Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260093 17.03.2021
година гр. С.З.В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
Нa
24 февруари две
хиляди двадесет и първа година
В
открито заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА
АТАНАС АТАНАСОВ
СЕКРЕТАР:
ТАНЯ КЕМЕРОВА
като
разгледа докладваното от зам. председателя ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
в.гр.д.
№ 1054 по описа за 2021 г., за да се произнесе съобрази:
Производството е образувано по въззивна
жалба на В.К.К. против решение № 260422 от 14.12.2020г., постановено по гр.дело
№ 1756/2020г. по описа на Районен съд С.З.с което се отхвърля
предявения от В.К.К. против П.С.К. иск за установяване недължимостта на сумата
1022 лева, представляваща обезщетение по чл. 31, ал.2 от ЗС за ползата, от
която е лишен П.С.К., като собственик на 3771.50/17543 ид.ч. от апартамент № 9,
находящ се в гр. С.З. ул. *****, на пети терасовиден етаж, със застроена площ
от 67.93 кв.м., състоящ се от антре, дневна-трапезария, кухненска ниша,
кабинет, родителска спалня, балкон и баня-клозет, заедно с мазе № 9 за периода
22.07.2003 г. до 01.08.2005 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 03.08.2005 г. до окончателното й изплащане, сумата от 100 лева,
представляваща мораторната лихва върху месечното обезщетение за неползване на
имота за периода 22.07.2003 г. до 01.08.2005 г., както и сумата от 66,22 лева,
представляващи направени по делото съдебни и деловодни разноски, по
изпълнителен лист от 21.08.2013 г. по гр.д. № 1144/2005 г. по описа на Старозагорския
районен съд, предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело№ 3011/2018
г. по описа на ДСИ при Районен съд С.З., като неоснователен.
Въззивницата счита, че обжалваното
решение е необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при
съществени процесуални нарушения. Излага подробни съображения. На първо място
намира, че РС С.З.неправилно е приел, че образуваното изпълнително дело №
2986/2013г. по описа на ЧСИ К.А.е било прекратено с постановление на съдебния
изпълнител на 22.03.2018г. на осн.чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Сочи, че от
събраните в кориците на делото доказателства се установило, че въз основа на
решение № 1267/01.12.2011г. по гр.д.№ 1144/2005г. по описа на РС С.З.и решение
№ 130/11.05.2012г. по в.гр.д.№ 170/2012г. по описа на ОС С.З.е бил издаден
изпълнителен лист от 21.08.2013г., който е бил присъединен към изп.дело №
2986/2013г. по описа на ЧСИ К.А.. С образуване на делото на 05.09.2013г. са
били наложени възбрани върху два недвижими имота в гр.i=p=, които след
прекратяването му са били вдигнати. Сочи, че след датата, на която са били
наложени възбраните – 05.09.2013г., в продължение на повече от две години не са
били искани и извършвани изпълнителни действия по делото. От друга страна,
извършените в двугодишния срок изпълнителни действия, а именно: опис и оценка
на недвижим имот, са били впоследствие отменени като незаконосъобразни. Поради
което изпълнителното дело е било прекратено на осн.чл.433, ал.1, т.8 от ГПК
/перемпция/ на 05.09.2015г., а не на датата 22.03.2018г., както е приел съдът в
мотивите на обжалваното решение. Твърди, че РС С.З.е постановил решение, което
е в разрез с разпоредбата на чл.433, ал.5 от ГПК и с действащата задължителна
съдебна практика, обективирана в т.10 на ТР 2-2015г. на ОСГТК. Освен това
счита, че съгласно разпоредбата на чл.117, ал.2 вр.чл.119 от ЗЗД вземанията са
били погасени по давност към датата на образуване на изп.дело № 3011/2018г. по
описа на СИС при РС С.З.Предприетите по-късно изпълнителни действия не могат да
прекъснат давност, която вече е изтекла.
Моли съда да постанови решение, с което
да отмени изцяло обжалвания съдебен акт и вместо него да постанови ново
решение, с което да установи, че В.К.К. не дължи на П.С.К. обезщетение за
лишаване от право на ползване на 3 771.50/ 17 543 ид. части от недвижим
имот-апартамент № 9, находящ се в гр. С.З., ул. *****, за периода 22.07.2003
год. до 01.08.2005 год. в размер на 1 022 лв. /хиляда двадесет и два лева/,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.08.2005 год. до
окончателното й изплащане, сумата от 100 лева, представляваща мораторната лихва
върху месечното обезщетение за неползване на имота, за периода 22.07.2003 г. до
01.08.2005 г., както и сумата от 66, 22 лева, представляваща направените по
делото съдебни и деловодни разноски, поради изтекла погасителна давност, за
които суми е издаден изпълнителен лист от 21.08.2013 година по гр. дело №
1144/2005 година по описа на Районен съд, гр. С.З. Претендира присъждане на
направените съдебни и деловодни разноски по делото.
Въззиваемият П.С.К., чрез пълномощника
си адв.М.М. ***, сочи, че въззивната жалба е изцяло неоснователна, поради което
моли тя да бъде оставена без уважение. Излага подробни съображения по
оплакванията в жалбата. Счита, че изложените в нея твърдения за допуснати
нарушения на материалния и процесуалния закон не намират опора нито в
разпоредбите на закона, нито в трайната практика на ВКС. Сочи, че РС С.З.е
приел по-благоприятен вариант на течене на погасителната давност по отношение
на въззивницата, като е приел, че нова погасителна давност е започнала да тече
на 26.06.2015г., а не на 05.09.2015г., тъй като при перемпция общата
погасителна давност започва да тече от перемиране на делото, като относимо към
02.02.2018г., петгодишната давност не е изтекла. Моли съда да потвърди
решението на първата инстанция, както и да отхвърли въззивната жалба като
неоснователна и недоказана.
Съдът, като обсъди направените в жалбата
оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата
на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото,
намери за установено следното:
Производството е образувано по иск с
правно основание чл.439 от ГПК.
Ищцата В.К.К. твърди в исковата си
молба, че с решение № 1267/01.12.2011 г. по гр. дело № 1144/2005 год. по описа
на Районен съд, гр. С.З.е осъдена да заплати на П.С.К. обезщетение за лишаване
от право на ползване на 3771.50/17543 ид. части от недвижим имот- апартамент №
9, находящ се в гр. С.З., ул. *******, за периода 22.07.2003 год. до 01.08.2005
год. в размер на 1022 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 03.08.2005 год. до окончателното й изплащане, сумата от 100 лева,
представляваща мораторната лихва върху главницата за периода 22.07.2003 г. до
01.08.2005 г., както и сумата от 66.22 лв. разноски по делото. Въз основа на
горното решение и решение № 130/11.05.2012 год., постановено по в. гр. дело №
170/2012 год. по описа на СтОС бил издаден изпълнителен лист от 21.08.2013 год.
по горецитираното гражданско дело за тези суми, въз основа на който П.С.К.
образувал срещу нея изпълнително дело Ш 20185530403011 в Съдебно изпълнителна
служба при PC гр. С.З. Делото било образувано от П.С.К. с молба с вх. № 64 от
08.01.2018 год. Тъй като решение № 1267/01.12.2011 год. по гр. дело № 1144/2005
год. по описа на Районен съд, гр. С.З.влязло в законна сила на 11,05.2012 год.,
то съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 вр. чл. 119 от ЗЗД горните вземания
били погасени по давност към датата на образуване на изпълнителното
производство. Счита, че предприетите изпълнителни действия не могат да
прекъснат давността, която вече била изтекла. Моли съда да постанови решение, с
което да установи, че не дължи на П.С.К. обезщетение за лишаване от право на
ползване на 3771.50/17 543 ид. части от недвижим имот-апартамент № 9, находящ
се в гр. С.З. ул. *******, за периода 22.07.2003 год. до 01.08.2005 год. в
размер на 1022 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
03.08.2005 год. до окончателното й изплащане, сумата от 100 лева,
представляваща мораторната лихва върху месечното обезщетение за неползване на
имота, за периода 22.07.2003 г. до 01.08.2005 г., както и сумата от 66,22 лева,
представляваща направените по делото съдебни и деловодни разноски, поради
изтекла погасителна давност, за които суми е издаден изпълнителен лист от
21.08.2013 година по гр. дело № 1144/2005 година по описа на Районен съд, гр. С.З.
Моли да й бъдат присъдени направените съдебно-деловодни разноски.
Ответникът П.С.К. счита, че предявеният
иск е изцяло неоснователен. Между страните по делото нямало спор по фактите с
изключение на обстоятелството, че въз основа на издадения изпълнителен лист
образувал изпълнително дело пред ЧСИ К.П.А.на 20.08.2013 г., като заплатил
такса за образуване на изпълнително дело на същата дата в размер на 66.00 лева.
Сочи, че съгласно действащата задължителна практика на ВКС към този момент
Постановление №3 от 18.11.1980г., по гр.д. №3/80г. на Пленума на ВС,
погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес. Това
Постановление действало до 25.06.2015г., когато с Тълкувателно решение №
2/2013г. същото било обявено за изгубило сила. В рамките на образуваното
принудително изпълнително производство пред ЧСИ К.А.била наложена възбрана
върху недвижим имот, собственост на длъжника по изпълнението. От датата на
влизане в сила на осъдителното решение на Окръжен съд град С.З.-11.05.2012г. до
датата на образуване на изпълнително дело пред ЧСИ К.А.- 20.08.2013г. не била
изтекла погасителна давност за съдебно присъдено вземане от 5 години. С
образуване на изпълнително дело пред ЧСИ давността била прекъсната съобразно
задължителната практика на ВКС, обективирана в Постановление №3 от 18.11.1980г.
по гр.д.№3/1980г. на ВС на РБ, поради което до отмяната на това постановление с
ТР №2/2013г. от 25.06.2015г. погасителна давност не е текла. Считано от
25.06.2015г. до 08.01.2018г. не бил изтекъл период от 5 години, поради което и
с оглед разпоредбата на чл.110 от ЗЗД вземането му не било погасено по давност.
С образуване на изпълнителното дело на 08.01.2018г. поискал и ДСИ наложил
възбрана върху недвижим имот на длъжника, поради което от тази дата отново била
прекъсната давността и погасителна давност за вземането не била изтекла
относимо към датата на подаване на исковата молба и към датата на депозиране на
настоящия отговор на искова молба. В продължение на период от над 4 години ЧСИ К.А.не
изнесъл на публична продан възбранения имот, поради което поискал от него да
прекрати изпълнителното производство и да му върне изпълнителния лист, след
което с молба вх. №64/08.01,2018г. поискал от ДСИ при РС-С.З.да образува
изпълнително дело за събиране на вземането. Образуваното изпълнително дело пред
ДСИ било под №20185530403011, по което отново била наложена възбрана върху
недвижим имот на длъжника. Счита, че давност по отношение на вземането му не е
текла и не е изтекла, тъй като изпълнителното дело за вземането му пред ЧСИ К.А.е
образувано преди влизане в сила на ТР №2/26.05.2015г. по тьлк.д.№2/2013г. па
ОСГТК, на което се позовавала ищцата в настоящото производство, а след влизане
в сила на тълкувателното дело образувал ново изпълнително дело пред ДС И, по
което поискал принудителни изпълнителни действия и такива били предприети от
съдебния изпълнител преди да изтече предвидената в чл.110 от ЗЗД погасителна
давност. Моли съда да отхвърли иска на В.К.К. изцяло като неоснователен и
недоказан.
Искът по чл.439 от ГПК е
за установяване несъществуването на вземането на взискателя по изпълнителното
дело. Касае се за специален отрицателен установителен иск, чрез който се
реализира защитата на длъжника срещу материалната незаконосъобразност на
принудителното изпълнение. Съгласно разпоредбата на чл.439, ал.2 от ГПК този
иск може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене
в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Видно от материалите по приложеното
изпълнително дело № 2986/2013 по описа на ЧСИ К.А., на 26.08.2013 г. по делото
е присъединен изпълнителен лист по гр.д. № 1144/2005 г. по описа на
Старозагорския районен съд. Изпълнителният лист е издаден на 21.08.2013 г. въз
основа на влязло в сила решение по посоченото дело на Старозагорския районен
съд. Впоследствие този изпълнителен лист е изтеглен и по него е образувано
изпълнително дело № 3011/2018 г. по описа на ДСИ при Районен съд С.З.
Доводите на ищцата за материална
незаконосьобразност на принудителното изпълнение са свързани с погасяване по
давност на вземането по изпълнителния лист. В случая вземането е установено с
влязло в сила съдебно решение, поради което според чл.117, ал.2 от ЗЗД
давностният срок е петгодишен. Ответникът поддържа, че погасителната давност е
била прекъсната на основание чл.116, б."в" ЗЗД, поради което не е
изтекла.
Към момента на образуване на изпълнителното
производство е действало Постановление № 3 от 18.XI.1980 г. по гр. д. № 3/80 г.
на Пленума на ВС, съдържащо задължително тълкуване на чл.116, ал.1,
б."в" ЗЗД и предвиждащо прекъсване на погасителната давност с
образуване на производство за принудително изпълнение. С оглед на това теченето
на погасителната давност е било прекъснато на 26.08.2013 г. и без значение в
тази насока е дали са искани и предприемани отделни изпълнителни действия във
висящото изпълнително производство.
С т.11 на Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК посоченото Постановление №
3/1980 г. на Пленума на ВС е обявено за изгубило сила. Прието е, че прекъсва
давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ: насочването
на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица. Според това тълкувателно решение не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др.
По въпроса от кой момент поражда
действие извършената с т. 10 на ТР 2- 2015 г. на ОСГТК отмяна на ППВС № 3/1980
г. Върховният касационен съд се е произнесъл в свое решение № 170 от 17.09.2018
по гр.д.№ 2382/2017 г., IV г.о. Според това решение, доколкото тълкувателните
ППВС и ТР не съществуват самостоятелно и могат да бъдат прилагани само въз
връзка с прилагането на тълкуваната от тях правна норма, когато се касае до
първоначално приети тълкувателни ППВС и ТР, те имат обратно действие и даденото
с тях тълкуване важи от момента, в който правната норма е влязла в сила, като в
този случай се счита, че тя още тогава е имала съдържанието, което впоследствие
е било посочено в тези актове. При постановяване обаче на последващ
тълкувателен акт, с който е изоставено дадено в предшестващ го акт тълкуване и
се възприема ново такова, последващият тълкувателен акт няма подобно на
първоначалния обратно действие и започва да се прилага от момента, в който е
постановен и обявен по съответния ред. В този случай решението, с което се
постановява тълкувателният акт, се състои от две части. С първата се дава
новото тълкуване на правната норма, а с втората се обявява за загубил сила
предшестващият го тълкувателен акт. Втората част поражда действие от момента на
постановяването на новото ТР и от този момент предшестващият тълкувателен акт
престава да се прилага. В тези случаи, ако преди постановяване на новото ТР са
се осъществили факти, които са от значение за съществуващото между страните
правоотношение, които са породили правните си последици, то тези последици
трябва да бъдат преценявани с оглед на тълкувателното ППВС или ТР, което е било
действащо към момента на настъпването им. Иначе би се придало същинско обратно
действие на новото ТР, което е недопустимо и съгласно чл. 14 ЗНА се предвижда само
по изключение, и то въз основа на изрична разпоредба. В някои случаи
прилагането на новото тълкуване би довело и до настъпване на неблагоприятни за
някоя от страните последици, които не биха настъпили в случаите, когато се
прилага тълкуването, дадено с предшестващото ТР. Поради това даденото с
отмененото тълкувателно ППВС и ТР тълкуване на правната норма следва да се
прилага и след отмяната му, когато спорът се отнася до последиците от същата
норма, които са били реализирани за периода преди отмяната му, а новото ТР ще
се прилага от този момент за в бъдеще. Същото разбиране е възприето в решение
от 06.11.2019 г. по в.т.д. № 1305/2019 г. по описа на ОС С.З.и решение от
16.07.2020 г. по в.т.д.№ 1043/2020 г. по описа на ОС С-.З.
С оглед изложеното съдът намира, че
новото тълкуване на чл.116, ал.1, б."в" 33Д действа занапред, поради
което теченето на погасителната давност следва да се счита за възобновено на
26.06.2015 г., откогато на основание чл.117,ал. 1
ЗЗД е започнала да тече нова давност.
След този момент по изпълнително дело №
2986/2013 по описа на ЧСИ К.А.не са били предприемани изпълнителни действия,
поради което изпълнителното дело е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК с постановление на съдебния изпълнител от 22.03.2018 г. След това
изпълнителният лист е бил изтеглен и на 08.01.2018 г. е било образувано
изпълнително дело № 3011/2018 г. по описа на ДСИ при Районен съд С.З. по което
са предприети действия по налагане на запор на банкова сметка ***.02.2018 г. и
възбрана върху недвижим имот на 29.08.2018 г.
При така установените обстоятелства,
въззивният съд намира, че петгодишният давностен срок за погасяване на
вземането на ответника по изпълнителния лист от 21.08.2013 г. не е изтекъл към
датата на приключване на устните състезания. Както беше посочено по-горе,
давността е била прекъсната на 26.08.2013 г. с образуване на изпълнително
производство. Нова давност е започнала да тече на 26.06.2015 г., откогато
самото наличие на изпълнително производство не е достатъчно за прекъсването, а
е необходимо предприемането на конкретни изпълнителни действия. През този
период по новообразуваното изпълнително дело № 3011/2018 г. по описа на ДСИ при
Районен съд С.З.са предприети изпълнителни действия, годни да прекъснат
погасителната давност.
Предвид гореизложените съображения въззивният
съд намира, че предявеният иск по чл.439 ГПК за установяване недължимостта на
сумата 1022 лв., представляваща обезщетение по чл. 31, ал.2 от ЗС за ползата,
от която е лишен П.С.К., като собственик на 3771.50/17543 ид.ч. от апартамент №
9, находящ се в гр. С.З. ул. *****, на пети терасовиден етаж, със застроена
площ от 67.93 кв.м., състоящ се от антре, дневна-трапезария, кухненска ниша,
кабинет, родителска спалня, балкон и баня-клозет, заедно с мазе № 9 за периода
22.07.2003 г. до 01.08.2005 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 03.08.2005 г. до окончателното й изплащане, сумата от 100 лв.,
представляваща мораторната лихва върху месечното обезщетение за неползване на
имота за периода 22.07.2003 г. до 01.08.2005 г., както и сумата от 66. 22
лв., представляващи направени по делото съдебни и деловодни разноски, по
изпълнителен лист от 21.08.2013 г. по гр.д. № 1144/2005 г. по описа на
Старозагорския районен съд, предмет на принудително изпълнение по изпълнително
дело № 3011/2018 г. по описа на ДС И при Районен съд – С.З., е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
Предвид гореизложените съображения, въззивният
съд намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. При
постановяването му не са допуснати нарушение на материалния и процесуалния
закони.
Водим от горните мотиви и на основание
чл.272 от ГПК Старозагорски окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260422 от 14.12.2020г., постановено по гр.дело № 1756/2020г. по описа на Районен съд С.З.Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: