№ 241
гр. София, 06.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20231000502078 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 2256 от 03.05.2023 год., постановено по гр.д.№ 10967/2022 год. по описа на
Софийския градски съд, ГО, 20-ти състав, Столична община е осъдена на правно основание
чл.49 от ЗЗД да заплати на З. С. С. сумата от 35 000 лева, представляващи обезщетение за
неимуществени вреди, вследствие на непозволено увреждане, настъпило на 31.03.2022 год.,
ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на деликта до окончателното
изплащане, като искът е отхвърлен до пълния размер от 40 000 лева. С решението са
разпределени разноските по делото.
Решението е обжалвано от ответника Столична община в осъдителната част, като се
оспорват изводите на съда досежно приложението на чл.52 от ЗЗД. Твърди се наличие на
„случайно събитие“. Отделно от това твърди съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия, изразяващо се в занижена бдителност при преминаване през
участъка, където е станал инцидента, при наличието на бурен ураганен вятър. Моли иска да
бъде отхвърлен изцяло, евентуално присъденото обезщетение да бъде намалено. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемият З. С. С. оспорва наведените по жалбата доводи като неоснователни и моли за
потвърждаване на решението, като се претендират и разноските по делото.
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт от страна в производството, имаща право на жалба, поради което е процесуално
1
допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Атакуваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът е обвързан от направените
от жалбоподателя оплаквания, касаещи размерът на присъденото от първоинстанционният
съд обезщетение и наличието или не на съпричиняване от страна на пострадалия на
посеченото основание.
Ищеца З. С. на 31.03.2022 г., около 18.00 ч., е пострадал при разходка в парк „Света
Троица“-гр.София, като бил затиснат от голям клон, който се отчупил от дърво, намиращо
се покрай алеята, вследствие на което на ищеца са били причинени телесни увреждания.
Механизмът на инцидента се установява от разпитаните пред първоинстанционният съд
свидетели Р. и Д., които са били преки очевидци на събитието. Първия от тях установява, че
при разходка в същия парк, в един момент, имало доста силен порив на вятъра. Пред
свидетеля се счупил клон от дърво и паднал върху човек, който се разхождал с кучето си.
След това, свидетелят разбрал, че падналият човек са казва З.. Установява се, че клонът бил
доста голям, а човекът паднал по лице на земята. Свидетелят посочва, че падналия клон бил
сух, през март месец всички клони са сухи, но впоследствие се оказало, че цялото дърво е
сухо. Когато се разлистил целия парк, това дърво не се разлистило през пролетта и малко
по-късно било премахнато изцяло. След инцидента, отрязали основата на клона, а след
няколко седмици го нямало вече цялото дърво. Според свидетеля, паркът не е поддържан,
други места също имало сухи клони, дори цели дървета. Втория свидетел установява, че
след като е излязъл силен порив на вятъра, чул се пукот и огромен клон от дървото паднал
върху пострадалия ищец. Клонът бил около една трета от дървото, което било около 15 – 20
метра. Времето било хубаво, имало от време на време пориви на вятъра, но вятърът не духал
постоянно. Клонът паднал върху гърба на ищеца. Свидетелят сочи, че клонът, който е
паднал върху ищеца, е бил сух, както и че цялото дърво е било сухо. Свидетелят живеел в
района и още на следващия ден видял, че клонът е изчезнал – бил прибран.
Неоснователни са доводите на ответника, че в случая е налице „случайно събитие“,
изключващо вината. „Случайно събитие“ е събитие /обстоятелство/, което е непредвидено,
непредвидимо и е непродотвратимо /непреодолимо/. Същността на случайното събитие се
крие именно в неговата непредвидимост и непредвиденост, защото ако е предвидимо и
предвидено, длъжникът би могъл да избегне неговото настъпване. Настъпването на
случайното събитие обективно пречи на длъжника да изпълни своето задължение и по този
начин той може да се освободи от отговорност за неизпълнение. В настоящия случай обаче,
служителите на ответника са могли да предвидяти настъпването на вредоносния резултат,
особено при вятровите време. Това е така, тъй като се установи, че процесното дърво и в
частност отчупилия се клон са били сухи и потенциално опасни Ирелевантно е
обстоятелството, че служителите на ответника не са констатирали преди инцидента, че
дървото е било иззъхнало, поради което и е било опасно – това обстоятелство нито
опровергава факта, че дървото е било иззъхнало, нито оправдава служителите на ответника.
Не се спори, че задължение на служителите на СО е да поддържат растителните видове от
зелената система в гр. София, така, че същите да не представляват опасност за гражданите
2
при извършване на техните обичайни дейности, в т.ч. и преминаване или разходка по алеи в
парка. Всъщност ирелевантно е и обстоятелството дали клонът, който е паднал и е ударил
ищеца е бил изсъхнал или не: причината поради която клонът е паднал в случая е
ирелевантна, доколкото не се твърди, че ищецът сам е предизвикал падането на клона.
Обстоятелството, че е допуснато от служители на СО да падне клонът съставлява
противоправно бездействие на служители на СО, довело до претърпени от ищеца вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД във всички случаи на непозволено увреждане
вината се предполага до доказване на противното. Тази презумпция досежно виновното
поведение, изразяващо се в бездействие по отношение поддържането на дървесните видове
в парк „Света Троица“ на служители на ответника не е оборена в процеса.
При определяне размерът на обезщетението въззивният съд съобрази Постановление №
4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и съдебната практика на ВКС, където се приема, че
справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е
абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка при мотивирано изложение, а не
изброяване на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като характер на
увреждането, начин на извършването му, интензитета и продължителността на търпимите
болки и страдания, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и т.н.. На тази база следва да се прецени
обезщетението за неимуществени вреди за претърпените болки и страдания.
От приетата пред първоинстанционният съд съдебно-медицинска експертиза, изготвена от
вещото лице д-р С. се установява, че ищеца вследствие на инцидента е получил
компресионно счупване на телата на 11-ти и 12-ти гръден прешлен и счупване на малкия
пищял на лява подбедрица в долния и край. По отношение на счупването на малкия пищял
на лява подбедрица в долния й край, е било проведено оперативно лечение, изразяващо се в
открито наместване на счупването и фиксиране на фрагментите с плака и винтове. По
отношение на счупванията на 11-ти и 12-ти гръден прешлен, е проведено консервативно
лечение, изразяващо се в наместване на счупванията /реклинация/ и поставянето на ортеза -
рамков корсет за 3 месеца за имобилизация на счупванията. Във връзка със счупването на
малкия пищял на лява подбедрица в долния й край и проведеното оперативно лечение,
ищецът е търпял болки и страдания за период от около 4 месеца, като първият месец,
болките са били с по голям интензитет. Във връзка със счупването на 11-ти и 12-ти гръден
прешлен и проведеното консервативно лечение с корсет, ищецът е търпял болки и страдания
за период от около 8-10 месеца, като първите 4 месеца, болките са били с по голям
интензитет. Установява се, че получените травми при ищеца са оказали влияние върху
общото му здравословно и физическо състояние, тъй като за 3 месеца е бил обездвижен с
корсет, а и не е трябвало да натоварва ляв долен крайник за период от около 2 месеца.
От разпитания пред първоинстанционният съд свидетел Ж. К., която живее с ищеца на
семейни начала, чиито показания съдът цени при условията на чл.172 от ГПК се установява,
че станалия инцидент се е отразил тежко на ищеца, като изпитвал множество болки в
областта на гърба и в глезена, които продължавали с месеци. Стоежът в изправено
3
положение бил забранен от лекарите и ищецът трябвало да стои в легнало положение в
продължение на няколко месеца, за да може да му зарасне гръбначния стълб. Дълго време от
имплантите глезенът му продължавал да се оттича и се налагали чести почивки в легнало
положение, за да може да си почине. Ищецът имал и психическа травма след случилото се,
страдал от загуба на сън, нервност. Често пъти бил тревожен, нервен, изпаднал в депресивни
състояния. Имал нужда от помощ за ежедневните му дейности. Двамата със свидетелката
живеели сами, нямали близки около тях и се налагало постоянно свидетелката да го
обгрижва. Освен това не можел да ходи с патерици добре заради това, че има травма и на
гърба и не можел да отпусне тежестта на тялото си заради травмата на гърба, като всичко
това продължило повече от 6 месеца. Пострадалия бил лишен от възможността да работи, да
спортува, да упражнява хобитата си, нарушил му се пълноценния начин на живот.
Въззивният съд след като съобрази всички тези изложени обстоятелства, икономическите
условия в страната към датата на настъпване на деликта – март 2022 г., възрастта на
пострадалия, както и съдебната практика за подобни случаи, намира, че сумата от 35 000
лева адекватно ще обезщети причинените на ищеца неимуществени вреди.
При така възприетия размер на обезщетението ще следва да се разгледа другото оплакване,
повдигнато с жалбата относно наличието на принос за настъпване на вредите на посоченото
основание.
За да е налице съпричиняване от правна страна по смисъла на чл. 51, ал.2 от ЗЗД,
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки
условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е
действал или бездействал виновно, което виждане е последователно застъпвано в съдебната
практика по приложение на цитираната норма. Релевантен за съпричиняването и за
прилагането на посочения законов текст е само онзи конкретно установен принос на
пострадалия, без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на
делинквента, до увреждането като неблагоприятен резултат. В този смисъл не всяко
поведение на пострадалия, дори и такова което не съответства на предписано в закона, може
да бъде определено като съпричиняване на вреда по смисъла на закона, а само това
поведение на пострадал, което се явява пряка и непосредствена причина за произлезли вреди
би могло да обуслови извод за прилагане на разпоредбата за съпричиняването.
В настоящия случай по делото от страна на ответника се твърди, че ищецът е допринесъл за
настъпването на вредоносния резултат, като се е разхождал в парк с множество дървесна
растителност, по време на буря с ураганен вятър, за което е имало издадени
предупреждения. Това твърдение на ответната страна принципно би било основателно в
случай, че установи, че е спазил всички изисквания на закона относно изпълнението на
задълженията си по поддържане на озеленените площи и декоративната растителност, но
само и единствено поради въздействието на непреодолима сила, нежеланото събитие е
осъществено. Вредоносният резултат при непозволено увреждане обаче не може да бъде
следствие от случайно събитие, когато той се предхожда от виновно поведение. Установено
е по делото, че ответникът не е изпълнил нормативно предвидените си задължения, поради
4
което и възражението му е неоснователно.
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на Софийския градски
съд следва да бъде потвърдено.
При този изход пред въззивния съд въззивникът следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемия на основание чл.78, ал.3 от ГПК разноски в размер на 3 900 лева, съгласно
представен списък по чл.80 от ГПК.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2256 от 03.05.2023 год., постановено по гр.д.№ 10967/2022
год. по описа на Софийския градски съд, ГО, 20-ти състав.
ОСЪЖДА Столична община да заплати на З. С. С. сумата от 3 900 лева, разноски по делото
пред въззивния съд.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5