№ 16906
гр. София, 17.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20241110102700 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
Съдът е сезиран с предявени от „фирма“ АД срещу „фирма“ ЕАД
кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание по
чл. 411 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
500,00 лв. – частичен иск от сумата в общ размер на 2612,62 лв.,
представляваща разликата между изплатеното от ищеца застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ по преписка № *********, с вкл.
ликвидационни разходи, и доброволно възстановената от ответника сума,
ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата
молба в съда – 15.01.2024 г., до окончателното изплащане, и сумата от 58,66
лв. – частичен иск от сумата в общ размер на 306,52 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода от 07.02.2023 г. до 12.01.2024 г. Претендират
се разноски.
Ищецът основава претенцията си на следните фактически твърдения. На
19.01.2022г., в гр. София, на адрес, било реализирано ПТП между автомобил с
peг. № **********, управляван от П.К.В. и л.а. „МАРКА И МОДЕЛ” с peг. №
***********, собственост на „Лизингова Къща София Лизинг“ ЕАД,
1
управляван от Й.В.Б.. Отговорността за настъпване на ПТП била на водача на
МПС с peг. № ********** - Петра Войнска, който предприема маневра за
излизане от паркомясто (гараж) без да се убеди, че може да извърши същата
безопасно и без да съобрази с местоположението на останалите участници и
удря намиращия се на адрес л.а. „МАРКА И МОДЕЛ”. В резултат на ПТП на
застрахования в „фирма” АД по застраховка „Каско на МПС“ полица №
0320219910014526 л.а. „МАРКА И МОДЕЛ” с peг. № *********** били
нанесени материални вреди. За ПТП на 19.01.2022 г. бил съставен Двустранен
констативен протокол (ДКП) от участниците в ПТП, съгласно нормативните
изисквания. Съгласно т-3 от Указанията за попълване на ДКП от участниците
в ПТП, виновният участник се вписва в колона „Превозно средство А”, в
случая водачът на МПС с peг. № **********. Гражданската отговорност на
водача на МПС с peг. № ********** била застрахована в „ФИРМА” ЕАД. При
„фирма" АД била образувана Ликвидационна преписка № *********, респ.
звършени били огледи на увредения автомобил от ищеца и са изготвени
заключения с опис на щетите. Увреденият автомобил бил възстановен в
автосервиз „Ауто Бавария” ООД. За извършените ремонтно-възстановителни
работи по л.а. „МАРКА И МОДЕЛ” била представена Фактура № **********
от 17.05.2022 г. на стойност 5297.48 лева. Дължимата сума по фактурата била
изплатена от „фирма” АД на автосервиз „Ауто Бавария“ ООД с Преводно
нареждане от 17.06.2022г. Във връзка с ликвидацията на преписката от ищеца
били реализирани обичайни разноски в размер на 15.00 лева. С изплащане на
застрахователното обезщетение ищецът встъпил в правата на застрахования
срещу ответника за сумата от 5312.48 лева, представляваща изплатеното
застрахователно обезщетение в размер на 5297.48 лева и направените
обичайни разноски за определяне на обезщетението в размер на 15.00 лева. На
ответника е изпратено Писмо с Изх. № ********* от 04.01.2023г., ведно с
регресна покана за задължението му по преписка № ********* и документите
по процесната преписка. Поканата е получена от „ФИРМА" ЕАД на
05.01.2023г. Претенцията на „фирма” АД била възстановена в размер на
сумата от 2699.86 лева. Непогасената част от задължението на ответника е в
размер на 2612.62 лева. Предвид изложеното за ищеца е налице правен
интерес от предявяване на настоящия иск.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, с който предявеният иск се оспорва само по размер по
2
съображения, подробно изложени в отговора. Ето защо моли предявеният
като частичен иск да бъде отхвърлен.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и
правна страна:
Основателността на исковата претенция е обусловена от установяване
кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически факти), а
именно: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между
увредения и ищеца застраховател по имуществената застраховка; 2) деликт,
който е застрахователно събитие по имуществената застраховка – за увредения
да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу
причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени
от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3)
застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил
застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата
вещ; 4) към момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП)
между делинквента и застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ да е съществувало действително правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност”. В тежест на ищеца при условията на пълно и
главно доказване е да установи наличието на тези факти. Вината на
причинителя на вредата се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал.
2 от ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията,
доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на прекия извършител при
условията на пълно обратно доказване.
В тежест на ответника е да докаже своите правоизключващи,
правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения, както и
положителния факт на плащането.
В отношенията между страните по делото е спорен само размерът на
претенцията.
Ето защо на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК съдът е обявил за
безспорни и ненуждаещи се от доказване всички факти, обуславящи
основателността на исковата претенция по чл. 411 от КЗ.
Основният спорен между страните въпрос в тази насока е дали
3
процесният л. а. „МАРКА И МОДЕЛ” е бил в гаранция към момента на ПТП,
респ. дали е следвало да бъде ремонтиран в официален сервиз.
По делото ищецът не е представил доказателства, от които може да се
установи по безспорен начин, че процесния л. а. е бил в гаранция към момента
на ПТП. Същевременно на 28.06.2024 г. е постъпила молба от третото
неучастващо лице „Ауто Бавария“ ООД, с която същото заявява, че към датата
на ПТП – 19.01.2022 г., процесният л. а. „МАРКА И МОДЕЛ” не е бил в
гаранция. Последната е изтекла на 20.04.2020 г.
При това положение се дължи застрахователно обезщетение за
възстановяване на процесното МПС по средни пазарни цени, а не по цени в
официален сервиз.
От заключението на назначената по делото съдебна автотехническа
експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно,
компетентно, изготвено с необходимите знания и умения, се установява, че
стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил „МАРКА И
МОДЕЛ”, определена към датата на настъпване на ПТП по средни пазарни
цени възлиза на 3914,70 лв. и ликвидационните разноски в размер на 15,00 лв.
По делото е безспорно, че ответникът е заплатил извънсъдебно по
регресната покана на ищеца сумата от 2699,86 лв.
Следователно е налице дължим остатък в размер на 1229,84 лв. Искът е
предявен за сумата от 500,00 лв., като частичен от сумата в общ размер на
2612,62 лв. С протоколно определение от 18.06.2024 г. на основание чл. 214,
ал. 1 от ГПК съдът е допуснал изменение размер на предявените искове, като
искът по чл. 411 от КЗ се счита предявен за сумата в размер на 1229,84 лв.,
като частичен от сумата в общ размер на 2612,62 лв., а искът по чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД за сумата от 144,29 лв., като частичен иск от сумата в общ размер на
306,52 лв.
Ето защо главният иск следва да се уважи в цялост.
По отношение на исковата претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Основателността на исковата претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се
обосновава с кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически
факти): 1. наличие на главно задължение; 2. ответникът да е изпаднал в
забава, респ. падежът на задължението за заплащане на претендираните суми
4
по главния иск; 3. периода на забавата; 4. размерът на обезщетението за
забавено изпълнение. В тежест на ищеца е да установи при условията на
пълно и главно доказване наличието на тези предпоставки. Ответникът
разполага с възможност да проведе насрещно доказване по тези факти. В
тежест на ответника е да установи, че е погасил главния дълг на падежа.
По делото се установи наличието на главен дълг.
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД когато няма определен ден за
изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
Вземането на ищеца по чл. 411 от КЗ е безсрочно, следователно за да
бъде поставен в забава ответника, последният е необходимо да бъде поканен
от ищеца да изпълни.
По делото се установи и че ищецът е изпратил покана за регресната си
претенция на ответника, както и че поканата е получена от последния на
05.01.2023 г. Това обстоятелство не се и оспорва от ответника. Освен това по
делото е представен и отговор от ответника на регресната покана, което е още
една индиция, че същият е получил поканата.
Предвид изложеното съдът намира, че искът по чл. 86 от ЗЗД е
установен по своето основание.
Съдът на основание чл. 162 от ГПК определи размера на обезщетението
за забава посредством лихвен калкулатор, публикуван на следната интернет
страница, а именно: https://portal.nra.bg/embed/interest-calculator/main.html , в
размер на 144,29 лв., изчислена върху главницата от 1229,84 лв. за периода от
07.02.2023 г. до 12.01.2024 г.
При това положение исковата претенция се явява изцяло основателна,
установена както по своето основание, така и по размер и като такава следва
да се уважи в цялост.
Ответник
По отношение на разноските:
При този изход на делото на чл. 78, ал. 1 от ГПК право на разноски има
само ищецът. Същият претендира и доказва разноски в общ размер на 400,00
лв., от които на 100,00 лв. за ДТ, 200,00 лв. за депозит за вещо лице и на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК съдът определи и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100,00 лв. или общо разноски в размер на 400,00
5
лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „фирма“ ЕАД, ЕИК *********** на основание чл. 411 от КЗ
да заплати на „фирма“ АД, ЕИК ***********, следните суми, а именно:
сумата от 1229,84 лв. – частичен иск от сумата в общ размер на 2612,62 лв.,
представляваща разликата между изплатеното от ищеца застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ по преписка № *********, с вкл.
ликвидационни разходи, и доброволно възстановената от ответника сума,
ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата
молба в съда – 15.01.2024 г., до окончателното изплащане, и сумата от 144,29
лв. – частичен иск от сумата в общ размер на 306,52 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода от 07.02.2023 г. до 12.01.2024 г..
ОСЪЖДА „фирма“ ЕАД, ЕИК *********** на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК да заплати на „фирма“ АД, ЕИК *********** сумата от 400,00 лв.,
представляваща разноски в настоящото производство, съразмерно с уважената
част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6