№ 421
гр. София, 03.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Атанас Ст. Атанасов
Членове:Лилия Н. Г.
Атанас Н. Атанасов
при участието на секретаря Анна Щ. Т.
в присъствието на прокурора М. Н. Г.
като разгледа докладваното от Лилия Н. Г. Въззивно наказателно дело от общ
характер № 20241100600880 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 27.02.2023 год. по НОХД № 6023/2021 год. СРС, НО, 110
състав е признал подсъдимия Д. Р. С. за виновен в това, че на 17.05.2017 г., в
гр.София, на площадка, находяща се до блок 11 в ж.к.“*******, като
непълнолетен, но след като е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си, е отнел чужди движими вещи на
обща стойност 705,70 лева от владението на В.В.И., както следва: един брой
мобилен телефон марка „Apple“, модел ,,Iphone 7“, с ИМЕЙ 359212077489126,
на стойност 700 лева, собственост на „Е.Т. 7“ ЕООД, с управител В.Г. И., и
един брой кутия с 19 броя цигари марка „Дънхил“ на стойност 5,70 лева,
собственост на В.В.И., с намерение противозаконно да ги присвои, като
употребил за това заплаха - насочил нож към В.В.И., като й казал „да дава
телефона и цигарите да не става по сложно“ - престъпление по чл.198, ал.1,
във вр. с чл.63, ал.1, т. 3 от НК, като при условията на чл. 54 от НК му е
наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ТРИ МЕСЕЦА,
изпълнението на което е било отложено за изпитателен срок от ДВЕ ГОДИНИ
на основание чл.69, ал.1, във вр. с чл.66, ал.1 от НК.
С присъдата, първоинстанционният съд е оставил в тежест на
подсъдимия направените разноски по делото в размер на 480,93 лева в полза
на СДВР и 250 лева в полза на Софийски районен съд.
Срещу постановената присъда в срока на обжалването е постъпила
1
жалба от Д. Р. С. чрез защитника му – адв. Г. М..
В депозираната жалба се твърди, че присъдата е неправилна,
необоснована и незаконосъобразна. Иска се да бъде постановена нова
присъда, с която подсъдимият С. да бъде признат за невиновен в
извършването на престъплението, в което е обвинен.
Допълнително изложение към въззивната жалба не е постъпило след
уведомяването на защитата и подсъдимия за изготвените мотиви към
присъдата. С молби от 14.07.2023 год. и 25.01.2024 год. до СРС, защитниците
на подсъдимия са посочили, че допълнителни съображения ще бъдат
депозирани до даване на ход на делото пред Софийски градски съд, като
такива не са постъпили.
В съдебно заседание от 04.06.2024г., пред настоящата инстанция,
защитата на подс. С. – адв. Г. М. отправя искане за постановяване на съдебен
акт, с които въззивната инстанция да отмени първоинстанционната присъда и
да постанови нова, с която подзащитния му Д. С. да бъде признат за невиновен
по обвинението, за което е предаден на съд. Според защитата, от събрания и
проверен доказателствен материал по делото, не е установено С. да е автор на
инкриминираното деяние. Сочи се, че единствените данни в тази посока се
заключават в показанията на свидетелката В. И.а, депозирани в значителен
период след инкриминираното деяние, докато в първоначалните - същата не
посочва С. да е автор на инкриминираното деяние. Твърди се, че към
инкриминирания период подсъдимия се е познавал със свидетелката И.а и е
налице невъзможност от нейна страна, в един последващ момент да е
разбрала, че лицето което е извършило деянието е С.. Като допълнителен
аргумент, защитата акцентира на показанията на свидетеля, придружаващ
пострадалата, който не е разпознал подсъдимия като автор на
инкриминираното деяние. Правят се възражения във връзка с направения
извод от районният съд относно авторството на престъплението, като се
твърди че поставянето на СИМ карта в инкриминирания телефон, която е
свързана с подсъдимия, не води до еднозначен извод, че именно той е участвал
в отнемането на вещта чрез принуда. В заключение, адв.М. отправя искане
въззивният съд да постанови присъда, с която подзащитния му да бъде
признат за невиновен.
Според представителя на Софийска градска прокуратура, подадената
жалба е неоснователна и поради това се излага становище същата да бъде
отхвърлена. Навеждат се аргументи, събраните пред първата инстанция
доказателства, а именно разпитите на свидетелите, назначената експертиза и
другите писмени доказателства по безспорен начин установяват, както
съставомерността, така и авторството на деянието по отношение на
подсъдимия. Сочи се, че в мотивите си СРС подробно е обсъдил и анализирал
доказателствената съвкупност, а постановената присъда е правилна и
законосъобразна, включително и досежно изложените мотиви при
индивидуализацията на наказанието. Според представителя на Софийска
градска прокуратура, в хода на производството пред първата инстанция не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат отмяна на
постановената присъда. В заключение се иска обжалваната присъда да бъде
2
потвърдена.
В последната си дума подсъдимият Д. С. заявява, че поддържа казаното
от своя защитник и моли да бъде оправдан.
Софийският градски съд, като съобрази изложените от страните доводи
и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата, предмет на
настоящето въззивно производство, намира за установено следното от
фактическа страна:
Подсъдимият Д. Р. С. е роден на ******* г. в гр.София, има постоянен и
настоящ адрес в гр.София, ж.к.“******* Същият е българин, с българско
гражданство, има завършено средно образование, не е женен и работи като
касиер в „М. 7“ ЕООД, гр.София, с ЕГН **********.
На 17.05.2017 г., в гр.София малолетният свидетел В. И.а (13 годишна)
и свидетелят Р.К. били в гр.София, ж.к. „******* и преминавали през
площадка, която се намирала в близост до блок №11. По това време на същото
място бил и подсъдимият Д. С., който се приближил към В. И.а и Р.К..
Подсъдимият попитал свидетелят В. И.а колко е часа, при което тя извадила от
джоба си ползвания от нея мобилен телефон марка „Apple“, модел „Iphone 7“,
с ИМЕЙ 359212077489126 и собственост на „Е.Т. 7“ ЕООД, с управител В.Г.
И., и съобщила часа. Подсъдимият не си тръгнал, а поискал от свидетеля В.
И.а да му даде цигара. Последната заявила, че не разполага с цигари, при
което подсъдимия С. насочил нож към малолетната И.а и казал „да дава
телефона и цигарите да не става по сложно“. Свидетелят В. И.а се изплашила
и дала на подсъдимия, ползвания от нея мобилен телефон (описан по – горе),
собственост на „Е.Т. 7“ ЕООД на стойност 700 лева и кутия с 19 броя цигари
марка „Дънхил“ на стойност 5,70 лева, нейна собственост. Незабавно, след
като взел вещите от малолетната И.а, подсъдимият се отдалечил в посока към
кв. „Факултета“.
За случая, пострадалата, заедно с баща си, подали сигнал в 03 РУ-
СДВР, по който било образувано и водено настоящото досъдебно
производство.
В мотивите си първоинстанционния съд е кредитирал и обсъдил
следните доказателствени източници: показанията на свидетелите - В.В.И.
(включително и приобщените по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК,
дадени пред съдия в хода на ДП), Р.Р.К. (включително и приобщените по реда
на чл.281, ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 от НПК, дадени пред съдия в хода на ДП), Д.
Е.Т. (включително и приобщените по реда на чл.281, ал.4, във вр. с ал.1, т.1 и
т.2, пр.2 от НПК, дадени пред орган на ДП), Ц.Е.К. (включително и
приобщените по реда на чл.281, ал.4, във вр. с ал.1, т.2, пр.2 от НПК, дадени
пред орган на ДП), К.А. К., Г.П.Л., П.Ц.Д., А. П. Ц., С. Р.а В., А.Ц.Н., Й. П. Ц.
(включително и приобщените по реда на чл.281, ал.4, във вр. с ал.1, т.2, пр.2 от
НПК, дадени пред орган в хода на ДП); Л.Х.С. (включително и приобщените
по реда на чл.281, ал.4, във вр. с ал.1, т.2 от НПК, дадени пред орган в хода на
ДП), А.Я.И. (включително и приобщените по реда на чл.281, ал.4, във вр. с
ал.1, т.2, пр.2 от НПК, дадени пред орган в хода на ДП), Е. И.а Д.
(включително и приобщените по реда на чл.281, ал.4, във вр. с ал.1, т.2, пр.2 от
НПК, дадени пред орган в хода на ДП); от приобщените писмени
3
доказателства и писмени доказателствени средства: два броя протоколи за
разпознаване на лица и предмети от 25.01.2018 г., ведно с приложени
фотоалбуми към тях; два броя разпечатки от мобилни оператори; копие на
части от оригинална кутия за телефон с ИМЕИ номер; справка -
характеристика от ИДПС при 03 РУ-СДВР, справки от „БТК“ ЕАД, „Теленор
България“ ЕАД и „МТел“ ЕАД, справка от „Наспърс Класифайс България“
ЕООД, докладни записки, справка от УИС на ПРБ, справка за съдимост, от
заключенията на вещите лица по назначените и изготвени на досъдебно
производство СОЕ, КСППЕ по отношение на подсъдимия Д. Р. С. и КСППЕ по
отношение на свидетеля В.В.И..
Първоинстанционният съд в мотивите си подробно и задълбочено е
изследвал доказателствения материал, като не е допуснал необоснованост и
погрешна преценка на доказателствата по делото, каквито неоснователни
възражения са отправени от защитата. Фактическата обстановка по делото е
изяснена от районния съд в необходимата степен и достатъчна пълнота.
Фактическите констатации на СРС са правилно установени, изведени при
липса на съществени нарушения на процесуалните правила, като при оценката
на събрания доказателствен материал не са допуснати логически грешки.
Съдът, в съответствие с изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК, е обсъдил
изчерпателно всички доказателствени материали, констатирал е съществените
противоречия между тях досежно онези обстоятелства, които са от значение за
правилното изясняване на фактическата обстановка и подробно е обосновал
съображенията си, въз основа на които не е дал вяра на показанията на някои
свидетели, като ясно е посочил кои, в кои техни части и защо. С оглед на това
настоящият съдебен състав не намери основания да преразгледа или промени
подробно изяснената от СРС фактическа обстановка.
Първостепенният съд правилно е констатирал, че от всички гласни
доказателствени средства, събрани в хода на съдебното следствие категорично
се установява датата, мястото, времето на инкриминираното деяние, както и
авторството на подсъдимия. Първоинстанционният съд правилно е преценил,
че най – съществено значение за разкриването на обективната истина и за
установяване на правнорелевантните факти, допринасят показанията на
пострадалото малолетно лице В. И.а. Позовавайки се на нейните показания и
частично на дадените от свидетеля К., районният съд е направил своите
изводи относно времето, мястото и начина на извършването на деянието,
както и неговото авторство. В този смисъл задълбочено са изследвани в
последователност и показанията на свидетелите Цветелина К. и Д. Т., чиито
показания са дали възможност на съда правилно да направи извод, че е било
взето предварително решение за противозаконно отнемане на скъпият
мобилен телефон на пострадалата и кутията с цигари. Въззивният съд
споделя мотивите на районният съд в тази насока, доколкото по делото е
безспорно установено, че предварително уговорената среща между
пострадалата с лице от компанията е била променена в последният момент и
то в тъмната част от денонощието, и малолетната И.а е била мотивирана от по
- възрастните свидетели да придружи свидетеля К. до магазин, като за това е
следвало да премине през слабо осветената площадка в близост до блок 11,
4
където са били пресрещнати именно от подсъдимия С.. Освен това свидетеля
К. сочи с категоричност, че пострадалата не е била част от тяхната компания,
както и че същата са я познавали от трудови правоотношения, които имали (К.
и Т.) с нейния баща. Районният съд е извел приетата фактическа обстановка от
показанията на свидетеля И.а, дадени пред съдия по реда на чл.223 от НПК и
приобщени в хода на съдебното следствие чрез прочитането им. Именно в тези
показания, И.а разказва че подсъдимия Д. С., известен с прякора „Футбола“ я
е попитал за часа и е поискал цигара, след което е извадил нож и го е насочил
към нея с острата му част, като е казал „да дава телефона и цигарите да не
става по сложно“. В тези показания, пострадалата съобщава за своята уплаха,
за действията на К., който се е пресегнал да хване ръката с ножа на
подсъдимия, при което С. му е ударил шамар и той се е отдръпнал назад.
Свидетелят И.а, освен това, съобщава че подсъдимия ги е попитал дали имат
пари, като при получения от тях отрицателен отговор ги е предупредил да не
го следват, тъй като „ще стане лошо“, след което се оттеглил в посока кв.
„Факултета“ към магазин „Билла“. Правилно първостепенният съд е приел, че
тези показания на И.а кореспондират изцяло с дадените от нея в хода на
съдебното следствие. В тази връзка следва да се посочи, че изключително
задълбочено са били изследвани и противоречията и липсата на спомен
относно отделни факти между показанията на свидетеля И.а и тези на
свидетеля К., доколкото последният не си е спомнил към кой е бил насочен
ножа и от кой. Тази липса на спомен и противоречията в показанията на
свидетеля К. са били запълнени чрез приобщаването на показанията на
последния от досъдебното производство, дадени пред съдия по реда на чл.223
от НПК, където подробно разказва за насочения нож към И.а и отнетите
вещи, за това че от него подсъдимия не и искал и взел нищо, но е бил ударен с
шамар от последния, тъй като се е опитал да предотврати отнемането на
вещите от пострадалата. По отношение на действията на подсъдимия С.,
основателна е преценката, че показанията на свидетелите И.а и К. дават
възможност да се направи категоричен извод относно това, че е държал нож в
ръката си и го е насочил към пострадалата, като казал да му даде телефона
и цигарите си, както и че е ударил на вторият свидетел с шамар. Настоящият
съдебен състав напълно се солидаризира с преценката на първоинстанционния
съд, че показанията на пострадалата следва да бъдат напълно кредитирани,
като логично обяснява и първоначалното неразпознаване на подсъдимия С.,
като част от компанията към която се е присъединила въпросната вечер.
Пострадалата И.а е била към инкриминираната дата малолетна и респективно
причината се крие в нейната младост и незрялост. От друга страна,
пострадалата е категорична, че е изпитала силен страх от извадения и
насочения към нея с режещата му част нощ от подсъдимия С., което я е
мотивирало да му даде ползвания от нея телефон (описан по – горе) и
цигарите си съгласно желанието на подсъдимия. В тази насока показанията на
И.а даващи отговор именно на този въпрос, защо първоначално не е
разпознала подсъдимия, тя съвсем логично и последователно е заявила, че в
резултат на стреса не е съзнавала в този момент, че това е именно „Дани“ с
прякор „Футбола“ и известен като „познавач на телефони“. Подобно на
5
първата съдебна инстанция и настоящият състав намира, че така посочените
непълноти и несъответствия са несъществени и не внасят съмнение в
достоверността на изложеното от свидетеля И.а, доколкото се дължат на
изминалия период от време от процесните събития и разпита й в хода на
досъдебното производство. Разпитът на свидетелката пред органите на
досъдебното производство (включително и този пред съдия) е проведен в
период, значително по-близък до инкриминирания, поради което е логично и
оправдано спомените тогава да са били по-пълни, точни и ясни. В тази насока
не могат да бъдат споделени възраженията на защитата, че първостепенният
съд е ползвал като доказателствен източник единствено показанията на
пострадалата и извършеното от нея разпознаване, сторено в един по –късен
момент, а не непосредствено след деянието. От друга страна показанията на
свидетеля И.а – дадените пред районният съд и приобщените от досъдебното
производство са взаимосвързани, взаимно допълващи се и последователни,
поради което и правилно са оценени и анализирани като достоверни.
Приетата фактическа обстановка от съда се подкрепя и от извършеното
разпознаване от страна на свидетеля В. И.а на 25.01.2018 год., при което
същата е разпознала подсъдимия С. с прякор „Футбола“ по лицето и
изражението му. При служебна проверка на извършените действия по
разследване „разпознаване на лица и предмети“ по чл. 169 - чл. 171 НПК,
въззивният съд не откри да са допуснати съществени процесуални нарушения,
които да обосновават изключването им от доказателствения материал по
делото. В тази насока въззивният съд цени и показанията на разпитаното
поемно лице К. К..
Правилно първостепенният съд не е кредитирал показанията на
свидетеля К. от ДП, в частта в която сочи че извършител на деянието е лице с
име „Л.“, доколкото същият не е съобщил този факт пред приятелите си
веднага след деянието, а и пострадалата потвърждава това обстоятелство.
В подкрепа на приетата фактическа обстановка от районният съд,
следва да се акцентира на показанията на свидетеля Д. Т.. Правилно не са
кредитирани неговите показания в цялост, доколкото са били констатирани
безспорни противоречия и не почиващи на останалите приети с доверие
доказателства. От събрания доказателствен по делото материал се
опровергава твърдението на свидетеля Т., че извършителят на престъплението
е „момче, високо колкото него“, което се различава от соченото от него в
съдебно заседание пред първата инстанция, че пострадалата и К. са били
споделили, че са нападнати от две лица от ромски произход. От друга страна,
Съдът е взел предвид приобщените показания на свидетеля Т. от ДП, в които
същият споделя за направеното от него предложение да се обадят на
„познавача“ на телефони „ Iphone“ – подсъдимия С., за да може той да
проследи отнетото мобилно устройство на пострадалата. Това предложение е
било наивно прието от малолетната И.а, като същата в проведен телефонен
разговор непосредствено след грабежа е продиктувала паролите си по
телефона именно на подсъдимия. Това обстоятелство кореспондира не само с
изложеното от свидетеля И.а, но и с показанията на свидетеля К. и косвено с
тези на свидетеля Л.С.. Последният с категоричност сочи, каква е
6
необходимостта от посочените пароли за достъп до телефона и
невъзможността му да бъде използван без тях (отключен), включително и за
създаването на нов акаунт. Правилно първият съд не е кредитирал показанията
на С. и на свидетеля Ц., в частта в която се сочи първият да е продал, а втората
да е закупила инкриминираната вещ чрез обява в ОЛХ, доколкото безспорно
по делото е установено че двамата не са водили кореспонденция с
регистрираните си там профили. От своя страна законосъобразно районният
съд е приел, че може да се направи извод по делото, че и други лица имат
съпричастност в последващото отчуждаване на инкриминираната вещ, която
не е била намерена и приобщена като веществено доказателство по делото.
Настоящият въззивен състав напълно споделя направения от първия
съд извод, че свидетелите К. и Т. съвсем целенасочено дават показания, които
имат за цел да подпомогнат защитната версия на подсъдимия С., а именно че
не е автор на инкриминираното деяние, тъй като същите са в много близки
приятелски отношения. Не може да се приеме, че изтеклия период от време е
заличил изцяло конкретни спомени, доколкото първостепенният съд е
установил безспорно, че това се дължи именно на тези отношения.
Съвсем обосновано, в мотивите си Софийски районен съд акцентира
на приобщената по делото справка от мобилния оператор, от която може да се
направи извод, че процесният мобилен телефон е бил във фактическата власт
на подсъдимия С.. От представената и приобщена по делото справка от
мобилния оператор „Теленор България“ ЕАД и докладната записка, в която
данните са обективирани, е видно че на 19.05.2017 год., в 10.46 часа
(инкриминираното деяние е било извършено на 17.05.2017 год.), устройството
е било използвано със СИМ карта с телефонен номер **********,
собственост на майката на подсъдимия С. – Д.а Б.Н., с местоположение на
клетката гр.София, ж.к. „*******, бул. „Възраждане“, бл.9 . Последната се е
възползвала от правото си да откаже да свидетелства още в хода на
досъдебното производство. Посоченият мобилен номер е ползван от
подсъдимия, доколкото по делото са налице данни за това (номерът е
предоставен от него лично за връзка). От друга страна от приложената справка
на мобилния оператор „Теленор България“ ЕАД (на 2бр. оптични носители –
л. 120а от ДП), е видно че мобилния телефон, предмет на престъплението е
бил ползван още същият ден, непосредствено след отнемането му на
17.05.2017 год. в 21:35ч., като е използван мобилен интернет, а крайната дата
на използването на същото това мобилно устройство с ползвания от С.
телефонен номер **********, е преустановено на 04.07.2017 год. в 23.44 часа.
Горното напълно кореспондира с дадените от свидетеля И.а показания, че
непосредствено след грабежа е предоставила на подсъдимия паролите на
телефона и акаунта си, за да може С. „да проследи телефона“, за което се е
съгласила наивно след подкана от свидетеля Т..
Първостепенният съд правилно е кредитирал приобщените по делото
експертно заключение, което е установило стойността на отнетите вещи, като
пълно, компетентно изготвено и обосновано. Въззивният съд не намира
основание да се съмнява в правилността на заключението, още повече, че то е
неоспорено от страните. Заключението е изготвено от висококвалифициран
7
експерт, в чиято професионална компетентност и добросъвестност няма
съмнение. Същият извод се отнася и за изготвените по делото КСППЕ по
отношение на малолетния свидетел и непълнолетния към инкриминираната
дата подсъдим. Основателно първоинстанционния съд е кредитирал същите,
като изготвени от компетентни вещи лица, разполагащи с необходимия обем
от знания в конкретната област. Въззивният съд не намира да необходимо да
преповтаря или да допълва анализа на заключенията по КСППЕ, доколкото
изводите съвпадат напълно с тези на първоинстанционния съд и с оглед на
това препраща към тях. От доказателствената съвкупност и от заключението
по КСППЕ досежно С., се установява по безспорен начин, че последният е бил
непълнолетен към инкриминираната дата, психично здрав и е могъл да
разбира свойството и значението на извършеното деяние и да ръководи
постъпките си, както и липса на основание да се приеме, че деянието е
извършено, поради лекомислие и/или увлечение и последиците са били
осмислени от него като наказуеми от закона, целенасоченото му поведение с
цел облага, както и факта, че случилото се е било напълно достъпно по смисъл
за възрастта му.
Касателно извършената КСППЕ, при която е била освидетелствана
свидетелка В. И.а, следва да се посочи, че не е налице спор относно нейната
възраст, същата е била малолетна – с не навършени 14 години. Пострадалата
И.а е психично здрава, съгласно заключението на вещите лица, като
интелектуалното й развитие е в границите на нормата за възрастта
притежава свидетелска годност в настоящото наказателно производство, може
да участва пълноценно във фазите му и да дава достоверни свидетелски
показания. Не са установени структурни или съдържателни мисловни
разстройства по отношение на И.а, както и фантастно преработване на лично
възприети впечатления от обективната действителност, че е налице патология
във възприятно - представната дейност и малолетната И.а има добре запазен
спомен за събитията от значение за делото, които възпроизвежда достатъчно
информативно, в хронологична последователност и детайли, съответно има
свидетелска годност и може да участва пълноценно във фазите му и да дава
достоверни свидетелски показания.
Отношение към предмета на доказване по делото имат и приобщените
от районния съд към доказателствената съвкупност писмени доказателства.
Въззивният съд не намери основание да изключи същите от доказателствената
съвкупност по делото, тъй като при извършената им служебна проверка не
установи при тяхното събиране да са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да обосновават изключването им от доказателствения
материал по делото.
Изводите си за съдебното минало на подсъдимият Д. С., настоящият
въззивен състав, направи въз основа на приложената по делото справка за
съдимост.
Неоснователно е твърдението на защитата, че подсъдимия С. не е автор
на инкриминираното деяние, тъй като в тази посока не са единствено
показанията на пострадалата И.а и извършеното от нея разпознаване.
Действително, първостепенният съд е отчел, че тя е познавала подсъдимия,
8
тъй като същият е индивидуализиран от нея и по външни белези и по име, за
което принципно не е налице спор. Обстоятелството, че тя не е споменала
същия при първоначалния разпит, същата е дала логично обяснения, че е
била под стрес, а в тази насока не може да се пропусне и обстоятелството за
нейното малолетие. Освен това показанията на свидетеля И.а и извършеното
от нея разпознаване, напълно кореспондират с показанията на останалите
свидетели в кредитираните им части, в т.ч. и с фактите относно проведения от
нея разговор с подсъдимия С. непосредствено след деянието (при който е
предоставила паролите на телефона и акаунта си) и приложената по делото
справка на оптичен носител, сочещ активирането на инкриминирания
мобилен телефон със СИМ карта, собственост на майката на С. и ползвана от
него самия - минути след извършването на престъплението. Неоснователно се
явява и възражението на адв.М. досежно „неразпознаването на извършителя“
на деянието от свидетеля К.. Първостепенният съд, а и въззивният е посочил
по – горе поради какви причини са игнорирани в тази част показанията на
свидетеля К., а именно същите не почиват на събраните по делото достоверни
доказателства и противоречията в тях са толкова значителни относно
описанието на автора на престъплението, че е налице пречка за
кредитирането им. Фактът, че при извършеното разпознаване, свидетеля К. е
посочил подсъдимия С. и е обяснил, че го познава и че се е оттеглил от
компанията въпросната вечер и си е тръгнал „преди да срещне момчето, което
е извадило нож на В.“, не дава основание да се приеме за достоверно
твърдението му, че автора е бил неизвестен извършител, а не подсъдимия,
доколкото в тази част показанията му се опровергават от други
доказателствени източници, посочени по – горе и целят единствено
подпомагане на защитната версия на Д. С., с който не е спорно, че са били в
близки приятелски отношения.
Непочиващо на събраните доказателства се явява и твърдението на
защитата, че едва ли не единственото доказателство за виновността на
подсъдимия е справката от мобилния оператор, съгласно която
инкриминираният мобилен телефон е бил с поставена СИМ карта, свързана с
подзащитния му. Действително, само по себе си фактът на поставянето на
СИМ карта в процесния телефон, не означава нито трайна фактическа власт,
нито означава, че подсъдимия е участвал в отнемането чрез принуда. Но
освен посоченото доказателство, са налице и други преки и косвени такива,
които изследвани във взаимовръзка се допълват и дават възможност за
направата на еднозначен и несъмнен извод относно авторството на
престъплението и че това е подсъдимия С.. Мобилният телефон, предмет на
престъплението е бил ползван непосредствено след проведения разговор от
подсъдимия С. с пострадалата И.а, която е била насочена от останалите
свидетели за провеждането му и е предоставила паролите на телефона, с цел
подсъдимия „да проследи“ устройството. Справката на мобилният оператор
сочи, че мобилният телефон, отнет от И.а е ползван със СИМ карта, ползвана
от подсъдимия още същата вечер, след извършването на престъплението, а
освен това и самата малолетна свидетелка е разпознала същия при
извършеното при процесуално следственото действие в досъдебното
9
производство и е посочила „Футбола“ (прякор с който е известен С.), като
автор на деянието и лицето осъществило принудата спрямо нея при
отнемането на вещите.
Имайки предвид горното, въззивният съд не приема за основателни
възраженията на защитата, като намира същите за ненамиращи опора в
доказателствената съвкупност. Въз основа на приетите за установени
фактически обстоятелства, първоинстанционният съд е направил
законосъобразни изводи за правната оценка на деянието, извършено от
подсъдимия, поради което и присъдата се явява правно обоснована.
Основният съд е анализирал всички събрани доказателства и е направил
верни изводи. Налице са достатъчно доказателства, които са дали възможност
на съда да оформи правилно вътрешно убеждение, което е отразено в
мотивите. Приетата правна квалификация на деянието на подсъдимия по чл.
198, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК е правилна и обоснована.
Правилно първоинстанционният съд е анализирал обективната страна
на престъплението извършено от подсъдимия С., а именно, че на 17.05.2017 г.,
в гр.София, на площадка, находяща се до бл.11 в ж.к.“*******, като
непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на извършеното и
да ръководи постъпките си, отнел чужди движими вещи на обща стойност
705,70 лева от владението на В.В.И., както следва: един брой мобилен
телефон марка „Apple“, модел „Iphone7“, с ИМЕЙ 359212077489126, на
стойност 700 лева, собственост на „Е.Т. 7“ ЕООД, с управител В.Г. И., и един
брой кутия с 19 броя цигари марка „Дънхил“ на стойност 5,70 лева,
собственост на В.В.И., с намерение противозаконно да ги присвои, като
употребил за това заплаха - насочил нож към В.В.И., като й казал „да дава
телефона и цигарите да не става по сложно“.
Използваните от подсъдимия С. реплики и изваденият нож, насочен с
острието към малолетната И.а, са били от такъв характер, че у пострадалата е
възникнал силен страх от посегателство върху нейната личност, като се касае
за заплаха с думи и с действия, което е целяло да сломи съпротивата й.
Фактът, че пострадалата сама е предала мобилния телефон и цигарите на
подсъдимия, по никакъв начин не води до извод за неосъществяване на
състава на престъплението „грабеж“. Пострадалата е била принудена да
предаде вещта си в следствие на упражнената спрямо нея принуда, изразяваща
се в заплаха с думи и действия.
От субективна страна и подсъдимият е извършил престъплението по
чл. 198, ал. 1 във вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК виновно, при форма на вината пряк
умисъл, както правилно е преценил първоинстанционния съд.
Настоящата инстанция намира, че са налице достатъчно доказателства
и обжалваният акт не е необоснован и не са допуснати процесуални
нарушения при анализа на доказателствата, изготвянето на мотивите и
приложението на материалния закон по отношение на деянието на
подсъдимия.
При определяне на размера и вида на наказанието, районният съд е
съобразил, че престъплението на подсъдимия е било извършено от него докато
е бил непълнолетен и е приложил редукцията по отношение на размера на
наказанието съгласно чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, като е бил приложен чл. 54 от
10
НК. Правилно са отчетени смекчаващите отговорността обстоятелства, които
са сведени до чистото съдебно минало на С., добрите му характеристични
данни и трудовата му ангажираност, липса на данни за други образувани
срещу него наказателни производства. Обосновано, първият съд е приел, че са
налице отегчаващи отговорността обстоятелства, заключаващи се до липсата
на възстановяване на имуществените вреди и налаганите по отношение на
него възпитателни мерки по ЗБППМН. Въззивният съд, споделя напълно
становището на първоинстанционния относно липсата на основание за
приложение на чл.55 от НК при определяне и индивидуализирането на
наказанието, доколкото продължителността на наказателното производство е
била обусловена от провеждането на допълнителни действия по
установяването на местонахождението на инкриминираните вещи и в случая
не може да се тълкува като изключително обстоятелство по смисъла на закона.
Именно воден от гореизложеното, първоинстанционния съд е наложил
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три месеца и е отложил
изпълнението му за изпитателен срок от две години, предвид наличието на
предпоставките на чл.69, ал.1 вр. чл.66, ал.1 от НК. Определеното наказание
по вид и размер е правилно и обосновано, като първият съд е съобразил
превеса на смекчаващите отговорността обстоятелства. Наказанието,
наложено на подсъдимия С., по никакъв начин не може да бъде определен
като прекомерен и несъобразен с естеството на престъплението и личността
на дееца и същото би постигнало целения от закона превъзпитателен и
предупредителен ефект, като няма причина видът и продължителността да
бъдат преразглеждани. Определеното на подсъдимия наказание е
справедливо, с оглед правната квалификация на деянието и е съобразено с
тежестта на извършеното от него, съдебното му минало, както и с оглед на
конкретната му личност, поради което не са налице основания за промяната
му от въззивния съд.
При извършената, на основание чл. 314, ал. 1 от НПК, цялостна
служебна проверка на правилността на обжалваната присъда, въззивната
инстанция не констатира наличието на основания, налагащи нейното
изменяне или отмяна, поради което и с оглед изложените съображения същата
следва да бъде потвърдена, а въззивната жалба - да бъде оставена без
уважение, като неоснователна.
Воден от горното и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК,
Софийски градски съд, Наказателно отделение, IV въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 27.02.2023 год., постановена по НОХД №
6023/2021 год., по описа на Софийския районен съд, НО, 110 състав.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
11
Членове:
1._______________________
2._______________________
12