Р Е Ш
Е Н И Е
№ 29.05.2018г. гр. Асеновград
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи
граждански състав на двадесет и осми
март две хиляди и осемнадесета година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
М. КАРАДЖОВА
секретар Й. Алексиева
като разгледа докладваното от съдия М. КАРАДЖОВА гражданско
дело № 698 по описа за 2016г. и
като обсъди:
Обективно съединени искове с правно основание чл.109 от
ЗС.
Ищците твърдят, че В.С.А. притежава ½ идеална част
от правото на собственост върху едноетажна жилищна сграда с идентификатор
00702.513.76.2 със застроена площ от 52 кв.м. и правото на собственост върху
едноетажна сграда с идентификатор 00702.513.76.1 със застроена площ от 29 кв.м.
и предназначение селскостопанска сграда, а тя заедно със съпруга си Н.А.А. в
режим на СИО притежават първи жилищен етаж – самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 00702.513.76.3.1 с площ 129,75 кв.м., както и че Н.С.Ш. притежава
правото на собственост върху втори жилищен етаж – самостоятелен обект в сграда
с идентификатор 00702.513.76.3.2 с площ от 125,15 кв.м. и самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 00702.513.76.3.4 с площ от 33,28 кв.м. Ответникът С.Н.Ш.
притежава ½ идеална част от правото на собственост върху едноетажна
жилищна сграда с идентификатор 00702.513.76.2 със застроена площ от 52 кв.м. и
правото на собственост върху трети жилищен етаж - самостоятелен обект в сграда
с идентификатор 00702.513.76.3.3. Всички страни притежават общо правото на
собственост върху поземлен имот 000702.513.76, в който са разположени описаните
сгради, като дворното място представлява обща част към етажната собственост.
През
2013г. С.Н.Ш., без съгласието на ищците и въпреки тяхното противопоставяне,
построил в дъното на същия поземлен имот (на границите със съседните имоти с КИ
00702.513.77 и 00702.513.78) масивна (със стоманобетонови колони, греди, плоча,
тухлени ограждащи стени) стопанска сграда с плосък покрив с площ от около 14
кв.м., заснета с идентификатор 00702.513.76.4. До фасадата й от вътрешната част
на дворното място е монтирана метална стълба, осигуряваща достъп до покрива,
оформен като тераса с метален ажурен парапет с височина около 1 м. Тази
постройка е напълно незаконна и недопустима, реализирана без строителни книжа и
в нарушение на правилата и нормативите за устройство на територията. Тя пречи
на упражняване на правото на собственост на ищците, тъй като дава възможност на
ответника и трети лица пряко да наблюдават първи и втори етаж от жилищна сграда
№00702.513.76.3, дава възможност за достъп до първия етаж, като освен това
заема по-голяма част от дворното място, отколкото се притежава ответника.
Освен
нея в източната част на имота ответникът е изградил два навеса. Единият служи
за складиране на дърва и е с дървена конструкция, покрита с керемиди, като е
залепен за фасадата на триетажната жилищна сграда и до незаконната стопанска
сграда. Другият служи за гараж и е с метална конструкция, покрит с ламарина,
като е закрепен непосредствено за парапета на терасата на първи жилищен етаж,
собственост на В.А. и Н.А.. Те също пречат на спокойното упражняване на правото
на собственост, тъй като създават опасност за достъп на външни лица до първи
жилищен етаж, осигуряват възможност бездомни котки да обитават терасата на
първи етаж, а металният навес създава предпоставки за разрушаване на парапета й.
В
същото дворно място ответникът е изградил и метална конструкция от вертикално и
хоризонтално разположени тръби за асмалък, заемаща значителна част от същото
между незаконната стопанска сграда и двете жилищни сгради. Хоризонталните й
елементи са забити в тухления парапет на терасата в югозападната част на първи
жилищен етаж. Поради това парапетът е разкъртен, мазилката е изпопадала, а
около тръбите са се отворили дупки. Конструкцията засенчва двора и също създава
възможност за недобронамерени трети лица да проникнат в първи жилищен етаж.
Ето
защо ищците молят да бъде постановено решение, с което да бъде осъден ответника
да прекрети неоснователните си действия, които им пречат да упражняват
пълноценно своето право на собственост като премахне изградената едноетажна
масивна стопанска постройка с използваем покрив, изградения навес с дървена
конструкция, покирта с керемиди, изградения метален навес, находящ се в
предната североизточна част на поземления имот и изградената метална
конструкция за асмалък, разположени в ПИ №00702.513.76 по КККР на гр.
Асеновград. Претендират направените по делото разноски.
Ответникът
оспорва изцяло предявените искове, като твърди, че не извършва и не е извършвал
действия, с които ограничава или пречи на ищците да упражняват правото си на
собственост върху притежаваните от тях обекти. Твърди, че въпросът за
законността на описаните в исковата молба сграда, навеси и асмалък е от
компетентността на Община Асеновград и ДНСК, като тяхното становище е, че
същите са законни. Твърди, че описаната в исковата молба незаконна стопанска
постройка не е построена от него, а съществува повече от 25 години, че същата е
заснета в регулационния план от 1973г. и по кадастралната карта на гр.
Асеновград е с идентификатор 00702.513.76.4, както и че е придобил правото на
собственост върху нея по дарение от предишния й собственик. Твърди, че
евентуалната възможност да се осигури визуален достъп от тази постройка до
първи и втори жилищен етаж не е основание за премахването й, както и че тя е на
значително отстояние от около четири метра от жилищната сграда и няма как чрез
нея да се осъществи достъп до същата.
Твърди,
че дворното място не е обща част към етажната собственост. Той притежава
½ идеална част от правото на собственост върху него и има право да
ползва площ, съответстваща на същата. Твърди, че ползва точно такава част, като
ползването на имота е разпределено преди повече от 25 години и всички
подобрения, които е направил в имота – навеси и асмалък, се намират именно в
частта, която той ползва. Всички те съществуват в имот повече от 30 години и са
изградени със съгласието на тогавашните собственици на първи и втори жилищен
етаж. Оспорва твърденията, че се създават предпоставки за разрушаване на
тухления зид, представляващ парапет на терасата, като твърди, че металният
навес е изграден през 1982г. и до настоящият момент не е разрушил целостта на
зида. Освен това от изграждането на навесите и асмалъка до сега не е имало
никакъв проблем, който да произтича от тях, включително и относно нарушения на
трети лица. Ето защо и тъй като претендираните за премахване масивна постройка
и навеси за законно изградени, съответно в режим на търпимост, както и поради
това, че те не ограничават правото на собственост на ищците, моли предявеният
иск да бъде отхвърлен. Претендират направените по делото разноски.
След като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за
установено следното:
Правото на
собственост върху парцел VІІ-1675 в кв. 145 по плана на гр. Асеновград, състоящ
се от урегулирано място от 390 кв.м., ведно с построените в него полумасивна
жилищна сграда и лятна кухня, е придобито от Н.Ш.Н. на основание делба,
извършена по гр.д.№363/1965г. по описа на АРС. Впоследствие през 1970г. той дарил
по ¼ идеална част от дворното място на синовете си С.Н.Ш. и Светлозар Н.Ш.
(нотариални актове №223/1970г. и 224/1970г.). Между тях тримата е сключен
договор за разпределение на новострояща се жилищна сграда от 24,04,1972г., по силата
на който в дял на Н.Ш. е поставен първи жилищен етаж, гаража към съседи Георги
Тянков и Ангел Стоименов и складово помещение, непопсредствено до същия гараж,
както и 1/3 от таванско помещение, дял
на Светлозар Ш. – втори жилищен етаж, гаража от към улицата и съседното до него
складово помещение с вход откъм съседе Георги Тянков и Ангел Стоименов и 1/3
идеална част от тавана, а в дял на С.Ш. – трети жилищен етаж, гаража и
складовото помещение до него откъм съседи Димитър Атанасов, Димитър Димитров и
Гергана Сабахова и 1/3 идеална част от таванското помещение.
Не са представени преки
доказателство за кадастралните идентификатори на горните имот по действащата
кадастрална карта. С оглед на представените скици и нотариални актове, съдът
приема, че дворното място е заснето като ПИ №00702.513.76, а триетажната
жилищна сграда – с № 00702.513.76.3, съответно първи жилищен етаж – СОС
№00702.513.76.3.1; втори жилище етаж 00702.513.76.3.2 и трети жилищен етаж –
00702.513.76.3.3.
Светлозар Ш. е дарил на Н.С.Ш.
правото на собственост върху притежаваните от него ¼ идеална част от ПИ
00702.513.76, ведно със самостоятелни обекти в сграда 00702.513.76.3.2 и
00702.513.76.3.4, като договорът е оформен в нотариален акт №136, том ІІ, дело
№318/2014г. по описа на нотариус Лардева, рег. №608 на нотариалната камара. В
нотариален акт №11, том ІІІ, дело №383/2013г. по описа на същия нотариус е
оформен договор за продажба, с който Васка Благоева Шенкова (съпруга на Н.Ш.) е
прехвърлила правото на собственост върху СОС 00702.513.76.3.1 на В.С.А.. Не е
спорно, че правото на собственост е станало съпружеска имуществена общност, тъй
като е придобито възмездно през време на брака й с Н.А.А.. Освен това Васка
Шенкова е притежавала по наследство от съпруга си ½ идеална част от
поземлен имот №00702.513.76, както и сгради с идентификатор 00702.513.76.2,
00702.513.76.1 и 00702.513.76.4, като на В.С. Шенкова е дарила 1/4 идеална част
от първите две вещи и третата, а на С.Н.Ш. – останалата ¼ идеална част
от първите две вещи и четвъртата (нотариални актове 108/2013г. и 107/2013г. по
описа на нотариус Буюклиева, рег. №277 по регистъра на нотариалната камара).
С оглед на горното съдът
намира, че е основателно възражението на ответника, че дворното място не
съставлява обща част. Действително в него е изградена сграда, в която етажите
принадлежат на различни собственици. Освен нея в имота са разположени
селскостопанска сграда, сграда от допълващото застрояване и едноетажна жилищна сграда.
Действително дворът,
извън застроената му част е сред изрично изброените в чл. 38 ЗС като обща част. Той
обаче, не е обща част по естеството си, а по
предназначение, защото етажната собственост може да съществува и без него. Като
обща част по предназначение, неговият статут би могъл да бъде променен по общо
съгласие на собствениците или по разпореждане на закона (чл. 63 ЗС).
В този смисъл е Решение № 117
от 31.05.2016 г. по гр. д. № 5673 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 3-то
гр. отделение. Именно това е била волята на първоначалния и последващите носители на
правото на собственост върху ПИ 00702.513.76, която са изразили чрез
прехвърляне на идеални части от него при права, различни от тези на общите
части.
Неоснователно е възражението, че в
настоящото производство не може да се преценява законността на изградените в
дворното място масивна сграда, навеси и асмалък. Наличието
на редовни строителни книжа установява само благоустройствената допустимост на
строежа в съответния му вид от гледище на обществения интерес. Отделно от горното е възможно при търпим строеж да се
установи смущаване
правото на собственост на ищците, което следва да бъде защитено по чл. 109 ЗС. Както и обратното - незаконността
на строежа сама по себе си не обуславя уважаването на негаторния иск, ако този
строеж не смущава правото на ищеца. Ето защо съдът не обсъжда приетите съдебни решения, постановени по
обжалване на издадени административни актове.
Или при разрешаването
на въпроса дали един строеж е законен и дали представлява пречка за ищеца да
упражнява правото на собственост върху своя имот, както е прието в мотивите на TP №31/1984г. на ОСГК на ВС, в производството по чл.109 от ЗС гражданският съд има
правомощието да преценява действителността и обвързващото значение на
констатациите на техническите органи в издадените от тях констативни и
санкционни актове и предписания по повод строителството на процесиите сгради.
Съдът може да извършва и инцидентна преценка за валидност на административните
актове във връзка със строителството /разрешения за строеж и други строителни
книжа/, включително и за съответствието им със съществените изисквания на
материалния и процесуалния закон, без да може да ги изменя или отменя с
решението си. В този смисъл е Решение № 238 от 17.07.2012 г. по гр. д. № 1081/2011 г. на Върховен касационен съд.
От заключението на вещото лице К. по съдебно-техническата
експертиза се установява, че в ПИ 00702.513.76 съществуват описаните в исковата
молба стопанска сграда, два навеса и асмалък. Навесът от дървена конструкция е
предназначен за складиране на дърва, намира се по имотната граница между сгради
3 и 4. Застроената му площ е 4,15кв.м., а височината – 2,90 м. Навесът от
метална конструкция е с предназначение за гараж, разположен е от северната
страна на сграда 3 на изток до имотната граница с ПИ 00702.513.77. Застроената
му площ е 20 кв.м. три от четирите метални ребра, от които е изграден са забити
в тухления парапет на терасата на жилището на първи жилищен етаж от сграда 3.
Металната конструкция за асмалък се намира между сгради 1, 3 и 4 и над сграда 4
и е с площ от около 55 кв.м. Същата е била закрепена в тухления парапет на
терасата на жилището на първия етаж, но сега местата са запълнени с мазилка и
конструкцията не се допира до него в южната му част, а само в източната с
дължина около 1м. Сграда №4 е едноетажна със застроена площ от 14,75 кв.м.
Същата има тухлени стени. Покривът й е стоманобетонна плоча, която е
използваема като покривна тераса с хидроизолация, с тухлен надзид от 0,50м. с
метални парапети. В кадастралната основа на одобрения през 1992г. ПУП – ПР,
действащ и към настоящия момент, не е заснета сграда от допълващото застрояване
в южния ъгъл на имота или сграда със сегашен идентификатор 00702.513.76.4.
Според вещото лице М. на това място е заснета сграда с означение „поб“ по плана
от 1973г.
Спорът между страните дали тази сграда е изградена от
ответника или е съществувала и същият е извършил само преустройство, е без
значение, тъй като за основателността на
иска по чл.109
ЗС е достатъчно да се
констатира, че той продължава нейното ползване и така поддържа същото
противоправно състояние. В случая С.Ш. не оспорва твърденията, че именно той осъществява ползването
на сграда №4. Това се потвърждава и от показанията на свидетелката Гинка
Шенкова. Ето защо настоящият състав счита, че не следва да изследва въпросът и
евентуално противоречията между двете експертизи относно заснемането й по
предходни планове на гр. Асеновград. Аналогично е положението с двата навеса и
асмалъка – без значение е дали са изградени от ответника, тъй като не е спорно
между страните, че именно той ги ползва към настоящия момент.
Видно от удостоверение от 28,06,2016г., издадено от
Община Асеновград, по отношение сграда с идентификатор 00702.513.76.4 е
издадено удостоверение за търпим строеж по §16/1/ от ЗУТ. От заключението на
вещото лице К., а също и това на вещото лице М., се установява, че не са налице
данни за наличието на строителни книжа за двата навеса и конструкцията за
асмалък (конструктивно становище и нотариално заверена декларация за строеж по
вътрешно регулационната линия). Според вещото лице М. за изграждането на
асмалък не се изисква разрешение от административните органи. И двете вещи лица
са констатирали, че общата площ на сграда №4, двата навеса и асмалъка е
по-малка от половината от незастроената част от дворното място. Въпреки
направените оспорвания съдът кредитира и двете заключения, тъй като липсва
противоречие между тях. Същите, в частта им за определяне на процентът от
общите части от дворното място, както и заключението на вещото лице Г., което
отговаря на идентична задача, не се обсъждат по изложените по-горе съображения,
че то не съставлява обща част.
Вследствие на горното се налага извод, че двата навеса,
сграда №4 и асмалък се ползват от ответника и се намират в дворно място, което
е съсобствено между него, В.А. и Н.Ш.. Построяването на
сграда в съсобствен имот само по себе си не представлява неоснователно действие
по смисъла на чл. 109
ЗС, тъй като всяко лице,
което притежава право на собственост върху едно дворно място разполага с
правомощието и да го застроява. Още повече, че по правилото на чл. 92 ЗС построеното принадлежи
на всички лица, които притежават право на собственост върху дворното място.
Само ако построеното пречи на останалите съсобственици да упражняват правата си
в съсобствеността, последните могат да искат премахване на постройките. В този смисъл е Решение № 299 от 15.06.2010 г.
по гр.д. № 500/2009 г. на Върховен касационен съд.
Съдът не споделя изложените от ответника доводи,
че двата навеса, сграда №4 и асмалъка попадат в тази част от дворното място,
която му е разпределена за ползване преди 25-30 години по общо съгласие на
тогавашните собственици, както и че те са изградени с тяхно съгласие. На първо
място тези твърдения не се подкрепят от събраните по делото доказателства. Отделно
от това подаването на настоящата искова молба само по себе си съставлява доказателство,
че съществува спор между съсобствениците по този въпрос. Обстоятелството, че те
са изградени преди много време, което се установява от показанията на
свидетелите Гергана Сабахова и Величка Георгиева, дори със съгласието на
тогавашните съсобственици, не променя този извод. Ищците не са длъжни да търпят
ограничение във възможността да ползват имота си, налагащо се от разположението
на описаните в исковата молба постройки и асмалък. Без
значение е дали постройките са законни или не или са в режим на търпимост. В този смисъл е Решение № 388 от 28.02.2012 г. по гр. д. № 983/2010 г. на Върховен касационен съд. Отделно от горното от показанията на
свидетелката Гинка Шенкова се установи, че разположението им създава възможност
за различни животни да влизат на терасите на първи жилищен етаж, както и
опасност от проникване на хора. Според заключенията на вещите лица липсва
причинна връзка между тези вещи и нарушената цялост на мазилката на фасадните
стени на сграда № 3, което също е едно от основанията на предявения иск.
Безспорно обаче те пречат на свободния достъп на ищците до всички части в
дворното място. В тази връзка следва да се отбележи, че действително ответникът
има право да използва съсобствената вещ съобразно правата си. Той следва да
прави това обаче, по начин, който не пречи на останалите съсобственици и като
се съобрази обстоятелството, че всички те притежават идеални части от правото
на собственост. Възражението, че ответникът има право да ползва площ, равна на
идеалната му част е неоснователно, тъй като това предполага право на
собственост върху реално обособена част от имота (което е недопустимо според
закона) или разпределяне на реалното ползване на същия (което пък не е
направено).
След като с действията си ответникът пречи на ищците да
осъществяват правата си на собственост, то на основание чл.109 от ЗС същият
следва да бъде осъден да премахне едноетажна масивна стопанска постройка с
използваем покрив, със застроена площ от около 14 кв.м., находяща се в
югоизточната част на поземлен имот №00702.513.76
по КККР на гр. Асеновград, която се намира на границите със съседните поземлени
имоти с №00702.513.77 и 00702.513.78; навес с дървена конструкция, покрита с
керемиди, за складиране на дърва, находящ се в югоизточната част на поземлен
имот №00702.513.76 по КККР на гр. Асеновград, долепен до жилищната сграда с КИ
00702.513.76.3 и до новопостроената стопанска сграда; метален навес, находящ се
в предната североизточна част на поземлен имот №00702.513.76 по КККР на гр.
Асеновград, разположен на уличната регулация, между жилищна сграда с
идентификатор 00702.513.76.3 и съседния поземлен имот №00702.513.77; метална
конструкция за асмалък, находяща се в задната част на поземлен имот
№00702.513.76 по КККР на гр. Асеновград, разположен между новопостроената
стопанска сграда и двете жилищни сгради.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът дължи на ищците
направените по делото разноски в размер на 840 лева, заплатено адвокатско
възнаграждение, 538 лева, държавна такса и 490 лева, заплатено възнаграждение на
вещи лица. Възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение е неоснователно, тъй като същото е съответно на действителната
правна и фактическа сложност на делото - предявени са четири обективно
съединени иска за защита на правото на собственост, като са проведени 15
открити съдебни заседания, събрани са множество доказателства.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА С.Н.Ш.,
ЕГН ********** *** на основание чл. 109 от ЗС по иск, предявен от В.С.А., ЕГН **********
***, Н.А.А., ЕГН ********** *** и Н.С.Ш., ЕГН ********** ***, да премахне следните
недвижими вещи:
едноетажна масивна стопанска постройка с използваем покрив,
със застроена площ от около 14 кв.м., находяща се в югоизточната част на
поземлен имот №00702.513.76 по КККР на гр. Асеновград, която се намира на
границите със съседните поземлени имоти с №00702.513.77 и 00702.513.78;
навес с дървена конструкция, покрита с керемиди, за
складиране на дърва, находящ се в югоизточната част на поземлен имот
№00702.513.76 по КККР на гр. Асеновград, долепен до жилищната сграда с КИ
00702.513.76.3 и до новопостроената стопанска сграда;
метален навес, находящ се в предната североизточна част на
поземлен имот №00702.513.76 по КККР на гр. Асеновград, разположен на уличната
регулация, между жилищна сграда с идентификатор 00702.513.76.3 и съседния
поземлен имот №00702.513.77;
метална конструкция за асмалък, находяща се в задната част
на поземлен имот №00702.513.76 по КККР на гр. Асеновград, разположен между
новопостроената стопанска сграда и двете жилищни сгради.
ОСЪЖДА С.Н.Ш., ЕГН ********** *** да заплати на В.С.А., ЕГН **********
***, Н.А.А., ЕГН ********** *** и Н.С.Ш., ЕГН ********** ***, сумата от 1868
лева (хиляда осемстотин шестдесет и осем лева), направени по производството
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив
в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: