РЕШЕНИЕ
№
100
12.03.2020г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково, в
открито заседание на шести февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия: Хайгухи
Бодикян
при секретаря Ангелина Латунова
и присъствието на прокурор Петър Мидов от Окръжна
прокуратура - Хасково, като разгледа докладваното от съдия Бодикян
и. адм. дело №1314
по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.203, ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.1, ал.2 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба от Ф. Н.А., с ЕГН **********,***, подадена
чрез пълномощника ѝ адв. В.Ч., против Национален
осигурителен институт - София.
Ищцата претендира да бъде осъден Националният
осигурителен институт да ѝ заплати сума в размер на 911.66 лева,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от незаконосъобразен
индивидуален административен акт – Решение №1054-26-1-1 от 07.05.2019г. на
Директора на ТП на НОИ – Хасково и потвърденото с него Разпореждане
№РВ-3-26-00542789 от 06.03.2019г. на Ръководителя на звено „Контрол по
разходите“ на ДОО към ТП на НОИ – Хасково, които били отменени с Решение №661 от
17.10.2019г., постановено по адм. д. №636/2019г. на
Административен съд – Хасково. Посочва се, че исковата претенция представлява публично
задължение, което било погасено от същата, чрез удържане на суми по банкова
сметка *** „Инвестбанк“ АД по силата на Запорно съобщение изх.№СЗ-3-26-00553885 от 17.04.2019г. на
Ръководител на ТП на НОИ – Хасково. Твърди се, че след отпадане на правното
основание за заплащане на публичното задължение, до дата на исковата молба,
удържаната сума не била възстановена по банкова смета на ищцата, като се прави
извод, че след отмяна на административния акт сумата се явявала вреда, която
подлежи на обезщетяване. Наред с предетндираното
обезщетение се иска и присъждане на законна лихва върху сумата от 911.66 лева,
считано от датата на всяка удръжка до окончателното изплащане на задължението.
Претендират се и разноски по делото.
В молба вх.№368/16.01.2020г. се допълват
твърдения в исковата молба, че на 16.05.2019г. от запор е удържана сумата от
297.81 лв., на 30.05.2019г. от запор е удържана сумата от 326.91 лв. и на
02.07.2019г. е удържана сумата от 286.94 лв. - общо 911.66 лв. До датата на
исковата молба мораторната лихва, изчислена върху
всяка от удръжките, била в общ размер на 43.35 лв.
Ответникът - НОИ София, чрез процесуален представител счита исковата молба за недопустима, тъй като сумата от 916.07 лв. била
върната на ищцата на 14.01.2020г. Твърди, че към настоящия момент няма сума за
връщане и редът бил спазен. Смята, че когато лице имало за получаване сума от
държавния бюджет на териториалното поделение, по закон тя не му се връщала, без
да е поискана. Лицето можело да поиска сумата след две години, като не се дължали
лихви за това време, тъй като правоимащото лице,
просто не реализирало своето право. Сочи, че въпреки многократните контакти на
органа с ищцата, именно във връзка с връщането на сумата, същата не била
поискана от нея. Сочи, че е ТП на НОИ - Хасково заявлението за връщане на
сумата от запора било предявено на 07.01.2020г. Счита, че виновното поведение
на ищацата не следва да натоварва НОИ с лихви за тези
вземания, тъй като заявлението за връщане на удържаната сума не постъпило в
срок. Иска се оставяне на исковата молба без уважение. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
В допълнителна молба, ищцата,
чрез пълномощника си, посочва, че следва от платената сума да се приспадне
лихвата и главницата да се редуцира до размер на 67.09 лева, ведно със
законната лихва върху тази сума. Иска се да бъде допусната промяна на исковата
претенция, която занапред да се счита заведена за сумата от 67.09 лева –
причинена вреда от неправомерно изпълнено Запорно
съобщение изх.№СЗ-3-26-00553885 от 17.04.2019г. на Ръководител на ТП на НОЙ –
Хасково, ведно със законната лихва върху тази сума, до дата на пълното
погасяване на задължението, считано от 14.01.2020г.
В съдебно заседание се допълва, че в нито един
от нормативните актове на държавното обществено осигуряване, касаещи
обезщетение за временна неработоспособност - отглеждане на дете и отпуск за
бременност и раждане и други покрити осигурителни рискове, с изключение на
пенсията, нямало изрично посочена разпоредба, която да указва на ощетеното лице
задължението да си поиска неоснователно прихванатите суми.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково намира изменения иск за
основателен и доказан. Предлага да бъде уважен.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
С Разпореждане
№РВ-3-26-00542789/26.03.2019г. на Ръководителя на „Контрол по разходите на ДОО“
при ТП на НОИ – Хасково, на основание чл.114, ал.1 и ал.3 от КСО е разпоредено Ф.Н.А. да възстанови недобросъвестно получено
обезщетение за отглеждане на малко дете за периода от 31.03.2011г. до
28.05.2011г. в размер на 908.78 лева, от които 466.91 лева - главница и 441.87
лева – лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на
разпореждането.
Разпореждане
№РВ-3-26-00542789/26.03.2019г. е обжалвано от Ф.Н.А., като жалбата е отхвърлена
с Решение №1054-26-1-1 от 07.05.2019г. на Директора на ТП на НОИ – Хасково.
Междувременно, на 17.04.2019г. е било издадено Запорно
съобщение изх.№ЗС-3-26-00553885/17.04.2019г. от Ръководителя на ТП на НОИ –
Хасково, с което на основание чл.110, ал.5, т.1 и чл.110, ал.6 от Кодекса за
социално осигуряване (КСО) за сумата от 911.66 лева е наложен запор по всички
сметки на Ф.Н.А. във всички клонове на „Инвестабнк“
АД, до погасяване на главницата и лихвите по нея, като е указано на банката, че
следва запорираната сума да се пренасочи незабавно за
погасяване на публичното задължение по сметка на ТП на НОИ – Хасково.
Решение №1054-26-1-1 от
07.05.2019г. на Директора на ТП на НОИ – Хасково е било оспорено пред
Административен съд – Хасково, който с Решение 661/17.10.2019г., постановено по
адм. д. №636/2019г. отменил същото, както и
Разпореждане №РВ-3-26-00542789/26.03.2019г. на Ръководителя на „Контрол по
разходите на ДОО“ при ТП на НОИ – Хасково. Съдебният акт е влязъл в сила на
06.11.2019г., видно от надлежното направеното в същия отбелязване.
При така установената фактическа
обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Предмет на окончателно конкретизираната искова претенция е претенцията за мораторна лихва в размер на 43,35лв. върху първоначално претендираната сума от 911,66лв., считано от 14.11.2019 г.
до датата на предявяване на иска- 22.11.2019 г. и законна лихва считано от
предявяване на иска до 14.01.2020г.-дата на връщане на запорираната
сума, разноски по настоящото дело, както и законна лихва от предявяване на
иска.
Според разпоредбата на чл. 203 от АПК,
гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за
вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни
органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ,
като исковете се разглеждат по реда на чл. 203 и сл. от АПК, към който препраща и изричният текст на чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ. Според чл. 4 от ЗОДОВ
Държавата, в лицето на своите органи, дължи обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Поради това
отговорността се характеризира като обективна, безвиновна,
а възникването на правото на обезщетение предполага установяване на
незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия. Във фактическия състав на
отговорността на Държавата се включват следните елементи: незаконосъобразен
акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или
общината, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по
съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между
постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия
вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения
фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или
общината по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
В случая от доказателствата по делото се установи наличието на всички
предпоставки за ангажиране на отговорността на ответната страна НОИ-София по отношение на претенцията за
дължима лихва за забава във възстановяване на недължимата от ищцата сума.
Налице е незаконосъобразен административен акт – Решение №1054-26-1-1 от
07.05.2019г. на Директора на ТП на НОИ – Хасково и потвърденото с него
Разпореждане №РВ-3-26-00542789 от 06.03.2019г. на Ръководителя на звено
„Контрол по разходите“ на ДОО към ТП на НОИ – Хасково, които били отменени с
Решение №661 от 17.10.2019г., постановено по адм. д.
№636/2019г. на Административен съд – Хасково.
По силата на отменения административен акт е разпоредено
жалбодателката да възстанови недобросъвестно получено
парично обезщетение за отглеждане на малко дете за периода от 31.03.2011г. до
28.05.2011г. в размер на 908,78лв., от които 466,91лв. главница и 441,87лв.
лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на
разпореждането.
Незаконосъобразният акт е издаден от орган на ответника НОИ-София и следователно е пасивно легитимирана
да отговаря по така предявения иск, съгласно чл. 205 от АПК.
Вземанията на правоимащите, възникнали на
основание чл. 53 от КСО
са за обезщетения при настъпването на определени в закона юридически факти.
Обезщетенията и помощите, изплащани от фондовете на ДОО по реда на част първа, глава
четвърта КСО нямат характер на трудови възнаграждения или на
възнаграждения, произтичащи от труд. Същите се изплащат за това, че за лицето е
възникнал определен осигурителен риск /временна неработоспособност, бременност
и раждане, за отглеждане на малко дете или лицето е останало без работа/.
Неправомерно изплатените обезщетения представляващи нанесена на бюджета на ДОО
щета по своя характер са публичните вземания, съгласно чл. 162, ал. 2, т.
4 от ДОПК. Съгласно чл. 17, ал. 6 от ДОПК, задължените лица имат право на обезщетение за вредите,
причинени им от незаконни актове, действия или бездействия на органи по
приходите и публичните изпълнители при или по повод изпълнение на дейността им.
Отговорността се реализира по реда, предвиден в Закона за отговорността на
държавата за вреди, причинени на граждани. Издаването на Разпореждане
№РВ-3-26-00542789 от 06.03.2019г. на Ръководителя на звено „Контрол по
разходите“ на ДОО към ТП на НОИ непротиворечиво се
определя като форма на административна (изпълнителна) дейност както въз основа
на властническия метод на правно регулиране, прилаган от административния
орган, така и с оглед административната правосубектност
на последния. Отмененото Разпореждане е административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, определящо обстоятелство за правното основание на иска за
обезщетение за вреди от незаконосъобразните актове на администрацията, като
такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Той е издаден от административен орган и представлява
властнически акт на органите на администрацията, Неговото издаване е резултат
от изпълнението на нормативно възложени задължения, от упражняването на
административна правосубектност, което по своето
съдържание представлява изпълнение на административна дейност.
Административната дейност е изпълнителна дейност и наред със съдебната и
законодателната дейности е основна проява на държавната власт.
С оглед на това, настоящият съдебен състав приема, че исковата претенция за
обезщетяване на имуществени вреди, претърпени в следствие на незаконосъобразния
административен акт на Директора на ТП на НОИ-Хасково,
с което е потвърдено Разпореждане №РВ-3-26-00542789 от 06.03.2019г. на Ръководителя на звено
„Контрол по разходите“ на ДОО към ТП на НОИ, е процесуално
допустима и основателна. По отношение доказването на елементите от фактическия
състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, според настоящия съдебен състав, от събраните в хода на
производството доказателства следва да се приеме, че безспорно в случая е
налице незаконосъобразна дейност на административен орган, претърпени от ищеца
имуществени вреди и наличие на причинно-следствена връзка между
незаконосъобразната административна дейност и настъпилия вредоносен резултат. Влязлото в сила Решение №661 от 17.10.2019г.,
постановено по адм. д. №636/2019г. на Административен
съд – Хасково, с което е отменено Решение №1054-26-1-1 от 07.05.2019г. на Директора
на ТП на НОИ – Хасково и потвърденото с него Разпореждане №РВ-3-26-00542789 от
06.03.2019г. на Ръководителя на звено „Контрол по разходите“ на ДОО към ТП на
НОИ – Хасково, следва да се приеме като безспорно доказателство
за наличието на незаконосъобразна дейност на административния орган.
Съдът следва при определяне на размера на претендираното
обезщетение, да вземе предвид е настъпило ново обстоятелство след предявяване
на иска, а именно факта на репариране на вредата в размер на неправомерно
удържаните суми по ДОО с издаване на Разпореждане № ВР-3-26-00702914/14.01.2020
г. на Ръководителя на "Контрола по разходите на ДОО" при ТП на НОИ-Хасково, с което на ищцата е възстановена
сума в размер на 916,07лв. , от които 466,91лв. главница и 441,87лв. лихва от
датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на разпореждането,
както и 7,29лв. лихви до датата на окончателно погасяване на задължението.
Съдът намира, че за периода от възникване на задължението административният
орган да възстанови сумата/ 14.11.2019г./ до момента на изплащането и
/14.01.2020г., вредата не е напълно репарирана. Изплатена е лихва в размер на
7,29лв., а действително дължимата лихва за забава е в размер на 15.71лв.
Основателна е претенцията за разликата, която възлиза на 8,42лв.
Предвид изложеното самостоятелно предявената от ищцата претенция за
заплащане на мораторна лихва в размер на 67,09лв.,от
които мораторна лихва 43,35лв. и законна лихва от
13,74лв. до 14.01.2020г./върху първоначално претендираната
сума от 911,66лв.считано от 14.11.2019 г. - до датата на предявяване на иска- 22.11.2019г.,
съдът намира за частично основателна. Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение №
3/22.04.2004 г. на ВКС по т. гр. дело № 3/2004 г., ОСГК., при незаконни
административни актове, началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на
обезщетението е момента на влизане в сила на решението, с което се отменя
незаконния акт. В случая решението на АС-Хасково е влязло в законна сила на 13.11.2019
г., като с придружително писмо от 11.11.2019 г. е изпратено за изпълнение на административния
орган. Претенцията на ищцата за заплащане на лихвата за забава върху сумата
подлежаща на възстановяване от ответника обаче е заявена от 22.11.2019 г.с
подаване на исковата молба, с което съдът следва да се съобрази. В случая се
прилага субсидиарно чл. 84, ал. 1 от ЗЗД. Съгласно чл. 86 от ЗЗД,
при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата, а съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в
забава и без покана. Останалата претендирана законна
лихва от дата на подаване на исковата молба до заплащане на дължимата сума се
дължи за периода от 22.11.2019г. до 14.01.2020г. и е в размер на 2,28лв.
Ето защо и след като съдебното решение е влязло в сила на 13.11.2019 г., а
претенцията за лихва за забава е от 22.11.2019 г., именно от тази дата следваща
влизане на решението в сила на решението отменящо незаконосъобразния акт до 22.11.2019
г., датата на завеждане на исковата молба, се дължи мораторна
лихва в размер на 15.71лв. изчислена върху сумата от 912 лв., дължима от ответника,
след приспадане на изплатената от ответника лихва от 7,29лв., при което
основателна е претенцията за разликата, която възлиза на 8,42лв. Допълнително
дължимата законна лихва се дължи от дата на предявяване на иска 22.11.2019г. до
дата на плащане и възлиза на 2,28лв. Общо дължимата от ответника сума произтича
от лихви и е в размер на 10,70лв., ведно със законна лихва от влизане в сила на
настоящото решение.
В останалата част до сумата от 10,70лв., исковата претенция за присъждане
на мораторна лихва е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда
ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца
внесената държавна такса, като съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част
от иска. В случая, от представения договор за правна защита и съдействие, се установява,
че ищецът е заплатил сумата от 450, 00 лева за един адвокат, като съобразно
уважената част от исковата му претенция, / предвид направеното изменение на
иска в първо съдебно заседание по делото/, следва да му се присъди сумата от 10
лева, както и 10, 00 лева заплатена държавна такса за образуване на
производството или общо 20, 00 лева.
Нормите на чл. 10, ал. 2
и ал. 3 от ЗОДОВ
са специални и дерогират общото правило на чл. 78, ал. 3 от ГПК, съгласно което ответникът също има право да иска заплащане на
направените от него разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска. Ето защо,
въпреки частичната основателност на исковата претенция, искането на ответника
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е
неоснователно.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Национален осигурителен институт гр. София, да заплати на Ф. Н.А., с ЕГН **********,***,
подадена чрез пълномощника ѝ адв. В.Ч., сумата в общ размер на 10,70лв.,
ведно със законна лихва от влизане в сила на настоящото решение,представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди от отменено като незаконосъобразно Решение №1054-26-1-1 от
07.05.2019г. на Директора на ТП на НОИ – Хасково и потвърденото с него
Разпореждане №РВ-3-26-00542789 от 06.03.2019г. на Ръководителя на звено
„Контрол по разходите“ на ДОО към ТП на НОИ – Хасково, представляваща мораторна лихва върху сумата от 911,66лв.
изчислена за периода от 14.11.2019 г. до 14.01.2020 г., ведно със законната
лихва считано от 22.11.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер
/ след изменението на иска/ от 67.09 лева.
ОСЪЖДА Национален осигурителен институт гр. София да заплати на Ф. Н.А., с ЕГН **********,***,
подадена чрез пълномощника ѝ адв. В.Ч., сумата от 20.00лв. разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: