Решение по дело №162/2020 на Административен съд - Монтана

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 29 май 2020 г.
Съдия: Рени Цветанова Славкова
Дело: 20207140700162
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 април 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ 232

гр. Монтана, 29 май 2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 15.05.2020 г., в състав:

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ

               ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ КАМАРАШКА

                                    РЕНИ ЦВЕТАНОВА

 

при секретаря ПЕТЯ ВИДОВА в присъствието на Прокурор ГАЛЯ АЛЕКСАНДРОВА, като разгледа докладваното от съдия РЕНИ ЦВЕТАНОВА КАН дело № 162 по описа за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:  

               

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

            Образувано е въз основа на постъпила касационна жалба от „Н. ***, представлявано от управителя Р.Н.Н. против Решение № 17 от 20.01.2020 г. по АНД 1890/2019 г. по описа на Районен Съд Монтана, с което е потвърден Електронен фиш Серия К № 2620447 на ОД на МВР Монтана за наложеното му административно наказание за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.

В жалбата си, касаторът твърди, че решението на Районен съд-Монтана, е неправилно, незаконосъобразно и противоречащо на съдебната практика. Съдебният състав не е взел предвид, че автомобилът, визиран от наказващия орган в електронния фиш, не се управлява от Р., а от Н*** Н*** , както и не са взети предвид изискванията на ЗАНН и ЗДвП за констатация на нарушението и неговият извършител. Наказващият орган не е определен по длъжност и правомощия, както и от къде има правомощия, кога и как е констатирал извършителят съгласно ЗАНН-чл.6, чл.7, чл.34, чл.27, чл.18, чл.28. В съдебния процес не е доказано мястото, начинът на извършване и неговият извършител.

Нарушен е чл.188 ЗДвП и ППЗДвП, тъй като според сключен договор за наем „Н. доставки" ЕООД предоставя автомобилът „Р*** " М*** ” на Н*** Н*** . В с.з. адв. А. поддържа касационната жалба. Счита, че съдебният състав не е отразил административната процедура по ЗАНН. Както и, че наложената санкция е връчена на Р.Н., в качеството му на управител на Едноличен търговец, на пътя, а не са взети предвид кумулативно дадените предпоставки на административно наказателния процес. Счита, че наложената санкция е незаконосъобразна и неправилна. Моли да бъде отменена изцяло. Видно от представените доказателства по делото автомобилът не е ползван от управителя на Едноличното търговско дружество. Той е само лизингополучател, а автомобилът е отдаден на трето лице за лично ползване и нужди, съгласно договора за наем.

            Ответникът по касационната жалба, чрез юрк Д*** оспорва жалбата. В с.з. изразява становище, че решението е правилно, законосъобразно и обосновано и моли за решение, с което касационната жалбата се приеме за неоснователна и се остави без уважение. Счита, че така извършеното нарушение е безспорно установено, тъй като то е заснето чрез стационарна видеорадарна система за наблюдение и регистрация на пътните нарушения. Приложен е клип, годно доказателствено средство, съгласно по чл. 189, ал. 15 от Закона за движение по пътищата. Няма допуснато нарушение на закона при определяне субекта на административнонаказателната отговорност. Пред административнонаказващия орган, както и пред РС не е представен договор за наем, който е представен сега с касационната жалба. Но дори и да беше представен такъв, процедурата по чл.189, ал. 5 от ЗДвП не е спазена, тъй като в четиринадесет дневен срок не е представена декларация кой е управлявал на визираната дата. От друга страна моли да се приеме, че електронният фиш съдържа всички реквизити, съгласно чл. 189, ал. 4, а за така извършеното нарушение, наказанието е точно фиксирано. При евентуално уважаване на жалбата, прави възражение за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение. 

Прокурор от ОП Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата за неоснователна, а атакуваното решение на РС Монтана за правилно и законосъобразно. Счита, че издаденият електронен фиш отговаря изцяло на изискванията на закона. Не са допуснати съществени  нарушения на административно производствените правила. Установена е фактическата обстановка, която правилно е описана в този акт. Правилно е ангажирана административно наказателната отговорност на наказаното лице. Решението на районния съд е обосновано и мотивирано, поради което предлага да бъде потвърдено.   

             В настоящото производство са представени писмени доказателства за установяване на касационните основания.

            Административен съд – Монтана, в качеството си на касационна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата доводи и като съобрази разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема следното: 

            Касационната жалба е подадена в установения с чл. 211, ал.1 от АПК 14-дневен срок от надлежна страна срещу подлежащ на касационна проверка валиден и допустим съдебен акт, при което същата е процесуално допустима. 

                С обжалваното решение Районен Съд – Монтана е потвърдил Електронен фиш /ЕФ/ за налагане на глоба Серия К № 2620447 на ОДМВР – Монтана на Р.Н.Н., законен представител на „Н. ***, издаден на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП. Този съд приема, че на 05.02.2019г. в 16:21:24 часа на РП 2 КЛАС 81 при км 96.988 е установено и заснето с автоматизирано техническо средство /стационарна видео радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения тип "SITRAFFIK ERS 400"/ МПС - л.а. „Р*** М*** ", per. № С*** , което се е движило с превишена скорост от 14 км/ч. Действително отчетената скорост е 77 км/ч с приспаднат толеранс 3 км/ч или със 74 км/ч при разрешена скорост 60 км/ч извън населеното място, ограничението въведено с пътен знак В-26. Приема, че процесното нарушение е установено с годно техническо средство по смисъла на чл.189, ал.4 от ЗДвП, одобрено за страната със срок до 06.10.2019г., което е видно от Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 09.10.4823 и Протокол за проверка № 77 - С - ИСИ от 15.11.2018г. на БИМ гр.София. Приложеният по делото клип е годно веществено доказателствено средство по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДвП и въз основа на него и поради липса на декларация от страна на представителя на собственика ЮЛ, съгласно чл.189, ал.5, изр.2-ро, вр. с чл.188, ал.2 от ЗДвП, нарушението се явява доказано, в т.ч. и по отношение на неговия автор, който е жалбоподателят Н.. От справка в Търговския регистър „Н. *** е с управител и едноличен собственик на капитала - жалбоподателят Р.Н.Н., а видно от данните за регистрация на л.а., същият е собственост на „Н. ***. Не е допуснато нарушение на закона при определяне на субекта на АНО, като е съобразена разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗДвП и данните от търговския регистър. Твърдението на жалбоподателя Н., че бил предоставил с договор за ползване процесният л.а. на лице с имена Н*** Т*** Н*** и поради това не бил управлявал този автомобил на 05.02,2019г., не е доказано. Липсва представен подобен договор, както в рамките на АНП, където е следвало да бъде представен, съгласно изискванията на чл.189, ал.5, изр.2 от ЗДвП, така и в рамките на съдебното производство пред въззивния съд. Жалбоподателят Н. е следвало в четиринадесет дневен срок от получаване на ЕФ да представи в ОД МВР - Монтана твърдения за наличен договор за ползване на процесния л.а. за времето от 18.01.2018г. до 18.01.2020г., писмена декларация с данни на лицето извършило нарушението и копие на СУМПС на това лице. Дори договорът за ползване от вида на посочения в жалбата да е представен във въззивното производство, жалбата остава неоснователна, тъй като не е изпълнена процедурата по чл. 189, ал.5 от ЗДвП. Съдът се позовава на чл.189, ал.4 от ЗДвП, който определя минималното законово съдържание на електронния фиш като приема, че процесният съдържа точни данни за мястото на нарушението и описанието му, без да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, в т.ч. и по отношение на субекта, тъй като е наложено съответното административно наказание по чл. 182, ал.2, т.2 от ЗДвП. ЗДвП не изисква наличието на длъжностна характеристика на служителя издал ЕФ, тъй като последният се издава съгласно изискванията на чл.189, ал.4 и сл. от ЗДвП от съответната териториална структура на МВР, поради което не споделя възраженията на жалбоподателя.  

Настоящият състав споделя изцяло съображенията на въззивния съд  и намира същите за пълни, логични и съответни на събраните в хода на делото доказателства. Същите са в отговор на заявените в жалбата възражения, поради което не е необходимо да бъдат преповтаряни, като съдът препраща към мотивите на постановеното въззивно решение, в който смисъл е възможността на чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН. 

Този касационен състав следва да отбележи, че в касационната жалба са цитирани правни текстове, без същите да са отнесени към конкретни факти и обстоятелства, които да могат да бъдат надлежно обсъдени.

По отношение възраженията, касаещи издателят на акта, следва да се има предвид, че това е представляващият ОД на МВР Монтана, което е видно от самия Електронен фиш, тъй като това е териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, в който смисъл е чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.   

Твърдението в с.з. от процесуалния представител на касатора – адв. А., че дружеството е лизингополучател на засеченото с превишена скорост МПС, то следва да се има предвид, че от представения договор е видно, че това МПС не е предоставено за ползване по силата на сключен договор за лизинг, който би бил отразен при неговата регистрация, а е отдаден под наем, каквато разлика адв. А. не прави между тези два вида договор. Законодателят е предвидил особен процесуален ред, който следва да бъде спазен от собственика/законния представител на ЮЛ, в случай че със собственото му МПС е извършено нарушение от друго лице, като неспазването му води до настъпване на предвидените в закона последици, които се понасят от самия собственик, респ. законен представител на това ЮЛ. В тази връзка незнанието на закона не представлява и не е основание за освобождаване от отговорност.

С оглед на изложеното касационната инстанция намира решението на въззивния съд за правилно.

От гледна точка валидността и допустимостта на съдебния акт, последният има качествата на такъв.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА като правилно Решение № 17 от 20.01.2020 г. по АНД 1890/2019 г. по описа на Районен Съд Монтана.

            РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       

 

ЧЛЕНОВЕ:    1.                  

 

                       2.