Р Е Ш Е Н И Е
№ 26.11.2019 година
град Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИ
РАЙОНЕН СЪД
VІІ наказателен състав, на двадесет и девети октомври две хиляди и деветнадесета година.
В публично заседание в следния състав,
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТОДОР МИНОВ
Секретар: ЦВЕТЕЛИНА
ДОКОВСКА
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията ТОДОР МИНОВ,
а.н.дело № 2625 по описа за 2019 година,
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № К-0047990 от 11.06.2019 година на Директор на
Регионална Дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали
и Стара Загора, със седалище град Пловдив /Упълномощен със Заповед № 289 от 22.04.2015
година на Председателя на Комисията за защита на потребителите/, с което на „КРИСИ-ВУ”ЕООД,
със седалище и адрес на управление град Стара Загора, ЕИК *********,
представлявано от управителя, Руен Ван Ву, ЕГН **********, на основание чл.198
от Закона за защита на потребителите е наложено административно наказание – „имуществена
санкция” в размер на 300 /триста/ лева, за допуснато нарушение по чл.9, ал.1,
във връзка с чл.9, ал.2 от Закона за защита на потребителите, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от
получаване на съобщението от страните пред Административен съд град Стара
Загора.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :
М
О Т И В И :
Обжалвано е наказателно
постановление № К-0047990 от 11.06.2019 година на Директор на Регионална
Дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара
Загора, със седалище град Пловдив /Упълномощен със Заповед № 289 от 22.04.2015
година на Председателя на Комисията за защита на потребителите/, с което на
„КРИСИ-ВУ”ЕООД, със седалище и адрес на управление град Стара Загора, ЕИК
*********, представлявано от управителя, Руен Ван Ву, ЕГН **********, на
основание чл.198 от Закона за защита на потребителите е наложено
административно наказание – „имуществена санкция” в размер на 300 /триста/
лева, за допуснато нарушение по чл.9, ал.1, във връзка с чл.9, ал.2 от Закона
за защита на потребителите.
В
жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното
наказателно постановление и се моли същото да бъде отменено.
Въззиваемият,
редовно и своевременно призован, не изпращат представител. По делото е
постъпило писмено становище, с което се поддържа така издаденото наказателно
постановление и се моли съда същото да бъде потвърдено.
Старозагорският
районен съд, след като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по
делото писмени и гласни доказателства и взе предвид становищата и доводите на
страните намери за установено следното:
Жалбата
е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С
обжалваното НП, издадено въз основа на АУАН (акт за установяване на
административно нарушение) № К-0047990 от 03.04.2019 година, жалбоподателят е
санкциониран на основание чл.198 от ЗЗП – Закон за защита на потребителите („За
нарушение на изискванията за етикетиране на стоките по чл. 9, 10 и 11 и на
наредбите по чл.12 на виновните лица се налага глоба, а на едноличните търговци
и юридическите лица – имуществена санкция, в размер от 300 до 1500 лв“) за
нарушение на чл.9, ал.1 във връзка с ал.2 от същия закон (ал.1: „Търговецът е длъжен да предлага на потребителите стоки с
етикети на български език или и на български език, с изключение на случаите,
когато информацията по ал.2 може да бъде предоставена чрез използването на
широко разпространени символи, като пиктограми и други знаци, които са лесно разбираеми
за потребителите, или чрез използването на наименования за произход на стоките,
които са общоизвестни“; ал.2:
„Етикетът задължително съдържа информация за производителя и вносителя, ако
стоката е от внос, за вида на стоката, нейните съществени характеристики, срока
на годност и условията на съхраняването й и, ако е необходимо, указания за
употреба“), изразяващо се в това, че на 02.04.2019 година в стопанисвания от
него магазин, находящ се в гр.Стара Загора, улица „Иван Мирчев“ № 6, са били
изложени за продажба стоки (дрехи), сред които подборно описани дрехи, без
поставени на тях етикети с информация на български език за производител или
вносител, ако стоката е от внос, както и за съществените характеристики на
стоките.
Фактическите
констатации, отразени в АУАН и възпроизведени в НП, се потвърждават от
показанията на актосъставителя В.Г.Д. и свидетеля по акта Д.Д.К.,
кореспондиращи помежду си и със съдържанието на констативния протокол за
извършената проверка – № К-2671526 от 02.04.2019 год. (л.24-27 от делото), като
управителят на дружеството-жалбоподател в подаденото възражение против АУАН не
оспорва, че описаните в акта дрехи са били без етикети с информация на
български език за производител или вносител, ако стоката е от внос, както и за
съществените характеристики на стоките, но твърди, че се извършвала смяна на
сезонни дрехи и на новите дрехи не са успели да сложат етикетите. Посочва, че
следва да се приложи нормата на чл.28 от ЗАНН. Доказателства по делото за
противното не се събраха.
При
тези данни съдът намира извършването от жалбоподателя на описаното в НП
нарушение за доказано по несъмнен и безспорен начин.
В
изпълнение на служебната си проверка за законосъобразност съдът не констатира
съществени нарушения на процесуалните правила, които да са били допуснати при
съставянето на АУАН и/или издаване на НП, в частност –
административнонаказателното обвинение е формулирано от фактическа и правна
страна непротиворечиво и достатъчно пълно, точно и ясно, щото жалбоподателят да
може го разбере, за да организира адекватно защитата си.
В случая не се установиха и обстоятелства,
обуславящи маловажност на нарушението по смисъла на чл.28 от ЗАНН (Закон за
административните нарушения и наказания). Фактът, че до сега, доколкото не се
установи противното, жалбоподателят не е бил санкциониран за същото или за
друго нарушение по ЗЗП, сам по себе си не е такова обстоятелство, тъй като не
разкрива по-ниска степен на обществена опасност на извършеното от него
нарушение в сравнение с обичайните случаи на нарушения от този вид. Неприложима
е и хипотезата на нормата на чл.18 от ЗАНН, тъй като деянието е едно –
предлагане на стока без задължителен реквизит – етикет по чл.9 от ЗЗП, със
изискуемите елементи за произход и разяснения.
Що
се отнася да наложеното на жалбоподателя административно наказание –
имуществена санкция от 300 лева, същото съответства на минималното такова,
предвидено в закона за извършеното от него нарушение, поради което и съдът
намира за безпредметно да обсъжда въпроса съобразено ли е било наказанието с
тежестта на конкретното нарушение.
С
оглед на това съдът намира, че обжалваното наказателно постановление като
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Воден
от горните мотиви, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: