О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер |
|
година |
03.08.2020 |
град |
Кърджали |
|||
|
||||||||
Кърджалийският |
административен
съд |
състав |
|
|||||
|
||||||||
На |
03.08. |
година |
2020 |
|||||
|
||||||||
В |
закрито |
заседание
и следния състав: |
||||||
|
||||||||
Председател: |
ВИКТОР
АТАНАСОВ |
|||||||
|
||||||||
|
|
|||||||
като разгледа
докладваното от |
съдията Виктор
Атанасов |
|
||||||
|
||||||||
административно
дело |
номер |
232 |
по описа за |
2020 |
година |
|||
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.88, ал.3
от Административно-процесуалния кодекс/АПК/ и е образувано по частна жалба,
подадена от Ф.А.Х., с посочен адрес: ***, чред адв.Д.П. от АК-***, против Решение №Ц2153-08-31 от 24.06.2020
год. на директора на ТП на НОИ - град Кърджали, с което, на основание чл.88,
ал.1, т.2 от АПК, във връзка с чл.117, ал.5 от КСО, е оставена без разглеждане
жалбата на Ф.А.Х. против Разпореждане №*** от *** год. на ръководител
„Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ - град Кърджали и на основание чл.88,
ал.2 от АПК е прекратено административното производството по обжалване на
посоченото разпореждане.
Жалбодателят Х. заявява в частната жалба, че решението е
незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на административно-процесуалните
правила, в противоречие с материалноправните
разпоредби и несъответствие с целта на закона. Съображенията му за това са, че
неправилно административният орган прекратил производството, като сочи, че считано
от 05.03.2020 год., не бил в Република България и идването му в РБългария до скоро било невъзможно. Твърди, че решението не
го е получил той, поради което пропуснал срока за обжалване с един ден, като
твърди, че за решението разбрал едва на 28.05.2020 год. във връзка с получаване
на други документи от ТП на НОИ - Кърджали, като пред ТП на НОИ-Кърджали
депозирал искане за възстановяване на срока по реда на чл.89, ал.1 от АПК.
Поради това моли съда, след като се запознае с материалите по делото, да
постанови определение, с което да отмени изцяло Решение №Ц2153-08-31 от 24.06.2020
год. на директор на ТП на НОИ - Кърджали, с което е оставена без разглеждане
жалбата му против Разпореждане №***
от *** год. на Ръководител „ПО” при ТП на НОИ - Кърджали и е прекратено
производството, като неправилно и да върне преписката на административния орган,
за произнасяне по също/вероятно се има
предвид по същество/ на жалбата. Като доказателство към жалбата прилага
копие от паспорт за задгранично пътуване.
Предвид обстоятелството, че жалбата,
естествено, е била подадена направо в Административен съд - Кърджали, с
разпореждане на съда от 24.07.2020 год., от ТП на НОИ – град Кърджали е изискана
административната преписка по издаване на оспорената решение, като съобщението
за разпореждането е получено в ТП на НОИ – град Кърджали на 28.07.2020 год. и в
изпълнение на същото, със съпроводително писмо с Изх.№*** от *** год. на ТП на
НОИ – град Кърджали, е изпратена и постъпила в Административен съд – Кърджали на
същата дата, окомплектована, в заверен препис, административната преписка по
издаване на оспореното решение, включително и доказателства за датата на
получаването му от жалбодателя, като в същата не се
съдържа писмено становище на административния орган по повод жалбата.
Административният съд, за да се произнесе
по така подадената частна жалба, взе предвид следното:
Жалбата е подадена от легитимирано да
обжалва лице, в установения в чл.88, ал.3 от АПК 7/седем/ - дневен срок.
Решението е било изпратено на жалбодателя Х. със
съпроводително писмо с Изх.№*** от
*** год.
на ТП на НОИ – Кърджали/л.12/, като видно от представеното известие за доставяне, обр.243, с баркод на пощенската
пратка *** на „Български пощи” ЕАД ***/л.14/, оспореното решение е получено от жалбодателя
Ф.Х. на датата 17.07.2020 год., а жалбата против същото е подадена в
Административен съд - Кърджали на 24.07.2020 год., т.е. на 7-ия/седмия/ ден след
получаването му, регистрирана в деловодството на съда с Вх.№***/*** год./л.2/. Предвид това, така подадената
жалба е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Като прецени събраните и приложени по
административната преписка писмени доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
По административната преписка е приложено
обжалваното пред директора на ТП на НОИ – Кърджали от Ф.Х., Разпореждане №***
от *** год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ - град
Кърджали/л.17/. Видно от същото, с
това разпореждане, на основание чл.98, ал. 2, във връзка с чл.113 и чл.114, ал.1 от КСО, е
разпоредено, Ф.А.Х., ЕГН **********, с адрес ***, да
възстанови недобросъвестно получена сума за пенсия за инвалидност поради общо
заболяване, в размер на *** лева, от които главница за периода от 21.03.2018 год.
до 31.01.2020 год., в размер на *** лева и законна лихва, в размер на *** лева,
начислена на основание чл.113 от КСО до 09.03.2020 год., като е посочено, че лихва
по чл.113 от КСО продължава да се начислява до окончателното погасяване на
задължението. В разпореждането е указано, че може да се обжалва пред
ръководителя на териториалното поделение на НОИ по реда на чл.117, ал.1, т.2,
б.„д”, във връзка с ал.2, т.2 от КСО, в 14-дневен срок от неговото получаване,
както и че на основание чл.117а, ал.1 от КСО, обжалването на разпореждането не
спира изпълнението му.
Видно от приложеното по преписката
известие за доставяне, обр.243, с баркод
на пощенската пратка *** на „Български пощи” ЕАД ***/л.18/, така издаденото разпореждане е получено от жалбодателя
Ф.Х., лично, на датата 01.04.2020 година.
Жалбата против Разпореждане №*** от ***
год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ - град Кърджали, до
ръководителя на ТП на НОИ – град Кърджали, е подадена от Ф.Х. на датата 28.05.2020
год., чрез пълномощник – адв.Д.П. от АК-***, който
адвокат – пълномощник, всъщност, е изготвил, подписал и подал жалбата, регистрирана
в деловодството на ТП на НОИ – град Кърджали с Вх.№*** от *** год./л.15/. Към тази жалба е било приложено и пълномощното на адв.Д.П., с което същата е била упълномощена от жалбодателя Х., да го представлява пред Териториалното
поделение на НОИ – Кърджали, да подава жалби пред директора на ТП на НОИ – Кърджали
и съответно пред Административен съд – Кърджали и пред ВАС и във връзка с
предоставените й права, да го подписва там, където е необходимо, да подава
заявления и получава разпореждания за определяне/осъвременяване размера на
личната пенсия на упълномощителя Ф.Х., като е видно,
че това пълномощно е от датата 06.03.2020 год./л.16/. Абсолютно същото пълномощно от 06.03.2020 год., между
впрочем, е приложено и към жалбата против Решение №Ц2153-08-31 от 24.06.2020
год. на директора на ТП на НОИ - град Кърджали/на л.4/, по повод която е образувано настоящото производство, като
съответно, и тази жалба е изготвена, подписана и подадена от упълномощения
адвокат Д.П. от АК-***.
По повод тази жалба е издадено и
обжалваното с частната жалба Решение №Ц2153-08-31 от 24.06.2020 год. на
директора на ТП на НОИ - град Кърджали/л.13/,
с което, на основание чл.88, ал.1, т.2 от АПК, е оставена без разглеждане
жалбата на Ф.А.Х., с посочен адрес: ***, срещу Разпореждане №*** от *** год. на
ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ - град Кърджали и на
основание чл.88, ал.2 от АПК е прекратено производството по обжалване на
посоченото разпореждане.
От мотивите към решението се установява,
че административният орган е намерил жалбата, подадена от Ф.А.Х. против Разпореждане
№*** от *** год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ - град
Кърджали, за недопустима, поради подаването
й извън преклузивния двумесечен срок по чл.117, ал.2,
т.2 от КСО. Посочено е, че същата е била подадена в деловодството на ТП на НОИ - Кърджали на 28.05.2020 год., т.е. извън преклузивния 14-дневен срок за обжалване, който е изтекъл
на 27.05.2020 год. – присъствен ден. С
оглед на това е прието, че същата се явява недопустима и следва да бъде
оставена без разглеждане на основание чл.88, ал.1, т.2 от Административнопроцесуалния
кодекс/АПК/, а административното производство по случая следва да бъде прекратено,
на основание чл.88, ал.2 от АПК. В решението са изложени подробни мотиви за
така приетото, които са обусловили и така постановения краен резултат с
обжалваното решение.
Въз основа на така приетото от фактическа
страна, от правна страна съдът прави следните изводи:
Оспореното решение, най-напред, е
постановено от компетентен орган – директора на ТП на НОИ – Кърджали, в
пределите на неговата материална и териториална компетентност. На следващо
място, същото е постановено в необходимата писмена форма и съдържа ясни и точни
фактически и правни основания за издаването. Съдът, освен това, не констатира
да са допуснати и съществени нарушения на административнопроизводствените
правила в хода на производството по издаването му.
Съдът намира, че обжалваното решение е
правилно и законосъобразно, а оспорването му се явява неоснователно и като
такава следва да бъде отхвърлено. Между страните по делото, всъщност, няма спор
по отношение на фактите. Предмет на оспорване и произнасяне от директора на ТП
на НОИ – град Кърджали с обжалваното решение е било Разпореждане №*** от ***
год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали, като не се
спори между страните, а и се установява по безспорен начин от посоченото
по-горе и приложеното по преписката известие за доставяне на регистрирана
пощенска пратка на „Български пощи” ЕАД ***, че процесното
разпореждане е било изпратено на жалбодателя Ф.Х., на
адреса му в *** и е получено от него на датата 01.04.2020 год., съобразно
разписаната в същото известие за доставяне дата, като са изписани саморъчно двете
имена на получателя – Ф.Х. и е положен саморъчно изписан подпис, като следва да
се упомене, че такава възможност за редовно връчване на индивидуалния
административен акт в този вид производства е изрично установена в чл.110, ал.4
от КСО. Напълно голословно и неподкрепено
с никакви доказателства остава твърдението в частната жалба, че разпореждането/неясно защо наименовано
„решение” в жалбата/ не било получено от него. Съгласно разпоредбата на чл.117, ал. 1, т.2,
буква „д” от КСО, пред ръководителя на съответното териториално поделение на
Националния осигурителен институт се подават жалби срещу разпореждания за
възстановяване на неоснователно получени плащания по държавното обществено
осигуряване по чл.98, ал.2 и чл.114, ал.3 и 4/каквото е и обжалваното
разпореждане/ и за прихващане по чл.114, ал.5, като съобразно нормата на чл.117,
ал.2, т.2 от КСО, тези разпореждания могат да се обжалват в 14-дневен срок от
получаването. При това положение, 14-дневния срок за обжалването на Разпореждане
№*** от *** год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали,
предвиден в чл.117, ал.2, т.2 от КСО, би следвало да изтече на 15.04.2020 год.
(присъствен ден). Същевременно, с §5 от Преходните и заключителни разпоредби на
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение/обн., ДВ, бр.28
от 24.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г./, в КСО е създаден чл.3а, наименован „Изпълнение на задължения при обявено извънредно
положение”, като според ал.1, т.1 от същия, при обявено извънредно положение по
чл.84, т.12 от Конституцията на Република България, нормативно определените
срокове, предвидени за осигурените лица и пенсионерите, във връзка с
прилагането на част първа, глава четвърта – осма, спират да текат. С
разпоредбата на чл.3а, ал.2 от КСО е предвидено, също така, заявления, жалби и
други документи във връзка с паричните обезщетения, помощи и пенсии, подадени
от осигурените лица и пенсионерите до 14 дни след отмяна на извънредното
положение в съответното териториално поделение на НОИ, да се смятат за подадени
в срок. Правилото на чл.3а, ал.1, т.1 от КСО се прилага както по отношение на
сроковете, които са започнали да текат преди датата преди 13 март 2020 год. - датата
на обявяване на извънредното положение, така и по отношение на сроковете, които
би следвало да започнат да текат след тази дата, какъвто е настоящия случай,
като спирането по отношение на последните означава, че същите ще започнат да се
броят от първият ден на отмяната на извънредното положение. Предвид изложеното,
безспорно следва изводът, че срокът за обжалване на Разпореждане №*** от *** год.
на ръководител „ПО” при ТП на НОИ - Кърджали, което е получено от жалбодателя Х. на 01.04.2020 год., е започнал да тече на 14
май 2020 год./първият ден след отмяната на извънредното положение/ и така, 14-дневният
срок за обжалването му по чл.117, ал.2, т.2 от КСО изтича на 27.05.2020 год., присъствен
ден - сряда. На следващия ден - 28.05.2020 год. разпореждането влиза в законна
сила и вече представлява стабилен административен акт. Изготвената и подписана
от пълномощника на Ф.Х. жалба, с която се оспорва Разпореждане №*** от *** год., е подадена от същия този пълномощник
- адв.Д.П. от АК-*** в деловодството на ТП на НОИ –
Кърджали, на датата 28.05.2020 год., т.е. извън преклузивния
14-дневен срок за обжалване на разпореждането, като жалбата против
разпореждането се явява просрочена с един ден. Като е съобразил тези
обстоятелства, административният орган е приел, че тази жалба, подадена на
28.05.2020 год., се явява недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане,
на основание чл.88, ал.1, т.2 от Административнопроцесуалния
кодекс/АПК/, а на основание чл.88, ал.2 от АПК, административното производство
по случая следва да бъде прекратено на това основание.
Настоящият съдебен състав в пълна степен
споделя изводите на административния орган, изложени в мотивите към обжалваното
решение в тази насока, като намира, че тези изводи са в пълно съответствие с
приложимите законови разпоредби, а така и постановеният краен резултат с
оспорения административен акт се явява правилен и законосъобразен. Тези изводи
не се променят и от приложените към жалбата ксерокопия от страници на
задграничен паспорт, които естествено, са неособено четливи. От първите две
копирани страници, приложени към жалбата/л.5/
може да се приеме, че жалбодателят Ф.А.Х. има или е
имал издаден от МВР – Кърджали български задграничен паспорт, като нито номера
му, нито датата на валидност на същия не се разчита. На копираните следващи две
страници/л.6/, се виждат положени
печати за напускане пределите на страната, като единият от тях действително е с
дата 05.03.2020 год., като с известно усилие може да се разчете, че е положен
на митнически пункт ***, на *** територия и нищо повече. От тези две ксерокопирани страници по никакъв начин не става ясно, дали
те са от същия задграничен паспорт, т.е. от задграничния паспорт на жалбодателя Ф.Х. или са копирани от нечии чужд такъв паспорт.
Освен това, към жалбата не са представени копирани страници от задграничния
паспорт на жалбодателя, от които да е видно и да се
удостоверява, кога същият се е завърнал в пределите на РБългария
и дали това е станало на датата 28.05.2020 год., когато, както се твърди в
жалбата, същият посетил ТП на НОИ – Кърджали за получаване на други документи и
едва тогава разбрал за разпореждането или се е завърнал преди тази дата и в
какъв период от време преди тази дата. Предвид това, съдът в настоящия състав намира,
че представените ксерокопия от български задграничен паспорт не опровергават
констатациите на административния орган и не водят до различни изводи от тези,
които е изложил същият в мотивите към обжалваното решение.
Съдът в настоящия състав намира, че освен
изложеното по-горе, следва задължително да бъде посочено и още нещо: ако
действително жалбодателят Ф.Х. е напуснал пределите
на РБългария на датата 05.03.2020 год. и не се е
завръщал през този период, т.к. това „до
скоро” било невъзможно, според твърденията в жалбата, то тогава буди недоумение
факта, как на следващия ден след напускането на РБългария,
а именно - на датата 06.03.2020 год., същият е упълномощил адв.Д.П.
от АК-*** с пълномощното от 06.03.2020 год., с описаното по-горе съдържание и
съответно, дадени пълномощия, като в същото пълномощно е отразено и че е
изготвено в Кърджали. Това пълномощно е представено веднъж в заверено копие към
жалбата против разпореждането, адресирана до директора на ТП на НОИ – Кърджали
и втори път, в оригинал, по настоящото дело, като е приложено към жалбата
против решението на директора на ТП на НОИ - Кърджали. От горното могат да се
направят две обосновани предположения, а именно – че или жалбодателят
Ф.Х. не е напуснал пределите на РБългария на 05.03.2020
год. и на 06.03.2020 год. си е бил в РБългария и в
частност е пребивавал в ***, където е подписал това пълномощно и е упълномощил адв.Д.П. *** с посочените пълномощия, или че това пълномощно
от датата 06.03.2020 год., с упълномощител Ф.А.Х. ***,
всъщност е неистинско. Така или иначе, след като жалбодателят
Х., дори и действително да не е бил в страната, е имал пълномощник – адв.Д.П. от АК-***, която е била упълномощена от него с
пълномощното от 06.03.2020 год., да го представлява пред Териториалното
поделение на НОИ – Кърджали, да подава жалби пред директора на ТП на НОИ –
Кърджали и съответно пред Административен съд – Кърджали и пред ВАС и във
връзка с предоставените й права, да го подписва там, където е необходимо, да
подава заявления и получава разпореждания за определяне/осъвременяване размера
на личната пенсия на упълномощителя и съответно, тя е
могла и е следвало да съобрази цитираните по-горе срокове и да подаде
своевременно, т.е. в законоустановения 14-дневен
срок/в случая до 27.05.20202 год. вкл./, жалбата против Разпореждане №*** от *** год. на ръководител „ПО” при ТП на НОИ -
Кърджали, до директора на ТП на НОИ – Кърджали, но това не е било сторено.
Приложената към настоящата жалба молба от
Ф.А.Х., подадена чрез адв.Д.П. от АК-*** до директора
на ТП на НОИ – Кърджали, с посочено правно основание чл.89, ал.1 от АПК, за
възстановяване на срока за обжалване на Разпореждане №*** от *** год. на ръководител „ПО” при ТП на НОИ –
Кърджали, съдът не намира за нужно да коментира, тъй като на приложения
екземпляр няма поставен щемпел с входящ номер и дата от деловодството на ТП на
НОИ – Кърджали, т.е. не е ясно, дали тази молба въобще е подадена и регистрирана
в ТП на НОИ – Кърджали, а освен това, дори и да е била подадена, то по нея дължи
произнасяне директорът на ТП на НОИ – Кърджали, съобразно новелата на чл.89,
ал.2 от АПК.
Така, след като е подадена
след изтичането на определения от закона 14-дневен срок за оспорване на
разпорежданията за възстановяване на
неоснователно получени плащания по държавното обществено осигуряване по чл.98,
ал.2 и чл.114, ал.3 и 4 по административен ред, то
жалбата на Ф.А.Х. против Разпореждане №*** от *** год. на ръководител „ПО” при ТП на НОИ -
Кърджали безспорно се явява просрочена. Сроковете за
обжалване по чл.117, ал.2 от КСО са преклузивни
такива и пропускането им погасява правото на обжалване, което съгласно чл.88,
ал.1, т.2 от АПК, във връзка с чл.117, ал.5 от КСО, се явява предпоставка за
допустимостта на жалбата и разглеждането й по същество от компетентния горестоящ административен орган. Ето защо, съдът в
настоящия състав намира за законосъобразно решението на директора на ТП на НОИ
– град Кърджали, който се е произнесъл в този смисъл и е оставил подадената
пред него просрочена жалба без разглеждане, като недопустима и съответно е
прекратил производството по тази просрочена жалба.
По изложените съображения, настоящият
съдебен състав преценява жалбата на Ф.А.Х.,
с посочен адрес: ***, подадена чрез адв.Д.П. от АК-***, против Решение №2153-08-57 от 09.08.2016 год. на директора на ТП на НОИ - град Кърджали,като недоказана и неоснователна, поради което и като
такава, същата следва да бъде отхвърлена с определението по настоящото дело.
Ето защо, водим от горното и на основание
чл.88, ал.3 от АПК, Административният съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ
частната жалба на Ф.А.Х., с посочен
адрес: ***, с ЕГН **********, подадена чрез адв.Д.П. от
АК-***, против Решение №Ц2153-08-31 от 24.06.2020 год. на директора на ТП на
НОИ - град Кърджали, с което, на основание чл.88, ал.1, т.2 от АПК, във връзка
с чл.117, ал.5 от КСО, е оставена без разглеждане жалбата му против
Разпореждане №*** от *** год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на
НОИ - град Кърджали и на основание чл.88, ал.2 от АПК е прекратено административното
производството по обжалване на същото разпореждане.
Препис от настоящото определение, на
основание чл.138, ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпрати или връчи на страните.
Определението е окончателно и не подлежи
на обжалване или протест.
С Ъ Д И Я: