведно със западната половина от жилищната сграда, като оттогава
дворното место са ползвали последния начин- Асен П. – източната половина, а
Гавраил П. западната половина от имота. При започване на преустройство на първи жилищен етаж и
надстрояване на съществуващата жилищна сграда е подписан договор за делба на
бъдещ строеж от 1984г , с който съсобствениците на имота разпределят новите
обекти, които е следвало да се изградят,
и в този договор е посочено, че приземието се запазва и след
настрояването на жилищната сграда
достъпа до приземния етаж е за Асен от
източния вход, а за Гавраил от западния вход. Достъпа до западната половина на
незастроената част на дворното место се е осъществявал от входа откъм ул.
„Пирин“ от западната страна, първия ищец
е построил върху западната част на дворното место гараж и прилежаща стая към
него, която ползва за склад, те заемат цялото пространство и по този начин
ищеца сам е затворил достъпа до дворното место. Твърди, че свободно преминаване около цялата страда и
осигуряване на сервитут около сградата е невъзможно поради незаконно построените
постройка в западната част на дворното место,
от първия ищец.Входната врата на жилищната сграда за жилищните етажи,
след надстрояването на сградата е обособено откъм източната страна на
сградата,този вход е в близост до външната врата към улицата и ищците безпрепятствено влизат в жилищната сграда.
Твърди, че в източната половина на приземния етаж живеят нейните родители, и
след отказа на ищците да бъде заключвана входната врата откъм ул. „Пирин“,
ответницата е поставила врата с която се
ограничава достъпа до входа на приземния етаж откъм източната страна, там
където са нейните родители. Тази врата
се заключва само вечер за да се ограничава достъпа на външни лица и по никакъв
начин не препятства ищците. Магазинът, в който
ответницата развива търговска
дейност се намира в приземия етаж източната част, а до него в западната част първия ищец също има
магазин, в който осъществява търговска
дейност. Магазинът на ответницата е в експлоатация от 1998г и
работи от 8,30ч до 13ч и от 16ч до 19ч,
като е съобразено обстоятелството, че в магазина се намира в жилищна сграда.
Оспорва твърдението за шум, който се вдига в резултат на търговската дейност на
ответницата. Сочи, че при събаряне на навеса изграден в източната час на
дворното място е обяснено на ответницата, че не е необходимо да бъдат
премахвани носещите греди. Пространството, което се претендира че е заето от
строителни материали и амбалаж съставлява част от източната половина на
дворното место, цялата западна половина от същото е зает от вещи маси, пейки и др. на ищците и те трайно се
намират там . Твърди, че дори и да е имало строителни материали и амбалаж, те
са инцидентно поставяни там от ответницата, която също има право да ползва с поставянето на нейни вещи общото дворно
место. Ангажира събиране на доказателства, претендира разноски.
След
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено следното: На 06.06.1978г М.П. със
съгласието на Златка Паскалева, негова съпруга е дарил на синовете си Гавраил П. и Асен П. 1/6 ид.ч. от парцел ХХ-1410 в квартал 152 по плана на гр. Асеновград, състоящ се
от 452кв.м., ведно с 1/6 ид.ч. от
застроената в парцела жилищна сграда, за което е съставен НА 316 том ІІ дело
619/78г на нотариус при АРС. След постигната спогодба по гр.д.406/78г по описа на АРС , в
дял на Асен П. е поставена ½ ид.ч. от парцел ХХ-1410 в квартал 152 по
плана на гр. Асеновград, ведно с източната половина на масивната жилищна
сграда, застроена в същия парцел, която половина представлява самостоятелно
жилище с отделен вход откъм източната страна на парцела, а в дял на Гавраил
Методиев П. е поставена ½ ид.ч.
от парцел ХХ-1410 в кв. 152 по
регулационния план на гр. Асеновград, ведно със западната половина от масивната
жилищна сграда, застроена в същия парцел, която половина представлява самостоятелно жилище, с
отделен вход откъм западната страна
на парцела. Гавраил П., Мара Паскалева,
Асен Паскалеви, и Катя Паскалева са отстъпили правото на строеж на трети
жилищен етаж от 120 кв.м. на М.П.(НА 571 том ІІІ дело 1058/83г на
нотариус При АРС). На 06.12.1984г М.П. и Златка Паскалева са продали на М.Г.П.
третия жилищен етаж от жилищната сграда, построена върху парцел ХХ-1410, в
квартал 152 , с площ от 452кв.м. , който етаж е със застроена площ 120кв.м., за
което е съставен НА 647 том ІV дело
1211/84г на нотариус При АРС. Гавраил Методиев П. и съпругата му Мара
Паскалева, Асен П. и съпругата му Катя Паскалева и М.П. и съпругата му Златка
Паскалева са сключили договор за делба
на бъдещ строеж на 12.05.1984г, по
силата на който в дяла на Гавраил П. и
съпругата му Мара Паскалева се дава и те приемат в своя изключителна собственост
първи жилищен етаж, която представлява
33,5% от надстроената част, а ½ от построеното приземие, намиращо
се в югозападната част с граници Васил
Карачолев и ул. „Пирин“ остава в собственост на Гавраил Методиев П. и Мара
Николова Паскалева, в дяла на Асен П. и Катя Паскалева се дават и те приемат втория
жилищен етаж, а ½ ид.ч. от построеното приземие,
намиращо се в североизточната част с граници ул. „Пирин“ и Н. Матеев и Ефстати Ангелов
остава в собственост на Асен П. и Катя Паскалева, а в дял на М. Григоров П. и
Златка Паскалева се дава и те приемат трети жилищен етаж(съгласно издадена
суперфиция), таванското помещение остава
една втора на Гавраил П. и Асен П.
, а застроените сгради в дворното место и свободната площ са по една втора от
Гавраил П. и Асен П..(л. 16 ). На 20.04.1992г Гавраил П. и Мара Паскалева са
прехвърлили на сина си Н.П.(втория ищец) ¼ ид.ч. от парцел VІІІ
-287 в кв. 29 по плана на гр. Асеновград(заснет
по КК на гр. Асеновград с идентификатор 00702.511.79), състоящ се от
452кв.м. ведно с първи жилищен етаж от
триетажната трифамилна жилищна сграда, ¼ ид.ч. от приземието в
югозападната част, ¼ ид.ч. от таванското помещение, както и съответните
идеални части от общите части на сградата, и на М.Г.П. ¼ ид.ч. от
поземления имот, ¼ ид.ч. от
приземието в югозападната част, ¼
ид.ч. от таванско помещение, срещу поето
задължение от приобретателите за издръжка и гледане на прехвърлителите(НА 374
том ІІ дело 669/92г на нотариус при АРС). На 01.08.2003т Асен П. и Катя
Паскалева са дарили на Д.А.Д. ½ ид.ч.
от УПИ VІІІ -287 в кв.29(заснет
по КК на гр. Асеновград с идентификатор 00702.511.79) по плана на гр.
Асеновград, целия с площ от 513 кв.м.
ведно с целия втори жилищен етаж, ½ ид.ч от приземния етаж в североизточната част при граници ул. „Пирин“
и Н. Матеев и Евстати Ангелов, както и ½ ид.ч от тавана, в северозападната
част от жилищната сграда, за което е съставен НА № 116 том ІІ дело 291/2003г на
нотариус Тонева, като дарителите са си запазили правото на пожизнено и
безвъзмездно ползване заедно и поотделно на приземния етаж от жилищната сграда. Със
заповед № А-2215/20.11.2012г е наредено М.П. да премахне доброволно изпълнената
дървена конструкция, долепена до
жилищната сграда с ПИ 00702.511.79 по КК на гр. Асеновград с едноскатен дървен
покрив, покрит с ламарина.
От заключението на допуснатата по делото СТЕ, се
установява, че към западната част на
жилищната сграда има вход за приземния етаж врата 90/200см, изпълнен по одобрен
архитектурен чертеж от 1983г в отдел СА на ОНС Пловдив, няма строителни книжа и
строително разрешение. Вещото лице, след извършен оглед на место е констатирало,
че навеса разположен на източния вход на
дворното място не е премахнат напълно, от дървения навес са останали 4бр дървени
колони със сечение 12/12см по два броя в началото и края на същия, върху които
стъпват 2бр дървени реди 42/12см по 1бр на всеки две колони. Посочило е освен
това, че достъпа до вътрешния двор се
осъществява през неплътна метална врата 100/160см елемент от ажурна метална
преграда между източната фасада на
сградата и оградата на съседния имот, свободна сервитутна ивица около цялата сграда
няма . Установено е при извършения оглед, че са
демонтирани в помещение № 4 прозорец 150/140см и за обособяването на същото като
магазин за плодове и зеленчуци е монтирана алуминиева остъклена входна врата
160/200см , пом. № 5 след демонтаж на прозорец 150/140см и монтаж на двукрила
алуминиева остъклена входна врата
165/205 см става магазин за перилни препарати, на помещение № 3 (изба №
3) е демонтирана входната врата 90/200см
от източната страна, отвора на вратата е затворен плътно и не може да се
осъществява връзка между антре -вестибюл и пом. № 3 , демонтирана е и западната
входна врата 90/200см към него. Изслушано
в с.з. вещото лице заявява, че ако се махнат колоните е твърде вероятно да
падне вратата, но не се ангажира с отговор дали вратата е елемент от навеса ,
като посочва че при липса на книжа може да е сложена допълнително вратата, а
може да се минава само когато е отворена вратата.
От заключението на допуснатата допълнителна
СТЕ, неоспорено от страните, се установява, че източната врата дървена 90/200см на избено помещение № 3 свързваща това помещение с вестибюла не е
демонтирана, има плътна преграда от талашит към вестибюла монтирана на 12см
пред таблата на тази врата, тази преграда пречи на достъпа от избено помещение № 3 до вестибюла.
По точка втора е посочено, че неплътната
метална врата е захваната за ажурната преграда
чрез панти, конструктивно ажурната преграда е захваната за двете дървени
колони, които са елементи от навеса с по
2бр. болтове и монтажна пяна. След извършена проверка в община Асеновград, и в съставения констативен протокол от
07.01.2011г е посочено, че е премахнат
дървения навес, като на място са останали четири греди.
В хода на производството
бяха събрани гласни доказателства. Св.
Георги Ангелов (съсед на страните),
чийто показания като базирани на лични впечатления съдът кредитира, заявява че
навеса до входа е бил построен преди около пет години а в момента е премахната
таванната част на навеса, а колоните са останали. Сочи, че ажурна преграда с
метална врата на входа има, която се заключва. Посочва, че е виждал сина на
Асен П., съпругата и децата да влизат през тази врата, ответницата също.
Последната има магазин за плод зеленчук и през тази врата си внася стока, която
съхранява в двора на палетни колички. Свидетелят твърди, че ако е заключена
вратата на навеса не може да се влезе навътре в двора, а когато се вкарват на
обяд зеленчуците с количката има шум когато се разтоварва буса или другите
камиони, който шум не е постоянен. Амбалаж
има разтоварен в навеса, а освен амбалаж има и кашони от банани, в избеното помещение на М. не е влизал.
Според свидетеля, шумът от вкарването на зеленчуците в помещенията,
изнасянето на палети и кашони донякъде му пречи, но пък шума от движението по близкия булевард „България“
е по- силен от шума от количките.
Магазина за плод зеленчук се зарежда почти всеки ден, без събота и неделя ,
следобед затваря магазина. Твърди, че
доколкото знае през тази врата не минават родителите на М.. Твърди, че преди време е имало вход откъм западната част на къщата, който е
затворен преди много години и в момента м. си държи колата там. Св. Мара Паскалева(
майка на ищците) , чийто показания бяха
преценени във връзка с всички останали доказателства по делото, твърди в показанията
си , че има врата която се затваря и те не могат да преминават и ползват двора,
количките с които се вкарват зеленчуците и плодовете вдигат шум, създава се неудобство и от това,
че не може свободно да се преминава през двора и не може да се ползва.
Натрупани са количките в двора, твърди, че заедно с навеса който е построен, е
поставена и ажурна ограда, която се заключва и всичко това обслужва магазина на ответницата, тази врата отключват
работници, хора от магазина които влизат в двора. Според свидетеля ажурната ограда с вратата не е нова и пречи
да се ползва входа , твърди че вратата се заключва в определени часове и пречи
на достъпа до двора, а на двора съсобствениците имат стопанска постройка в
дъното, която също не може да се ползва. Твърди, че пред прозореца на М. има
отстрани натрупани амбалаж и строителни материали, които най-вероятно са
покривните елементи на навеса, събират се боклуци от вятъра, в двора влизат котки и кучета,
и мирише през лятото , тъй като натрупаните
материали пречат да се почиства мястото. Твърди на следващо място, че избата на
ищците е имала достъп до общия вестибюл по проект , има и врата, която си стои,
но от страната на ответницата е поставена плоскост трайно монтирана с пяна и
по този начин това
помещение е недостъпно. Заявява, че след построяването на сградата триетажна,
никога не е имало друг вход. Според
уговорките източната половина се ползва от ответницата, а западната от ищците.
Ако е отворена вратата, не е проблем да се влиза в двора, но когато магазина е
затворен, вратата също е затворена, през светлата част на деня вратата не е
затворена, в неделя
след 14 часа вратата е затворена, и е невъзможно преминаването към двора по
всяко време. По отношение вратата в призема между една от стаите и вестибюла твърди, че продължават да ползват стаята, но достъпа до
вестибюла е прекъснат, а вестибюла е
общ, но ответницата е поставила врата и няма достъп, ищците могат да ползват
само стаята но не и вестибюла. Св. Кирил
Костадинов (познат на бащата на ищците),
който познава имота посочва,
че когато е минавал през имота много рядко е било заключено, имало е случаи в
събота и неделя да е заключено и да не може да се мине, в двора винаги има
складирани зеленчуци, амбалаж, всичко е разпръснато в двора, а бащата на
ищците се е оплаквал че не може да мине, че е заключено в събота и неделя, винаги има спрени колички, и амбалаж. Проблема
е минаването за да се ползва пейката и градината, твърди че друга възможност за
минаване има, но като се мине през магазина ако се събори гаража на първия ищец,
който е разположен отдясно на къщата, залепен на оградата са съседа от едната
страна, от страната на навеса не може да се обслужва къщата. Св. Златка Бушева
(сестра на ответницата), чийто показания бяха преценени във връзка с всички
останали доказателства и като безпротиворечиви съдът кредитира, твърди, че родителите им живеят в приземието, като ползват стая, кухня
и един салон, в това приземие е живеела и бабата на ответницата , която стая в момента се ползва от ищеца, а вход към стаята
е имало от страната на родителите на ответницата и от страната на родителите на
ищците, стаята е била с два входа, в момента единия е затворен. Заявява,
че входа е затворен като са се събрали да
разчистват двамата ищци и съпруга на свидетелката. Посочва освен това, че баща
й и чичо й са се разбрали коя част от двора да ползват, в самия парцел се е
влизало от две места, от ляво на къщата
и от дясно на къщата, като е имало достъп до парцела от двете врати, в момента
съществува едната врата и това е официалния вход на къщата, а другата
врата е затворена , в момента там има
гараж и с него се прегражда достъпа на
двора , като с изграждането на гаража е затворен
и входа. Твърди, че вратата в призема е монтирана за сигурност на родителите на
ответницата и свидетелката, тъй като живеят в призема и вечерно време вратата е
заключена, и през нощта когато вратата е заключена не може да се минава. Св. Бисер Димитров( съпруг на ответницата),
чийто показания бяха преценени във връзка с всички останали доказателства по
делото и като правдиви съдът кредитира твърди, че магазина се зарежда през два
дни, а лятото се взима по-често стока, магазина се зарежда на обяд около 12ч
като се полагат старания от 13ч до 16ч да не работи магазина, твърди че в
източната страна на двора нямат никакви неща, имат само в западната част , достъпа до дворното място се е осъществявал от
страната на ищците където е имало врата,
и откъдето те и сега могат да влизат, но М. си е направил гараж и е махнал
вратата която е била входна врата, бутнала се е и оградата и е направен гараж,
а вратата към вътрешната част на двора
откъм улицата е поставена след като са станали кражби в
квартала . Посочва, че ищците нямат ключ от тази врата, но ако пожелаят ще им бъде даден, и такъв е предлаган
от ответницата и съпруга й . Заявява, че вратата между вестибюла и стаята, в
която е живяла баба Злата е затворена, като уговорката е била докато баба Злата
е жива ответницата и съпруга й да
ползват тази стая и да я гледат, а когато е починала тази врата се е затворила
и е отворена вратата на ищците, на която е имало гардероб, на вратата
към вестибюла ответницата и съпруга й са сложили фазер . Ищците имат достъп от
магазина до тази стая, която ползват. Твърди, че от вестибюла има врати към
всички помещения, за магазина, за стаята на бабата и другата стая на баба
Злата, но М. и Н. нямат достъп до вестибюла. По отношение навеса заявява,
че е премахнат изцяло, а в момента има
три или четири колони, които държат желязната врата, когато магазина е
затворен, през деня вратата е отключена , твърди че пред и около прозореца на
избата на М. и Н. няма натрупани материали и щайги, ивица от 1м ширина около
къщата за обслужване на сградата винаги
има от страната на ответницата, но от страната на М. има навес и не може да се
минава.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните изводи: Съобразно наведените твърдения и формулиран
петитум, съдът квалифицира предявените
искове като такива с правно основание чл.109 ЗС – за
осъждане ответника да преустанови действията, с които нарушава правото
на собственост на ищците, изразяващи се
в препречване достъпа до вътрешната част
на двора в съсобствения на страните ПИ
00702.511.79, достъпа до вестибюла в
призема на жилищната сграда, построена в имота, създаване на шум от зареждането
на магазина за плодове и зеленчуци,
натрупване на амбалаж и кашони под прозорците на собственото на ищците
избено помещение в призема. Искът е допустим, а разгледан по същество частично
основателен.
Съгласно чл. 109 от ЗС,
собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което
му пречи да упражнява своето право. В настоящото
производство ищците
следва да докажат, че са собственици на имота, както
и че с неоснователните си действия ответницата им пречи да
упражняват правата си на собственост. Не е спорно по делото, че ищците са собственици на
½ ид.ч. от ПИ 00702.511.79, както и на ½ ид.ч. от призема, а
останалата ½ ид.ч. е собственост на ответницата, а и това се потвърждава
от ангажираните по делото писмени доказателства. С договор за делба на бъдещ строеж праводателите
на страните Гавраил и Асен Паскалеви са
се споразумели ½ ид.ч. от
построеното приземие в югозападната част с граници Васил Карачолев и ул. „Пирин“ да остане в
собственост на Гавраил П., а останалата ½ ид.ч. от призема в
североизточната част с граници ул. „Пирин“ и Н. Матеев и Ефстати Ангелов да
остане в собственост на Асен П.. Или следва
да се приеме, че праводателите са си разпределили ползването на призема. По делото не се спори, че ищците и ответницата притежават
отделни жилища в жилищната сграда,
построена в имота. В избеното помещение на ищцата е обособен магазин за плодове
и зеленчуци, като твърденията на ищците са че при зареждането на магазина със
стока се вдига шум. Не се доказа обаче в
хода на производтсвото в резултат на стопанската дейност в магазина на
ответницата, а именно при зареждането на магазина с плодове и зеленчуци да са реализирани нива на шум над
допустимите норми по Наредба № 6/2006 – в тази насока са единствено показанията
на свидетелите, че се вдига шум от
количките, но какви нива на шум се достигат в различно време на денонощието, още
по-малко пък вдигания от количките шум да надвишава
определените в чл. 5 и Приложение 1 към Наредбата максимално допустими нива. Ето защо искът за осъждане ответницата да преустанови шума от
товарни транспортни колички за превозване на зеленчуци през този източен вход
на дворното място и през цялата ивица до дъното на двора и намиращите се в него
стопански постройки се
явява неоснователен.
По иска за осъждане отвеницата да
преустанови противоправните си действия, като осигури свободен достъп до
дворното място на ищците през източния вход на имота, както и свободно
преминаване около цялата сграда и до вътрешния двор и до западния вход на
сградата, като бъдат премахнати напълно останалите още стени от греди и
метални конструкция и други части от
навес на мястото. Твърди се в хода на
производството от страните, че праводателите са разпределили ползването на дворното място, съгласно което
разпределение Асен П. ползва източната част на двора, а Гавраил П. – западната.
Доказателства в тази насока не се ангажираха, а и не са представени
доказателства да е разпределяно ползването на двора между страните в настоящото
производство. Недоказани останаха твърденията на ответницата за наличието на
втори вход от западната част на имота, през който се е влизало в задната част
на двора. Установи се от ангажираните по делото доказателства, че неплътната метална
врата е захваната за ажурната преграда
чрез панти, конструктивно ажурната преграда е захваната за двете дървени
колони, които са елементи от навеса с по
2бр. болтове и монтажна пяна, както и че когато е заключена вратата е
невъзможен достъпът до двора(СТЕ, св. Ангелов, св. Димитров). С препятстването достъпа на
ищците до дворното място се ограничава правото им да упражняват спокойно правата си на
собственост върху дворното място, а обстоятелството че първият ищец е изградил
гараж в източната част на имота, който гараж препятства достъпа до задната част
на двора, при липса на ангажирани доказателства за съществуващ втори вход,
който е бил затворен с изграждането на гаража, не е от значение за настоящото
производство. Не се установява и страните да са разпределили ползването на
дворното място, както и наличието на уговорки за достъп до дворното място от
различни входове за ищците и за ответницата.
Ето
защо в тази му част искът е основателен и доказан и следва да бъде осъдена
ответницата да осигури свободен достъп до дворното място на ищците през
източния вход на имота и свободно преминаване, като бъдат премахнати напълно останалите още стени
от греди и метални конструкция и други части от навес.
По иска
да бъде осъдена ответницата да премести натрупаните амбалажи от зеленчуци и строителни материали
под собствената на Н.П. южна тераса на първия етаж и пред прозорците и стената
на собственото на М.П. и Н.П. партерно помещение, като пространството под
терасата непрекъснато се поддържа чисто и свободно: От свидетелските показания не
се установи да има натрупани
амбалажи и строителни материали под
собствената на Н. южна тераса – свидетелите посочват, че в двора има натрупани
кащони, но къде се намират, дали са под терасата на Н., или пък пред прозорчите и стената на партерното помещение
собствено на ищците, не се доказа. В тази насока са единствено показанията на
майката на ищците, които в тази им част като неподкрепени от останалите
доказателства по делото, съдът не кретидира.
Ето
защо искът в тази му част като неоснователен ще следва да се отхвърли.
По иска да бъде осъдена ищцата да
осигури свободен достъп и право на ползване на ищците на общото антре –
вестибюл в приземния етаж на процесната сграда и до входната врата към
собственото на ищците избено помещение № 3 , като премахне преградата с която е
преградена вратата между изба № 3 и вестибюла.
Както се посочи по- горе, не е спорно по делото, че ищците са
собственици на ½ ид.ч. от призема, а останалата ½ ид.ч. е
собственост на ответницата, като праводателите на страните Гавраил и Асен Паскалеви са разпределили
ползването на призема, като се споразумели
½ ид.ч. от построеното приземие в югозападната част с
граници Васил Карачолев и ул. „Пирин“ да
остане в собственост на Гавраил П., а останалата ½ ид.ч. от призема в
североизточната част с граници ул. „Пирин“ и Н. Матеев и Ефстати Ангелов да
остане в собственост на Асен Паскалева.
Не се оспорва от ответницата и обстоятелството, че вестибюлът в призема е общо помещение, както
и , че достъпът на ищците до вестибюла е
ограничен, тъй като на вратата на стаята на ищците към вестибюла е поставен
фазер, което препятства преминаването(СТЕ, св. Димитров). С това се ограничава
правото на ищците да ползват вестибюла, като част от призема, поради което и
искът е основателен и доказан. Ето защо следва да бъде осъдена ответницата да
преустанови действията с които пречи на ищците да ползват вестибюла в призема,
като премахне преградата, с която е преградена вратата между
изба № 3 и вестибюла.
Съобразно изхода на делото,
и на основание чл. 78 ал.1 ГПК ищците имат право да им бъдат заплатени
направените в производството разноски. Тексът на ал. 3 от с.з. постановява, че
ответникът също има право на разноски съобразно отхвърлената част на иска.
Искане за разноски е направено и от двете страни. Ето защо , предвид изхода на
делото и по направена компенсация следва да бъде осъдена ответницата да
заплати на ищците разноски в производството в размер на 155лв.
Мотивиран от гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Д.А.Д. ЕГН**********
*** да
преустанови действията, с които
нарушава правото на собственост на М.Г.П.
ЕГН **********,***
и Н.Г.П. ЕГН ********** ***, върху ПИ 00702.511.79
по КК на гр. Асеновград, с адрес
гр. Асеновград, ул. „Пирин“ № 1, както и върху призема на жилищната сграда
построена в имота, заснета с идентификатор ПИ
00702.511.79 .2, като осигури
свободен достъп до дворното място на ищците през източния вход на имота, както
и свободно преминаване около цялата сграда и до вътрешния двор и до западния
вход на сградата, като бъдат премахнати напълно останалите още стени от греди и
метални конструкция и други части от
навес на мястото, осигури свободен достъп и право на ползване на
ищците на общото антре – вестибюл в приземния етаж на процесната сграда премахне преградата, с която е преградена вратата
между изба № 3 и вестибюла, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част – за осъждане ответницата да преустанови шума
от товарни транспортни колички за превозване на зеленчуци през този източен
вход на дворното място и през цялата ивица до дъното на двора и намиращите се в
него стопански постройки, да премести натрупаните амбалажи от зеленчуци и строителни материали
под собствената на Н.П. южна тераса на първия етаж и пред прозорците и стената
на собственото на М.П. и Н.П. партерно помещение, като пространството под
терасата непрекъснато се поддържа чисто и свободно, бъде
осигурена и една сервитутна ивица около
сградата за нормалната й поддръжка.
ОСЪЖДА Д.А.Д. ЕГН********** *** да заплати на М.Г.П. ЕГН **********,*** и Н.Г.П. ЕГН ********** ***
, сумата от 155 (сто петдесет и пет) лв разноски
по производството.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: