№ 2011
гр. София, 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20251110202936 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ЕТ „***.“, ЕИК *********, против
наказателно постановление № 23-2400616 от 24.01.2025 г., издадено от
директор на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, с което за
нарушение на чл.403а, ал.1 от Кодекса на труда КТ) на жалбоподателя е
наложена имуществена санкция в размер на 1500 л*** на основание чл.414,
ал.1 от КТ.
С жалбата се иска отмяна на атакуваното НП, тъй като същото било
незаконосъобразно. С допълнението към жалбата, ако НП не бъде отменено,
то алтернативно се иска намаляване размера на наложената имуществена
санкция.
В съдебно заседание жалбоподателят изцяло поддържа депозираната
жалба. Иска отмяна на атакуваното НП или намаляване размера на
наложената имуществена санкция. Не претендира разноски.
Процесуалният представител на АНО оспорва жалбата. Заявява, че
същата е неоснователна и моли съда да потвърди наказателното
постановление като правилно и законосъобразно. Счита, че нарушението е
доказано по категоричен начин и възразява относно евентуално прилагане на
1
чл.415в, ал.1 от КТ, тъй като нарушението не било отстранено веднага.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Настоящият състав намира, че жалбата е процесуално допустима, тъй
като е подадена от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт, в
законоустановения срок, съдържа необходимите реквизити, а производството е
редовно образувано пред РС-София.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа
страна:
На 06.11.2024 г. в обект кафе-бар „***“, находящ се в гр. София, ул.
„***“ № 2, стопанисван от жалбоподателя ЕТ „***.“, била извършена
проверка за спазване разпоредбите на трудовото законодателство от
служители на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“. По време на
проверката, на контролните органи не бил представен изисканият от тях
правилник за вътрешния трудов ред. На същата дата на жалбоподателя била
връчена призовка с указания, да се яви на 12.11.2024 г. в Дирекция
„Инспекция по труда Софийска област“, за да представи изрично изброените в
призовката документи, сред които и правилник за вътрешния трудов ред. На
12.11.2024 г. жалбоподателят се явил в Дирекция „Инспекция по труда
Софийска област“ и представил изискания му правилник за вътрешния трудов
ред, което е видно от втората призовка, връчена му на 12.11.2024 г., с която
отново са били изискани други документи от жалбоподателя, които не са били
представени на посочената дата, но не и правилник за вътрешния трудов ред.
Последният изрично е задраскан от документите, които е следвало да бъдат
представени допълнително, като и в самата призовка е било описано, че
трябвало да се представят само конкретно посочените по-горе документи.
Все пак, на 25.11.2024 г. бил съставен АУАН срещу жалбоподателя ЕТ
„***.“ за извършено нарушение по чл.403а, ал.1 от КТ. Същият бил предявен
на нарушителя, който го подписал с възражения, че проверяващите отказали
да представят график за проверките, които извършвали. Актът бил подписан
от актосъставителя и двама свидетели.
Административнонаказващият орган приел фактическите констатации
в акта за категорично доказани и въз основа на него издал обжалваното
понастоящем наказателно постановление № 23-2400616 от 24.01.2025 г., с
2
което за нарушение на чл.403а, ал.1 от Кодекса на труда КТ) на
жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1500 л*** на
основание чл.414, ал.1 от КТ.
По делото беше разпитан в качеството му на свидетел
актосъставителят К. К., като казаното от него кореспондира изцяло с
констатациите, обективирани в съставения АУАН и в обстоятелствената част
на наказателното постановление, поради което съдът напълно кредитира
показанията му. Свидетелят подробно разказа за извършената проверка и
констатациите от нея, като показанията му са достатъчно подробни, логични,
непротиворечиви и подкрепени от останалите събрани по делото писмени
доказателства. Съдът дава вяра на казаното от него, тъй като той депозира
показания за факти и обстоятелства, които лично и непосредствено е
възприел. Заявява, че при проверката в обекта не е бил представен на
контролните органи правилник за вътрешния трудов ред.
Доведената от жалбоподателя свидетелка *** П.а също заявява, че е
присъствала на процесната проверка, като споделя, че в обекта имало
правилник за вътрешния трудов ред, но той не бил предоставен на
проверяващите, понеже баща й имал клиенти и нямало как да напусне
работното си място, за да представи правилника на контролните органи.
Свидетелката нямало как да замести баща си и да обслужва клиентите,
понеже тогава не работела в заведението.
Свидетелката *** също споделя, че в обекта имало правилник за
вътрешния трудов ред, но той се съхранявал в отделно помещение, а по време
на проверката в заведението имало доста клиенти, които трябвало да бъдат
обслужени.
Реално доведените от жалбоподателя две свидетелки потвърждават за
извършената проверка и това, че правилникът за вътрешния трудов ред не е
бил представен на проверяващите, тоест те потвърждават извършеното
нарушение, като просто излагат причините, поради които правилникът не е
бил представен – наличие на много клиенти в заведението и невъзможност на
жалбоподателя да остави клиентите на бара и да отиде да вземе правилника. В
случая обаче законът вменява задължение на работодателя да държи на
разположение на контролните органи екземпляр от правилника за вътрешния
трудов ред, тоест независимо от ситуацията, същият е трябвало да бъде
3
представен на контролните органи, а това не е било сторено.
Самият жалбоподател също даде обяснения, че при проверката
действително не е представил на проверяващите правилника за вътрешния
трудов ред, тъй като имало много клиенти, които трябвало да обслужи,
изнервил се по време на проверката, но представил впоследствие в Дирекция
„Инспекция по труда Софийска област“ изисканите документи.
Приложената по делото призовка, връчена на жалбоподателя на
06.11.2024 г., също потвърждава думите на свидетелите, че при проверката в
обекта не е бил представен на проверяващите правилник за вътрешния трудов
ред.
Втората приложена по делото призовка, връчена на жалбоподателя на
12.11.2024 г., доказва, че на 12.11.2024 г. жалбоподателят се е явил в Дирекция
„Инспекция по труда Софийска област“ и е представил изискания му
правилник за вътрешния трудов ред. С тази призовка отново са били изискани
други документи от жалбоподателя, които не са били представени на
посочената дата, но не и правилник за вътрешния трудов ред. Последният
изрично е задраскан от документите, които е следвало да бъдат представени
допълнително, като и в самата призовка е описано, че трябвало да се
представят само конкретно посочените по-горе документи.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за категорично
установена въз основа на гласните доказателствени средства – показанията на
свидетелите К. К., *** П.а, ***, обясненията на нарушителя, както и от
приложените по делото писмени доказателства.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно
възраженията и доводите на жалбоподателя, както и като съобрази
задължението си да проверява изцяло законосъобразността на
наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от
страните, установи следното от правна страна:
АУАН е съставен от компетентен орган. Нарушението е ясно, точно
описано, като са посочени датата, мястото, начинът на извършването му и
нарушеният законов текст. Актът е подписан от двама свидетели и е бил
връчен на нарушителя. Наказателното постановление е издадено от
компетентен за това орган, като в съдържанието му нарушението отново е
описано подробно по дата, място и начин на извършване, отразена е
4
нарушената законова разпоредба, както и основанието, на което се налага
санкцията. В този смисъл съдът намира, че съдържа всички съществени
реквизити за редовност, посочени в чл.57 от ЗАНН и нарушителят е бил
запознат с всички фактически и правни основания на
административнонаказателното обвинение. Спазени са сроковете по чл.34 от
ЗАНН. Актът е съставен в едногодишен срок от извършване на нарушението и
в тримесечен срок от откриването на нарушителя. Наказателното
постановление е било издадено в шестмесечен срок от съставянето на акта.
При проверката на АУАН и НП съдът достигна до извода, че в процедурата по
издаването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, водещи до ограничаване правото на защита на наказаното лице.
Жалбоподателят ЕТ „***.“ е работодател по смисъла на параграф 1, т.
1 от ДР на Кодекса на труда, поради което е адресат на неговите норми.
Според чл.403а, ал.1 от КТ: „В предприятието, в неговите поделения, обекти и
работни площадки, както и на други места, на които се полага наемен труд,
работодателят е длъжен да държи на разположение на контролните органи
екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред, списък на работниците и
служителите, изпратени от предприятие, което осигурява временна работа и
документи, свързани с разпределението на работното време и организацията
на работа: заповеди за полагане на извънреден труд, за дежурство, за времето
на разположение, за установяване на непълно работно време и поименни
графици за работа за периода, за който е установено сумирано изчисляване на
работното време“. По делото категорично се доказа от обективна страна, че на
06.11.2024 г. в обект кафе-бар „***“, находящ се в гр. София, ул. „***“ № 2,
стопанисван от жалбоподателя ЕТ „***.“, е била извършена проверка за
спазване разпоредбите на трудовото законодателство от служители на
Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, като по време на
проверката, на контролните органи не е бил представен изисканият от тях
правилник за вътрешния трудов ред. Правилникът за вътрешния трудов ред е
бил представен на 12.11.2024 г. от жалбоподателя в сградата на Дирекция
„Инспекция по труда Софийска област“, както му е било указано с връчената
на 06.11.2024 г. призовка. Предвид на това от обективна страна е налице
нарушение на цитираната по-горе законова разпоредба.
Нарушението е било извършено виновно от физическото лице –
търговец, тъй като той е бил длъжен при проверка от контролните органи да
5
държи на разположение в обекта и да им представи екземпляр от правилника
за вътрешния трудов ред, но не го е сторил. Независимо от ситуацията и броя
клиентите в заведението, той е бил длъжен да изпълни вмененото му
задължение, тоест големият обем от работа към момента на проверката не го
освобождава от законовото му задължение по чл.403а, ал.1 от КТ. Ако пък не е
знаел за това свое задължение, то това представлява незнание на закона, което
не е извинително.
Неоснователно е възражението, че проверяващите не били
представили на жалбоподателя график за извършваните проверки. Първо, те
не са длъжни да му предоставят такъв график и второ, проверките може и да
са инцидентни, внезапни, без да има предварително определен график за
същите. Възможно е проверка да се инициира и по конкретен сигнал или
жалба срещу работодателя, а и проверяващите може на случаен принцип да
извършват инцидентен контрол по спазване на разпоредбите на КТ.
За така извършеното нарушение на жалбоподателя е била наложена
имуществена санкция в размер на 1500 л*** на основание чл.414, ал.1 от КТ.
В случая обаче, съдът намира, че нарушението следва да бъде прието за
маловажно по смисъла на чл.415в, ал.1 от КТ, предвиждащ имуществена
санкция или глоба в размер от 100 до 300 л*** за нарушение, което е
отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс,
и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители.
Съдът приема, че нарушението е било отстранено веднага, тъй като
правилникът за вътрешния трудов ред е бил представен на контролните
органи на 12.11.2024 г. от жалбоподателя в сградата на Дирекция „Инспекция
по труда Софийска област“, както му е било указано с връчената при
проверката в обекта на 06.11.2024 г. призовка. Следователно нарушението е
било отстранено след шест дни на 12.11.2024 г. и в указания от проверяващите
срок по реда на този кодекс, тоест било е отстранено веднага след
установяването му. Налице е и втората предпоставка на чл.415в, ал.1 от КТ, а
именно от нарушението не са произтекли вредни последици за работници или
служители на работодателя.
Относно размера на санкцията, като сериозно смекчаващо
отговорността обстоятелство следва да се отчете, че задължението е било
изпълнено на указаната от контролните органи дата, а причината за
6
неизпълнението му още в обекта на контрол е било наличието на множество
клиенти, които жалбоподателят е трябвало да обслужи и поради което не е
могъл да отиде да вземе правилника от другото помещение. Няма данни за
извършени от жалбоподателя други нарушения на КТ, за които да е бил
санкциониран с влезли в сила наказателни постановления. При това
положение, съдът намира, че санкцията следва да бъде индивидуализирана
при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства в нейния
минимален размер, а именно 100 л***, който най-пълно съответства на
характера и интензитета на нарушението, и съдържа потенциал да въздейства
предупредително и превъзпитателно по отношение на субекта-нарушител,
съобразно предвиденото в чл.12 от ЗАНН.
Предвид изложеното до тук, съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление следва да бъде изменено, като нарушението бъде
прието за маловажно и на жалбоподателя бъде наложена имуществена
санкция в размер на 100 л*** на основание чл.415в, ал.1 от КТ.
При този изход на спора и с оглед направеното искане от процесуалния
представител на наказващия орган за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, съдът намира същото за основателно. Съгласно чл.63д, ал.4
от ЗАНН, в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал
акта по чл.58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо
образование. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от
Закона за правната помощ. На основание чл.27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ, възнаграждението за защита в производства по Закона за
административните нарушения и наказания е от 80 до 150 л***, поради което
съдът намира, че следва да се присъди такова в определения от закона
минимум от 80 л***, тъй като делото не се отличава с правна и фактическа
сложност, като беше проведено само едно открито съдебно заседание.
Жалбоподателят не е претендирал разноски.
Предвид изложеното, на основание чл.63, ал.2, т.4 от ЗАНН и чл.63д,
ал.4 от ЗАНН, Софийският районен съд
РЕШИ:
7
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 23-2400616 от 24.01.2025 г.,
издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, с
което за нарушение на чл.403а, ал.1 от Кодекса на труда КТ) на ЕТ „***.“,
ЕИК ********* е наложена имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и
петстотин/ л*** на основание чл.414, ал.1 от КТ, като приема нарушението за
маловажно и НАЛАГА наказание имуществена санкция в размер на 100 /сто/
л*** на основание чл.415в, ал.1 от КТ.
ОСЪЖДА жалбоподателя ЕТ „***.“, ЕИК ********* да заплати на
Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ сумата от 80 /осемдесет/
л***, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8