Р Е Ш
Е Н И Е
№ / .07. 2019г., гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, II-ри състав, в открито съдебно заседание,
проведено на двадесет и трети юли през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирена ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: Наталия НЕДЕЛЧЕВА
Никола
ДОЙЧЕВ – мл.с.
като разгледа докладваното от съдията Н. Неделчева
въззивно гражданско дело №1159 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 463 и
сл. от ГПК.
Образувано
е по жалба на П.Н.К., ЕГН ********** срещу разпределение на суми по изп. дело №20187180400474
по описа на ЧСИ Станимира Данова, per. № 718 на КЧСИ, район на действие – ВОС,
предявено на страните на 02.05.2019 год. Жалбоподателят излага, че е
взискател по образуваното срещу длъжника
„Кълектор“ ЕООД изп. дело. По същото в качеството му на присъединен взискател е
бил конституиран Д.Е.Д. с вземане срещу длъжника в размер на 2520.07 лева,
ползващо се с привилегия по чл. 136, т.5 ЗЗД - вземане по трудово
правоотношение. Единствената постъпила по делото сума в размер на 925.68лв. е
била разпределена съгласно чл. 460 ГПК, както следва: 1. Разноски с привилегия
по чл. 136, т. 1 ГПК: -авансово внесени такси по ТТРЗЧСИ от първоначалния
взискател П.К. - 66 лева; - разноски за изпълнението по ТТРЗЧСИ - 96 лева по т.
5; 60 лева по т. 11; 36 лева по т. 13; 30.02 лева по т. 26 - в полза на ЧСИ;-
припадаща се сума на взискателя Д., с привилегия по чл. 136, т. 5 ЗЗД - 457.63
лева; - банкови такси 2 лева, като за взискателя П.К. не била предвидена
никаква сума за превод. Жалбоподателят счита, че така изготвеното разпределение
не отговаря на закона и на дадените задължителни указания по приложението му в TP №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС по следните
съображения: На първо място, счита, че сумата от 66.00
лева, представляваща заплатени по ТТРЗЧСИ такси по образуване и администриране
(изготвяне и връчване на ПДИ, запор) на изпълнителното дело, представлява
разноски с привилегия по реда на чл. 136, т. 1 ЗЗД и следва да бъде определена
за разпределяне и превеждане на първоначалния взискател П.К.. На второ място,
при образуване и водене на изпълнителното дело, вкл. за избрания изпълнителен
способ - запор към ТЗЛ, взискателят е ползвал и предоставил доказателства за
заплатена адвокатска помощ в размер на 350.00 лева, за което са приложени
пълномощно, договор за правна помощ разписка. Позовава се на дадените указания
в т.6 на TP №2/2013г.,
според които заплатеният адвокатски
хонорар за един адвокат от страна на първоначалния взискател се счита за
разноски по изпълнението и се ползва с привилегията по чл. 136, т. 1 ЗЗД, което
е следвало да бъде съобразено при извършване на разпределянето. С оглед изложеното,
моли да бъде отменено обжалваното разпределение, извършено на 15.03.2019 год.
по изп.д. № № 20187180400475 по описа на ЧСИ Станимира Данова, като вместо бъдат
дадени задължителни указания на ЧСИ да извърши ново разпределение, или съдът да
извърши ново разпределение, съгласно което постъпилата по изп.д. сума да се
разпредели както следва: Разноски по изпълнението в полза на ЧСИ: 222.02 лева;
За взискателя П.К. - сумите 66 лева такси по ТТРЗЧСИ и 350 лева адвокатски
хонорар, разноски по изпълнението с привилегия по чл. 136, т. 1 ЗЗД; Банкови
такси: 2 лева; за взискателя Д.: оставащата сума /до 925.68 лева/. Моли да му
бъдат присъдени разноски в настоящия процес, както следва: 25.00 лв.- държавна
такса; 96.00 лв.- такси по ТТРЗЧСИ (връчвания по т. 5 и препис
по т. 8); 360.00 лева с ДДС - адвокатско възнаграждение за изготвяне и
депозиране на жалба
Взискателят
в изпълнителното производство „Кълектор“
ЕООД, чрез депозирания писмен отговор излага становище за допустимост и
основателност на жалбата, като счита, че следва да бъде уважена, но в този
случай, тъй като не са станали причина
за производството, и при положение, че застъпват становище за основателност на
жалбата, молят да не бъдат осъждани за разноски за производството пред ВОС
претендирани от жалбоподателя.
Д.Е.Д., в качеството му на присъединен
взискател, чрез депозираната жалба също излага становище за нейната
основателност. Твърди, че в качеството му на присъединен взискател по изп. дело
не може и не е повлиял при определянето на таксите и разноските при
разпределение на постъпила сума, което е единствено в правомощията на ЧСИ,
който от своя страна е длъжен да съобрази законовите разпоредби и да издаде
законосъобразно постановление за разпределение, което в настоящия случай същия
очевидно не е сторил, ако твърденията на жалбоподателя са верни. В случай, че
жалбоподателят претърпи евентуални пропуснати ползи и/или вреди от
незаконосъобразното разпределение на ЧСИ, същият може да ангажира неговата
отговорност по реда на ЗЗД. В заключение излага, че подадената жалба срещу
постановеното разпределение на постъпили суми по изп. дело № 20187180400474 е
основателна и следва да бъде уважена, като в този случай счита, че след като не
е станал причина за производството и при положение, че застъпва становище за основателност
на жалбата, моли да не бъде осъждан за разноските за производството пред ВОС.
ЧСИ не е приложил към жалбата мотиви
относно допустимостта и основателността на жалбата.
Съдът, след като взе
предвид становището на страните, доказателствата приложени по делото, както и
писмените обяснения на съдия-изпълнител приема за установено от фактическа и
правна следното:
Изпълнително
дело №20187180400474
е образувано в кантората на ЧСИ Ст.
Данова по молба на П.Н.К. и на основание изпълнителен лист, издаден по
гр.д.№12133/2018г. по описа на ВРС, с който длъжникът „Кълектор" ЕООД, ЕИК
*********, гр.Варна, ул.Т.Живков" №22, е осъден да заплати сумата от
401.50 лева съдебно-деловодни разноски.
По молба на взискателя
е наложен запор върху взимане на длъжника по изп. дело №20188950402078 на ЧСИ
Людмил Станев, като по първоначалното делото
е постъпила сума в размер на 925.68 лева.
По молба на Д.Е.Д., ЕГН ********** от 22.01.2019г., с
разпореждане от същата дата, той е присъединен като взискател по делото въз
основа на удостоверение по чл.456 за присъединяване към делото с указан в него
размер на взимането по заповед за незабавно изпълнение, издадена по чл.410 от ГПК за сумата от общо 2 493.25 лева.
След уточняване на вида
на претендираното вземането с оглед зачитане на привилегиите по чл. 136 и след
представяне на доказателства от този взискател, че вземането му е за трудово
възнаграждение, на 15.03.2018г. ЧСИ е
изготвил разпределение на постъпилата сума от 925,68 лв.
Съгласно
разпределението от 15.03.2019г., сумата от 925.68 лв. е разпределена както
следва: т.1 Разноски, ползващи привилегията по чл. 136, ал.1, т.1 ГПК, сторени
в изп. производство от взискателя П.Н., за които има фактури и документи:
-авансово внесени разноски за изп. способ- 66 лв.; разноски за изготвяне на
разпределението: по т.5 от ТТР към ЗЧСИ -96.00 лв., по т.11 ТТР към ЗЧСИ -60.00
лв. с ДДС; т.13 от ТТР към ЗЧСИ -36 лв.
с ДДС; 2. Д.Е.Д.- ползващ привилегия по чл. 136, т.5 ЗЗД – 683.66 лв.,
т. 26 ТТР към ЗЧСИ -30,02 лв. с ДДС.
Така изготвеното
разпределение е предявено на взискателите и длъжника, съгласно чл.462 от ГПК на
02.05.2019г., като на 07.05.2019г. е постъпила жалбата от взискателя К., по
която е образувано настоящото производство.
Предвид така
установеното от фактическа и правна страна, съдът намира, че жалбата е постъпила в срока по чл. 462, ал.2 ГПК и доколкото е подадена от страна в изпълнителното производство, то същата е
процесуално допустима,
За да се произнесе по нейната
основателност, съдът съобрази следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 460 ГПК, ако събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за
удовлетворяване на всички взискатели, съдебният изпълнител извършва
разпределение, като най - напред отделя суми за изплащане на вземанията, които
се ползват с право на предпочтително удовлетворение, а остатъкът се разпределя
между другите вземания по съразмерност.
Жалбоподателят обжалва
разпределението, като твърди, че в сумата, посочена в т.1 не е включена сумата от 350 лв.,
представляваща заплатен от него в качеството му на взискател адвокатски хонорар
Към молбата на взискателя П.К. за
образуване на изпълнителното дело, са представени пълномощно, договор за правна
защита и съдействие за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 350 лв., както и фактура за
заплатени в полза на ЧСИ такси в общ размер на 66.00лв.
За да се прозине, съдът съобрази
следното:
Разпределението правилно е извършено
при условията на чл. 460 ГПК, тъй като събраната по изпълнителното
дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, поради което
и съдебният изпълнител е следвало да извърши разпределение.
Кръгът
на лицата, които са взели участие в разпределението, обхваща първоначалният
взискател, държавата, като присъединен взискател, както и останалите другия, присъединил
се в хода на изпълнителното производство взискател - Д.Д..
Съобразно
разпоредбата на чл. 136, ал.1, т.1 ЗЗД, с право на предпочтително
удовлетворение се ползват вземанията за разноски по обезпечаването и
принудителното изпълнение.
Първоначалният взискател прави разноски по образуването
на изпълнителното дело, по осъществяването
на изпълнителния способ, постъпленията
от който се разпределят, по осъществяването на други изпълнителни способи, както и разноски за възнаграждение
на един адвокат, от които (при възражение от
длъжника или от някой от присъединените
кредитори) се признава тази част, която съответства на действителната фактическа и правна сложност на изпълнителното
дело с оглед различната роля на адвоката
при възлагането на изпълнението на държавен
съдебен изпълнител, който няма право да определя изпълнителния способ; и ролята на адвоката при възлагането на изпълнението на частен съдебен изпълнител, комуто може
да е
възложено да
определя изпълнителния способ. В първия ред на специалните привилегии влизат изцяло необходимите разноски на първоначалния взискател по осъществяването на изпълнителния
способ (такси за налагането на запор върху
вещта или вземането, или за възбрана по
изпълнителното дело, за извършването на опис и публична продан на вещта, разноските за възнаграждение на пазача,
за пренасяне на вещта в магазин или изнасянето й
пред дома на длъжника, разноските
за събиране на възложеното за събиране вземане и др.). Според
разясненията, съдържащи се в т. 6 на ТР №2/15г. по т.д. №2/13г. не всички
разноски по изпълнителното дело на първоначалния взискател се ползват с право
на предпочтително удовлетворяване по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД, а с такова
се ползват и в първия ред на специалните привилегии се включват разноските на
първоначалния взискател по осъществяването на изпълнителния способ,
постъпленията от който се разпределят. В този ред може да бъдат включени и
разноските на първоначалния взискател за образуване на изпълнителното дело и за
възнаграждение на един адвокат.
Предвид
изложеното, и доколкото още с молбата за образуване на делото са представени
доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв.,
настоящият състав намира, че тези разноски следва да бъдат включени в т.1 от
разпределението, тъй като по изп. дело, по искане на взискателя, чрез неговия
адвокат е бил наложен запор върху постъпилите суми по изп. дело по описа на ЧСИ
Людмил Станев, от където в последствие е била преведена и сумата 925.68лв.,
чието разпределение се обжалва.
По изложените съображения, извършеното на 15.03.2019г.
разпределение следва да се отмени и да се извърши ново разпределение на събраната
в изпълнителното производство сума в горепосочения смисъл, като в т.1 се включи
и сумата от 350лв., представляваща адв. възнаграждение за един адвокат на
взискателя.
Доколкото
нито длъжникът, нито присъединеният взискател оспорват въззивната жалба, а
напротив изразяват становище за нейната основателност, съответно не са станали
причина за извършване на обжалваното разпределение, то съдът намира, че
разноски в полза на жалбоподателя не следва да се присъждат, тъй като
ответниците с поведението си не са дали повод за завеждане на делото.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ разпределението,
извършено с протокол от 15.03.2019 г., като ИЗВЪРШВА разпределение на постъпилата
по изп. дело №20187180400474 по описа на
ЧСИ Ст. Данова, рег. №718, с район на действие ВОС, сума в размер на 925.68 лв.,
както следва:
По реда на привилегиите, съгласно чл. 136, ал.1, т.1 ЗЗД
1.
Разноски, ползващи привилегията по чл. 136, ал.1,
т.1 ГПК, сторени в изп. производство от взискателя П.Н., за които има фактури и
документи:
-авансово внесени разноски за изп. способ- 66 лв.;
-заплатено адвокатско
възнаграждение за един адвокат-350.00 лв.
- разноски за изготвяне на разпределението:
по т.5 от ТТР към ЗЧСИ -96.00 лв. с ДДС,